▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

And if we should die tonight... Then we should all die together

Go down

And if we should die tonight... Then we should all die together

Писане by Ейнджъл Марджин on Пон Дек 30, 2013 9:11 am


Dora lovey


Името има история, но то не определя човека.
 
Това поне мисля аз. Знам какво точно трябва да означава името ми и знам историята му. Ейнджъл. Най- вероятно ако родителите ми не бяха тези, които са нямаше да се казвам така, но как човек може да прецени след като той не избира родителите си, не избира роднините си, почти нищо не може да избере в този живот. Може би съдбата е казала, че точно аз... точно аз ще се казвам така. Сигурно много се чудят защо споменах семейството си, ами просто защото съм кръстена на пра баба ми или нещо подобно. Не знам какъв е смисълът, но ми харесва. Въпреки че нито аз нито майка ми я е познавала е решила, че трябва да се казвам така. Казват че нося името и характерът и , че е била същият като мен...неузнаваема. Затова нося това име и се гордея с него – Ейнджъл Марджин. 
 
А.К.А: Виз
 Статус: the Avengers
 
Не знам от къде дойде прякора Виз. Просто един ден всички започнаха да ме наричат така, може би защото един, така да се каже приятел ме наричаше така. Виз. Дори майка ми започна да ме нарича Виз. Но името ми остана токова каквото е. Непокътнато. 
 
Годините не определят мисленето на хората и тяхната същност
 
 
 
Да. Това си е точно така. Как един човек щом чуе годините на някой и решава, че е неопитен или пък, че има много опит. Човече, когато аз бях дете, трябваше да разсъждавам като възрастен, да предприемам решения, да знам неща, които децата на моята възраст не знаят. Но...изгубих детството си, не го изживях. От една страна това ми помага, защото сега мога да се справям сама с живота, но това е нормално, защото съм на седемнадесет. Колко бързо отлитат годините...
 
Казват, че външният вид не определя хората, но понякога изобщо не е така... или пък е
 
 
 
Този въпрос ме измъчва от доста време. Прочела съм много книги, но никоя не ми е дала отговор. Всеки човек е един диамант, но нека не забравяме, че диамантът е просто парче въглен, който е бил упорит много години, а въглените изобщо не са красиви, затова и аз не се смятам за голяма красавеца.
Тялото ми е ужасно, поне аз така мисля. По- скоро кльощава, отколкото слаба, но се опитвам да поправя тази малка грешка, като се тъпча с всякакви нездравословни неща. Висока и това компенсира от части слабото ми тяло.
Косата ми е тъмна, но не мога да разбера какъв точно цвят е. Дали тъмно кафява или черна. Не знам.... Почти винаги прическата ми я определя възглавницата, но понякога стават доста добри попадения. Лицето ми е леко продълговато и това го прави още по- слабо.
Очите ми са тъмни като нощта и това съчетано с косата ми правят доста добра комбинация... е поне на мен ми харесва. Очите ми не са огромни, но понякога изпъкват по един доста странен начин и започвам да приличам на току що станал пияница или на леко надрусан наркоман.
Носът ми...толкова много мога да говоря за тази част от тялото. Когато бях малка си мислех, че ще е много по- добри хората да са без нос, имах доста добри разсъждения. Все пак носът ми винаги бе запушен и просто не можех да разбера за какво може да ми служи. След това започнах да го закривам и да се оглеждам, но разбрах, че без нос хората стават още по- грозни.
Не мога да определя какви точно са устните ми, но поне според мен не са нито много тънки, нито много дебели. Алено червени, пропити с кръв.
Може би нещото, което никога не забравям е да се усмихвам, въпреки че понякога ми е трудно, но все пак някой може да се влюби в усмивката ми. 

 
 
Характера е нещото, което те създава, прави те такъв какъвто си и трудно се променя.
 
 
 
Добре... дълго мога да говоря за характера си. Както разбрахте още в началото много хора казват, че приличам на пра баба си или каквато там роднина ми се пада. Аз съм просто неузнаваема. Доста сложна натура съм и малко се затруднявам да говоря за себе си... за характерът си.
Нещото което обичам много да правя е да чета. Странно е, но наистина много го обичам, прочела съм доста книги през краткият си, мизерен живот.
Може би повечето ми от характерът ще е изразен от цитати от книги, защото книгите са нещо невероятно, нещо което докосва душата ми. Жалко е, че хората изобщо не обичат да четат, дори не докосват тези невероятни четива, не оценяват труда на писателите, но пък и в днешно време са малко писателите, които могат да докоснат душата и сърцето ти само с едно изречение, повечето са просто аматьори, които искат да продадат книгите си и да направят повече пари и пишат някакви глупости, така че лично аз харесвам по- старите автори, въпреки че има и няколко добри нови.
Дълго време единствената цел в живота ми бе да се саморазрушавам. И веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлива. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш. Затова вече се опитвам да не искам да изпитвам това толкова проклето чувство, което може само да ти навлече беди. 
Най- вероятно хората, които ме познават най- добре ( но определено няма такива ) биха казали, че аз съм човек на крайностите, че мога да бъда колкото нежна, толкова и груба. И най- вероятно са прави. Обичам всичко което може да навреди на един човек и в същото време, всичко, което може да му помогне.
Колкото и да се пазиш можеш да бъдеш променен, точно затова аз имам две същности. Когато съм с други хора ставам лошото момиче, но ако съм сама или някой успее да проникне в душата и сърцето ми, ставам друг човек. Всъщност всекидневието ни непрестанно е бомбардирано от случайности или по-точно случайни срещи на хора и събития, които можем да наречем коинцидентност – тоест две неочаквани събития се случват едновременно, засичат се. Любимият на една млада дама се появява в ресторанта и в същото време прозвучава музиката на Бетовен или от моя страна на Green Day или Linkin Park. Огромно множество такива съвпадения остава незабелязани от човека. Ако вместо този младеж в ресторанта бе влязъл кварталния месар или чистача на съседното магазинче, момичето нямаше да обърне внимание, че радиото излъчва Бетовен или по- точно Green Day. Но надигащата се любов е изострила чувството й за прекрасното и тя никога вече нямаше да забрави тази музика. Всеки път, когато я чуе, ще се вълнува. Всичко, ставащо около нея в такъв миг, щеше да бъде озарено от музиката. Точно от този пример можем да разберем, че любовта е важно нещо в нашия живот, но...по- добре да не я изпитваме, защото тя е нож с две остриета и никой никога не знае кое ще му бъде забодено в сърцето, дали това със смъртоносната отрова или това, от което човек все някак си ще може да се излекува, но ще му остане белег. И в двата случая пагубно.
Едно от любимите ми произведения от малка ми е  “Славеят и розата”. Още от малка харесвам творчеството на Оскар Уайлд. Харесва ми начинът му на писане и това, че пише доста истински творби. Точно това негово произведение ме описва от една страна доста добре. И аз като славеят мога да пробождам сърцето си и да страдам, за да помогна на някой друг.

Може би доста от Вас не знаят това произведение, но то е просто невероятно, поне за мен. “Смъртта е голяма цена за една червена роза, животът е много скъп за всички. Но все пак любовта е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка, сравнено със сърцето на човека?” И аз като една птичка бих жертвала живота си без да се замисля, дори да знам, че най- вероятно ще съм го жертвала напразно.
Не само поетичните неща, звезди, луни, гори, цветя, но даже и бялото копче за панталон, което блести в локвата на улицата... Всичко има скрита душа, която по-често мълчи отколкото говори. Така съм и аз имам душа, дори другите да не го забелязват. Всъщност аз искам да е така. Точно аз искам другите да мислят, че съм едно безчувствено чудовище, което не може да обича. Може би трябва по- обширно да разкажа за двете крайности, в които може човек да ме види. 
А и да не забравя...мразя лъжата, затова винаги казвам нещата такива каквито са и понякога с това наранявам хората, но просто не мога да лъжа. 
И така... да продължа нататък. Не съм сигурна точно от къде трябва да започна, дали от добрата или от лошата страна. Може би от добрата, за да се отчаете след това от мен. Както казах преди аз имам душа. Мога да обичам само един човек истински и силно... е като не броим майка ми, но нея вече я няма. Никога няма да оставя приятел, въпреки че аз нямам такива, защото трудно някой може да спечели доверието ми, но един път стане ли това, човекът които го е направил можа да бъде сигурен, че ще му бъда вярна до гроба... освен ако той не ме предаде. Тогава всичко умира и зейва пропаст, която никога не може да бъде затворена. Обичам да чета, да свиря на китара, да чувствам всяко чувство такова каквото е, дори то да е най- болезненото чувство, което някога съм чувствала... искам го. Никога не се предавам и не отстъпвам на никой, но понякога когато някой не ми е приятен просто мълча и се опитвам да не се набивам на очи, дори това да е малко трудно, но пък ако някой наистина ми лази по нервите става малко страшно. Не съм сигурна, че разбрахте точно добрите ми черти, но се надявам, че от написаното до сега поне нещичко Ви е накарало да се замислите каква съм и какъв трябва да е човек. Но... все пак злото никога не умира, то само чака да се прероди. Така и аз си имам своите доста лоши черти. 
Пия и пуша в неограничени количества, но това се отнася повече за пушенето, отколкото за пиенето. Пуша каквото ми попадне под ръка. Знам че изобщо не е полезно, но все от нещо черният косач трябва да ме прибере. Мога да счупя главата на някой, без да ми мигне окото, е понякога аз си отнасям боя, въпреки че съм момиче. В училище съм най- голямата вандалка или както там се казва и все още си оставам такава. Това искам да виждат хората и го постигам доста добре. Мога да изплаша доста хора, само с поглед дори фигурата ми да казва точно обратното. Всъщност не се опитвам да избягвам неприятностите, защото те сами ме намират. Явно им харесвам. Относно интимният ми живот... ревнива съм, но и романтична, ненаситна, но и много внимателна. Но всичко това се отнася само ако обичам някой истински, а това ми се е случвало само един път, в противен случай... любовта просто я няма и всичко това изчезва. 
Много ми харесва един цитат, който гласи: “Човек е тайна ,тя трябва да бъде разгадана. Ако я разгадаваш цял живот , не казвай че си изгубил време . Аз се занимавам с тази тайна , понеже искам да бъда човек.” и е точно така. Всеки се опитва да разгадае тази тайна, но поне според мен никой не е успял. Чудя се защо имам две лица, защо прикривам същността си, защо правя всичко това... но отговор не откривам и от там стигам до извода, че тайната на човека не може да бъда разгадана. 
Хората, които ме познават ми казват да бъда себе си. Чудесно, но коя от себе си? Коя от всичките? Колко на брой са те? И коя от тях съм аз? 
Коя всъщност съм аз? 
 
Историята е единственото нещо, което ти остава когато си загубен. Тогава само тя може да ти припомни, кой всъщност си ти.
 
 
Родена съм на 14.05. в Лас Вегас - градът на пороците. Там майка ми и баща ми са сключили бърз брак, точно затова той се е разпаднал доста бързо. Още когато бях на две или може би по- малко са се разделили – вече дори и аз не помня. Но как едно дете... дори още не дете ами бебе може да помни толкова и то такиванеща. Майка ми разбира се страдаше много и затова израснах доста странно. Тя постоянно бе в кризи, пропиваше се... пушеше постоянно, не само обикновени цигари. И това ме караше да спя понякога на улицата, защото не можех да издържам да слушам писъците и... и аз се побърквах заедно с нея, ставах точно като нея, а това не бе за мен. Но пък така на улицата се научих да правя някой неща доста добре, научих се, че животът не е само детелини, рози и еднорози, пръцкащи дъги.

Щяха да ме изнасилят един път,  но се отървах или по- точно ме спасиха, приятел, на който и до ден днешен съм длъжница и никога няма да забравя. Пребиваха ме, прибирах се като мръсно коте, но никога не съм спряла да обичам майка ми, според мен не тя е виновна за всичко, което се случваше на мен и на нея. Единственият виновник за всичко е съдбата и историята ми.
avatar
Ейнджъл Марджин

Брой мнения : 2
Join date : 29.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: And if we should die tonight... Then we should all die together

Писане by .Joanna James on Пон Дек 30, 2013 5:00 pm

Ако искаш да си отмъстител трябва да вземеш някой от готовите герои, защото иначе броя на свободните свършиха Smile 
Или избери друга група Smile

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: And if we should die tonight... Then we should all die together

Писане by Ейнджъл Марджин on Пон Дек 30, 2013 5:24 pm

Ами... тогава Dreamcatcher?

_________________



And if we should die tonight
Then we should all die together
avatar
Ейнджъл Марджин

Брой мнения : 2
Join date : 29.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: And if we should die tonight... Then we should all die together

Писане by .Joanna James on Пон Яну 06, 2014 11:15 am

добре Smile

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: And if we should die tonight... Then we should all die together

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите