▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Charlotte Evangeline.

Go down

Charlotte Evangeline.

Писане by Charlotte Evangeline. ♠ on Пон Май 05, 2014 8:24 am



|Алена /Шарлот Еванджелин / Ивашков.| 19 годишна. | Deadowner  - вижда мъртвите|Fc: Claire Holt  
Началото ;
Февруари , 2000 година.
Досие  :
№ X.
Име :
Алена Ивашков.
Години :
7
Диагноза :
Дезорганизирана шизофрения , Параноидно личностово разстройство  , Диссоциално личностно разстройство.
Симптоми :  
Наблюдават се халюцинации и неадекватни изказвания. Характеризира се със злопаметност, склонност към отмъстителност, подозрителност, изопачено приемане на околните и непреклонно чувство за правота. грубо безразличие към чувствата на останалите хора, постоянна безотговорност и невъзможност за изпитване на вина, срам, страх или тревога.
Допълнително :
Момичето е било намерено в гората ,след почти три години в неизвестност. Прехранвала се е единствено с  прясна риба,която сама е ловяла. Остановява се ,че пациентката е заразена с някакъв странен вирус ,които я кара да си внушава,че вижда мъртвите. Въпреки,че пациента отрича ,казвайки,че неизвестна фигура се е грижела за нея през цялото време. Пациентката сама е измислила тази родителска фигура,за да не се чувства самотна.  Адекватна е и има големи шансове за възстановяване.

Август , 2000 година.
- Алена,какво си спомняш? – пита доктор,облечен в чисто бяла престилка,носещ малко записвателно устройство и една чисто бяла папка със себе си. Сега стоеше пред малкото момиченце и я наблюдава с някакъв  особен интерес. Алена го удостои само с един поглед в които можеше да доловиш ехото на ужасът все още живеещ в кристалните сини очи на малкото дете. Стискаше силно юмруците си и неспокойно се оглеждаше напред ,назад,шептейки тихо името ‘Роуз.’
-  РОУЗ! Роуз!  - започва да вика неистово,свличайки се на пода,плачейки и тупайки с малките си ръчички в сякаш някой се опитваше да го нападне,някой невидим за учите на доктора. – Няма да ти кажа,няма,няма,няма! – викаше с колкото  малкото изнемощяло гласче я държеше ,докато доктора се оглеждаше в сякаш очакваше някаква особено поява. Тогава виковете на момичето станаха още по-силни и непоносими,чуваха се из целия етаж,дори пациентите на долния етаж,дрогирани с най-различни успокоителни чуваха обичайните викове. И изведнъж всичко притихна. Момичето се оправи  и съвсем спокойно се изправи,сядайки отново на коженото  меко кресло гледайки към доктора които не изглеждаше никак доволен.
- Трябва повече да се стараеш! Сеансите  трябва да бъдат по-прогресивни. Утре отново си тук. -  строгият  му и безразличен глас и до ден днешен ехтеше в ушите й. Този ден поне бе мил с нея,а в другите случай й удряше шамари,само и само ,за да може да се срещне с Роуз. Но Роуз така и не идваше.. бе я напуснала от както я бяха приели в този огромен бял и страшно тих дом. Само нощем когато сънят й вече я отнемаше от тази изкуствена реалност тя долавяше гласът й ,тананикайки й староанглийска приспивна песен. Роуз не бе в съзнанието й  и тя го знаеш,Роуз бе нейния дух пазител. Само тя виждаше духовете.. и сега и доктора искаше да ги види.. Но не ставаше така! Ако всеки искаше  да вижда понитата повръщащи дъги и  реки от шоколад и сметана Земята щеше да е едно много по-приятно място. Докато вървеше към тъмната си стая Алена повтаряше в умът си картините от най-ранното й и ужасяващо детство които бяха провокирали тази нейна дарба. Баща й бе англичанин,а майка й рускиня. Пропаднала проститутка,която решила да  загърби миналото си примамвайки някой богат бизнесмен. Тъй като била красавица доста бързо бащата на Алена се лепнал за нея и 9 месеца по-късно се оказало,че тя е бременна. Бизнесменът с нежелание се оженил за майка й,но.. Вълкът кожата си мени , но нрава не! Тя продължила да има различни афери,които естествено  й се заплащали докато любещият й съпруг ходеше натам насам из света за да припечелва пари за поредната й прищявка. Една вечер обаче с е върнал по-разно и заварил съпругата си с друг мъж,при което побеснял. Взел един чук и започнал да  бие мъжът по главата докато не  потрошил всяка една частица в лицето му. След това направил същото и със съпругата си ,но продължил да удря с чука навсякъде по тялото й,докато не посиняло. Най-интересното било,че малката Алена надничала от малката си люлка в същата стая в която той убивал прелюбодейците.  Сега,връщайки се назад към тези спомени малкото момиченце не трепваше,не изпитваше нищо. Сетивата й бяха изтръгнати онази нощ в която дори не проля една сълза,чувайки всички онези писъци за помощ и милост. Тогава баща й  я грабна и я заведе в гората където я пусна ,а след това самият той тегли куршума си.
15 април 2013 година.
 - Честит 19 рожден ден Шарлот!  - извика Роб,докато не спираше да щрака с ужасно досадния си фотоапарат които можеше да те заслепи с тези противни светкавици. Другите й приятели или по-точно познати започнаха  да й пеят ‘Честит Рожден Ден’ докато тя се голеждаше уж усмихнато,търсейки едно единствено лице. Тя живееше сама и всички в квартала  намираха за много странно ,че едно 19 годишно момиче имаше пари да изплаща скъпата си кола  и всички удобства които бе направила за себе си. Всичките познати които бяха дошли на купона й преди няколко години я наричаха откачалка,психо. Нейният прякор беше психо,а сега бе заместен от гальовният прякор ‘Шар’. От както обаче забогатя изведнъж всички стари врагове станаха нейни първи приятели. Щом духна свещичките от изящно украсената торта всичките много настойчиво и уж заинтересовано се опитваха да разберат какво си бе пожелала. Бяха около 7 човека общо,всичките от богати семейства.
- Роуз. – каза просто й тихо момиче,наблюдавайки обърканите им погледи. Докато един от най-големите задници в цялата гимназия не се разсмя неистово :
- Шар май пак изпер.. – този път,този път не можа да довърши една от хилядите си обиди които бе изсипвал върху нея,този път вратът му се пречупи от нищото,а последните му няколко букви останаха удави в кръвта която бликна и опръска всички присъстващи които започнаха да бягат с ужасени физиономии  и гибелни писъци.  Али просто седеше близо до тортата си с ужасяващо спокойна усмивка ,докато къщата се пълнеше с  най-различни останки от телата на  гостите й.  Щом  и последният писък секна,Али повдигна искрящите си очи нагоре и срещна топъл   мек поглед.
- Роуз! – възкликна момичето досущ с детински глас,а усмивката й отново грейна на лицето.
Характер и Външен вид ;
Ариадне е много красива. Има прекрасно лице, чаровна усмивка, невероятно красиви светли очи и дълга, буйна, руса коса. Тялото и е стройно и високо. Има перфектна фигура. Държи много на красотата си, затова постоянно си прави всякакви маски и други неща. Не спазва никакви диети и не се ограничава. Природата я е надарила с бърз метаболизъм, но не злоупотребява с него и всяка седмица тренира по 3 пъти. Най-често пилатес. Но и танци. Все пак почти всяка вечер е в някой клуб. Обича да носи рокли. Почитателка е на високите токчета и следва модните тенденции. Много харесва цветята. Затова всичките и дрехи са много цветни и красиви. В косата си винаги има някоя фибичка или диадема. Но косата и винаги трябва да е пусната. Обича да следва модните тенденции. Никога не е назад с тях. Всички момичета искат да са като нея, а това още повече и вдига самочувствието. Луда е по червилата, затова никога не излиза без червило, фон дьо тен и спирала. Естествената и коса е много кестенява.
Три думи.. Само три думи, които перфектно биха ви описали характера на госпожицата. Горделива, арогантна и коравосърдечна. Три думи с толкова многозначително значение..  Ивашков е една много странна личност, която рядко бива разбирана от другите. Гордостта й няма граници. Би пренебрегнала всичко и всички, за да запази и последната си капка гордост. Звучи егоистично и всъщност е точно такова. Това е една от хилядите й други лоши черти. Винаги поставя себе си на първо място, не би видяла смисъл да се жертва заради някакво друго същество било то и нейн роднина... Ако я познавате е невъзможно да не сте забелязали арогантния й поглед, който многозначително обхожда лицето Ви. Но с това се свиква толкова лесно, като поносима част от непоправимата й същност.. Но възможно ли е изобщо да се свикне с коравосърдечността й ? Та тя би убила някой просто за забавление. Би се забавлявала от мъките на всичко живо и от болката в очите им..


Алена Ивашков,момичето намерено в гората  след 3 години в неизвестност,загина в трагичния пожар в  клиниката за душевно болни ‘Света Екатерина.’ Дано тази малка изтерзана душа е намерила покой!
avatar
Charlotte Evangeline. ♠

Брой мнения : 1
Join date : 04.05.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Charlotte Evangeline.

Писане by .Joanna James on Пон Май 05, 2014 9:21 am

прекрасен герой, добре дошла

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите