▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Nat''s room ;33

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Nat''s room ;33

Писане by Наталья. on Чет Дек 05, 2013 8:17 pm

Laughing 

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Пет Дек 06, 2013 12:40 pm



Here we go, again.

Андрей се надяваше, че след думите му Наталья няма да започне да упорства и да иска да обори казаното от него, макар че той бе казал чистата истина с няколко премълчани, напълно ненужни допълнения. Руснакът проследи с поглед блондинката, докато идеалното й тяло преминаваше покрай него и го оставяше сам в ситуацията, но той искаше точно това. Бе й навредил прекалено много, за да допусне да бъде обвинена и в още нещо. Той прехапа долната си устна докато прочиташе по устните й „Съжалявам” и я погледна меко, сякаш й казваше с поглед, че няма за какво да се извинява. Пръстите му преминаха по идеалната му мека кожа, по която нямаше и следа от набола брада, преминавайки по скулата му.
Бяха минали около двадесет минути, в които той говореше с директора, а след което бе пуснат да си тръгва. Изправи се с непринудената си грация, метна чантата си през рамо и пъхна ръце в джобовете на износените му светлосини дънки. По лицето му танцуваше лукава усмивка, изразяваше задоволството, което изпитваше в този момент. Радваше се, че бяха разрешили проблема си с директора и Флеминг, който също се бе намесил в разговора няколко минути след като Наталья си бе тръгнала.
Продължи да върви из коридорите на Интерната, насочвайки се към стаята на блондинката, чийто номер бе видял докато тя попълваше документите си в дирекцията и съвсем ясно знаеше къде отива. По пътя бе се разминал с някои момичета, които обърнаха глава след него, наблюдавайки го, но той не им обърна и секунда внимание. Искаше му се колкото може по-бързо да достигне до стаята й. Желаеше я. Искаше я диво, като освирепяло животно. По онзи див и първичен начин, който го правеше слаб и го караше да губи контрол над себе си. Докато си мислеше за нея, лицето му отново бе станало студено, безизразно, а сините му ириси бяха потъмнели, сякаш следваше буря насред спокойното море.
Андрей достигна до стаята и почука на вратата. Изчака няколко секунди, след което повтори действието си, но усещаше как губи търпение. Секунда по-късно вратата пред него се отвори, а пред него се появи някакво тъмнокосо момиче, което досега никога не бе срещал в Интерната. Погледна я изненадан и прокара пръсти през косата си, издавайки раздразнението си.
- Това е стаята на Наталья Бельович, нали?
Попита убеден той, а тонът му бе равен. Напълно подхождаше на грацията на неговото тяло и на лекотата, с която извършваше всяко действие. Отстрани изглеждаше като най-уравновесеният и спокоен мъж на света, но вътрешно неговите демони го контролираха. Той мразеше това. Брюнетката подпря ръка върху дървената врата и прибра кичур от косата си зад ухото. Сякаш си бе глътнала езика докато го гледаше. Приличаше на омагьосана и напълно отнесена в един друг свят. Щом непознатата се окопити, потвърди, че това е стаята на Наталья и че тя е нейната съквартирантка. Покани го да влезе вътре, а той го стори без дори да се замисля. Остави чантата си на земята, огледа преценително помещението и осъзна, че не е много по-различно от неговата собствена стая.
- Е, Наталья тук ли е?
Попита недоволно той, надявайки се, че блондинката не му бе спретнала някой номер, лъжейки го, че ще го чака в стаята си, а всъщност да бе на съвсем различно място. Съдейки по нрава му, Андрей определено щеше да се ядоса за това. А тя щеше да си понесе последиците.





and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by Наталья. on Пет Дек 06, 2013 1:13 pm

Докато блондинката се оправяше, се загледа в прозореца гледайки на вън някой влезна в стаята й, но бързо осъзна, че това не беше Андрей, беше тъмнокосо момиче, което й се бе усмихнало толкова топло още в момента, в който Наталья се бе обърнала.
-Амелия. – представи се момичето, а Нат й се усмихна в отговор, казвайки собственото си име, явно момичето се бе настанило преди нея в тази стая, а тя се надяваше да остане сама, но уви нямаше да се случи явно. А сега нямаше й да може да разговаря с Андрей, защото тя наистина държеше да си поговорят, преди отново да бъде подвластна на тялото му. И се надяваше да успее да издържи на напрежението, за да говорят. А не можеше й да обърне внимание на съквартирантката си, защото беше твърде заета да си мисли за него. Леко въздъхна и се обърна към нея.
-Аз ще си взема душ, разбира се ако не искаш да го направиш ти първа – започна Нат, като се вгледа в нея и за миг притвори очи, да май щеше да е добре, тя да е първа, за да може Нат да говори с Андрей, но уви..
-Не, няма проблем давай влизай.
Отвърна й момичето, а Наталья взе хавлията си и излезна от стаята влизайки в общата баня за момичетата на етажа. Въздъхвайки се сви в една от кабинките и съблече дрехите си, като пусна горещата вода да се стича по тялото й, карайки кожата й да настръхне от промяната на температурата. През цялото време не можеше да спре да мисли, за онази болка, която бе изписана в очите на Андрей, може би наистина не го бе направил нарочно? Може би наистина е трябвало да го направи, но колкото й да го оправдаваше, не можеше да го разбере. Не можеше да намери обяснение за събитията в онзи ден. За какво му беше, да й казва, че я обича, а след това да й причини такава болка? Наталья не намираше смисъла в нищо от това, но колкото й да искаше определено нямаше желание да започва отново тази тема с него.Може би бе по вероятно да обсъдят въпроса и сега какво? От колкото това. Наталья въздъхна и отми пияна от косата си, а след това изми тялото си. Спря водата и уви тялото си в бялата хавлия, докато се вглеждаше в огледалото пред себе си, забеляза белега, който сякаш не искаше да не й напомня за случилото се. Взе дрехите си и несесера с принадлежностите си и излезна от банята като прехапа устна.
Беше навела глава, когато влезна в стаята си, но онова чувство, за позната топлина я накара да вдигне главата си рязко.
-Андрей... не знаеш, че ще се появиш толкова бързо. Какво стана? – попита го тя, сякаш бе забравила, че имаше още някой в стаята й.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Пет Дек 06, 2013 1:54 pm



Here we go, again.

Минута след като Андрей влезе в стаята, осъзна, че дори не бе казал името си. Погледна към брюнетката с небрежен поглед и й се представи, а след това научи и нейното име. Руснакът разкопча черното си кожено яке и продължи навътре в стаята, следван плътно от Амелия. Бе му предложила нещо за пиене, но той от своя страна не пожела абсолютно нищо. Дланта му се настани върху дървената повърхност на шкафа за дрехи, над който имаше закачено огледало и чак щом видя лицето си в него, осъзна колко недоволен изглеждаше всъщност. Но не му пукаше, ни най-малко. Обърна гръб на собственото си изражение, а мислите му бяха прекъснати от Амелия, която му бе съобщила, че Наталья бе отишла да си вземе душ. За миг Андрей съжали, че бе дошъл в стаята й, а не направо в банята, където бе неговата блондинка.
Той оставаше все така мълчалив, загубен в собственото си мрачно настроение, породено от липсата на Наталья. Ядосваше се, че дори не му бе оставила съобщение, за да дойде по-късно, когато щяха да бъдат сами и можеха да си кажат всичко спокойно, без трети чифт очи да поглъща нанужна информация, свързана пряко с него. Беше сякаш някой нарушаваше личното му пространство, а той наистина мразеше това.
Около две минути по-късно, вратата отново се отвори. Наталья стоеше пред него, обвила слабото си тяло единствено в тази малка, бяла хавлия, а по копринената й кожа няколко капчици се гонеха, разпалвайки и без това богатото му въображение. Андрей преглътна сухо, впил потъмнелите си сини ириси в блондинката и скръсти недоволно ръце пред гърдите си. В изражението му си личеше ядът, че в този момент Амелия се намираше в стаята и спираше очевидните действия, които щяха да последват ако с блондинката бяха сами. Въпреки това остана спокоен, видимо сякаш всичко беше наред. Но не беше и двамата го знаеха отлично. Въздухът в помещението за пореден път ухаеше на грях и похот, на онези същите чувства, които се блъскаха в тялото на руснака.
- Нищо особено. Директорът отново ми изнесе лекция, а след това се появи и Флеминг, който беше и причината да отида в онази стая. – Андрей присви очи, но след това продължи с по-плътен тон. – Решиха да ме накажат, като ме накарат да почиствам стаята за бойни изкуства на Флеминг.
Той се нацупи като малко дете, на което току що му бяха отказали топка от любимия му сладолед. Знаеше, че няма да изпълни наказанието си, тъй като никой не бе в състояние да го унижи, карайки го да върши нещо, което не иска. Погледът му за миг премина през Амелия, която стоеше почти между тях и слушаше разговора им, без дори да подозира какво се случваше между двама им. Сякаш отново оставаше без въздух, а сърцето му препускаше лудо в гърдите му, готов да се нахвърли като хищник и да вземе онова, което му се полага по право. Сексуалното напрежение заемаше връхна точка в стаята, а искрите, които прехвърчаха между двама им бяха готови да ги подпалят. Погледът му се спусна по перфектното й тяло,  по което продължаваха да се спускат капчици вода и да го предизвикват. Той прокара нервно пръсти през косата си, мъчейки се да издържи на всичко това.
- Следващия път, когато изчезнеш така и то без предупреждение, ще ти бъде последния, Наталья.
Каза прямо той, напълно загърбил факта, че Амелия също се намираше в стаята си и ги слушаше. Можеше дори да долови погледа й върху себе си, с който сякаш го изпиваше, но беше ясно, че няма никакъв шанс с чернокосото момче. Андрей винаги подбираше момичетата, с които спи, а в този момент искаше само и единствено блондинката срещу себе си. Забеляза как брюнетката отново се приближава към тях, очевидно решена да се намеси в разговора им и с никакво намерение да ги остави сами.






and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by Наталья. on Пет Дек 06, 2013 2:14 pm

Наталья изтръпваше при всяка негова дума, продължаваше да го гледа, но виждаше й погледа на Амелия, която сякаш седеше там нарочно впивайки така разтопения си поглед в Андрей, аа това я дразнеше, все повече и повече. Затвори за миг очи, знаеше, че тя нямаше шанс с него, знаеше и че просто точно сега той едва ли би й обърнал внимание. Идваше й се да се изсмее като чу думите му и повдигна едната си вежда. Изчезнала? Ама той сериозно ли? Мразеше това му поведение, още преди го мразеше, не можеше да го понася когато се опитваше да се държи толкова собственически с него. Поклати глава и без дори да се интересува, че Амелия се беше опитала да се намеси, Наталья повдигна едната си вежда и присви устните си в права линия.
-Мисля, че все пак отдавна мина периода, в който да ми казваш кога и къде да хода, а най – вече къде да ходя. Разбра ли. – заяви му тя. Сви устните си, като знаеше колко много мразеше всичко това. Мразеше когато Андрей се опитваше да на влезне в личното й пространство.
-Както каза „ бившата ми приятелка” а не приятелката ти. За това ако обичаш престани, да навлизаш напълно в личното ми пространство. – озъби му се отново Нат, като видя погледа на Амелия, явно осъзнала какво се случваше. А Нат просто искаше да се разкара и да спре да го гледа с този поглед, който си беше чисто изпиване, сякаш му казваше „Ела и изчукай мен
-Амелия, мисля че с Андрей трябва да поговорим и мисля, че трябва да ни оставиш насаме. – заяви й Наталья, като се опитваше да я накара да спре да се взира в бившия й. А след сигурна минута, когато момичето бе осъзнало какво му говореше блондинката направи една недоволна физиономия и изпръхтя с устни, като намигна на Андрей и напусна стаята.
-Можеш да имаш всяка друга, какво правиш още тук. Мисля, че това което стана в кабинета на директора беше грешка и не мисля да го повтаряме отново. – заяви лъжейки го Нат, докато съвсем сериозно се вглеждаше в сините му ириси, докато бе скръстила ръцете пред гърдите си и поклащаше глава . Макар и да го лъжеше все още смяташе, че това беше най – добрия вариант, който имаха. Все пак сексуалното им влечение, не означаваше, че все още умираха един за друг или поне Нати искаше да си мисли, че е така. Искаше й се да е така, въпреки че освен да залъгва себе си по този начин друго не правеше.
-Няма за какво да говорим, а и аз не искам да говорим, за нищо. За това защо не изчукаш Амелия? Сигурна съм, че ще ти пусне. – заяви му тя, като се отдръпна и отиде да остави дрехите си върху леглото, докато махна кърпата от косата си и я остави да падне мокра върху гърба й.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Пет Дек 06, 2013 2:45 pm



Here we go, again.

Андрей знаеше, че блондинката е права, а това още повече го вбесяваше. Той обичаше да има контрол над всичко, обичаше нещата да стават по неговия начин и не се страхуваше да критикува, когато вижданията му се разминаваха с реалността. Но въпросът бе какво всъщност искаше той в този момент. Беше объркан, желаеше я до полуда, но същевременно знаеше, че и двамата се бяха променили прекалено много, за да бъдат отново онази двойка, която бе оставена в миналото. Нервите му бяха опънати като струни на китара, готови да се скъсат и при най-лекия натиск върху тях. Руснакът навлажни пресъхналите си устни като дори за миг не отделяше очи от нея.
- Навлизам в личното ти пространство? Имахме уговорка, която ти просто реши да пренебрегнеш, Наталья.
Озъби й се на свой ред той и поклати невярващо глава. Нещата винаги бяха сложни между тях, никога не лесно, особено с нетипичния характер на руснака. Той се палеше лесно, но и бързо му минаваше. Но в моментите на ярост, бе като освирепяло животно, готово да разкъса всеки, дръзнал да застане на пътя му. Проследи с поглед Амелия, която се изниза покрай него и му намигна, но дори не й обърна внимание. Просто отмести поглед, сякаш не бе видял нищо. Нямаше значение какво правеше брюнетката, никога нямаше да го има. В този период от живота си, Маркович не искаше нищо ангажиращо, нямаше нужда от някой, който да му държи сметка за всичко, което прави. Но ето, че около Наталья той се превръщаше в един напълно различен човек. Тя го объркваше до лудост, вкарваше съмнения и в най-сигурните му обеждения, карайки го да се страхува от всичко, в което вярва. Имаше способността да го изкарва извън нерви за броени секунди и същата власт да го превърне в истински роб, коленичещ пред нея.
Андрей за пореден път прокара пръсти през черната си коса, а после направи малък полукръг на петите си, следвайки с поглед действията на блондинката.
- Дявол да ме вземе ако спра до тук!
Закани се в отговор на думите й, а тонът му бе с няколко октави по-висок от преди малко. Приближи се грациозно, но бързо до нея и постави дланите си върху копринената й кожа, която сякаш гореше под дългите му пръсти. Приведе глава към нея, вдишвайки от опияняващия й аромат и за миг притвори очи, наслаждавайки му се. Липсваше му това ухание на кожата й, напълно чисто, изцяло нейно.
- Не искам да чукам Амелия, а теб. Мислех, че вече си го осъзнала.
Прошепна тихо, дрезгаво той, а носът му премина по сгъвката на врата й. Пръстите му бавно се спуснаха надолу по кожата й, достигайки до върха на бялата хавлиена кърпа, която прикриваше тялото й.
- Има толкова много неща, за които трябва да говорим, Наталья. И ще го направим, но по-късно.
Каза малко по-високо, а устните му се долепиха до врата й, усещайки сладкия вкус на кожата й. Продължи, насочвайки се към лицето й и обви устните й със своите. Езикът му плавно се плъзна между устните й, прониквайки в устата й. Сякаш галеше нейния, макар да усещаше желанието й да спре. Но нямаше да го направи. Желаеше я и щеше да я има на всяка цена. Знаеше, че тя също го иска и че рано или късно ще се предаде на агонизиращата болка, която тялото й изпитваше от нуждата от неговия допир. Привличането им бе толкова силно, че чак болеше.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by Наталья. on Пет Дек 06, 2013 3:19 pm

Усещаше, чувстваше изгаряше...под всяко негово докосване както винаги, усещаше, как тялото й бе напълно подвластно на него, устните й отговаряха на неговите. Думите му я бяха опарили, но сякаш това нямаше значение в момента. Сякаш единственото, което имаше значение, беше той и неговото докосване. Но Нат не можеше да го позволи. Не трябваше да се поддава отново, на тока който сякаш преминаваше от неговото тяло в нейното, а тя изтръпваше все повече и повече. Искаше й се да не го бе допускала, искаше й се да не се бе отпускала отново в ръцете му. Ръцете й се озоваха на гърдите му, опитвайки се да го отблъсне от себе си. Малко трудно й бе, но бе успяла да го направи.
-Не.. не искам това Андрей. – заяви тя едвам едвам, а дишането й бе накъсано и едвам сякаш си поемаше въздух. Не можеше винаги да прави така. А и Наталья се бе променила за тази една година, бе станала по ината не оставяше никой да я командва, а Андрей понякога искаше именно това, да му бъде напълно подвластна, да бъде само негова, но тя вече не бе негова.
Преглътна и заобиколи леглото заставайки от другата му страна, вглеждайки се в него, ръцете й се скръстиха под гърдите й и поклати глава.
-Не, ще говорим сега, щом има какво да се говори. Не може винаги, да се опитваш да оправиш всичко с чукане, Андрей. – заяви му тя, въпреки че знаеше, че може. Не веднъж или два пъти бяха изглаждали проблемите си така. Но този път нямаше да стане. Нямаше да стане, само защото Нат наистина имаше нужда да говори с него. Да се изяснят един път за винаги, но това изясняване определено не включваше поредното им ненаситно сексуално изживяване.
-Виждаш ли или един път за винаги приключваме с всичко или един път за винаги всичко приключва. А в това всичко приключва не включва „ ще продължавам да те чукам” – заяви ясно тя, успяла най – накрая да нормализира пулса си. Не, че искаше всичко да приключва, но какво можеше да стори и двамата се бяха променили, въпреки че пожара, който изгаряше телата им си бе абсолютно същия, нямаше никаква промяна в него, дали изобщо някога щеше да има?
-А и ти може да искаш много неща, но това мен не ме засяга, защото аз не искам да ме изчукаш. – усмихна му се самодоволно, да определено Наталья опитваше да обеди сама себе си в това, тогава защо просто не му кажеше да си тръгне? А продължаваше да се опитва да проведе някакъв разговор с него, разговор който беше сигурна как ще завърши, но все пак от опит глава не болеше, може би от отхвърлянето сърцето кървеше, но да не би нейното да не бе кървяло до сега?

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Пет Дек 06, 2013 3:46 pm



Here we go, again.

Очите му се притвориха бавно, а после силно ги стисна и отново погледна към нея. Стисна силно зъби, а от челюстта му се чу лек пукот. Беше ядосан, а сърцето в гърдите му блъскаше с все сили. Много добре знаеше, че не може да й каже истината за случилото се преди година. Това означаваше, че имаше риск отново да я изложи на опасност, а това бе нещото, което най-малко искаше. Точно в този момент искрено съжаляваше, че се бе напил до забрава предната вечер и че не помнеше дори и частица от съня, който за пореден път щеше да се превърне в реалност. Знаеше, че все някога щеше да му се наложи да й признае истината за мотивите си да извърши най-голямата грешка в живота си, но не смяташе, че сега е правилното време да пуска на свобода духовете от миналото.
Маркович преглътна буцата в гърлото си и закрачи бавно, с характерната за него грация, заставайки пред нея. Деляха ги едва няколко сантиметра, но разстоянието между душите им сякаш бе мили. Сякаш имаше огромна пропаст между тях, която едва ли някога щяха да преодолеят, освен ако и двамата не се решаха да скочат в нея и да оставят неведението да ги води, придружено с призраците на страха от необятното.
- Това не може да е краят, Наталья. Невъзможно е.
Каза той с равен глас, а после сведе глава пред нея и спусна погледа си по крака й, вглеждайки се в белега, който бе останал там, напомняйки за неговия грях. Андрей протегна плахо ръка, а дългите му пръсти повдигнаха леко края на хавлията й и преминаха по кожата й, следвайки очертанията на белега.
- Винаги ще съжалявам. Това е моят грях, моето наказание, най-голямата грешка в живота ми.
Почти шепнеше, а след като го каза, просто замълча. Не искаше да повдига погледа си към нея, не искаше да вижда емоциите, отразени в очите й. Едновременно се страхуваше и срамуваше. Срамуваше се от самия себе си, че изобщо бе позволил на някой да определя действията му. Може би затова и се бе превърнал в маниак на тема контрол. Защото веднъж бе загубил власт над ситуация, която се бе превърнала в най-решаващия фактор в неговия живот. Бе му коствала всичко – любовта, семейството, дома. И нямаше да позволи на никого да му отнеме още нещо.
Маркович бавно отдръпна ръката си, оставяйки хавлията да покрие белега, грозното доказателство за неговото съгрешение, а после извърна гръб на блондинката като все още не бе погледнал лицето й. Умираше от страх само при мисълта да го стори. Знаеше, че никога няма да му прости, че никога повече няма да му вярва за нищо, а без нейното доверие, всичко бе обречено на един грандиозен провал.
Андрей тръгна бавно към вратата, наведе се плавно, за да вземе чантата си от земята, прехвърли я през рамото си и спря за миг, оставяйки момичето, което обича най-много в живота си зад гърба си. Въздъхна тежко, примирил се със съдбата си и направи следващата крачка, приближавайки се към вратата на стаята. Може би това бе най-правилното решение – да си тръгне и повече никога да не се връща. Да се опита да се научи как да живее без нея, как сърцето му да не забива лудо, когато срещне погледа й в своя и как тялото му да не го предава при някой случаен допир.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by Наталья. on Пет Дек 06, 2013 4:03 pm

Нати гледаше към него, но не виждаше погледа му, само чуваше думите му, думи в който намираше сякаш своята болка от това което бе сторил, сякаш отваряше онази рана, която не бе спирала да кърви. Притвори очите си и облиза устните си, усещайки пръстите му да минава по белега й. Преглътна леко а спомените й за онази нощ се върнаха с ужасна сила, сякаш отново се намираше там, сякаш отново всичко се случваше пред очите й и поклати глава докато го гледаше как се отдалечаваше. Прехапа устна отново и притвори очи.
-Андрей.. чакай. – започна тя, като преглътна не знаеше какво щеше да направи, не знаеше какво трябваше да му каже или какво трябваше да свърши. Корема й леко се сви сякаш болката от това да го гледа как отново си тръгва щеше да я убие. Въпреки, че не искаше да го види как си тръгва тя продължи.
-Нали знаеш, че този път ако избягаш, това ще е наистина края? – попита го тя, като се приближи няколко крачки към него, но не достатъчно, че да успее да го докосне по някакъв начин, просто успя да усети онези изкри, които щяха да я подпалят всеки момент, който я караха да мисли как я боли от желание да я докосва отново, да го усеща в себе си така както не бе усещала никой друг. Да я накара да забрави всеки друг, които я бе докосвал, да изчисти тялото й и да й докаже, че можеше да бъде само негова. Негова и ничия друга.
-Излезнеш ли през тази врата сега Андрей, никога няма да ме върнеш. – заяви отново, сякаш искаше да го ядоса още повече, сякаш искаше да го накара да се обърне и да я погледне, да види очите на онова момче, което я обичаше до болка, онова момче, което бе готово да жертва себе си вместо нея, но беше ли възможно да види онова момче, след онази нощ в него? Може би. Но сега.. сега болката в тялото й сякаш ставаше все по – голяма от напрежението което беше около тях. Имаше чувството, че ще се разплаче от тази нужда, която изпитваше към него, сякаш сега осъзнаваше, колко много бе имала нужда от точно това последната година... точно това й бе липсвало. Нат въздъхна и обръщайки му гръб хвана двата края на хавлията и я пусна на земята отивайки и сядайки на леглото си, като впери погледа си в него.
-Ще пропилееш ли този шанс, който съм готова да дам, Андрей? – попита тя съвсем искрено, като не откъсна и за секунда очите си от него, макар и да не намираше неговия поглед там.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Пет Дек 06, 2013 4:36 pm



Here we go, again.

Още щом чу гласа й зад себе си, Андрей спря. Просто остана там, сякаш времето около него бе спряло и нищо не съществуваше. Отново сведе поглед, а зъбите му се забиха в долната му устна толкова силно, че усети вкуса на собствената си кръв в устата си. Остана така, слушайки всяка дума, която излизаше през устата на блондинката и я премисляше внимателно. Наистина ли правеше това? Наистина ли бягаше? Вероятно да. Но при мисълта, че може да я изгуби завинаги, че може просто така да пропилее шанса си да си я върне някога, нямаше силите да направи и крачка повече напред. Беше разгневен на себе си, на собствената си глупост и срам, че не знаеше дали ще успее отново да се погледне в огледалото. Руснакът пусна чантата си на земята, оставяйки я да падне в краката му и повдигна високо глава. Беше решен, че няма да пропилее и миг повече от живота си, стоейки далеч от нея. Сякаш не съществуваше в действителност щом нея я нямаше да му напомня кой беше наистина.
Маркович рязко извърна глава към Натьля и с изненада видя напълно разголеното й тяло. Дъхът му отново спря, а сърцето му пропусна следващия си удар. Ядно разсъблече якето си и го хвърли на земята, а после с няколко големи крачки се озова до леглото, застанал пред нея. Повдигна ръце и улови красивото й лице измежду пръстите си, карайки я да го погледне в очите.
- Господи, желая те толкова силно....
Призна си той и рязко сведе глава, впивайки страстно устните си в нейните като дори не й остави възможност да си поеме въздух. Езикът му затанцува свиреп танц с нейния, наподобяващ танго. Дланите му се преместиха върху голите й рамене и леко ги избута назад, оставяйки я да легне върху мекото легло. Матракът леко изскърца под тях, но само накара малка усмивка да пробягне по лицето на Андрей.
- Няма да избягам отново.
Прошепна тихо и постави коленете си от двете страни на ханша й, а после надвеси силното си тяло над нейното. Изхлузи тениската си, запращайки я някъде на пода, но наистина не се вълнуваше къде точно ще падне. Устните му се спуснаха по горещата кожа на врата й, продължавайки бавно надолу, като оставяше влажна пътечка след себе си. На места засмукваше и хапеше кожата й, сякаш за да остави доказателство, че тя е единствено и само негова. Че само той имаше правото да я докосва, да я кара да крещи от удоволствие. Все още я обичаше до полуда и в това нямаше никакъв спор. Дори в момента не задълбочаваше мислите си дали това бе правилно или грешно, просто вършеше онова, което сърцето му подсказваше.
Едната му ръка погали нежно лицето й и продължи надолу, преминавайки по врата й. Щом достигна гърдите й, леко одраска едното й зърно в нокътя си, а после го масажира с дланта си. Обичаше, когато Наталья го караше да забравя за всичко, да потъва изцяло в нея, да го обсебва.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by Наталья. on Пет Дек 06, 2013 6:09 pm

Наталья просто се остави, остави се без да може да каже каквото и да е било, не искаше да каже нищо, просто искаше точно това, него по себе си, в себе си, да я има, да я прави отново и отново своя. Дъха й замря от огромното удоволствие, което се разля по тялото й. Възбудата от допира до тялото , сякаш накара слабините й да се свият в очакване на момента, в който щеше да го почувства отново в нея. Ноктите й оставяха следи по кожата му, от ръменете надолу чак до бедрата му, и отново се връщаха нагоре забивайки ноктите си от страната на сърцето му спускайки на долу . Не можеше да се обуздае от огромните чувства който напираха в тялото й, щеше да избухне, а той просто я докосваше.
Това, не можеше да бъде реално нали? Колкото й да й харесваше, той направо я караше да се побърква.
-О, Андрей... не знаеш, колко копнеех за това.. да те почувствам отново близо до себе си, да те усетя в себе си.. – трябваше да даде преднина на любовта, копнежа, страха и гнева, който изпитваше към него. И Болката. Господи болката, която я разкъсваше от това, да го има, болката от това да се докова до нея, както винаги бе искала. Искаше й се да го накаже и в същия момент да му достави удоволствието, което само тя можеше да му донесе. Да го накара да изпита поне малко от това, когато я бе отблъснал, когато я бе наранил, да му покаже какво действително бе изпитала самата тя в онзи момент. Тялото й се свиваше под всяко негово докосване от неустоимата жажда, която изпитваше към това да я направи своя. Ръцете й се настаниха на косата му, впивайки пръстите си в корените й.
Възбудата й бе толкова силна, че сякаш не можеше да се сдържа и да се опита да му се отдаде така както заслужаваше.Краката й се обвиха около талията му, притискайки го към нея, отчаяна реакция от нуждата й да си го върне. Да го притежава отново. Да бъде само неин и да не погледне повече към никоя друга.
Устните й намериха неговите, зъбите й хванаха долната му устна като я захапаха и я дръпнаха силно надолу, засмуквайки я между устните си преди да я пусне, а езика й да намери мястото си към неговия, да го целуне така както винаги бе искала, жадно необуздано, да му покаже, че винаги бе била само негова, въпреки, че искаше адски много да я изчисти от чуждите докосвания, от онези забавления, който бе имала докато сърцето й кървеше само за него.
-Мой -  каза дрезгаво откъсвайки устните си от неговите. – Само мой.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Пет Дек 06, 2013 6:52 pm



Here we go, again.

Беше ли възможно да е толкова обсебен от нея, че да помнеше всяка извивка на тялото й, да го търси във всяка следваща, с която бе спал след това и да се гневеше до лудост, защото не го намираше? Да, напълно възможно ако питате него. Именно така се чувстваше след поредната уличница, която бе пуснал в леглото си. Мислеше си, че един ден ще успее да я забрави, да започне на чисто, сякаш изобщо не фигурираше в миналото му, но как? Звучеше немислимо, напълно абсурдно.
- Само моя.
Каза той, със същия дрезгав глас, който издаваше пламналата възбуда по цялото му тяло. Сякаш не можеше да контролира глада си към нея, искаше постоянно да я държи в ръцете си и целия свят да разбере, че тя е неговото момиче, което бе невъзможно да принадлежи на някой друг. Сякаш бе написано в законите и всеки трябваше да е наясно с тях. Още преди я ревнуваше до безсилие, ядосваше се на всеки, който решеше, че може да я „забие” и не се церемонеше. Просто му даваше урок, който щеше да запомни завинаги и да го държи далеч от нея.
Андрей се измъкна ловко от тениската си, захвърляйки я из стаята и притисна силно тялото си в нейното. Един съвсем малък жест, който издаваше нуждата му да я има само и единствено за себе си. Продължи да масажира гърдите й, като на моменти стискаше по-грубо и по-силно, а после нежно ги милваше. Устните му се озоваха по корема й, карайки я да издаде тялото си напред, сякаш сама му се предлагаше и му показваше къде да целува. Плътта й гореше под устните му, усещаше как изцяло му се отдавна, без капка съмнение.
Андрей чу рязкото скърцане на вратата и инстинктивно легна върху Наталья, за да прикрие голото й тяло със своето. Извърна глава назад и съзря стъписания поглед на Амелия, която стоеше на прага и гледаше със широко отворени очи, почти ахнала от изненада.
- Разкарай се, по дяволите!
Разкрещя се руснакът и сбръчи вежди, показвайки колко раздразнен се чувстваше от брюнетката. Тя от своя страна преглътна засрамено и излезе бързо от стаята, затръшвайки вратата след себе си. Андрей леко се надигна от Наталья и впи сините си ириси в нейните. Започна да се смее като малко дете и забучи безсилно глава между гърдите й, като не спираше.
- Видя ли лицето й? Приличаше на малка девственица, напълно засрамена от гледката.
Каза подигравателно той, все още смеейки се. После рязко повдигна глава, оставил чаровната усмивка да краси допълнително лицето му и поклати невярващо глава. Защо всички днес бяха решили, че трябва да ги прекъснат? Беше ужасно дразнещо.
Маркович впи устните си в нейните, забранявайки й да бъде следващата, която ще спре забавлението им и яростно прокара език между устните й, възпламенявайки отново страстта в тялото й. Бавно се насочи надолу, целувайки врата й и силно засмука зърното й, а после го облиза с езика си. Кожата й ухаеше прекрасно, а вкусът й бе по-сладък от всякога. Повтори действията си няколко пъти, като междувременно бавно плъзна ръката си по външната страна на бедрото й, слизайки надолу, а после се изкачи обратно нагоре, но от вътрешната страна. Спря малко преди да достигне до най-нежната част от тялото й, усещайки как кожата й настръхва под допира му и дръзко одраска с нокът настръхналия й клитор.
Още сега усещаше колко влажна бе за него, напълно готова, но знаеше, че ако сега й доставеше това удоволствие, то цялата им мъчително сладка игра щеше да отиде по дяволите. Устните му намериха нейните за пореден път, впивайки се в първична, изпълнена със страст целувка, която успяваше да го замае.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by Наталья. on Пет Дек 06, 2013 8:17 pm

Не можеше да повярва, че това се бе случило отново за един ден, Амелия бе връхлетяла и се бе вцепенила. Нат щеше да реагира по абсолютно същия начин ако беше на неино място искаше й се да удари Андрей, за това, че й се бе подиграл по този начин, но не направи нищо, просто не можеше да не се отдаде в този момент изцяло на него, не можеше да не бъде негова искаше да бъде само негова, защото в противен случай, щеше да откачи напълно. А той самия я побъркваше достатъчно добре, че чак не беше за вярване.
-Обичам те.. винаги съм те обичала... – прошепна тя срещу устните му, като ръцете й обхванаха лицето му, преди да плъзне езика си между устните му, за една от онези целувки да покаже жаждата си, да се обеди, че го притежава отново и, че друга не може да го има по този начин по който тя го имаше.
Ръцете му се плъзгаха по бедрото й, карайки тялото й да изтръпва, слабините й да копнеят за момента в който щеше да го усети отново в себе си. Искаше го сега, имаше чувството, че ако не го получи ще полудее. А той буквално я побърка, в мига, в който усети пръстите му да закачат слабините й. Тялото й се изви сякаш до сега никой не я бе докосвал, но в действителност той винаги я бе карал да се чувства по този начин. Сега като се замислеше, никой през последната една година, не я бе задоволявал така както Андрей успяваше.Никой не можеше да запали тялото й по този начин, по който той успяваше. Болката бе неописуема, но не физическа болка, а болка от нуждата да го има точно в този момент.
-Моля те.. моля те просто го направи имам нужда да те усетя в себе си, да знам, че ми принадлежиш и че не можеш да накараш никоя да изпита болката, която изпитвам аз когато не си в мен. – прошепна дрезгаво и изви леко кръста си при поредния му допир, ръцете й отново се плъзгаха по гърба му, придърпваше го към себе си, сякаш беше новата дреха, която трябваше още сега да облече искаше да прилепне напълно тялото си в неговото. Не можеше да диша от удоволствието, което минаваше в тялото й. Сякаш тялото й се разтрепери в агонията, на влажността си, на готовността си да го приеме отново в себе си, да го има отново, да му показва все повече и повече, че друга не може да му даде това, което тя, че той самия не можеше да изживее всичко това с някоя друга, което изживяваше с нея.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Пет Дек 06, 2013 8:47 pm



Here we go, again.

Искаше му се да й отвърне със същите думи, да й каже колко много я обича, че тя е неговият живот, но все още изпитваше доста съмнения, които го накараха да замълчи. Той се подсмихна на молбите й и бе сигурен, че извитите му устни бяха усетени от нея, докато галеха кожата й. Той целуна нежно корема й, повдигна леко глава нагоре и спря. Просто се загледа в красивото й лице и прехапа долната си устна. Златните й коси бяха разпилени по леглото, а няколко кичура безсрамно се разстилаха върху гърдите й, докосвайки ги толкова нежно, че чак го накараха да ревнува.
- Толкова си красива, Наталья. И толкова ненаситна.
Прошепна той, а после се усмихна и впи влюбения си поглед в нейния. Поклати леко главата си, а после отново я спусна надолу, целувайки нежно връхчето на гърдите й. Простря дългите си пръсти от двете страни на ханша й и с бавно темпо отново продължи надолу. Движеше се плавно, сякаш премерваше разстоянието на което да допре устните си и я караше да тръпне в очакване, докарвайки я до лудостта, до която тя успяваше да го доведе. Не знаеше как да се контролира около нея, беше по-силно от него и все още не бе намерил начин да се справи с това.
Андрей премина по пъпа й, а после продължи надолу. Целуна вътрешната страна на бедрото й, като леко разтвори краката й, а после целуна и другата страна. Езикът му се плъзна ловко между срамните й устни и плахо проникна в нея. Руснакът усети как пръстите й, вплетени с косата му, го дърпат ожесточено, как тялото й се сгърчва мъчително под него, напълно подвластно и беззащитно, искащо и копнеещо. Повтори действието си още няколко пъти, а после рязко проникна с пръста си в нея. Изръмжа доволно, харесваше му да я вижда такава. Толкова слаба в ръцете му, предадена напълно на неговата милост, сякаш животът й зависеше от това и някак си му вярваше, че той е нейното спасение. Но това далеч не означаваше, че бе спечелил доверието й, не. Съвсем не беше така и той го знаеше отлично. Щеше да му е нужно много време преди отново да могат да постигнат онова ниво на връзката си, която имаха преди съдбовната нощ, която бе и причината двамата да се окажат тук, сега.
- Не още, бебчо. Не бързай толкова.
Прошепна дрезгаво той и продължи да движи пръста си бавно в нея, като нарочно навлизаше едва в началото и допълнително я раздразваше. Искаше да я види обезумяла, побесняла от желание, загубила здравия си разум.
- Мога да те чукам толкова дълго, че накрая да съм убеден, че утре в часовете няма да успееш да си седнеш на прекрасния задник.
Изкоментира неволно той и се засмя, а после изкара пръста си и насочи ръцете си към закопчалката на колана си. Щом го махна, разкопча и копчетата на светлите си дънки. Изправи се и ловко ги изхлузи от себе си, оставяйки ги на земята. Върна се обратно на леглото при нея и постави горещите си длани на бедрата й.
- Не си спряла да пиеш противозачатъчните, нали?
Попита разсеяно, спускайки устните си по вътрешната страна на бедрото й, готов да я измъчва още и още, докато самият той се побъркаше напълно и не можеше да продължава с тази сладка агония, която го бе обладала като дух и ясно прозираше в очите му. Зениците му бяха толкова разширени, че синият цвят на ирисите му едва се виждаше. Приличаха на две безкрайни пропасти, където всеки бе готов да се изгуби и то без никакво съмнение.



and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by Наталья. on Пет Дек 06, 2013 9:15 pm

Имаше беглото чувство, че ще експлодира искаше толкова отчаяно да свърши, искаше толкова много, да го чувства, а той я мъчеше, правеше го винаги, но така й не бе успяла да свикне с това. Искаше да му се моли, да падне на колене, само и само да го направи и да спре да си играе с нея. Изви гръб, а ръцете й се свиха около възглавницата на леглото, слабините й се свиваха и отпускаха докато пръстите му бяха в нея, просто не можеше да подтисне стенанието си, щеше да я побърка, да я докара до ръба на лудостта, а след това да я върне обратно. Познаваше ръцете му, знаеше колко опитни бяха, колко беше сръчен в това, което правеше , а най – вече това, че знаеше как да го направи и не спираше преди самия той да е получил всичко, което иска да получи, но тя също искаше да получи онова, искаше да получи отново всичко от него.
Не от някой друг, а именно от него.Бедрата й се свиваха около него , ръцете й се впиваха в косите му, не можеше искаше всичко да свърши още сега. Искаше да го направи с нея отново и отново.
-Не, винаги съм ги пила - отвърна му тя едвам едвам.
Колкото по – сурови бяха толкова повече, я караха да тръпне, да се засилва желанието, което се разпалваше в тялото й, не можеше да повярва буквално, че всичко това се случваше отново, определено не можеше да повярва и че бе отново именно в неговите ръце. Очакваше утре сутринта да се събуди и да се окаже, че до нея лежи порения, в чието лице бе виждала Андрей, но не и че той е до нея. Можеше ли в момента, просто да виждаше неговото лице, въпреки че го усещаше, усещаше аромата му, усещаше това толкова влудяващо докосване, целувките му, топлината му. Беше ли наистина възможно да е откачила напълно и в момента просто да си го представяше. Не. Не искаше да мисли за това, просто искаше да се наслаждава на момента до край.
Да се извива в ръцете му, да се моли отново и отново за да бъде задоволена само както той можеше да я задоволи.
-Нека не забравяме, кой е секс маняка. – каза тя задъхано, сърцето й щеше да изскочи щеше да се пръсне между гърдите й, щеше да се взриви на малки парченца от напрежението.
-Моля те, Андрей. Спри, дай ми го и спри да мъчиш тялото ми – примоли се отново, просто наистина не можеше да издържа вече. Вълните на удоволствие сякаш започваха да я заливат една след друга и нямаха никакво намерение да спрат. Искаше да я изтощи и Наталья беше наясно, че щом го казваше действително утре нямаше да може да седне на задните си части.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Пет Дек 06, 2013 9:41 pm



Here we go, again.

- Добро момиче. Радвам се да го чуя.
Отсече доволно той, а по устните му се разля едва забележима усмивка. Беше сигурен, че през времето, в което го е нямало до нея, Наталья определено не бе станала монахиня и че бе отваряла краката си и за други момчета. Само при тази мисъл Андрей побесняваше от гняв и ревност, искаше му се да й изкрещи, че както той не бе намерил нейна заместничка, така и тя никога нямаше да успее да намери негов. Просто можеше да опитва отново и отново, но никога нямаше да постигне никакъв резултат. Единствено тя успяваше да го накара да се чувства по този начин – толкова жаден за тялото й, напълно опиянен от нея, желаещ я всеки миг от живота си.
Андрей се засмя леко, когато дочу, че го нарича „сексманиак”, но това изобщо не го накара да спре с действията си. Пръстите му се движеха плавно по триъгълника й, описвайки го, а после бавно се спускаше измежду срамните й устни и задираше с нокът клитора й. Беше забавно да я гледа как се гърчи под него. Макар по този начин да измъчваше и себе си, бе готов да издържи още малко, само и само да си достави още по-голямо удоволствие.
Руснакът леко се надигна, изхлузи боксерките си и се върна на леглото над нея. Бе притиснала бедрата си едно в друго, мъчеща се да задържи още малко усещането за пръстите му в нея. Знаеше, че в момента агонизира отчаяно за него, а това бе пълното отражение на неговите емоции. Андрей плъзна ръце по вътрешната част на бедрата й, за да ги разтвори и се приближи още към нея. Достойнството му се отърка в нея и той чу стоновете, които се изплъзнаха от устните й.
- Това ли искаше, Нат?
Прошепна дрезгаво той и бавно се намести, прониквайки в нея, но едва остана на входа й. Размърда се леко, раздразвайки я още, а дългите му пръсти се спускаха по кожата от външната част на бедрата й, гъделичкайки я и карайки я да настръхва.
- Или това? - попита отново и навлезе още съвсем мъничко, карайки я да усети всеки милиметър от него. – Моля те, обясни ми, не разбирам. Как точно искаш да те чукам, бебчо?
Да, правеше се на луд, не се случваше за пръв път. Обичаше как му се молеше, как стенеше името му с пресипналия си глас, сякаш от това зависеше животът й.
- Бях забравил колко си тясна.
Каза повече на себе си, отколкото на нея и се усмихна победоносно. Другите момичета, които бяха в живота му след нея, бързо го караха да загуби интерес и дори сексът с тях го отегчаваше до полуда. Бе забравил усещането за истинска страст, която сякаш запалва кръвта и извиква на яве и най-дивото в теб, която те обладава и те кара да вършиш неща, отвъд границите на собственото ти съзнание, но пък дяволски добри.  
Андрей навлезе с още сантиметър в нея, карайки я да изпита мъчителното темпо, с което извършваше действията си, а той сякаш се забавляваше.



and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by Наталья. on Пет Дек 06, 2013 10:09 pm

Беше прекалено отпусната, прекалено чувствителна, усещаше всичко, което й причиняваше. Ръцете й се спуснаха по гърба му бавно, а ноктите й отново се забиваха сякаш живото спасяващо в него. Достойнството му се докосваше до бедрото й, бавно а след това и в слабините й, което щеше да я убие след малко. Слушаше думите му, усещаше действията му, дразнеше я, подлудяваше я, откачаше, а тя се погубваше отново в лудостта си. Погубваше се и се чувстваше напълно разголена пред него . Дигна ръцете си по гърба му и ги заби в тила му приближавайки устните му към своите. Захапа доволно проникващия му език усещаше собствения си вкус в устата му, а това сякаш разпали всичко в нея още повече, страстта от тях струеше по такъв начин, че ако някой влезнеше отново в стаята едва ли щяха да му обърнат особено внимание. Не можеше той продължаваше да я дразни.
Наталья пусна устните му, като спусна грубо дерейки гърба му, стигайки стегнатото му дупе като остави драскотини и по него. Погледна го и присви очи от удоволствие.
-Не, ето така го искам, Андрей. – простена тя, докато натискаше с дланите си дупето му, карайки тялото му да проникне в нея, да я изпълни до край. Наталья усети тежката миризма на похот във въздуха уникалната смесица от феромонните, които бяха излъчвани от телата им, а това сякаш я караше да се възбуди още повече, да изпитва още по голямо желание.Кожата й гореше, всичко я болеше, искаше точно сега да го усети още повече застоял се в нея. Нат не измести очите си от неговите, обичаше всяко негово изражение, обичаше да го гледа докато я чукаше, докато свършваше, това й доставяше такова неописуемо удоволствие.Точно това бе искала, да го притежава, а тя го притежаваше, знаеше че е неин и това нямаше как да се промени.Усещаше как я изпълва цялата, въздъхна тежко, захапа силно устните си, преди да освободи дупето му от ръцете си, които отново се плъзнаха по неговото припомняйки си всяка гънка, всеки мускул.
Колкото повече го усещаше, толкова повече погледа й се премрежваше. Стоновете й на задоволство, сякаш преминаваха в нещо по – различно от обожание. Наталья се напрегна и се извъртяха, като Андрей остана под нея. А тялото й бавно започна да поема члена му отново в себе си. А в мига, в който го бе поела целия до край в себе си, извика едвам чуто, сякаш толкова отдавна не бе усещала какво й причиняваше той, когато навлизаше в нея.Усещаше го все по – дълбоко в себе си, а тялото й сякаш само започваше да се движи , кръста й се извиваше, докато ръцете й галеха гърдите му, бавно внимателно. Очите й се бяха впили в неговите, а косата й се бе спуснала докосвайки се на моменти до лицето му при всяко нейно движение.Но тялото й сякаш не асимилираше болката от всяко проникване и продължаваше да се движи върху неговото,притискаше се, а Наталья просто седеше на ръба на оргазъма.
-Ето това исках. - изстена тя, като остави ноктите й да се забият в гърдите му.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Съб Дек 07, 2013 10:06 am



Here we go, again.

Дори Андрей не осъзнаваше колко уязвим и открит бе с нея всеки път, когато се озовяха в подобна ситуация. Чувстваше се свободен, сякаш с едно малко движение на пръста си може да докосне небето и да полети високо в облаците, прекрачвайки границите на възможното. Докато я правеше отново своя, той самият й се отдаваше изцяло, показваше й зависимостта си от нея и че когато я няма, сякаш светът се променя.
Харесваше я такава. Освирепяла, дива, загубила разсъдъка си под въздействието на неговите ласки. Собственическото му държание не му позволяваше да я задоволи толкова бързо, колкото и на двамата им се искаше. Искаше да я накаже, че изобщо някога бе допуснала някого в себе си, че му бе позволила да я докосва и целува, че някога си е помисляла, че може да го замени с друг.
Андрей изръмжа силно, усещайки ноктите й, впити в горещата му плът и издаде глава назад, стискайки силно очи. Виждаше яростта в очите й, онази, която сякаш му заповядваше да я направи своя на секундата. Маркович рязко я преобърна, озовавайки се отново над нея и рязко, без предупреждение проникна докрай в нея. Остана така няколко секунди, а устните му се бореха с нейните. Усещаше желанието й да изкрещи, но не спираше да я подлудява с влажната си целувка, принуждавайки я да задържи вика в себе си.
- Ще убия всеки, който се осмели да те докосне, Наталья.
Изръмжа свирепо, а потъмнелите му сини ириси се впиха в нейните. Изражението му бе буквално като на хищник, двете му страни бяха зачервени, а връхчетата на косата му бяха леко влажни. Мислеше сериозно онова, което каза и нямаше да се поколебае да го стори. Тя беше негова и никой друг не можеше да я има.
Андрей започна ритмично да движи таза си напред-назад, като проникваше равномерно, бавно. Караше я да усеща всеки милиметър от него и да го желае до безсъзнание. Дланите му се настаниха под бедрата й, притисна я още по-силно в себе си и започна да прониква мощно, безмилостно и бързо. Тялото му буквално гореше, обвито в невидими пламъци огън, карайки го да се чувства като феникс, въздигнал се от пепелта. Похотта във въздуха се разнасяше на пластове, обладавайки цялото помещение, в което кънтяха тяхните силни стонове, на моменти дори превърнали се във викове. Не му пукаше дори ако онази проклета врата се отвореше отново и нахълташе половината от интерната, той щеше да продължи да я прави своя, защото тя бе именно такава. Негова и на никой друг. Поглъщаше го, изпиваше го, притежаваше го.
- Ти си моя. Само моя.
Прошепна дрезгаво, прониквайки отново и отново в нея. Бе изгубил напълно контрола си, бе се отдал изцящо на изгарящото го желание. Сърцето блъскаше безпомощно в гърдите му, готово да се пръсне от напрежение. Усещаше как съвсем скоро щеше да достигне до онзи момент, в който всичко ще свърши и телата им ще паднат напълно изтощени върху мекия матрак на леглото. Харесваше му, че можеше да я направи своя във всеки един момент и то без да го е грижа, че няма презерватив наоколо и че може да стане една от онези „бели”, които щяха да променят коренно живота и на двама им. Да, може би звучеше доста грубо, но тя бе единствената, която можеше да чука без презерватив и да е напълно спокоен след това.
- Свършвай. Сега.
Нареди й той и бяха нужни само още два силни тласъка от негова страна, след което цялото напрежение просто изчезна, освободи го, даде му крила. Усети как едновременно достигат края си, а чувството на задоволство се усили многократно и продължи много по-дълго от обикновено. Тялото му се разтрепера над нейното, мъчейки се да овладее разлелите се емоции в себе си и просто се отпусна в страни от нея, но телата им все още бяха слети.
- По дяволите, момиче... побъркваш ме.
Каза дрезгаво той, забучил пламналото си лице в студения бял чершав, а пръстите му силно го стискаха, събирайки го на места. Сърцето му продължаваше да блъска с все сили, а той упорито се опитваше да го накара да достигне до нормалното темпо. Безуспешно.  
Андрей се претъркули на другата страна, придърпвайки малко от чершафа, за да покрие достойнството си, а после подложи дясната си ръка под главата си. Сините му ириси се впиха в тавана, фокусирал се в него, за да се успокои, а сладкия аромат на кожата на Натьлья, попил по него, можеше да се усети от километри.



and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by Наталья. on Съб Дек 07, 2013 5:11 pm

Ето го и онзи момент, момента в който й се искаше да изкрещи от удоволствие, усещаше своето собствено освобождаване, тялото й се стягаше , мускулите й се свиваха и отпускаха а няколко секунди по – късно усети как неговото тяло се изливаше в нея, а това сякаш засили още повече чувството, чувството,че той я притежаваше, че правеше всичко което искаше, дори да не го признаваше.
Сърцето й биеше бурно, сякаш не можеше да спре, не можеше да разбере какво трябваше да каже, да признае, че нямаше нищо по – различно от преди и че чувствата й не бяха охладняли за нито секунда. Нат се повдигна леко и въздъхна прокарвайки ръце нежно по скулите му надигнала се леко. Усети как краката й бяха разтреперени, бе сигурна, че ще й е трудно да ходи, ако точно сега се изправеше.
-Никой няма да ме докосне никога повече, любов. – каза убедена в себе си Наталья, вече се чувстваше наистина виновна, от това, че бе дала други мъже да я докосват, беше дала други да оставят следи по кожата й, да оставят помена по устните й, но сега нищо от това нямаше значение, тя беше само негова, а това явно не се бе променило нито с времето, нито със случилото се, колкото й да си повтаряше, че няма да може да бъде негова повече никога. Но ето отново сега седеше с него в едно легло, телата им все още тръпнещи едно за друго, капките пот избили от напрежението, което имаше до преди минути. Просто не знаеше какво да му каже повече, това сякаш беше достатъчно само погледа, с който го гледаше, любовта от него бе достатъчна, за да опише всичко, което се намираше в нея..
-Не мога да повярвам, наистина не мога да повярвам. – дишането й сякаш все още бе учестено, а тялото й още биваше потръпвано от тръпките. Момичето издърпа чаршафа и се отпусна до него, чувстваше се на мястото си, у дома, въпреки че беше толкова далеч от уж дома си. Не нейното място винаги е било при него, винаги щеше да остане до него.
-И сега какво, Aндрей? Какво следва? – прошепна тя, действително не знаеше какво щеше да се случи, какво щеше да става от тази нощ натам, но знаеше че ако ги хванат, че ако родителите й разберат, ще се погрижат Нат да е далеч от него, а тя нямаше да успее да издържи повече от ден, далеч от Андрей и всичко, което можеше да я докара до пълна лудост, непоносимата болка, която й причиняваше в слабините онези бушуващи чувства. Не Наталья никога нямаше да е готова отново да изгуби това.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Съб Дек 07, 2013 5:42 pm



Here we go, again.

През цялото това време Андрей се чувстваше сякаш преминава сам през тъмнината, сякаш трябваше сам да се бори с прикритите пропасти по пътя и да се научи бързо да се изправя, когато се спънеше и паднеше. Но вече Наталья беше до него и той го усещаше с цялото си същество. Защото ако не беше истина, тя никога нямаше да му каже „чакай”, никога нямаше да му даде поредния шанс, който той не заслужаваше. Защото и двамата се обичаха толкова силно, че въпреки непрестанните рани, които си причиняваха взаимно, не можеха да живеят един без друг.
Андрей плъзна дългите си пръсти по рамото й и продължи нежно да гали кожата й надолу. Придърпа я близо до себе си, а гърдите му опряха в гърба й. Кръстоса крак през нейните и я обви с ръка, сякаш за да бъде сигурен, че няма да го остави и за миг сам. Завря нос в златната й коса и вдиша силно аромата й. Нейният специфичен аромат, примесен с неговия собствен и тяхната греховна похот, която ги следваше непрестанно.
- Прекрасна си, Нат.
Припомни й той с все още дрезгав глас, но усещаше как сърцето му бавно нормализира темпото си, позволявайки му да диша спокойно. Никога нямаше да му омръзне да й повтаря колко красива бе, какво въздействие имаше върху него и тялото му, как успяваше да го успокои, дори в моментите на сляпа ярост, когато напълно изгубваше здравия си разум и ставаше едно емоционално, арогантно копеле, което се държи арогантно и високомерно, забравило че всички в този свят всъщност бяха равни и че не бе с нищо повече от другите.
Андрей се притисна по-силно в нея, отпусна глава на меката възглавница, а показалецът му се разхождаше по кожата около врата й, правейки кръгови движения. Бе се унесъл в собствените си мисли, спомни си малките, незначими моменти, които имаха и колко добре се чувстваше, когато просто седеше срещу нея и се взираше в лицето й, възхищавайки се на красотата й, на грацията, с която се движи и чувствата, които предизвикваше в него. Беше минало известно време от тогава, но сякаш беше вчера.
- Какво следва ли? Мисля, че и двамата се нуждаем от сън, принцесо. Ще мислим за бъдещето на сутринта.
Прошепна в отговор той и се усмихна като наивно момче, което вярваше, че в края на тунела има истинска светлина, а не просто фаровете на приближаващия влак, който щеше да съсипе всичко. Той леко помръдна тялото си, намествайки се още по-удобно и притвори очи, омаян от нейния аромат.
- Лека нощ, ангелче.
Добави тихо той и целуна нежно рамото й, а после се отпусна, затворил очи и готов с нови сили да се сблъска с поредния сън, който щеше да му подскаже какво да очаква по-нататък. Искрено се надяваше, че вече всичко щеше да си дойде на мястото. Искаше му се да вярва и че майка й няма да разбере от някъде, че руснакът отново е около нея. Знаеше, че отново щеше да опита да ги раздели, да му я отнеме. А вече не знаеше как да се бори срещу собствената си болка от липсата й. Вероятно вече трябваше да е притръпнал, да е свикнал без нея, но след поредната нощ, в която тя бе негова, сякаш бе стояла в ръцете му завинаги. И ако сега му я отнемеха, едва ли щеше да преживее и ден без нейното присъствие около себе си.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by Наталья. on Съб Дек 07, 2013 6:25 pm

Една специфична усмивка, кото можеше да изгрее само на лицето на Наталья се появи. Беше толкова доволна, беше толкова щастлива в този момент. Момичето се сгуши в него сякаш зависеше живота й от това, обичаше го повече от всичко, но сега.. сега просто не можеше да намери сили отново да започне да говори, беше й тежко, чувстваше се наистина пребита и изморена след всичките тези емоци с които се бе сблъскала именно този ден. Даже нямаше желание да стане от леглото да иде до банята, не се и интересуваше дали Амелия щеше да се прибере и да ги завари двамата, единственото, което я интересуваше в момента беше само това, че Андрей беше там до нея и може би щеше да прогони онзи кошмар, щеше да я успокой и да спи за пръв път спокойно през последната една година. А докато мислите й я задълбочаваха, момичето просто се отпусна до толкова, че не бе усетило кога заспа напълно.
Тялото й се намираше някъде далеч, далеч от това място, не искаше сякаш да се намира там. Мястото бе влажно, хладно някак студено, нямаше я топлината, която бе усетила малко по – рано до тялото на Андрей. Сякаш се бе отдалечила, сякаш всичко бе различно. Обръщайки се видя майка си срещу себе си и Наталья ахна и като едва не сложи ръце на устните си.
-Къде съм? – опита се да звучи напълно нормално, въпреки че знаеше, че всичко в нея се обръщаше, съзнанието й се изпълваше с въпроси. Къде беше? Къде е Андрей? Какво бе станало? Майка й се приближи към нея и погали леко златистите й коси, Наталья въздъхна но се отдръпна.
-Какво става мамо, отговори ми. – озъби се тя, дърпайки се от майка си, не знаеше как трябваше да реагира, но сякаш започваше да се осъзнава. Притвори за миг очи.
-Отивам си, остави ме. – заяви, без да остави на майка си да каже каквото и да е, Нат вървеше в тъмнината обърнала гръб на майка си, като сякаш ставаше все по – студено и студено, а тя се губеше, не усещаше вече топлината на Андрей. Имаше чувството, че бе изчезнал, за да й бъде причинено това. Защото докато усещаше именно тази топлина съня не я посещаваше, в мига в който я изгуби сякаш тъмнината я погълна, сякаш обичта изчезна и тя бе останала сама. Не знаеше защо, не знаеше как но просто искаше топлината. Нат се умори от вървене и просто се отпусна седнала на студената чернота. Адски много искаше да разбере къде се намираше, но сякаш нямаше нищо, което да й помогне точно в този момент.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Съб Дек 07, 2013 7:07 pm



Here we go, again.

Андрей се събуди със силен вик, който раздра царуващата тишина в стаята. Буквално подскочи от леглото, изправяйки се до седнало положение. Лицето му бе плувнало в пот, а от крайчетата на черната му коса капеха ситни капчици. Няколко бръчици се бяха явили по красивото му лице в областта на челото, а очите му бяха широко отворени, личеше си, че бе шокиран. За момент Андрей не осъзна къде точно се намира, но после погледна от другата страна на леглото и видя голото тяло на Наталья. Чувстваше се неспокоен, все още в съзнанието му прехвърчаха спомените от съня му. Той се огледа, осъзнавайки, че бяха сами в стаята, а Амелия липсваше, което до някаква степен го накара да се успокои. Маркович стана от леглото, намери в тъмнината дънките си и ги нахлузи на себе си. Прокара нервно пръсти през влажната си коса и се приближи до прозореца, от който навлизаше слаба светлина от една от лампите в двора на интерната и застана пред него. Сърцето му блъскаше бурно в гърдите му, едва успяваше да си поеме въздух.
Андрей се приближи до малкия хладилник в дъното на стаята и отвори вратичката. Надяваше се, че ще намери някакъв алкохол и за негова искрена изненада откри. Взе бутилката с уиски и си наля в една от стъклените ниски чаши. Върна бутилката в хладилника и хвърли небрежен поглед върху Бельович, която все още спеше. Радваше се, че не бе успял да я събуди. Обви пръсти около дъното на чашата и я надигна, отивайки отново до прозореца. Отпи солидна глътка и за няколко секунди затвори очи. В съзнанието му се явиха образите на родителите му, които пътуваха на някъде с колата им. Бяха спокойни, дори радостни. Дори това го натъжи, виждайки щастливите им лица в неговото отсъствие. Все още не можеше да се примири с факта, че го ненавиждаха. Баща му шофираше по тесния път, когато пред него изскочи друг автомобил, движещ се с доста над допустимата скорост. Гумите му поднесоха, безизвеснтният шофьор изгуби контрол над колата и връхлетя право в тази на родителите му. Баща му рязко зави наляво, а високата скорост ги запрати в близкото дърво. Врязоха се в него и колата моментално избухна в пламъци. Можеше да чуе крясъците им, забили се дълбоко в съзнанието им. Изгоряха живи, крещейки и молейки се за помощ, но нямаше никой, който да ги спаси.
Маркович рязко отвори очи, а сърцето му продължаваше да блъска диво, неукротимо в гърдите му. Не бе усетил кога бе стиснал чашата толкова силно, че я бе счупил. Стъклата се бяха врязли в дланта му, а от нея капеха капки кръв. Алкохолът се бе разлял на земята и попил в бежовия килим. Бавно извади стъклата от плътта си, а по нея си личаха дълбоките разрези. Хвърли ги в коша за боклук, а после се приближи до леглото, на което Наталья все още спеше. Приклекна пред нея, допря нежно устни до челото й и прошепна тихо:
- Знам, че казах, че повече няма да бягам... съжалявам, ангелче... обичам те.
Андрей обра дрехите си от пода, напъха ги в чантата си и обу маратонките си. Излезе тихо от стаята си и минавайки по спокойния коридор посред малките часове на нощта, се върна в стаята си.





and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Нед Дек 08, 2013 11:42 am



Here we go, again.

Андрей нямаше сили да възрази. Онзи див пламък в очите му, който излъчваше власт, сила, борбеност, вече не гореше там. Светлинката бе изгаснала. Бе ги оставила мрачни, тъмни бездни, идеалния пример за Ада. Той никога не обичаше да показва болката си. Беше от онзи тип хора, които предпочитаха да задържат всичко в себе си и просто да чакат времето да отмие всяка гнусотия, която изтезаваше душите им. Никога не бе давал ясен признак на слабост, движеше се с високо вдигната глава, сякаш бе най-силния човек на света и нищо не можеше да застане на пътя му към желаната цел. И сега беше изгубил всичко. Цялата светлина, която караше сините му очи да греят примамливо, вече я нямаше.
- Не искам да ходя при Флеминг. Ще започне да задава въпроси, на които не мога да му отговоря. Не искам никой да знае за това, Наталья. Не искам да ме гледат и да си мислят за бедния сирак. Не искам да ме съжаляват.
Каза с по-висок тон, макар да нямаше никакво желание да каже и дума. Просто поклати глава, давайки знак, че отстъпва пред решението й да остане с него и плъзна едната си ръка по рамото й, притискайки я до себе си.
Единственото, от което се нуждаеше сега, бе нейната топлина и много, много силен алкохол, който щеше да му донесе поне временен вътрешен мир. Вече дори се страхуваше да заспи, не искаше да сънува поредния кошмар, който да съсипе и без това скапания му живот.
- Благодаря ти.
Прошепна простичко и зави в коридора, който водеше към нейната стая. Беше изморен, почти не бе спал през изминалата нощ, а мислите му продължаваха да се блъскат хаотично в главата му, давайки му усещането, че скоро щеше да се пръсне.
Няколко минути по-късно Андрей отвори вратата на стаята и влезе вътре. Искрено се зарадва, когато разбра, че Амелия все още я нямаше и вероятно бе в час. Искаше да остане насаме с Наталья, но същвременно нямаше и желанието да говори. Маркович се приближи до леглото, седна удобно на него и се отпусна назад, оставяйки краката си на земята. Затвори очите си и ги стисна силно, прогонвайки сълзите, които напираха да се стекат по лицето му.
- Снощи имах сън отново. – насили се да проговори и прекъсна девствената тишина, настанила се между тях. – Видях катастрофата. Видях изплашените им лица при вида на засилената кола, която се насочваше право към тях. Баща ми... зави рязко настрани, а автомобила се сблъска с дървото. Все още чувам писъците им от горящата кола докато изгаряха живи в нея...
Андрей говореше тихо, а в съзнанието му не спираха да се прожектират отделните кадри от съня му. Побъркваха го, имаше нужда да забрави, но едва ли някога щеше да успее. Не беше толкова силен, колкото си мислеше. Никога не бе имал контрола, който си въобразяваше, че притежава над хората. И това още повече го гневеше. Самият той се превръщаше в едно напълно разгневено момче, което не познава друга емоция.






and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by Наталья. on Нед Дек 08, 2013 12:27 pm



Our love was made to rule the world you came and
broke the perfect girl


Наталья просто го слушаше, не знаеше какво да му каже. Въздъхна съвсем лекичко и оставяйки го на леглото да се опитва да се поуспокой. Отвори шкафа си и извади от там кутията, в която майка й бе сложила няколко медициски средства. Остави го отгоре и извади една чаша отваряйки малкия хладилник.
Извади уискито от вътре и наля една чаша, вземайки и нея и бутилката в ръката си, а в другата кутията тя се приближи до Андрей. Остави кутията на нощното шкафче а след това му подаде чашата и остави бутилката до кутията. Приклекна и седна на земята поставяйки краката си под дупето и взе едната му ръка.
Разви бинта по който вече  имаше кръв, а след това взе кутията в скута си и извади от там кислородна вода, като напои един от памуците и започна нежно да почиства кръвта от всички рани. Знаеше, че ще го щипе, но трябваше да го направи. Бавно и от време на време поглеждаше към лицето му намирайки отново наранено момче, намирайки онази болка, която сякаш се забиваше в сърцето й. След като почисти едната му ръка, започна бавно да увива единия бинт около нея.
-Всичко ще се оправи, Андрей. Рано или късно всичко ще се нареди и ти ще бъдеш най – щастливото момче, което може да има на този свят. Нищо не е свършило за теб. – шепнеше му тя, сякаш се опитваше да го успокой, да му покаже, че нямаше от какво да се страхува. Момичето изхвърли памука в кофата, а когато се върна напои друг памук и започна да почиства другата му, ръка. Знаеше, колко лесно раним беше той, как се страхуваше да изгуби всичко, което имаше.. но  тя беше там.
Въпреки, всичко тя бе отново там до него и нямаше да му позволи самия той да я пусне да си отиде. Момичето  започна да увива другия бинт около другата му ръка, а една тъжна въздишка се откъсна от устните й.
-Кога си имал подобен сън, Андрей? След като казваш пак, значи е имало и друг такъв сън. Не са били просто от онези, в който знаеш какво става на следващия ден, не са били от онези, които не пораждат страх в цялото ти същество. – започна да го разпитва и да констатира тя, като се изправи и затвори шишенцето кислородна вода, като го върна в кутията.
А след това я затвори и изхвърли ненужните неща в кофата, заедно със стария бинт, дори не искаше да пита в следствие на какво беше той. Прибра кутията на местото й и се обърна към него приближавайки се към него и погали нежно лицето му.
-Хайде разкажи ми всичко. – прошепна нежно тя, като пръстите й се разхождаха бавно и внимателно по вратът и раменете му. Искаше наистина да го върне, да върне онова момче, което не се боеше от нищо.



_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by ▲.Andrey on Нед Дек 08, 2013 12:59 pm



Here we go, again.

Този път сам се бе издал и не можеше да направи нищо по въпроса. Дори не искаше да хаби и малко останалите му сили, за да отрича. Може би беше дошло времето да й признае истината за действията му преди година. Самият той не беше сигурен в това, но щеше да поеме риска. Трябваше да се отърве поне малко от товара, който носеше на раменете си, иначе бе невъзможно да продължи напред.
Андрей преглътна сухо, навлажни устните си и стегна ръцете си в юмруци, за да разхлаби малко бинта, който го стягаше. Може би Нат имаше право като казваше, че трябва да отидат при Флеминг, но това можеше да почака.
Той се изправи на крака, взе бутилката с алкохол от земята и я надигна, отпивайки солидна глътка.
- Имам тези сънища от две години, Наталья. Сънувам бъдещето и то наистина се случва. Колкото и да се опитвам да го променя, не става.
Поде той и започна с бавни крачки да обикаля стаята. Не беше казвал на никого досега за сънищата си. Единствено на родителите си, които още щом го чуха, се изсмяха в лицето му и го сметнаха за луд. Никой не му вярваше, затова и реши, че няма смисъл да казва каквото и да било.
- Преди година имах сън отново. – беше му трудно да й признае, но в момента се чувстваше като в задънена улица. – Сънувах теб. Помниш ли странния мъж на партито? Заплаши ме, че ако не те нараня, ще те убие. И знаех, че е прав... – за миг замлъкна отново и отпи няколко глътки усики. – Щеше да умреш в ръцете ми, по дяволите.
Завърши той и поклати глава. Не искаше да й казва, но вече беше късно, нали? Вече истинската причина за неговия грях бе разкрита, нямаше нищо, което да крие от нея. Картите бяха свалени, а призраците от миналото, които го преследваха и го обвиняваха, започваха бавно да си отиват. Само се надяваше, че онзи мъж няма да се появи отново и да го принуди да направи още нещо, което не желае.
Маркович спря пред прозореца, загледа се навън и осъзна, че бе започнало да вали изведро. Капките удряха силно по стъклото, а дългите клони на високата дъбова корона се блъскаха заедно с тях. Навън бе мрачно и студено, точно толкова, колкото бе и в самия Андрей. Слънцето се бе скрило зад сивите облаци и не даваше надежда, че ще се покаже отново скоро.
- Всичко, което сънувам се сбъдва, Нат. А най-лошото е, че сънищата ми напоследък винаги се превръщат в кошмари, които ме плашат до смърт.
Призна си той и стисна силно зъби. Студеното уиски се разля в устата му и се стече по гърлото му, докарвайки му познатия парещ вкус.



and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Nat''s room ;33

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите