▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Коридорите на интерната, преди 4 дена.

Go down

Коридорите на интерната, преди 4 дена.

Писане by ;melissa on Нед Дек 08, 2013 10:25 am

Ако някога съм смятала Лувърът за най- объркващата сграда, то определено този интернат променяше виждането ми. Не помнех през живота си да бях виждала толкова много врати и прозорци. Всичко беше толкова светло, мраморът сякаш светеше на слънчевата светлина долитаща от прозореца, а свежият въздух нахлуваше като тряскаше и унищожаваше, вековни, почти сигурно, прозорци. Какво друго можех да направя освен да се усмихна на тази тишина която сякаш беше предназначена за мен? Не се чувствах като бъдеща учителка по литература, този интернат...все едно беше моят учител. Учител за живота. Когато се разхождах из безкрайните му коридори сякаш изучавах и откривах нови светове, тези на покой и пълен непукизъм. Явно грешах, не бях видяла всички страни на живота, не и най- хубавите. Загуба. Както всичко в живота ми. Една голяма загуба.
 Сутринта беше като всяка друга от седмица насам. Събудих се в малката си стаичка, която ми беше напълно достатъчна. Памучните чаршафи се свлякоха на земята и настръхнах, не бях свикнала на този хладен климат. След известни приготовления реших отново да се разходя из този лабиринт. Харесваше и да разкривам тайните му. Да го опознавам. Новият ми дом. Все още звучеше странно. Колкото и пъти да го повтарях.
 Стъпките ми бяха тихи и премерени, но мъртвешката тишина се чуваха като яростно бумтене. Защо нямаше никой тук? От седмица бях тук, а едва- едва мярках лица, а всички те бяха толкова мрачни и далечни. Чувствах ги студени и сякаш се страхуваха от света. Това само ме караше да се чудя дали това място беше толкова прекрасно колкото ви го описвах.
 Тишината ме караше да размишлявам. Къде ли беше сестра ми в момента...малката ми сестричка. Това ме караше инстиктивно да свивам ръцете си в юмруци, които бяха безпомощни срещу съдбата, н не и когато някой друг  беше променил всичко. Сестра ми не трябваше да си отива. Не и все още. Трябваше да изживее своят живот. Трябваше прожекторите да са насочени към нея. Знаех, че той беше дух. Може би тя. Нямаше да се изненадам, Вселената и женската злоба нямаха граници, макар, че господата от НАСА със сигурност можеха да преборят думите ми.
 Тряс.
 Какво по дяволите!? За секунди се бях озовала на студеният мрамор, а над мен се беше надвесил мъж. Чудесно. Просто чудесно. Първият човек който виждах от седмица насам, а аз лежах на пода като безпомощно кученце. Облегнах се на ръцете си и се вдигнах от земята. Колко неприятно. Изтупах, бързо, сивите дънки и бялата, памучна, блуза.
 - Извинете. - измънках недоволна от себе си. - Мелиса Болейн, приятно ми е.
 Подадох ръката си към него, не беше ученик. Е, надявах се да беше учител за да може да ми помогне да се ориентирам в тази безкрайна плетеница от коридори.

_________________
♥️ come on skinny love just last the year
THE OTHER BOLEYN.
MY MY MY -- MY MY MY -- MY MY MY MY -- MY MY STARING AT THE SINK OF BLOOD AND CRUSHED VENEER. I TELL MY LOVE TO WRECK IT ALL, CUT OUT ALL THE ROPES AND LET ME FALL. MY MY MY  ------

avatar
;melissa
Учител
Учител

Брой мнения : 12
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите на интерната, преди 4 дена.

Писане by Eric Price. on Нед Дек 08, 2013 11:32 am

Не обичаше мрака. Дори се чудеше дали има нещо друго, което да мразеше толкова колкото нея. Не обичаше, когато времето е мрачно, когато тежката мъгла обгръщаше всичко, това го караше да се задушава. В дни като този, не можеше да напусне интерната, а вътре бе дори още по-мрачно и студено. Огромната сграда образуваше отвратителен задух навсякъде, а на места, където рядко имаше обитатели, миришеше на мухал и застояло. Въпреки това, Ерик обикаляше спокойно помещенията и коридорите, в опит да намери някакво разнообразие. Денят се познава по утрото. Или нещо такова. Е, неговото утро беше изпълнено с леки премеждия, тъй като в целта си да задържи творческия си хаос, бе създал пълна бъркотия в стаята си, която вече приличаше повече на ателие, на някой художник изпаднал в творческа дупка.
Е, не беше ли точно такъв и Ерик? Беше загубил нюха си към изкуството, в момента в който бе изгубил и най-важното същество в живота си. От онзи момент на татък сякаш нито една негова картина не бе достойна да бъде гледана дори от най-големия “инвалид” на тема изкуство, а какво говорим за изложба в галерия. И все пак Прайс продължаваше да опитва, като всеки ден създаваше някоя нова картина, която по-късно намираше място до контейнерите, където изхвърляха остатъците от храна. Независимо колко се стараеше, накрая винаги намираше нещо грешно и всяка следваща рисунка му се струваше като цапаница на някой бездарник, който дори не заслужава да притежава едни от най-хубавите четки. Да, дори четките в комплекта му имаха дълга история, датираща от преди 3-4 години и отново свързани с изключително важен човек. Не беше достоен да ги ползва, когато знаеше че точно този човек са би бил отвратен от изкуството, което художника създаваше. Но все пак, както хората казва – всеки неуспял артист, се превръща в изключително добър учител. Друго удоволствие освен това не му оставаше.
Потънал в самосъжаление, Прайс неумишлено бе създал нечие неудобство. Макар побързал да предложи помощта си, явно се беше забавил, защото госпожицата вече се беше изправила от пода видимо притеснена и дори се извиняваше, когато дори не беше виновна.
- Не, аз се извинявам. – побърза да каже Ерик, след което пое ръката на дамата и целуна опакото на дланта й съвсем леко. Да, аристократа в него се обаждаше всеки път в подобен момент, пък и не само. Като един старомоден джентълмен, подобно “ръкостискане” беше напълно нормално за мъжа. – Ерик Прайс, и на мен ми е приятно, госпожице. – добави отчетливо мъжа с приятен английски акцент.
- Какво правите в тази част на сградата? – попита любезно Прайс. – Не мислех, че някой друг освен мен се разхожда из тези пусти коридори.

_________________
And you let her go.
Well you only need the light when it's burning low. Only miss the sun when it starts to snow.
Only know your lover when you've let her go.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите на интерната, преди 4 дена.

Писане by ;melissa on Нед Дек 08, 2013 3:27 pm

От къде беше този мъж? Малко целуваха ръка по този начин, аристократите и висшето общество, определено бяха последните останали с тази класа. Ако можеше да се нарече така. Кимнах леко и прибрах ръката си. Не знаех дали щях да мога да разгранича приятното чувство от вниманието което ми оказваше от това което вътрешно ме прояждаше - онова напомнящо ми за миналото и за времето когато смятах подобни поздрави за напълно нормални, даже нужни.
 Нямаше как да не забележа английския му акцент. Беше приятно да чуеш нещо напомнящо за родината и корените ти, дори и в моя случай. Погледнах китката си където бяха ясно изписано с курсив името Ан Болейн. Единствената жена на която бях способна да се възхищавам. Сестра и естествено не отстъпваше по нищо от самата Ан, както и малката Катерина, но те бяха загубили всичко, младостта си, любовта си, бяха се подчинили на едно име и на един човек който си играеше с тях като малки куклички. Но Ан, била е повече от това, кралицата която цяла Англия мразила, но и тази която кралят най- много е обичал, въпреки, че я е пратил на ешафор заради ревността си. Мъже. Никой не можеше да ги разбере.
 - Бих казала, че се загубих. Този интернат е като един голям лабиринт. - отвърнах аз с бледна усмивка.
   От много време не се бях усмихвала така. Леко и непринудено, като се замисля, никога не се бях усмихвала така. Това държание, тези маниери, или по- скоро липсата им...не бях такава. Но исках да бъда. Стараех се да изглеждам обикновена, бях готова за неангажиращи разговори, просто разговори. Преди винаги имах цел. Манипулирах хората около мен, но в крайна сметка, те всички правеха каквото си искат с мен и само ме оставяха да си мисля, че имах някаква сила над тях. Лъжци и лицемери. Бях заобиколена с такива през целия си жовит, от самото си раждане трябваше да съм силна. И до днес не забравих един момент в детството си, който ми показа каква се очаква от мен да бъда.
 "- Мамо, мамо, паднх! - изписка Мелиса, а унилото и четирогишно личице беше покрито с горчиви сълзи.
 Градинарят се притече на помощ, но тъкмо когато понечи да и подаде ръката си се чу силен писък, какъвто никога през живота си никой не беше чувал.
 - Алфред, остави я. Няма вечно някой да и помага, нека стане сама! - гласът на майка и беше хладен и излъчваше властност."
 Само при спомена всичко в мен настръхваше, онзи писък все още се чуваше като ехо в мен всеки път щом се почувствах слаба и затърсех чуждата помощ.
 - Ами вие господине, търсите мигове на усамотение? - попитах с небрежна усмивка.

_________________
♥️ come on skinny love just last the year
THE OTHER BOLEYN.
MY MY MY -- MY MY MY -- MY MY MY MY -- MY MY STARING AT THE SINK OF BLOOD AND CRUSHED VENEER. I TELL MY LOVE TO WRECK IT ALL, CUT OUT ALL THE ROPES AND LET ME FALL. MY MY MY  ------

avatar
;melissa
Учител
Учител

Брой мнения : 12
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите на интерната, преди 4 дена.

Писане by Eric Price. on Нед Дек 08, 2013 5:00 pm

Мигове на усамотение, звучеше доста правдоподобно и определено по-добре от – бягам от реалността. Имаше ли изобщо начин човек да избяга от реалността? На дали, по простата причина, че независимо колко бързо бягаш, тя в крайна сметка пак те настига. Да си кажем честно, реалността бе абсолютна кучка, запомнете го и то казано от човек, под чието ниво бе да използва подобни названия, но понякога се налагаше, просто защото не откриваш друга дума, която би могла да даде достатъчно описание. Е, напоследък реалността на Ерик не беше чак толкова зле, но някои очевидни събития го караха да се замисли над това дали и той като мечките да не се ориентира към един няколко месечен сън. Може би събуждайки се, щеше да е намерил решение на проблемите си и отговор на въпроса дали е луд или наистина виждаше бившата си мъртва приятелка, в която бе лудо влюбен.
Прайс тръсна глава. Не беше сега момента да размишлява над странната си среща с онази учителка и нейната поразителна прилика с Валери. Ах, Валери. Последва ново тръсване на глава, което накара Ерик да изглежда така сякаш има някакъв отвратителен тик, но силно се надяваше че жената срещу него нямаше да си помисли същото. Или, че поне щеше да се задържи дълго около него, така че сама да разбере че това не беше тик, а просто начин да избистри главата си. Не, че му се получаваше, предвид факта че продължава да гледа в жената, така сякаш имаше рентгенов поглед и можеше да вижда директно през нея, а най-вероятно на лицето му се подвизаваше една тъпашка физиономия.
- Права сте, лесно е да се загуби човек тук. – засмя се Ерик, след като най-накрая се окопити. – Но пък бързо се свиква с безкрайните коридори, просто ви трябва малко повече време. – добави и се усмихна. Пъхна ръце в джобовете си и някак нервно премести тежестта на тялото си към пръстите на крака и после обратно към петите. Повтори това “полюшкване” два-три пъти преди да се усети, че е твърде детско и се спря.
- По-скоро малко разнообразие. – отговори й Прайс. – Обичам да ходя на една от северните, тераси изгледа е хубав, а и е приятно да четеш там. – продължи усмихнато тъмнокосия, като се стараеше да звучи възможно най-спокойно и непринудено, въпреки че днес това не му се отдаваше особено. Защо се превръщаше в малко дете всеки път когато пред него стоеше красива жена, не зависимо дали съзнанието му е заето вече от друга, че даже и от две?! Кога се бе превърнал в този тип мъже?
- Искате ли да ви изпратя до някое място, което е малко по-оживено? Или предпочитате да се разходите с мен? Така ще успеете по-бързо да запомните коридорите.

_________________
And you let her go.
Well you only need the light when it's burning low. Only miss the sun when it starts to snow.
Only know your lover when you've let her go.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите на интерната, преди 4 дена.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите