▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Young&Beautiful

Go down

Young&Beautiful

Писане by Reese Laveau on Чет Дек 05, 2013 11:45 pm

Young & Beautiful
Will you still love me when I got nothing but my aching soul? I know you will...



Алисън вероятно беше първото момиче от години, което да задържи вниманието ми толкова дълго... Никой, който ме познава, не би ми повярвал ако му кажа, че съм с нея вече повече от година.Всичките ми приятели са ми казвали, че за мен се разнасят слухове като този, че сменям момичетата по-често от бельото си.Е... вярно, наистина харесвах да съм с различно момиче всяка седмица, но определено не толкова често, колкото мълвяха за мен.А и това беше преди да срещна Алисън. Който знае какво е чувството някой да се появи в живота ти и да го разтресе, преобърне и стовари на главата ти, знае точно за какво говоря и ще ме разбере.

-Знаеш ли? - прекъснах целувката, погледнах я в сивкаво-сините очи и усетих пламъка им. - Не знам дали си забелязала, но това, че не сме се виждали почти две седмици оказва голямо влияние върху първичните ми инстинкти. 
Притиснах я към стената на коридора и ловко захапах долната й устна, като я опънах леко към себе си и след секунда я освободих.Отместих спуснатата коса на Алисън от рамото й и впих устни в нежната кожа на врата й, от което кожата ми настръхна, а ръката ми механично придърпа бедрото й към кръста ми.Усещах как всяка вена и артерия пулсираше лудо и неуморно.
-Винаги съм предпочитал твоята стая... - Отново прекъснах и присвих очи. - Брат ти го няма нали?
Лукавата ми усмивка се възцари на лицето ми, когато Алисън не ми отговори, а вместо това се изкикоти тихо и изимитира физиономията ми. Надигнах и другия й крак и я вдигнах, като бедрата й се сключиха около кръста ми.Обгърнах ханша й с ръка, а с другата се опитах да отворя вратата, вървейки заднешком и същевременно отвръщайки на страстните захапвания, които Алисън наричаше целувки.И все пак успях
-По дяволите, тази врата!Само се пречка. - изсъсках, след като залитнах назад, когато вратата внезапно се отвори, и се проснах направо на леглото, а следователно и Алис връз мен.
Отпуснах се на мекия матрак и се оставих в ръцете на тъмнокоската.Моята задача беше да достигна до леглото, не беше кой знае колко трудно, но все пак... Сега беше неин ред да ме накара да се чувствам като почетен гост.

_________________
ding dong...                                                                             the bitch is dead
Don't be racist, hate everyone
avatar
Reese Laveau
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 14
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Young&Beautiful

Писане by Alyson McCenie on Пет Дек 06, 2013 12:18 am

Бъзите и луди движения ме караха да експлодирам и това очевидно бе оръжието на Рийс срещу мен, защото стената започна да става все по твърда, а движенията му - настоятелни. Нещото, което обичах повече от него бяха целувките по врата, затова когато ме попита за брат ми, първоначално не можах да си събера мислите. В корема ми пърхаха хиляди пеперуди, а сърцето едва успяваше да смогне с изтласкването на кръвта. Не се бяхме виждали за определен период от време, който се отразяваше ужасно на нервната ми система. Избухвах за щяло и нещяло, плачех толкова често, че ако сълзите ми се събираха в някакъв резервоар, сигурно и Тихия океан би изглеждал миниатюрен, а на всичко отгоре, дори не можех да му се обаждам. Мислех,че се разпадам на парчета, а единствения, който можеше да ги събере, бе на километри от мен.  Не можех да си представя какво щях да правя ако някой ден се разделим и не усетя повече топлите му и меки устни, които ме пренасяха от дълбините на непонятната пропаст, до висотите на безкрайното небе. Докато се усетя, вече лежах върху него, на матрака, който беше опорочаван единствено от нас. Прокарах нокти по прекрасната му тениска, която нямах търпение да сваля, а косата ми нежно гъделичкаше бузите му. Преминах с пръст по скулата, до брадичката и внимателно я повдигнах към себе си. Впих устни в неговите и заиграх с крайчето на дрехата му, напипвайки добре оформеното му тяло. Измърках доволно и пъхнах ръка под плата, оставяйки като по чудо топлите ми ръце, да обходят всеки сантиметър от божествения Рийс.
- Господин Лавоу, бихте ли ме удостоили с присъствието на голото си тяло? -  прошепнах, докато свалях тениската, а катарамата на дънките му издрънча в тихата стая. Разполагахме с повече от четири часа, докато брат ми се върнеше от курса по актьорство, а баща ми дори да благоволеше да влезе в стаята ми, щеше да излезе механично, без да му пука какво става.  Придърпах крачола на Рийс и с негова помощ успях да изхлузя единия му крак, настанявайки се с плавни и търкащи движения върху скута му. Мускулестите му ръце се повдигнаха в готовност над главата, докато вкусовите ми рецептори се наслаждаваха на вкусната му като шоколад кожа. Пръстите ми се вкопчиха в гърдите му и бавно се изправих, така че лицето ми да е на милиметри от неговото. 
- Желая те.-  простенах близо до ухото на Рийс и обсипах врата и устните му с малки целувчици, заигравайки се с долната устна, докато ръката ми се спускаше надолу по корема му.

_________________
avatar
Alyson McCenie
Dead owner
Dead owner

Брой мнения : 13
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Young&Beautiful

Писане by Reese Laveau on Нед Дек 08, 2013 11:21 am

Леко хладните ръце на Алисън, които се прокрадваха под тениската ми, ме накараха да настръхна и да се стегна конвулсивно.
-Госпожице МакКийни... - изимитирах я почти до съвършенство и преди да довърша дънките ми вече бяха започнали да се изхлузват от мен.Предатели. - ... Защо не?
Когато тялото й се плъзна по моето, всичко в мен потрепна от удоволствие.Беше като перце върху мен, което нежно ме гъделичкаше и караше да полудявам от възбуда.Горещите й устни падаха като капки разтопено желязо по кожата ми и приятно я прогаряха.
-Желая те.
Само това чаках да чуя, за да се изключи напълно рационалното ми мислене и да се отдам изцяло на първичното удоволствие.
-И аз те желая...
Надигнах се в седнало положение и обхванах кръста на Алисън, като не й позволих на мърда от скута ми.Свалих тениската си бързо, след което изхлузих екстравагантната парцалка, която служеше на Алисън като горнище.Отпуснах се бавно назад, но не легнах, а превъртях МакКийни и внимателно я поставих по гръб на матрака.Наведох се над нея и бавно си проправих път с малки целувки от стомаха до врата й, след което впих устни в нейните и усетих топлината, която цялото й тяло излъчваше.Плъзнах ръката си по дължината на бедрото й и в стаята се чу дращещия звук от пръстите ми по дънковия плат.
Отлепих тялото си за малко от нейното и отново го плъзнах, но този път по нагоре, като поставих нежно ръка на бузата й и зарових лице в косите й.
След минута от захвърлените ми на пода дънки иззвъня телефона ми, който сигнализираше, че съм получил съобщение, но остана напълно игнориран, докато се занимавах със смъкването на дънките на Алис, които бяха толкова тесни по краката й, че това си беше работа за двама.

_________________
ding dong...                                                                             the bitch is dead
Don't be racist, hate everyone
avatar
Reese Laveau
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 14
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Young&Beautiful

Писане by Alyson McCenie on Нед Дек 08, 2013 8:49 pm

Тялото ми потръпна от вълнение, когато Рийс се озова над мен. Сякаш някаква гореща вълна се плъзгаше като змийски език, на местата, които устните му докосваха кожата ми. Издавах такава топлина, че дори и да беше късна есен, аз спокойно можех да си се представя на плажа. Оставих го да прави каквото си поиска, защото бях сто процента сигурна, че ще ми хареса. Имаше интересен подход, че дори когато  му бях бясна, успяваше да ме развесели с целувките и движенията си. Всъщност моментите, в които се карахме бяха наистина малко, защото почти не говорехме, или  пък всеки път, щом започнехме дадена тема, тя свършваше с гушкане на дивана или нещо от сорта. Притворих очи когато започна да сваля дънките ми и понечих да му помогна, без да обръщам внимание на телефона. Знаех, че няма да си направи труда да види какво е съобщението и това ме радваше. Имаше ме за достатъчно важна, че да не се разсейва с други неща.  Захвърлих панталона върху бюрото и лаптопа, а ангелската усмивка, която бях усъвършенствала с годините, се покачи моментално на лицето ми.
- Не си ли любопитен? - попитах, докато Рийс целуваше врата ми, и ръцете му шареха навсякъде. 
- Не, остави го. - прошепна той, задушен от косата ми. Засмях се и внимателно прокарах нокти по гърдите му, докато краката ми си играеха на "Туистър" с неговите. Оплетох се като лиана и го преобърнах, захапвайки леко ухото му. 
- Аз пък съм.-  измърках и ловко скочих от леглото, грабвайки дънките на Рийс, който очевидно не може да се опомни веднага. Напипах телефона му и смеейки се насочих поглед към екрана, на който имаше едно единствено изречение. Изречение, което бе способно да ме убие. Кръвта ми се смрази, а сърцето удари в петите. Усмивката се стопи от лицето ми и досега щастливото изражение заприлича на изхабено и болнаво. Не смеех дори да преглътна. Исках някой да ме ощипе, да се събудя от този кошмар. Главата ми се замая от рязката загуба на кръв в нея, а коленете ми омекнаха. 
"Можеш ли да се отървеш от нея за час-два? Купих си ново секси бельо от Victoria's secret" - хохо Кристин 
Пръстите ми охлабиха захвата около телефона и той падна на земята, оставайки все още със светещия екран нагоре, сякаш искаше още да ме измъчва. Не бях способна да говора, затова просто погледнах Рийс, чието полуголо тяло скочи от матрака и мигновено дойде до мен. 
- Мога да обясня. 
- Сигурна съм, че можеш. - прошепнах и оставих една сълза да се стече по призрачнобялата ми буза. - Коя е тя? 
- Няма значение.- Рийс вдигна телефона си, но вече не гледах към него, а в празното пространство пред мен, не знаех какво е изписано на лицето му, а и не ме интересуваше. 
- Аз... аз те обичах. - със същия спокоен тон признах нещото, което може би не бях казвала никога. - Защо ? Какво не ми беше наред? - започвах да повишавам глас .
- Не те ли задоволявам достатъчно? Не съм ли от твоята класа? Какво стана с теб? Не можа ли просто да извадиш сърцето ми и да го стъпчеш на земята, може би това щеше да заболи по-малко?! Гледаше ме в очите и ме лъжеше, дори сега, дори.. - спрях защото въздуха не ми стигна и щях да се задавя от викане. Чувствах се отвратена от самата себе си, от това че той се е вял на три хиляди страни, също като баща ми на младини. Бе докосвал друга, а след това мен, без да му мигне окото.

_________________
avatar
Alyson McCenie
Dead owner
Dead owner

Брой мнения : 13
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Young&Beautiful

Писане by Reese Laveau on Чет Дек 12, 2013 9:01 am

Ледена тръпка се разпростря по гръбнака ми, когато Алисън прочете съобщението и след секунда телефона издрънча на пода.Всяка нейна дума след това беше като силен юмрук в стомаха.Усещах как заседналата на гърлото ми ледена буца не ми позволява да проговоря, колкото и да се напрягах.Не бях забелязал как постепенно стисках все повече зъбите си, докато не усетих болката от стегнатата си челюст.Когато сълзата на Алисън се стече по бузата й, сякаш някой жигоса сърцето ми и отново стиснах зъби, за да възпра напиращите парещи сълзи.
-Наистина мога да обясня. - хванах Алисън за раменете, след което я притиснах към себе си, в опит да я успокоя, но тя се отскубна грубо и ме замери с телефона.
След няколко секунди и останалите ми принадлежности започнаха да летят към мен и да се удрят в тялото ми.Събрах всичко и отстъпих назад със съжалителна физиономия, породена от факта, че Алисън дори не искаше да ме изслуша, не ми позволяваше да обясня, не ми даваше шанс да изясня цялата ситуация.
-Добре! - изревах насреща й и отворих вратата. - Никога повече няма да ме видиш, обещавам!Надявам се да останеш доволна от това и да намериш някого, който ще е перфектния за теб и да не ти се наложи никога да се сещаш за мен.И знаеш ли какво? - Направих пауза, за да преглътна. - Аз също те обичах... - натъртих на последната дума и излязох в коридора.
Алисън затръшна вратата след мен и заедно с нея и всичко, което ме крепеше през годините.Захвърлих всичко, което държах на земята и преминах с длан по главата и врата си.Облегнах се назад на вратата и блъснах силно по нея с юмрук, след което бавно се свлякох и седнах на земята.Всичко в мен рухна, всяка кутийка, в която затварях някоя емоция, всяка вратичка, която ме предпазваше точно от такива моменти.Всичко се изпари и от очите ми бликнаха първите сълзи, които проливах заради момиче.Имах чувството, че някой стиска сърцето ми и не му позволява да тупти. Болката беше нетърпима, но вината беше изцяло моя.Трябваше да й кажа по-рано за онази кучка, но вместо това си мълчах, с надеждата това да отшуми и изобщо да не се наложи да занимавам Алисън.

_________________
ding dong...                                                                             the bitch is dead
Don't be racist, hate everyone
avatar
Reese Laveau
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 14
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Young&Beautiful

Писане by Alyson McCenie on Чет Дек 12, 2013 11:59 am

Усещайки допира на топлите му пръсти върху раменете си, рухнах още повече. Не желаех да ме докосва, никога повече..или поне в това се заблуждавах, докато траеше яростния ми изблик, който сигурно скоро щеше да се превърне в порой сълзи, а след това в тъпа болка. Макар да беше прав, че не го изслушах, трябваше да ме разбере. Точно в момента гласа му ми се струваше като звука пораждан от дращенето по стена с нокти. Ненавиждах го, а в същото време и обичах. Не бях способна да забравя изминалата година за няколко минути. Целият ми свят се преобърна и пак продължавах да го обичам, исках да си ударя най-здравия шамар познат в историята, но не посмях. Беше ме направил на глупачка, унизил и сравнил със земята за отрицателно време, а сърцето ми все по-бързо биеше, копнеейки да го прегърне. Когато излезе през вратата и тя се хлопна като затваряща се книга с дебели корици, тази фаза от живота ми приключи. Поне така го чувствах. Нереален прилив на гняв заля цялото ми тяло и гласа ми се отприщи като вода, пробила бента, задържащ я от изливане. 
- Ако си ме обичал, нямаше да чукаш оная пачавра! - извиках с всича сила и ударих с юмрук по стената, точно когато и неговата ръка, глава или каквото и да използваше, се стовари върху вратата на стаята ми. Знаех,че е в коридора и преосмисля всичко, също както правеше и преди. Господи, преди..това преди беше пет минути по-рано, а вече ми изглеждаше толкова далеч.  Прехапах устна, отприщвайки сълзите си и знаех какво ще последва. Пръстите ми моментално докопаха блузата, която стоеше на земята и започнах да я късам на две, на три. Отначало плата се противеше, сякаш имаше някаква сила, но веднага щом изключих разума си, тя се разпарчадиса като лист хартия. Извиках гърлено и посегнах към поредното нещо изпречило се на погледа ми. Дори не знаех какво чупя, само звука отекваше в празната стая, а кръвта, която се процеди по пръстите ми от счупеното стъкло на огледалото, стигна до китката. Доставяше ми невероятно удоволствие, затова продължих да чупя, макар гнева да бе попреминал. Точно когато привърших с разкъсването на една плюшена играчка, която Рйис ми бе подарил, поредния спомен се заби в съзнанието ми като медицинска игла. Тя си стоеше там, непроменена и прекрасна. Нашата снимка. Бях я сложила в бяла, кръгла рамка с две изящни гълъбчета, стоящи на клонче имел. Коледата, която прекарахме за първи път..вече и последен. Искаше ми се да я запазя, но ръцете ми не послушаха мозъка. Взех я, гледайки щастливите лица отсреща, които правеха странни физиономии, които на повечето хора биха се сторили направо ненормални, но ние си ги разбирахме, което беше наистина прекрасно. Той винаги бе ходил по дирите ми, макар да знаеше колко нелепо и детински изглежда. Лека усмивка пробяга по лицето ми, при спомена, но когато се върнах в настоящето и съзрях няколкото капки кръв по снежнобялата рамка, сърцето ми се сви до неузнаваемост. Ако можех да го видя, сигурно би приличало на стафида. Стиснах зъби и засилих снимката през затворения прозорец,който се разби на парчета с трясък. Изръмжах като побесняло животно и огледах опустошената си стая. Бях спряла да плача, без да се усетя. Домъкнах омаломощените си крака до вратата  и плъзнах голия си гръб по твърдата и ледена повърхност. Зарових глава в коленете си и отново захлипах неудържимо.

_________________
avatar
Alyson McCenie
Dead owner
Dead owner

Брой мнения : 13
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Young&Beautiful

Писане by Reese Laveau on Чет Дек 12, 2013 6:22 pm

Сякаш валяк прегазваше всяка част от тялото ми, докато Алисън трошеше всичко из стаята си и крещеше бясно.Напрежението в гърдите ми не стихваше, напротив - имах чувството, че се увеличава с всяка секунда и не след дълго сърцето ми просто щеше да се пръсне... за добро.Исках да се пръсне и да отърве и двама ни от последните десет минути.Исках да ги изтрия, но нямаше как, просто нямаше такава опция...
Усетих плъзгането на тялото й по вратата.Кожата ми настръхна и въпреки че вратата ни разделяше аз усещах топлината й и магнитните вълни помежду ни.Обхванах глава с ръцете си и усетих пламтящата си кожа, цялата пулсираше от обзелите ме гняв и мъка.
Защо винаги, когато намериш идеалния човек, нищо не се получава?Защо винаги нещо ще застане на пътя?Защо винаги ще има някой, който да провали всичко?Защото това не беше един от онези скъпо платени холивудски филми с хепи енд.Реалността е кучка, мразех я от дъното на душата си, мразеха я и още милиони хора, но това изобщо не означаваше, че нещо ще се промени към по-добро.Реалността е като хората, тя не се променя, няма и да се промени.Никога не съм мислил, че някой ден ще се запозная с поредното момиче и то ще бележи живота ми завинаги, оставяйки дълбока следа в някъде там в гърдите ми.Когато срещнах Алисън исках само да се забавлявам, кой да предположи, че ще падна в капана и ще се привържа дотолкова, че да не спирам да мисля за нея, когато не сме заедно, че да не мога да мигна, когато не лежи до мен, или че когато зърна снежнобялото й лице изпитвам само и единствено любов, която ме кара да се чувствам по-лек и от балон с хелий.
С треперещи ръце нахлузих обратно дънките и тениската си, останах бос, не ми се занимаваше да обувам обувките си.Сритах ги настрани и застанах с лице към вратата.
Опрях чело в дървото и в главата ми премина изречението ми от по-рано : "Аз също те обичах... "
-И все още те обичам... - прошепнах и си поех дълбоко дъх. - Алисън, по дяволите, обичам те! Разбираш ли, че си първата, на която го казвам?! Тази "пачавра", заради която потроши стаята си ми досажда вече втори месец! Зарязах именно нея, заради теб! Никога не е било, няма и да бъде обратното! - Всяка дума беше съпроводена с удар по вратата с длан от моя страна. - Зарязах я, за да бъда с теб. - повторих по-тихо и се отдръпнах от вратата.
Изтрих сълзите си и тръгнах бавно към изхода, с обувките си в ръка и телефона в другата.Нямаше смисъл да стоя повече, тя нямаше да отвори вратата и въпреки това погледнах назад, преди да изляза на студа бос и с разбито сърце.

_________________
ding dong...                                                                             the bitch is dead
Don't be racist, hate everyone
avatar
Reese Laveau
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 14
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Young&Beautiful

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите