▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

We are not alone.

Go down

We are not alone.

Писане by Carter. on Пон Дек 02, 2013 5:04 pm

Не знам и аз всъщност защо я правя тая тема, доста лична и още по-трагична. Може би твърде много неща ми се струпаха напоследък и след цялата емоционалност около мен ми повлия доста тежко. Имам чувството, че всеки човек преминава през огромни трудности, но понякога най-трудно да приемеш реалността. И сякаш живота е само един миг и докато се завъртиш, него вече го няма. 


Знам, че всеки е губил някой ценен човек. Някой близък, било то приятел или роднина. Всеки изживява траура по различен начин, но скръбта си остава. И в подобни моменти се затваряш в себе си и не виждаш на къде вървиш. Имам спомени, които едва ли някога ще забравя и ми напомнят всеки ден колко много съм благодарен, че съм жив. 
А колкото и време да мине, болката си остава. Шока сякаш става част от ежедневието и не спираш да се терзаеш за това, че си преодолял някой, а защото си приел факта, че него просто го няма. И въпреки всичко продължаваш напред, защото ти си тук и сега. Но докато продължиш преминаваш през отрицание, гняв, болка, тъга. Докато не се събудиш една сутрин и приемеш живота такъв, какъвто е. Оставаш всичко на заден план и се опитваш да запомниш този човек усмихнат, отворен към живота. 


Но остава вярата, че тези хора никога всъщност не са ни напускали. Че са сред нас и се усмихват печално на нашата вътрешна битка. 
И както дядо ми казваше : "Всеки от нас има една запалена свещичка. И когато тя угасне, значи е време да поеме останалата част от своето пътуване, без страх и със сърце, пълно с любов."

А човек понякога има нужда просто да сподели, да си излее това, което го мъчи. И това ми помогна страшно много. : )

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: We are not alone.

Писане by .Joanna James on Пон Дек 02, 2013 5:37 pm

И ето сега и аз ще се разпиша в тази тема. Да окей, някой от вас ще кажат всички сте мрънкащи и не знам си какво, но понякога човек има нужда да излее всичко от себе си, да го пусне някъде ей така, дори никой друг да не го прочете, просто да го има. Но не да го държи в себе си.
Малко са хората, които биха разбрали действително всичко това, а още по - малко тези, който ще те погледнат в очите и ще ти кажат, всичко е наред без да видиш съжалението в техните очи.

Понякога си затварям очите и си мисля, какво щяха да правя, действително ако точно определени хора не бяха до мен в началото на тази година, със сигурно щях да съм поредната, която се е затворила в себе си, която е заключила всичко някъде и не го споделя с никого. Е точно в онези моменти, имаше точно един човек, който беше способен да ме накара да се усмихна дори и да се бях разплакала.. Да той и сам ще се сети, за кого иде реч и за какво точно.

Прекалено много близки хора загубих само за няколко години, все още има моменти, в който просто се събуждам нощно време и почвам да плача точно като малко дете, защото именно тези хора ми липсват най - много. Защото винаги ще губим тези, които са ни най - близки, тези които най - много обичаме, а това няма да се промени и макар да се опитваме да продължим напред.. не можеш, защото болката от липсата им остава в душата ни, впила се и обаждаща се от време на време, да ни напомни, че всичко това е истина и живота не може да бъде розов и да го гледаме през розови очила.

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите