▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Коридорите

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Коридорите

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Съб Ное 23, 2013 8:48 pm


_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Съб Ное 30, 2013 5:42 pm

I nee you,.
and you are my only hope.


Поредната безсънна нощ ,а тъкмо бе започнала да си мисли ,че е намерила спокойствието ,за което така силно копнееше.Всъщност просто се бе заблуждавала...
Чувстваше ,че вече е на ръба. Все по-често и по-често искаше да се откаже от всичко това ,но не можеше.Беше я страх ,бе по-уплашена от всякога.Никога до сега не се бе чувствала толкова слаба.Да, имала е моменти ,в които отново е искала да се предаде ,но не сега е много по-различно. Лошото беше ,че в момента не бе сигурна дали болестта ѝ си играеше игрички или призракът.
Това бе поредната нощ ,която отново щеше да ѝ се стори безкрайна ,но нещо бе по-различно. Самата тя ,се чувства по-различно и това я плашеше още повече.
Не знаеше от какво има нужда ,какво ще ѝ помогне ,но знаеше къде да отиде. Дейвид беше единствения ,който можеше да я накара да се чувства по-добре.Той бе единствения ,в чиито обятия се чувстваше в безопасност...Само при него можеше да иде, защото сега имаше само него и той бе всичко за нея.
Анабела отвори възможно най-тихо врата на стаята си и се промъкна в сенките на широкия коридор. Вървеше боса ,и можеше да чуе стъпките си ,усещаше студения мрамор под краката си и това я караше да изтръпва ,но ѝ помагаше да стъпва още по-леко..Въпреки че имаше чувството ,че краката ѝ всеки момент ще я предадат. Чувстваше се слаба ,сякаш някой бе отнел всичките ѝ сили.Не знаеше какво се случва и скоро бе сигурна ,че няма да знае и какво прави.
Тя стисна зъби ,потърси сляпо с ръце стената и подпирайки се започна да се предвижва към стаята на Дейвид. Не бе далеко ,но ѝ се струваше ,че вече върви километри и че всичкото това разстояние никога няма да свърши.
Щеше да намери още малко сили ,тя бе силна и вярваше в това.Мисълта за него ,щеше да поддържа ударите на сърцето ѝ ,щеше да ѝ дава сили поне за да потропа на вратата му.
Очите я пареха ,тръпки препускаха из тялото ѝ ,а сърцето ѝ забавяше пулса си ,въпреки че усещаше силните му удари в главата си, то бе на път да я изостави.
Не можеше да му позволи да се откаже точно сега ,няколко стъпки я деляха от вратата на Дейвид. Спреше ли да бие сърцето ѝ ,тя щеше да се строполи на студения под и нямаше да може дори да зърне очите му.
Не бе много това ,от което се нуждаеше - само и единствено светлината в очите му ,надеждата и нежния допир на ръцете му.
Връхчетата на крехките ѝ пръсти пипнешком усетиха вратата и дланта ѝ се сблъска с дървената плоскост. Сякаш се опитваше да удари вратата ,казвайки ѝ да се отвори.
Съмняваше се ,че той ще я чуе.Нямаше достатъчно сила дори да повика името му. Бе повече от сигурна ,че ако отвори уста ще започне да се дави и скоро щеше да се падне на земята ,предадена от собственото си тяло.
-Моля те - произнесе Ана ,но най-вероятно напразно. Хабеше силите си с неми приказки. Тихи ,едва недоловими думи ,които едва ли щяха да намерят помощта на любимия ѝ. Думи ,които също щяха да я предадат.




_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by ▲.Flemming on Съб Ное 30, 2013 6:38 pm

I can be your hero, baby. I can kiss away the pain.


Минаваше полунощ. Единствената гледка от лекарския кабинет на Дейвид бе звездното небе, което по чудо бе ясно тази нощ. Тъмнокосото момче стоеше до прозореца, поставил длан върху стъклото и се вглеждаше в нищото. Нямаираше странен покой, но въпреки това сърцето му бе на друго мнение. Блъскаше бясно в гърдите му, сякаш нещо лошо предстоеше да се случи и го оповестяваше за идващата буря. Дейвид преглътна сухо и притвори за миг очи. Приближи се до бюрото си и искара кутия цигари от шкафа. Рядко пушеше. Случваше се единствено, когато в мислите му цареше пълен хаос или бе изнервен до крайност. В този момент бе и двете.
Постави филтъра на цигарата между устните си, захапвайки го, а после я запали. Дръпна си силно, оставяйки тютюневия дим да изпълни дробовете му и издиша тежко. По красивото му лице се появяваха малки бръчици от напрежението, което сковаваше цялото му тяло в някакво отчайващо очакване на нещо да се случи. Мислеше си за правилните и грешните неща в живота. За появата на малкия му брат Натаниел и за коварната новина, че бе член на Отокс, един от онези копелета, които съсипваха живота на всички, за които го беше грижа. Понякога му се искаше да се замени с някого, за да не изпитва онази натрапчива вина, че единствено той все още не е под плена на заразата, която вероятно би отнела живота му. Малкият Флеминг щеше да му създаде доста главоболия, но нима вече не бе свикнал да оправя кашите му? Бе се примирил с неговите грешки и започваше да ги приема като свои, защото го болеше, че въпреки времето и действията си, нямаше резултати. Натаниел бе упорит в желанието си да докаже, че няма сърце, което може да обича някого. От друга страна идваше и Гейбриъл. Човекът, който винаги бе до Дейвид и го подкрепяше, а бе лъган и мамен зад гърба му. Чувстваше се сякаш го предава, забивайки нож в гърба му. Флеминг никога не си бе помислял, че може да се превърне в подлец, но ето, че се случваше. Започваше да намразва себе си и отражението си в огледалото. Всички тези тайни, които знаеше, но премълчаваше, го караха да се чувства сякаш главата му щеше да се пръсне.
След поредната дръпка от цигарата, Дейвид я пригаси в металния пепелник и взе черното си сако от облегалката на кожения стол, където го бе оставил по-рано. Облече го и с бавна походка излезе от кабинета, заключвайки след себе си. Пусна ключовете в левия джоб на сакото и продължи по дългия коридор, който щеше да го отведе към стаята му. Бе уморен от мисли, нуждаеше се от сън, който да го разсее и да го успокои. Сърцето му отново се сви. Сякаш някой го стискаше и не го пускаше. Навяваше му тъга, дори печал. Дейвид въздъхна тежко, прокара пръсти през косата си и продължи да върви.
В съзнанието му изплува нейното лице. На красивата Анабел, единствената, от която се нуждаеше в този момент. Имаше нужда да усети топлината  на прегръдката й, за да повярва, че може би всичко щеше да се нареди един ден. Пристъпваше тихо, дори сам не чуваше стъпките си. Беше разсеян и замислен. Можеше да се забележи от километри. Сви в десния коридор, където се намираше стаята му, но нещо привлече вниманието му и го накара да застене на място. Студена вълна обля цялото му тяло, карайки го да настръхне. Вече знаеше защо сърцето му не спираше да бие като полудяло в гърдите му. Той изтича до Анабел, приклекна до нея и подпря гърба й с едната си ръка, а с другата нежно погали лицето й. Пръстите му се спускаха нежно по кожата й, а устните му пресъхнаха от страх. Взе я на ръце и продължи към стаята си, надявайки се, че никой не ги бе видял.
- Да не си посмяла да ме оставиш, принцесо...
Прошепна тихо той, гледайки повече от разтревожено. Вътрешно умираше от страх, че може да я загуби, но не искаше да го показва. До този момент дори не осъзнаваше колко дълбоки чувства имаше към нея, но вече знаеше.

let me be your hero.

_________________

Kiss me like you wanna be loved
your heart's against my chest, your lips pressed in my neck.
avatar
▲.Flemming
Учител
Учител

Брой мнения : 269
Join date : 28.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Нед Дек 01, 2013 3:04 pm

In your hands,.
i will be fine now.


Да си представи ,че всичко свършва , бе нещо напълно непосилно за слабото ѝ съзнание. Да приеме ,че повече никога няма да почувства устните му ,чуе гласа му ,усети погледа му ,бе нещо ,което никога нямаше да позволи да се случи. Щеше да се пори с всички сили и щеше да се оправи.
Болестта си играеше игрички с тялото ѝ , искаше да повали психиката ѝ ,но едва ли някога щеше да пороби любовта ѝ. Чувствата ѝ към Дейвид бяха смисъла в дните ѝ откакто за пръв път почувства устните му. Знаеше ,че си бе позволила да го обикне и нямаше да си го прости ако никога не му го кажеше.
-Ще се оправя ,просто ми трябва малко време... -заговори тя ,веднага щом чу гласа му. Ръцете му прикрепиха тялото ѝ към неговото ,даващи ѝ сили.
Не бе сигурна колко време ще отмине ,за да се отправи ,но бе повече от сигурна ,че това не може да е края. Ана знаеше ,че на края всичко щеше да бъде наред ,а щом не бе наред в момента значи просто не бе края. Е, това бяха слепите ѝ теории за скапания живот ,но тя бе взела лекарството си. Щеше да се оправи.
Днес бе забравила телефона си ,нямаше какво да ѝ напомни кога идва времето за лекарството ,а напоследък се чувстваше добре. Покрай Дейвид напълно бе забравила за болестта си и съвсем се отнесе ,съвсем забрави ,че трябва да пие лекарството си. Сети се едва когато започна да се чувства зле ,защото симптомите започваха да се появяват. Не ѝ беше трудно да се досети ,че това е болестта. Коварната зараза бе станала част от нея и Анабел я познаваше добре. Просто лекарството явно все още не бе започнало да действа и щеше да отнеме малко време.
-Моля те ,не ми позволявай да се давя. - заговори отново тя ,опитвайки се да вдигне ръка ,за да помилва лицето на Дейвид.
Започнеше ли да се дави ,значи края бе наблизо ,но можеше да се избегне докато лекарството започне да действа. Просто Дейвид не трябваше да я изпуска от очи и да се увери ,че тя няма да започне да се дави в собствената си кръв ,която скоро можеше да започне да напира.
Симптомите не бяха никак приятни , на моменти ослепяваше ,давеше се ,объркваше се ,но щом той бе до нея щеше да се справи.
-Няма да те оставя. - допълни и затвори очи с цел да пести малко сили те си. Мислеше ,че ще е много по-разумно да запази приказките си за после.




_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by ▲.Flemming on Нед Дек 01, 2013 3:38 pm

Cause I don't wanna lose you now.


Болеше го да я гледа така, по този начин. Толкова слаба и уязвима в ръцете му, сякаш и най-малкия му натиск можеше да я нарани и пречупи. Беше объркан и става все повече с всяка изминала секунда. В мислите му цареше пълен хаос, а главата му сякаш щеше да се пръсне от напрежение. Знаеше, че няма да се успокои докато не я види отново на крака, силна, каквато винаги беше.
- По дяволите, кажи ми, че не си забравила да вземеш лекарството!
Измърмори той, почти шепнейки до ухото й. Шоколадовите й къдрици се бяха разпилели в ръцете му, а очите й – сякаш крещяха за помощ. В такива моменти човек осъзнаваше колко слаб беше всъщност, колко лесно бе да бъде ранен и колко трудно бе да останеш в реалността, когато паниката превземаше съзнанието. Не знаеше дали трябва да остане с нея тук, в коридорите или да я занесе в стаята си или да я отведе в лекарския си кабинет. Мислеше си, че ще изгуби прекалено много време ако се заемеше с изпълнението на втората или третата си възможност.
- Нищо лошо няма да ти се случи, малката. Тук съм с теб. Няма да позволя да умреш в ръцете ми.
Устните му се притиснаха силно една в друга, а разтревоженото му лице издаваше колко всъщност бе притеснен. Тази проклета зараза... разбиваше всичко по пътя си, не оставяше дори и следа от човека, който някога си бил и те превръщаше в някой съвсем друг. Понякога се чувстваше виновен, че от всичките му близки единствено той бе останал здрав макар да бе разпитвал насам-натам не по-малко от тях. Сякаш имаше свой ангел там на небето, който го пазеше и бдеше над него ден след ден. Но тази мисъл напълно се разбиваше, виждайки Анабел в това състояние. Къде бяха ангелите сега? Защо изоставяха нея, когато най-много се нуждаеше от тях? Нима Раят бе празен, а всички божествени същества бяха паднали на Земята? Нима единствено Адът не замръзваше, уловен в клопката на злобата? Беше ли възможно доброто да бъде победено?
- Нуждая се от теб тук, Анабел. Остани с мен.
Продължи да шепне той, а очите му се изпълваха със скръб и тъга. Блясъкът на сълзите, които напираха в тях бе чист като сутрешна роса, нямаше нищо фалшиво в него, бе единствено той и неговия умопомрачаващ страх, който го парализираше. Искаше да вика за помощ, да крещи, но не можеше. Сякаш имаше буца, заседнала в гърлото, която не му позволяваше дори да си поеме въздух и се задушаваше. Сърцето му блъскаше мъчно в гърдите му, обвито в капана на страха от загубата, която не би понесъл и която би го превърнала в едно нищо ако му се наложи да я изпита.


I'm lookin' right at the other half of me.

_________________

Kiss me like you wanna be loved
your heart's against my chest, your lips pressed in my neck.
avatar
▲.Flemming
Учител
Учител

Брой мнения : 269
Join date : 28.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by - tessa. on Чет Дек 05, 2013 11:19 pm

Матилда имаше дразнещо писклив глас, напомнящ на стърженето на тебешир по черна дъска. Преди Теса харесваше пълничката жена с рижава коса и малки очи в кафяв или черен цвят, но днес я намираше за досадна с хилядите въздишки и възклицания, че някой ден този интернат ще я довърши. Едва ли… Тя им трябваше жива. Ако имаха намерението да я ликвидират, то вероятно вече щяха да са я инфектирали и оставили на произвола на съдбата, докато всички странични ефекти не се окажеха пагубни за нейната психика и тя сама не посегнеше на живота си. Всичко тук действаше в тази обратна логика и реално светът бе устроен по абсолютно същия начин. Никой не искаше да си изцапа ръцете, така че съвсем тактично тласкаше неприятните индивиди към самоунищожение.
Тъмнокосата напусна кухненското помещение с намерението да се върне в стаята си, пренебрегвайки онзи тънък глас в главата си, който носеше името съвест и напомняше, че има литература и история като последни часове в програмата преди обедната почивка. Въпреки опитите си този глас не звучеше убедително, когато на същата територия кънтяха още дузина други звуци. Можеше да се закълне, че чува жуженето на заблудена муха, попаднала вероятно още през есента, както и хиляди гласове, идващи от стаите, покрай които минаваше. Не, не беше някаква нова форма на вируса. Не беше дори истина, че една толкова тънка игла, каквато се бе намирала под кожата й преди петнайсет минути, можеше да доведе до такъв ефект. Логично би било ако бяха замесени наркотици, но Теса бе непорочно чиста, защото интерната така искаше и всичко се коренеше в проклетата кръвна проба, влизаща в графика за месечни изследвания на лечителите, нейната категория. Отдавна бе захвърлила парчето памук с малко спирт, който ѝ дадоха, както и кръвта отдавна бе спряла да оставя червени следи по кожата ѝ, но замайването и чувството за отпадналост не си отидоха. Матилда не пропусна да спомене, че виновна бе и самата тя, защото отказва да хапва по-тлъсти меса или да има по няколко закусчици, но как да обясни на човек, който постоянно е гладен, че тя не изпитва нужда от храна през по-голямата част от денонощието и така бе от доста време насам. Нещо като със съня, макар че той бе нарушаван предимно от повтарящи се кошмари.
Още една крачка и се предаде. Подпря се на стената и се свлече на пода. Предпочиташе под нея да е мекото и топло одеяло, с което покриваше леглото си, но дори солидното количество мраморни плочки бе приемливо след като се бяха затоплили леко от стабилната топлинна инсталация в сградата.
- Какво искаш? – попита многозначително и донякъде остро, щом чу стъпки в дъното на коридора и разпозна Адам, въпреки че ѝ отне известно време да фокусира погледа си след стоенето със затворени очи. По принцип бе по-мила, защото той представляваше сложната личност в онова, което имаха помежду си, но днес просто не бе в настроение за разговори.

_________________
But I don't bother the remains of you
and me and I trust you to kill me with your love.
Your words mean nothing at all...
avatar
- tessa.
Лечител
Лечител

Брой мнения : 21
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by Adam Solomon on Чет Дек 05, 2013 11:56 pm

Най хубавото на радиото или на каквото и да е било,че рано или късно,когато ти писнеше можеше да го изключиш или да превключиш на други вълни. Но истината е че това,което виждаше и чуваше не можеше да се изключи,нямаше такъв начин,освен ако не си избодеше очите и не оглушееше. На моменти му се искаше да можеше да го спре но не можеше. Още от сутринта,някакъв призрак на пазач му лазеше по нервите. Ходеше по петите му и му надуваше главата,за внуците и за това,какво не беше направил приживе и,че Адъм трябва да му помогне. Имаше една подробност... Малко му пукаше в момента за проблемите на отдавна мъртъв пазач,който бе мъртъв около 40 години и най вероятно нямаше никой жив но той все още си мислеше,че децата му са на 5,когато духовете биваха приковани,оставаха и във времето. Да искаше не можеше да му помогне.
Чак към след обяд се отказа но за кратко,знаеше че рано или късно,щеше отново да се появи.
Групата  с която се движеше продължи с него до след обяд,като прерасна в подигравка с всеки който минеше. Да откровено си бяха злобни,заядливи и гадни. Групата не се славеше с многото си мило поведение но това бяха богатите. Само че Адъм беше от друго тесто,той не се подиграваше,той сриваше когато някой се прави на важен,добрите ги подминаваше но онези,който дръзнеха да се мерят с него бяха покосявани от острия му език. Избягваха да се забъркват с него,имаш само лакей и само двама,трима приятели,който уважаваше и обичаше,и те също и знаеха,че има и нещо добро в него. Той също го виждаше  но бе по склонен да показва това,колко е лош,пред това колко е мил.
Групичката се отправи  да хапне,само че да си признаем,честно не му се  ядеше,нямаше това желание,за това се откъсна от тях. Забеляза обаче в един от коридорите позната личност. Тръгна бавно,като се чуваха обувките му как тракат по плочките,доста бавно но ритмично. Щом се приближи застана на едно място и погледна на долу към нея,като пъхна ръце в джобовете си:
-Защо какво можеш да ми дадеш?
Засмя се,като спря отново погледна към нея:
-Какво можеш да ми предложи,което вече не го притежавам?
Наведе се,като повдигна панталона си,клекна до нея и бутна лицето и леко с пръст:
-Не изглеждаш добре,май ще се наложи,аз да направя нещо за теб?

_________________
  


avatar
Adam Solomon

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by - tessa. on Пет Дек 06, 2013 7:55 am

Какво мога да ти предложа ли? Да се разкараш?!
Теса без проблем би използвала този израз, но приемаше за безсмислено да го прави. Ако пред нея стоеше някой друг, вероятно би изпълнил предложеното по предназначение, но не Адам, който бе свикнал в отговор на въпроса си да получава нещо материално и беше безупречен в натрапването, докато не го получи. Тъмнокосата пропусна една тежка въздишка, когато той се наведе към нея и още една, когато я бутна с пръст все едно е инфекциозно заразна. Ако се притесняваше от нещо, защо просто не продължи с групичката си? Нали това правеха тези като тях, вървяха по групи, за да могат едновременно да тормозят околните, но и да имат защитата на глутницата…
- Добре съм. – процеди през зъби и вдигна глава в опит да изглежда добре. Действително знаеше, че целият този ад ще трае най-много още пет минути, а след това вероятно щеше да е в състояние да се изправи и да стигне до стаята си, където да се спаси и от този разговор. Не че имаше нещо против Адам, напротив харесваше компанията му, караше я да се чувства малко по-жива от останалите пъти, но не понасяше това стереотипно държание на лошия в ситуацията. Ако мислеше, че имиджа на лошото момче от добро семейство бе начина да получава винаги своето, но грешеше по отношение на нея, ако въобще можеше да се каже, че имаше нещо взаимно помежду им. Теса бръкна в джоба на пуловера си и извади сгъната опаковка с половин шоколад вътре. Нямаше желание да яде, но Матилда го бе тикнала в ръцете ѝ и настояла да хапне поне малко, защото щяло да помогне. Надяваше се поне в едно тази жена да се окаже права и затова разгъна шарената хартия и отчупи едно парче, но го захапа с нежелание, поднасяйки шоколада към Адам.
- Не искам помощ. Не ми трябва. Често ми се случва и съм свикнала. – продължи, измествайки поглед пред себе си, макар че така не се получи опита ѝ да не среща неговия. Напротив точно него срещна и донякъде хареса липсата на загриженост, защото нямаше повече нерви за още един влажен и угрижен поглед, който сам питаше с какво да помогне. – А ти какво правиш тук? Не е ли твоето любимо време, в което говорите празни приказки и се надпреварвате кой е по-велик, а в същото време се присмивате на всеки жалък опит на някой да мине покрай вас с гордо вдигната глава и да ви докаже, че не сте единствените със самочувствие, но по законите на Мърфи винаги се проваля и става повод за забавление от ваша страна? Това не си ти, Адам. Защо им позволяваш да те променят?
Беше безсмислено да започва отново разговора след като предния път отново не достигна до желание резултат, но явно живееше на едно място, защото рано или късно пак се връщаше в началото.

_________________
But I don't bother the remains of you
and me and I trust you to kill me with your love.
Your words mean nothing at all...
avatar
- tessa.
Лечител
Лечител

Брой мнения : 21
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by Adam Solomon on Пет Дек 06, 2013 9:04 pm

-Теса,Теса...
Поклати глава и се засмя,защото приказките и бяха напълно безсмислени с изключение на това,че наистина не е такъв,просто живота го направи такъв да е лош,да не се примирява и винаги да е най-отгоре:
-Не разбра ли,че групата не ме променя,а аз променям групата. Аз ги въздигам и аз мога да ги сваля.
Той командваше парада и ако някой не се вписваше то той отпадаше,по най-лошия начин,сринат и съсипан. Това не можеше да стане без него,защото знаеше всичките мръсни тайни на всеки,а неговите мръсни тайни се превръщаха в още една звезда на подвига в дългия му тефтер на славата.
-Те имат това право да се подиграват,аз просто наблюдавам своите лакей,който се опитват безуспешно да ми подражават.
Смеха му показваше много сякаш е господар на това училище и сякаш можеше всичко. До някъде беше и така,знаеше прекалено много,притежаваше прекалено много пари,за да се прави на скромен.
Появи се обаче някой който го разсея,и той определено не беше видим за младото момиче. Един дух,който се наведе над момичето "Остави я намира!". Този дух нямаше образ,а беше по скоро като някаква сянка,често ако идваха от далечни места не успяваха да се покажат но явно или я познаваше или и беше някой близък. Въздъхна отегчено и след това каза:
-Да ти помогна ли да си отидеш до стаята?
Понякога се вслушваше в духовете и то защото бяха много досадни.

_________________
  


avatar
Adam Solomon

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by - tessa. on Пет Дек 06, 2013 9:37 pm

- Казах ти, добре съм. Защо просто не отидеш да се порадваш на приятелите си? – попита с досада, но не чак толкова силна, колкото онази, с което дъвчеше второ парче от шоколада. Донякъде тази досада бе насочена към червенокосата жена в кухнята, която за пореден път се бе оказала права и малко по-малко Теса връщаше силите си благодарение на солидното количество какао във въпросните две парчета. След като Адам не понечи да вземе от предложеното, тя сгъна опаковката и отново я прибра в джоба си. – И честно казано предпочитам да бъда по средата на коридорите. Вероятността някой да ме намери, ако изпадна в безсъзнание е по-голяма, отколкото ако ме оставиш в стаята ми. Разбира се, освен ако тайният ти план не е да ме ликвидираш от лицето на земята.
Засмя се на последното изречение, въпреки че то не прозвуча чак толкова иронично, колкото мислеше, че ще е. Вероятно просто все още не бе във форма, за да пуска някоя злобна шега, която да разведри обстановката.
- Знаеш ли, мисля, че това арогантно държание от твоя страна е маска, зад която криеш страха от вероятността да полудееш с толкова много гласове в главата си. Донякъде разбирам, не е лесно да живееш в мисълта, че денят ти започва и завършва с нечие мъртво от дни или години лице, което има послание към своите близки или просто не е готово да приеме края на живота си. Съвсем естествено е да опитваш на внушиш на всички, че си силен, само защото мислиш, че те очакват това от теб, но действително много хора биха те разбрали, ако им позволиш да видят какъв си всъщност. – изказа мислите си на глас тъмнокосата. Може би грешеше и Адам не бе едно уплашено момче зад всичките тези ехидни усмивки и подли номера, но като всеки имаше право да направи своите заключения и това бяха те. – Чакай малко, откога стана толкова мил, че да помагаш на друг освен на себе си?
Едва сега осъзна, че това не бе съвсем в негов стил. Затова и опита да се изправи сама, но прибърза и малко след като стана изгуби контрол над краката си и залитна в негова посока, но почти успя да се задържи права без чужда помощ.

_________________
But I don't bother the remains of you
and me and I trust you to kill me with your love.
Your words mean nothing at all...
avatar
- tessa.
Лечител
Лечител

Брой мнения : 21
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by Adam Solomon on Пет Дек 06, 2013 10:19 pm

-Ти си наистина по луда от колкото си мислех...
Изправи се,като по лицето му се изписа отвращение. Онова което криеше не бе достъпно за никой очи и уши и не знаеше,това как е достигнало до нея но можеше да я убие,заради това,защото не искаше никой да знае това:
-Ти сериозно си загубила умът си?! Какви мъртви и какви гласове те гонят? Духове не съществуват,а ако говориш за групата са си все още живи,макар да нямат ум в главата си...
Никой не можеше да е в състояние да разкрие неговата дарба и той,да е все още добре.
-Трябва определено да си прегледаш главата...
Тръгна на другата страна,като пред него се изправи отново глупавата сянка и той спря и изръмжа,защото не обичаше да му изкачат така "Не и говори така!",каза сянката с още по страшен глас,като се блъсна в него и го избута на зад,моментално спря сърцето му за няколко секунди,като сложи ръка на гърдите си и се опита да си поеме въздух:
-Мамка му!
Изруга едва едва но наистина мразеше,когато правят така,когато действаха и на тялото му.

_________________
  


avatar
Adam Solomon

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by - tessa. on Пет Дек 06, 2013 10:50 pm

Не отричаше, че носи малко лудост в себе си. Щеше да е лудост само по себе си, ако не беше така след всичко, на което бе станала свидетел през последните години. Настоящото заключение обаче нямаше нищо общо с тази лудост. Теса знаеше, защото имаше своите тайни наблюденията над Адам, както и уверението на една от сестрите, че той не е като повечето ученици в интерната. Всъщност беше точно като повечето, но не и от онази част, които бяха съвсем обикновени и скучни.
- Добре ли си? – попита, въпреки че трябваше да мисли повече за себе си и как ще се задържи права или накъде да тръгне, но просто не можеше да подмине факта, че той бе спрял внезапно. Рядко се случваше, почти никога. Понякога нещо просто бе привлякло вниманието му, но не изглеждаше да е така този път. Друг бе въпросът, че Теса бе свикнала разговорите им да нямат смисъл и да завършват с неговото поемане в неясна посока с цел просто да се отърве от нейната компания. Донякъде я нараняваше, защото Адам бе най-близкото, което можеше да има като приятел или дори нещо повече, но все още не приемаше, че е време да каже всичко в прав текст, така че просто си мълчеше и опитваше да го насочи към целта с минимални усилия. Направи няколко несигурни крачки след него и го потупа по рамото, щом го настигна. – Адам? Какво стана?
Отвътре я човъркаше да попита дали не е свързано с дарбата му, но реши да не прекалява. Вече знаеше, че да говори за това води до задънена улица и все пак не можеше да пропусне да спомене нещичко.
- Можеш да ми кажеш.. Няма да го приема за странно. – настоя, но далеч по-несигурно от преди малко, когато изказа мислите си. Прие възможността да го прогони и затова отстъпи назад, готова да поеме в обратната посока, вероятно към стаята си.

_________________
But I don't bother the remains of you
and me and I trust you to kill me with your love.
Your words mean nothing at all...
avatar
- tessa.
Лечител
Лечител

Брой мнения : 21
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by Adam Solomon on Пет Дек 06, 2013 11:10 pm

-Нищо  ми няма...
Изръмжа той,като се обърна но все още усещаше,как му се свива сърцето. Отвърна и гневно и точно там му беше грешката. Отново глупавия образ премина през него,като го събори на земята. Застана на коляното си,като се закашля и хвана ризата си,като я събра на един сноб пред гърдите си:
-Не ме докосвай...
Едва едва каза но не обичаше съжаленията и не искаше да бъде успокояван. Всички тези духове го тормозеха и нямаше друг,като него който да го разбере,а камо ли момиче като нея:
-Ти не можеш да ме разбереш...
Погледна я право в очите и се опита да си поеме дъх:
-И е по добре да си мълчиш за това,ако чуя че си ме издала,ще те сри...
Но преди да довърши образа се появи до нея "Аз,ще срина теб,ако я докоснеш...". Изръмжа малко след това и се закашля.

_________________
  


avatar
Adam Solomon

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by - tessa. on Съб Дек 07, 2013 8:02 am

Нищо не разбираше. Никога обаче не го бе виждала да проявява слабост, нито бе виждалата този прикрит страх в погледа му. Теса пренебрегна думите му и на свой ред падна на колене срещу него, протягайки глава към челото му. Не знаеше защо, но първата мисъл бе да провери дали няма температура. Нямаше представа в какво се изразява онова, което му имаше; та тя дори какво му имаше не бе сигурна. Най-доброто решение бе да потърси лекар, но нямаше желанието да го остави сам насред коридора и съвсем неочаквано осъзна, че не я бе грижа просто дали ще оцелее, докато намери помощ, но и дали имиджа му ще се запази. Подразни се на самата себе си и това продиктува остротата в тона й.
- Защо винаги трябва да си такова надменно… - прекъсна преди да бе стигнала до „красивата: част от изречението. Да, дразнеше я с държанието си, както и с факта, че отказваше да признае, че има нужда от малко помощ. Подразни я още повече с оценката си за нея. Теса можеше да разбере. Всички казваха, че е добър слушател, вероятно защото предпочиташе да слуша пред това да говори за себе си. Разбира се, историите винаги бяха леки, а проблемите – нищожни и всички онези, които говореха, можеха да се радват, че тя единствено ги слуша.
- Махай се, чудовище такова! Остави го намира, не виждаш ли, че го нараняваш? – извика след минута и премести поглед сред нищото, надявайки се, че духа ще схване намека. Нито тя, нито той бяха виновни, че някой не е искал да умира или че бе жив пример за чичо Скрудж със своето криво настроение. Тя обаче нямаше да му позволи да тормози Адам и инстинктивно обви ръце около тялото му, макар че така едва ли можеше да го защити кой знае колко.

_________________
But I don't bother the remains of you
and me and I trust you to kill me with your love.
Your words mean nothing at all...
avatar
- tessa.
Лечител
Лечител

Брой мнения : 21
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by Adam Solomon on Съб Дек 07, 2013 10:01 pm

Въобще не беше там където се опитваше да говори но нямаше как да знае това. Просто защото не го виждаше. Не осъзнаваше но нейната прегръдка му помогна,почувства се малко по добре,като сърцето му се отпусна и започна да тупти в по равен ритъм,малко след това заби от друго чувство от нещо,което не беше изпитвал от отдавна и мислеше,че няма да може да изпита. Това не му хареса,не му хареса,да се чувства слаб и уязвим,това не бе чувство,което искаше да усеща. Опита се да се отдръпне но хватката и се оказа по силна от колкото си мислеше. Трябваше да вложи малко повече сила но се откъсна от ръцете и:
-По добре,ме остави намира...
Духът отново се появи,като отново просъска "Аз и обещах да я пазя,ако я нараниш,ще страдаш...". По дяволите,явно беше наистина неин близък,който се беше превърнал в ангел хранител,често духовете ставаха такива,а те всъщност не бяха:
-Това чудовище защитава теб... Няма да се отървеш от него...
Каза накрая като изплю камъчето:
-Някой твой близък се е заклел да те пази,и този твой близък е способен да ме убие.

_________________
  


avatar
Adam Solomon

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by - tessa. on Съб Дек 07, 2013 10:18 pm

Не я интересуваше. Твърдо убедена бе в това. Теса не живееше заради мъртвите и не искаше същото от тяхна страна. Обещал е, вече го няма, така че обещанието загиваше заедно с него. Освен това бе сигурна, че въпросният дух имаше наистина лоша преценка за нещата. Не знаеше кой е, защото рядко се вслушваше в разни думи, а и за известно време не вярваше на всички тези уверения, че всичко ще е наред, защото бе достатъчно умна, за да знае, че няма да е. Постепенно споменът започна да се избистря. Действително бе чула тези думи и това бе наистина отдавна. Вероятно дори не се очакваше да го помни, но някак го помнеше. Именно достигането до този спомен я накара да намрази допълнително този дух. Как смееше да се появява след всичкото това време и да опитва да направи нещо, когато нямаше представа коя и каква е? Вече не бе онова тригодишно дете.
- Няма да го позволя. Всеки друг дух, подразнен от арогантното ти държание, има позволението ми да ти посяга, но не и този. – заинати се Теса. Изглеждаше като малко дете, което отказва да сподели играчката си с другарчетата си в детската градина. Действително не мислеше втората половина от думите си, но трябваше по някакъв начин да придаде повече сила на първата. Не знаеше дали по някакъв начин може да се ограничи един дух, но се надяваше да може, защото ако целта му наистина бе да го убие, то единственият луд в случая бе въпросния мъртвец. Трябваше да е наистина луд, за да не прозре, че не я защитаваше, а я нараняваше с действията си. Освен това Теса се справяше добре и сама с Адам, така че не изпитваше нужда от свръхестествена помощ.
- Кажи му да се махне… Не го искам край себе си. Клетвата му е мъртва заедно с него. Може спокойно да си почива в мир. – продължи, гледайки право към Адам.

_________________
But I don't bother the remains of you
and me and I trust you to kill me with your love.
Your words mean nothing at all...
avatar
- tessa.
Лечител
Лечител

Брой мнения : 21
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by Adam Solomon on Съб Дек 07, 2013 10:36 pm

-Той те чува не е нужно да го предавам...
Просъска той отново но нищо не зависеше от нея,често просто си бяха приковани към хората и,каквото и да направеха просто оставаха до тях. Трябваше ритуал,който той не знаеше,а и нямаше намерението да научи,защото това бяха още допълнителни дивотии с която подхранваше своята лудост,а това си е същинска лудост,да вярваш в "Каспърувци",който летят и търсят възмездие,прошка или каквото и да е било:
-Не можеш да го прогониш,той си върви след теб,превърнал се е в нещо,като твой пазител.
Влиаеше на него по силно,защото той беше този който ги усеща,усещаше болката им,както и прилива на чувства който се тъяха в него:
-Който и да е той ме кара да изпитвам болката,която и той изпитва,това не ми... Допада...
Изправи се и погледна в очите и:
-Не прави нещата по трудни от колкото са,той не иска разрешение,той не чува молби,той прави това,което е обещал,друго не му е останало. Има само спомен и задача,всичко отдавна не съществува за него....
Присви очите си,изглеждаше като луд но не беше,макар често просто да е на косъм да се побърка:
-Ето чий инат си наследила...

_________________
  


avatar
Adam Solomon

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by - tessa. on Пон Дек 09, 2013 12:58 pm

- На мен също.. – промърмори Теса. Не харесваше факта, че човек, за когото знаеше съвсем малко всъщност се приема за неин пазител. Тя дори не помнеше до този ден, че някъде назад в миналото е имало една такава фигура, която е обещала да я защитава независимо от всичко. Може би Адам имаше право. Това „независимо от всичко“ водеше след себе си идеята за една трайна обвързаност, но как се предполагаше да живее нормално, ако всеки неин приятел, който за момента реши да се държи по-грубо с нея, се окаже жертва на въпросния неин пазител. Нещата не биваше да са толкова трудни. Този призрак я караше да признае нещо, което предпочиташе да пази за себе си, докато не се увери, че има смисъл да се бори. Все още не бе сигурна, че такъв шанс съществува. С Адам се говореше трудно, а още по-трудно бе човек да го накара да види нещо, за което упорито настояваше да си остане сляп.
- Няма да се откажа от теб и не ме интересува какво мисли духа по въпроса. Освен това вече не съм малко дете, че да имам нужда от помощ при всяка спънка. Свикнала съм сама да се оправям и бих предпочела този дух да си стои кротко в ъгъла и да не се обажда, освен ако няма основателна причина за това. – заяви, звучейки по-скоро като професор по философия, отколкото като себе си. Обикновено не бе добра в излагането на мислите си и бе още по-зле с дългото говорене. Предпочиташе да се разбира с малко думи, ако не бе възможно с мимики. Последвалото дойде като гръм от ясно небе дори за нея самата. Щом не можеше да продължи с думите, то трябваше да действа, макар че ако се бе замислила преди да го направи вероятно нямаше да има същата смелост. В рамките на секунда и половина се изправи и го целуна.
- Хм, а ти чий нрав на дивак си наследил? – попита, отстъпвайки крачка назад в опит да разчупи обстановката. Не че действително се държеше като дивак, но понякога самовлюбеността му го караше да наподобява такъв с маниерите.

_________________
But I don't bother the remains of you
and me and I trust you to kill me with your love.
Your words mean nothing at all...
avatar
- tessa.
Лечител
Лечител

Брой мнения : 21
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by Adam Solomon on Пон Дек 09, 2013 9:22 pm

Малко му се изсипа като буря всичко на главата,като някоя светкавица му премина през очите. Тази невинна целувка подкоси напълно краката му и,ако не стоеше клекнал то явно щяха да омекнат,като направени от кашкавал. Никое момиче до сега не успя да породи за миг подобно чувство в него. Той се славеше с богат опит сред момичетата и определено не страдаше от липса на  подобно внимание. Само че това момиче породи такива тръпки в тялото му,каквито не бяха пораждали много преди него. Дори не вярваше,че подобно чувство съществува и всичко е просто първично сексуално привличане и нищо повече. Но за жалост това не беше съвсем така и истината се оказа тази,че разпука като с някакво сечиво сърцето му и то претупа няколко пъти в някакъв странен ритъм. Очите му за миг се разшириха,като я погледна шокирано. Не го очакваше...  Не можеше да каже и нищо,а просто за миг замълча. После очите му се присвиха,защото не можеше да признае онова,което сърцето му почувства. Дали се изплаши не знаеше но определено го накара да се почувства слаб:
-Наследил съм го и от двамата си родители..
Изправи се,като все още бе с ръка на сърцето:
-И двамата са безчувствени,арогантни и нараняват хората... И ти ли искаш да си сред несретниците,който биват смачкани?

_________________
  


avatar
Adam Solomon

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by - tessa. on Пон Дек 09, 2013 10:12 pm

Предполагаше, че е реагирала неочаквано. Теса не се засегна от думите му, дори не им обърна особено внимание, а вместо това се усмихна с известна доза ирония. Адам не можеше да я заплаши с думите си, а отделен бе въпросът, че нямаше правото да го прави.
- Звучиш като малко дете, изгубено в гората, Адам, заплашвайки всеки срещнат. Нали не искаш да бъдеш запомнен в тази светлина? – попита, накланяйки глава на една страна. Опита всичко за момента, но просто не успя да му докаже, че може да е много повече от онова, което бе свикнал да е. Не разбираше как унижението и болката в чуждите очи можеше да го накара да се чувства добре. Велик и способен на много неща – да, но не и добре. Ако ставаше така, то нямаше да му се налага да го прави всеки един. Вместо това той просто компенсираше своите комплекси като изтъкваше чуждите. Това обаче не можеше да му докаже, докато той се инатеше и настояваше за своето.
- Мислиш ли, че можеш да ми направиш нещо? – зададе нов въпрос с още увереност. Вероятно изглеждаше слаба, вероятно бе такава, но сам бе заключил, че е инатлива и това означаваше, че не се предава лесно. – Семейството ми опита да ме съсипе и не успя, така че се съмнявам ти, когото познавам от сравнително по-кратко време, да имаш по-голям шанс. Освен това си глупак, с който просто си губя времето.
Теса му хвърли един последен поглед, преди да му обърне гръб и да се насочи по посока на стаята си като все пак забави крачка, защото искаше да чуе каква ще бъде реакцията му.

_________________
But I don't bother the remains of you
and me and I trust you to kill me with your love.
Your words mean nothing at all...
avatar
- tessa.
Лечител
Лечител

Брой мнения : 21
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by Adam Solomon on Пон Дек 09, 2013 11:04 pm

Само  се перчеше нямаше да я нарани за нищо на света,по скоро,щеше да нарани себе си,от колкото нея и това се оказа доста ясно но само за него,а и за нея. Въпроса е този,че се чувстваше слаб пред нея,а не трябваше. Дори не осъзна обаче с няколко големи крачки се оказа до нея,като я хвана леко за ръката и я извъртя към себе си. Впи устни в нейните,като едната му ръка се оказа на кръста и,като я притисна към себе си. Не не искаше да я нарани,искаше да бъде с нея но как без да загуби себе си и това,което в същност беше той. Въобще той наистина ли беше самия себе си или се правеше на нещо,което не е,за да одържа балона около себе си. Нежно я погали по лицето,като отдръпна устни и погледна в очите и:
-Защо виждаш неща,който никой не вижда...
Подобно на него но явно виждаше в него,истинския него,такъв какъвто искаше да бъде:
-Не се доверявам на никого но..

_________________
  


avatar
Adam Solomon

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by - tessa. on Пон Дек 09, 2013 11:35 pm

- Но имаш нужда от това. – довърши вместо него, макар че не бе сигурна дали точно това имаше предвид. Имаше още толкова много варианти, по които да бъде завършено това изречение, но този вариант като че ли бе най-удачният, защото независимо от случая, човек винаги имаше нужда да се довери на някого. – Не се притеснявай. Всичко това си остава между нас. Няма да кажа на никога, че не си чак толкова голям гадняр.
Последното го изрече по-скоро като шега. Не можеше да отрече, че повече харесваше тази страна от характера му, но нямаше намерението и да го променя, когато бе свикнал да е друг през по-голямата част от времето си.
- Какво ще правим сега? – попита, достигайки до неизбежния въпрос. Имаше чувството, че в крайна сметка Адам ще я изостави, за да се върне към групичката си. Всъщност точно това очакваше да направи. Глупаво бе да се надява на нещо друго.
- И какво ще правим с духа? – беше вторият неизбежен въпрос. Не бе съгласна един нахален дух да играе ролята на бариера.

_________________
But I don't bother the remains of you
and me and I trust you to kill me with your love.
Your words mean nothing at all...
avatar
- tessa.
Лечител
Лечител

Брой мнения : 21
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by Adam Solomon on Вто Дек 10, 2013 9:45 pm

Ръката му премина нежно по бузата и,като го направи почти не усетно,просто защото искаше да я почувства,да я погали но не по онзи първичен начин,а просто от някакво друго по нежно чувство:
-Няма да си отиде,дал е обещание. Може да изчезне само ако отидем на гроба му или на мястото,което е погребан за да говорим с него. Прекалено е далече мястото където е погребан и не се задържа дълго.
Всъщност той знаеше къде е,духа щеше да го насочи:
-А за другото ...
За това,което щяха да правят. Всъщност нямаше нищо да му казат,защото той ги командваше но на нея,щеше да и излезе име,което не биваше да и излиза. Защото той ходеше само с такива:
-Трябва да го пазим в тайна за да не ти излезе лошо име.
Не искаше да я наранява,това не го искаше повече от всичко на света,за това просто се опита да измисли някой план:
-Ако стане прекалено напечено,ще го признаем.
Погали я нежно по бузата,за да я усети отново и се наведе да я целуне. Не беше такъв по принцип,беше свикнал да използва и захвърля но не искаше да го прави.

_________________
  


avatar
Adam Solomon

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by - tessa. on Вто Дек 10, 2013 10:05 pm

Не я интересуваше какво ще кажат. Бе свикнала, че хората говорят неща, за които дори не са сигурни дали са верни, само за да се почувстват запознати с всичко и всеки. Много добре съзнаваше какво име ще има сред интерната в случай, че всичко излезеше наяве, но честно казано беше без значение дали щеше да се случи сега или след време, когато нямаше как да го крият повече.
- Виж, не ме интересува какво ще каже групичката ти. Интересува ме какво мислиш ти… Просто ще ме използваш или има някаква капчица човечност у теб, която те възпира от превръщане в безчовечно същество, което тъпче всеки наред? – попита директно, загърбвайки темата с духа. Ясно бе, че нямаше начин, по който да го накарат да се махне, но се надяваше, че поне е разбрал колко значи Адам за нея и щеше да го остави на мира. В крайна сметка видя, че той не бе чак толкова лош. Просто все още не бе намерил своето място. – Защото баща ми беше точно това. Разбира се, ако пропуснеш тормоза над останалите. Той просто бе безчовечно същество, което заблуждаваше, че всичко е наред, а точно когато трябваше да оправи нещата си тръгна. Затова и не искам този дух край себе си. Не ми трябва да оправя нещата с толкова години закъснение.
Веднъж изречено Теса се чувстваше много по-ведра от преди, много по-щастлива. Явно не бе чак толкова трудно да се освободи от негативното. Просто трябваше да каже няколко неща, да намери с кого да ги сподели, но не мислеше, че Адам е правилния човек. Той имаше достатъчно свои проблеми, че да го натоварва със своите. Впи отново устни в неговите преди да продължи:
- И всъщност не питах какво ще правим с това между нас, а какво действително ще правим сега като какви са ти плановете за деня..

_________________
But I don't bother the remains of you
and me and I trust you to kill me with your love.
Your words mean nothing at all...
avatar
- tessa.
Лечител
Лечител

Брой мнения : 21
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by Adam Solomon on Сря Дек 11, 2013 10:11 pm

-Той е загубил себе си,той не помни миналото си толкова много,колкото това,че е дал клетва. Като роботите имат определени команди и всичко странично не е разбираемо.
Отдръпна се за малко,като се огледа,защото групичката му скоро,щеше да тръгне из коридорите на някакъв импровизиран тормоз. Хвана я за ръката,като тръгнаха по коридорите,за да се отклонят по един малкозакътан,през който не минаваше групичката:
-По добре е да се махнем от тук,да отидем в града тук не е безопасно...
Не искаше все още да се показва пред другите,да знаят за това. А и това да показва емоции не беше в неговата характеристика.
Огледа се отново,като стисна ръката и но не и прекалено много,за да не я заболи:
-Не наистина не е добре,да те вижда с мен,научих ги да бъдат като мен и могат наистина да те сринат. Знам,че си изживяла много но не е редно да превръщат още едно място в ад,а ако те видят с мен,е ясно каква,ще излезе...
Присви очите си:
-А,и отлично знаеш,какъв съм,готова ли си някой ден да ме видиш с друга?

_________________
  


avatar
Adam Solomon

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Коридорите

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите