▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Drevox mansion.

Go down

Drevox mansion.

Писане by Drevox. on Пон Дек 09, 2013 9:00 am


_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Drevox mansion.

Писане by Drevox. on Пон Дек 09, 2013 9:02 am

Искаше просто да се махне от подземията, да не мисли за това, да не мисли за нищо от случилото се. Но болката от него щеше да остане в нея, знаеше го нямаше как да го заличи..Сякаш беше като слънцето, което осветяваше всичко, но след като то спре да свети ще остане болката от спомена за топлината му.
Всеки човек го боли и то непрекъснато – дали ще е върха на кутрето или сълза в дъното на окото – това няма значение, от значение е само това, че болката съществува, независимо от нашето желание. И нищо не може да я спре. Да, вярно е, че за физическата болка има лекарства и че тя може да бъде премахната, но не е ли тя израз на онази другата, вътрешната болка. Онази, която яде човека отвътре докато от него не остане нищо … или по-точно – нищо достойно за уважение. Но най-лошото е, че въпреки всички усилия, които полагаме, с всяко наше действие и с всяка казана дума, ние нараняваме другите. И което е още по-страшно – в повечето случай правим това несъзнателно. Просто имаме вътрешна необходимост да чувстваме, да знаем, че и останалите страдат както нас, че дори и повече. Това, че другите страдат повече от нас е може би единствения стимул, който ни кара да продължаваме да живеем и в момента, в който осъзнаем, че нас все пак ни боли най-много, ние преставаме да се борим и животът ни свършва; просто прекъсваме нишката, за да я започнем отново в някой друг живот, може би. Може би всичко щеше да е наред, ако действително започнеха наново, но щяха ли да могат да поправят всички пукнатини, които се бяха събрали в телата им, във връзката им? Можеха ли действително да изгладят отношенията си и всички да са наред, да са добре дори и за малко.

През целия път, Нора не знаеше какво да каже, как да го каже, а да не говорим, че не искаше дори да го мисли, знаеше че утрешния ден, нямаше да е най – прекрасния в живота им, но също така знаеше, че той щеше да е до нея и въпреки това не се бе почувствала сигурна, че можеше да го направи. Въпреки взетото решение, въпреки сигурността й, сякаш нещо в нея все още се съмняваше, малко или много, а това нещо я изяждаше отвътре, сякаш не искаше да остави нищичко от нея и от това, което чувстваше.
Когато се прибраха Нора въздъхна и поклати глава, щеше ли да се оправи всичко? Не нямаше да се оправи и двамата трябваше да са наясно с това.
-Знаеш, че нищо няма да се оправи. И двамата сме напълно на ясно, че няма лекарство, което да излекува заразата напълно, за това не виждам, кое ще се оправи Майкъл. Отношенията ни? Да, сигурно, но нищо друго няма да е както го искаме.

_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Drevox mansion.

Писане by Michael Drevox. on Пон Дек 09, 2013 5:21 pm

Има ли невъзможни неща? Не! Поне Майкъл така смяташе. Той вярваше че ако човек има желание да постигне едно нещо винаги ще намери и начин. Затова и той вярваше че няма невъзможни неща, а просто трудно достижими. Майк предпочиташе да вярва в това отколкото да се убеждава че няма никакъв шанс за по добър живот. Той смяташе че човек трябва да е оптимист и никога да не се отказва. Но понякога дори и да не искаш съдбата те караше да се откажеш. Причиняваше ти толкова голяма болка че ти просто не можеш да намериш сили да се изправиш и да продължиш. Дори и да  искаш да го направиш с цялото си сърце. Майкъл си бе обещал че заради Нора той няма да си позволи никога да се откаже. Нямаше да позволи и тя да го направи. щеше да я държи, да бъде до нея и да я подкрепя. Щеше да направи всичко възможно усмивката да се появи отново на лицето й макар да знаеше че ще е много трудно и това ще е едно от трудно достижимите неща, но все пак достижимо. Това да имат нормален живот щеше да е много трудно, но Майкъл щеше да даде всичко от себе си за да може това да се случи. Искаше да поправи грешките си, макар да знаеше че те са непоправими. Искаше да може поне веднъж на лицето и на двама им да изгрее една истинска усмивка, показвайки щастието им. Толкова много се нуждаеха от това щастие. Толкова много искаха да бъдат едно нормално семейство, а беше толкова трудно. Майкъл нямаше да се откаже докато не накараше Нора да повярва отново в него и да си върне доверието й. Въпреки че не заслужаваше нищо подобно. Но просто не можеше да се откаже от нея. Не искаше да го прави. Вярваше че двамата заедно ще успеят да се справят с трудностите. Вярваше че тяхната любов може да стане много силна. Любов която винаги ще ги държи силни. Но тази любов се градеше много трудно, особено когато на пътя й се изпречваше толкова много болка. Душите им бяха толкова изтормозени че бе много трудно да се съвземат. Но трябваше. Трябваше да продължат напред. Въпреки всичката болка. Защото това да знаеш че не можеш да имаш дете от жената която обичаш бе наистина много трудно за възприемане. Но Майкъл все пак тайничко  се надяваше че утре когато отидат в проклетата болница Нора ще размисли и ще се съгласи да запазят бебето. Не че тя не го искаше. Просто и двамата осъзнаваха че живота на това дете е обречен, но не искаха да го приемат.
-Нора стига. Трябва да бъдем поне малко оптимисти. Трябва да мислим че за нас има бъдеще и че един ден всичко ще се оправи. Не може да приемем реалността толкова лесно. Не искам да го правя. За мен това не е реалността. Аз вярвам че един ден наистина ще сме щастливи. И няма да спра да вярвам. И ще те накарам и ти да повярваш в същото. А ако дори за миг си помислиш че трябва да се разделим по добре не го прави. Аз никога няма да те оставя. Живота ми без теб не може да съществува. Не мога дори ден без теб не разбираш ли. толкова много те обичам. И ще ти го докажа. Просто ми повярвай.-гледаше я право в очите. Гласа му трепереше защото напрежението насъбрало се в него беше наистина голямо. Просто не можеше да я гледа така. Колкото и да го олеше той трябваше да е силния и да не я остави да рухне.
avatar
Michael Drevox.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 22
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Drevox mansion.

Писане by Drevox. on Пон Дек 09, 2013 9:12 pm

Когато чу думите му й се прииска да замръзне и да не може да каже каквото й да е било. Сякаш бе прочел мислите й, точно така се бе почувствала, не можеше по никакъв начин да отрече, че преди минути си мислеше именно това. Нора въздъхна леко и поклати глава, как да гледа оптимистично на нещата, като всичко около тях се рушеше? Сякаш бяха създадени когато са заедно да сеят разруха. Харесваше й да чува, че я обича. Никога нямаше да й омръзне. Сякаш така успяваше да проникне дълбоко в душата й и да я докосне, оставяйки следа, че е бил там и че никога няма да я напусне. Те винаги бяха лоши един за друг, но и никога нямаше да бъдат добри за някой чужд. Въпреки многобройните им скандали, успяващи винаги да ги поставят в центъра на вниманието, въпреки всичките пъти, в които си позволяваха лека агресия спрямо другия, Майкъл и Нора не представляваха абсолютно нищо един без друг. Приличаха на два свободни електрона, блуждаещи неориентирано из пространството, напълно загубили пътя си. Бяха точно толкова различни колкото двете страни на монетата, но без тези две страни монетата нямаше да бъде цяла..
Искаше й се, наистина й се искаше всичко да е наред да гледа оппимистично на нещата, но как? Как можеше да го направи, когато всеки ден показваше, че това бе просто невъзможна цел, а борбата за достигането й бе прекалено жестока, а на Нора.. на Нора й бе писнало да се бори и да губи всеки ден нещо..
-Ще излъжа, ако кажа, че не си го помислих.. – призна си тя, вглеждайки се в Майкъл действително защо трябваше да крие от него мислите си, когато бяха чистата истина? Тя наистина смяташе до преди минути, че ако се разделяха поне живота им щеше да се нареди, той щеше да си намери някоя, която действително можеше да му даде истинско семейство.
-Но кажи ми, не съм ли права? Какво мога да ти дам аз вече? Не можем да имаме нормално семейство.. никога няма да е цяло, няма да седиш на двора и да играеш с детето си.. не е като да намериш някоя жена, която може да ти даде това малко щастие. Защото аз не мога. – призна си тя, въпреки че сякаш изричайки всяка от тези думи сърцето й забиваше по – бързо в гърдите й и щеше да изскочи всеки момент от там, сякаш искаше да се спука на парченце, сякаш нараняваше сама себе си, но знаеше, че бе малко или много права.

_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Drevox mansion.

Писане by Michael Drevox. on Чет Дек 12, 2013 4:24 pm

Майкъл я познаваше много добре затова и знаеше какви мисли преминават в момента през главата й. Знаеше колко много страда тя и ако можеше би взел всичката й болка нагърбвайки се с бремето той да я изтърпи. За нея би направил всичко. Толкова много я обичаше. Тя му даваше силата и спокойствието от което се нуждаеше, само и единствено тя. Но той явно не можеше да й даде същото. Не можеше да я накара да спре да мисли за случващото се. а и знаеше че никога няма да успее да спре напълно болката й. Но поне щеше да се опита малко от малко да я направи по малка. Щеше да пренебрегне себе си и щеше да се отдаде изцяло на любимата си. Колкото и тежко да му бе сега, той не мислеше за своята болка, защото да я гледа как страда беше много по мъчително.
Когато чу думите й той просто не знаеше какво да каже. Какво да направи. как можеше да си мисли такива работи. Тя беше неговото семейство, неговия живот, неговото слънце и неговото бъдеще. Тя беше тази заради която той намираше сили и се изправяше след всеки удар на съдбата. Тя беше тази заради която искаше да се събуди сутрин. Без нея той не е за никъде. Не можеше, а и не искаше да си представи живота без нея. А когато все пак се опиташе в съзнанието му се появяваше просто едно черно петно. А това означаваше че за него няма живот ако тя не е до него. просто живота му нямаше да има никакъв смисъл. Майкъл не искаше да има дете, не и от друга жена. Ако някога имаше дете то това дете щеше да е плод на любовта им. Да, колкото и да искаше да имат дете то той бе готов да се примири  с мисълта че това е невъзможно, но нямаше да се примири с мисълта че те не може да са семейство. И каквото и да правеше Нора, тя никога нямаше да го убеди в обратното. За него най важното нещо беше да е до нея. И щеше да бъде до нея до края на дните си.
-Нора как може да говориш такива работи. Как може въобще да си помислиш такова нещо. Ти си моето семейство. Ти си смисъла на живота ми и ако теб те няма аз няма да намирам смисъл да живея. Само ти единствена можеш да ме направиш щастлив. Ти ми даваш това от което се нуждая най много. Не искам да си мислиш че не трябва да продължаваме да сме заедно. Повтарям ти че аз никога няма да те оставя. Ще преглътна всичко което ми казваш и колкото и да се опитваш да ме отдалечиш от себе си аз няма да ти позволя да го направиш.-обви ръце около лицето й а погледа му се бе впил в нейния. За първи път в живота си се чувстваше толкова слаб. Мразеше да се чувства слаб а сега каквото и да правеше не можеше да го промени. Не можеше да я накара да се усмихне. Не можеше да спре болката й, а толкова много искаше. Искаше всичко да е наред. Искаше времето да спре. Искаше да са на място на което са само двамата, всичко да е повече от прекрасно, живота им да е повече от прекрасен, но знаеше че това нямаше как да стане. Затова трябваше да се примирят с настоящето, колкото и трудно да бе.
-Знам че ме обичаш Нора. И ако искаш наистина да съм щастлив то трябва да спреш да си мислиш че трябва да се разделим. Ние сме създадени за да сме заедно, трябва да разбереш това. без теб съм просто едно нищо любов моя..
avatar
Michael Drevox.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 22
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Drevox mansion.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите