▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Кабинета на психоложката.

Go down

Кабинета на психоложката.

Писане by Lina. on Вто Ное 26, 2013 10:05 am

avatar
Lina.
Учител;;психолог и съветник в интерната.
Учител;;психолог и съветник в интерната.

Брой мнения : 22
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Lina. on Вто Ное 26, 2013 10:07 am


Кой би повярвал, че точно момичето заплюващо системата ще стане част от нея. Точно Калина, която толкова години се бе борила с идеята, че трябва да изразява себе си с думи и трябва да излива всичко, което се таи дълбоко в нея и то пред човек, който не познава, да точно това момиче, сега се бе превърнало в уважаваща себе си психоложка. Казваше някакви умни и дълбокомислени работи, използваше думи “за пораснали” и честно да ви призная, доста й харесваше тази роля. Не-възрастната възрастна, която слушаше и кимаше разбиращо, която се гордееше с висящите на стената зад нея дипломи и старателно подреждаше същото онова буково бюро, пред което тя самата бе седяла всяка сряда между 13 и 14 часа, говорейки със сухарката, която се предполагаше, че ще й помогне с емоционалните пробелми. Не се получи, но пък години по-късно Московска бе вдъхновена от въпросната жена и превърна една бегла идея в сбъдната мечта. Още опитваше да стигне до отговора, дали връщането й в интерната е добра идея, или точно обратното, но при всичко положения вече бе приела работата, така че нямаше друг избор освен да се събужда с идеята че през кабинета й ще минават минимум 10 души дневно.
Днешният ден бе започнал обещаващо, нали хората казват че денят се познава по утрото, а то бе мрачно и влажно – точно такова, каквото Калина го обичаше. Тежкият аромат на горещо кафе се носеше из помещението, което Лина гордо наричаше “своя кабинет”, някъде върху бюрото й се размяташе празна опаковка от черен шоколад, а от чашата й, със снежен човек, се нижеше тънка струйка пара. Малки детайли от сутринта, които правиха Московска толкова първично щастлива.
Нервно и настойчиво почукване, накара младата дама да погледне към вратата. Ето че пристигаше първият й “клиент” за деня и едва сега Лина изпита нетърпението, с което е очаквала този момент. Гледаше няколко секунди към замъгленото стъкло, преди равният й глас да изпусне едно “Влез”, след което вратата се отвори. Калина преглътна с някакво странно усилие и сложи едната си ръка върху бюрото, сякаш се подпираше на него, докато наблюдаваше момчето, което пристъпваше в кабинета й. Прости ми Боже, съгреших, тази мисъл неканена пропълзя в съзнанието на психоложката и тя тръсна глава в опит да я прогони. Опит, който бе увещан с неуспех.
- Заповядай – измърмори Калина, след като се окопити и посочи едно черно кожено канапе, опряно на стената под прозореца. Предпочиташе да използва него, отколкото сухо да гледа “пациентите си” иззад бюрото. Отстрани на въпросното канапе, имаше фотьойл в същият цвят, на който тя самата се настани. В ръцете си държеше малък тефтер, с розова корица и голяма лилава пеперуда, а от горният край на химикала й стърчаха шарени перца.
avatar
Lina.
Учител;;психолог и съветник в интерната.
Учител;;психолог и съветник в интерната.

Брой мнения : 22
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Mr. Black on Вто Ное 26, 2013 10:47 am

Първи ден на психоложката в интерната и вечният виновен - Хари Блек бе изпратен при нея за огромно удоволствие на учителя му по математика. Както винаги причината беше една и съща, а именно отказът му да излезе на дъската, за да реши уравнението. Държанието му на принц побъркваше всички преподаватели, а неподчинението му се наказваше с неефективното почистване на двора. Е, сега вече имаше жива институция, която можеше да го спре и Хари бе длъжен да отиде в уречения час, за да представи личните си проблеми на една напълно непозната.
Младият мъж придърпа дръжката на чантата си на рамо и почука на вратата, а щом изчака няколко секунди и се чу така очакваното "Влез" отвори рязко вратата и направи три крачки, колкото да се озове в кабинета. Изведнъж всичко го подразни. От блондинката до бюрото, до розовият й тефтер. Привидно приемаше, че е раздразнен заради глупавото наказание, но всъщност някъде навътре, колкото и да отказваше да си признае, го беше яд, че щеше да изпусне часа по биология, в който седеше до Лили. Единственият час, в който си позволяваше да не е дразни. Окото му трепна при тази мисъл и изражението му придоби още по-свиреп израз. Щеше да си го изкара на психоложката.
- Добър ден, госпожо! - опита се да бъде любезен Блек, но леденият му глас бе като камшик.
Искаше му да я попита дали не може да продължат по-късно, за да не изпусне часа, но гордостта му отказа да се покаже като някакъв слаба, който тича след съученичките си.
Сините му очи изгледаха въпросително блондинката срещу него. Продължаваше да стои като статуя пред вратата, придържайки якето си. Чантата му се полюшваше на рамото му заплашвайки да се строполи след миг.

_________________


They don't own me
avatar
Mr. Black
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 24
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Lina. on Вто Ное 26, 2013 11:07 am


Момчето изглеждаше нескрито подразнено. Е, Лина не го винеше, никой не обичаше да бъде пращан при психолог било то по една или друга причина, тя самата едно време мразеше моментите, в които трябваше да влезе в същият този кабинет и да изтърпи продължителното дърдорене на строгата жена. И все пак, русокосата имаше далеч по-различни тактики и със сигурност не смяташе да се отнася с учениците сякаш са деца, които правят поразии само защото искат да са интересни. Преди не чак толкова много време самата тя бе дете, да не говорим че детското в нея нямаше намерение да си отиде, пък и тя искаше да го запази. В противен случай нямаше да може да вниква добре в проблемите на учениците си.
- Можеш да ме наричаш Лина. Това е безопасно място, тук никой няма да ти направи забележка как говориш, какво казваш и защо – усмихнато рече Калина, като се надяваше че с това ще успее да предразположи момчето и да го обеди, че не е чак толкова страшно да бъдеш изпратен при психолога.
Московска се размърда на мястото си настанявайки се по-удобно и за да потвърди думите си, си позволи да си качи краката на ниската масичка, разположена срещу канапето.
- Е, ще ми кажеш ли името си или искаш да го запазиш в тайна? – попита русокосата като отвори тефтера и напълно машинално, без да вкарва особена мисъл, нарисува едно малко сърчице в горният десен ъгъл на първата страница. – Нямам нищо против да си измисля прякор, с който да те наричам – добави Лина и сви рамене, след което добави очи, носле и усмивка на сърчицето.
Погледа й се премести към момчето, което продължаваше все така открито да показва, че не иска да бъде тук. Е, нямаше особен избор, така че трябваше да го изтърпи. Ясните очи на психоложката упорито обходиха лицето на ученика и в съзнанието й пробяга една единствена мисъл Ученик е, престани!, естествено Лина не престана и на ум състави списък като на първо място отбеляза “Да страдам, че той е твърде малък, или че аз съм твърде голяма”. А на второ с три дебели линии подчерта думичките “забранения плод”. После тръсна глава и опита да заличи списъка от съзнанието си.
- По принцип бих ти казала, че не е нужно и да говориш, но ако не кажеш нищо просто ще си губим времето взаимно.

_________________
Тогава импулса се засили, а устните на Хари се превърнаха във все по-желана от русокосата дестинация. кдк  
[/center]
avatar
Lina.
Учител;;психолог и съветник в интерната.
Учител;;психолог и съветник в интерната.

Брой мнения : 22
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Mr. Black on Вто Ное 26, 2013 2:55 pm

Не я харесваше. Изглеждаше му като всички онези учители, които знаеха какво се случва в този интернат, но парите им затваряха очите. Хари усети как целият му мозък се пълни с кръв и си пое дъх, за да се успокои. Нямаше да се поддава на опитите на тази жена да му довери нещо лично за себе си. Можеха да си говорят за времето, за цветята и водата, но не и за него. В нито един час, докато не изтърпеше наказанието си. Предпочиташе да чисти двора пред това някаква си психоложка да се опитва да намери къде е проблема и защо е толкова буен.
Блек сви устни в тънка права линия и отново издърпа дръжката на чантата си обратно на мястото й. Лина? Личеше си, че не е от Испания, да не говорим за Великобритания. Младежът тръсна леко глава и се намръщи още повече щом чу предложението й да му измисли прякор. В сините му очи грееше истинско презрение.
- Казвам се Хари Блек. - обяви студено той. - Но ще ми е интересно да чуя какво ще измислите за мен.
Усмихна се на криво и закачи якето си на закачалката, която беше точно до него и вече спокойно скръсти ръце пред гърдите си. Изгледа я преценяващо и погледът й не му хареса. Имаше нещо странно в него, нещо което не беше нормално за жена на нейните години. Предполагаше, че е на някъде около тридесетте, защото да завърши психология й трябваха минимум четири години, още няколко за магистратурата и така докато се реализира. Но какво го интересуваше това? Не му беше приятно да му се предлага за приятелка. Тя нямаше да е такава! Никога!
- И какво предполагате да си кажем? Мисля, че е ваше професионално задължение да знаете кой и по каква причина е изпратен при вас. Не е професионално!
Повдигна вежди напълно предизвикателно.

_________________


They don't own me
avatar
Mr. Black
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 24
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Lina. on Вто Ное 26, 2013 3:43 pm

Лина поклати глава и сведе поглед към тефтера си. Записа само една дума, която описваше доста добре момчето, което седеше срещу нея. Имаше нещо особено в него, сякаш беше ядосан на света, или поне на хората от интерната. Някога самата тя беше точно такава – непрекъснато ядосана и под пара, вършеше всевъзможни неща само защото искаше да се противопоставя на ръководството. Ето защо беше толкова странно, че в момента самата тя бе част от това ръководство, нищо че не обичаше да движи с така наречените си колеги и гори гледаше да страни от тях, като изключим неотложните оперативки, които събираха целият персонал на интерната.
- Всъщност ми предоставиха профили на всеки ученик по отделно, но предпочетох да не се затормозявам с тях. – сви рамене Лина. – Освен това ти си ми на изненадващо посещение, а ако съдя по програмата бих предположила че те е пратил учителят по математика. – добави русокосата като свали краката си от масата и ги кръстоса.
Протегна се за чашата си със снежен човек и отпи голяма глътка от все още топлата течност. Вкуса на кафето веднага я ободри, по тялото й преминаха онези приятни топли тръпки, които я накараха едва бегло да се усмихне. Интересно бе как имаше толкова малки неща, които можеха да я направят щастлива – в свят изпълнен с толкова много сиви багри, тя успяваше да намери едно цветно петно и да се хване здраво за него, сякаш живота й зависи от това.
- Да ти призная и аз не го харесвах едно време – продължи Калина, когато Хари не проговори в продължение на няколко бавно изнизали се секунди. – Имаше мания вдига човека, чийто номер отговаря на дневната дата. Още ли го прави? – попита психоложката, продължавайки с опитите да прогони пламъците от очите на Блек.

_________________
Тогава импулса се засили, а устните на Хари се превърнаха във все по-желана от русокосата дестинация. кдк  
[/center]
avatar
Lina.
Учител;;психолог и съветник в интерната.
Учител;;психолог и съветник в интерната.

Брой мнения : 22
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Mr. Black on Сря Ное 27, 2013 7:11 pm

Всеки ученик има профил? Да, това беше повече затвор, отколкото училищно заведение. Хари се намръщи още повече и красивото му лице придоби някак по-грозен израз. Мина му моментално и сините му очи отново погледнаха с любопитство блондинката срещу него. О, опитваше се да стопи ледовете, като му говореше срещу учителя по математика?
- Да, но днес ме изгони, защото се подигравах на Лили. - някак предизвикателно отвърна Блек.
Отново бе решил да се закачи за червенокоската. Типично по детски се опитваше да я дразни с разни глупави подмятания. Но щом приятелите му започнеха да се смеят той се въодушевяваше и продължаваше още и още. Щом обаче видеше тъжните й прекрасни очи сякаш губеше ума и дума.
хари тръсна леко глава, защото бе усетил, че е придобил глупаво и замечтано изражение. Отново избута чантата си, но накрая просто я свали и остави на дивана, а след това седна на него и изпъна краката си на масата пред него. Напълно неприлично и просташко, но нямаше намерение да става пръв приятел с психоложката.
- Е, няма ли да ме питате защо съм тук? Да ви разкажа и после да ми кажете как проблема е в родителите ми.
Усмихна й се нахално и прокара пръсти през малките си къдрици. Бретонът му отново падна пред очите му и той издуха леко. Приличаше повече от всякога на непоправим бунтар и сякаш усещаше прилив на енергия.

_________________


They don't own me
avatar
Mr. Black
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 24
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Lina. on Сря Ное 27, 2013 7:30 pm

Ето че Лина бе постигнала несъзнателен напредък. Определено без да иска успя да достигне до едно очевидно слабо място у ученика срещу нея. Името "Лили" моментално изпрати куп асоциации до мозъка й, но той не реагира особено добре. Дори напротив, съзнанието й трескаво се залута измежду онези досиета, които беше прочела дословно, но единственото свързано с въпросното име бе "Скарлет" дали ставаше въпрос за същото момиче, Калина можеше само да гадае. По-важното в случая бе, че по някакъв начин без самият Хари да осъзнае, тя беше научила нещо важно за него, нещо от което можеше да подхване разговор и не, той със сигурност нямаше да е за родителите му и влиянието им върху него.
- Всъщност не ме интересува. - поклати глава Лина, красноречиво отговаряйки на въпроса му. Искаше да го накара да се озадъчи, все пак главаната й цел в момента бе да му покаже, че това наистина е едно сигурно място, на което няма значение дали се държиш мило, или си слагаш някаква маска, която върши чудесна работа за пред света. От личен опит русокосата знаеше колко по-лесно е да скрива емоциите и чувствата си, така избягва възможността някой да я нарани.
- По-интересно ми е да чуя за Лили - продължи след малко Московска като се протегна към масата и отново взе чашата си с кафе. Последва нова голяма глътка, с която топлата течност почти приключи с живота си. - Ако искаш да ми разкажеш, разбира се, така или иначе си тук, а аз имам цял ден на разположение. - усмихнато рече Калина.
Всъщност рядко задаваше лични въпроси, което бе странно за един психолог, но все пак за краткото време, в което Хари бе в офиса й, тя беше успяла да разбере, че в дъното на идването му бе именно тази Лили.

_________________
Тогава импулса се засили, а устните на Хари се превърнаха във все по-желана от русокосата дестинация. кдк  
[/center]
avatar
Lina.
Учител;;психолог и съветник в интерната.
Учител;;психолог и съветник в интерната.

Брой мнения : 22
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Mr. Black on Сря Ное 27, 2013 8:38 pm

Сериозно ли смяташе, че ще й каже за Лили? Всъщност нямаше какво да й каже за нея. Тя просто бе обикновено момиче, което не показваше никакви заченки да се включи в борбата срещу Отокс и всичките гадости, които се извършваха в това уж престижно учебно заведение. 
Хари беше част от експериментите и му се налагаше да се съобразява с всичко и всички, ако не искаше да спрат да му дават лекарството, а след това и да се сбогува с всички в този свят. Не, че на някой щеше да липсва. Приятелите му се брояха на пръстите на дясната му ръка.
- Лили е моя съученичка. От онези стипендианти, които заслужават единствено подигравки. - студено отвърна Блек. С този тон искаше да покаже, че тази тема е приключена.
- Защо вие не разкажете нещо за себе си? Нали трябва да спечелите доверието на душевно болният си пациент.
Хари се изправя рязко и бързо скъси дистанцията, защото знаеше, че когато това стане човекът срещу него сваляше картите. Дори и за кратък миг. Настани се срещу блондинката, така че да са лице в лица. Ако някой влезеше в този момент щеше да се зачуди на така странната им позиция.
Младежът взе чашата й с кафето и най-нагло отпи една глътка, въпреки че като типичен англичанин повече обичаше чая. Опита се да си припомни името й, може би беше Лана? Трябваше да случа по-внимателно от следващия път.
- Защо работите в интернат като този? - бързо попита.
Върна чашата на мястото й и се усмихна с неговата си чаровна усмивка.
Всъщност се опитваше да я накара да вдигне ръце от него, както правеха всички учители. Това не беше истинският Хари и малко хора го бяха виждали. Само тези, на които имаше доверие. Може би един ден щеше да покаже на света, че може да не е толкова абсурден, но първо му предстоеше важна битка срещу интерната.
- Имате ли съпруг? Деца?
Тя нито имаше халка, нито приличаше на жена за деца. Дори имаше доста младежки вид, но това не пречеше на Блек да се опита да я подразни. Искаше да се махне от този кабинет и ако психоложката поискаше да говорят за него просто щеше да излезе.

_________________


They don't own me
avatar
Mr. Black
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 24
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Lina. on Чет Ное 28, 2013 6:03 am

Типична реакция, когато заговорите за нещо, което не искаш останалите да знаят, или нещо което криеш, бе да промениш разговора, завъртайки го на 180 градуса. Точно това бе направил и Хари, което само накара Калина да запише името "Лили" в тефтера си. Точно сега, дори някой да опре нож до гърлото й, нямаше да каже, че въпросното момиче е само съученичка за младият господин, който седеше срещу нея. Криеше се нещо далеч по-дълбоко зад това име и Лина бе убедена, че ще го разкрие, но всичко трябваше да стане бавно и внимателно, без бързане и пришпорване на ситуацията.
Внезапната промяна в положението на тялото на ученика, накара жената да поеме рязко въздух. Действие, което не бе обмислила предварително и което отстрани може да се вземе погрешно. Очите й отново, и напълно нахално, обходиха лицето на момчето, а и не само него, и не след дълго Московска установи че зяпа. Да, зяпаше един от учениците си! Отпиването му от чашата й, я накара да се изправи. Подръпна надолу средно дългата си черна пола, след което отиде до шкафа където седеше каната с кафе и я взе със себе си, както и една чаша.
- Защото аз самата някога учих тук. Спомням си, че имаше една сухарка, при която ме пращаха всяка сряда. Мразех я, кой да предположи че ще се превърна в нейн заместник - сви рамене Калина.
Върна се на мястото си и наля кафе в новата чаша, а след това допълни и своята. Върна и двете на масата и отново се настани на канапето, като кръстоса крака и сложи длани върху едното си коляно.
- Нямам съпруг, нито деца - отговори спокойно и на другият му въпрос, нямаше нищо против да споделя за себе си. - Но щом аз ще отговарям на въпроси, трябва да върнеш жеста. Какво ще кажеш, аз да ти споделя от къде съм, а после ти ще ми кажеш нещо за себе си? - попита Калина, като наведе глава на една страна. Леките й руси къдрици паднаха пред лицето й и тя прибра непокорните кичури зад ухото си. Облиза леко устни, след което продължи. - Родена съм в България, но израснах в Русия. Сега е твой ред.

_________________
Тогава импулса се засили, а устните на Хари се превърнаха във все по-желана от русокосата дестинация. кдк  
[/center]
avatar
Lina.
Учител;;психолог и съветник в интерната.
Учител;;психолог и съветник в интерната.

Брой мнения : 22
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Mr. Black on Съб Ное 30, 2013 10:44 am

С всяка изминала секунда недоверието на Хари порастваше. Хора не искаха просто така да станат приятели с него. Е, имаше малцина, които приличаха на него и не се интересуваха от парите или властта му. затова и Блек ги ценеше. Но сега седеше пред жена, която работеше за институцията, която мразеше и която съсипваше собствения му живот, а и на още много ученици. Експлоатираха умните, тези със специална кръв. Що за хора бяха това? Не можеше да вярва на психоложката. Те й даваха заплата, тя беше зависима от тях и дори да искаше нямаше как да им помогне. Затова и младежът бе твърдо решил да не й даде шанс за никакво сближаване.
- Вие ще бъдете ли сухарка като нея или сте си взела бележки? - попита подигравателно Хари. - Все пак нали сте се измъкнала нормална тук?
Искаше да й казва за себе си? Не беше ли по-лесно да прочете досието му? Или може би искаше да го чуе как говори? Хари си нямаше никаква идея какво се върти в главата на блондинката. И все пак тънък гласец в главата му напомняше да внимава. Тя беше учила да си прави заключения, а той не трябваше да издава нищо за Отмъстителите или омразата му към интерната. Или поне реалният размер на ненавистта му.
- Защо не прочетете какво пише за мен? Няма ли да е по-лесно, отколкото да вадите думите ми с ченгел или да се задоволявате с три думи в кратко изречение?
Усмихна й се на криво и взе чашата с кафе, която предположи, че е за него. Явно не й допадаше да си поделят течността й. Разбира се изгледа с презрение тъмната каша и върна чашата. Като всеки англичанин и той предпочиташе хубав билков чай с малко мляко.
- Роден съм в Съри, израснах в Лондон, Англия. - рече бавно и провлачено той, за да изпъкне акцента му.

_________________


They don't own me
avatar
Mr. Black
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 24
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Lina. on Съб Ное 30, 2013 12:17 pm

Момчето продължаваше да играе някаква странна роля, или поне Лина смяташе, че е в такава ситуация. Имаше нещо, което Хари криеше и макар да бе в офиса й едва от пет минути, Калина не беше сигурна дали ще успее да го предразположи да говори с нея. За краткия си опит, тя се бе сблъсквала с доста костеливи орехи. Опитваше се по заобиколен начин да влезе под кожата на човека срещу себе си и по някакъв необясним дори за нея начин, винаги успяваше да осъществи близък контакт. Ето, че сега този ученик отвръщаше на опитите й с лошо, с недоверие, което дори я обиждаше на моменти. Не й харесваше факта, че срещаше недоверие в очите му, но пък знаеше че в института се въртяха някакви странни неща. Мълви, които никак не й харесваха. Случваха се неща, които не само че бяха нередни, но и смъртоносни за учениците. Иначе защо би приела да се върне на място, което мрази? Искаше да разкрие нещо, което за сега беше само теория.
- Ето, видя ли че не е толкова трудно! - засмя се Калина. Отпусна се на облегалката на фотьойла си, след което остави тефтера между себе си и страничната дръжка. Пое чашата с кафето и преплети пръсти около нея като за пореден път установи колко добре й действаше дори само миризмата на тази течност. - Прав си, че мога просто да прочета файла ти, но честно казано предпочитам да науча повече за теб, от самият теб - сви рамене Лина.
- Хайде да продължим с играта? - предложи Московска и прекръстоса краката си. Прехапа устни замисляйки се какво можеше да му каже за себе си, без да изпада в подробности, които не иска да споделя. - Мразя баща си. Банално е, но наистина го мразя, първоначално той беше причината да се окажа на това място, само защото според него, а и онази сухарка съм "измисляла разни неща".

_________________
Тогава импулса се засили, а устните на Хари се превърнаха във все по-желана от русокосата дестинация. кдк  
[/center]
avatar
Lina.
Учител;;психолог и съветник в интерната.
Учител;;психолог и съветник в интерната.

Брой мнения : 22
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Mr. Black on Съб Ное 30, 2013 3:46 pm

Хари продължаваше да гледа изпитателно психоложката. Защо му беше на човек да се връща на място, което мрази? Наистина не разбираше и това бе поредният минус, който добавяше в графата с името й. 
Той измести сините си очи и тогава видя нея! Бяла и леко прозрачна старица, която бе впила очите си в него.
Блек замръзна на мястото си. Изтръпна, пребледня и усети как капчици студена пот избиват по челото му. Всеки път щом видеше дух усещаше отвратителен студ, а кожата му изтръпваше.
Младежът се сви в стола си и премига няколко пъти, за да се подсигури, че не е шега на въображението му. В сините му очи се четеше истински ужас. Жената обаче го гледаше кротко без да реагира. Изведнъж тя отмести погледа си и погледна блондинката.
- Тя е луда. - каза старицата с пресипнал и далечен глас. - Аз съм старата психоложка, Хари. Не се плаши.
Тя се усмихна със страшна усмивка и Блек се сви още повече. За трети път виждаше дух и не можеше да свикне. Проклетият интернат! Проклетите им експерименти!
- Баща й я прати тук, защото бе травмирана от смъртта на майка й. Но нима с луда майка и тя не е наследила нещо от нея? Аз я познавах, почти всеки ден идваше в кабинета ми.
Духът се изсмя и след миг изчезна. Хари си пое дъх, сякаш беше спрял да диша и като удавник се бе борил за глътка въздух.
- Вие сте луда! - студено прошепна той. 
Извърна се към Калина и присви очи. Достатъчно бързо се беше съвзел от шока и отново бе станал същия Хари. Беше си върнахл хладнокръвието. Нямаше си и на идея защо духът на старата психоложка му се беше явила, но не можеше да вярва нито на нея, нито на блондинката срещи него.
- Коя сте вие? Как е умряла майка ви, защо е била луда? Нещо не е наред!
Блек се изправи рязко и опря длани на бюрото, като се втренчи в сините очи на жената.
- Кажете ми! 
Беше добил онзи заплашителен вид, когато усетеше, че някой го заплашва. Какво се случваше в този проклет интернат? Защо точно той трябваше да е заразен? Животът му зависеше от едно проклето лекарство, а като в добавка и виждаше мъртвите. Това не беше честно!

_________________


They don't own me
avatar
Mr. Black
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 24
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Lina. on Нед Дек 01, 2013 7:48 am

Лина остана втрещена от внезапната промяна у Хари. Гледаше сякаш през нея, така все едно е видял призрак - лицето му беше пребледняло, тялото му свито и сковано като на малко дете страхуващо се от чудовища под леглото си, а по челото му избиваше пот. Калина остана уж спокойна на мястото си, опитвайки се да види причината зад изненадващата промяна в ученика, но колкото и да оглеждаше пространството около себе си, не виждаше нищо което да го докара до подобно състояние. Теорията й, че нещо в Интерната не беше наред, се засливаше с всяка изминала секунда и тя все повече се убеждаваше, че мястото й беше тук.
Когато Блек заговори отново, Московска изпита желанието и тя да се свие в ъгъла като малко дете. Усещаше огромен яд в гласът му дори укор, който далеч не беше на мястото си в момента. Отделно, че той нямаше право да изисква от нея такива подробности за живота й, още по-малко да я нарича луда. Лицето на Калина придоби каменно изражение. Думите на Хари бяха като удар под кръста за психоложката, първо защото той нямаше как да знае такива подробности за нея, второ че през годните никой не й бе повярвал че баща й наистина бе убил майка й, вече уморен от грижите за една болна жена. Пък и защото беше абсолютен тиранин и копеле, което Калина ненавиждаше.
- Ти...откъде знаеш всичко това? - въпросът се изплъзна от устните на Лина, без тя да има съзнателното намерение да го зададе. Веднага след това поклати глава, изправи се спокойно от стола си и отвори вратата на кабинета си широко. - Мисля, че е време да напуснете господин Блек. - спокойно изрече Калина, гледайки към ученика с безизразно лице.

_________________
Тогава импулса се засили, а устните на Хари се превърнаха във все по-желана от русокосата дестинация. кдк  
[/center]
avatar
Lina.
Учител;;психолог и съветник в интерната.
Учител;;психолог и съветник в интерната.

Брой мнения : 22
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Mr. Black on Пон Дек 02, 2013 6:56 pm

Да напусне сега? Сега? Тя шегуваше ли се? Нима толкова лесно си признаваше, че не иска да му помогне, да му бъде приятелката, за която твърдеше или се предполагаше, че трябва да бъде, за да й се довери? О, не! Никъде нямаше да ходи!
- Няма да отида никъде, госпожо! - изсъска той.
Бързо се отблъсна от бюрото и го заобиколи, за да стигне до блондинката. Хвана я за лакътя, за да бъде сигурен, че нито ще му избяга, нито ще тръгне да го удря. Ето сега вече щяха да си поговорят без да се крият.
- Как предполагате да получавате лична информация от пациентите, ако криете от тях? Може да се ровите из главите им, а вие самата да имате проблеми.
Сините му очи я гледаха гневно, а устните му едва помръдваха. Беше ги стиснал в тънка права линия. Или заставаше на негова страна, на тази на Отмъстителите или на тази на проклетия интернат!
- Сваляме картите, аз ви се доверявам, но го правите и вие!
Спря да стиска ръката й и леко я отпусна, но продължи да я държи. Сега или никога... Точно така чувстваше положението в момента. Ако можеше да опита и да намери съмишленик за унищожението на интерната и то в лицето на преподавател.

_________________


They don't own me
avatar
Mr. Black
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 24
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Lina. on Вто Дек 03, 2013 10:21 am

Изведнъж Лина вече не виждаше ученика от преди малко. Пред очите й стоеше един твърде скоро пораснал младеж, който не само бе гневен на Интерната, но като че ли и на целият свят. Имаше нещо странно в тези ясни негови очи, които в момента гледаха в блондинката с презрение, а тя от своя страна невярващо се взираше в лицето му. Все още държеше с едната си ръка дръжката на вратата, а другата - неспособна да реагира, спокойно стоеше в хватката на Хари. Отстрани всеки би приел тази ситуация като напълно погрешна и дори някак нелогична. Вероятно всеки щеше да стигне до заключението, че нещо не е наред, още повече когато Блек се държеше така сякаш познава Лина от години, а не само от преди десет минути.
Калина се окопити и бързо дръпна ръката си от неговата, а след това с един замах тресна вратата на кабинета си. Несъзнателно размаха пръст пред лицето на тъмнокосия, а лицето й вече беше придобило онова безчувствено изражение, което бе наследила от баща си.
- Не си позволявай да ми говориш по този начин или пък да се държиш с мен сякаш съм поредната лигава ученичка от класа ти - заговори Лина като пристъпи една сигурна крачка към него и вече далеч бе забравила за професионалното си поведение, или че пред нея стои ученик, с който трябваше да спазва определени правила. - Видяла съм много повече от теб, за да си позволяваш по някакъв начин да се държиш сякаш си на моите години. Така че се успокой малко и си мери приказките - добави сигурно Калина, след което пое дълбоко въздух и отметна няколко кичура коса зад рамото си.
Московска отиде до бюрото си и изкара пакет цигари от най-горното чекмедже. Запали една и застана до открехнатия прозорец, така че дима да излиза навън.
- Майка ми не беше луда. - спокойно рече Лина. - Имаше психично заболяване, което не й позволяваше винаги да мисли или действа трезво, но беше по-нормално от много хора - дръпна от цигарата си, след което продължи. - Баща ми я уби, като си мислеше че не съм там, но бях свидетел на всичко. Когато се опитах да кажа никой не ми повярва, защото смятаха че съм наследила лудостта й - Лина се засмя и поклати глава. Отново дръпна от цигарата, този път по-продължително, и дълго време задържа отровния дим, преди да издиша. - Както и да е, попаднах тук уж за да ме лекуват, но само защото никой не ми вярва, не означава че съм луда.

_________________
Тогава импулса се засили, а устните на Хари се превърнаха във все по-желана от русокосата дестинация. кдк  
[/center]
avatar
Lina.
Учител;;психолог и съветник в интерната.
Учител;;психолог и съветник в интерната.

Брой мнения : 22
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Mr. Black on Вто Дек 03, 2013 10:56 am

Блондинката се беше ядосала? Хари повдигна вежди и за миг забрави за собствения си гняв, за да се полюбува на разфучалата се психоложка. Намираше го за изключително интересно, а и това само значеше, че благодарение на собственото си проклятие или дарба беше стигнал до най-болезненото й място. Каквото и да си говорим Хари обичаше да наранява хората по слабите им места.
- Като мой психолог автоматично ставате мой приятел. Аз трябва да разкрия тайните си пред вас, а ако ми крещите как не трябва да се държа все едно сме на едни години. Как сте завършили за тази професия след като се държите така?
В този момент се държеше като ощипана госпожица, но беше прав. Ако тя искаше Блек да й се довери трябваше да са приятели, а с крясъците да не се държи като с лигава ученичка нямаше как да се получи.
Младежът изгледа с презрение кутията с цигари, която Калина бе извадила и щом видя да пали цигарата най-нахално отиде до нея и я изтръгна от пръстите й. Той беше никой и нямаше право да се държи като властен съпруг, но наистина не обичаше цигарите. След като се беше заразил изпиташе ужас, че отровата им може да му навреди още повече. заслужаваше някой шамар, но нямаше да й позволи да го прави. Не и в негово присъствие, затова и замълча. Нямаше да й дава обяснения.
- Никой не ви повярва? - попита тихо Хари. - Защо? Няма как да се докаже, че сте луда без съответната експертиза.
Въпреки че бе нормално да бъде възмутен достатъчно бързо се досети в какъв свят живееше. Пари, власт и гавра с бедните хора. Беше достатъчно близо до блондинката, за да погледне в сините й очи. Беше го яд. На всичко и всички! Що за хора бяха това?

_________________


They don't own me
avatar
Mr. Black
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 24
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Lina. on Вто Дек 03, 2013 2:58 pm

Калина за пореден път погледна към Блек и не видя онзи ученик, който влезе в кабинета й преди известно време. Кой да помисли, че за такъв кратък период, някой може драстично да израсне пред очите ти, някой който дори не познаваш, но по странно стечение на обстоятелствата съдбата го вкарва в живота ти и дори да се опиташ да го изгониш с ритници, той пак няма да си тръгне. Явно Хари беше един упорит млад мъж! Лина обаче го гледаше намръщено и все още някак обидено, още повече след като си бе позволил да й измъкне цигара от ръката. Не я ли бе чул какво каза преди малко?! Нямаше право да се държи с нея, сякаш му е съученичка. За Бога, та тя бе с колко...10 години по-голяма от него? Да, определено не бяха малко, и макар Калина да искаше да се държи приятелски с него, имаше някои граници, които не трябваше да подминава. 
- Да си чувал поговорката "Дръж се с хората така, както те се държат с теб"? - попита го Московска и извъртя очи, след което запали нова цигара, която възнамеряваше да до изпуши.
Рядко палеше, само когато нервите й идваха в повече, а сега случаят бе точно такъв. За пръв път от доста време отново се чувстваше слава и уязвима, а си бе обещала да не се чувства по този начин. Един от начините да предотврати варианта някой да я нарани, беше просто да не го допуска до себе си. Лесна работа, нали?! Тогава защо нещо я подтикваше да говори с Хари така, сякаш той бе нейн съмишленик?
- Осъзнай се Хари, в този живот няма справедливост! Още повече зад тези стени. - поклати глава Калина и дръпна от цигара, след което тръсна пепелта през отворения прозорец. - Може би наистина съм луда, как иначе бих се върнала на това място - добави с по-тих глас русокосата и прехапа вътрешността на бузата си.

_________________
Тогава импулса се засили, а устните на Хари се превърнаха във все по-желана от русокосата дестинация. кдк  
[/center]
avatar
Lina.
Учител;;психолог и съветник в интерната.
Учител;;психолог и съветник в интерната.

Брой мнения : 22
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Mr. Black on Вто Дек 03, 2013 3:33 pm

Последва втора цигара. О не, нямаше да й позволи да пуши в негово присъствие. Хари отново взе цигарата от ръката й и то с рязко движение и я изхвърли през прозореца. След това Изтръгна кутията от пръстите й и последва същата съдба. След това затвори рязко прозореца.
- Болен съм, колкото и да сте нервна няма да пушите пред мен. - заяви важно Хари.
Повдигна вежда и се облегна на рамката на прозореца, като продължаваше да е твърде близко по блондинката. Точно сега не трябваше да влиза абсолютно никой. Това не бяха пози и близост за обикновен сеанс между ученик и училищния психолог.
- Виждам духове. - изведнъж изрече Блек.
Не беше казвал на никой за това. Колко по-луд можеше да излезе от нея? Тя беше видяла как баща й убива майка й, той беше видял призрака на бившата психоложка. Може би дори си приличаха.
Хари вдигна ясните си сини очи и изгледа любопитно жената. Дали наистина смяташе, че му хлопа дъската или му вярваше? След като самата тя подозираше какво се случва на това място? Може би щеше да го разбере. Беше болен, можеше да умре само след няколко часа, а самият той рискуваше като се опитваше да създаде революция с останалите Отмъстители.
- Духът на Сухарката ми каза за майка ви.

_________________


They don't own me
avatar
Mr. Black
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 24
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Lina. on Вто Дек 03, 2013 3:57 pm

Лина изтропа нервно с крак и издаде едно безмълвно "не", когато видя как кутията й с цигари полита навън, но дори не успя да проследи пътят й, защото Блек побърза да затвори прозореца. Калина, разбира се, погледна към Хари с физиономия, по-скоро присъща на малко дете, чиято близалка е била грубо отнета от дебелите му пръстчета и въпреки че детето знае, че е за негово добро, то се пак наддава глас, така че целият свят да чуе. За щастие, някъде из офиса блондинката държеше още една резервна кутия, която със сигурност щеше да отвори по-късно. Точно когато обмисляше идеята да я потърси още сега, в съзнанието й думичката "болен", зае важна позиция. Болен от какво? Знаеше, че в интерната се случват разни неща, понякога влизайки в учителската стая разговорите рязко заглъхваха и всички я гледаха, сякаш мястото й не е тук. Често чуваше откъснати разговори, по-скоро фрази свързани с думите "дарби", "лечители" и "заразени", но разознаването й бе все още в началото си.
- Виждаш какво? - изведнъж се ококори блондинката. Колкото и глупаво да звучеше, имаше логика, защото нямаше как по друг начин Хари да разбере дълго пазената й тайна, освен това сухарката винаги си бе падала клюкарка, така че нямаше да се учуди, ако противният й дух разправяше глупости наляво и дясно. - Ето какво не е наред в това място! - избухна Калина. - Знаех си. Още тогава го знаех - поклати глава Лина.
Московска прокара ръка през косата си, а очите й изведнъж искряха със странен блясък, който отдавна не се бе виждал в тях. Това разкритие си беше сериозна стъпка в правилната посока, а начина по който Хари говореше за интерната, само й доказваше че си има съюзник в негово лице. Погледа й за момент отново се върна върху Блек, който вече далеч не виждаше като свой ученик, или още по-малко като пациент. Русокосата прехапа устни в опити да възпре един внезапен импулс, който я подтикваше да направи нещо изключително глупаво. Нещо, което никога не би си помислила да си позволи, но сега желаеше с цялото си съществуване. Тогава импулса се засили, а устните на Хари се превърнаха във все по-желана от русокосата дестинация. И го целуна. Сещате ли се за границите, които споменах по-рано? Да, точно тях тя току що бе прекрачила.
Може би наистина беше луда, както хората казваха.

_________________
Тогава импулса се засили, а устните на Хари се превърнаха във все по-желана от русокосата дестинация. кдк  
[/center]
avatar
Lina.
Учител;;психолог и съветник в интерната.
Учител;;психолог и съветник в интерната.

Брой мнения : 22
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на психоложката.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите