▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Пет Ное 29, 2013 4:13 pm

Жасмин все още мислеше, за онези последни две готини опитваше всячески да забрави всичко, случило се с брат й или поне се опитваше да го забрави опитваше да има връзка, нормална връзка,но дори и в това време отново на моменти си представяше Алек. От както я бяха пратили в интерната, не го бе виждала, а на моменти имаше ужасна нужда от това. Докато мислеше, на вратата й се почука, а Жасмин просто леко се провикна, когато в стаята влезна Лиан. И тя му се усмихна леко, като стана от леглото и се приближи  до него докосвайки леко устните му.
-Хайде време е за лекарството- заяви й той, като погали леко бузата й, Жасимн въздъхна ето това е момента, в който всички разбирахме колко  объркан бе станал живота й в същност от както бе дошла в Черната Лагуна и ето защо имаше такава отчаяна нужда от брат си, за който се опитваше да мисли просто като по – големия й батко, а не по друг начин.. въздъхна и взе якето си отдръпвайки се от Лиан, облече го и преплитайки пръстите си с неговите излезнаха от  стаята затваряйки след себе си.
-Добре ли си?- попита я той, а тя му се усмихна окуражително и му кимна в съгласие, не искаше да говори, защото гласа й щеше да я издаде на секундата, в която проговореше. Вървяха по  коридорите слизайки към библиотеката, където Натаниел щеше да им даде лекарството, имаше доста от учениците, които познаваше, а дори и такива, които не бе виждала дори, просто бяха там.. Отивайки към библиотеката, за да вземат онази своя доза, която щеше да ги спаси за следващите 12 часа.. вече в училището имаше и такива, който  бяха заразени с друг вид вирус, а това ги слагаше директно в подземието. Добре, че не се бе заразила с него, или по – скоро добре, че не я бяха заразили с по- лошото. Усещаше погледа на Лиан върху себе си, но не знаеше какво  да каже..просто имаше нещо наистина странно в този ден, нещо което я караше да се замисли, за всичко, което се случваше последно време.
-Добре съм, наистина -  каза му опитвайки се да звучи напълно обединително влизайки след него в библиотеката, като чели вървеше след него няколко крачки и той я дърпаше за ръката, въпреки че не бе така, но в очите на някой, можеше да изглежда точно това. Поклащайки глава  Лиан проправи път по – навътре, а Жасмин само го следваше, а следващото нещо, което видя накара очите й да се разширят, а думите й да заседнат някъде в гърлото, не вярваше, нима това наистина бе истина? И в действителност в момента  Алек седеше там пред нея. Очите й се разширяваха все повече, докато не привлече погледа му, а секунда по – късно пусна рязко ръката на Лиан, сякаш се опитваше да скрие, това, което бе видно.
-Алек?! – най – накрая проговори, гледайки и премигвайки все още не вярващо срещу  него.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Пет Ное 29, 2013 4:47 pm

Времето...Най-лошото нещо.Той мразеше времето.Всъщност напоследък нямаше нещо,което да харесва или да обича.Той просто водеше празното си и пусто съществуване без сестра си.Бяха минали..Колко?Година?Две?Да...Точно две години.Дори само мисълта,за това накара татуираната му кожа да настръхне.Очите му потъмняха отново,докато си мислеше как се бе озовал тук.Зарази?!Не му стигаше всичко останало?Нима наистина не му стигаше всичко,ами и това.Алек не можеше...Всъщност не искаше да приеме загубата която бе преживял.Сестра му бе...Неговото цяло,половинката на неговото аз.Как се предполагаше,че ще продължи напред?Нататък?Естествено...Можеше да продължи,но не и да изпитва нещо,не и нещо подобно.А когато чувствата ти не са тези които сам знаеш,че могат да бъдат...Тогава не си цял,не си себе си.
А, Алек...Алек определено не беше себе си.Имаше връзки,имаше контакти...Беше успял да се докосне до други жени,но никога..Никога не бе усетил това,което с  нея.Всеки знаеше,особено той за тази забрана.Кръвосмешението.Една от седемте Божи заповеди,но как само не му пукаше.Изобщо не го интересуваше.”Да горя в ада,ако трябва” Казваше си го всеки път.Дори сега.
-Ще слизаме ли?-гласът на Джон го сепна от мислите му и той кимна.Имаше чувството,че в това място всеки ден има нещо различно.Дори не беше сигурен дали познава 3 процента от лицата тук.Беше прекарал тук може би година и няколко месеца.Беше на ти с много неща.Лекарствата,заразените...Новите вируси.И всеки ден,въпреки че проклинаше света,се благодареше,че не го бяха заразили с някой от онези вируси.Ако това се бе случило?!?Какво щеше да стане с него?Да е част от клетниците страдащи в хладните подземия?Потрепери.
-Да...Нека вървим,че поне това да ми се махне от главата.-ставайки от леглото си той се пресегна и взе коженото си яке.Облече го над тънката черна тениска и прокара ръка през косата си.
-Ако се подстрижеш..-започна Джон,но Алек го сръга в ребрата.
-Млъквай,мацките си падат по косата ми.-двамата се засмяха в един глас и в същия момент тънко гласче достигна до тях.
-Как да не си падаме,виж се какъв си хубавец.-тих смях последва думите и Алек усети пръсти в косата си.Смръщвайки се се огледа и забеляза Джейни.Дребно момиче с къса червена коса.Тя му се изплези,по принцип трябваше той да я хареса или нещо подобно,но само извъртя очи.Не...Тя не бе неговият тип червенокоска.Слизайки надолу към библиотеката едва долавяше думите на Джон.Нещо,като странно жужене тормозеше мислите му.Сякаш нещо щеше да се случи.Алек въздъхна и потърка челото си.Мразеше това чувство.Всъщност точно то му бе липсвало от много време насам,но не можеше да определи със сигурност.Може би от както контактите със малката му сестричка бяха прекъснати?Да,точно от тогава.
-Къде се загуби?-гласът на Джон го върна в реалността.-Алек сви рамене.
Усещаше как почти буквално се бута с хората,изнервяше се.Побъркваше се.Усещаше толкова познато нещо да го наблюдава.Познат поглед,сякаш драскаше и милваше лицето му едновременно.Стискайки зъби се обърна раздразнен,готов да поеме погледа на Джейни,но не бе той.
Замръзна.Очите му се разшириха,а там на това известно разстояние видя сякаш същото действие в онези познати очи.Всичко изчезна.Нямаше нищо.Само тя.
-Братле?-гласът на Джон отново го върна в реалността,реалността.Той сведе поглед от лицето й,за жалост към ръката й.Пръстите й вплетени в ръката на онзи...Погледа му се вдигна към лицето на жалкото създание до сестра му.Преглътна горчивата и болезнена топка в гърлото си.”Нямаш право на това.Тя не е твоя!” всичко в него крещеше това,но когато я видя как пуска ръката на приятеля си,когато чу името си да се откъсва от устните й той се обърна и тръгна бързо напред.Не можеше да отиде и да й каже каквото ид а е било..И не,не защото не искаше,а защото толкова много искаше,че по-скоро щеше да размаже главата на седящият до нея „джентълмен”.
-Братле?!-каза Джон стигайки до него.-Кое е това момиче?!-попита и го погледна в лицето.Алек поклати глава.
-Няма значение.-каза,а веждите на приятеля му се повдигнаха.
-Дааа бе,ако не знаех,щях да кажа че е сестра ти.Толкова прилича на момичето от онази снимка в портмонето ти.-клатейки глава Джон се обърна да се огледа.


_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Пет Ное 29, 2013 5:08 pm

Жасмин седеше като зашеметена, виждайки всичко онова , което беше в нейните очи да се отразява в неговите, но там имаше още нещо, още нещо, което се променяше виждаше онзи яд.. Жо преглътна дейстивително не знаеше какво да направи, какво да каже, как трябваше да реагира, когато той й бе обърнал гръб, бе си тръгнал без да каже нищо, а тя се досещаше, само за една причина, която можеше да го накара да го направи. Но тя знаеше, той знаеше, това не трябваше да го има между тях, но колкото и да не можеше, Жо го обичаше повече от всичко останало..

-Жо..Жо? Земята вика Жасмин.. – започна Лиан, а тя покалти глава, опитвайки се да не гледа след брат си, това чувство, което се бе появило в гърдите й сякаш я разяде за части от секундата и нямаше какво да го промени, нищо не можеше да го промени, защото то отново се бе настанило в тях. Жасмин прехапа устните си, а погледа й отново пробяга по гърба на брат й.

-Извинявай, замислих се. – каза му тя, когато бе побутната от него, за да продължи напред и да вземе лекарството си, момичето пое стъкленото шишенце от ръката на мъжа срещи себе си, счупи го и изсипа неприятната на вкус течност между устните си, като я преглътна мъчно. Но тогава осъзна, след като той беше тук заедно с останалите, значи и той бе заразен. Не можеше да остави нещата така, трябваше да поговори с него искаше толкова много да поговорят, че това чувство я разкъсваше, не й даваше да диша и сякаш я задушаваше, не допускайки въздуха необходим за съществуването й. Момичето се откъсна от Лиан и го погледна извинително виждайки гърба на брат си сред хората, опитвайки се да излезне измежду всички останали.

Жасмин тръгна след него, като се опитваше да го настигне преди да е тръгнал по коридорите, момичето вървеше забързнано опитвайки се самата тя да си проправи път сред тълпата, когато го видя, че вече изкачва стълбите по коридорите, Жо се забърза още повече, като подтичкваше след него и приятеля му.

-Алек, моля те почаквай. – извика след него, като спря нямаше да го гони или щеше да се спре и да говори с нея или щеше да си тръгне и да я остави зад гърба си завинаги, но въпреки, че Жасмин не искаше това да се случи, тя просто не продължи след него. Трябваше да продължи, но сякаш ако го направеше, нищо от онова забраненото нямаше да приключи, но да не би тя да искаше да приключи? Да не би някога изобщо да го бе искала, не всичко това бе по желание на родителите й, извинете ме мнимите й родители, които я разделиха от най – ценното й. И ето, че отново въпреки всичко тя тръгна отново след него, като го хвана малко над лакътя и го обърна към себе си.

-Защо го правиш? Бягаш от мен или се опитваш да ме избягваш? – попита го тя, като дори не обърна внимание, на погледа на приятеля му.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Пет Ное 29, 2013 5:45 pm

-Взимай-каза Джон оставяйки лекарството в дланта му.Алек извъртя очи,може би ако не вземеше лекарството всичко щеше да приключи тук и сега.Но се притесняваше от едно нещо,ами ако така изложеше някой на риск?Може да беше огромен задник,но това не променяше факта,че не иска да прави мръсно на приятелите си.Въпреки,че с Джон имаха огромни различия...Алек изпи лекарството с нежелание и тръгна заедно с приятеля си на някъде.Отново не го слушаше.Не че не искаше да слуша приятеля си,който определено имаше нужда от малко повече социален живот....Просто сестра му.Малката му сестричка бе болна?Бе заразена.Той стисна длани в юмруци.Кокалчетата му побеляха от напрежението,но това не правеше впечатление на гневните му мисли.”Скапани боклуци”  се въртеше в мислите му.Можеше да преживее собствената си зараза.Майната й.Не беше толкова важна,но тя също бе заразена...Това бе толкова мъчителна мисъл.
-Брато!Заклевам се ще ти счупя зъбите ако не спреш да ме игнорираш.Имам чувстовто,че Дебелата Маги ще ми бъде по-добър събеседник.-Джон извъртя очи и удари Алек по рамото.Норб се засмя и беше готов да удари приятеля си на свой ред,когато отново я чу.Той затвори очи,а краката му застинаха.Можеше да продължи.Просто да продължи,но не искаше.Сякаш сърцето му се бе преобърнало на 380 градуса.Пулсът му се увеличаваща неимоверно много,душата му сякаш заби пети в асфалта на неговият собствен свят и клатейки глава сочеше към нея „Отивай тъпанар!” но егото му..Това его бе по-голямо дори от Аз-ът на Фройд.Той преглътна готов да тръгне напред въпреки желанието си,но сестра му не бе като него.Радостен от тази мисъл той настръхна усещайки ръката й над лакътя си.Алек се обърна към нея,а гневът му изчезна,заменен от желанието да я прегърне.И някак си,без да може да устой на импулса направи точно това.Придърпа я в прегръдките си и зарови лице в косата й.Поемайки дълбоко от този толкова силен,толкова познат аромат Алек притвори лениво очи.В този момент определено нямаше значение,че Джон ги гледа тъпо или нещо подобно.Той се отдръпна от сестра си след няколко секунди и поклати глава.
-Извинявай...В първият момент реших,че вече се побърквам.-засмя се глуповато и чу как приятелят му се прокашля.Всъщност Алек буквално излъга за причината поради която се бе обърнал и си бе тръгнал,но не искаше да каже истината пред Джон-Това е Джон и той е тъпак.Джо...Това е Жасмин-сестра ми.-почто осезаемо бе заекването му,при последните думи.Нямаше как да не заекне.Все пак тя наистина му бе само сестра.Не трябваше да е  нищо повече.Но как казваш на сърцето и душата си към кого да се привърже и към кого не?Той не можеше да контролира това чувство,усещане.Болезнено за него,а сигурно и за нея.В момента наистина в него нямаше помен от онзи гняв,от...В действителност не беше гняв,а по-скоро беше...Ревност.И то много объркана,смесена ревност.Нещо средно между братска ревност и....Не,нека не казваме тази дума.
-Джо....Разкарай се.-Алек даже не погледна към приятеля си който извъртя очи и въздишайки нарочно по-дълбоко започна да се качва по стълбите.
Алек се усмихна,но оставайки сам със сестра си се стъписа.Какво..Какво можеше да направи сега?Искаше да...Не!Не!!! Той се огледа и си отдъхна вътрешно,като не видя „гаджето” й.Някак си не искаше да го вижда.По-точно не беше в настроение да се сбие,но може би ако се ядосаше отново....
-Какво....-искаше да й каже "Какво искаш?" но се спря,сложи вето на заяждането си и отмести очите си от нея.-Как си?

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Пет Ное 29, 2013 6:31 pm

Жо се усмихна на момчето, което седеше покрай, тях но сякаш това нямаше значение. Нямаше и значение, още от мига, в който усети ръцете му около себе си, нямаше значение от мига, в който топлия му дъх погали кожата й,докато вдишаше, от аромата на косата й. Жасмин преглътна, защото всичко, това я накара да изтръпне отново по – онзи забранен начин. По онзи начин,който трябваше да бъде забравен, който уж бе забравила. Но това бе най – голямата лъжа, която бе изричала сама пред себе си.

-Здравей. – усмихна се на момчето, преди да върне погледа на брат си, усети засичането му когато се опитваше да каже каква точно му беше тя.. В действителност истината беше, че му бе сестра, нямаше друга истина, не трябваше и да има. И двамата много добре знаеха това. Жасмин преглътна когато чу думите на брат си и останови, че след по – малко от минута останаха ссами в коридора притвори за миг очи при мислите, които започваха даизпълват съзнанието й, мислите, които трябваше да спре още сега. На момента. НЕ. Сякаш искаше да заповяда сама на себе си, да се спре преди да е стигнала отново толкова далеч.

-Според теб, как мислиш, че съм? Аз не мисля, че съм особенно добре. Ти как си? – попита го тя някак по- нежно от колкото в началото на изречението си, така както не би го попитала пред друг, защото самата тя знаеше, че звучи много повече от просто загрижен въпрос. Жо надигна главата си вглеждайки се в кристално сините му краасиви ириси, но стигайки до тях погледа й попадна на устните му, който познаваше толкова добре. Устни, които трябваше да са забранени за нея, но тя бе получила, устни към които сякаш бе пристрастена, сякаш самото и съществуване зависеше от това, дали отново щеше да ги вкуси. Жасмин поклати глава, и отстъпи крачка назад сякаш искаше да избяга, от това което можеше да се случи.

-Алек, не мисля, че трябва да оставаме на саме. И ще ми обясниш ли, защо реагира така в залата, защото това, което каза пред приятеля си... просто те познавам. Видях погледа ти. – заяви му тя, като наддигна гордо брадичката си, въпреки че не искаше да е с Лиан, искаше да е до него не зависимо,че прекрачваха всички закони, въпереки, че нарушаваха всички човешки норми или по – скоро приети за правилни норми, да... тя искаше вместо Лиан, да усеща устните на Алек, вместо да усеща ръцете му по себе си, да чувства тези на собствения си брат. И ето това, което ви казвам.. да знам, ще ви отврати ще си кажете, че е извратено, но какво можем да направим ние, за да спрем душата си от това, което желае и за което копнее толкова силно? Не можем, и те не можеха колкото и да се опитваха.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Пет Ное 29, 2013 7:01 pm

Когато душата ти и сърцето ти усетят това,което желаят повече от всичко близо до себе си,знаете ли какво е усещането?Изпепеляващо!Изгарящо!Най-вълнуващото на този свят.То го изпълваше със силни наелектризиращи кожата искри.Той преглътна и наведе глава на една страна,докато гледаше лицето й.Очите му следяха нейните.Попиваха всяка една позната и не чак толкова позната линия по лицето й.Бе се променила.Бе пораснала,разхубавяваше се.Той преглътна отново и този път му бе дори по-трудно.
Думите й,че не беше добре не го притесниха,дори не го учудиха.Сякаш можеше да усети това,да усети че не е щастлива,че не е добре.Продължавайки да следи и да се любува на очите й той се усмихна,виждайки как те се спускат към устните му.Настръхна,при мисълта че между тях нищо не се бе променило,тя все още имаше чувства към него.Виждаше го,видя копнежа й.Видя как самата тя разтваря устни,макар и несъзнателно.Отново някакво неправилно желание се събуди в него.Той скръсти ръце пред гърдите си,когато сестра му отстъпи назад и той се смръщи при следващите й думи.Да...Естествено.Не трябва да остават насаме.
-Не знаех,че нещата са се променили Жо...Съжалявам ще се постарая повече да не останеш насаме с мен.-той отново се отдръпна.Типично за него.Сви се зад дебелите стени,които бе изградил през тези две години своеволия.Обичаше я,искаше да я закриля,но ревността,която вървеше ръка за ръка с останалите му „чувства”,а също и егото не му позволяваха да пропусне тази част от поведението й.От реакцията й.За момент си бе помислил,че всичко е както преди,че тя ще падне в ръцете му...Колкото и..Бога ми извратено да звучи той искаше това.Всъщност това бе болно състояние.Наистина бе такова,но той не го осъзнаваше..А може би го осъзнаваше.Никой не можеше да разбере колко му е трудно и ако можеше да си тръгне,да върне времето назад и да спре тази лудост....Той би го направил,но не можеше.Не можеше и да я остави,защото ги бяха разделили,разделени веднъж,той не очакваше че ще я намери отново,а и не бе искал да я търси.Бе си наложил да спре да я чака,да не я търси в лицата на другите жени,но това така и не се бе получило,а днес.Това беше страшна лудост,без хепи енд и ставаше все по-трудно.Алек го виждаше буквално виждаше как всичко се обръща пред него.
-Благодаря ти,че попита как съм.Но тъй като не искам да оставаме още насаме,предполагам,че ще е по-добре да се върнеш при приятеля си.-той се обърна отново и почти се затича по стълбите.Да беше срещнал друга.По дяволите само да не беше тя,да не беше сестра му.Собствената му сестра,защото му ставаше все по-трудно.Всичко в това място бе трудно в живота му..Раздялата им бе мъчителна  и болезнена,но факта че тя беше там.Точно под един покрив с него,че я бе видял,че бе...Това щеше да е дори по-трудно от всичко останало.Той мина покрай стаята си и бързо закрачи по коридора.Стъпките му отекваха в тишината,която бе настанала.Мислите му се блъскаха в главата му „Ако можех да обърна посоката на съдбата си” мислеше си,докато вървеше към онази отдалечена тераса.Знаеше,че не трябва да ходи там,не му беше мястото там...Но знаеше че там ще бъде сам.Съвсем сам.” Алек, не мисля, че трябва да оставаме нaсаме.” Отново потрепери и в яда си бутна една от големите вази красящи коридора.Падайки на земята,порцеланът се разби с трясък на хиляди парчета.
-Мамка му-изломоти и се загледа в парчетата.Не искаше да сравнява парчетата със себе си и сестра си.Осъзнавайки,че не трябва да го виждат тук,точно на местопрестъплението той продължи към терасата и спря точно там.На единственото място,на което можеше спокойно да се ядосва...

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Пет Ное 29, 2013 7:27 pm

Жасмин гледаше след него, чувстваше се зле от случилото се, не искаше да я разбира по този начин, не искаше да става това.. От начина, по който той си тръгна.. начина по който я бе погледнал, не можеше искаше й се да се разплаче, но тогава усети ръцете на Лиан на рамото си, но тя продължаваше да гледа след изчезналия си брат.

-Какво става Жо? – попита я той, а тя простопоклати глава. Какво можеше да му каже? Как можеше да му обясни, че брат й, в който не трябва да е влюбена, но е е тук, в училището, че не можеше да продължава да седи далеч от него? Това ли трябваше да му каже? Искаше просто да го последва, искаше да иде там и да се хвърли в ръцете му, да вкуси устните му отново и за миг отново да се върне там преди да ги разделят.. Преди всичко това да започне, когато беше истински щастлива.

-Съжалявам, Лиан, аз просто трябва да ида да намеря брат си да поговоря с него. – заяви му тя, като тръгна по стълбите нагоре по коридора, където мислеше, че е тръгнал. Момичето преглътна, осъзнавайки на къде води този коридор, но не искаше да спира искаше да иде да му каже, че не го е мислела, просто.. просто да му покаже колко много й бе липсвал в действителност и как дори врмеето не бе в състояние, да заличи чувствата й към него. И тогава вървейки по коридора се чу трясък, трясък, който само можеше да я накара да тръгне на там разбирайки точно онова, което й бе нужно.

Знаеше, какво става когато Алек е ядосан, беше го виждала и преди такъв, беше виждала как я гледаше, ако седеше някъде с друго момче, а това, което бе видял днес.. Бе я видял с Лиан, а начина по който бе преплела пръстите си в неговите определено не можеше да каже, че са просто приятели и тя знаеше, че не можеше да го излъже.. Знаеше, че не можеше да скрие нищо от това и трябваше да му каже истината в очите. Мианвайки по коридора, видя разпиляната ваза по земята и внимавайки къде стъпва премина по надолу по коридора стигайки точно онази врата, която я делеше от него и тя знаеше, че той е там, някак си го усещаше, имаха една наистина странна връзка помежду си.. Връзка, която не се разрушаваше от времето и пространството, връзка, която не можеше да замени за нищо на света.
Жасмин вдигна глава и натисна бравата, а това директно я отведе на огромната тераса, която разкриваше гледката на цялата площ, която заемаше интерната. Видя го и бавно се приближи към него, като прехапа устната си.

-Алек.. виж не исках да кажа това.. Нямах в предвид това.. просто, всичко това е толкова грешно и двамата го знаем толкова добре.Но повярвай ми, само когато си близо до мен и сякаш всичко това няма значение, няма значение колко е забранено, колко е грешно..

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Пет Ное 29, 2013 7:49 pm

Студеният въздух го бе обгърнал в прегръдките си.Всяко подухване на вятъра сякаш смъкваше кожата от костите му,но той не искаше да се върне вътре.Защото върнеше ли се щеше да изпепели цялото училище.Ако можеше да си тръгне от тук....Само да изчезне.Да не се върне.Даже ако може да си изтрие спомените...Затвори очи и сложи ръце на парапета,докато в главата му препускаше спомен,след спомен.Не беше нормално.Всичко това,беше толкова объркано.Най-лошоти бе,че беше сам,нямаше кой да обвини зан ищо от случилото се...Можеше само да се пита защо се е случило изобщо?Не,че щеше да даде отговор на този въпрос.Все пак се бе питал това от доста време.Може би от близо 4 години,когато бе погледнал към сестра с по този друг,различен начин.Той винаги я бе обичал,бе привлечен толкова силно към нея.Искаше да й даде всичко,да я предпази от всичко.Да й помогне да...Просто да бъде сигурен,че тя ще има всичко.Бе чел много за това,все пак психологията и философията го влечаха адски много.Някой хора заклеймяваха тези връзки...Тези отношения,като забранени.Грешни,но други...Други нямаха нищо против.Дори напротив,в миналото било нормално.Но естествено в миналото сексът с животни също бил приемлив.
Той удари с длани каменният парапет и вдигна ръце,прокарвайки дланите си през косата си.Нямаше,нямаше да мисли за това,нали не трябваше да са заедно.Нали тя имаше друг?!Може би момчето беше добре,може би и той трябваше да си намери друга.Джейни!Ето,това беше решението.Джейни.Щеше да угоди на нея,а тя някакс и на него.Не,че беше виновна за нещо,но първоначално със сигурност щеше да й е трудно.Много,много трудно.Той кимна с глава сам на себе си,твърдо решен да си забие като с пирони тази мисъл,това решение в главата си...Щеше да се справи,но защо тогава,когато вратата на терасата се отвори и чу гласа й се обърна като попарен.Защо тогава отново всичкият яд,всичката болка и недоволство отново направиха път на тези познати...Нередни чувства.Той я погледна,а в очите му се четеше не скрита болка,явно желание и люто страдание по нея.По това,което се бе случило.Защото Алек наистина го болеше.Адски го болеше.Толкова трудно бе понесъл тяхната „раздяла”....Това бе и една от причините да бъде заразен...Лабилната му психика,довела го до тук.Това бе и една от причините поради които се благодареше,че не го бяха избрали да носи вирус по-сериозен от този който течеше във вените му.Очите му се присвиха,а устните му застинаха неподвижни.
-За Бога, Жо...-поклащайки глава Алек направи две големи крачки.Едната му ръка се стрелна около тънката й талия и той я дръпна в прегръдките си.Тази прегръдка не бе като миналата на стълбищата.Извивките на тялото й се прилепиха идеално към неговото,едната му ръка се зарови в дългите червени кичури.Алек докосна устни до челото й и я притисна възможно най-близко до себе си.Толкова му бе липсвала.Толкова бе копнял по нея.Сякаш я бе виждал през цялото време,все едно живееше в него,а също и той в нея.Алек затвори очите си,а устните му се докосваха отново и отново до челото й.Той знаеше,че това е грешно,знаеше че това няма как да има някакво развитие освен,може би лош завършек и за двама им...Но как можеше да я пусне?!Та докато я държеше в ръцете си той дори не усещаше ужасният студ...

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Пет Ное 29, 2013 8:14 pm

Усещайки ръцете му около себе си, сякаш всички мисли изчезнаха, нямаше нищо.. Нямаше грешно, а просто всичко бе правилно, сякаш не й бе брат в тези моменти. Момичето преглътна усещайки устните му на челото си, но толкова много й се прийска да ги докосне с нейните. Да усети отново топлината им, мекотата и сладостта, която й носеха всеки път, в който ги вкусваше. Всичко бе все още там, макар и до сега да бе спяло, сега разбираше, че нямаше промяна, тя го боготвореше, той беше нейния принц... и тя бе влюбена до полуда в собствения си брат. Но не й пукаше, не й пукаше, че Лиан седи някъде и я чака.. Не. Тя искаше да е точно тук с него...

-Не, знаеш как постоянно се измъчвах от всичко това.. всяка мисъл за теб ме побъркваше, не знаеш къде си, дали си добре... не беше близо до мен.. а ми беше обещал, че въпреки всичко, винаги ще си до мен..- не Жасмин не го обвиняваше.. просто му споделяше как се бе чувствала през цялото това време, какво се бе случвало в душата й и въпреки, че знаеше защо бяха разделени.. въпреки, че знаеше, че самите те бяха виновни, тя не можеше да разбере, защо той бе толкова далеч от нея. Не можеше да разбере, защо не се бе върнал за нея.. Момичето прехапа устните си, а ръцете й все още бяха увити в тялото му. Сякаш беше живото спасяващ и не можеше да се отдръпне от него, нищо не бе способно да я накара да се отдръпне.

-Обичам те, Алек. Обичам те, толкова много.. но е толкова плашеща тази обич, защото знам, че трябва да е просто обич между брат и сестра.. но истината е, че аз не я чувствам такава. Никога не съм я чувствала... и със сигурност няма да спра да я изпитвам. – каза му тя, надигайки главата си и впивайки погледа си в неговия. Не искаше в момента да мисли за нищо друго освен, за него.. но едно нещо се прокрадна в съзнанието й, едно нещо сякаш я стисна за гърлото и не й позволяваше да диша в момента.

-Как те заразиха Алек? Какво направи, за да те заразят? – попита го тя изплашена, а едната й ръка мина леко по лицето му, милвайки нежно скулите му, по онзи начин, по който преди го правеше, по онзи начин, по който само тя бе способна да го докосне, да накара успокоението да се разнесе по тялото му и да не го измъчва повече, защото самата тя, се измъчваше когато го видеше да страда, а още повече, когато знаеше, че страда по нея..

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Пет Ное 29, 2013 9:06 pm

Ако кажем,че щастието изригна в него,като вулкан може би няма да дадем най-доброто описание...НО Алек буквално можеше да се разтопи.В него се бореха различни емоции,чувства и усещания,но при думите откъснали се от сладките устни на сестра му Алек,моментално даде път на чувствата откликващи с цялата си сила и мощ на нейните.Алек милваше гърба й с едната си ръка,заслушан в гласа й.Беше готов да я награби,да впие устни в нейните и да не я пусне никога.Даже нямаше да го направи.Щеше да я държи само в ръцете си и ако трябва да умре така.Не можеше да допусне някой да ги раздели отново.Не!Това нямаше да се повтори.А и след това,което тя му бе казала.Варианта това да се случи отново бе още по-малък.Той не отговори на думите й.Мълчеше...Не знаеше как да отговори,защото наистина й бе обещал да е винаги с нея,да е там,когато няма никой друг,а бе нарушил това обещание.Нещо,което нямаше да си прости никога.Не само,че нямаше,но и не искаше.Защото това бе грешка,която задължително трябваше да компенсира,да се реваншира по-възможно най-добрият начин,но в момента нямаше даже на представа как.
Хващайки дланта й той докосна устни до вътрешната страна на китката й.Дъхът му се разпиля по кожата й и Алек се усмихна.
-Когато казваш „толкова много” скъпа сестричке,недей да си мислиш,че е чак толкова много...Питаш ме как ме заразиха?-той преглътна,докато устните му все още докосваха китката й.Какво трябваше да й каже?Не искаше да й каже,че е линеел по нея и за това са го заразили.Един вид е бил лесна плячка за мързеливи хищници.Не...Все пак въпреки всичко беше мъж и нямаше да падне по гръб.Знаеше,че ако й каже това някак си ще й направи и ласкателство.Но все пак.
-Просто,когато стана всичко това с приемните т родители и те...Ти забраниха да идваш и така нататък,когато баща ти се появи и започна да заплашва...Ами да кажем,че загубих правият път и се докарах до тук.Знаеш,че ме бива в навличането на сериозни неприятности.-той сви небрежно рамене и преплете пръсти с нейните.Алек се загледа отново в очите й,а на устните му заигра една усмивка.Как можеше с десет минутен контакт да се отпусне отново така?Да има такъв покой.Имаше чувството,че буквално беше у дома.Поглеждайки я за пореден път той повдигна едната си вежда и прошепна.
-На теб..Какво ти причиниха?Как те заразиха?-задавайки този въпрос имаше чувството,че все още живеят по времето на втората световна война и заговорничат срещу Хитлер или някой от подобните.Все едно ако ги хванеха щяха не само да ги разделят но и да ги убиват бавно и мъчително.Не,че наистина щяха да направят нещо такова...По-скоро просто щяха да ги разделят.Да има наказание или дори да не обърнат внимание...Все пак хората вече не обръщаха такова внимание.Алек погледна към небето за един момент и отново върна погледа си на нея.Очите му се задържаха за един момент на нейните,а после се спуснаха по линията на носа й,надолу към устните й.И ето го момента в който контролът му му каза „Аста ла виста бейби” и си хвана багажа към Рим.Алек отново я притисна в себе си и останал така вгледан в устните й,най-накрая се поддаде на желанието си.Устните му се докоснаха до нейните първоначално нежно и плахо.Сърцето му се опитваше да изскочи от гърдите му,устните му докоснаха нейните за пореден път,а ръцете му изучаваха извивките й.Точно това...Тези целувки бе искал.За тях бе копнял.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Пет Ное 29, 2013 9:53 pm

Жасмин въздъхваше, сякаш дишането й се учестяваше, а сърцето й щеше да пробие гърдите й. Усещаше, как пръстите му нежно галеха гърба й, а сякаш това предизвикваше онези тръпки в тялото й, който само той можеше да предизвика.
Липсваше й, липсваше й до болка, болка която сякаш засядаше в гърлото й и я задушаваше, всеки път, в който си помислеше за него, но ето го сега седеше толкова опасно близко, слушаше прекрасния му ангелки глас, дъха му се разливаше по кожата й при всяка изговорена дума, а тя тя просто въздъхваше точно като влюбена ученичка по собствения си брат. Боже действително това ставаше все по извратено и извратено, но ето беше доказан факт и ние нямаше как да го променим, в началото Жо си мислеше, че просто всичко това се случва заради смърта на родителите им, защото страдаха, но с течение на времето се оказаха просто чувства, чувства макар и грешни адски желани. Слушаше всяка негова дума, всичко това.. което й казваше.. сякаш можеше да почувства как се бе чувствал той тогава.. сякаш можеше да го разбере напълно, да изпита всяко негово чувство.

-Алек.. аз съжалявам.. той ме прати тук, исакше да ме изолира от външния свят, не ми позоволяваше да се прибирам дори през ваканциите. – и ето го резлутата, Жо си бе позволила, друг да я докосва, а това.. това сякаш сама се винеше в момента, за това. Сякаш действително никой друг нямаше право да го прави освен собствения й брат. Сякаш само той имаше правото да я докосва, по всички онези начини.

-Проспо попаднах на грешното място, разбрах грешните неща и се забърках с грешните хора. А ефекта беше инжектирането на заразата.. – Жасмин се подсмихна сякаш това беше нещо, на което можеха да се посмееят. Въпреки, че тя знаеше какво ставаше когато спреш да взимаш лекарството , първо през първите 24 часа, започваше кървенето от носа ти, след това малко по – малко ослепяваш, докато не загубиш зрението си, а накрая... накрая когато 48 часа изтечаха умираш...имаше един момент в престоя й, я който просто не желаеше да взима лекарството, не искаше да продължава без Алек... и бе стигнала почти до края, когато Лиан, й бе донесал лекарството и лъжейи я , че е вода й го бе дал.. а точно в този ден може би бе започнало всичко по мжду им, но сега.. сега вече нямаше значени, особено когато усети устните му върху своите, точно това, което бе чакала толкова дълго, по нищо не можеше да сравни него с Лиан нито начина, по който я докосваше, нито начина, по който тялото й пасваше идеално на неговото, нито начина, по който я целуваше..и най – вече не усещаше тези чувства, които сега се опитваха да я разбият на малки парчета, но тя ги желаеше толкова силно.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Съб Ное 30, 2013 8:32 am

Откликвайки на целувките му Жасмин надали можеше да му донесе по-голямо щастие от това.Алек прокара длани по гърба й,талията й.Устните му се отделиха от нейните за секунда.Сините ириси на очите му се вгледаха в нея за миг,той се усмихна и я вдигна на ръце,опирайки гърба й на стената Алек отново докосна устни до нейните,езикът му си проправи път между устните й,търсейки нейният.Колко нередно и грешно беше всичко това.Той изпитваше такова удовлетворение от това,че дори не знаеше какво да направи,за да спре да се чувства така,но изпитвайки това странно задоволство.Тази тръпка,която го разтърсваше из основи.Езикът му си играеше с нейния,а сърцето му сякаш биеше толкова силно,че можеше да бъде чуто.Той притисна тялото си към нейното,а устните му се откъснаха от нейните,спуснаха се по врата й,засмука съвсем леко и нежно кожата.Захапа я и подразни с език кожата й.Ръцете му галеха бедрата й,а тялото му се събуждаше от този сън в който бе навлязло в продължение на две години.През тези две години Алек наистина бе имал други момичета,но нито една от тях не бе успяла да събуди в него това,което се пробуждаше в този момент.Норб вдигна глава от врата й и се загледа в лицето й.Устните му отново се разтвориха и беше готов да я целуне отново,дланите му отново се вдигнаха нагоре по тялото й,спирайки ги до гърдите й.Палците му докоснаха външната им извивка,а усмивката му стана някак си самодоволна.Той сведе главата си към нея,но някакъв звук го разсея.Алек светкавично пусна сестра си да стъпи на земята и се отдръпна от нея,прокарвайки ръка през косата си.В този момент вратата на терасата се отвори и лицето на „приятеля” й се появи на вратата.
Алек стисна зъби и присви очите си,докато момчето търсеше с поглед Жасмин.
-Жо?-гласът му дори изглеждаше смешен,детински.Алек извъртя очи и погледна към сестра си.
-Братле...Предполагам,че сестра ми ти е казала,че ще говори с мен?-той повдигна веждите си очаквателно гледайки с ненавист момчето.
-Да,но..-заеквайки този...Как трябваше да го нарече?Мъж?Момче?То?!Да,точно То го гледаше с някаква странна искра в очите си,може би на шок или нещо подобно.Алек искаше да се изсмее,на страхът на това „дете” но вместо това повдигна отново вежди.
-Какво „но” да не я ревнуваш от кръвният й брат?-не,че нямаше да е в правото си,но въпреки всичко.Момчето погледна към Жасмин и въздъхна.Очевидно,че имаше нещо против тя да е сама с Алек...Поглеждайки отново към сестра си Норб поклати глава.
-Ясно,е гълъбчета оставям ви.-той тръгна към вратата и минавайки покрай приятеля на сестра си блъсна рамо в неговото и прошепна.
-Пази я,а пази и себе си.Не съм особено добър по-голям брат.Не одобрявам гаджетата на сестра си.-той продължи напред влизайки в сградата.Ръката му грубо затръшна вратата и в него отново се породиха объркани чувства.Гняв,щастие...Любов и най-лошото от всичко....Желанието за повече от целувка.
Той продължаваше по коридора,удивен от собственият си самоконтрол,който бе проявил.По принцип не би реагирал така,ако не бе изпитал удоволствието от целувките на сестра си.Дори щеше да е още по-вбесен.А може би трябваше да е обратното,но Алек винаги е бил различен.Ала думите и действията на Жасмин успяха да го укротят.Да го накарат да си седне на задника и да изтърпи То.
-Алек!-пискливият глас на Джейни го накара да се обърне.
-Ела,трябва да видиш нещо!-изписка момичето,хващайки Алек за ръката.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Съб Ное 30, 2013 4:19 pm

Имаше чувстовото, че всичко в нея ще изригне и ще залее всичко с чувствата й. Какво можеше да направи? Не можеше да се отдръпне от брат си колкото й нередно да беше всичко това. Не издържаше. Не издържаше да е далеч от него и всичко това ставаше все по непоносилна задача за нея. Харесваше й начина по който я докосваше, обичаше начина по който я караше да се чувства в тези моменти сякаш не бяха просто брат и сестра, бяха нещо съвсем различно, беше нормално нали?Не. Не беше и всички го знаехме.

-Лиан. – започна тя, но не знаеше какво да каже, погледна към Алек, чувайки думите му, прехапа леко зачервените си устни, надяваше се Лиан да не забележи това.. Въпреки, че й бе писнало да се крие, да се крие, че сърцето й обичаше собствения й брат. Но трябваше. А в случая... в случая колкото и гадно да звучеше, колкото и долна постъпка да беше. Лиан беше най – доброто им прикритие, поне за сега... Може би нещата щяха да се наредят нали? Момичето гледаше всяко действие на брат си и чуваше всяка негова дума, което я караше да прехапе устната си. „Защо ли не харесваш гаджета ми” сякаш си задаваше въпроса, без да има значчение, защото тя знаеше отговора.

Загледа се след него и след това погледна към Лиан извинително, като прехапа устната си за пореден път.

-Извинявай.. малко е раздразнителен.. нали ги знаеш по – големите батковци, хайде да се прибираме – каза му тя, като мина леко покрай него и продължи към вратата преди да усети пръстите на Лиан, а след това да усети устните му по вратът й където до преди малко брат й бе докосвал, момичето щеше да се побърка ако продължаваше така, несъзнателно се дръпна сякаш беше опарена от това, което се случи и го погледна леко.

-Ще ни хванат, че сме навън след вечерния час. Трябва да се прибираме – каза му тя, държейки ръката му влезнаха навътре и тръгнаха по коридорите, поне можеше да прекрие това, че вече не искаше да го целува с държенето на ръцете им нали? Момичето не можеше и да си помисли в момента, за чужди устни върху своите. Тръгвайки по коридорите, изведнъж видя една толкова позната форма, сянка, придружена с нечия друга, долепени почти една до друга, че Жо замръзна на мястото си пристъпила само няколко крачки напред за да види, как онова момиче впиваше устните си в тези на брат й. Жасмин просто остана като ледена статуя на местото си, и въпреки че Лиан я бе повикал тя сякаш не го бе чула, просто седеше и гледаше всичко пред нея. Но не можеше да каже нищо... сега вече разбираше какво бе изпитал брат й когато видя сплетениете й ръце с Лиан... но не бе видял това, което виждаше тя в момента пред себе си.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Съб Ное 30, 2013 4:51 pm

Джейни говореше и не спираше.Алек извъртя очи и се засмя,когато видя как момичето се спъва.Инстинктивно я хвана над лакътя,за да я задържи да не падне и я дръпна.Момичето се блъсна в гърдите му,очите й се впиха в неговите,а устните й се разтвориха.Алек се смръщи,знаеше до какво ще доведе това и някак си се отдръпна от Джейни.Да тя беше симпатична,дори сладка и хубава.Държеше се мило и очевидно го харесваше,но той просто не можеше да постъпи така с Жасмин.
-Трябва да вървим сладурче..Ще го закъсаме ако ни хванат след вечерният час.-усмихна се сякаш по задължение Алек и видя как момичето кимва.Тя се повдигна на пръсти и доближи устни до ухото му.
-Първо ме хвани.-с лекота тя се измъкна от ръката му и хукна на някъде.Без посока,вдигайки шум колкото можеше повече.Алек погледна с нея,свивайки устни.Нямаше да я гони...Нямаше!
Хукна след нея,стараейки се да пази тишина.Всъщност това го забавляваше малко или много...Не искаше да си го признае,но...Е все пак сестра му бе с онзи..Какъвто беше там.Той също имаше право а забавление!?А и не правеше нищо лошо.Просто я гонеше.Адреналинът му се вдигаше,а в главата му се появи картината от далечното минало.Как гонеше сестра си по абсолютно същият начин.Поклати глава и завивайки в един коридор след Джейни пресегна ръце и я хвана.Задържайки я за китките,тялото й отново се удари в неговото.Тя се усмихна,дишаше тежко,а гърдите йс е отъркваха в него.
-Хвана ме.-изтъкна тя и задържа погледа си на устните му.
-Да....-той нямаше да направи това,ако не бе видял проклетото гадже на сестра си.Нямаше да си помисли за това,ако не бе станал свидетел на това как се държат за ръце.
-Защо се бориш Алек?-попита Джейни,а слабото й телце трепереше до неговото.
-Защото ако знаеш истината за мен ще си отвратена.-отговори напълно сериозен в думите си Алек.Момичето поклати отрицателно глава и вдигна едната си ръка към главата му.Пръстите й го притеглиха към нея,а Алек колко с желание,колко без се наведе към нея и опитвайки се да не се чувства като най-големият боклук докосна устни до тези на Джейни.Устните й не бяха като на сестра му,да бяха нежни,сладки,но не бяха като тези на Жасмин.Устните на сестра му сякаш го даряваха със сладкият нектар на живота,докато тези на Джейни....Момичето се притисна в него,докато ръцете му спокойно стояха на талията й.Той се отдръпна от нея,а погледа му засече нейния.
-Не,недей да бягаш.-прошепна момичето приближавайки отново устни до неговите.Алек отвърна на целувката,но имаше ужасното чувство,че някой го наблюдава.Той хвана ръцете на Джейни и ги отдръпна от себе си.Устните му се откъснаха от нейните и той поклати глава.Джейни  въздъхна и сложи ръцете си на гърдите му.
-Добре тогава,ще бъде по моя начин.-той я погледна учудено и тя се подсмихна,Алек забеляза как момичето се спуска по тялото му и тогава се осъзна.Пръстите й ловко разкопчаха дънките му,а чувството,че някой го гледа продължаваше да го побърква.Алек простена,когато усети ръката на Джейни около члена си.Е...Какво да ви кажа свирката си е свирка,а също и момчето си е момче.Джейни започна ловко и със сигурно умели движения да го третира все едно е сладолед на клечка.Извивайки глава назад,Алек сподави една въздишка докато се опитваше да прогони това чувство от съзнанието и гърдите си,но някак си не можеше.
Алек се огледа,това чувство.Кой...Очите наблюдаващи го иззад ъгъла успяха да го съкрушат.Той преглътна мъчително и пусна косата на Джейни.Момичето спря и се огледа търсейки това,което Алек виждаше.
-Какво има?-попита,а той поклати глава.Знаеше,че сестра му ще го намрази за това,че най-вероятно ще намрази и Джейни и ще се изпокарат,но не беше ли именно това,което трябваше да се случи между тях?Край!Раздяла!Да останат просто приятели?
-Спри.-каза,когато Джейни се опита отново да го поеме между устните си.
-Прибирай се Джейни,късно е.
-Но...
-Не!Прибирай се.-каза с твърд неподлежащ на обсъждане тон и погледна за последно към очите наблюдаващи го иззад ъгъла.
-Съжалявам.-каза само с устни и тръгна към стаята си.
 

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Съб Ное 30, 2013 5:10 pm

Жасмин продължаваше да гледа и да не вярва на това което се случваше пред очите й, просто седеше и гледаше, Лиан и говореше доакто накрая не я остави сама, а тя седеше там.. седеше там и наблюдаваше всяко действие на онова момиче, всяко следващо и следващо, а това караше очите й да се насълзяват.. караше задушаващото чувство да се простира в тялото й, да я хваща за гушата и да се увива около нея сякаш бе .. сякаш бе това което е .. Истината.. истината, че това трябваше да приключи днес. Сега. Още в тази минута устните й се разтрепериха, ръцете също искаше й се да извика, да му покаже колко я бе наранил, но не можеше просто седеше там и гледаше зад ъгъла, как брат й се наслаждаваше на момичето с него. Не можеш да повярва, не искаше да повярва в това. Искаше й се точно да умре, това бе думата...

И без това нямаше значение нали? Нямаше значение вече дали ще взима лекарството или не, нямаше да го вземе днес.. нямаше да го вземе утре. И накрая онези 48 часа щяха да изтекът и тя просто да умре както бе умряла вътрешно само преди няколко секунди, и тя и брат й щяха да бъдат свободни, а това проклятие.. това което ставаше между тях беше равносилно на проклятие, не знаеше как да постъпи, видя какво й казва, но нима думите му точно в този момент имаха значение.

Жасмин излезна след него из зад ъгъла без да я интересува момичето мина покрай нея и се спря за секунда. Поклати невярващо глава и се подсмихна огурчена.

-На това ли сте способни само, за да ви обърнат внимание? – момичето не издържа на погледа й искаше да я разчлени, да я премахне, да я разкара.. какво беше това? Ревност? Точно. Точно това, което бе изпитал и Алек, когато видя сестра си заедно с Лиан в библиотеката. Момичето хвана непознатата за косата и блъсна гърба й в стената.

-Знаеш ли никога не съм одобрявала гаджетата на брат си, а едва ли ти одобряваш сама постъпките си. Внимавай.. – каза последното почти през зъби като я пусна и просто продължи след брат си по коридора, вървеше опитвайки се да гонастигне.. Искаше да му каже толкова много неща, да му каже какво бе изпитала, как я бе смачкал, точно като листа хартия, който в момента тя мачкаше в ръката си. Беше бясна, беше бясна на целия свят, а най – много на него.
Момичето продължи когато го видя да свива в коридора и едва ли не се затича след него. Мразеше го в момента го мразеше, заради това което й беше причинил. Мразеше го. И сякаш не го бе видяла как спира, а гърба му й подейства точно като спирачки. Жасмин се сблъска с него, като все още очите й бяха влажни, а всичко сякаш се сриваше покрай нея.

-Мразя те Алек. Мразя всичко това, не искам да ме докосваш повече, не искам да говориш с мен повече, а камо ли да оставам на саме с теб.. Точно това си заслужих нали? Какво видя между мен и Лиан? НИЩО, само как се държим за ръце, а какво видях АЗ? КАКВО? – започна тя, опитвайки се да набляга на някой думи обръщайки го към себе си. Не викаше, защото не искаше никой да я чуе, макар да й се искаше да крещи.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Съб Ное 30, 2013 7:05 pm

Изпитваше такова угризение,такова нещастие.Агонизираше в собствените си мисли от постъпката си.Всъщност не беше неговата постъпка.Как се очакваше от него да предвиди нещо такова?Все пак той не беше телепат,така че.Алек не бе виновен,е да можеше да се отдръпне...Но кое момче се дърпа,когато му предлагат безплатно нещо,което ще му хареса?Може би той...Да той по принцип щеше да откаже.По принцип,ако знаеше,че между него и сестра му нещата са...Чисти,но той много добре знаеше нещо..Сестра му бе имала отношения с приятеля си.Отношения които между тях не можеха да съществуват,но знаеше че и двамата желаят.Алек знаеше,че сестра му го иска.Бе усещал желанието й и в себе си.Но тяхната връзка бе чисто платонична,дори може би не съвсем платонична тъй като имаха контакт...Но не това го дразнеше сега,а мисълта която го бе накарала да се задържи на мястото си докато Джейни му „духаше”. Защото докато бе на терасата със сестра си той не бе мислил за това,не и докато не се бе появил приятелят й.Тогава,когато видя погледа на онова момче се осъзна.Искаше отново да удари или да счупи нещо.Искаше,но нямаше.Все пак какво право имаше той да ревнува?Вървеше бързо,искаше да се изкъпе,да отмие усещането за Джейни от тялото си.Не се чувстваше добре,било трябвало да бъде все още възбуден,да трепери от щастие и удоволствие,но не можеше.Не искаше това.Не искаше да позволява на друга такива своеволия с неговото тяло.Искаше Жасмин.Но как мамка му да....Гласът й отново успя да го изкара от мислите му.Алек се обърна сепнато и повдигна вежда при думите й.Понякога сестра му обичаше да се вкарва в такива „Филми” буквално.Познаваше я толкова добре,че знаеше на какво е способна в тези моменти.Знаеше,че ще изпадне в по-голяма истерия,ще почне да го обижда или да му обяснява какъв е,колко го мрази,как не трябва да имат контакт един с друг,а после ако той си тръгнеше и не й проговореше повече тя щеше да съжалява.Толкова добре познаваше този сценарий.Алек знаеше,че сестра му не го мрази.Знаеше го,знаеше че я е наранил,защото самият той страдаше от тази постъпка.Очите му се присвиха леко.Той поклати глава и хвана ръцете й.Без да се интересува какво,как..Изобщо не му пукаше той я дръпна към себе си и я прегърна.
-Обичам те.Обичам те толкова много,адски много.Бог ми е свидетел че съм готов на всичко за теб.Ти си моето момиче Жо...Знам,че съм глупак,знам че те нараних...-той млъкна и сложи едната си ръка на талията й,притисна я към тялото си и зарови лице в косата й.
-Не ме мразиш съкровище.Обичаш ме,жадуваш ме точно както аз теб,за това си ядосана,за това  ревнуваш.Знам го Жо,усещам го.Ако не е така си тръгни-няма да те задържа.-той се отдръпна леко от нея и погледна в лицето й,което се бе зачервило от гнева й.
-Ако не искаш да си до мен..Добре ще го понеса.Тръгни си и ме вини,за това че направих грешка воден от сляпа ревност и яд.Ако ти можеш да го направиш и мислиш че е по-добре така.-той преглътна и я пусна.Отстъпи няколко крачки назад и се загледа в лицето й.Как само за няколко часа всичко се бе преобърнало така?!Алек потрепери и затвори очи,в него се прокрадна страх..Ами ако тя наистина решеше да си тръгне?Тогава нямаше да има право да я последва,но...Но.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Съб Ное 30, 2013 7:54 pm

Тя седеше там и го слушаше, чуваше всяка негова думя, всичко което й казваше, но сякаш нямаше какво да му отговори. Знаеше какво е всичко между тях, нямаше никакъв контак по различен от този, от целувките и докосванията им... А тя какво очакваше от него, да си седи мирен и да го държи в гащите си? Да не го вади от там? Явно, че не можеше с нея... но въпреки това, Жо не си бе позволила да си легне с никого, а толков амного пъти й се бе искало да преспи с Лиан... но всичко при тях опираше на същото ниво, което беше с Алек.. само, че различка бе, че тя обичаше Алек.. искаше да е само с него, нямаше нищо към Лиан.. Момичето притвори очите си, готова да остане завинаги в прегръдката на брат си, макар и не таква каквато трябваше да бъде, макар и не такава каквато се очакваше от всички.... Техните прегръдки никога нямаше да бъдат от типа брат – сестра. Винаги щеше да го има онова много повече, което не се срещаше честно, но когато се срещнеше хората гледаха с погнуса на него.

Спомни си преди години когато ходеше в при него, след като я бяха осиновили. Спомни си, как въпреки това, че я бяха взели не правеха разлика просто всеки един ден продължаваше по същия начин, смееха се, бяха щастливи, забавляваха се, всичко между тях беше повече от прекрасно и чудесно до мига, в който онази преподавателка не видя точно онзи макар и не толкова интимен момент между тях. Тогава ги бяха разделили, нея я пратиха тук, а него... тя го изостави, остави го сам... И се чувстваше толкова виновна за това.

Искаше просто нищо от това да не се бе случвало, да не я бяха осиновявали, да не ги бяха разделяли, вече се чудеше как бе издържала цели две години без него, чудеше от къде бе намерила тези сили, дори след като я заразиха, не веднъж бе мислела, че няма смисъл да продължава без него. Но именно мисълта за него не й позволяваше да го направи, именно мисълта, че трябва да го види преди това не й бе дала тези сили. Ръцете й се увиха окола кръста му, като се притисна толкова невинно, нежно и с желание към него. Момичето притвори очи като въздъхна, сякаш само прегръдката му бе способна да заличи всичко, да я успокой, да я накара за миг да забрави.

-И да искам да го направя, не мога... Не мога да си тръгна отново от теб, най – малкото, че не мога да го направя без да го желая.. – призна си тя, като зарови главата си в гърдите му, готова да рухне изнемощяла в ръцете му, готова да пусне всички прегради от съзнанието си и да се остави на всичко, което изпитваше.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Нед Дек 01, 2013 12:40 pm

Обичаше да я усеща в прегръдките си.Да усеща слабото й телце търсещо сякаш топлина и закрила от него.Алек затвори очи и мислено започна да благодари на Бога за това,което му бе дал.Той обичаше Жасмин толкова много.Не можеше да разбере защо е толкова много,но може би силата на братската му любов и тази на мъжа в него,смесени в  едно се превръщаше в нещо така силно.Ярко.Той помилва косата й и отново започна да благодари на ум.Алек изви глава назад и се замисли за всички техни моменти.За всички забранени докосвания,първите плахи целувки.А знаете ли смешната история за началото на техния ад?Един ден Алек излезе беше си взел слушалките и реши да остави Жасмин в сградата,докато той се мотае.Излизайки от сиропиталището,той включи слушалките към айпода си и..Изненада.Те не работеха.По принцип Алек не се ядосваше на сестра си,но в този момент нямаше как да не се ядоса.Знаеше,че нямат пари и възможност да си позволят нови слушалки и това,което имаха беше чисто чудо.Знаеше,че и двамата са с ограничени парични възможности и нямаше как да не се ядоса в тази ситуация.Воден от слепият си и неправилен гняв Алек се върна в стаята им.
-Какво си направила със слушалките ми!?-попита а Жо подскочи.Момичето четеше някаква безинтересна книга,когато брат й нахълта като хала.Отричайки да им е направила нещо в крайна сметка двамата стигнаха до една от така познатите на всички братя и сестри разпри.Сборичкването им ги доведе до неудобна поза на земята.Притиснал я с тялото си към земята,краката им се бяха оплели,тя дишаше тежко,а също и той.Тогава в този момент на слабост може би или на нещо подобно той бе усетил възбудата си.Тя нарастваше в него и се опираше в сестра му.Без да осъзнава какво прави тогава за първи път той бе докоснал устни до нейните.И така те сложиха начало на тези....Контакти помежду си.
Спомняйки си това Алек отново се запита „Ами ако не бях реагирал така”...Дали ако не бе реагирал така нещата щяха да се променят?Дали всичко щеше да е наред,отношения-брат и сестра,точно каквито би трябвало да бъдат?
Преглъщайки мъчително той отново притисна тялото й към себе си.
-Жо....Трябва да те оставя скъпа.Обичам те,но не трябва да правим това.Съсипвам те,отнемам живота ти само с присъствието си.Не бива...Не трябва да ти причинявам това любима.-той поклати глава и хващайки я за раменете я отдръпна от себе си.-Не съм те виждал от две години,а още същият ден започнах да те наранявам?Не бива Жо....Мразя се за всичко,което ти причинявам и....Обичам те сестричке,но ще трябва да те оставя.Трябва да те пусна да продължиш напред,а аз толкова много ти преча,че дори не е реално.-той затвори очи и доближи устни до челото й.Целуна я съвсем нежно и опря чело на нейното.Не искаше да прави това,но как трябва да постъпи по-зрелият в такава ситуация?Именно по този начин.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Нед Дек 01, 2013 2:33 pm

Жасмин гледаше брат си невярващо, не можеше да асимилира думите му, чувстваше се като попарена с киселина. Болката. Това беше нещото което те убиваше със всеки изминал ден. Толкова неусетно че накрая ти дори не си разбрал как си се предал пред нея. Просто те завладява и кара живота ти да стане още по отвратителен. Бавно се разпространява в тялото ти, като зараза, която ти трудно можеш да излекуваш. Да не кажа, че дори е невъзможно. Просто не ти позволяваше да забравиш и да продължиш. Но когато имаш човек до себе си който да те подкрепя и да те държи в правилния път сякаш всичко можеше да стане една степен по лесно.


Беше равностойно на болката когато загубиш човек с който си прекарал живота си. В действителност точно това беше на път да стане.Просто когато това се случеше ти се отказваше от всичко отказвайки да продължиш напред. Нямаше сили за да го направиш. Просто болката беше много по силна от всякаква воля и желание.

-Сериозно ли ? Стига Алек...не говориш сериозно нали? Моля те кажи ми, че се шегуваш.. – заекваше сякаш след всеки въпрос, действително се чувстваше все по – зле и по – зле. А си мислеше, че може би за момент се бе почувствала наистина добре... той сякаш искаше да й отмене всичко, което я правеше щастлива, всичко за което живееше в момента, винаги, преди....

-Не можеш да ми отнемеш всичко,което ме прави щастлива, всичко което ми дава вмисъл. Не можеш да го направиш, Алек... престани да говориш глупости... – до къде бяха стигнали до там, че тя не можеше да си представи да има най – обикновенни отношения с него, каквито трябваше да има. Не можеше да си представи, как нямаше да бъде вече с него и да са просто брат и сестра.. не го искаше, искаше да са много повече, да дават един на друг всичко, несъжаляваше за нищо, което се е случило между тях, не съжаляваше, за нещата които са правили..

-Не ме нараняваш Алек... аз просто не мога да си представя как всичко това ще свърши... – и това отново беше чистата истина, защото дори и да беше най- грешното нещо, дори и всички да го заклемяваха тя го искаше, всяка клетка в нея търсише неговата близост а той я отблъскваше, искаше да я остави... да я остави отново.. – Ти просто искаш да ме оставиш отново..

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Съб Дек 07, 2013 7:28 am

Знаете ли какво е чувството някой,адски ценен за вас човек да ви моли за нещо?Да ви кара да проумеете,че сте важен за него.Да ви показва или по-точно да ви казва какво е мястото ви в живота му?Това чувство се бе загнездило в гърдите на Алек и го подмяташе в ръцете си насам,натам все едно бе парцалена кукла.Кукла,която не можеше да каже и направи нищо,защото той не искаше да се бори.Та той се бе опитал вече!Бе пробвал да се раздели с нея,ето!Съвестта му бе напълно чиста и определено нямаше кой да оспори това.Все пак...Ето,че й бе казал онези думи.Опитът му бе на лице и щом тя не искаше Алек да я пусне,то той нямаше да я пусне..Усмивка на някакво извратено щастие угря лицето му.Той я придърпа по-близо до себе си и докосна устни до челото й.

-Не...Няма да те оставя.Жо аз винаги съм до теб.За Бога,няма човек който да е бил до теб така както аз!Винаги си можела да разчиташ на мен...-той се отдръпна на милиметър от нея и наклони глава на една страна.Обичаше я,това бе чистата истина.Нямаше друга на тази земя,която да обича повече.Той нямаше очи за друга и знаеше,че след убийството това е вторият по-сила най-голям грях...Но какво зависеше от него?И всичко,и нищо.Ала Алек нямаше да се бори със себе си и със желанията си.Нямаше сила,която да го накара да го направи.Не и днес,не и утре.Никога.Преплитайки пръсти с нейните той се усмихна на криво.

-Исках съвестта ни да е чиста скъпа....Да знаем,че поне сме направили опит да сложим край на тази лудост.-Алек сведе глва отново към нея и погледна в очите на сестра си,преди отново да докосна устни до нейните.Въпреки,че се чувстваше умърсен от действията на Джейни преди малко,въпреки че знаеше че сестра му също бе имала контакт с друг мъж...Той не можеше да стой далече от нея.Искаше да я целуне,да я докосне и да усети топлината на тялото й.Да прокара пръсти през косата й,докато устните му се разхождат по меката кожа.Алек придърпваше сестра си колкото можеше по-плътно към себе си.

Устните му се докосваха до нейните с такава нежност,че дори той не вярваше да е способен на подобни докосвания.Сърцето му биеше като лудо,а в съзнанието му се блъскаха какви ли не луди мисли.Как ще я отвлече от тук.Ще открадне лекарства,които ще им стигнат за години или как ще намери начин да се излекуват и ще може спокойно да се махнат от тук....Какви ли не хрумвания,докато някакъв тих пукот не го разконцентрира.Алек се сепна и се отдръпна от сестра си,огледа се и прехапа устни.

-Ще трябва да измислим нещо Жо....Не трябва отново да ни хванат,така че....Ти ще продължиш отношенията си с То...А аз....-той се замисли за Джейни.Знаеше,че момичето ще се разприказва ако  той не й даде това,което тя иска...А какво искаше Джейни?Искаше него?Лесно-или поне му звучеше лесно.Той преглътна мъчително и помилва лицето на сестра си.

-Ще се видим утре...Без повече изблици,ако някой ни попита всичко се дължи на това,че не сме се виждали отдавна,а от малки сме свикнали да се грижим един за друг и мислим заобикалящите ни хора за....Недостойни.-той се засмя и докосна леко устни до нейните.-Обичам те.-прошепна и отново се отдръпна от нея.

-Хайде...Прибирай се в стаята си.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Нед Дек 08, 2013 12:49 am

Действително Жасмин беше адски объркана, не искаше да продължава отношенията си с Лиан, само и единствено Алек й бе необходим,но.. се налагаше, налагаше и очевидно да гледа брат си с някоя друга и тя бе сигурна, че точно това, щяха да правят, само за да прикриват истината. Само едно нещо се въртеше в главата й в този момент. Та за бога... тук освен приятеля му и Лиан и онази червенокосата, на която искаше да и избие зъбите... само те знаеха, че са брат и сестра, но действително това беше най – глупавата идея, която можеше да й мине през главата..

-Не искам..но щом трябва. – отвърна му тя, като се надигна на пръсти и докосна деликатно устните му, действително я бе страх, защото преди секунди бяха чули нещо, за това просто не си позволи повече от това деликатно докосване. Жо разплете пръстите си от неговите. Прехапа устната си и докосна съвсем леко скулата му с върха на пръстите си.

-Алек.. само за протокола, не от цел натякване... никога не съм позволила на никой, да ме докосва както ти, а камо ли да има по – различно освен просто целувка. Лека нощ– призна си тя, като го погледна за последно, преди да тръгне по коридора. Малко по – надолу, няколко стай, може би седем? Да може би. Жасмин влезна в своята стая, в същност тя дори не знаеше какво прави вече.. Лиан със сигурност й бе сърдит, след това, което се бе случило в коридорите, а тя нямаше да насилва нещата, ако той искаше щеше сам да я потърси. А й нека си го признаем Лиан не беше брат й, за да тича по него. Момичето преглътна съблече дрехите си и уви тялото си в бялата хавлия. Взе тоалетните си принадлежности и излизайки от стаята се запъти към банята,взе си изключително бърз душ, защото просто деня беше толкова напрегнат, че не бе сигурна дали щеше да издържи още. Прекалено много чувства бяха преминали през тялото й, за по малко от дванайсе часа.

Болка, яд, ревност.. Жо бързо се върна в стаята си, за да не бъде хваната от някой учител, облече тениска и бекини и просто се отпусна в топлото легло, като съзнанието й прекалено бързо бе отнесено в страната на сънищата, където намери утехата си в така прекрасния й брат, който я утешаваше по много по –различен начин, от колкото бяха имали до сега.

Червенокосата се събуди от първите слънчеви лъчи, знаеше че след закуска, трябваше да се измъкне от часа, за да се върне в стаята и да потърси лекарството, което като всяка сутрин сигурно щеше да бъде оставено в шкафчето й. Момичето облече униформата си, която мразеше до болка. Нави я нагоре толкова, колкото на нея й харесваше и просто остави косата си пусната излизайки от стаята. Принципно всяка сутрин Лиан идваше при нея и заедно закусваха, но тази сутрин бе със сигурност много по – различна. Мислейки Жасмин се отправяше към залата за закуска, като за пореден път, абсолютно нормално за нашата малка мис, не гледаше къде ходи. А това не гледане й коства сблъскването с тялото, което можеше да предизвика цяла магнитна буря в нейното.

Жасмин поклати глава, като преха устната си и се вгледа в лицето, което обожаваше да гледа всяка сутрин, спомняше си преди.. как обичаше да се буди в сиропиталището и понеже тя бе по – ранобудната винаги го наблюдаваше докато той все още спеше. Или когато след поредния си кошмар се пъхнеше в неговото легло, а той я прегръщаше оставяйки я да усети топлината му, която я успиваше наново ..

-Добро утро,Алек.Съжалявам, не исках да ти се пречкам в краката –из чурулика нежно и някак меко тя с ангелския си глас, а след това погледна към приятеля му. – И на теб също.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Нед Дек 08, 2013 10:20 am

Алек се загледа след нея,когато Жо тръгна към спалнята си.Тя все още бе девствена.Вътрешно сърцето му трепна от някакво щастие.Усмихвайки се сам на себе си Алек Понякога не разбираше как може човек да бъде толкова подвластен на чувствата си.Той поклати глава тръгвайки към стаята си и със самото влизане се просна на леглото.Искаше да се изкъпе,да хапне нещо,но нямаше сили за това.Просо легна и заспа с дрехите.Емоцийте от днешният ден го унищожаваха бавно,запращаха го в страната на сънищата и за негово щастие там тази нощ нямаше кошмари,нито досадни и неприятни лица.Сякаш преживяваше днешният ден със сестра си,но с липсата на няколко особено неприятни момента.Алек спеше дълбоко.Той винаги спеше дълбоко,още от малък,майка му често казваше че дори бомба да падне до главата му няма да го събуди.Това от части бе така.

-Братле, ставай!-вече викаше изнервеният  Джон.Приятелят му го избута от леглото,а Алек успя да отвори очи точно преди да размаже лице в пода.

-Изрод!-извика на свой ред Норб и ловко се изправи.Джон го гледаше с любопитство и някаква странна усмивка.

-Джейни дойде да те търси,каза че съжалявала за снощи и дано не й се сърдиш.-сви небрежно рамене Джон,докато обличаше униформата си.-А също така и закъсняваме.-Алек се огледа игнорирайки напълно думите на приятеля си за Джейни.Погледа му попадна на часовника и той се смръщи.Наистина закъсняваше.Започвайки да се облича той за пореден път изуми,как може тази униформа да му отива?Странно,нали?Напълно готов за няколко минути той прокара ръка през косата си и се намръщи.Какво щеше да прави днес?Сестра му бе тук,Джейни,приятелят на Жо.....Всичко бе толкова объркано..Преглъщайки мъчително Алек се отърси от всички тези мисли и погледна към Джон.

-Тръгваме ли?-приятелят му кимна и излязоха бързо от стаята тръгвайки колкото могат по-бързо към залата за закуска.Двамата подхванаха темата за Джейни и дори не забелязваха хората около тях,когато познато,топло тяло се блъсна в  Алек.Инстинктивно той уви ръце около тънката женска талия и се усмихна виждайки сестра си.Спомените за вчерашната им среща отново го заляха.Той се вгледа в очите й без да се осъзнава как изглежда отстрани.Добре че Жасмин поне бе по-умна от него в някой отношения,като например в това.Думите й го накараха да осъзнае отново,че не са сами.Джон го гледаше с някакъв странен поглед ала „Какво ти става?”.Алек пусна сестра си и се усмихна.

-Здрасти Жо.-очите му се бяха впили в нейните,а някъде в далечината нечий глас го разсея.Той се смръщи и се огледа и тогава усети как нечий ръце се увиват около врата му.Изненадан Алек сякаш се смрази.

-Добро утро хубавецо.-прошепна Джейни и докосна устни до бузата му.Той повдигна едната си вежда,когато момичето го пусна и погледна сестра му.Видя как Джейни присвива очи и се запита, защо?Момичето оглеждаше сестра му и после отново погледна към него,изпрати му въздушна целувка и тръгна към залата удряйки рамото си в Жасмин.

-Внимавай.-извика след нея Алек,я тя само се засмя.-Тъпа кучка,жалко че не трябва да удрям момичета.-изломоти и погледна сестра си.

-Ще закусиш ли с нас?-Джон гледаше към сестра му очаквайки отговора й.Алек се ухили и кимна с глава.
-Да,ще закусиш ли с нас?

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Нед Дек 08, 2013 11:05 am

Жасмин усети онази топла успокояваща прегръдка на брат й, но знаеше, че й Джон е там, нямаше как просто да се отпусне напълно, нали точно заради „приятели” си бяха изпатили, изпатили по онзи ужасен начин, от който може би ги бе заболяло най – много. Жо се опита да се усмихне съвсем нормално, без онази нервна тръпка, която бе тръгнала по тялото й, докато онази червенокоса кучка, не се появи и не докосна брат й отново пред очите й.
В тялото на Жасмин се разля отново онова раздразнение, как щеше да се справи с това? Как щеше да се справи с тази малка.. дори не можеше да намери думи за нея.

Но сякаш самообладанието й, изчезна в мига, в който рамото й среща това на момичето. Но осъзнавайки се, се сети, че не можеше да направи нищо, не можеше дори да тръгне след нея и да й покаже, че тя няма място в живота на Алек. Опитваше се всячески да задържи нервите си далеч от сутрешната си особа. А тогава чу думите на брат си и една лека усмивка мина по лицето й.

-За разлика от теб, обаче аз мога да удрям момичета – заяви иронично Жасмин, като дори не даде повод на Джон да разбере за какво точно идеше реч, може би щеше да си поговори с нея малко по – късно, а може би щеше да иде още след закуска? Не знаеше какво трябваше да направи в тази ситуация, чудеше се какво ли минаваше през съзнанието на брат й, когато Лиан беше около нея вчера. Чудеше се дали и на него му се искаше да го убие, както на нея й се искаше да убие онази кучката, да точно това беше правилното описание, но тогава думите на Джон я накараха да се разсее от мислите си и Жасмин го погледна, а след това и погледна към брат си, който сякаш бе прозрял през физиономията й и бе видял за какво си мислеше.

-Да, разбира се. Как бих го пропуснала. – не беше закусвала с брат си от кога? От последната им закуска в сиропиталището, да именно от тогава. Винаги след закуска или свършваха наказани след поредната им лигавщина или в някой от килерите, в които определено се отдаваха на онова греховно докосване, което изгаряше кожата на Жасмин тогава. Запътиха се към залата за закуска, а на влизане Жасмин срещна погледа на Лиан, който сякаш я викаше при себе си.Но тя просто поклати глава в негова посока не искаше да ходи при него. А явно и той видял, че тя беше с Алек, се отказа да прави опити да я вика при себе си.

Взеха си закуска, като Жасмин както винаги взе просто няколко плода и един портокалов сок и се пльосна на масата, а когато Джон и брат й дойдоха, Жасмин присви очи срещу брат си, а след това повдигна едната си вежда.

-Каква е работата с онова подобие на момиче? – попита го тя, като ангелското й гласче звучеше в момента повече иронично от обикновено. - Или просто й се иска, да те завлече отново в някой коридор?

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Нед Дек 08, 2013 11:33 am

Яденето..Най-големият грях на Алек,след...Жасмин.А,Жасмин...Повярвайте ми тя заслужава да носи прозвището Осми смъртен грях.Особено за брат си.Тя бе като отровни боровинки....Като амброзия,открадната от Боговете.Наказание и благословия в едно.Но Алек в момента въпреки силното си влечение към момичето,въпреки чувствата си към нея.В момента мислеше за...Яденето-с главно „Я”....Нищо лично Жо.Храната бе една от причините поради които той и Джон бяха толкова близки.Двамата ядяха адски много.Прекалено много.Днешната закуска си бе чисто доказателство.Таблите им бяха препълнени,когато седнаха на масата при Жасмин и смеейки се започваха да нападат „жертвите” си.Алек отхапа от едната шоколадова поничка и погледна към сестра си.Той се задави при думите й и кашляйки чу как Джон се засмя.

-Браво на моето момче.-приятелят му го потупа по гърба и смеейки се клатеше глава.

-Знаех си,че ще я забиеш....От толкова време ти е хвърлила око и да не я.... Заведеш в някой коридор.-започвайки да дюдюка Джон отпи от колата си и погледна към Жасмин.-Само едно не разбирам Алек....Как може да позволиш нежно създание като сестра ти да ви хване.-засмя се отново и продължи да яде,докато Алек се опитваше да се успокой.Очите му се бяха насълзили от смях и от проклетото кашляне.Той преглътна мъчително и погледна към сестра си.Знаеше,че Жасмин е наистина бясна за това,а Джон не помагаше особено.Всъщност никак не помагаше.Алек отпи от чашата вода и се усмихна едвам,едвам.

-Не Джо..Не е така,тя ми се нахвърли и Жо се озова на неподходящо място в неподходящ момент.Това е.Иначе между мен и Джейни няма нищо....-той сви рамене и се облегна назад в стола си,докато ядеше с нетипична за него наслада поничката си.Очите му изучаваха чертите по лицето на Жасмин,а Джон отново избухна в смях.

-Е радвам се,че поне Жасмин не е видяла нещо...Чакай-то няма какво да види.-засмя се Джон и потупа Алек по рамото.Норб въздъхна.Знаеше,че отношенията му с Джон са такива,но някак ви се дразнеше при тези подмятания.Нетърпелив и може би изнервен той скочи и усещайки опасността Джон също се изправи.Една злобна усмивка се разля по лицето на Алек и той се приведе напред към масата,взе в ръка чашата с вода и бързо заля Джон с нея.Очите на всички се отправиха към тях.Повечето хора знаеха какво става,като Алек и Джо се разлигавят така.

-Ейй...Казах че имаш малък пенис и почна като женичка да се държиш.-Джон зацъка смеейки се и секунди по-късно между тях настана същинско боричкане.Може би три минути по-късно Джон лежеше на масата,а лицето му бе заровено в бургера му.Смеейки се Алек погледна към сестра си.Преди години той и тя правеха подобни неща,естествено тогава Алек се стараеше да не използва сили,както в момента с Джон,все пак не искаше да я нарани.Той й се усмихна и й смигна,преди да пусне Джон.

-Задник!

-Благодаря,-засмя се Алек и почиствайки стола до Жасмин седна на него и прокара ръка около раменете на сестра си.

-Как си Жо?-попита въпреки че някак си знаеше,че е добре.Може би грешеше,защото се водеше по себе си,но...

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Нед Дек 08, 2013 12:08 pm

Жасмин наблюдаваше развитието между брат й и Джон, даже нямаше желание да направи нещо, в момента онази лига, която я тресеше преди сякаш се бе скрила и дала място на яда, който изпитваше при преди малкошните думи на Джон. Не се бе почувствала никак ама никак добре, след тях. Сякаш изгаряше и искаше просто да заличи момичето от лицето на земята.

Вдигна вежда по посока на брат си и една леко иронична усмивка се появи на лицето й, в мига в който усети ръката му около раменете си.
-Как съм ли? – попита тя, като поклати леко глава, а след това се надигна лекичко напред подпирайки ръцете си на масата.
-Ами ти как мислиш, Алек? – зададе следващия си въпрос, като повдигна вежда, а ръката й се разходи по масата по която имаше разпиляна храна. Докато дланта й не попадна на едно от шоколадовите торти, намираща се в чинията на Джон, а тя просто случайно омаза ръката си в нея, а секунда по късно размазваше всичко по лицето на Алек, е поне така никой не можеше да разбере за какво точно му го връщаше.

Може би само той, имаше бегла представа, въпреки че това просто беше част от обикновените им лигни рано сутрин, когато се опитваха да се държат просто като две обикновени деца, като обикновени брат и сестра, между който имаше просто една огромна душевна връзка.

-Е сега се чувствам наистина много по – добре, сега вече даже мога да заявя, че се чувствам перфектно. – каза абсолютно честно, и се облегна обратно в стола, може би сега самата тя щеше да свърши омазана, може би самата тя щеше да си го изяде, а след това като малки хлапета щяха да се измъкнат с пред текста, че трябва да се почистят преди часовете и отново да свършат, точно така както желаеха телата им, прилепнали едно в друго. Но Жо не се надяваше, просто си спомняше какво бе преди години, как се криеха, как бяха щастливи само с това, което имаха. А сега.. сега когато онази и Лиан се опитваха да застанат между тях, това й се виждаше по един особен начин, наистина трудна задача, за двама им.

А познавайки наглия характер на момичетата като Джейни, знаеше че щом до сега не се е отказала и правеше всичко възможно да привлече вниманието на брат й, щеше да става още по – досадна след случилото се в коридора, щеше да се навърта още повече около него.

-А и да впрочем, аз друго видях по лицето ти Алек, снощи.А и бих казала, че рано или късно може би ще те получи, ти как мислиш шоколадче? – попита го тя, но като че ли просто се закачаше с него. Не се опитваше да го дразни, защото самата тя знаеше, че нямаше да позволи на Джейни да й го отнеме, колкото и отвратително и гнусно да ви звучи.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите