▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Carter room''

Go down

Carter room''

Писане by .Joanna James on Пет Ное 29, 2013 3:22 pm

След срещата й с Дейвид, Джоана не знаеше какво точно трябва да направи.. не знаеше дали правилното беше, да каже на Габриел за случилото се между него и Ана..но знаеше, че така нямаше да си го отнесе само Дейвид. Новиц преглътна леко продължавайки по коридора, всичко бе правилно нали? Бе обещала да пази малката тайна на Ана... вече всичко ставаше прекалено много за нея.. Заразата.. духовете с който си говореше момичето на Картър.. а сега и тази тайна, момичето спря и се облегна на стената в коридора опирайки главата си, въздъхвайки леко и прехапа устната си. Не можеше да крие всичко това измъчваше се всеки път, в който го погледнеше, а да не говорим, че се чувстваше така сякаш го лъжеше. Иззвъняването на телефона сякаш я накара да изтръпне, онези дванадесет часа бяха минали и беше време да слезне до подземията и да вземе лекарството от Натаниел. Но беше ли правилно ? Да крие това от всички? Да така бе най – добре за тях. А й знаеше, че ако кажеше на някой повечето щяха да са заразени.
Новиц се отблъсна от стената и тръгна към подземията, като минавайки през камината се сблъска с Натаниел и поклати с глава чувайки думите му.
-Не съм дошла, за да ти се любувам, а за да ми дадеш лекарството- заяви му тя като преглътна леко срещу него, не Джоана не се страхуваше от този мъж, а всички останали все едно го правеха. Поредната заядлива реплика от негова страна и Новиц присви очи подавайки ръката си напред чакайки малкото стъклено шишенце, което в момента беше толкова жизненоважно за нея. А след като го получи без да казва каквото и да е било излезна от подземията внимавайки никой в библиотеката да я види. Въздъхна и отвори шишето изпивайки неприятното на вкус съдържание и го пъхна в задния джоб на дънките си, като тръгна обратно по коридорите, в момента искаше да види Картър и сякаш нищо друго не я вълнуваше. Просто имаше нужда да е с него, макар и да криеше толкова много неща от него, но нали така бе най – добре за всички им, нямаше да има повече наранени, а ако Новиц не бе разбрала, от учениците, за инфектираните, нямаше да заразят и нея, н о както винаги не издържаше, да не си вре носа в чуждите работи и за пореден път това й изигра лошата шега.
Качи се по – коридорите нагоре, стигайки стаята му и почуквайки натисна дръжката на вратата и влезна навътре оглеждайки помещението. Джо прехапа леко устната си и въздъхна отивайки към хола.
-Защо си се усамотил тук? Да не би да си се отдал на размислите? – попита го тя приближавайки се към него.

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 10:36 am

Доста често в живота се случва така, че трябва да избираме. А стигне ли се до избор, той надали е лек. Един път ще е между две неща, които обичаме, друг път може и да е между нещо, което обичаш и нещо, което трябва. Това, което „трябва”, неизбежно ще го направиш, а с това, което обичаш, какво? Там изборът не винаги е опция. Когато очите стоят широко затворени, тогава ще осъзнаеш, че връщане назад – няма. Това, което го правиш, е то, защото го искаш. И съответно щом го искаш, значи го обичаш достатъчно.
Много думи ще минат през главата ни, докато се опитваме да осъзнаем изборите, които сме направили. Решенията, които сме взели. Идеите, с които ще напълним главата си след определени събития. Много са и маските, които ще сменим, докато намерим тази, която ни харесва най-много, която доста често се оказва, не тази, която се харесва най-много на другите.
А дали вярваме или не, ежедневието ни е устроено така, че рано или късно, неизбежно ще се откажем от нещо, което обичаме, за нещо, което обичаме повече. А самия избор ще оправдаем със себе си.
Гейбриъл вече се чувстваше твърде уморен от всичко. Беше му втръснало да слуша различните версии и слухове за това, което се случва в интерната. Отричаше всичко, знаеше, че нищо от това не бе вярно ... Но дълбоко в себе си и той се колебаеше. Показалеца му бавно преминаваше по долната му устна, докато очите му се впиваха в поредния нов ученически картон. Попиваше всяка една дума, а веждите му бяха придобили съсредоточена, почти намръщена форма.
Хвърли папката настрани и качи краката си върху ниската настолна масичка. Извади цигара от кутията, захапа филтъра и я запали, облягайки се назад. Имаше толкова отговорности под пръстите си, а сякаш имаше желание просто да се махне. Погледна към вратата, в мига който чу нечии глас. Подсмихна се леко, виждайки Джоана, която пристъпяше бавно към него и остави цигарата на пепелника. 
-Усамотението е лукс, който рядко мога да си позволя. - наклони глава и прокара пръсти през косата си - Само не ми казвай, че идваш пак заради Анабел и поредните й фантазии. 
Врътна нервно очи и отклони погледа си от нейния, втренчвайки се в тютюневия дим, който се издигаше вълнообразно от догарящия фас. Управляваше цял интернат, а понякога дори не знаеше как да се справи със собствената си дъщеря и странния й характер. Обичаше я твърде много, но просто му бе писнало и от нейния собствен сюжет за живота й, който звучеше твърде налудничево. 

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by .Joanna James on Съб Ное 30, 2013 11:01 am

Доверието, се крепи на едно много тънка линия, може би дори конец, който лесно можеше да се скъса и да изгубиш всичко, което имаш.Понякога се чудехме, дали това което ще кажем в даден момент няма да нарани някого, дали няма да ни покаже, че всичко това е било грешно, дали това което ще кажем, ще донесе повече доверие или ще го разбие напълно, а ние ще изгубим всичко което имаме? Може би, но някой неща трябваше да останат такива каквито са. Новиц, знаеше че Гейбриъл си блъска главата постоянно с това, което се случва в училището, а тя знаеше именно какво и не му казваше.. Не искаше да му каже, защото знаеше, че ще започне да рови.. а започнеше ли то тогава щеше да завърши, като всички тях, които се бяха ровили или просто бяха разбрали какво се е случило .Джо погледна към него и прехапа устната си, в действителност не идваше заради нея, може би от части да, но все пак не можеше да му каже всичко, което се бе случило, което бе разбрала. А и не трябваше..какво щеше да стане тогава? Ако той действително разбереше всичко, което се случваше с Ана. Новиц въздъхна леко и поклати глава, като прехапа устната си.
-Действително да, но в по – голямата част съм тук заради теб, не заради дъщеря ти. – подсмихвайки се, девойката подхвана цигарата и я загаси в пепелника като поклати леко недоволно глава.
-Някой ден това ще те убие. – посочи тя към пепелника и се подсмихна. И сега какво? Как можеше да му каже отново, това което Ана й бе казала, последния път я бе обявил за луда, но ако успееше да го обеди, че самата тя й вярва, че се случваше с много от децата в интерната?Някой се оплакваха, че сънищата им се случват, други просто говореха по коридорите, с някой, който не можете да видите. А Джоанна, знаеше какво точно се случваше с Ана, просто се чудеше как да обеди Картър, че не е луда и че наистина й се случва..
-Виж, знам как ще реагираш.. знам, че ще кажеш, че е луда, но не е така. Всичко, което й се случва е съвсем реално, всичко което вижда е истинско. Тя вижда духове Гейбриъл, духове, които търсят помощта й, но я е страх.. Страх я е от това, което ще кажат другите, от начина по който ще реагират те.. ти.. а последния път и двамата знаем каква бе реакцията ти. – пое си въздух, казвай всичко наведнъж и то не заради друго, а просто за да избегне погледа му, който със сигурност щеше да я прониже и да и каже, че и тя е започнала да полудява. Само, че не бе така просто виждаше и знаеше какво действителност се случваше в интерната.. след това, вече бе способна да повярва на всичко.

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 11:18 am

Дори не изчака да се доизкаже и се изправи, ясно показвайки, че отново нямаше да повярва на това, беше прекалено налудничево. Обърна й гръб, заставайки пред камината, в която весело припукваха горящите дърва. Огънят се отрази в очите му, правещи ги страховито червени. Скръсти ръце, подпирайки брадичката си на юмрука и поклати глава. Искаше да разбере какво се случва с Анабел, виждаше я всеки ден и всеки път изглеждаше все по-задълбочена в мислите си. Усещаше, че нещо не бе наред, но едва ли имаше нещо общо с онези нейни фантастични същества. Но и не искаше да повярва, че тя е луда. Не и неговото момиченце. 
Обърна се отново към масичката, грабна кутията и запали друга цигара, напълно игнорирайки думите на Джоана. Само това го успокояваше и едва ли скоро щеше да спре. И без това нямаше право да пуши на друго място, освен в стаята му, така че това бе поредната причина. Погледна към жената срещу себе си, пое си дълбоко въздух и прокара ръка през косата си. 
-Мислиш ли, че ми беше лесно да чуя всичко това, още миналия път? - изведнъж изстреля, без да може да стисне езика между зъбите си - Че собствената ми дъщеря вижда духове? Че може би си губи разума в този шибан интернат?
Тонът му се бе покачил с няколко октави, а думите му сякаш бяха напоени с отрова и омраза. Не можеше да опише как се чувства всеки път, когато тази тема биваше повдигана. Сякаш изпитваше дежа вю, но от онова, от което те побиват тръпки постоянно. 
Знаеше, че трябва да я подкрепи, нали така правеха родителите? Но как да го направи, след като тя самата не му се доверяваше? Защо не бе дошла да му го каже лично, а трябваше да разбира чрез трети човек? А, да, защото я бе обвинил, че психически не е стабилна. 
-Къде е сега? - въздъхна по-тихо и се настани отново на дивана, потупвайки мястото до себе си - Ела. 
Вдигна поглед към нейния, опитвайки се да разчете някакво послание в очите й, нещо друго, което се криеше от него. Сам усещаше случващото се около интерната, но така и не можеше да разбере какво. Беше негово задължение да предпазва учениците, а сякаш тази сила се изплъзваше измежду пръстите му. И точно това пък подлудяваше самия него.

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by .Joanna James on Съб Ное 30, 2013 12:04 pm

Джо го гледаше и да именно тази реакция очакваше от него. Само ако знаеше, какво се случваше тук.. Може би тогава щеше да разбере, да повярва в това, че странни неща се случват в училището.. Добре, може би трябваше да си мълчи за дъщеря му, но как ? Все пак ако това беше Оливър тя щеше да иска да знае. Джоана се приближи и седна до него като поклати глава на моменти избягваше погледа му, само за да не разбере, че има още неща, който не са правилни. Още неща, които трябваше да знае, но никой не му казваше, а защо ? Ами причината беше много проста както казахме щеше да почне да се рови, да търси решение, а това нямаше да се хареса на онези нацисти и щеше да доведе, до нещо различно, нещо по – голямо от тях самите. А точно в такива моменти може би искаше да остане сама, да се скрие и да прикрие всичко останало. Колко още хора трябваше да страдат, за да получат това, което искаха те.
Чувстваше като малко момиче, което лъжеше за поредната беля, която бе направила.
-Виж, не знам къде е тя. Прибра се в стаята си..или поне предполагам, че го е направила – прошепна тя, като се подсмихна. Е добре действително какво можеше да направи? Да мълчи и да крие всичко е да ама не можеше, не можеше защото всичко това й идваше в повече, всичко това й идваше, като нещо което не трябваше да се случва и щеше да й пръсне главата.На моменти просто й се искаше да му каже всичко, да му каже, за заразата, за лекарството, за това, че нямаше лек... но не можеше.
-Стига, Картър тук се случват толкова странни неща, деца се оплакват, че сънищата им се сбъдват рано или късно, в гората се разхождат странни животни, а никой не знае от какво са такива... Мислиш ли, че на някого му е лесно? - попита го тя като поклати глава, понякога се чувстваше наистина ужасно, особено когато трябваше тя да му каже, нещо.. нещо което Ана не искаше да му сподели, само защото едва ли не й бе казал, че е луда. Но беше длъжа защото искаше да й помогне по някакъв начин, както би помогнала на Оливър ако имаше проблем, но сега нещата ставаха все по – зле, единствено се благодареше, че нейния син не е замесен в нищо от това, въпреки, че го разбираше напълно, знаеше как би се почувствала самата тя ако с Оливър се случваше нещо подобно.
-Виж просто поговори с нея нормално, а не да й заявяваш как не е добре и това не е истина.Опитай се да й повярваш, Гейбриъл.

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 12:34 pm

Гейбриъл си пое вълбоко въздух и започна да масажира слепоочията си, опитвайки се да  успокои мислите, които се въртяха като буря в съзнанието му. Знаеше, че често бе поставял длъжността си в интерната пред това да обръща по-голямо внимание на дъщеря си, но понякога всичко това го натоварваше прекалено много. Искаше й да помогне, да вникне в главата й и да разбере какво по-точно се случва там. Толкова пъти се бе допитвал и до Матю, но и той я подкрепяше, вярваше й. Поне с него нямаше проблеми .. поне за момента, или просто не знаеше за тях. 
-Имам чувството, че губя контрол над всичко, което се случва. - пусна ръцете си безжизнено върху дивана и поклати глава, вгледал се някъде в нищото - Знам, че нещо става, Джоана, но просто не мога да разбера какво. 
Преглътна и загаси цигарата, която бе догоряла в пепелника. Хвана кутията и започна да върти в ръцете си, докато всички онези притеснения отново го връхлетяха. Рано или късно щеше да разбере за какво стана на въпрос, но ако бе прекалено късно? Нямаше да има връщане назад, не и ако е все така с вързани ръце. Знаеше, че Новиц го подкрепя, но имаше моменти, в които искаше Наталия да бе тук и да се присъедини към инициативата, която целеше да разбере какво се случва с Анабел. Беше наясно с онази странна връзка между майка и дъщеря, бе сигурен, че тя би успяла да вникне в същността на проблема. Може би точно нейната липса се отразяваше на характера на Ана, нали майката бе упората на всичко? Но тя бе мъртва и Гейбриъл можеше да разчита само на себе си за родителските грижи. 
Хвана ръката на Джоана, докосна кокалчетата на пръстите й с устни и се взря в очите й, показвайки цялата благодарност, на която бе способен.
-Благодаря ти, че си до мен. - думите му се откъснаха тихо измежду устните му, все така смръщил тревожно вежди - Без теб .. едва ли сега щях да съм със здрав разум. 
Всичко това бе толкова натоварващо, че едва ли нервите на всички им щяха да издържат още дълго. Но Картър сякаш вътрешно знаеше, че нещо се крие от него. Нещо, което тези, които му бяха най-близки, бяха наясно. Виждаше го в погледите им, особено в тези на Новиц и Флеминг. Дейвид рядко можеше да скрие нещо от него, познаваше го твърде добре. И може би и точно това го изкарваше извън равновесие. Толкова пъти се бе опитвал да изкопчи информация, но всеки мълчеше, отричайки до последно. 
-Как е Оливър? - заигра се с пръстите й, масажирайки дланта й с палец - Не съм го засичал наскоро.

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by .Joanna James on Съб Ное 30, 2013 12:55 pm

Знаеше, какво я бе помолил Дейвид да направи. Знаеше, че отново трябваше да лъже, но защо? За да прикрие нещо, което можеше да предпази всички им? Джо, знаеше колко е трудно за него.. колко е непосилна задачата да бъдеш оставен сам с децата си.. деца които стават прекалено неконтролируеми понякога, а особено когато нещата започваха малко по – малко да излизат извън контрол и да не знаеш какво да направиш? Такава ли бе лъжата? Изобщо лъжа ли беше всичко това или просто за да предпазиш някой поемаш какви ли не рискове, само за да спасиш и малкото, което ти е останало? Нещата бавно излизаха извън контрол, изплъзваха се между пръстите й и тя го разбираше перфектно, колкото повече криеше от него, толкова повече нещата се изписваха на лицето й, а рано или късно знаеше, че той ще разбере. Ще разбере, за инфектираните, ще разбере за болестта, за много от нещата, които всички криеха от него. Джеймс преглътна леко, като поклати глава и се опита да се усмихне.
-Дейвид ще работи с Ана, говорихме да го посещава всеки ден в кабинета, за да се опита да й помогне с нещата, които се крият в съзнанието й. – заяви му тя, сякаш от това щеше да му стане по – добре, но въпреки всичко, поне не всичко в изречението й не бе лъжа. Освен причината поради която щеше да го посещава. Може би, ако му кажеше? Ако му кажеше всичко и нещата нямаше да са толкова трудни или пък щяха да станат още по – трудни и объркани. Можеше да започне с някой малки детайли, като например да му каже истината за Дейвид и нея? Е нямаше да е най – лошото, което може да му каже, като му спестеше основната причина за раздялата им? Да може би ако почнеше малко по – малко да му споделя, щеше да стигне и до нещата случващи се в интерната...
Но когато я попита за Оливър мислите й се завъртяха отново на 360 градуса, сякаш искаха да я измъчват и да я въртят на шиш. В действителност Джоана напоследък не бе говорила с него. При последния им разговор сина й бе разбрал, за болестта, а от там се бяха скарали... Може би не бе най – разумното, да му каже, че е болна в онзи ден, но нещата винаги бяха опирали да не крием от семейството си, нали?
-Оливър.. той има някой неща, над които трябва да помисли, може би за това не си го засичал. – да определено сина й имаше да мисли предостатъчно неща – каза му тя като се усмихна леко, може би сега беше и момента да си признае и за Флеминг? В същност какво имаше да признава? Тя не му бе изневерявала, дори тогава не знаеше, че са били приятели... Преди Дейвид да се появи тук и да й каже..
-Виж, като стана дума за връзки и отношения.. трябва да ти кажа нещо – започна тя като притвори за миг очи и въздъхна леко преплитайки пръстите си в неговите. –Преди време, преди да дойда тук.. аз и Дейвид, ние бяхме заедно. Имам в предвид, че щяхме да се женим, но нещата се развиха в друга посока, тогава дори не знаех, че сте се познавали. А след това дойдох тук и го оставих поради куп причина, а след като той се появи разбрах, че сте се познавали много преди това..

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 1:11 pm

Кимна с глава, много добре осъзнавайки какво иска да каже с думите си за Оливър. Нямаха ли в крайна сметка, всички нужда да помислят? Да останат сами за няколко дни, да подредят всичко в главите си и да се изяснат със самите себе си. Даваше всичко, за да се махне за известно време от това място, просто да изчезне и да се озове някъде в другия край на света, където никой не го познаваше и нямаше да го натоварва с притеснителни факти и предчувствия. Но нямаше начин да зареже длъжността си в интерната. Ако и той се махнеше, то определено щеше да се случи нещо далеч по-страшно, от 'виденията' на дъщеря му. Просто го знаеше и го усещаше като тежък това на гърба си. Но знаеше, че Флеминг може да помогне и ако това бе единствения шанс - то определено бе напълно съгласен. 
-Оливър е добро момче. - замислено промълви, облизвайки устните си - Не бива да се тревожиш за него. Знаеш, че винаги бих ти помогнал, ако имаш нужда. 
Устните му трепнаха в някакво подобие на усмивка, миг преди да чуе името на Дейвид, изказано по този начин. Стрелна я с очи, като зениците му сякаш се бяха увеличили тройно. Дръпна ръката си от нейната, изправяйки се отново. Ето, просто знаеше, че има нещо. И беше убеден, че това е само малка част от това, което се криеше от него. 
Нямаше да ги обвини за нищо, нямаше право или по-скоро, нямаше за какво. Единствено може би от факта, че досега го бяха криели, но и това можеше да преглътне. Щеше да преглътне абсолютно всичко, само и само да стабилизира положението, в което се намираха в момента. 
И както мислите му препускаха шеметно, от устните му се откъсна смях. Искрен, чист смях. Нещо, което не се бе случвало от твърде дълго. Продължи да се смее дълбоко, дори когато в очите му бликнаха онези сълзи, от които ти ставаше още по-смешно. 
-Естествено, че така ще се получи. - проговори, все още през смях и разтвори ръце настрани - Няма начин Дейвид да не е бил с някоя, а после да не съм и аз с нея. Но брак?! Флеминг и брак?! Това е еквивалент да ми кажеш, че аз нямам деца. 
При тази мисъл го напуши още по-брутален смях и приседна на съседния диван, хващайки се с ръка за корема. Не беше истина, това беше някаква чудна комедия. Или по-скоро скрита камера, целяща да го побърка. Зъл план на някой добър комик. 

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by .Joanna James on Съб Ное 30, 2013 1:41 pm

Добре и на нея й бе трудно за вярване тогава.. но нещата между тях бяха коренно различни, а и Дейвид се бе променил много, за времето, което бе прекарал с нея. Джоана прехапа леко устната си и поклати глава, като се чувстваше наистина по един странен и различен начин, радваше се, че Гейбриъл искрено се забавляваше, но когато го остави Джо вече бе заразена, а това бе единствената причина да го направи и определено не й бе никак лесно да го забрави, но точно тогава се бе появил Картър и нещата бяха станали наистина много по – лесни .
-Радвам се, че се забавляваш с този факт, но определено Дейвид се промени много за това време. Както и да е . В действителност ако някой може да помогне на Ана може би е той. – по скоро, ако можеше да помогне на всички им.. но това, това Джо го спести за себе си. Може би така бе най – добре, може би така щяха да предпазят поне него. Не можаха да предпазят нито Ана, нито Матю, понякога се чудеше дали Оливър е заразен, но не даваше никакви признаци от тази гледна точка.
-Да добро момче е, но понякога нещата не опитат само до това, да е добро момче. Просто всичко започва да излиза извън контрол. – каза някак безсилно тя...всичко се изплъзваше като ленен плат между пръстите им и те не можеха да направят нищо. Но за какво беше всичко? Заради едно заразено дете, въпреки че реално погледаното и Джо би направила всичко за сина си, за да живее той, въпреки че не би прибегнала до мерките, който взимаха Оттокс, за всичко това.. Не би го направила, не би заразявала хора, не би ги убивала или най – вече да създаде живот, за да може да вземе нещо което й е необходимо от него, само за да спаси детето си и да продължи да живее. Може би щеше да намери хиляди други начини, но не и това, което правеха те.Защото това граничеше с лудост, беше над всички човешки норми, а да не говорим, че бяха прекрачили границата, когато започнаха да заразяват невинни деца, които нямаха никаква вина, за техните грешки..
-Виж.. може би е по – добре да оставим нещата да се наредят сами, може би всичко най – накрая ще се изясни за всички ни и всичко ще си дойде на мястото – да определено й се искаше да остави всичко да се нареди от само себе си и да спре да си блъска главата, да спре да крие и да му каже всичко..

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 2:07 pm

Картър се усмихна, сложил край на задушаващия смях, който бе избълвал преди малко от дълбините и се приближи към стъклената витрина, вадейки две дълбоки чаши. Доброто, старо ирландско уиски си седеше кротко в дъното на рафта и единственото което правеше, бе да събира прах. Гейбриъл го взе, наля и на двама им, подавайки едната чаша на Джоана и отпи от своята. Кехлибарната течност се разля меко в гърлото му, оставяйки парещи следи след себе си. Поне това бе лекарството, което можеше да успокои тревогите им дори за миг. 
-И двамата сме вложили много, скъпа. - промълви тихо, прокарвайки пръст по устните си - Всички, за които ме е грижа са тук. А най-лошото е, че семействата ни биват рефлектирани от нашите действия. Нямам как да предпазя Матю и Анабел, твърде големи са вече. Но все още са деца, не могат да осъзнаят толкова много неща.
Би дал всичко, за да върне времето назад и изобщо да не се съгласява да започне работа в този интернат. Дори тогава ще усетил нещо гнило в цялата система, но отново парите побеждаваха всичко останало. Където другаде предлагаха толкова висока заплата? Особено когато си само един учител. Много добре знаеше, че вместо това, сега щеше да е спокоен вкъщи, в истински дом, и щеше да се разправя с Анабел за това, че се е прибрала след вечерния си час, а не че вижда разни призраци, имащи нужда от помощта й. А Матю? Неговите проблеми щяха да са обвързани с факта, че взима колата на баща си, без дори да е попитал за нея. Каква ирония нали? В сравнение със сегашния им живот, онзи другия му се струваше като недостижим блян. 
-Ами ако не се нареди? - прошепна тихо, а очите му за миг издадоха така добре прикрития страх - Ами ако нещо се случи с Анабел? Ако в интерната се случва нещо, което застрашава всички ни? Какво ще правим тогава, Джоана?
Дълбоко в себе си знаеше, че е права. Но как да се отърве от онова неизбежно чувство, което го обземаше? Онази параноя, че се случва нещо страшно зад стените на учебното заведение? 
Изпи на един дъх остатъка от уиски и си наля отново, присвивайки очи от внезапната болка в гърлото си. Може би бе време да поеме инициативата в свои ръце и да се разрови надълбоко. Щеше да говори с всеки един учител, с всеки един ученик. Ако трябва, щеше да налага сериозни санкции за онези, които усетеше, че крият нещо. А ако не друго, то поне щеше да успокои съзнанието си, че все пак прави нещо, не седи кротък с вързани ръце.

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by .Joanna James on Съб Ное 30, 2013 2:31 pm

Джоана поклати глава, въпроса не беше какво щеше да се случи и какво щяха да правят тогава, въпроса беше какво се бе случило и какво трябваше да правят сега. Но как можеше да му каже истината? Въпреки, че толкова много й се искаше да го направи. Искаше й се да каже всичко и този товар да падне от раменете й, защото понякога имаше чувството, че всичко това я задушаваше, не й позволяваше да диша понякога. Може би ако му кажеше, само за себе си и Оттокс? Може би ако премълчеше, че децата му бяха заразени? Не... това не беше вариант, не можеше и да бъде просто отново трябваше да премълчи всичко, но беше толкова трудно, а колкото повече той продължаваше да се рови, толкова по – трудно ставаше да крие от него. Мразеше се, че го прави, но нямаше избор нали? Понякога се чудеше колко дълго можеше да опази една тайна? Може би не толкова колкото самата тя предполагаше? Може би тайните не винаги трябваше да бъдат запазени, а на каква цена ги запазвахме? С цената на това да загубим някой прекалено ценен, за нас или пък да нараним някого когото обичаме.
Джоана отпи глътка от уискито и поклати глава при следващите му думи.
-Какво може да се случи под носа ни? Не мисля, все нещо ще се разбере, просто всичко е толкова странно тук, но това не значи, че трябва да се случва или случи нещо лошо, нали? – попита го тя, като опитваше отново да прикрие, това което действително се случваше. Въздъхна леко като стана от дивана и се приближи леко до него а ръката и разтри нежно рамото му, като се опитваше да се усмихне.
-Просто си дай малко почивка. Опитай се да не мислиш толкова за всичко това и приеми, че нищо странно не се случва, за миг се опитай да се отпуснеш, защото действително напоследък си страшно напрегнат. А това определено няма да ти помогне да се справиш с проблема на Ана. – каза му тя като се отдръпна и погледна през прозореца, въздъхна леко чудейки се отново, колко още щеше да издържи самата тя на това напрежение. Самата тя бе адски напрегната през последните седмици, може би до толкова бе свикнала с това положение и това напрежение, че дори не забелязваше какво точно се случваше в нея. Мислеше единствено, за това какво се случва, въпреки че караше него да не го мисли. Не искаше той да е поредния, който ще пие онова лекарство на всеки 12 часа, само за да запази живота си.

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 2:55 pm

Гейбриъл я погледна и сви устни, оставяйки чашата върху масичката. Как да се успокои, когато това го глождеше толкова много? Сякаш не му даваше спокойствие, дори сън. В последните няколко вечери се събуждаше, ставаше и започваше да обикаля като луд из целия апартамент, който бе твърде празен, когато бе сам. Телевизора не можеше да отнеме онова напрежение, колкото и да се опитваше да се загледа в някой филм. Никоя книга не успяваше да замъгли съзнанието му.
О, толкова много неща можеха да се случат под носа им, че просто не бе истина. Но кой можеше да разбере? Когато не си посветен в дадена тайна, то от нея започват да изскачат и още, и още. Докато накрая не стане твърде очевидно, а когато разбереш - просто ти теглят куршума. Или както бе в техния случай, просто щеше да бъде поредния заразен. Но как можеше да предпази тези около него, когато никой не обелваше и дума за случващото се? Гейбриъл дори си нямаше и бегла представа за експериментите, камо ли пък някога точно това да му премине през съзнанието. 
Приближи се към Джоана и я хвана нежно за раменето, масажирайки така напрегнатите й мускули. Усещаше тревогата, която бликаше от цялото й същество и точно това го караше да застава нащрек. Но май не трябваше да се рови при нея, а някъде на далеч по-различно място. Дали Дейвид знаеше? Ако не друго, то поне трябваше да провери и да разбере сам. Не искаше да тормози никой, но ако това бе единствения начин, то цената просто си заслужаваше. 
-Ти си по-напрегната и от мен. - прошепна близо до ухото й, а топлия му дъх погали кожата й нежно - Ела тук.
Завъртя я към себе си и я прегърна, притискайки тялото й към своето. Отчаяната му черта, да защити всички за които го бе грижа, сега буквално го задушаваше, чувствайки се крайно безполезен за всичко. Хвана брадичката й и я накара да го погледне, накланяйки глава настрани. Допря устните си до нейните съвсем леко, но достатъчно за да я целуна така както само те двамата можеха. 
-Няма да позволя нищо лошо да ви се случи. - прошепна отново и въздъхна - Само да разбера за всичко. 

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by .Joanna James on Съб Ное 30, 2013 3:44 pm

Джоана се усмихна лекичко, опитайки се за пореден път да прикрие всичко, което се случваше болни, заразени... всичко това й идваше наистина в повече искаше просто всичко да свърши и да не знае за това, повече от колкото й бе нужно. В действителност Джо не знаеше много, знаеше само това което й бе споделила Вивиан.. а това и споделяне доведе до лошите последици, който се простираха до заразяването. Джоана въздъхна леко и прехапа устната си.
-Нима мислиш, че има нещо за разбиране? – попита го тя като се подсмихна леко, действително какво трябваше да се случи все пак.. какво можеше да му каже вече? Нищо. Защото самата тя не знаеше какво се случва, не знаеше какво беше това, което им даваха да пият, не знаеше от какво точно са болни, но знаеше само какво се случваше с тези, които спрат да взимат лекарството, което им се дава. А най – вече, че трябваше да крие всичко това от Гейбриъл, е добре колко пъти да говорим за тайните? Цял ли живот всичко щеше да се крепи на тях? Джо поклати глава, нищо лошо? Само, че лошото вече се бе случило на всички тях и едва ли имаше връщане назад, в същност не знаеше какво може да направи за да се измъкне, а тя искаше толкова силно всичко да приключи и да може да си отдъхне. Всеки 12 часа им се казваше, че не трябва да е така,.. на всеки дванадесет часа пиеха лекарства но не знаеха защо.. е добре това трябваше да спре, може би ако му кажеше? Може би ако се прекършеше,.. какво щеше да стане ако, кажеше на някого за това, че е болна Оливър беше разбрал и се бяха скарали, защото не искаше да се меси, ами ако се скараше и с Картър, за това, че не иска да се меси? Нима щеше да остави нещата така? Не, нямаше и Джо много добре го знаеше това, знаеше че той нямаше да остави нещата така, ако разбереше повече за случващото се. Вгледа се в очите му опитвайки се да се отпусне, но можеше ли да се отпусне напълно след като толкова тайни се въртяха в главата й.
-Просто понякога не можем да спасим или да предпазим всеки от нещо, което е трябвало да се случи или ще се случи. – заяви му тя като поклати глава, чувстваше се наистина на сигурно с него, в момента. Но беше ли наистина на сигурно? Можеше ли той да разбере, защо се случва всичко това? Ли само щеше да го замеси в нещо, в което не трябва.

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 8:35 pm

Гейбриъл поклати глава, съгласявайки се само до една степен с думите й. За разлика от нея, той се чувстваше достатъчно силен, за да защити хората, за които го бе грижа, но не и когато се случваше нещо зад гърба му. А това не бе поредната игра, за да чака 'истината да изплува сама'. Докато това стане, кой знае какви последици щеше да има. В този свят, човек не можеше да бъде сигурен за нищо, не трябваше да се доверява твърде много дори на самия себе си. Но и не можеше да стои в неведение, не и когато усещаше опасността толкова близо. Не и когато ставаше въпрос за семейството му. Дори и да не го показваше, Гейбриъл би дал живота си за децата му. Макар и момента те да го чувстваха толкова дистанциран. Вината бе само и единствено негова. Ако им бе обръщал повече внимание, едва ли щяха да стигнат до тук. Едва ли децата му щяха да имат тайни от него.
-Не искам да говорим повече за това, не и тази вечер. - вгледа се в очите й, милвайки скулата й с пръсти - Когато знам, че утре отново ще се сблъскаме с реалността, сега искам само да се насладя на вечерта с теб.
Рядко им се случваше да остават само двамата за толкова време. Дори нощите им преспивания в стаята на другия бяха много, много далеч от зачестели. Сякаш всеки път някой си намираше някакво оправдание и се налагаше да се разделят, като се виждаха чак на другата вечер. Картър се залостваше в кабинета си, търсейки отговори и решения на всичките си проблеми, а Джоана гонеше собствените си ангажименти. Плюс и децата им, които ги вкарваха в допълнителни тревоги, сякаш последното нещо, което искаха бе да се натоварват един друг. За това и всеки прекарваше нощта сам.
Гейбриъл хвана ръката й, докосна с устни кокалчетата на пръстите й и се запъти към спалнята. Умората вече се бе отпечатала на лицето му, очите му се притваряха сънено и сякаш копнееше за няколко часа сън. Но как можеше да заспи с всички тревоги?
-Хайде да лягаме. - усмихна се лаконично и прошепна, захапвайки леко долната си устна. - Отдавна не съм те прегръщал нощем.
Наклони глава предизвикателно, след което се отдръпна от нея и свали тениската, захвърляйки я върху близкия стол. Тъмните дънки я последваха и само няколко минути по-късно, Гейбриъл се настаняваше под завивките.

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by .Joanna James on Съб Ное 30, 2013 9:35 pm

Джо поклати глава, да беше толкова прав.Самата тя беше лъгала Оливър толкова дълго, че вече го разбираше напълно защо й бе сърдит, защо се бяха скарали.На всичкото отгоре последните прояви на сина... не можеше да разбере наистина какво се случваше с него...държеше се глупаво, нарушаваше часовете, беше започнал да лъже.. всичко в него се бе променило сякаш от нищо, а това направо я побъркваше, сякаш я разяждаше от вътре и действително не знаеше какво да направи с него. Как трябваше да постъпи. Но това със сигурност беше въпрос, който щеше да даде на Картър, но не и сега. Сега искаше действително да си почине. Пое си дълбоко въздух искаше да прочисти мислите си, да не мисли за това което се случваше и просто да забрави всичко. Да останат сам той и тя, поне за малко, защото напоследък действителност имаха толкова грижи, че едвам се засичаха, а ако се засичаха бе прекалено за кратко, че да успеят да се нарадват един на друг. Може би точно от това имаха нужда и двамата.
Джоана го последва забравила всичко, което се е случваше или поне правеше опити за това. Харесваше й когато просто можеше да се отпусне и най – накрая действително да останеше насаме с него. Чувстваше се уморена от всичко, което се случваше, а сега на главата й не беше само проблема с Оттокс и болестта, сега и Оливър и създаваше проблеми, даже не се бе усетила кога го бе изпуснала толкова много. Леко тръсна глава, като не изчака втора покана, а просто съблече дрехите си оставайки само по тениска, и се пъхна до него сгушвайки се в топлата му прегръдка.
-Чудя се, ние ли сме виновни, за това, че ги изпуснахме толкова много.. или просто те порастват и правят каквото си знаят? – попита го тя като се надигна леко вглеждайки се в очите му, а след това просто отпусна главата си на гърдите му. Не можеше ли просто ето така да продължи всичко, да няма зараза, да няма Оттокс, да нямат проблеми, просто да могат да си починат от всичко това и всичко да върви както се казваше по мед и масло? Но Джоана много добре знаеше отговора на този въпрос, от мига в който бе дошла тук.. от този миг знаеше, че никога живота й нямаше да бъде дори близко до спокоен. Криеше прекалено много неща, за да бъде спокойна, дори от хората който обичаше. Поклати леко глава, като чели на себе си, а не на него. Не искаше да мисли повече, но сякаш мислите й сами я посещаваха и й досаждаха.. Стисна за миг клепачи сякаш можеше да ги прогони наистина.
-Наистина от доста време насам, не сме оставали за толкова дълго насаме. В действителност трябва да си призная, че ми липсвахте г-н Картър. – подсмихна се тя, като забрави всичко останало и се надигна вглеждайки се отново в очите му.

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 10:20 pm

Пръстите му шареха бавно по рамото й, докато тя лежеше върху гърдите му и се замисли над думите й. Беше дяволски права за всичко, което каза и се наложи с горчивина да си го признае първо на себе си. Ако не бе дошъл в този шибан интернат, сега живота му щеше да е коренно различен. Е, определено нямаше да бъде ректор в някой престижен университет и със сигурност нямаше да взима тези пари, които взима тук, но цената, която плащаше беше твърде висока. Предпочиташе да си бе просто един учител, с не много финансови възможности, но поне щеше да се прибира вкъщи спокоен, при децата и семейството си. Нямаше да има нужда да си блъска главата постоянно. 
Имаше ли добра страна на всичко това? Нали уж имаше и добра, и лоша страна на стичащите се обстоятелства. Само дето той не виждаше нищо позитивно, само мрак и страх. А ако някой се опиташе да го убеди в обратното, то определено щеше да го прати на майната му. 
-Оливър го прави нарочно, Джо. - подсмихна се Картър, поклащайки глава - Никога няма да те нарани без да иска, прекалено умен е за да го направи. Просто иска вниманието ти. Но виж Анабел .. 
Пое си дълбоко въздух и потърка лицето си с ръка. Изобщо не знаеше какво да прави с дъщеря си, чувстваше я толкова отдалечена, че чак бе болезнено. Толкова отчаяно искаше да й помогне, но как да го направи, когато тя си съчиняваше разни истории за духове и разни подобни паранормални същества. 
-Мисля утре да преразгледам архивите в библиотеката. - отнесено проговори, замисляйки се над тази идея - Все трябва да има нещо подобно за бивши ученици, било то и преди повече от петдесет години. Но това не значи, че й вярвам. Само след като видя доказателствата. 
Да, първото добро хрумване от дни насам. Знаеше, че ще намери отговор в архивите, колкото и време да му отнемеше. Ставаше на въпрос за хиляди папки и картони на бивши ученици, като едва ли лесно щеше да намери това, което търсеше. Но ако това бе стъпка към помощта на неговата Ани, то определено бе готов да я направи. 
Мислите му бяха прекъснати от Джоана, която доста умело умееше да го изкарва от транса, в който той сам се вкарваше. Чудно, как ли успяваше всеки път? Май и той като Матю, имаше своите пукнатини в стената.
-Госпожице Джеймс, ако съдя по гласа ви, мисля, че се опитваше да ме съблазните? - наклони глава настрани и само няколко секунди по-късно, едно ловко движение и Джоана се оказа под него - Мм, недостатъчно бърза.

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by .Joanna James on Съб Ное 30, 2013 11:24 pm

Да може би бе прав, но не можеше да бъде прав и за това което тя направи докато говореше с Оливър.. не искаше да го признае дори пред себе си, че го бе направила. Джоана въздъхна отново погълната от мисли, дори сега когато се вглеждаше в очите му и сякаш на моменти намираше себе си там. Но действията му я накараха истински да се разсмее.
-Мисля си, че ако исках да съм бърза определено нямаше да съм притисната от тялото ти. – прошепна срещу устните му тя, определено това беше от нещата, който я караха да се чувства добре,в малкото моменти, в който беше тук. С него и не мислеше за нищо друго освен, за спокойствието, което й придаваше топлината му. Радваше се на тези малки моменти, колкото й глупаво да звучеше. Може би точно те й липсваха, липсваше й точно това да не мисли за нищо, да остави съзнанието си да почива спокойно. В момента дори не мислеше, че само след няколко часа трябва да се измъкне от леглото, за да иде и да вземе лекарството и отново цялото това спокойствие щеше да рухне, защото знаеше колко леко спеше той, знаеше колко лесно можеше да се събуди и да я разпитва къде е била, а определено не можеше да крие толкова добре случващото се..Може би самата тя рано или късно щеше да се предаде и да му каже истината, защото тази тайна я измъчваше толкова много, че започваше да се увива около вратът й като змия, която се опитваше да я задуши. Преглътна леко осъзнавайки, че отново се отдаваше на мислите си. А не искаше, както вече бяхме разбрали
Джо се опита да се усмихне и да се върне в реалността, в която в момента можеше да се почувства щастлива поне за няколко часа, които прекарваше заедно с него.
Уви ръцете си около вратът му, като вплете леко пръстите си в косата му и се усмихна заговорнически.
-Не знам Картър, може би ти не си достатъчно бърз вече или си просто прекалено изморен. – пошегува се тя с него, като устните й намериха неговите, за една от онези макар и прости толкова сладки целувки, които бяха способни да те раздразнят или подчинят на греха, който можеше да попари вените ти и да те накара да се запалиш. Но тръпките бавно да завладеят тялото ти и да бъдат способни да разтреперят краката ти. Джо откъсна устните си от неговите, като прехапа устната си.
-Не каза ли, че си уморен и искаш да спиш? – попита го тя подсмихвайки се отново, винаги и бе харесвало изражението му когато се опитваше да го раздразни, а още повече и начина му на действие.

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by Carter. on Нед Дек 01, 2013 4:10 pm

Гейбриъл я погледна и без да казва нищо повече, захапа леко долната й устна, обгръщайки тялото й с ръце. Целувките им бяха нежни, бавни, но някак настойчиви и твърде огнени. Сякаш не се бяха виждали от дълго време, сякаш копнееха именно за този момент. Но след всичко случило се, бяха напълно оправдани да го желаят, да имат нужда от малката сфера, която им дава толкова много спокойствие, макар и само за няколко часа.  
-Колкото и да не ми се иска, действително си права. - откъсна устни от нейните и мрачно сви устни. 
Без да казва нищо повече, легна отново на възглавницата си, придърпа Джоана към гърдите си и въздъхна, унасяйки се бързо, бързо в сън. Наскоро не му се бе случвало да заспи толкова бързо, а ако го направеше, след час отново бе буден. Умората и раздразнението ги уповаваше именно на това, на тези среднощни разходки. Всеки път си блъскаше главата за едно и също, а сякаш колкото повече се вглеждаше, толкова повече губеше представа и се омотаваше. Чувстваше се сякаш реди пъзел, а половината от частите липсваха. И който и да попиташе, никой не желаеше да му помогне. Дори и жената, която сега сладко бе заспала в ръцете му и изглеждаше толкова спокойна в съня си. Унесен в поредната си идея за неприятностите, дори самият Картър не усети, че навън се бе развилняла буря, а единственото което се чуваше в стаята, бе равномерното дишане и на двамата. 
Няколко часа по-късно, Гейбриъл отвори рязко очи, усещайки ръката си болезнено изтръпнала. Измъкна я изпод тялото на Джоана, която все още спеше и тихомълком се изправи. Мина през банята, колкото да се освежи, облече се и излезе от стаята, оставяйки Джеймс да се наспи на спокойствие. Премина коридорите с твърде забързана крачка, дори не успя да поздрави няколко ученика, които му се усмихнаха вежливо. Понякога, когато си наумеше нещо, то трябваше да бъде изпълнено почти мигновено. И нищо и никой не можеше да го разубеди. Черта на характера му, която не бе чак толкова приятна за опознаване.
Достигна масивната дървена врата, в края на втория етаж и се озова в огромната библиотека, където библиотекарката вече усилено помагаше на учениците да намерят това, за което са дошли. Картър й кимна вежливо, когато засече погледа й и се насочи към забранената част, където се съдържаха архивите. Малка част от учителския състав имаха достъп до тях, за това не се предполагаше някой да е взимал картони от там. 
Но още когато отвори металната врата, дъха му почти секна, забравил за тази гледка. Дълго, правоъгълно помещение, натъпкано с рафтове чак до тавана, преливащи от документи и книги. От къде трябваше да започне? От далечната 45-та? Приближи се бавно към един от рафтовете, на който отстрани бяха изписани годините, доста поизбелели и почти унищожени от силата на времето. Докосна с пръсти съвсем първите документи, които бяха оригиналите за построяването на интерната. Продължи напред, смръщил вежди и съсредоточил се върху заглавията на книгите. Хвана една дебела папка от рафта на 51-ва година и я тупна на масата до стената, като около нея се завъртя дебел слой прах. Разтвори я внимателно и очите му преминаха по ученическите досиета, с всякакви провинения, бележки и оценки по различните дисциплини. 
Отне му поне час докато я разнищи до край, а като се взимаше в надпредвид, че ставаше на въпрос за не повече от тридесет ученика. На няколко пъти потръпна от странните наказания, които биваха налагани по онова време.
-Определено ще отнеме време. - измърмори под носа си и върна папката на мястото.
Скръсти ръце и присвивайки очи се завъртя на пети, оглеждайки внимателно всеки един рафт от всяка една година насам. Все нещо трябваше да привлече вниманието му, иначе щеше да отнеме повече от месец, за да прегледа всичко. Бинго! Защо онзи рафт от 65-та година, бе така набутан в ъгъла? Не се връзваше спрямо номерацията и последователността на останалите. Насочи се право към него и с пръсти изчисти прахта по някои от папките. Размърда няколко от тях, като точно една специфична му направи особено впечатление. По кориците й имаше следи от драскотини, сякаш някой се бе опитвал да вземе папката от ръцете на друг. Разгърна я внимателно, пазейки няколко листа да изпаднат и очите му зашариха върху първите редове. Да, май точно тази трябваше да разгледа. Затвори я рязко и се насочи към вратата, където почти не се сблъска с библиотекарката. 
-Взех каквото имах нужда, Керъл, благодаря. - усмихна й се накриво и почти излетя от библиотеката, бързайки към стаята.
Ако и там нямаше отговор, значи действително го очакваше месец на ровичкане и търсене. Типичен Шерлок Холмс, само дето му липсваше онзи остър ум, който поразяваше всичко по пътя си. Отвори тихо вратата и погледна към спалнята, където Джеймс все още спеше. В почивен ден нямаха особено много ангажименти и можеха да поспят до по-късно. Само дето Гейбриъл нямаше нужда от сън, а от информация. Много информация. 
Пусна кафемашината и докато чакаше да загрее, съблече неудобните дрехи и безшумно взе халата от спалнята. Очакваше го дълъг период на разлистване и предпочиташе да се чувства максимално уютно. Запали камината, усещайки внезапния студен полъх, когато отвори за миг прозореца и се прозя сънено. Наля си кафе, извади цигарите и се настани на дивана, взимайки папката в ръцете си. Запали цигара, придърпвайки пепелника до себе си и се зачете в първото ученическо досие. 
-'Странно поведение, неотчетливи среднощни викове, разконцтриране.." - промърмори учудено, повдигайки вежди - Толкова ли луди са били?

Сякаш по-скоро четеше портфолио на лудница, а не на интерната. Или това са били онези специални деца, които подпомагали за укрепването на института? Определено не му харесваше това, което виждаше, но докато не стигнеше до поне един случай на среща с призраци, нямаше да спира.

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by .Joanna James on Нед Дек 01, 2013 5:22 pm

Джо се отпусна в прегръдките му и няколко минути по – късно бе заспала, сама не разбираше как се бе случило, може би просто факта, че бе близо до Картър, че се чувстваше за пръв път от дни на сам спокойна. Спеше наистина спокойно докато не дойде момента, в който Джоана не се почувства добре очите й се отвориха рязко, а тя забеляза че Гейбриъл липсваше, прехапе леко устната си досещайки се сама къде бе отишъл особено по това време. Беше рано, прекалено рано, а беше и почивен ден. Джеймс се измъкна от леглото, като осъзна в действителност защо не се чувстваше добре видя часа и прехапа устна отново, определено не беше добра идея да не навива алармата си, стана и обу дънките си като се измъкна бързо от стаята му отивайки до своята, отвори шкафа до леглото, а в него намери онова стъклено шишенце, което щеше да й помогне да се чувства добре в следващите 12 часа, как мразеше само всичко това отвори капсулата и изсипа неприятното на вкус съдържание в устата си. Изхвърли шишенцето в кофата, а след това също толкова бързо и внимателно да не бъде видяна се върна в стаята на Гейб, като се върна обратно в леглото, а сякаш лекарството й бе помогнало, че Джо отново се отнесе. Определено имаше нужда от почивка, да си почине от всичко това, от всички тези неща хора.. Просто не искаше да мисли сега, щеше да мисли след като се събудеше тогава щеше да помисли над това дали наистина да каже нещо или да продължава да мълчи.. Времето минаваше, а сякаш съня просто не й стигаше докато в един прекрасен момент Джо не отвори очи, а първото което видя беше мрачното време на вън, определено можеше да се сравни с настроението и случващото се в интерната ..
Стана от леглото, като просто отвори вратата на стаята и видя Гейбриъл, който се бе зачел, буквално сега чак започваше да осъзнава какво правеше. Беше казал, че ще се рови в архивите, но си мислеше, че може би ще има време да махне онова, което не трябва да бъде намирано, не че освен досиета можеше да намери нещо свързано с Оттокс или пък със инфекцията, но бе достатъчно да види, случаите на децата. Защо си мислеше, че ще бъде толкова лесно да продължава да крие от него всичко това? Не трябваше ли да са щастливи и той просто да спре да се рови в неща, които не трябваше да бъдат разровени? Джо въздъхна опитвайки се да запази напълно самообладание и да не казва нищо относно това, дори да я питаше щеше да мълчи до последно. Не трябваше да го прави, ако бяха искали до сега да му бяха казали. Какво щеше да направи той, като разбереше? Нищо не можеше да направи, както те не можеха така и той нямаше да може.
-Добро утро красавецо.. или поне за мен е добро? – опита се да звучи абсолютно непринудено освен ако не искаше да започне отново да я разпитва и да я кара да си признае всичко, тя знаеше, че рано или късно той щеше да я накара да изплюе камъчето. А тя просто искаше да не успее да го плюе. Въздъхна и се настани до него на дивана поглеждайки това, което той самия гледаше.
-Спа ли изобщо, Гейбриъл? Дай си малко почивка.. не можеш да продължаваш по този начин... няма да намериш нищо в тези досиета, гледала съм ги и преди.. – поклати глава, като стана от дивана и отиде до кафе машината правейки си кафе, а след това се върна при него на дивана като обви ръце около топлата чаша и отпи глътка преди да поклати глава и да се обърне отново към него.
-Виж и двамата сме наясно, че се случва нещо, но защо не приемеш факта, че не трябва да се бъркаш в това.. защо не разбереш, че така ще си най – добре и ще е най – добре за всички, които те обичаме?

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by Carter. on Пон Дек 02, 2013 1:31 pm

Картър се подсмихна, когато я видя, но не откъсна поглед от документите, които бе разпилял около себе си. Запалената цигара гореше недокосната в пепелника, обвивайки въздуха с гъстия си дим. Бе забравил за нея, напълно погълнат от така интересното си четиво. Бе надушил нужната следа, но все още не можеше да разбули истината около странното поведение на Анабел. Кой нормален човек би се изявил с признанието си, че вижда призраци? Досега никой преподавател не бе съобщил на Гейбриъл за някакво разминаване в психиката на дъщеря му, което водеше до заключението, че може би не бе луда, както той самият я бе обвинил. 
-Не мога да остана безпристрастен, когато става въпрос за интерната, Джоана. - поясни тихо, но сякаш по-скоро мърмореше на себе си, прелиствайки на следващата страница.
Ако нещо не бе наред, то той трябваше да бъде осведомен. Как иначе се предполагаше да ръководи цял интернат? Къде се бе чуло и видяло директора да е в пълно неведение за учебно заведение? Освен разбира се, ако не ставаше въпрос за военно училище. Там сякаш схемите бяха до толкова завъртяни, че и самото правителство не можеше да разреши проблемите им. А този интернат напомняше болезнено именно за това.
Многото смъртни случаи в миналото бяха почти страховити, Картър усещаше как изтръпва всеки път щом попадне на подобно досие. Кой, по дяволите, бе допуснал да се случва?
-Виж това. - почти не подскочи, обръщайки папката към Джоана и започна да чете, опитвайки се да запази равен тон - "В многото случаи на подобна паника, някои ученици се изявявали като проявяващи паранормални способности, виждайки неща, необясними за околните. Последните от тези ги определяли като психично нестабилни и уплашени поради тази причина, ги затваряли в изолатори."
Вдигна поглед към Джоана, гледайки я с неразбиране и поклати глава, шокиран от откритието си. Но отново не се връзваше. Анабел и паранормални способности? Определено момиченцето му не бе някакъв си екстрасенс. Ако трябваше да следва логиката на написаното обаче, там ясно се споменаваше за 'паника'. От какво можеше да бъде паникьосана?
-Мислиш ли, че е добра идея да говоря с нея? - замислено промълви, отпивайки от кафето си.
Обтегнатите им отношения и без това се държаха едвам едвам на тънка нишка, а ако това бе шанса да спечели момиченцето си обратно, то определено си заслужаваше нали? Много добре знаеше, че Джоана ми реагирала по същия начин, особено ако ставаше на въпрос за Оливър. Кой родител би оставил детето си на произвола на съдбата?

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by .Joanna James on Пон Дек 02, 2013 1:58 pm

Добре, ако имаше нещо то поне бе това, че не я бе разбрал какво се опитваше да му каже, а това определено накара Джо да си отдъхне за миг си бе помислила, че е готова да му каже всичко, но не го направи. Притвори за миг очи и незабелязано поклати леко глава, защо не искаше да я чуе? Защо не чуваше никой когато му говореше, да не си вре носа. Е определено ако някой беше ината тук, то това беше той. Сякаш беше магаре на мост, което не искаше да продължи по пътя само и само да се запъне и да не мърда.
Не можеше ли поне да му каже една малка част? Можеше да му разкаже онова, което й бяха разказали за миналото на интерната нали? Е не всичко, но поне малка част, която нямаше да го насочи към Оттокс или пък инфектираните.
-Виж, да ужасно е, да знам че искаш да й помогнеш, но ако наистина искаш послушай и тях и всички нас, като ти казваме да спреш да ровиш. Не си ли се замислял, че просто дъщеря ти може да е нещо като медиум, защо си мислиш, че нещо друго се случва? – попита го тя, като поклати глава. Да знаеше, че той нямаше да се откаже, знаеше че и самата тя се беше съгласила на всичко това, само и само Оливър да не бъде замесен.Притвори за миг очи, като сложи ръка на листа, който за пореден път щеше да бъде отместен, а Гейбриъл щеше да продължи напред. Въздъхна леко, а това й действие го накара да я погледне. Джоана се загледа в очите му, като въздъхна.
-Знам, че искаш да помогнеш на Ана, но повярвай ми така няма да го направиш, можеш само да й навредиш още повече. Виж, аз знам какво е ставало в интерната преди. Разказвали са ми истории, за това място.. Но това се е случвало преди толкова много години, за това по – скоро тук витаят спомени от колкото нещо да се случва... - започна тя, като се се обърна леко към него и остави чашата на масата. Е не нямаше да му каже всичко, колкото и истина да съдържаше изречението в него имаше и също толкова тайна. Притвори за миг очи и се зачуди, дали наистина е добра идея да му разкаже какво се е случвало тук, може би не, но все пак трябваше да задоволи една част от любопитството му, да го накара поне за миг да спре и да не се рови толкова надълбоко във всичко това. Защото колкото повече ровеше, толкова повече можеше да си навреди.
-Преди години интерната не е било точно училище, за богатите деца.. родителите им не са плащали толкова пари, за да учат, по простата причина, че не е било интернат.. било е сиропиталище. Нацистите дошли тук в Испания и се скрили именно в това сиропиталище, но за всичките им експерименти им трябвало хора, за това започнали да експериментират с децата живеещи под този покрив... и всичко което четеш в тези досиета е в следствие на тези експерименти... – свърши тя, като си пое лека глътка въздух, но не можеше да му каже повече от това. – Но всичко е свършило преди толкова много години Картър, за това просто не е възможно нещата с Ана да са свързани с тези деца.

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Carter room''

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите