▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Кабинетът по литература

Go down

Кабинетът по литература

Писане by Chardonnay on Вто Дек 03, 2013 9:50 am


_________________
I try to see clearer
I try to forget the thoughts I started
I try to be nearer

avatar
Chardonnay
Учител
Учител

Брой мнения : 20
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът по литература

Писане by Наталья. on Съб Дек 07, 2013 7:51 pm



Our love was made to rule the world you came and
broke the perfect girl


Наталья се събуди от първите слънчеви лъчи, които погалиха тялото й, стисна сърдито устни, когато осъзна, че трябваше да стане, но едно нещо щеше да я накара да се усмихне. Русокоската се завъртя и присви очи, когато видя, че в действителност от Андрей нямаше и следа, а това я накара да се свие в леглото за секунда. Отново беше избягал... знаеше си, беше сигурна познаваше го прекалено добре. Момичето прехапа устнита си болезнено, опитвайки се да не се пречупи, но не можеше мислеше, си че след снощи може би щяха да започнат наново, може би щяха да изгладят отношенията си, но уви всичко това доказваше как за пореден път грешеше. Наталья се ядосваше вътрешно, момичето стана ядосано от леглото, а дори на съседно липсваше Амелия. Стисна устни и взе хавлията си, взимайки нисесера си излезна ядно от стаята влизайки в баните. Остави несисера пред огледалото и закачайки хавлията влезна под душа, надявайки се, че щеше да отмие цялата болка, която искаше да се зароди в тялото й, но без никакъв успех. Искаше да изкрещи, а няколко сълзи се стекоха по лицето й. Винаги бягаше, това никога нямаше да се промени, той никога нямаше да се промени, а Наталья нямаше отново силите и времето да се бори с всичко това.
Синеоката опря челото си в студените плочки, като въздъхна, насапуниса косата си, а след това тялото си, като просто остави топлата вода да свърши всичко, да я накара да се почувства нормална и отново спокойна, прехапа устната си и поклати глава. Може би за това бе сънувала онзи сън, сякаш искаше да й покаже, че той не беше до нея, че бе избягал подсмихна се тъжно и спря кранчето, защото осъзнаваше, че не иска да закъснее още повече през първия ден. Надяваше се да избегне Андрей, не й се искаше да го вижда в момента, не знаеше как щеше да реагира точно сега на близостта му, но вероятно щеше да завърши с поредния им скандал.
Ови тялото си в хавлията, като застана пред огледалото, изтри запотеното от него с ръка и среса косата си, вързвайки я мокра на висока опашка, като поклати главата си. Намаза с крем лицето си, а след това просто се изнесе от банята, като прибра нещата обратно в несесера си.Върна се в стаята, извади униформата, но като я облече се почувства точно като малка девственица, нави полата още малко, докато самата тя не се хареса, а й щеше да раздразни достатъчно Андрей, ако случайно го засечеше. Наталья се запъти към часовете, свила устните си не обръщаше внимание на никой, който й подмяташе нещо или пък подсвиркваше след нея. Първи, втори час, и третия й се струваше най – скучен литература... Момичето влезна в стаята, като седна на един от задните чинове, просто не искаше да се набива на очи.



_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът по литература

Писане by ▲.Andrey on Съб Дек 07, 2013 8:24 pm



Here we go, again.

Андрей се върна усшено в стаята си без някой от учителите – надзиратели да го хванат да се промъква и да усложнят отново положнието му, с което да си спечели още една от досадните лекции на така любимия му директор. Тръшна чантата си на земята, като преди това изкара дрехите си от нея и ги хвърли в коша за пране в ъгъла на стаята. Изкара си чиста хавлия от гардероба и я преметна през рамото си. Приближаваше три часа сутринта, но това изобщо не го вълнуваше. Вървеше гол до кръста към баните, а щом ги достигна, закачи хавлията си на закачалката и съблече дрехите си. Завъртя рязко кранчето на горещата вода и тя обля цялото му тяло, което и без това пламтеше. Не му отне много време преди да приключи с душа. След около десетина минути се върна в стаята си и започна да подсушава мокрото си тяло. Обу чифт боксерки, сив анцунг и черна тениска. Остана бос. Сякаш изпитваше облекчение от чувството за студенина, когато стъпваше по мраморните плочки на земята.
Отиде до малкото скрито барче, което повече приличаше на шкаф и изкара бутилка уиски, с което щеше да удави мъчителния син, който го бе разтревожил до такава степен, че все още не вкарваше и грам смисъл в собствените си действия. Сякаш правеше всичко машинално, а не защото му се иска на него.
До шест часа сутринта бе преполовил бутилката, като постоянно се въртеше около широко отворения прозорец, от който го блъскаше силния студен вятър. Поне това му помагаше да изтрезнее по-бързо, за да може да присъства на повечето от часовете, които му предстояха на сутринта.
Часът беше около осем, когато Андрей се преоблече. Обу черен панталон и бяла тениска, взе телефона си в ръка и изпита нуждата да напише един от онези мръснишки съобщения, които повечето двойки си пращаха за забавление. Щом го написа, веднага го изпрати на Наталья. Знаеше, че ще му е бясна на сутринта, а това поне щеше да й покаже, че си бе мислил за нея през нощта. Чувстваше се като в капан в онази стая, имаше нуждата да остане сам и да подреди мислите си.
След изпратеното съобщение, Маркович прокара нервно пръсти през косата си и опита да се обади на родителите си. Рядко се случваше откакто го бяха изпратили тук. За пореден път се бе включил телефонният секретар. Опита отново, още веднъж и още веднъж. Накрая просто се отказа и остави гласово съобщение на секретаря. Надяваше се, че поне веднъж ще се вслушат в думите му и няма да го сметнат за пълна откачалка заради сънищата му, които се превръщаха в реалност.
Андрей прибра телефона си в джоба, взе чантата си и излезе от стаята си. „Би трябвало да имам литература” помисли си той и тръгна към кабинета с грациозната си, бавна походка. Успя да достигне до стаята няколко минути преди звънецът за влизане в час да избие и това искрено го зарадва. Видя Наталья в края на редицата и се насочи право към нея. Пусна чантата си на пода и надвеси тялото си над нейното, заставайки зад гърба й.
- Трябва да поговорим.
Прошепна й тихо, а устните му нежно се долепиха до кожата й, целувайки бузата й.



and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът по литература

Писане by Наталья. on Съб Дек 07, 2013 9:09 pm



Our love was made to rule the world you came and
broke the perfect girl


Наталья седеше и чакаше да бие звънеца, когато телефона в джоба й из вибрира. Пръстите й минаха по екрана, отвори съобщението, а когато го прочете въпреки, тръпките преминали през тялото й, Нат му бе достатъчно ядосана, че да отвърне отново с хапливия си език. Пръстите й минаха отново бързо по екрана и натисна „изпрати”. А след това се облегна въздъхвайки на стола и забрабани с химикалката по чина. Стискаше устните си, притваряше очите си, молейки се само проклетия час да започне, да мине, а след това останалите и Нат да излезне нанякъде, защото нямаше да издържи. Добре, че го бе видяла до сега, защото определено нямаше какво да му каже. А ако имаше.. е то тогава, щеше да стане най – грандиозната сцена в училището. А вие определено не знаехте какви бяха техните скандали, може би сте ставали свидетели на една наистина малка сцена между двама им, но на нищо повече. Докато седеше и чакаше часа да започне мислите й се върнаха, в онзи ден, в който Наталья го бе зашлевила за пръв път. Караха се толкова дълго, че накрая гласа й не се чуваше изобщо, беше й наистина трудно да говори, а няколко дена след това, просто сякаш грачеше. А Андрей... Андрей просто тогава отново бе допуснал грешката да избяга.
Каза, че няма да бяга.. каза го.. а тази сутрин й бе доказал нещо коренно различно, беше й доказал, че може би на него просто не можеше да вярва вече.. ето не бяха минали и двадесет и четири часа и той вече бе побегнал.
Нати въздъхна отново, когато чу звънеца, а тогава през вратата влезна именно мъжа, за когото си говорим в този момент. Момичето извърна погледа си когато усети устните му близо до кожата си отново и чу думите му.
Стисна зъби и се опитваше да запази всякакво самообладание, да не изпитва желание, да не го гледа, да не го слуша. Просто да не прави нищо, щеше да се прави, че той не беше там, че не й говореше.. просто нямаше да го има. Но не можеше нали? Да и това всички, много добре го знаехме, май само Нати се опитваше в момента по някакъв начин да се самозалъже.
-Мисля, че случилото се днес е достатъчно – процеди тя през зъби, като дори не си направи труда да се обърне назад, за да го погледне. Учителката закъсняваше, но и това не й пречеше, въпреки, че й се искаше да дойде, за да не се разправя изобщо с вече дори не знаеше как да го нарече, момичето притвори за миг очи и поклати глава.
-Просто няма за какво да говорим повече. – продължи, но по никакъв начин не промени тона си.



_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът по литература

Писане by ▲.Andrey on Съб Дек 07, 2013 9:40 pm



Here we go, again.

Усещаше гнева в думите й, знаеше че и този път я бе излъгал, но нали именно затова искаше да поговори с нея. Искаше да й обясни, трябваше. Тя бе единствения човек на тази планета, който го разбираше истински и не се страхуваше да го съди, когато не бе прав. Наталья беше ината, винаги успяваше да го ядоса, а в този момент правеше точно това. Макар да имаше правото да го отпрати, нима не виждаше нуждата му от нея в този момент, изписана толкова ясно върху лицето му?
Андрей сложи зад гърба си наранената си длан, която бе превързал непохватно с бинт и облиза пресъхналите си от алкохола устни.
- Ще говориш с мен дори да ми се наложи да те преметна през рамото си и да те изкарам насила от тази стая!
Изсъска той, а ръката му се озова на рамото й, готов да изпълни заканата си. Беше ли нужно да стига до крайности, когато просто можеха да излязат навън и да крещят колкото си искат? Андрей не обичаше да прави скандали пред големи тълпи хора, но когато му се налагаше, както в този случай, щеше да го стори и то без да се поколебае.
Маркович все още изпитваше онова тревожно чувство, заседнало дълбоко в гърдите му, което караше сърцето му да се свива и почти да забравя да бие. Беше изплашен до смърт, че може да загуби родителите си. Макар и да го ненавиждаха, той все още ги обичаше и му пукаше за тях. Чудеше се само дали те някога са изпитвали нещо подобно към него, имайки в предвид колко лесно се бяха отказали от него и факта, че дори не му звъняха, за да проверят дали все още е жив.
- Спри да драматизираш допълнително и просто излез навън с мен.
Каза той с по-висок тон и се изправи. Прокара пръсти през черната си коса и със задоволство осъзна, че учителката все още я нямаше. Дочу някой да се приближава зад гърба му, но не се обърна. Или поне докато този някой не го тупна по рамото.
- Откажи се момче, никога няма да я получиш.
Момчето насреща му се засмя и поклати глава. Обикновена шегичка между съученици, която обаче не бе казана в правилното време и предизвика нова порция гняв в руснака. Маркович протегна ръка, хвана го за яката на блузата и силно го дръпна към себе си, оставяйки няколко милиметра разстояние между тях.
- Млъкни, глупако. Или продължи, дай ми шанс да разкрася грозната ти физиономия.
Просъска той срещу него и рязко го пусна. Тялото на момчето леко се разтресе, залитна леко в страни и той се оттегли мълчаливо, повдигайки невярващо ръце.
Яростта буквално кипеше във всяка клетка на тялото му, караше ушите му да заглъхват, а погледът му да се премрежва. Вече дори не знаеше какво върши. Имаше нужда да се успокои, някой да върне здравия му разум. Имаше нужда от нея.
- Да вървим, Наталья.
Подкани я за пореден път той и пристъпи крачка напред, спирайки се до нея. Спусна погледа си към лицето й и впи сините си ириси в нейните, надявайки се, че щеше да се откаже от упорството си и да го послуша поне веднъж без да се налага да крещи пред всички и да излага и двама им.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът по литература

Писане by Наталья. on Съб Дек 07, 2013 9:58 pm



Our love was made to rule the world you came and
broke the perfect girl


Не искаше не можеше, въпреки че долавяше болката в гласа му, въпреки че можеше да разбере, че нещо не беше на ред. Но той не можеше винаги да бяга от това, не можеше винаги да се крие и да бяга от нея! Та нали тя го връщаше все към земята, притегляше го сякаш бе неговата собствена гравитация. Хапеше силно устната си, като поклати глава в отрицание и измести ръката му от рамото си.
Притискаше очите си силно, надяваше  се, че просто ще се откаже, че всичко ще приключи , че ще я остави и няма да прави повече опити, защото тя самата нямаше да може да го направи. Не можеше, не издържаше, не успяваше да издържи на това напрежение, винаги когато си мислеше, че всичко се е наредило, че ще е наред поне за малко се оказваше, че  няма след по – малко от двайсе и четири часа прекрасното чувство да изчезне.
Чу думите на съученика им, а след това и тези на Андрей, сви устни и се изправи ядно срещу него.
-Ще спреш ли да се правиш на баща ми, Андрей? Ще спреш ли да ме командваш и да раздаваш заповеди? – задаваше въпросите един по един, не й пукаше кой ги гледаше, кой ги слушаше, дали после щяха да кажат нещо за нея, не изобщо не й дремеше точно в този момент, защото беше повече от бясна, сякаш яда изпиваше всяка капка кръв във вените й, заменяйки я с яд, бяс стисна очите си . Преглътна леко.
-Кога ще се научиш, че когато си виновен, не можеш да ме накараш да тръгна с теб където и да е било. Не съм онова малко момиченце Андрей, не го забравяй. – заяде му се отново тя свивайки устните си в права линия. Е искаше да иде с него, защо да не идеше, защо да не го направеше, но преди това.
-След като искаш да дойда с теб, нека бъдем квит и да сме равностойни в болката ? Какво ще кажеш? – дори не дочака отговора му, когато  Нат се обърна и врътвайки дупето си направи няколко крачки и стигна до съученика им, който си бе изпатил.
Наталья хвана на свои ред якичката му карайки го да се наведе към нея и впи жадно, макар и напълно изкуствено устните си в неговите, а видно ги отдръпна, само за промуши езика си и да накара неговия да се покаже навън, за да си поиграе с нейния докато  Андрей я наблюдаваше. Секунда по – късно Нати пусна момчето избърса устните си с вътрешната страна на ръкава си и мина покрай Андрей взимайки папката си. Врътна дупето си, като плисетата леко се повдигнаха и продължи към вратата на класната стая.
-Нали държеше да говорим?Хайде да говорим! - каза тя излизайки от стаята и подпирайки се на една от стените.


_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът по литература

Писане by ▲.Andrey on Съб Дек 07, 2013 10:34 pm



Here we go, again.

Щеше ли някога да свърши тази мъка, тяхната? Още от самото начало бяха такива. Изпълнени с гняв, винаги упорстваха с думите на другия и намираха съгласие едва, когато се озовяха в леглото и телата им се слееха по онзи дивашки начин, по който само те усмееха да изразяват любовта и зависимостта си от другия. Сякаш съдбата им бе такава – никога да не съдат единодушни в избора си. Винаги единият щеше да каже на черното бяло или обратно. Винаги имаше причина някой да бъде виновен за нещо. И честно казано на Андрей му беше писнало да спорят през цялото време.
- Може би ако поне веднъж се вслушаш в думите ми, ще го направя, Наталья!
Отвърна й остро и полати глава. Усети как погледите на всички в стаята попадат върху тях. Воала! Вече нищо нямаше да остане между тях. Отново бяха главни герои на сцената и привличаха вниманието като магнити.
Андрей проследи внимателно действията й като не остана безразличен към грацията на перфектното й тяло докато се отдалечаваше. Действаше му толкова възбуждащо, виждайки я ядосана, направо побесняла. Спомни си миналата вечер и му се прииска да я изчука отново, но много по-бавно, за да й даде поредния урок.
От устните на руснака се откъсна тихо ръмжене, виждайки как най-безсрамно Бельович бе целунала онова леке. Ръцете му се свиха в гневни юмруци и усети пареща болка в наранената си длан. Стисна силно челюстта си и изпита толкова дълбока ревност, че можеше да получи сърдечен пристъп при разкрилата се гледка.
Той тръгна бясно след нея, почти потичвайки и само за миг спря пред изненаданото момче. Отново го сграбчи за яката и го дръпна към себе си.
- С теб ще се разправям по-късно, не си мисли, че ще го забравя.
Озъби му се той и го пусна, продължавайки с бърза походка навън. Настигна я и грубо стисна ръката й над лакътя. Извърна я с лице към себе си и преглътна огорчено.
- Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?! – изпрещя побеснял и отдръпна ръката си. Поклати невярващо глава и прокара пръстите си през косата. Правеше го винаги, когато бе изнервен или разтревожен. А сега бе и двете.
- Не смей да обвиняваш мен, че този път прецаках нещата! Да не си посмяла!
Шептеше дрезгаво, с почти пресипнал тон. Видя, че блондинката се готви да каже нещо, но бързо постави пръсти върху устните й и я накара да замълчи.
- Дойдох тук с желанието да ти обясня защо си тръгнах миналата нощ, а какво направи ти? Целуваше се с онзи некадърник пред очите ми, убивайки и най-малкото желание да кажа каквото и да било.
Изражението на Андрей стана мрачно, личеше си, че го беше заболяло от действието й и му бе непосилно да го преглътне. Та само до преди няколко часа повтаряше, че го обича и че е единствено негова. Как смееше?
- Знаеш ли какво? Зарежи. Изглежда отново сгреших, че дойдох при теб.
Каза с равен тон, но болката си личеше в гласа му. Няколко секунди по-късно телефонът му иззвъня и той го изкара от джоба си, заслушвайки се в отсрещния глас.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът по литература

Писане by Наталья. on Съб Дек 07, 2013 10:54 pm



Our love was made to rule the world you came and
broke the perfect girl


Разбира се, той беше виновен и изведнъж изкарваше нея виновната. Винаги беше така, винаги всеки път! И никога тя не бе просто момичето, което я бе направил той, беше я пожелал още тогава когато бяха просто деца, беше го видяла в лицето му в погледа му. Наталья стисна зъби като в погледа й не можеше да различиш нито болката от гнева или болата от това, че я бе накарал да съжалява за стореното. Продължаваше да стиска зъбите си, имаше чувството, че след  малко ченето й щеше да изпука.
-О, да извинявай, цял живот бягаш. Винаги бягаш, стане нещо и бягаш, вместо след това да идваш и да се оправдаваш, защо не го направиш преди изобщо да се е наложило? – присви очите си към него, усещаше как иска да побеснее, искаше да го разнищи, да го направи на пихтия, повдигна веждата си. Не бил той виновен, не трябвало да го вини, а кого трябваше да обвини? Себе си? Болката? Яростта, кое по – дяволите трябваше да обвини този път?
-Целунах го, за да разбереш един път за винаги, че не можеш да ме контролираш, а не защото не те обичам. Разбра ли! – озъби се за пореден път, сякаш не можеше да се сдържи да спре да се инати, да не спира да го яде за всичко, което я караше да чувства. Облиза устните си, извъртя очи, когато чу, че телефона му извъння, а той просто го дигна. Отново я пренебрегваше, отново не отчиташе нищо от това.
-Разбира  се звъненето на поредната ти пача, е по – важно  от случващото се между нас! – почти простена тя, като безсилно се отпусна по стената и седна на земята. Какво можеше да направи повече? Какво трябваше да стори, за се спаси, за да се спасят един път за винаги, не можеше ли просто да бъдат щастливи?
Молеше се единствено за това, наистина беше уморена, не можеше да се бори повече с всичко това, което се случваше. Не беше реално , за няма и два дни се бяха скарали толкова много пъти, че имаше чувството, че съзнанието й отново се напрягаше. Психиката й се затормозяваше.. а до къде отново щяха да стигнат? Да не би след три години отново да стигнат до онази ситуация, която бе преди година? До там ли винаги щеше да ги води съдбата им? Наталья наблюдаваше нервното крачене на руснака. Малката Бельович го следеше с поглед, но сякаш болката по лицето му ставаше все по –силна, ставаше, все по – реална. Яда сякаш бе изместен от това, което напираше в него. Болка каквато като, че ли Нат никога не бе виждала в очите му, сякаш от всяка клетка на тялото му строеше болка и яд ...Когато затвори Нат, просто се изправи и за пореден път пренебрегнала целия си инат въздъхна и се приближи до него.
-Какво става, Андрей? Какво се е случило?


_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът по литература

Писане by ▲.Andrey on Съб Дек 07, 2013 11:32 pm



Here we go, again.

Знаеше, че тя е права и това го ядосваше още повече. Винаги бягаше, но какво можеше да стори? Предпочиташе да остане сам, да осмисли всичко и когато отново се върне, да говори спокойно с нея. Или поне да не хвърля и чупи пред очите й. Той отново стисна гневно юмруци, поклащайки глава.
- Такъв съм, Наталья. Винаги ще бягам, защото не искам да видиш чудовището, в което се превръщам, когато не мога да контролирам гнева си! И целувайки онзи глупак, ме нарани. Това ли искаше да чуеш? Обичам те, по дяволите, луд съм по теб! И ревнувам до безсъзнание, защото се страхувам, че мога да те изгубя отново!
Викаше като полудял, не му пукаше, че се намираха в коридора и покрай тях минаваха други ученици, които търсеха стаята, в която ще прекарат следващия си час. Привличаха погледи, усещаше ироничната нотка, с която впиваха очите си в тях. Но и за това не му пукаше.
Сърцето му се сви, чувайки телефонния звън. Молеше се с цялото си сърце сънят му да не се окаже истина. Би дал всичко, за да запази живота на родителите си. Искаше му се да вярва, че бяха послушали думите му, краткия запис, който бе оставил на телефонния секретар. Щеше да се побърка ако нещо се случеше с тях и той не ги бе предпазил.
„ Здравейте г-н Маркович. Обажда се Миранда Евънс, хирург в спешното отделение в Санкт Петербург..." – при тези думи лицето на Андрей  помръкна. Стана бяло като плътно и усещаше, че най-големите му страхове са напът да се сбъднат. „Днес сутринта родителите ви са претърпяли тежка катастрофа.... Моите съболезнования.” – не можеше да я слуша повече. Просто плъзна пръста си по екрана, приключвайки разговора и стигна телефона си толкова силно, че успя да пропука диспеля. Не можеше да опише колко безпомощен, безполезен и наранен се чувстваше в този момент. Извърна се с лице към блондинката и преглътна буцата, заседнала в гърлото му.
- Силно се съмнявам, че поредната пача ще ме потърси, за да ми съобщи, че родителите ми са мъртви, Наталья.
Каза сухо и поклати глава. Усещаше как тялото му го предава, как душата му се разкъсва от болката по загубата им, от скръб. А изпепеляващия гняв, че не бе успял да ги предпази не му даваше мира. Той стисна зъби, а от челюстта му се чу глух пукот. Закрачи нервно напред-назад, търсейки нещо, върху което да излезе бълващия гняв в сърцето му. Не можеше да се бори повече със сънищата си. Рано или късно те се сбъдваха и колкото и опитваше да ги промени, никога не успяваше. Каквото и да направеше, както и да постъпеше, винаги губеше нещо, за което му пука.
Маркович просто се отпусна, остави ненавистта му към самия себе си да вземе връхна точка и започна да удря с юмруци в твърдата стена, сякаш можеше да я счупи. Единственото, което постигаше, бе да се нарани. Кокалчетата му бързо се бяха зачервили, а няколко секунди по-късно по тях се разливаха тънки струйки кръв. Но той не можеше да спре. Искаше да усеща физическата болка, защото така му бе по-лесно да загърби душевната. Онази, която не спираше да къса душата му на парчета, отново и отново.
- Аз съм виновен за всичко. Вината е изцяло моя...
Шепнеше постоянно, продължавайки да блъска по стената. Не можеше да се съвземе. Не искаше. Макар да бе подготвен за това, никога нямаше да приеме, че е можел да опита по-усърдно да се свърже с тях, че е можел да ги спаси.
И ето, че чудовището, в което се превръщаше в моментите на безумната му ярост се бе показало на яве пред нея.





and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът по литература

Писане by Наталья. on Съб Дек 07, 2013 11:54 pm



Our love was made to rule the world you came and
broke the perfect girl


Наталья просто застана като пребита пред него, седеше и гледаше, но сякаш не искаше да го изслуша. Не можеше да го изслуша, не искаше да вярва на думите му. Да познаваше родителите му до толкова добре, знаеше че преди случилото се на рождения й ден, Андрей и баща му бяха страшно близки, разбира се чудесно нямаха проблеми.
В действителност Андрей преди година не бе толкова проблем, беше изключително спокоен, поне не го бе виждала никога такъв, въпреки скандалите им, въпреки проблемите им. Нат знаеше, че трябваше да направи нещо, да го махне от тук поне, докато все още никой от учителите не го бе видял, за да го запрати отново при директора, вече беше късно.. не можеше да направи нищо, а сега разбираше действителност какво имаше в предвид като каза, че не искаше да го вижда такъв.
Нат се приближи макар и плахо достатъчно сигурно към него и сложи ръка на рамото му, като го за гали нежно въпреки всяко негово движение, въпреки че можеше да не се усети и да я удари, не я беше страх.
-Спри миличък, спри няма да постигнеш нищо така. – прошепна тя, като застана от едната му страна слагайки ръка върху ръката му и нежно погали кожата му, сякаш искаше да го успокой напълно, да го направи по – спокоен. Нат се принуди да накара ръцете му да спрат да се блъскат в стената.Ухапа устната си и притвори очите си.
Притваряше ги, а след това ги отвори а пръстите й нежно погалиха лицето му, връхчетата им се спуснаха по скулата им.
-Хайде ела, не можем да останем тук. Моля те, ще говорим в стаята. – прошепна тя, като просто искаше да го успокой по някакъв начин, искаше да го накара да забрави болката си. Но не знаеше какво можеше да направи сега, не знаеше какво да каже, но каквото й да кажеше, щеше да е малко, за да намали болката му, щеше да е нищо с това, което изживяваше вътрешно в момента, а тя бе сигурна, че той изживява нещо наистина трагично и болезнено и всичките им скандали нямаше да могат да се сравнят с това, което се бореше вътре в него.
-Обичам те, Андрей.Аз съм тук и никъде няма да ходя, скъпи. Няма да те оставя, аз ще съм винаги до теб. – заяви му напълно сигурна тя, но тя го знаеше, знаеше че ще е така въпреки всичко, но сега...сега най – голямата й цел беше да го накара да забрави поне за момент случилото се, а когато бе по – спокоен, щяха да идат при Директора и да говорят с него, а Нат щеше да заложи ако трябва всичко, само за да го пусне да иде да се сбогува с родителите си. – Хайде, ела да се приберем в стаята – продължаваше да му говори нежно и да милва нежно плътта му.


_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът по литература

Писане by ▲.Andrey on Нед Дек 08, 2013 9:26 am



Here we go, again.

Просто не искаше и не искаше да спре да блъска по стената. Искаше да излее целия си гняв върху нея, да я пречупи, както бе пречупен и самия той. Бе останал съвсем сам. Повече никога нямаше да има възможността да види лицата на родителите си. Нямаше да чуе гласовете им. Помнеше всеки разговор с баща си. Бяха толкова близки, че понякога имаше чувството, че е негов по-голям брат, отколкото баща. А майка му – винаги успяваше да му налее здрав разум щом заговореше със строгия си тон. Приличаше повече на нея, бе взел нейните сини очи, нейния нрав, нейните черни лъскави коси. Всеки път щом се погледнеше в огледалото, сякаш виждаше нея насреща. А усмивката й – не можеше да се сръвнява с ничия друга. Обичаше ги повече от всичко на света. А нещото, което най-много му тежеше, бе че така и не бе успял да поговори с тях, да им обясни какво се бе случило в онази нощ. Бяха си отишли без да му простят, оставяйки го в капана на неизлечимата вина и болка.
Андрей усети как Наталья се приближава към него, въпреки всичко, въпреки страха й, тя не бе избягала както правеше той. Бе останала с него и опитваше да го накара да гледа трезво над ситуацията. Щом ръцете й се озоваха върху раменете му, той спря. Не искаше да я нарани, защото никога нямаше да си го прости. Младият Маркович застина на едно място, а челото му се опря върху студената стена, по която бе блъскал преди броени секунди. Изчака около минута преди да се извърне с лице към нея и просто зарови разкървавените си ръце в косата й.
- Защо не избяга? Защо продължаваш да ме обичаш, дори когато не те заслужавам?
Попита със силна болка в гласа си и поклати леко глава. Очите му бяха потъмнели от болката, навлажнели. Бе готов да заплаче като малко дете и отново си спомни думи, казани от баща му. Той винаги бе твърдял, че дори и най-силните мъже плачат. Но Андрей не искаше никой да види колко много всъщност страдаше. Не искаше никой да го съжалява, не искаше хората да започнат да го гледат с различни очи, в които ясно пише, че го смятат за изгубеното момче, загубило родителите си.
- Прегърни ме силно. Моля те...
Успя единствено да прошепне и в следващия момент тя вече бе в прегръдката му. Бе обвил ръце около крехкото й тяло толкова силно, че си мислеше, че скоро ще я задуши. Но имаше отчаяна нужда от нейната близост. И това бе поредния знак, че никога нямаще да оцелее без нея. Накрая отхлаби ръцете си, отстъпи крачка назад и извъртя глава, виждайки следите от собствената си кръв по стената. Да, определено щеше да си навлече още куп проблеми ако останеха тук, а в момента имаше най-малка нужда от тях.
- Да вървим. Мисля, че твоята стая е по-близо. Не мога да остана тук.
Едва говореше. Имаше чувството, че някой стиска силно гърлото му и не му позволява да си поеме въздух. Задушаваше се от дълбочината на собствената си душевна болка. Сякаш се бе образувала огромна пропаст в сърцето му, която нямаше да се запълни нито с времето, нито с нищо. Щеше да стои там и да му напомня колко е слаб. Как винаги ще му се налага да изживява смъртта на близките си по два пъти – веднъж в собствения си сън и отново реално. Никога нямаше да се примири с това.
- Нат, чакай.... – спря рязко той след втората или третата им крачка към стаята. – Не е нужно да го правиш. Не е нужно да си навличаш проблеми заради мен. Мога да се справя и сам. Изкарай останалите си часове, а аз обещавам да те чакам в стаята ти. Няма да понеса ако заради мен бъдеш наказана.
Каза с равен тон, но все още се усещаше, че гласът му трепери.






and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът по литература

Писане by Наталья. on Нед Дек 08, 2013 10:50 am



Our love was made to rule the world you came and
broke the perfect girl


Нати го гледаше пречупен, пречупен какъвто го бе виждала само когато беше малък.Можеше сякаш да почувства болата му в себе си, сякаш и я прехвърляше, за да й покажа колко много страдаше, колко много го болеше. Болката винаги бе била най – противник, никога нямаше да свикнем с нея, тя бе способна да ни разяжда до такава степен, че стените на добре сложената ни психика можеха да бъдат разбити за секунда, а прегръдката на Андрей, можеше да й покаже само колко много го болеше, как малко по – малко психиката му го напуска и той се предаваше именно на тази болка.Двамата тръгнаха по коридора, но думите на Андрей я изненадаха, момичето поклати невярващо глава. За нищо на света нямаше да го остави точно сега сам, нямаше да иде в часовете, защото честно не й пукаше, просто искаше в момента да остане с него и да му помогне някак си да изгони болката от себе си.
-Не, ще идем в стаята, ще се успокоиш, ще промием раните, а след като си напълно спокоен, ще идем при господин Флеминг и той самия ще ти погледне ръцете. – заяви му тя, като само физиономията й му даваше да разбере, че никак ама никак не бе съгласна с глупостите му, че ще бъде наказана.
-Плюс това мисля, че дори директора, ще разбере защо съм отсъствала от часовете, така че изобщо не ми се дърпай. – думите му от по – рано отново се бяха завъртял в съзнанието й, не беше избягала не си беше тръгнала, защото го обичаше, обичаше го до болка и въпреки всичко, не можеше да седи далеч от него, болеше я от липсата му повече от колкото я болеше от присъствието му. Искаше да му го кажа, и щеше да го направи нямаше да му спести каквото и да е било.. А й въпреки всичко.. само той можеше да я заслужава по начина, по който един мъж заслужаваше някоя жена. Наталья се приближи към него, като сложи ръцете от двете страни на лицето му и го стисна нежно между пръстите си, които милваха леко кожата му.
Въпреки, че бе закъсняла с отговора на този въпрос, който сякаш бе отчаян вик за помощ Нат отговори.
-Не бягам, Андрей, защото няма смисъл да избягам от единственото, което обичам. От единствения, който може да ме разбере дори в най- тъпата ситуация- прошепна му тя надигнала се на пръсти и докосна устните си до неговите.
А в този момент най – малко ме вълнуват часовете, за това не се опитвай да командваш. – добави тя, като се вгледа в очите му, сякаш търсеше поредното съмнение, което можеше да породи в душата му, но не го намери, не намери нищо освен болката на руснака.


_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът по литература

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите