▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

[ lyleearh. & vivian ]

Go down

[ lyleearh. & vivian ]

Писане by ▲.Vivian on Съб Дек 07, 2013 1:41 pm

The miles just keep rollin'.

Вивиан се събуди в добро настроение. Днес бе един от малкото зимни дни, в които слънцето успяваше да се пребори със сивите облаци на небето, а лъчице му проникваха през широкия прозорец в стаята на блондинката и нежно галеха копринената й кожа. Тя се протегна сънено, напипа с притворени очи телефона си, който лежеше самотно върху дървената повърхност на нощното й шкафче и с недоволство осъзна, че минаваше обяд. Уикендът започваше, а тя нямаше никакви планове как да го прекара. Вероятно щеше да бъде с Матю, щяха да имат още от онези моменти, които щяха да се запечатат дълбоко в съзнанието й и щеше да забрави поне малко за факта, че е заразена. Искаше нормален живот. Такъв, където нямаше тревога, че ако не пие лекарството си на всеки 12 часа ще умре, където спокойно можеше да се порадва на веселите песни на птичките, накацали върху високата корона на стария дъб, чийто клони се блъскаха страховито в прозореца й нощем, когато времето отново станеше мрачно и вятърът разпиляваше всичко по пътя си.
Малката Скофийлд се изниза от леглото си, нахлузи топлите си домашни чехли и отиде в банята. Взе си бърз, горещ душ, изми зъбите и лицето си, а после се върна в уютната си стая. Леглото й все още не беше оправено, но това сякаш не я интересуваше. Щеше да се погрижи за него по-късно. Русокоската се приближи до гардероба си, изкара една от новите си блузи с дълъг ръкав в кремав цвят и я остави на леглото си. Избра кафеникав панталон, който да си отива с горната й дреха и взе коженото си яке в същия нюанс. Подсуши тялото си, облече удобно бельо, а после и останалите си дрехи. Изсуши набързо косата си, която веднага се начупи, придобивайки характерната си естествена форма. Нанесе лек гланц върху плътните си устни, а после закачи верижката на врата си, която бе единствения спомен за нейното истинско семейство. Все още не беше изгубила надежда, че някой ден ще успее да го открие и да разбере малко повече за това коя е тя всъщност.
Скофийлд обу високите си черни ботуши, прибра телефона в чантата си и излезе от стаята си, заключвайки след себе си. Денят й никога не започваше без чаша горещо кафе, което да я събуди изцяло и да придаде блясък в очите й, вдъхвайки им живот. Бе тръгнала из града, а погледът й шареше по малките магазинчета на улиците. Край нея се разнасяха всякакви аромати на топла храна, идваща от количките, където я приготвяха; от другата й страна усещаше прекрасния аромат на цветя от цветарския магазин на отсрещната улица. Щом достигна до целта си, Вивиан леко бутна вратата на любимото си кафене и влезе вътре, а топлината веднага обви тялото й. Невинна усмивка се плъзна по устните й, а през погледа й минаха украсите, приветстващи декември и Коледния дух. Блондинката продължи напред, спирайки пред касата и поръча кафе с повече мляко и по-малко захар. Тя плати и изчака около минута, след което кофеиновата напитка се озова в ръцете й. Потърси с поглед свободна маса и със задоволство откри такава в ъгъла на кафенето. Насочи се натам и остави чантата си върху сепарето, а после се настани удобно. Отпи малка глътка от кафето си и просто се отпусна, размишлявайки над остатъка от деня си и как най-добре да го оплътни.
Вратата отново се отвори и звънчето над нея издаде приветстващ звук. Сините ириси на момичето се приковаха в мъжа, който влезе и тя инстинктивно присви вежди. Щом мина покрай нея, тя не се сдържа и уви здрави пръстите си около китката му, карайки го да спре и да я погледне.
- Ти... Познавам те. Виждали сме се и преди.
Каза с прочти треперещ глас и бе сигурна в думите си, макар да нямаше и ни най-малка представа кога и къде се бе случило това. Усещането беше странно, чувстваше се безпокойна и разтревожена, нещо, което не се случваше никак често.



I'm here without you, but you're still on my mind.

_________________
only know your lover when you've let her go
And you let her go.

Maybe one day you will understand why
Everything you touch all it dies.

avatar
▲.Vivian
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 77
Join date : 28.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [ lyleearh. & vivian ]

Писане by lyleearh. on Съб Дек 07, 2013 7:46 pm

Нощният експрес от Барселона за Мадрид бе като циркова шатра - винаги можеше да срещнеш какви ли не чудаци, за чието съществуване до сега не би предполагал. Пътническата класа гъмжеше от дребни транспортни търговци, които в сакото си криеха цяла вселена. За скромната сума от няколко десетки песети можеше да се сдобиеш с позлатен, джобен часовник или пък истинско швейцарско ножче. Ако не това, то поне гореспоменатите продавачи винаги бяха благословни и имаха достатъчно истории за из път, които щяха да те държат буден през цялата нощ, докато железницата препускаше през равното поле или  лъкатушеше през непрогледни, диви гори, невиждали човешки крак от години.

Лилееар делеше купе с една скромна вдовица с кокетна бяла шапка, която приличаше на одраната й персийска котка, която незнайно защо все намесваше в разговора. До него стоеше младеж в дънково яке, който спеше непробудно от шест часа насам и примляскваше дълбокомислено, сякаш почти участваше в разговора. Освен тях,  срещу него стояха двойка французи на средна възраст, които, до колкото разбра от беглите си познания по френски от училищна възраст, бяха антрополози, за което свидетелстваше голям, прашен и доста звучно дрънкащ куфар над главите им.

По обяд вече отново бе в Барселона. 
На гарата никой не го чакаше. Шардоне бе на работа, а и дори да не беше, едва ли щеше да отдели време да го посрещне. Не бяха от онези влюбени двойки, които изпитваха агония от раздялата. 
Матиас също не беше тук. Май бе заминал на поредната артистична ваканция в Леон с кварталните драскачи, които му се водеха приятели.

Беше смъртно уморен - потвърждаваха го торбичките под очите му и мътни поглед с цвят на тиня. 
Кафенетата на гарата предлагаха най-нискокачественото и слабо кафе познато на човешкия род, затова Лилееар продължи да снове немощно по улицата, оставяйки се сляпо на краката си да го водят. Слава Богу, нямаше никакъв багаж, освен куфарчето си, с което едва се разделяше по време на сън.
Озова се в симпатично кафене в една от пресечките, успоредни на централната улица, на която в онзи миг се разнасяше коледен глъч и ухаеше на канела, портокали, зима и жизнерадостен, празничен дух.
Забързано се запъти с последни сили към една самотна маса в единият ъгъл, където в пълно мълчание дори в ума си, тялото му щеше да посрещне с благодат, така нужната чашка експресо.
Но нещо го възпря. 
Обърна се, за да види зад себе си някаква блондинка, хванала го за ръката с хватка съвсем непривична за дама.
- Съмнявам се. - сухо отвърна химикът. Да, не беше физиономист, а дори и да беше, едва ли в състояние като настоящото можеше да се сети дори за фамилното си име.

_________________
you can have it all
my empire of dirt
avatar
lyleearh.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 53
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите