▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Night club Rome

Go down

Night club Rome

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Съб Ное 23, 2013 8:01 pm


_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Night club Rome

Писане by ;melissa on Съб Дек 07, 2013 7:12 pm

Нощта поглъщаше стъпките и тихите ми вопли. Но те съществуваха. Както аз бях загубена и забравена от всички, то съществувах. Сълзите се стичаха по безизразното ми лице, но аз не ги забелязвах. Бяха просто капки от реката която бях изплакала. Стичаха се по- скоро по навик от колкото от нужда. Това си повтарях всеки път, но всеки път болката беше толкова силна. Всеки път щом си спомнях за милите и любящи очи на сестра си. Милите и думи които ми нашепваше след като бях прекарала поредната седмица без сън, поредните дни в които трябваше да играя играта която създадох. Играта която ме принуди да порасна толкова бързо, а иронията беше там, че в нея трябваше да се държа като разглезено дете. 
 Не бях ядосана на родителите си, на обществото или на света. Бях ядосана единствено на себе си, че им бях позволила да ме разиграват, че ме накараха да се чувствам като кралица и след това ме сринаха като такава, паднах с гръм и трясък, но никой не ме чу, всички вече ме бяха загърбили заради по- младата и по- глупава братовчедка. Не бях и ядосана на нея. На себе си, отново, защото бях позволила да я въвлекат във всичко това. Но все пак се радвах за едно. Въпреки, че сестра ми живя в сянката ми, не позволих да последва моите стъпки и да я боли, не разреших на света да я направи играчка която да захвърли.
 Ето ме. Едва на двадесет и три, но вече толкова изморена и ядосана на живота. Бях опитала всичко. Наркотици, алкохол, слава. Бях опиянена от тази смес и животът ми минаваше като низ от линии и шотове. Но никой не се опитваше да ме спре. Всички сякаш ме насърчаваха да се съсипвам, защото това щеше да ги направи още по- известни, по- велики. Какво по- интересно и вълнуващо от разбунтувано дете с психични отклонения. Те ме направиха всякаква. Бях всяка жена. 
 Отново вървях по познатите стъпки към бара, в друг град, в друг бар, пълен с други хора, но все пак знаех тези пътища. Знаех, че тази нощ щеше да ме отведе в леглото на някой не познат, но това вече нямаше значение. Защото сега го правех по своя воля. За първи път можех да се усмихна и реално да се насладя на тръпчивите алкохолни напитки и дебели цигари.
 Отворих вратата. Престъпих прага и отново бях себе си, това което бях. Ароматите на алкохол, адреналин и пури се смесиха и изпълниха дробовете ми с блажено и дългоочаквано спокойствие. Караха ме да се чувствам силна, мъжко момиче. Около мен хората танцуваха и изживяваха нищожния си живот. Наслаждаваха се на допиращите се потни тела, но аз можех само предпазливо, с погнуса, да ги заобикалям.
 Стигнах до бара и преди да седна придърпах надолу късата червена рокля. Столовете бяха от онези тип "щъркел" които се клатеха притеснително много, но след няколко шота това беше последното за което можеш да мислиш.
 - Текила и цигари. - казах на бармана без да го поглеждам. Усещах настойчивите му очи върху себе си, но бях минала периода през който тези нощни свалки ме бяха интересували. Малки барманчета които по цял ден правеха едно - залитаха по поредната мацка с хубав задник и дълги карака. Бяха ми прекалено ясни и повърхностни.
 Разгледах бара от край до край, но се спрях в самия му край, на няколко стола от мен стоеше едно болезнено познато лице, което ми се искаше да не бях виждала никога повече в живота си, но нямаше кака. Имаше и такива неприятни ситуации, като тази, в които трябва да бягаш, но вътрешно знаеш, че искаш да отидеш там, да се скараш с човека и да си тръгнеш с високо вдигната глава.
 Взех цигарите и текилата които се бяха материализирали пред мен и с лека крачка отидох при мъжа. Както винаги добре изглеждащ и елегантен, ако не беше такова непоносимо копеле може би дори щях да го смятам за привлекателен. Но не, той винаги трябваше да бъде надменен.
 - Давиш мъката си по баровете, никоя ли не ти пусна? - попитах със сладък глас и седнах до него преди да е направил опит да ме отпрати или да ми откаже да седна.

_________________
♥️ come on skinny love just last the year
THE OTHER BOLEYN.
MY MY MY -- MY MY MY -- MY MY MY MY -- MY MY STARING AT THE SINK OF BLOOD AND CRUSHED VENEER. I TELL MY LOVE TO WRECK IT ALL, CUT OUT ALL THE ROPES AND LET ME FALL. MY MY MY  ------

avatar
;melissa
Учител
Учител

Брой мнения : 12
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Night club Rome

Писане by .Nathaniel on Съб Дек 07, 2013 8:32 pm

"Все още не бе измислил окончателно името на това преживяване."Сън" въобще не бе достатъчно красноречиво.Вярно, че първия път, когато това се случи, той бе почти заспал.Но с това повърхностните прилики приключваха.
"Видение" бе по-подходяща дума, по-всеобхватна, но дори и тя предаваше една малка част от въздействието му.
"Пътеводна светлина" пък показваше друг аспект на случилото се, и то важен, но будеше асоциации със сапунен сериал, което безнадеждно разваляше внушението на израза.
"Контролирана медитация" може би?Не.Звучеше твърде банално и безинтересно - пълна противоположност на действителното изживяване.
Оживяла приказка?
О, да.Това бе по-близко.В крайна сметка това бе историята на неговото спасение, нова посока и цел на живота му.Най-голямата метафора на кръстоносния му поход.
Вдъхновението му.
Трябваше само да загази лампите, да затвори очи и да се отдаде на безкрайните възможности, които предлагаше мракът.
Истинската му самоличност бе Йоан Кръстител.
При самата мисъл за това кожата му настръхваше.
А танцьорката бе Саломе.
От първия път, когато бе изпитал това преживяване, историята му принадлежеше напълно.Можеше да я изживява отново и отново, променяйки всичко, което пожелае.Не бе нужно да приключва по онзи глупав начин, както в Библията.О-о, съвсем не!Именно това бе най-хубавото.Именно в това бе тръпката."


Утрото бе изключително спокойно.Въздухът бе неподвижен, такъв какъвто най-вероятно бе във вътрешността на потапяща се подводница:двигателите са изключени, за да не може врагът да засече шума, и дори вибрациите не разтърсват метала.Целият пейзаж бе застинал в безмерно спокойствие - пълен, оглушителен покой.Това бе затишие пред буря, дълбоко и непредвидимо като океана.Може би това перфектно спокойствие се опитваше да подражава на Натаниел.Да изглежда точно като него.Но ако това бе вярно, то значи приближаващата буря щеше да е нещо невиждано до сега, защото макар отвън да бе спокоен и уравновесен, вътрешно желанието му да крещи бе толкова огромно, че се опасяваше да даде воля на желанията си.
Просто поредният кошмар.Най-вероятно съвестта му му отговаряше по подобни начини.Подиграваше му се, измъчвайки го насън.Карайки го поне тогава да съжалява за извратените си решения, щом наяве не изпитваше и капка угризения.Защо, по дяволите, имаше угризения?!
Денят се изниза както обичайно с едно малко, досадно допълнение.Главоболието.Бе започнало преди няколко дни като резултат от недоспиването и кошмарите, които все повече зачестяваха.Но за негово разочарование и ужас, то нарастваше и никакви лекарства не бяха в състояние да го потушат.Освен алкохола.Точно за това угасващия ден го свари седнал в един от баровете, държейки в ръка неизвестно коя по брой чаша, опитвайки се да проясни съзнанието си.Може би алкохола не бе перфектният съветник, щом идваше дума за ясно съзнание, но беше най-подходящият за неговия случай.
Не забелязваше нищо.Нито музиката, нито танцуващите хора, нито това колко пъти хората в бара се сменяха с други и други.Нищо не успя да му направи трайно впечатление.Може би някой се бе опитал да го заговори, но той отговаряше единствено на бармана и то с отривисто кимване като резултат от въпроса му дали иска още една чаша.
Странно защо обаче, обърна внимание на думи, очевидно отправени към него.Помътнелият му разсъдък отказа да направи връзка с гласа, поради което му се наложи да погледне към жената, която бе изрекла хапливите думи.Беше му позната...толкова позната.От къде ли?
-Просто знаех, че ти ще дойдеш и ще свършиш тази работа, за това не си правих труда да привличам някое друго глупаво момиче.
Най-вероятно си пролича, че е пиян, но не му пукаше.Изгледа я нахално, след което безразлично поклати с глава и се върна към по-важното си занимание - да отпива от чашата си, която упорито намаляваше.Нямаше нужда от хапливите й реплики.

_________________

"He was different once...a long time ago. Kind? Yes. A hero even... But he suffered losses which hurt him. Now he prefers isolation to the possibility of pains return."

avatar
.Nathaniel
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 118
Join date : 28.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Night club Rome

Писане by ;melissa on Съб Дек 07, 2013 9:26 pm

Този мъж винаги успяваше да ме изкара извън кожата ми. Защо? Сигурно предполагате. Една жена винаги получава всичко, независимо дали го иска или не. Не го исках. Не го харесвах. Та той дори не ми беше симпатичен. Толкова арогантен, нямаше нищо джентълменско и нежно в него. Както и в мен. Може би по това си приличахме. Бяхме създадени за да станем такива. Силни, жестоки, безмилостни.
 "- Мелиса, къде си? - чух хрипливият и хладен глас на майка си. Тя не викаше, никога не викаше, защото не приляга на една дама. Но се кълнях, че можех да чуя гласа и от километри, толкова тих и странен...страшен. - Веднага долу, имаме гост.
 Тези думи никога не вещаеха добро. Особено от нейната уста. Последният път в който ме запознаваше с някого буквално го караше да ми предложи. Бедното момче, изглеждаше толкова стресирано.
 Слязох по витата, викторианска стълба, като внимателна подбирах всяка крачка, винаги трябваше да съм перфектна за нея. Винаги. Видях я как седи там, до сестра ми. Майка ми беше безупречна и излъчваше хладна елегантност докато Татяна седеше като едно малко градинско цвете, недокоснато. Това само можеше да ме кара да се усмихвам. Вдъхваше ми увереност да продължавам.
 Слязох по стълбите и се вторачих в мъжа пред мен. Красив, елегантен, симпатичен. Първо впечатление. Но след това се взрях в очите му които ме гледаха с ненавист, отвращение? УСтните му бяха стиснати в тънка линия, а ръката му твърдо беше протегната към мен. Сякаш беше насилен да дойде тук и да се запознае с мен.
 - Натаниел. - изсъска тихо той и  бързо разтърси ръката ми, което сякаш се откъсна от едно-две сухожилия, и ми обърна гръб"
 ОТ тогава не понасях този човек. След това се бяхме засичали много пъти и винаги ставаше така. Подхвърляхме и някоя друга хаплива реплика като се стараехме да създаваме впечатление, че просто се шегуваме, за пред родителите си, но те винаги, така или иначе, ни гледаха накриво.
 Ето, че сега отново исках да го ударя колкото мога по- силно и да си тръгна. Арогантно копеле. Изгледах го с чиста ненавист в рамките на няколко секунди, но се окопитих бързо и се настаних по- удобно на стола. За малко не залитнах което вгорчи още повече настроението ми. По навик погледнах дясната си китка и там съвсем ясно беше изписано едно име Ан Болейн. Най- манипулативната жена в историята на Англия, може би дори на света. Болейн. Две жени от този род бяха станали кралици на Англия при един и същи крал. Това доказваше колко бяхме достойни за това, ние бяхме всичко което някой би искал. Майка ми винаги ми казваше така "Ти си Болейн, не по кръв, а по душа.". Тогава това ме изпълваше с радост, но сега когато гледах името исках от него опора. Исках сигурност. Този мъж беше подронил самочувствието ми на жена по този начин, исках да знам дали имаше право. Дали не се бях превърнала в повлекана? Колко е смешно и жалко, че такива неща все още ме интересуваха, но беше така.
 Свалих бързо ръката си, притворих очи и си поех дълбоко въздух. Сякаш въздухът заседна в дробовете ми. Вече не го чувствах като успокояващ релаксант, а по- скоро като нещо депресиращо и притеснително. Издишах набързо, стараех се да изкарам колкото се може повече от този мръсен и нечистоплътен въздух и, по възможност, да не го вдишвам повече. Чевръсто извадих една цигара и затършувах в малката си чантичка за запалка. Намерих я. Беше от онези изящните с орнаменти, онези гравираните които богаташите имаха, но никога не използваха. Запалих я с треперещи ръце, но когато филтърът се озова между устните ми, дръпнах и отново можех да дишам. Издишах шумно и облакът от дим се загърчи около мен.
 Погледнах отново мъжа до себе си и видях в какво състояние беше. Можех ли да му се сърдя? Сигурно беше седял тук цял дени  беше пил. Любопитството надделя над разума ми и грабнах чашата от ръцете му.
 - Натаниел, ако бях глупаво момиче щях ли да си правя труда въобще да говоря с теб? Просто щях да седна в скута ти и щеше да бъдеш мой. - отвърнах нехайно аз, сякаш това беше най- обичайното нещо. - Защо си тук? Някакъв фетиш към стари барове или просто са ти писнали тези в големия град?
 

_________________
♥️ come on skinny love just last the year
THE OTHER BOLEYN.
MY MY MY -- MY MY MY -- MY MY MY MY -- MY MY STARING AT THE SINK OF BLOOD AND CRUSHED VENEER. I TELL MY LOVE TO WRECK IT ALL, CUT OUT ALL THE ROPES AND LET ME FALL. MY MY MY  ------

avatar
;melissa
Учител
Учител

Брой мнения : 12
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Night club Rome

Писане by .Nathaniel on Нед Дек 08, 2013 11:42 am

Туп.Туп.Туп.Дразнещото пулсиране, което усещаше в главата си, беше в състояние да го подлуди.Пръстите ми се обвиха по-силно около чашата, която държеше, заплашвайки съвсем скоро да я направи на парченца.Може би това щеше да помогне.Да види как някое от тези стъкълца се забива в кожата му, причинявайки му болка.Как кръвта му бавно започва да капе, образувайки не точно симетрични точки по повърхността на бара.
Разтърси глава.Вече ставаше и извратен мазохист.Ужасно.И въпреки това предпочиташе странните си мисли пред това да слуша думите на Мелиса.Да, точно така, размътения му разсъдък успя да си спомни името на русокоската.И как би могъл да го забрави?В комплект с красотата й вървеше остър като на змия език, който не пропускаше момент да покаже колко точно е отровен.Понякога съжаляваше, че я познава и този момент бе един от тези.
-Просто го видях и ми се стори подходящ да се напия.Нещо против?
Мъжът я погледна раздразнено, задето бе отмъкнала чашата му.Не стига, че сякаш гласът й забиваше пирони в главата му, причинявайки му агонизираща болка, ами сега реши и да се прави на остроумна.Очевидно не бе особено умна щом решаваше да го предизвиква докато е пиян.
-Разкарай се, Мелиса. - Изсъска мъжът, протягайки ръката си, за да вземе чашата от нейните, но тя бе достатъчно упорита, за да се отдръпне, отдалечавайки заветната му цел.Това го накара да стисне ядосано устни и да сграбчи другата й ръка, дръпвайки тялото й към своето. - Какъв ти е проблема?
Гласът му бе тих и заплашващ, като все още се долавяше, че е пиян.Странно.Яростта го отрезвяваше доста бързо.А начинът по който заставаше на пътя му, бе изключително глупав от нейна страна.Бе готов да направи всичко, каквото и да е, само за да притъпи ужасното чувство на обаждаща се съвест.Мразеше се задето тя продължаваше да го измъчва, а той не бе в състояние да се справи със собствените си демони.Нищо добро не предвещаваше това...абсолютно нищо добро.
Осъзнавайки, че все още стиска болезнено ръката на момичето, той се отдръпна, но продължи да я гледа убийствено.Ако това бе начина й на игра, хубаво.Нямаше да бъде част от нея.
Кимна към бармана, да му донесе още една чаша и след като тя бе пред него, се почувства удовлетворен.След като изпи няколко глътки и остави парещата течност да се спусне по тялото му, се почувства доста по-малко раздразнен и с удоволствие се върна към апатичното си, полупиянско състояние, игнорирайки жената до себе си.

_________________

"He was different once...a long time ago. Kind? Yes. A hero even... But he suffered losses which hurt him. Now he prefers isolation to the possibility of pains return."

avatar
.Nathaniel
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 118
Join date : 28.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Night club Rome

Писане by ;melissa on Нед Дек 08, 2013 3:11 pm

Болката се вряза в ръцете ми, но лицето ми остана безизразно и сковано, каквото трябваше да бъде на всяка силна жена. Лице не показващо емоции. Преглътнах болката си и го погледнах в очите. Беше прекалено пиян, може би не искаше да го казва? Господи, защо въобще си правех труда да го защитавам в главата си, нелепо. Определено трябваше да поработя с някой психолог. 
 - Проклето копеле. - изсъсках наежено аз в лицето му. - Как смееш!?
 Очите ми святкаха гневно. Не бях свикнала, и определено не планувах и да го правя, с такова държание от страна на мъжете. Те трябваше да ми лазят в краката, но имаше и някакви като него, арогантни копелета. Изгледах го злобно и се обърнах към бара.
 Осъзнах, че все още държах чашата му, но явно той нямаше планове да си я взима, поръча си нова. Излях съдържанието и в гърлото си и мигновено усетих как лепкавата течност се стичаше по гърлото ми и успокояваше всеки наличен нерв в тялото ми. Едно можех да му призная - имаше вкус за алкохол. Сведох поглед към мръсния под където цигарата ми лежеше, немощно догаряща. Проклет да е. Извадих нова от кутията и я запалих. Дръпнах си няколко пъти и я оставих в пепелника. 
 Какво ли правеше тук сам? От както го познавах винаги беше такъв, копеле, но все пак днес се държеше по- зле от обичайното. Алкохолът не ми влияеше добре, но явно нямаше намерение скоро да спира. Какво ли правеше тук? В този град,  не знаех дали исках или не исках да е тук...не разбира се, че не исках, защо ми е един като него около мен!? Та около него постоянно трябваше да съм на нокти, никой друг не ме беше притеснявал до такава степен. Но как можех да забравя...трябваше да говорим в минало време, защото сега вече не бях никоя. Просто една блондинка в бар, нито Болейн, нито парите, нито славата имаха значение тук. Тук всички бяхме равни. Тъжно е, че бях стигнала до тук, да се напивам нощем, сама, и да се опитвам да привлека вниманието на човек който съвсем явно показваше, че иска да остане сам, или поне аз да не съм около него.
 - Къде отиде джентълменското държание? - изсмях се иронично аз.
 Иронията беше навсякъде в тази среща. Питах го къде са обноските които беше научил от света към който принадлежах, а в същото време исках да се отърва от него. Просто не знаех какво искам. Винаги е било така.

_________________
♥️ come on skinny love just last the year
THE OTHER BOLEYN.
MY MY MY -- MY MY MY -- MY MY MY MY -- MY MY STARING AT THE SINK OF BLOOD AND CRUSHED VENEER. I TELL MY LOVE TO WRECK IT ALL, CUT OUT ALL THE ROPES AND LET ME FALL. MY MY MY  ------

avatar
;melissa
Учител
Учител

Брой мнения : 12
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Night club Rome

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите