▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Casa Lestridge..

Go down

Casa Lestridge..

Писане by lyleearh. on Вто Дек 03, 2013 10:39 am

avatar
lyleearh.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 53
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Casa Lestridge..

Писане by Chardonnay on Вто Дек 03, 2013 11:33 am

Шардоне прокара поглед през поредният лист със ситно изписани букви. Поредното съчинение, а и оставаше още половин купчинка. Усещаше болки във врата и се чудеше как да се завърти и да застане, за да й е удобно на големият диван в хола. Тя дигна поглед и сините й очи се загледаха в голямата чаша с топъл шоколад, която си беше направила преди да започне. Протегна ръка и я взе, а след това отпи от вече хладката течност. Обичаше сладкото и най-вече шоколада, затова и усещаше, че съвсем скоро ще й стане лошо. Винаги щом си правеше горещ шоколад си добавяше огромно количество сметана, което всеки път излизаше от очертанията на чашата, а в добавка си сипваше и цяла шепа шоколадови бонбонки.
Защо беше такава? О, дори и за официалните 25 години Шардоне си оставаше и по години и по разбирания като 21-годишната Валери. Беше остаряла преждевременно, но това бе друга история, която не занимаваше нито мислите на брюнетката, нито интересуваше някой друг.
Щом остави чашата си тя върна светлите си очи върху листа и се зачете в първите изречения. Затрака леко с червеният си химикал по кожената тапицерия на дивана и извърна поглед. Беше видяла сянка с периферното си зрение. Съпругът й беше влязъл току-що.
Прилив на отрицателна енергия изпълни цялото й същество и Шардоне се намръщи леко, а след това погледна съчинението пред себе си. Беше забранила категорично на учениците й да й предават писмените си домашни написани на компютър.
Младата жена бе готова да продължи, но изведнъж усети, че и дожалява за него. Тя свали листа и погледна мъжа, който все още беше в помещението. Да, Валери мразеше интерната и всичко свързано с него. Дори можеше да се каже, че мрази и съпруга си, но понякога й се искаше да бъде поне малко по-мила с него. Сантименталност? Това не беше коз за войната, която се опитваше да поведе.
- Добър ден. - поздрави го тихо тя.
Всъщност не беше сигурна, че ще я чуе и дори отрази. Може би така беше по-добре, да не я вижда, да не се интересува какво прави. Едва ли в подобен брак трябваше да се търси нещо положително, освен привидните любезности за пред хората навън.

_________________
I try to see clearer
I try to forget the thoughts I started
I try to be nearer

avatar
Chardonnay
Учител
Учител

Брой мнения : 20
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Casa Lestridge..

Писане by lyleearh. on Вто Дек 03, 2013 6:12 pm

Беше се шлял в кишата и гнусното коледно настроение прекалено дълго, в търсене на коледни подаръци за далечни и близки роднини, както и за досадният придатък на неговото ежедневие, наречен Шардоне. Накрая просто бе намерил в пощенската кутия златиста хартиена торбичка, върху която стърчеше една от познатите лепкави бележки на Матиас в отровно зелен цвят, гласяща:

" Ще й хареса." 


Беше някаква книга, която Лилееар дори не разлисти, а само помириса. Вонеше на младо, химическо безвремие. Сиреч, на прясно отпечатано мастило върху избелена хартия. Към нея имаше добавка - златиста кутия френски, шоколадови трюфели от най-високо качество и метално ковчеже с английски чай с плодов вкус, на чиито капак имаше изглед от дъждовен, но дружелюбен Лондон.Прибра ги в куфарчето си и се зае да преглежда отново безсмислено изхабената хартия, под формата на флаери, сметки и реклами. Един познат жълт плик се мярна сред белотата и Лестридж побърза да го прибере във вътрешния джоб на сакото си, след което безшумно и безплътно се вмъкна в антрето, където го посрещна приятна топлина и воднистите очи на Ловец - френският му булдог, който вече бе престарял и едва-едва се влачеше по персийския килим.

Надникна през тънкият процеп на кабинетната врата, за да види Шардоне, отново давеща се безпомощно в океан от листи, пълни с празни думи. Подмина, но я чу да го поздравява и Лилееар не успя да приглуши вътрешния си повик. Влезе с половин крачка в стаята, опирайки се о касата на вратата с лакът.
- Добър вечер. - отвърна той съвсем формално и добави с по-мек тон.
- Поръчах китайско за осем и половина. - колебливо хвърли поглед към съпругата си, но тя безучастно стоеше зад бюрото.
Вече трета година не бяха намерили общ език. Май такъв и нямаше. А проклетият Матиас дори отказваше да му разкрие по-нататъшните си планове...

_________________
you can have it all
my empire of dirt
avatar
lyleearh.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 53
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Casa Lestridge..

Писане by Chardonnay on Сря Дек 04, 2013 3:32 pm

Младото семейство Лестридж беше като онези двойки с над двадесет годишен брак. Нямаше какво да си кажат. Поздравяваха се любезно, пред хората се държаха добре, но щом останеха сами просто изчезваше всякаква комуникация. Валери нямаше родители, беше израснала в сиропиталище, но за малкото време, което бе прекарала в семейство Лейн бе видяла, че родителите на шардоне вече няма какво да си кажат. Е, тя и Лил нямаше какво да си кажат още от началото на брака си. Брюнетката дори не знаеше кой е любимият му цвят, а какво оставаше за другото?
Старото куче на Лил се прокрадна зад него и влезе в хола. Това накара Шардоне да остави листа в купчината и да протегне ръце, за да го извика. Животните бяха много по-добри от хората и колкото и банално да звучеше, брюнетката го разбираше на сто процента. Булдог тръгна тромаво към нея и щом стигна след известно време тя го погали по главата и го придърпа към себе си. Обичаше да гали гладката му козина. Ако съпругът й го нямаше щеше да каже, че кучето е грозник и щеше да го замачка, но в подобна компания предпочиташе просто да го гали. Без допълните лиготии от страна и на двамата.
- Винаги мога да сготвя нещо. - промълви отново Шардоне. - Или те е страх, че ще те отровя?
В продължение на три години младата госпожа се опитваше да сготви нещо за вечеря. Като жена и тя имаше нужда да се почувства такава, а както по-приятно от леко развилняване из кухнята? Беше опитвала да си приготвя обяд или закуска, но щом станеше въпрос да сготви на мъжа си получаваше категорична забрана. Сякаш не можеше да му покаже, че и тя е способна на елементарни неща или беше прекалено срамно да го прави госпожа Лестридж?
Днес Шардоне беше в добро настроение и го усещаше. Искаше да заговори Лил и въпреки че през повечето време го игнорираше този път щеше да го накара да остане и да си говори с нея за простите неща, които ги заобикаляха.
- Как е Матиас?

_________________
I try to see clearer
I try to forget the thoughts I started
I try to be nearer

avatar
Chardonnay
Учител
Учител

Брой мнения : 20
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Casa Lestridge..

Писане by lyleearh. on Сря Дек 04, 2013 5:51 pm

Някаква далечна мелодия достигна до ухото му. Приличаше на тънък, разчупен сонет, който се преливаше в нещо грандиозно и тежко и се задълбочаваше и задебеляваше към своя край. 
Телефонът му.
Щеше да го остави да звъни, вероятно бе някой от стажантите му, които го нагнетяваха с малоумните си въпроси. Понякога се чудеше защо тези недоносчета изобщо имаха достъп до скъпи и опасни препарати, като тези, с които работеха в Отокс.

Прокашля се с тенденция това да сложи край на мнимия разговор, но  съпругата му, очевидно, държеше да симулират, че имат поне горе-долу някакво общуване помежду си. 
Не им се получаваше. Нито при брачния консултант, който психоложката му му бе предложила, нито в тиха вечер в някой семеен ресторант, нито дори във времето на антракта на някоя постановка, за която, не кой друг, а Матиас им бе купил билети.
Допирна точка нямаше. Бяха просто две паралелни линии, които стремглаво тичаха към безкрайността, недокосващи се една до друга. Така и щяха да си останат. Тя не го познаваше, а той нямаше намерението да й се представя, защото нищо хубаво нямаше да излезе. 

- Мислех, че това е моето задължение в семейството... За тровенето говоря. - парченце ненужен сарказъм. Може би, все пак бе трябвало да специализира литература. Не, нямаше достатъчно душа за това. Матиас му го беше казал присмехулно, веднъж, когато двамата се бяха заговорили за детските си мечти. И май си беше така. Дали въобще притежаваше този лукс, наречен съвест и прикрепените към него емоции - не бе уверен до ден днешен. Винаги се бе чувствал като поредната, изпразнена от съдържание, епруветка. И в един или друг смисъл бе започнал живота си, и по-лошото, бе го живял точно така.
- Май, като че ли ти знаеш по-добре. Все пак, напоследък говориш с него повече от мен. - дали беше ревност? И по-важното, към кого бе насочена? 
Явно все пак имаше нещастието да изпитва нещо.

_________________
you can have it all
my empire of dirt
avatar
lyleearh.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 53
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Casa Lestridge..

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите