Южната част

Нов град,нови хора и аз се чудех на къде да поема.Минавах покрахй хората и се оглеждах с надеждата да запомня всяко местенце и да бъда добре тук.С малко лутане намерих новия си дом.Зарадвах се защото бе обзаведен прелесно и нямаше злобни лекари наоколо.Много исках да изляза и да разгледам и да видя живота извън четрите стени.Осавих куфарите в стаята огледах се видях че изглеждам добре и тръгнах да обикалям.Ходех доста дълго без посока и изведнъж се озовах на плажа за пръв път виждах морето и за пръв път усещах пясъка под краката си.Събух се и започнах да се разхождам напред назад.

Още един скапан ден в историята на младия Адъм,който прекарваше дните си,както намереше за добре. Истината е тази,че от страни не изглеждаше да си живее зле,имаше пари,имаше момичета около него,някаква компания...
Но не... Определено нещата не бяха такива,каквито изглеждаха. На пръв поглед всичко идеално но ако погледнеш през неговите очи осъзнаваш,колко е тежко да виждаш всичките тези неща,който не бяха за очите на всеки. Душите на умрелите или така наречените духове се прилепваха за него,защото само той беше в състояние да ги види,тормозеха го дори,и когато се опиташе да спи,във всеки миг и нямаше копче с което да ги спреш,нито начин.
Опита се да избяга за секунда,макар че това не бе напълно възможно,да избяга от всички,като отиде на място,което му харесва. А това място се наричаше "Плаж". Да вълните го успокояваха,а когато вървеше по пясъка бос,размисляваше за много неща.
Но и на плажа не намери много спокойствие и там не се оказа място лишено от души. Около него се въртеше дух на съмоубиец,удавил се в морето,въртеше се като се опитваше да му привлече внимание:
-Млъкни...
Щом се обърна видя,момиче зад себе си,в такива случай носеше хенсфри,все едно говори по телефона,за да не го сметнат за луд,че си говори сам:
-Не е на вас,говоря по телефона или поне говорех...

Веднага забелязах момчето което застана пред мен,но някак си не му обърнах голямо внимание до момента когато каза:
-Млъкни-ококорих очи и го зяпнах,а той веднага каза :
--Не е на вас,говоря по телефона или поне говорех-каза непознатия,но веднага погледнах и видях слушалката в ухото му.
Може да съм прекарала доста време на онова място но знаех някои неща все пак имаш книги пък и имахме компютри.Но не искам да си спомням за онези мрачни времена.
-Нямам проблем господине-отвърнах с лека усмивка и продължих да си играя с пясъка като дете.Но имаше нещо в очите на онзи страненн мъж.Искаше ми се да го попитам но той щеше да ме вземе за някаква луда а и защо да разпитвам хората за техни неща.Това не ми влизаше в работата.Все пак отдавна се бях научила да не ми пука за никой.