▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Sometimes being a brother is even better than being a superhero. [Eric & Rose]

Go down

Sometimes being a brother is even better than being a superhero. [Eric & Rose]

Писане by Eric Price. on Нед Дек 08, 2013 12:52 pm

Роуз. Малката му сестра и неговата пълна противоположност. Може би в този случай годините си казваха думата, защото Прайс бе роден във време, когато имаше неща, които са позволени и такива, които са не до там позволени, докато малката му сестра изживяваше тинейджърските си години далеч по-различно от него. Някак си по-разкрепостено и свободно, без излишното войнишко възпитание, на което бе подложен той самият. От друга страна, тя беше малкото момиченце, за което майка му винаги бе мечтала и до някъде тя бе виновна за разликата в характерите между него и сестра му. И все пак, ако беше останало нещо важно в живота на Ерик, нещо заради което си струва да си даде живота, то това беше неговата малка Роуз. Бе й се отдал напълно през последните години, най-вече след развода, а и до някъде именно тя бе причината сега художника да се подвизава в Интерната. Така беше по-лесно да се грижи за нея както от години правеше.
            Някои хора казват, че различията са това, което привличат хората. В случая на Ерик и Роуз не беше точно така. Годините разлика си казваха думите, не само за характерите, но и при начина на мислене и държание. Докато Прайс беше старомоден, сдържан и до някъде скучноват, то малката му сестра далеч не мълчеше толкова много и не се даваше на никого. Да, хубаво беше да държиш на своето, но понякога ината й стигаше до небето и това не само дразнеше Ерик, но и го караше да започва излишни скандали, които никога не приключваха добре.
Прайс вървеше забързано по коридорите в интерната. Имаше среща с Роуз след няколко минути и никак не обичаше да закъснява. Поглеждаше часовника си през няколко секунди, сякаш те имаха значение, а след това поклащаше глава и вътрешно се засмиваше на себе си. Когато най-накрая достигна стаята на сестра си, почука на вратата й и се подпря с една ръка на рамката.
- Ерик е. – каза на по-висок тон Прайс, сякаш за да предупреди сестра си да не се шашка, нищо че така или иначе имаха уговорена среща. Когато вратата се отвори, мъжа се усмихна сдържано и протегна ръце за да прегърне русокоската.

_________________
And you let her go.
Well you only need the light when it's burning low. Only miss the sun when it starts to snow.
Only know your lover when you've let her go.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Sometimes being a brother is even better than being a superhero. [Eric & Rose]

Писане by Rose Price on Нед Дек 08, 2013 1:15 pm

След тежката вечер снощи,Роуз искаше да се наспи хубаво.Това естествено нямаше как да се случи,тъй като рано сутринта към девет брат и я събуди,звънвайки и по телефона и ясно и заяви,че вече е крайно време да се видят.И беше прав,блондинката не беше виждала брат си от поне седмица.Но пък това беше разбираемо и двамата имаха ангажименти,които трябваше да вършат.За разлика от него,малката Прайс не рисуваше изобщо.Тя дори не можеше да нарисува къща като хората,докато Ерик беше съвсем различен.Той можеше да нарисува каквото си поиска и това беше една от причините Роуз да му завиждаше като по-малка,благородно разбира се.
Но освен в уменията им да рисуват,те двамата се различаваха и по много други неща.Блондинката винаги ги определяше,като Средновековие и Ново време.Разбира се Ерик беше средновековието.Неговите разбирания бяха крайно отдалечени от нейните и като цяло от тези на 21 век.Роуз беше невъздържана,агресивна,а понякога дори и самата тя не можеше да контролира себе си.Брат и обаче беше пълната противоположност на всичко това.Смирен,винаги готов да помогне и някак пасивен във всичко,което се случваше около него.Той не обичаше да бъде център на внимание,докато сестра му обожаваше това.Обичаше,когато всички се струпаха около нея и тя да прецени с кого да разговаря.Въпреки различията обаче,тя обичаше брат си и беше готова да направи всичко за него,когато и да е.
След като стана заради обаждането на Ерик,киселата и физиономия веднага се появи на лицето и.Радваше се,че нямаше съквартирантка.Обичаше да бъда сама през повечето време,а и така никой не разбираше за тайната и.Дори самия и брат не знаеше,че тя беше заразена.Изми зъбите си,взе си хладен душ и направи кафе.Докато машината правеше кафето,тя се облече и оправи леглото си.Знаеше,че брат и мразеше да бъде разхвърлено.Взе кафето,наля го в две чаши,отвори лаптопа и преглеждаше съобщенията в пощата си,когато на вратата се почука.Роуз затвори лаптопа и побърза да отвори вратата.
Винаги щом го видеше се успокояваше.Самия той явно действаше така на хората или по-специално на нея самата.Прегърна го силно и го придърпа да влезе.Физиономията и колкото да беше щастлива,си личеше че не беше спала кой знае колко.Уморения и вид щеше да направи впечатление на брат и,и тя знаеше това но нямаше какво да направи по въпроса.Просто щеше да му обясни нещата,такива каквито бяха.Именно Оливър беше виновен,че тя се беше прибрала толкова късно.Малката им разходка из околността се превърна в нещо друго и въпреки това блондинката не съжаляваше.
-Имам чувството,че минаха години откакто се видяхме за последно.Лошо е,когато не се сещаш за собствената си сестра!-пусна една лека шега,а след това се подсмихна развеселено.Всячески се опитваше да скрие безсънието си но не знаеше доколко и се получаваше.Чак сега забеляза колко много и е бил липсвал.Беше хубаво да имаш някой,като Ерик до себе си.Винаги щеше да се опита да те разбере,макар че мисленето им върху нещата се различаха съществено,в повечето случай успяваха да измислят нещо,което да ги държи в разбирателство.

_________________


I was made for your hands ✖️




avatar
Rose Price
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 77
Join date : 28.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Sometimes being a brother is even better than being a superhero. [Eric & Rose]

Писане by Eric Price. on Нед Дек 08, 2013 1:36 pm

Прайс винаги се радваше да види сестра си, нямаше как да бъде по друг начин, все пак когато си далеч от дома си, никога не беше лошо да има някой, който ти напомня за него. Ерик не обичаше да си спомня за определена част от дома му. Да, обичаше семейният уют, спомняше си с умиление за неделните ежегодни семейни вечери, които приключваха с игра пред камината. Обикновено задружно оставяха Роуз да спечели, защото още от малка, русокосата не обичаше да губи, а Ерик никак не обичаше да я гледа сърдита. Всичко това завършваше с горещ шоколад, и най-често със спящата Роуз в скута му. Това бяха нещата, които мъжа обичаше да си спомня от родният си град, но далеч повече бяха тези, които го накараха да си тръгне и никога повече да не погледне назад.
На първо място се нареждаше Валери, неговата сладка Валери, толкова невинна и едва с 3 години по-голяма от собствената му сестра. Още си спомняше как осъзна колко грешно е да бъде с нея, щом до мозъка му достигна тази мисъл - само с три години по-голяма от малката му сестричка. Валери си оставаше неговата обществена тайна, всички знаеха за връзката му с нея, всички го гледаха с погнуса, а той влагаше цялата си сила в това сестра му да не разбере за нея. Вероятно и сега нямаше да може да понесе реакцията й. Да, малката Валери заемаше първо почетно място в списъка му с неща, заради които не искаше да поглежда в миналото. На второ, разбира се, бе и бившата му съпруга. Сега определено му ставаше смешно сещайки се за първата реакция на Роуз, когато я запозна с нея. Още тогава сестра му намрази тази жена и вероятно само тя бе щастлива когато развода беше вече факт.
Прайс тръсна глава. Не беше нито времето, нито мястото да размишлява над тази тема в момента. По-важно бе да обърне подобаващо внимание на сестра си. Ето защо, мъжа сбръчка вежди гледайки светлото лице на Роуз. Сложи пръсти под брадичката й и повдигна лицето й към светлината, оглеждайки го обстойно, сякаш е някакъв вид музеен експонат.
- Пак не си спала - заключи накрая Ерик махна пръсти от брадичката й. - Не става така, тук си за да учиш, не да ходиш по купони или да правиш бог знае какво - добави мъжа като клатеше глава. Отново показа, че двамата са на светлинни години един от друг щом ставаше дума на тема "мислене". В крайна сметка, на 18 Ерик се бе вглъбил в идеята да учи и създава шедьоври, два години по-късно му идваха странни идеи на главата. Като да започне връзка с непълнолетна и други подобни.

_________________
And you let her go.
Well you only need the light when it's burning low. Only miss the sun when it starts to snow.
Only know your lover when you've let her go.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Sometimes being a brother is even better than being a superhero. [Eric & Rose]

Писане by Rose Price on Нед Дек 08, 2013 2:19 pm

Ерик изобщо не обърна внимание на въпроса на блондинката.Гледаше лицето и съсредоточено и накрая Роуз въздъхна.Тя вече знаеше какво точно си мислеше той.Тъмнокосият мъж хвана брадичката и и насочи лицето и към светлината.Да,Роуз имаше тъмни кръгове под очите защото не беше спала,кожата и беше станала по-бледа поради същата причина,а очите и едвам стояха отворени.И тя знаеше всичко това,но въпреки всичко се опитваше да се прави,че нищо и няма.
-Аргх!Ерик престани!-сопна му се и се изправи.Отиде до малкото помещение,където се намираха двете чаши с топло кафе и ги поднесе към малката маса,където седяха.Постави ги там и взе една цигара от кутията.Пъхна я между плътните си устни,взе запалката,завъртя и и само след секунда огъня се появи.Роуз дръпна от цигарата с някакво завидно удоволствие издиша дима далеч от брат си.Само като си спомнеше какъв скандал имаше заради това,че тя пушеше.Блондинката чудесно разбира се,че брат и искаше само най-доброто за нея,но не можеше да промени някои неща.Той не можеше да разбере,че тя правеше нещата,които обича
-Добре разбирам,че искаш да уча и да взема живота си в ръце,да имам хубава кариера и бла,бла,бла но разбери,че имам нужда и от забавления!Не може единствено да уча и да чета глупави книги!Достатъчно голяма съм,за да решавам кое е най-добре за мен.Моля те,нека не отваряме тази тема отново.Не искам отново да се карам с теб,а знам че това ще се случи ако продължиш!-сега като се замислеше нямаше да му каже,че е била с момче и заради това не си беше легнала навреме.Щеше да се разсърди още повече,а сега положението също не беше розово.Просто щеше да му каже,че се беше разхождала с приятелки из околностите на интерната.
-Кажи сега … какво става с теб?Изглеждаш ми някак различно.-не можеше точно да определи разликата,но виждаше и усещаше че я има.Просто в момента съзнанието и беше някъде другаде и тя не разсъждаваше напълно върху едно нещо.Тук таме се прокрадваха и мисли за Оливър,но блондинката бързаше да ги разкара от главата си.Той все още не заслужаваше тя да си мисли за него.Вярно,че знаеше тайната и но все още не можеше да му се довери напълно.Тросна глава и се върна в реалността пред Ерик,като очакваше отговора му,като между временно си дърпаше от цигарата,насищайки дробовете си с тютюневото изделие.

_________________


I was made for your hands ✖️




avatar
Rose Price
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 77
Join date : 28.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Sometimes being a brother is even better than being a superhero. [Eric & Rose]

Писане by Eric Price. on Нед Дек 08, 2013 2:44 pm

Съзнаваше, че има нужда от свобода, на първо място беше все още дете - е не съвсем, поне Ерик я приемаше все още за дете - но това не означаваше, че има право да оставя ученето на страни. А това с "глупавите книги" си беше чист удар под кръста, който накара Прайс да направи една странна физиономия, отваряйки уста от почуда. Май трябваше да се замисли дали да й подари онази книга, която в момента седеше под сакото му. Очевидно беше, че тя не се интересуваше изобщо от нещата, които обича той - ето колко малко си приличаха. Освен заради ясно сините очи, на дали някой би предположил че двамата са брат и сестра.
Хм, какво ставаше с него? Интересен въпрос, предвид факта че ежедневието му минаваше по един и същ монотонен начин всеки Божи ден. Ставаше, пиеше черен чай с малко мляко, после съсипваше картината която бе нарисувал предната вечер и я изхвърляше в някой контейнер, а по-късно през деня се заемаше с учителските си задачи. Единственото, което в момента бе по-различна, бяха срещите с Вирджиния, които успяваше да си открадне. Часовете прекарани с нея бяха разнообразието, от което мъжа се нуждаеше. Също и разсейването, за да не си тормози главата с излишни проблеми, които за жалост го настигаха по-късно през нощта, я като някой кошмар, я като тема за поредното безсъние.
- Ами какво става с мен. - замислено заговори Прайс. - Като за начало спя повече от теб и чета "глупавите книги", които ти така ненавиждаш. - извъртя очи тъмнокосия, но когато сестра му се нацупи и по физиономията й се прочете, че е на път да се развика, Ерик се засмя и я погали по косата показвайки й, че само я дразни.
- Работя, знаеш че при мен разнообразието е рядкост. - сви рамене синеокия, след което се облегна назад и се заигра с чашата, в която сестра му бе наляла кафе. - А, сещаш ли се за Вирджиния? - попита изведнъж Прайс. - Тъмнокоса, лека къдрава, много красива? - засмя се. - Всъщност тя е моето разнообразие.
Не беше уместно да каже "тя е моето гадже", защото звучеше твърде детско за него. Все пак повечето мъже на неговата възраст, вече имаха поне по едно дете, а той за пръв път след развода си се опитваше да създаде връзка. Така че да, определено думата "гадже" не беше уместна, въпреки че Вирджиния му се водеше точно нещо от този род.

_________________
And you let her go.
Well you only need the light when it's burning low. Only miss the sun when it starts to snow.
Only know your lover when you've let her go.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Sometimes being a brother is even better than being a superhero. [Eric & Rose]

Писане by Rose Price on Нед Дек 08, 2013 3:28 pm

Блондинката знаеше,че брат и щеше да се обиди на повечето от думите,които тя беше изрекла но казваше истината.Или поне тази истина,която се отнасяше за нея.Ето например защо трябваше да чете книгата като можеше да гледа филма.За нея беше едно и също,само дето с едното си губиш времето.Може би някой би казал,че гледа лесното.И този някой е точно брат и всъщност.Много пъти и се беше искало да му каже,че той се беше потрудил,а сега е един обикновен учител в интернат и всяка вечер рисува.Да,искаше и се да му го каже но дори в яда си осъзнаваше,че това беше прекалено грубо дори и за нея,а все пак и беше брат и трябваше да се отнася към него поне с повече уважение.Замисли се ако беше друг на неговото място как ли щеше да постъпи.Определено нямаше да си мълчи дори и за секунда.Роуз не беше от момичетата,които си оставяха „магарето в калта”.Никога не беше искала помощта на брат си за каквото и да е.От малка се оправяше сама с всичко.Поне на това се беше научила,а и може би това беше и причината малката Прайс да бъде толкова самоуверена.Някои я наричаха надута,но тя не беше!Просто добре знаеше възможностите си и това на какво беше способна.Да,имаше самочувствие но то беше с покритие.Имаше се за изключително красива и интелигентна.Това,че не четеше книги не я правеше глупава или пък недорасла за някои неща.Съдбата и беше поднесла толкова неочаквани ситуации,та едва ли някои от този интернат имаше нейната психика.Като гледаше останалите момичета се радваше,че не приличаше на тях.Не беше разглезена,напротив.В повечето случай беше адски строга,просто маската,която си слагаше веднага щом напуснеше стаята си,караше хората да я мислят за някое разглезено момиченце,което трябваше да получи всичко,което искаше и то на всяка цена.
Извъртя очи на коментара на брат си и беше тръгнала да отговори с нещо цветущо,но веднага след като я докосна по косата тя се отказа.Разбира се,че щеше да започне да я дразни с това,винаги успяваше да намери най-подходящото време да я изкарва извън кожата и.Блондинката погледна надолу и се замисли за нещо,когато брат и спомена познато женско име.Роуз моментално вдигна глава и го изгледа с детско любопитство.Да,познаваше Вирджиния но не можеше да каже,че бяха кой знае колко близки.Познати ги оприличаваше най-добре.Тя била неговото разнообразие?Винаги ставаше съмнителна относно връзките на брат си.Като знаеше за каква вещица се беше оженил предния път вече просто му нямаше доверие.
-Значи спиш с нея така ли?-по думите,които използва за да я опише на Роуз и стана пределно ясно как стоят нещата.Беше и странно брат и отново да има някоя жена в живота си и тази жена да е тя.Беше страшно ревнива относно това и доста пъти се беше карала с гаджетата на брат си,макар че той дори и не подозираше за това.Нямаше и нужда да разбира.Не знаеше дали щеше да отговори на този въпрос но синеочката обожаваше да го кара да се чувства неудобно,разпитвайки го за сексуалния му живот.
-Затова ли ми изглеждаш различен?Отразило ти се е добре!-започна да се смее,като пълна истеричка,но истината беше че наистина и беше много забавно.Отърсваше се от проблемите си,когато се подиграваше на брат си.Не можеше да отрече обаче,че в повечето случай и той не и оставаше длъжен относно подигравки,но за разлика от него тя поне носеше на шега,докато той ставаше корено различен

_________________


I was made for your hands ✖️




avatar
Rose Price
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 77
Join date : 28.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Sometimes being a brother is even better than being a superhero. [Eric & Rose]

Писане by Eric Price. on Пон Дек 09, 2013 5:27 am

Сестра му имаше тази...нека я наречем - супер сила - , която й позволяваше да говори глупости всеки път щом те изникнат в съзнанието й. Нормалните хора, обикновено обмисляха добре думите си, преди да говорят, но не и тя. Тя казваше всичко, което мисли независимо дали ще излезе по грешен начин. Май това се наричаше да бъдеш "цапнат в устата". Ерик не беше такъв. Той бе от хората, които внимателно премисляха дадената ситуацията и рядко говореше направо. Не искаше да си позволи да обиди някого, за това обикновено оставяше някои подробности за себе си и не ги споделяше, или ако го правеше, то бе изключително внимателен, така че да не накърни нечие достойнство. Всичко това само показваше колко различни бяха те, сякаш от различни планети, а не от едни и същи родители.
- Не, Роуз, не спя с нея. - отсече бързо Ерик клатейки глава. - Понякога имаш нужда от малко такт, знаеш ли? - попита я, след което сериозната ми физиономия се изпари и той бодна сестра си с пръст в корема като междувременно се засмя. И все пак той знаеше, че Вирджиния му се отразяваше добре, при всичко положения по-добре отколкото бившата му съпруга с нейните постоянни скандали, които го натоварваха психически. И все пак, явно тъмнокосата госпожица не му бе достатъчно разсейване, защото проклетата му муза още спеше и нямаше изгледи скоро да се събуди. Не можеше да си спомни от кога не е рисувал нещо, което да си струва да запази. В стаята му имаше само провалени картини, такива, които не искаше да вижда никога повече.
О, по дяволите, кого залъгваше? Много добре знаеше когато изчезна музата му. В онзи ден когато разбра, че Валери е загинала. Тогава нещо в него се пречупи и настана коренна промяна, която всичките му близки забелязаха, но никой нямаше смелостта да го попита. От тогава до сега, Ерик не бе нарисувал нищо което да си струва, нито една свястна картина. Нищо.
- Ами ти? - Прайс тръсна глава и отново погледна сестра си. - Каква е причината за безсънната ти нощ?

_________________
And you let her go.
Well you only need the light when it's burning low. Only miss the sun when it starts to snow.
Only know your lover when you've let her go.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Sometimes being a brother is even better than being a superhero. [Eric & Rose]

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите