▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Only know you love her, when you let her go.[3 days later]

Go down

Only know you love her, when you let her go.[3 days later]

Писане by Eric Price. on Сря Дек 04, 2013 9:27 am

Кабинета отново бе потънал в тишина. Но не някоя приятна, сред която ти е добре да седиш, дори да се вслушваш в нея, а от онази тягостната, която те кара да се свиеш в ъгъла и да гледаш във вратата в очакване на нещо лошо. Е, Ерик опитваше да не мисли, че нещо лошо го очаква из зад ъгъла и вместо това вървеше из стаята докато си тананикаше някаква коледна мелодия и събираше четките от стативите. Май преди всичко трябваше да научи учениците си как да се грижат правилно за приспособленията, които ползват в часът му, но и за това имаше време. Харесваше му как неопитните им ръце се чудеха как точно да държат четката или графита, и как откриваха че имат талант, за който дори не са подозирали. Нямаше нищо по-красиво от един новооткрит художник. Прайс смяташе, че не е нужно да имаш талант за да нарисуваш едно дърво, за това днешната задача на класа му беше именно това, а колко лесно беше да откриеш истинския виртуоз давайки нещо толкова просто - докато всички използват зеленият цвят, само един истински художник би си позволил да излезе от общоприетата рамка използвайки наситено червени тонове.
Ерик събра всички четки в буркан с чиста вода и тя моментално се обагри и не след дълго придоби един гаден кафеникаво-зелен оттенък. Художника остави буркана в мивката и се зае да събира картините от стативите и да сложи нови за следващият клас, точно когато на вратата се почука. Ясно сините му очи бързо пробягаха из помещението търсейки нещо забравено, това бе първата му мисъл преди да се запъти към вратата. Щом я отвори усети рязко стягане в гърдите. Въздухът секна изведнъж и нито капчица кислород не благоволи да стигне до дробовете му. Очите му премигнаха невярващо, тъмнокосия дори си позволи да ги разтърка, но това пред него далеч не бе мираж или привидение.
- Валери? - устните му почти глухо изпуснаха името й, а сърцето му се сви в момента, в който си позволи да го изрече на глас след толкова време.

_________________
And you let her go.
Well you only need the light when it's burning low. Only miss the sun when it starts to snow.
Only know your lover when you've let her go.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Only know you love her, when you let her go.[3 days later]

Писане by Chardonnay on Сря Дек 04, 2013 11:54 am

Шардоне никога не беше виждала преподавателя по изкуство. Не го бе и засичала в учителската стая и определено й ставаше неприятно, че трябваше да го търси специално, за да се оплаче от един от учениците в класа му, който за пореден път не бе предал домашното си. Младата жена определено не желаеше да го наказва, а и да чистиш конюшните не бе от най-приятните занимания. Затова и бе решила да се срещне с класният му ръководител.
Младата жена носеше любимата си тъмно синя рокля. Беше сплела косата си на плитка, която се спускаше от едната й страна. Приличаше на ученичка, а както ни беше известно възрастта на Валери не беше далече от този етап на живота. И да, в този момент тя приличаше повече на истинското си Аз, отколкото на елегантната и властна Шардоне.
Брюнетката свали поглед и се зачете в листа, който носеше. Търсеше господин Прайс, който бе в 222 кабинет. Опита се да не си припомня на кой бе тази фамилия и продължи напред. Вдигна сините си очи и затърси стаята. Досега не бе идвала в тази част на интерната.
Лейн най-накрая стигна и почука тихо. Огледа се плахо и само след миг вратата се отвори. Тя вдигна очи и срещна най-познатите сини ириси в този свят. Отне й една секунда, за да реагира. Да премига и да се опита да прикрие настръхването си след като чуваше за първи път името си изречено от някой. И то от кого! Шардоне се върна достатъчно бързо в реалността, за да ахне и да се намръщи придавайки си сърдит вид.
- Само така не ме бяха наричали. - промълви студено брюнетката.
Вдигна гордо глава и скръсти ръце. Вътрешно й идваше да го прегърне, да погали косата му, както правеше преди, но не! Той я беше забравил. Той се беше оженил за друга след смъртта й.
- Може ли да вляза? Аз съм преподавателката по литература.
Шардоне се усмихна на криво и го избута, за да влезе. Как се предполагаше, че трябва да играе пред човек, който я познава? Досега се беше сблъсквала с хора, който познаваха Шардоне и които лъжеше, че има амнезия. Това тук й се случваше за първи път и сърцето й щеше да се пръсне. Толкова се радваше, че го вижда, но и толкова го мразеше, че я беше забравил.
- Къде ще може да разговаряме?


Последната промяна е направена от Chardonnay на Сря Дек 04, 2013 1:51 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

_________________
I try to see clearer
I try to forget the thoughts I started
I try to be nearer

avatar
Chardonnay
Учител
Учител

Брой мнения : 20
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Only know you love her, when you let her go.[3 days later]

Писане by Eric Price. on Сря Дек 04, 2013 12:54 pm

Не, нямаше как да бъде възможно. Нямаше начин пред него да стои неговата Валери, това би било твърде хубаво за да е истина. Единствено Бог знаеше колко пъти Прайс си представяше, че катастрофата е била просто най-големият му кошмар. Част от въображението му, която не искаше да приеме за реалност, но тези негови надежди се изпаряваха щом вдигнеше очи към стената, където висеше изкрезката от старият вестник. "Тежка катастрофа с автобус взе жертви", гласеше заглавието, а малко по-надолу в текста фигурираше и името на Валери. И да, тази новина му носеше тонове болка всеки път щом погледнеше към нея, но сякаш изпитващ някаква вина, той продължаваше да я държи там на стената, като урок който никога нямаше да научи.
Явно съдбата за пореден път искаше да си направи жестока шега с него, защото виждайки тази жена на вратата си, жената която поразително приличаше на неговата Валери, той отново си припомни как не беше там за да я спаси. И отново изпита вина, която тежко надвисна над него като буреносен облак.
- Аз... - запелтечи Ерик. - Мога да се закълна, че приличате досущ на нея! - продължи мъжа, но от страх миража да не избяга, остана скован на мястото си. Сигурен съм, че не мога да объркам тези очи. - добави на ум тъмнокосия.
Успя да се окопити и затвори вратата, но остана близо до нея, на достатъчно разстояние от привидението си. Съзнаваше, че я зяпа, но не можеше да откъсне очи от лицето й, косата й, устните й и всичко останало, което му крещеше, че това е тя.
- Как е името ви?

_________________
And you let her go.
Well you only need the light when it's burning low. Only miss the sun when it starts to snow.
Only know your lover when you've let her go.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Only know you love her, when you let her go.[3 days later]

Писане by Chardonnay on Сря Дек 04, 2013 2:20 pm

- Трябва ли да съм очарована? - продължи със същият леден тон Шардоне.
Ако не се беше старала толкова дълго да се прави на друга, да пренебрегва собствените си чувства и реакции може би щеше да се хвърли на врата на Ерик. И все пак тя не беше Валери от много години. Имаше чувството, че вече не е себе си. Криеше се зад някой друг, зад една маска на озлобление. Отмъщението бе останало единственото неща, за което искаше да живее. Да отмъсти за Ани!
- Шардоне. Шардоне Лейн, както казах преподавам тук литература. Не съм Ви срещала досега в учителската стая, но предполагам, защото съм от скоро тук, а и не се задържам дълго там.
Единственият начин да прикрие нервността си бе да не спира да говори, но когато той бе привидно непознат нямаше как да му говори без да спре и да влиза от тема в тема. Затова просто седна на стола зад бюрото му и се огледа. Още рисуваше, но никой не бе оценил изкуството му. Затова и беше стигнал до преподавателското място. Когато все още беше дете му повтаряше, че никога не е късно да бъде оценен. Сега вече знаеше колко отвратителен е живота.
- Трябва да поговорим за ученика Ви - Томас Смит.
Брюнетката вдигна сините си очи и се загледа в Прайс, който бе неестествено близо до нея. Можеше ли да я познае? Можеше ли да усети, че е тя? По-добре да не знаеше. Не искаше да знае. Отправи му учуден поглед с надеждата да се осъзнае и да спре да я гледа така.
- Столът ли Ви заех? - попита тихо и се изправи.
Шардоне грабна една четка и я завъртя между пръстите си без да забелязва, че ги рисува с шарени цветове. Трябваше да избие цялата тази нервност по някакъв начин.

_________________
I try to see clearer
I try to forget the thoughts I started
I try to be nearer

avatar
Chardonnay
Учител
Учител

Брой мнения : 20
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Only know you love her, when you let her go.[3 days later]

Писане by Eric Price. on Чет Дек 05, 2013 7:38 am

Леденият й тон го прониза право в целта. Не, колкото и познат да бе този глас, със сигурност не беше на Валери. Нямаше нищо общо с нейните меки тонове и онази присъща сладост, която го караше да се разтопи всеки път щом тя изрече името му. Жената пред него приличаше досущ на тази, която някога превръщаше денят му в поредния изпълнен с приключения. Можеше да се закълне, че всичко в нея крещеше че е тя, но как? Защо? Твърде много въпроси следваха това божествено привидение, което радваше очите на Прайс, но изпълваше душата му с черна, тежка и задушаваща вина, която го изяждаше отвътре.
Шардоне Лейн. Името дори не й отиваше, звучеше като за някоя властна и сурова жена, която не се отказваше от целта си независимо какво ще застане пред нея. Още едно доказателство, че пред него не седеше неговата Валери, а жена която просто поразително много приличаше на нея. И все пак, Ерик бе готов да се закълне в гроба на баща си, че никъде не може да обърка тези красиви и ясни сини очи, които някога го гледаха с такава топлина и обич, която изпълва душата ти. След това, което Прайс бе изпитал с тъмнокосата, нищо друго не можеше да я измести от сърцето му. Такава любов изпитваш веднъж. Такава, която с ръка на сърцето си можеш да наречеш единствена. Такава, каквато бе потърсил в лицето на бившата си съпруга, такава каквато искаше да постигне с Вирджиния. Но дали можеше?
- Ерик Прайс, радвам се да се запознаем госпожице Лейн. - учтиво изрече Ерик, след което поклати глава. - Няма проблем, седнете си. - добави тъмнокосия, а очите му винително проследиха действията на госпожицата. Издърпа една кърпа от близкия статив и я подаде на Шардоне усмихвайки се сдържано.
- Какво е направил Томас? Да не ви създава проблеми?

_________________
And you let her go.
Well you only need the light when it's burning low. Only miss the sun when it starts to snow.
Only know your lover when you've let her go.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Only know you love her, when you let her go.[3 days later]

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите