▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Pizzaria Italino

Go down

Pizzaria Italino

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Съб Ное 23, 2013 7:53 pm


_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Pizzaria Italino

Писане by virginia. on Сря Дек 04, 2013 2:33 pm

Между два противоположни пола липсва място за приятелство, освен при едни крайно специфични обстоятелства, разбира се. Ами ако грешеше? Вирджиния бе приела това заключение за една от простите философия на живота си, но честно казано започваше да се замисля дали не бе прибързала. Имаше и други подобни философии, които бе разбила на парченца, та защо не и тази? И все пак не можеше да бъде сигурна.
Денят бе извънредно потискащ. Мразен, студен и с вероятност за валежи или поне така говореха при последния път, в който обърна поглед към телевизора сутринта. Това обаче не беше извинение, за да зареже намислените задачи. Идеята бе в крайна сметка да зареже статуса на целодневен пазач на апартамента и да си намери работа, но в края на година това се оказваше мисия невъзможна. При такива условия бе готова да се хвърли върху банкомата, когато въпросната машинка показа увеличение на сумата, а не намаление. Хубаво бе, че въпреки възрастта и хилядите си грешки в живота продължаваше да има подкрепата на родителите си. Ако не морална, то поне финансова; така или иначе бе свикнала предимно с нея. След последното интервю за работа в малка сладкарница на ъгъла, където се надяваше да не я изберат, чернокосата бе в наистина добро настроение и изпълнена с желание да направи нещо за някого. Обикновено постъпваше егоистично и в такива моменти купуваше или правеше нещо за себе си, но този път реши да разнообрази. Вървеше с уверена крачка по посока на интерната. Вече си представяше как купува китайско от малкия ресторант на първата пресечка и продължава към сградата, как върви по дългите коридори към кабинета по изкуства и изненадва Ерик с появата, защото знаеше, че преди празниците програмата им ставаше наистина натоварена и буквално нямаше време за обедна почивка. Минавайки покрай пицарията се обърна за секунда, колкото да провери дали имаше представителен външен вид и донякъде заради носталгията. Ако не я лъжеше паметта, тук се запознаха при наистина неловка ситуация, в която бедната сервитьорка обърка поръчката им, а след това се намеси и допълнително поръчания кетчуп от нейна страна и всичко завърши като в сцена от комедиен филм. Спря моментално и без да се замисля влезе.
- Мога да седна, нали? – попита, издърпвайки стола срещу неговия, и седна без да изчака отговор от негова страна. – Очакваш ли някого?

_________________
And she won’t stop. She run things, things don’t run.
She doesn't take nothing from nobody.
avatar
virginia.
Бунтовник
Бунтовник

Брой мнения : 39
Join date : 30.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Pizzaria Italino

Писане by Eric Price. on Чет Дек 05, 2013 7:20 am

Денят се познава по утрото. Нали така казват хората? Може би беше така, нищо че утрото на Ерик не започна по най-прекрасния начин на света. За радост тъмнокосия не вярваше в подобни изказвания, за това бе решен да оправи зле започналия ден, като го превърне в един далеч по-интересен и усмихнат. Мотото на господина бе "Усмихвай се, независимо какво ти поднася съдбата". Е, на него тя му беше скроила доста номера, но като че ли имаше намерение в крайна сметка да оправи кашата, която сама му беше създала. И така, след като тази сутрин беше станал "с дупето нагоре", Прайс беше решил да отмени всичките си часове за деня и да се отдаде на нещо свързано с по-малко нерви.
Израза "по-малко нерви" директно го караше да се замисли за чаровната тъмнокоска, която винаги караше денят му от сив, да заприлича на една пъстроцветна картина. Имаше нещо в онази нейна усмивка, която заразяваше и него и моментално придаваше на лицето му детският вид, който Ерик така или иначе имаше. Вирджиния бе негова приятелка от доста време. Бе един от онези хора, с които спокойно можеш да говориш, независимо на каква тема. Вероятно Прайс никога нямаше да забрави денят, в който я срещна, както и онзи, в който тя се превърна в първият човек узнал за Валери. Да, тя добре знаеше какво бе изпитал тогава Ерик, но въпреки това все още беше до него опитвайки се да създаде силна връзка. Обичаше я. Не можеше да каже точно по какъв начин, но я обичаше.
Художникът се намираше в една негова любима пицария, нищо че не беше особено голям фен на италианските ястия и дори на пицата, защо му беше любима? Много просто, беше свързана с любим човек. Прайс наблюдаваше замислено преминаващите хора навън и периодично поглеждаше към часовника си. Отпиваше спокойно от черния чай с мляко и отново поглеждаше към часа. Като един добър слушател, той добре знаеше че Джия, както той обичаше да я нарича, сега бе на някакво интервю за работа, а познавайки я добре навярно нямаше особено желание да работи там. Обикновено, след заета сутрин тя обичаше да се отбива до някой от любимите им ресторанти, взимаше храна за вкъщи и го посещаваше за обяд в Интерната. Този път бе негов ред да я изненада.
- За да бъда напълно честен, тъкмо смятах да те проследя. Знаех че по това време минаваш от тук - отвърна й Ерик, а на лицето му моментално се появи широка усмивка. Мъжа се измести на един от страничните столове, така че да се окаже по-близо до тъмнокосата, след което хвана кичур от къдравата й коса между пръстите си и го премести зад ухото й.

_________________
And you let her go.
Well you only need the light when it's burning low. Only miss the sun when it starts to snow.
Only know your lover when you've let her go.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Pizzaria Italino

Писане by virginia. on Чет Дек 05, 2013 8:21 pm

Предполагаше, че е така. Липсваше онова сериозно изражение, с което очакваше някого; най-често собственик на галерия или друго лице в средите на изкуствата, на което вероятно да пробута някоя картина или такава на свой ученик, защото знаеше, че има талантливи деца в интерната. Липсваше и онази нервност, с която бъркаше чая си до полуда или просто ту хващаше чаша, ту я пускаше, ако не беше нещо топло и поднесено в порцеланова чаша.
За разлика от Ерик Вирджиния нямаше предпочитания за храната. Харесваше почти всичко, освен ако не бе някоя крайно екзотична кухня, включваща извънредно странни на вид морски дарове и разни непознати треви и билки. В пицарията обаче едва ли съществуваше вероятност да попадне на нещо подобно и все пак се чувстваше гадно, знаейки, че Ерик не бе особен фен на кухнята, което единствено я караше да се замисли как така бе имала късмета да го срещне точно на това място?
- Искаш да си честен с мен, така ли? Тогава защо не ми кажеш честно как си ме представяш с бяла готварска престилка и шапчица с нарисувана усмихната поничка, докато предлагам палачински с пълнеж или карамелизирани плодове? – попита, обръщайки се към него и самата мисъл я накара да се усмихне. Нямаше да стане, нямаше да позволи на една сладкарница да я превърне в клоун, дори и донякъде униформата на заведението да изглеждаше сладко, но тя просто не бе момиче за всичко, което да отговаря с усмивка на капризни клиенти с малки деца и възрастни дами с проблеми със слуха и критики към всяко едно от предложените сладки изкушения. Чернокосата отмести поглед към масата и се присегна към менюто, оглеждайки го в търсене на нещо, което не съдържаше паста или пица, но единственият вариант изглеждаше да е салата, а се съмняваше, че варианта е приемлив от негова страна.
- Е, какво ще поръчваме? – попита и отново вдигна поглед към Ерик. Едно момиче вече бе поело курса в тяхна посока и Вирджиния нямаше желание да се бори повторно за нейното внимание, така че бе решена да действа на мига.

_________________
And she won’t stop. She run things, things don’t run.
She doesn't take nothing from nobody.
avatar
virginia.
Бунтовник
Бунтовник

Брой мнения : 39
Join date : 30.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Pizzaria Italino

Писане by Eric Price. on Съб Дек 07, 2013 9:00 am

Какво харесваше в нея? Това, че никога не се съмняваше в думите му. Определено не искаше до себе си някого, на когото постоянно трябва да повтаря неща от рода "Въобразяваш си" или "Имай ми повече доверие". Именно думата "доверие" бе ключова за една връзка. Поне Ерик беше на такова мнение. За пример винаги можеше да даде бившата си съпруга, която никога не му бе имала доверие относно доходите и парите, които влизаха в малкото му семейство. Сега се радваше, че никога не се беше решил на така важната крачка да създаде поколение. От една страна така и не се беше почувствал достатъчно здраво стъпил на земята и готов да гледа дете, а от друга - дълбоко в себе си знаеше, че жената до него не е правилната. В крайна сметка точно така се беше оказало. И не, непрекъснатите лекции от страна на възрастната му майка, не можеха да го убедят, че времето си отминава. Да, преминаваше трийсете, но със сигурност годините не те правят по-малко или повече възрастен.
Прайс се засмя на думите на Вирджиния. Определено не я виждаше с казаната от нея униформа, още по-малко си я представяше зад щанд с пухкави вкусотии разправяща се с възрастна дама, която изисква от нея да избори всяка една съставка, с която е приготвен шоколадовия мъфин. Погледа на тъмнокосия заигра бегло по менюто. Опитваше се да свикне с храните, които хората ядяха всеки ден, за това и продължаваше да идва тук, независимо че не си падаше по пици със страни комбинации от рода на ананас и сирене. Още повече пък обичаше блудкавия бял сос на спагетите "Карбонара", но синеокия имаше една слабост и тя носеше името "лазаня". Определено никога не отказваше точно това ястие и дори не му беше нужно да прегледа менюто, за да е наясно какво иска да поръча.
- За мен обичайното - отговори след миг Ерик. - Лазаня "Болонезе" - добави той и вдигна ясните си очи към тъмнокосата като в същото време затвори менюто. Дълго време погледа на Прайс "обикаляше" из познатото лице на Вирджиния, докато накрая не се спря върху устните й, които в момента без звук изговаряха различни специалитети из менюто. Позната тръпка накара тялото на мъжа да изтръпне и импулса да я целуне се засили.
Не го разбирайте погрешно, господинът просто бе толкова заклет джентълмен, че понякога от уважение не правеше първата крачка, освен това малка част от него не бе фен на публичното изразяване на чувства.

_________________
And you let her go.
Well you only need the light when it's burning low. Only miss the sun when it starts to snow.
Only know your lover when you've let her go.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Pizzaria Italino

Писане by virginia. on Съб Дек 07, 2013 11:31 am

Вирджиния срещаше сериозни проблеми с поръчването и това съвсем не бе единичен случай. Винаги набелязваше нещо от пръв поглед, но обикновено откриваше още интересни неща, докато сервитьорката наближи. В този случай попадна на мъж и донякъде се радваше, защото те обикновено даваха по-добри съвети. Все още не се бе превърнала в жертва на глада, така че успешно можеше да премине с някоя салата, която съдържа и месо или сирене в комбинация към зеленчуците и щеше да я засити за поне няколко часа. Точно тогава обаче попадна на прикачения лист със специалитети, където бе запленена от някакво предложение с пилешко месо и сос от броколи и синьо сирене, макар че въпросните зелени неща не вдъхваха особено доверие. След кратък съвет за това и онова в крайна сметка се спря на някакъв вид паста, чието име забрави секунда след като поръча, но знаеше, че не бяха спагети, нито нещо общо с масово известен сос. Това го беше наследила от баща си, нямаше спор. Той винаги експериментираше, макар че бе доста по-краен в избора си от нея. Е, в италиански ресторант Вирджиния едва ли имаше вариант, който да включва морски дарове или разни влечугоподобни същества. След като Ерик не поръча нищо за пиене Вирджиния все нещата в свои ръце и допълни поръчката с бутилка вино и минерална вода. Нямаше представа какво точно пиеше той, въпреки че се очакваше да има познание в тази сфера, но някак виното вървеше най-добре в комбинация с италианска кухня. Поне така бе чувала.
- Какви са ти плановете за деня? – попита, връщайки поглед върху него. Вече бе забелязала, че този път не носеше едни от по-старите си дрехи, нито пък имаше следи от боя по пръстите си, а обикновено така се случваше, когато имаше часове. Разбира се, можеше да пропусне петната, но Вирджиния знаеше колко навътре приема той изкуството и как не можеше да не се докосне до някоя картина, дори ако тя бе на негов ученик и той просто даваше насоки. В друг един аспект обаче го познаваше и затова просто плъзна едната си ръка под неговата и преплете пръсти с неговите.

_________________
And she won’t stop. She run things, things don’t run.
She doesn't take nothing from nobody.
avatar
virginia.
Бунтовник
Бунтовник

Брой мнения : 39
Join date : 30.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Pizzaria Italino

Писане by Eric Price. on Нед Дек 08, 2013 6:29 am

А да, планове. Какви му бяха плановете? Обикновено всеки негов ден започваше с обещанието, че и днес ще оцелее, но точно тази сутрин някой се бе потрудил Прайс да се озове на земята няколко пъти и то в рамките само на около пети минути. Това си беше достатъчно, за да си мисли художника, че този някой определящ съдбата му, бе решил днес да го довърши. И все пак Ерик бе леко склонен да мисли, че сам си е виновен за спъването в онзи куп книги, чието място със сигурност не бе в средата на помещението,  или пък на дали някой имаше пръст в това че той сам бе оставил чашата си с чай на ръба на масата, по простата причина че нямаше къде другаде да я остави и съответно тя бе намерила своето място на пода. А обичаше тази чаша. Една от онези керамичните, които се изработват в студио тип "направи си сам", а я обичаше толкова много, защото малката му сестра я бе изработила и боядисала с такава любов само за него.
- Да видим... - замислено рече Прайс и се заигра с пръстите на Вирджиния. - Събудих се тази сутрин с идеята, че ще си изкарам часовете и после ще се видя с теб за разходка, но по-късно установих че часовника ми е назад и съм закъснял за първият час с цели 15 минути. - поклати глава Ерик. - Имаше само едно логично продължение на деня и то бе да прескоча направо на срещата с теб. Освободих децата от часовете днес. - добави художника и се засмя.
Мъжа повдигна ръката на тъмнокосата и целуна леко опакото й, като не отделяше сините си очи от нейните. Много хора биха заключили, че е старомоден и скучен. Нямаше нищо против да носи тези названия, стига жената до него да знаеше че има пълното му уважение. По скромното мнение на Прайс, имаше си място за всичко и не беше нужно целият своят да бъде наясно с личните ти отношения. Освен това, някога един много умен човек му бе казал "Колкото по-малко хора знаят за връзката ти, толкова по-голям шанс има тя", и да Ерик се бе убедил в тези думи. И все пак в един момент на слабост, англичанина се наведе към Джия за една кратка, но изключително нежна целувка, която бе достатъчна да покаже привързаността му към нея. Добави още една по ръката на красавицата, след което се отдръпна на мястото си.
- А твоите планове? - попита я. - Освен да си губиш времето с един пропаднал художник? - добави смеейки се.

_________________
And you let her go.
Well you only need the light when it's burning low. Only miss the sun when it starts to snow.
Only know your lover when you've let her go.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Pizzaria Italino

Писане by virginia. on Пон Дек 09, 2013 12:39 pm

Вирджиния никога нямаше план за деня и това Ерик трябваше вече да е запомнил, затова въпросът му я накара да се намръщи леко. Естествено единственото планува нещо в един неин ден бе обядът с него, ако можеше да го нарече така, защото понякога се състоеше дори в четири часа следобед, ако преди това бе имал часове. Нямаше представа кой изготвя програмата и по каква схема, но не харесваше начина, по който разкъсваха времето му. В същото време нямаше нищо против да го види дори в това безбожно за обяд време. Сега, когато нямаше и работа, която да запълва поне част от времето й, в графика на чернокосата цареше тотален хаос. Понякога се случваше дори да се чуди кога е по-удачно да стане или да си легне.
- Всъщност се надявах да имаш следобедни часове, защото възнамерявах да ти измисля коледна изненада… - реши да го подразни, макар че отдавна бе измислила каква точно да е тази изненада и определено не мислеше точно днес да се занимава с нея. Бе решила един ден да го играе сериозно ангажирана, за да бъде сигурна, че Ерик няма да опита да я разконспирира. Едва тогава се усети, че освен въпроса той бе добавил нещо. Инстинктивно го перна по рамото сякаш това щеше да го накара да се осъзнае какви глупости ги говори. – Хей, не започвай да звучиш като бившата си. Тя е тесногръда песимистка без естетическа култура.
Вирджиния имаше лошо първо впечатление от бившата му съпруга и не се притесняваше да изказва мислите си на глас по неин адрес, макар понякога да прекаляваше и тогава започваше да се пита дали пък не го засягаше по този начин. Все пак трябва да е било наистина силна връзка помежду им, щом са се решили да преминат към стъпката с брака. Това обаче не променяше факта, че въпросната дама очевидно никога не бе имала някаква близка среща с изкуството, че да го оцени.
- Ти не си пропаднал, ти си чудесен художник. Учиш децата да виждат света по един по-красив начин, отколкото посредством действителност. Не знаеш колко много влияе това върху това какви личности ще бъдат те след десет или двайсет години. – продължи, обхващайки лицето му с двете си ръце, и си открадна още една кратка целувка след думите си. – Повече не искам да чува това от теб, става ли?

_________________
And she won’t stop. She run things, things don’t run.
She doesn't take nothing from nobody.
avatar
virginia.
Бунтовник
Бунтовник

Брой мнения : 39
Join date : 30.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Pizzaria Italino

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите