▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Беатрис Бордо

Go down

Беатрис Бордо

Писане by .bordeaux on Вто Май 06, 2014 9:23 am



Обикновен човек| 23 години| Teresa Palmer

Не беше уплашена от боевете, на които присъстваше... колкото и жестоки да бяха те. Всъщност, дори бе пристрастена към виковете, болката и удоволствието от това да удариш някого. Да виждаш агресията или просто да я чувстваш в околните. Имаше чувството, че от тях се преливаше по нейните вени и я хранеше. Караше я да се чувства пълноценна, изпитваше задоволство от малките турнири, които организираше братовчед й в нейна чест. И това й харесваше. Харесваше самия жест, направен от него и винаги му се наслаждаваше на живо, така близо до арената, сякаш почти можеше да докосне разкървавените устни на участниците и да изстиска и последната капчица жал от тях, за да се озове по средата на разразяваща се буря от страсти и желание за мъст. Винаги носеше бяла рокля, толкова бяла, колкото можеше да бъде и булчинска, но нейната обикновено се оказваше опръскана с кръв и смърт, често си тръгваше с пръски нещастие по нея, но с усмивка на лицето си.
– Забавляваш ли се, скъпа Беатрис? – попита я веднъж един от биещите си. Беше й познат, дълбоките му зелени очи и мускулесто тяло сякаш я бяха покварявали вече с нежността си. По мускулите му се стичаха капки пот, смесваха се с пръските кръв и го караха да изглежда почти като мъченик. Всъщност, Беатрис го определяше като самия дявол, един наистина сексапилен дявол, сянка на светлото й минало. Сега се наслаждаваше на неговата сила. Намираше нещо възбуждащо в това да вижда физическата му болка, усещаше топлината между бедрата си и онзи специфичен начин, по който дробовете й не можеха да се снабдят с нужния им кислород, затова вдишваше доста по- често. – За теб, Бордо и за цялата династия Бордо! – дрезгавия му глас я накара да потрепери  и да направи това, което не беше правила до него, може би защото бе била с всичкия си, а не превъртаща, както в момента.
Изправи се от мястото си и закрачи към вратата на огромната, човешка клетка. Махна пренебрежително към опитващите се да я спрат. Нареди боя да бъде прекратен за секунди, а окуражителните викове на публиката стихнаха за миг. Клетката беше отворена. Отвътре нито един от човешките зверове не помръдна, нито този, който бе отправил така желаната от нея битка към Бордо, нито противника му. Стъпките й, по- тежки от въздуха, по- нажежени от горещо желязо малко по малко се приближаваха към него, навлизаха в клетката, а зад нея тя се оказа затворена и заключена. Ръката й хвана раненото рамо и накара притежателя му да се извърти. Устните й се впиха така, както си бе представяла под силните възгласи на публиката. Почти бръкна в раните му, усещаше физическото му страдание и душевното ликуване в настоятелната му целувка. Беше задоволяващо, прекрасно, възбуждащо и електрическо.
Беа се отдръпна и притисна към решетките. Сигнала отново достигна до слуха й, позволявайки на двете страни да се сбият отново като животни. Беше толкова по- хубаво тук- притисната към решетката, все още сломена от мъжката сила на разранените мъжки устни. Докато зорко наблюдаваше ударите, ритниците... и загубата.

В яхнията има всичко.
Искам книгата да мирише на кафе, да има вкус на кафе и да завладява като такова. Да е гореща като цигара. Да не тлее, да остава само пепел след нея. Да има театър! Стихотворения. Да има любов. Да е неразбираема, сложна и в същото време толкова проста, че да е болезнена за разбиране. Много смешна и безкрайно тъжна. Нека има улични артисти, музиканти. Руснаци. Нека има много Русия. „Искам да е старо”, да има възрастни хора. Също така да е опасно.
„Интригите са нещо много просто”; „Не искам да има интриги”. Гадни обувки, не можем да минем без тях. Много екстази и опияти.
„Моите наркотици са кафето и цигарите.”
МЪЖЕ! „Вече няма Казанова, няма Дон Жуан”.
Искам град. Никакви гори и планини. Без природа. Само автентични стари сгради, панорамни градски пейзажи.
СЕКС! Нека е пълна с еротично бельо, порно и много сексуална фотография. Искам да вони на хормони и секса да е мръсен. Да е чувствен. Всъщност- всякакъв. Различен!
Искам да гледам през светли очи.
Не забравяй театралните костюми. И сладко от смокини, шоколадово суфле. За десерт нека пристъстват убийства. Да има гробища и много цветя. Безброй нарциси и червени рози. Каквито решиш цвята! Всяко от тях притежава различен смисъл.
„Be in love forever”. Обичам да живея в любовта. Да потъвам в нея, дори да няма кого да обичам.
Да има парфюми. Много и различни аромати. Всеки означава нещо различно, нали така? Агресия. Псувни. Не омраза. Реквием. Много салати. Барове. Всичко да е в бароков стил. Завивки, бели, намачкани завивки, пропити със страст. Нека има и готварски рецепти. Обичам рецепти.
„Силна безумна страст под звуците на пияно” (из „Разкази под екстази”)
Цигулка- страдивариус. Дървена да е. Струни за цигулка и много много дървени подове и столове. Наркотици. Меланхолия. Би сексуални. Шизофреници. Самота. Голи тела. Париж. Свобода в окови.
„Не искам да се тлее. Всичко ще се изпепелява и ще остава само пепелта”

_________________
wanna make a memory,
it's bitter sweet to hear you laugh, if you stay hey. i''ve got a plan. you wanna make a memory. you wanna steal a piece of time. you can sing a melody to me.
avatar
.bordeaux
Обикновен жител
Обикновен жител

Брой мнения : 15
Join date : 14.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Беатрис Бордо

Писане by .Joanna James on Вто Май 06, 2014 9:29 am

Добре Дошла

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите