▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Кабинета на директора

Go down

Кабинета на директора

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Съб Ное 23, 2013 8:54 pm


_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Наталья. on Пон Дек 02, 2013 6:23 pm


Love can come and touch us once

Наталья все още се будеше всяка нощ от кошмари след онзи рожден ден, така  не можа да го забрави, опитваше се да продължи напред, опитваше се да не мисли за него, но онези 4 години от живота й... той беше детската й любов, това как се забравяше?Може би ако можеше да го намрази, но не можеше дори след онзи рожден ден, отново не можеше. Наталья стана от леглото, като се погледна в огледалото. Пълнолетна.. вече бе пълнолетна и можеше да прави каквото си иска, облече се  осъзнавайки, че бе спала действителност цял ден. Майка й бе влизала на няколко пъти да й честити рождения ден, но това беше единственото, което направи. Нищо повече, момичето не искаше да мисли какво бе станало именно на този ден преди една година, за това започна да се оправя щеше да излиза с Лина, да определено тази вечер щеше да се забавлява..


24 часа по – късно
.
Наталья бе направила най – голямата глупост в живота й, която я докара именно до тук интерната. Питате се какво се бе случило? Ами ще спестим подробностите, просто двете момичета бяха  отишли в неправилния клуб с неправилните хора, Наталья бе опитала ефект на наркотиците, а майка й я бе хванала още в мига, в който тя бе прекрачила входната врата тази сутрин. У дома им за пръв път от години на сам се разрази най – грандиозния скандал в стаята валяха обидните думи, а Наталья бе пратена да си събира багажа, и бе качена в колата на родителите си, които я пратиха именно в Интернат ‘Черната Лагун”. Момичето престъпи, а багажа й бе даден на някакъв мъж, който каза, че трябва да иде в кабинета на директора. Сиво –сините й очи обходиха голямата приемна, докато вървеше към вратата към която я бяха упътили зачуди се дали въобще имаше смисъл да чука на вратата, като ще бъде лоша за родителите си, че да я пратят тук, не можеше ли да бъде лоша и за всички останали? Но Бельович, знаеше че не може, момичето вдигна плахо ръка и почука на вратата, а когато от вътре чу гласове, а след това просто едно „Да” тя натисна металната дръжка и бавно отвори масивната дървена врата и пристъпи навътре като погледа й попадна на нечий гръб. Усмивката на господина срещу нея й се стори наистина топла, но когато я подкани да седне, гласа му звучеше ядосан.
-Ти трябва да си Наталья Бельович. Заповядай седни, ще ида да взема документите. – започна той изправяйки се и погледна към момчето. – А ти не мърдай от тук, не съм приключил с теб. – Наталья въздъхна и бавно се приближи, но когато видя в същност с кого остана в кабинета, кожата й настръхна, а тялото й изтръпна. Очите й се разшириха, а тя просто сякаш се вцепени. Не го бе очаквала, не бе очаквала да го види именно тук. Не бе очаквала да го види никога вече. Дръпна ръкава си надолу скривайки гривната, и тръсвайки главата си се вгледа в него.
-Това не може да е истина. Наистина не може  от всички да попадна точно на теб.




_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by ▲.Andrey on Пон Дек 02, 2013 7:14 pm



Here we go, again.


Някои хора казваха, че времето лекува. Че чрез него старите рани заздравяват и от тях остава единствнено белег, който да напомня за отминалата болка. Но с нашето момче не се бе случило точно така. Андрей никога нямаше да забраиви за онзи ден точно преди една година, когато бе наранил момичето, което обичаше най-много на този свят. Бе допуснал най-голямата грешка в живота си и щеше да съжалява винаги. Но какво можеше да стори? Както дядо му обичаше да казва – понякога е нужно да направиш нещо зло, за да предотвратиш нещо по-лошо да се случи. Това важеше и в неговия случай. Маркович заспа под силното въздействие на алкохола, който бе изпил и знаеше, че дори и да сънува нещо, на сутринта нямаше да има и следа от него. И може би точно това бе целта му. Да забрави, да не помни. Искаше просто времето да отмие старите грешки, които бе допуснал.
Руснакът се събуди с тежко главоболие и сух вкус в устата си. Устните му бяха пресъхнали, груби. Прокара влажния си език по тях, но дори това не помогна. Облече се и излезе от стаята си, тръгвайки към първия си час. Понеделник. Мразеше този ден. Винаги се случваше нещо, което не бе никак добро за него, а заради силния алкохол, консумиран миналата вечер не помнеше съня си. За пръв път оставаше в неведение за бъдещето, а това до някаква степен го дразнеше и предизвикваше киселата му физиономия. Кестенявата му коса бе разрошена, стърчеше на всяка възможна посока, а сините му очи бяха подпухнали. Личеше си, че има нужда от здрав сън, но се страхуваше да заспи, защото щеше да сънува отново. Вероятно вече трябваше да е свикнал с това, но все още го ненавиждаше. Някои го наричаха дарба, а той – проклятие. Винаги знаеше какво да очаква, нямаше нищо, което да го изненада. Освен в дни като тези, когато нарочно предизвикваше забравата и й се наслаждаваше с пълна сила.
Андрей се настани на мястото си, както обикновено на един от последните чинове, където се събираше неговата компания и винаги дърдореха в час, нарушавайки дисциплината. И днес не беше по-различно. Не извади нито химикалка, нито тетрадка, в която да записва казаното от учителя. Просто не го смяташе за необходимо, защото той умееше да запомня всичко, което чуе. Жалко само, че учителят имаше проблем с това и не търпеше изключения.
- Андрей, ако се мислиш за голям умник, можеш да заповядаш тук отпред, за да предадеш днешния урок.
Синеокото момче се намръщи. Свъси недоволно вежди и впери сънения си поглед в учителя, поклащайки глава. Облегна се удобно на стола си и извъртя глава към един от своите приятели, продължавайки да говори и да се прави на видимо разсеян.
- Мислиш, че е забавно? Някои тук се опитват наистина да научат нещо ново.
Продължи учителят, явно нямаше намерението да спре да лази по и без това слабите нерви на руснака. Маркович се извърна с лице към него, прокара ловко езика си по долната си устна и поклати глава.
- И би трябвало. Личи си, че са празноглавци.
Не издържа и отвърна с онази груба нотка, която до преди година не влизаше в речника му, но ето, че времето може би не лекуваше, но бе способно да промени хората до неузнаваемост, както се бе случило и в неговия случай.
- Достатъчно. В кабинета на директора. Веднага.
Андрей въздъхна тежко, прокара нервно пръсти през косата си и се изправи на крака. Метна чантата си на едното си рамо и излезе яростно, тръшвайки вратата след себе си. Вървеше ядосан към дирекцията, идеше му да тръшне нещо и да го превърне в купчина развалини. Щом спря пред вратата, преглътна сухо и влезе най-нахално, без да почуква.
- Господин Флеминг реши, че трябва да си уредим среща. И ето ме тук.
Заговори отново, лепнал арогантна усмивка на лице. Погледна ядното изражение на директора, който му направи знак да седне на един от кожените столове пред бюрото му и просто се настани там, оставяйки чантата си на земята. Чувстваше се като в затвор. Определено Флеминг го бе ядосал до висока степен и бе сигурен, че съвсем скоро щеше да се превърне в трън в неговите очи. Но не му пукаше. И без това искаше да направи всичко възможно, за да се махне от това проклето място.
Вратата отново се отвори. „Кой по дяволите реши да прекъсне сладките ни приказки пък сега?” запита се мислено той, а на лицето му се появи кисела физиономия. Дори не се обърна, за да види, а изчака докато въпросното лице напусне кабинета, за да понесе поредната доза конско от директора. Но тогава просто се случи, отново чу нейното име и буквално се задави. Започна да кашля, а цялото му тяло изтръпна. Не можеше да помръдне, а все още не беше готов да застане очи в очи с нея. Не мислеше, че ще я види отново. Искаше да избяга, да се скрие. Но това не беше опция този път. Затова просто се изправи и бавно се извърна с лице към нея, спирайки сините си ириси върху нейните. Сякаш сърцето му щеше да изскочи от гърдите му, когато чу, че двамата щяха да останат сами в този неголям кабинет.
- Да, сякаш има място, където мога да се скрия от теб.
Каза след директора, въздишайки тежко.
- Повярвай ми, и аз не изпитвам особено щастие от ненадейната ни среща, красавице.
Каза на свой ред той, опитвайки се да звучи някак нехайно и безгрижно, но самият той не знаеше дали наистина бе успял. Закачи нова самонадеяна усмивка на лицето си и прехапа устните си, облизвайки ги преди това.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Наталья. on Пон Дек 02, 2013 7:45 pm

stars and boulevards,
" wait dear, a white horse is walking down my street here, your words are creeping at my feet. i fear sunrise will come too soon and you'll disappear into the haze of this city and go south. look out, they're coming after us with big guns. they're only gonna tell you all the bad things I've done, even if they words they say aren't true they've won, now I'm left here..... "


Нат преглътна когато чу думите му. Имаше чувството, че не беше честно не трябваше да го вижда повече, не искаше да го вижда. Но това истина ли беше? Или просто за пореден път се самозалъгваше, за пореден път си казваше, че го мрази но в същност не беше така. Мятото на крака й, където се намираше белега останал единствената следа от него, все още изтръпваше, когато го докосваше имаше чувството, че е по – студено от колкото друга част от тялото й. За миг притвори очи и поклати глава, а след това повдигна едната си вежда. Може би майка й не бе особено права като я прати именно тук, в този интернат.
-И как така, не го ли сънува? – искаше да звучи максимално отчуждена от него, искаше да звучи така сякаш наистина го бе намразила в онзи ден, след всичко случило се, тогава дори не бе пожелала, че не бе го изслушала, но какво можеше да направи, нито можеше да върне времето на зад, нито можеше да забрави вчерашния ден преди една година. Но нещо в нея сякаш се зачуди, зачуди се дали точно в онзи ден бе настъпил края им? Или просто винаги съдбата щеше да има пръст във всяко действие? Дали не бяха просто кукли, чиито кукловод се забавляваше? Може би бе и така, но това не го оправдаваше, не оправдаваше и случилото се онази нощ, нямаше оправдание достатъчно правдоподобно, че да го оневини. Но защо тогава, след като твърдеше, че всичко бе свършило все още носеше онази гривна? Винаги се бе питала, а всеки път си отговаряше, че това и напомня, че винаги хората, който обичаме ще ни нараняват.
Но Нат продължаваше да седи и дда се вглежда в онези сини очи, който толкова много обожаваше преди година, сякаш я връщаха там, когато бяха все още деца спомняше си как се гонеха в двора на имението. Как бяха паднали в кладенеца, и как лежаха на току що окосената трева и просто като малки хлапета се държаха за ръка, но нищо повече. За миг й се прииска да се върне там, но както вече казахме, не можеше. Нямаше нито вълшебна пръчка нито часовник, който да връща времето. А и такива неща не съществуваха. Всичко беше свършило в онази вечер и нямаше връщане на зад, сега можеше само да му показва, че не изпитва нищо вече към него.
-И си дръж езика зад зъбите.. мина времето когато имаше право да ме наричаш с такива думи, Андрей. – заяви му тя, опитвайки се да звучи напълно дръпнато, напълно без чувства, точно така както трябваше да бъде. Не трябваше да се измъчва повече, а и той нямаше да право да иска каквото й да е било от нея, нито тя от него.



_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by ▲.Andrey on Вто Дек 03, 2013 4:57 pm



Here we go, again.


В моменти като този, останал напълно неподготвен и изненадан, Андрей съжаляваше искрено, че не помнеше съня си. Вероятно бе направил грешка като бе прекалил доста с алкохола, но на кой му пукаше, светът нямаше да свърши, само защото бе останал в неведение. Беше сигурен, че щом отново заспи, нови моменти от бъдещето щяха да изникнат в главата му и тогава вече щеше да ги запомни.
Маркович скръсти ръце пред гърдите си и подпря тялото си мързеливо на директорското бюро. Повдигна глава към Наталья, отново облизвайки пресъхналите си устни. Бяха му нужни още няколко часа сън, за да се отърве от мухмурлука или нова ударна доза алкохол, която съвсем щеше да го премаже.
- Може би съм го сънувал, а може би не. Имах тежка вечер ако разбираш накъде бия.
Той повдигна вежди, а на съненото му лице се плъзна малка невинна усмивка, която предизвикваше появата на трапчинките му, давайки заблудата, че все още е малко дете. Понякога наистина му се искаше да си бе останал малък, да не бе порасвал и да не се бе оказал с толкова много отговорности на главата си. Родителите му го ненавиждаха, не го искаха край себе си, а и той не искаше да вижда начина, по който го гледаха. Не му стигаше, че го мислеха за луд, само защото им бе казал за сънищата му, които се превръщаха в реалност, но сега го гледаха и със срам от факта, че бе техен син. Сякаш бе убиец, но той знаеше, че наистина бе такъв, макар и не буквално. В онзи ден бе убил любовта на блондинката срещу себе си и никога нямаше да спре да съжалява за това.
- Така ли? Да видим как ще ме накараш да спра... – поде той като бавно се приближаваше към нея, а щом я достигна, спря да милиметър разстояние от ухото й. – красавице.
Прошепна тихо, а горещият му дъх погали нежно копринената й кожа, която веднага настръхна, предизвиквайки нова доволна усмивка на лицето му. Андрей се отдалечи отново от нея, леко повдигна ръкава на сивата си блуза и впи сините си ириси в часовника си, констатирайки мислено, че бе минало повече от половин час откакто висеше в тази стая. Още повече се изнервяше, че не знаеше още колко щеше да остане. Смяташе сънищата си за проклятие, но в моменти като този, чувствайки се съвсем обикновено, нормално момче, напълно сляпо за предстоящето, му липсваха. Вече бе привикнал към тях, бяха станали неотделима част от него и така беше по-добре, защото в противен случай щеше да свърши в някоя лудница.
- Какво си направила, за да се озовеш толкова далеч от семейството си? Едва ли просто са решили, че трябва да учиш тук.
Полюбопитства той, докато отново се подпря на бюрото и я погледна с многозначен поглед. Нат никога не бе създавала проблеми на никого, близките и приятелите й я обичаха, самата тя бе като цвете в пустинята, рядко срещано яление, нещо уникално, което не можеше да се опише с думи. Руснакът винаги щеше да я смята за такава, макар никога повече да не получеше шанса да й даде всичко, което заслужава. Бе направил нещо прекалено жестоко, за да бъде гледан по същия начин от нея. А на него наистина му липсваше обожанието, с което се вглеждаше в очите му.





and everything has changed.

[/quote]

_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Наталья. on Вто Дек 03, 2013 5:51 pm

Наталья го гледаше... слушаше, а когато се приближи и усети как дъха му погали кожата й, я накара да изтръпне и да си спомни, това чувство, което преди беше непосилно да забрави.. беше не простимо да не го изпитваше. Но тя нямаше да покаже слабост не й сега. Подсмихна се леко и поклати глава, като я наклони на една страна застанала срещу него. А ръката й се отплесна зашлевявайки го.
-Нека помисли, хайде да се върнем преди една година? Да именно точно тогава загуби правото, да ме наричаш както и да е било, Андрей. Точно в онзи ден, когато заби онзи нож в крака ми. Знаеш ли, всеки ден се будя с мисълта за това, всяка нощ сънувам кошмари, белега ми напомня, как трябва да те мразя, а студенината му как не трябва никога да се доверя на някого отново. – заяви му тя приближила се на сантиметри от него, а макар и трудно момичето се усмихна стискайки зъбите си силно и присви очи, като поклати глава.
-Точно заради това, скъпи загуби това право. Загуби правото на любовта ми, загуби правото на това да ме докосваш, даже не знам защо по дяволите седя и разговарям с теб и си правя труда да ти обяснявам каквото й да е било. – каза му заядливо тя, сякаш не можеше да се сдържи, сякаш не можеше да го гледа, но самата тя знаеше, че не е така знаеше, че все още го обичаше колкото и да не искаше да си признае. Просто седеше там и се взираше в очите му, а спомените с него сякаш я задушаваха отново и отново, показвайки й, че никога нямаше да забрави за него.
-Защо съм тук? Не е по мое желание... много пропусна Андрей.. – започна тя, обръщайки гръб на руснака като притвори за миг очи и въздъхна тежко, сякаш не можеше да си поеме глътка въздух, заради всичко, което сякаш се бе събудило от пепелта при нея. Искаше й се да иде да намери стаята си и да изхвърли всички сълзи, които напираха в очите й.
-Аз се промених... за това съм тук.. предпочитах да правя глупости, за да те забравя, а на рождения си ден направих най – голямата и мама ме заточи на това място.. Явно е направила голяма грешка, защото ти си тук. – подсмихна се горчиво, може би тя не съжаляваше, че той беше тук, но нямаше да го покаже, не искаше да го покаже и нямаше. Защото руснака, който все още обичаше не заслужаваше това, буквално се чудеше, какво по – дяволите правеше и защо седеше все още тук и му се обясняваше вместо да излезне и да си тръгне от стаята и да дойде по – късно при директора. Може би именно, защото искаше да го оправдае по някакъв начин, но сякаш не само тя се бе променила, ами и той също.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by ▲.Andrey on Вто Дек 03, 2013 7:39 pm



Here we go, again.


Щеше да излъже ако кажеше, че не го бе заболяло от думите й. Старата рана беше отворена отново и кървеше, сякаш всичко се бе случило вчера. Никога нямаше да се отърси от този болезнен спомен, но той трябваше да изглежда лошият в историята, нали? Някой като Андрей Маркович никога нямаше да бъде достоен, за да бъде наречен герой. По-скоро винаги избираше ролята на злодей, чиито действия никога не можеха да бъдат оправдани. Но как можеше да й каже, че ако не го бе направил, то тогава някой по-лош щеше да я убие? И беше сигурен в това, защото го бе сънувал. Виждаше как онзи мъж я бе убил, а руснакът не можеше да стори нищо, за да я спаси. А в крайна сметка Наталья бе умряла именно в неговите ръце, гледайки го с разплакани очи, които го омоляваха да стори нещо, защото не искаше да умре.
Тъмнокосото момче прокара нервно пръсти през косата си, облиза за пореден път пресъхналите си устни и опита да задържи нехайното си поведение, макар отвътре да гореше от яд и болка. Щом я изслуша и понесе с гордост шамара й, той преглътна сухо и направи крачка напред, спирайки на сантиметър от нея. Беше толкова близо, че усещаше аромата на любимия й парфюм, попил в кадифената й кожа.
- Аз винаги ще бъда лошият герой в историята, Наталья. За теб, за семейството ми, което ме мрази, за твоите родители, които искат да бях умрял онази вечер. Примирих се с това. Мисля, че е време и ти да сториш същото.
Андрей каза всичко на един дъх, а после си пое дълбоко въздух и издиша, оставяйки горещия му дъх да се разбие в плътните й червени устни. Отмести се в страни и направи малка обиколка на стаята. Започваше да се изнервя на цялото това чакане. Къде, по дяволите, се беше дянал директорът? А, да. Вероятно бе в съседния кабинет, чукайки набързо жена си. Защо да го интересуваше едно хлапе с лоша дисциплина и груб език, когато можеше да свърши нещо по-забавно от това да му изнася конско, което и без това няма да промени нищо.
Маркович рязко извъртя глава към блондинката, впивайки сините си ириси в нея. Какво ли бе направила, за да предизвика гнева на родителите си и то до такава степен, че да изпратят единствената си дъщеря толкова далеч от дома им? Наталья трябваше да е направила нещо наистина грандиозно, за да предизвика днешните събития. Тревожеше се, че бе съсипал целия й живот заради онази вечер и се обвиняваше, че няма нищо, което да му помогне да навлезе отново в него. Тя никога повече нямаше да му се довери, никога нямаше да го погледне по същия начин, никога нямаше да го обича отново със същата безусловна любов, която някога бе имал.
- Може би ако й се обадя, ще променя мнението й и ще те вземе обратно.
Каза той, повдигайки въпросително вежди, а на лицето му се изписа нова самодоволна усмивка.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Наталья. on Вто Дек 03, 2013 7:58 pm

Усещаше го отново го усещаше толкова близо до себе си, че можеше да преглътне цялата си болка, само и само да попадне пак в ръцете му, но уви.. не го направи просто стоеше и го наблюдаваше. Болка? Можеше ли да бъде по голяма от това, нима съдбата им бе наистина обречена, че да не можех да се помирят с това, което се бе случило. Омраза? Не нямаше омраза, не го мразеше никога не бе успяла да го намрази. Не можеше да повярва, все още не искаше да повярва, че бяха успялi да стигнат до тук. Да може би родителите й наистина го ненавиждаха, но тя... тя го обичаше. Наталья въздъхна несъзнателно. Може би.. всичко това беше просто един шах и те бяха пионките в него, бяха тези които го играеха и нямаше да има разлика, каква схема щяха да изиграят в поредната партия.. съдбата им винаги щеше да завършва на едно и също място, или щяха да останат на това в това положение и нямаше да помръднат нито крачка напред нито крачка назад.
Поклати глава гледайки го и прехапа устната си облизвайки я леко.
-Не те мразя, просто не знам как да ти простя. – призна му тя, но не му каза в действителност, че все още го обичаше, не можеше да му го каже, вероятно щеше да го отрича до последно, нямаше да се промени, нито сега нито утре... Имаше нужда от време, време което може би нямаше да й бъде дадено, защото за година не бе успяла да му прости, та сега ли щеше да го направи... вероятно защото сама го бе прогонила от живота си, може би ако беше около него щеше да й е много по лесно да го стори. Но уви... може би и този шанс нямаше да има.
-Хайде давай, сигурна съм че майка ми си умира да чуе гласа ти. – започна тя, като се приближи към него, действително се чудеше къде точно в този момент се бе скрил директора, къде бе отишъл, защо се бавеше толкова, боеше се че ако не се появи, накрая много инатливи тайни щяха да излезнат на яве, а това не й харесваше. Не беше готова, не знаеше дали ще бъде готова да изкаже тези истини.
- Сигурна съм и че точно това искаш, да ме върне обратно в къщи. Какво има Андрей, да е би да те е страх от миналото ти? Или може би от това, да изпитваш вината, която съм сигурна, че се е загнездила в сърцето ти? – познаваше го прекалено добре, въпреки че виждаше, че е променен тя знаеше, че той се чувстваше виновен, беше го видяла още онази нощв очите му, беше видяла и неговата болка, но точно в онази нощ не беше сигурна,д али всичко това е било истина.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by ▲.Andrey on Сря Дек 04, 2013 4:48 pm



Here we go, again.

Андрей често си бе мислел какво можеше да стори тогава, какви други варианти имаше, за да не я нарани. Но знаеше, че каквото и да направеше, както и да извъртеше действията, винаги краят бе един и същ. Единствения избор, който имаше тогава бе да я остави да го мрази, че й го бе причинил или да се примири, че неговото момиче щеше да умре в ръцете му, обичайки го. Руснакът знаеше, че дори и да има шанса да върне времето назад и да промени миналото, нямаше да го стори. Предпочиташе да я изгуби безброй пъти, отколкото само веднъж, но завинаги.
Тази една година, в която бяха далеч един от друг, Андрей не се чувстваше добре. Чувстваше се разбит, безкрайно самотен и отритнат от всички, за които някога го е било грижа. Но всеки избор, който той правеше, имаше последствия. Без значение дали в момента правеше избор да е щастлив, по-късно щеше да страда двойно. И така, кръговратът никога нямаше да спре.
Той повдигна поглед към нея, а учудената му физиономия едва успя да остане скрита. Чувстваше се донякъде облекчен, че поне тя не го мразеше, но никога нямаше да спечели прошката й. Без значение колко усърдно опитва да си я върне, тя никога нямаше да му се довери отново. А именно това бе най-важното за него. Нуждаеше се от доверието й, защото не можеш да обичаш някой с безкрайни съмнения, които да превърнат връзката в един кошмар.
- Не ме е страх от нищо, Наталья. Дори да можех да върна времето назад, бих го сторил отново. Няма нищо, което да промени мнението ми.
Отвърна й сухо, впил кристалните си сини ириси в нейните, а после поклати невярващо глава. По-скоро се срамуваше от себе си, отколкото да се чувства виновен. Сякаш не можеше да прости на самия себе си, не можеше да го изтрие от паметта си и да се превърне в стария Андрей, който искаше единствено щастието на Наталья.
Руснакът се приближи към нея, застана на сантиметър разстояние от лицето й, осъзнавайки голямата разлика във височината им, която винаги я караше да изглежда толкова слаба и беззащитна пред него и прокара ръка по скулата на лицето й, обгръщайки бузата й в дланта си. Повдигна лицето й към своето и облиза долната си устна.
- Единственото, което изпитах в онзи момент, Нат... това беше облекчение. Нищо по-различно.
Каза той, макар думите му да бяха двусмислени, но тя все още нищо да не подозираше. Андрей се радваше, че поне сега животът й беше в безопасност, че нямаше да й се случи нищо и че щеше да бъде добре. Предпочиташе да я накара да страда, отколкото да държи студените й пръсти докато я погребва.
Той се отдалечи крачка назад, прокарвайки пръстите си по лицето й докато дърпаше ръката си и въздъхна тежко.
- За нищо на света не бих отказал да направя майка ти щастлива. Е, ще ми дадеш ли телефона си?
Попита той и протегна ръка към нея, а на устните му се разпъна налудничева усмивка. Надяваше се, че Наталья няма да изпълни искането му, просто, защото не искаше тя да си тръгва от тук. Дори да я виждаше само през часовете, на него му беше достатъчно. Вътрешно умираше от вълнение и безпокойство, но успешно запазваше самообладание.





and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Наталья. on Чет Дек 05, 2013 3:15 pm

Не го бе виждала такъв. Никога. Не можеше да разбере дали наистина се бе почувствал облекчен, болеше я от думите му, болеше я от всичко, което чувстваше тя... защо продължаваше да го обича? Защо трябваше да го обича изобщо. Не можеше ли и тя като него да почувства един път завинаги облекчение от това, че са се разделили? Не трябваше ли да е именно така? Да трябваше, но не можеше, не искаше... не искаше да му дава телефона. Момичето се приближи няколко крачки към него, и наклони глава на една страна, докато в очите й не останаха никакви съмнения.
-От какво изпита облекчение, Андрей? От това, че те зарязах, явно наистина не си можел да ме понася.. явно наистина никога не си ме обичал, както аз обичах теб. И тази гривна никога не е значела нищо за теб, а просто поредното нещо с което си ми замазвал очите. – беше му ядосана още по – бясна, размаха ръката си пред очите му, а висулката се размърда и се удари леко в кожата й, докато накрая не спря и застана на нивото на очите му. Спомни си, че точно тогава за пръв и последен път й беше казал, че я обича, може би никога не я бе бил обичал..Просто седеше там и го гледаше, гледаше го и не знаеше какво да каже, как да го каже какво да направи.
Извади телефона си и го постави в ръката му, като повдигна едната си вежда и стисна ядно челюста си, а след това поклати невярващо глава.
-Хайде направи го, нали това искаш, нали искаш да не съм близо около теб, не искаш да ме виждаш, нали това е в основата на всичко, още тогава е било основата. – заяви му тя, но гласа й сякаш звучеше по тъжен, по тих и някак заглушен от всичко това, но просто седеше там срещи него и чакаше, чакаше да види какво ще направи. Вдигна брадичката си и се вгледа ясно в прекрасните му ириси,как й бе липсвал, искаше й се да вплете пръстите си в прекрасната му коса, да я усети копринено мека между пръстите си, езика й бавно мина по устната й навлажнявайки я, защото я усещаше адски суха от цялото това напрежение, което се събираше в тялото й. И се случи точно това, което най – малко очакваше, дори не се бе усетила кога се бе приближила толкова много до него и бе вплела ръцете си в косата му, устните й докоснаха неговите, а когато се осъзна вече всичко това й бе харесало толкова много, че не искаше да го спре, въпреки че знаеше, че трябва да го направи.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by ▲.Andrey on Чет Дек 05, 2013 3:57 pm



Here we go, again.

Защо винаги Наталья ослужняваше положението повече, отколкото трябваше? Защо задаваше всичките тези въпроси, на които той знаеше отговора, но бе по-добре, по-безопасно ако просто замълчи? Изпитваше огризения, че постоянно му се налага да говори двусмислено, прикривайки истинското значение на думите си, сякаш бе престъпник, който бягаше от престъпнение, което не е извърши. Докато тя бе далеч, той можеше да диша спокойно, можеше да живее в собствения си мрак и да не се притеснява, че някой го боли за момчето, което някога е познавал, а именно неговото старо аз, което той бе оставил толкова далеч, когато родителите му го изпратиха тук.
Сърцето му заби зачестено, отразявайки болката и яда, който изпитваше от думите й. Сви ръцете си в юмруци, а лицето му придоби безизразна гримаса. Сините му ириси се спряха върху гривната, която висеше на китката й и той преглътна тихо. Коремът му се сви на топка, сякаш се задушаваше. Беше му трудно да си поеме въздух и това си личеше от километри.
- Млъкни!
Просъска през зъби той, а след това стисна челюстта си, готов да удари с юмрук по бюрото на директора, който продължаваше да присъства в графата „безследно изчезнали”.
Ето, че телефонът й се озова в ръката му. Бельович дори не му се противопостави, отказвайки го от абсурдното му намерение да звънне на майка й, а напротив – сътрудничеше му, сякаш това бе и нейното желание. Но той добре знаеше, че не е вярно. Можеше да го види отвъд тази фасада, която разиграваше пред него.
Руснакът за пореден път усети онова напрежение, което витаеше във въздуха около тях. Долавяше го с всеки сантиметър от тялото си, което бе привлечено първично към нейното още от самото начало, още първият път, в който я бе срещнал, а очите му бяха зърнали нейните. Сякаш бе малка магьосница, която го бе приклещила в капана си и никога нямаше да се отърве от тези чувства.
- Казах ти да млъкнеш, Наталья!
Андрей си позволи да й повиши тон, макар да бе усетил мъката в думите й, които сякаш го умоляваха да не я наранява повече. Сякаш съзнанието му се бе превърнало в библиотека с техните спомени, изписани върху пожълтелите от времето листи, които ги съхраняваха и очакваха поредния момент, който да запечатат във времето. И това се бе случило само за секунда. За онази секунда, в която усети устните й, толкова топли и толкова меки върху неговите. Даваше всичко, само за да задържи това усещане за пълнота още малко.
Маркович остави плахо телефона й върху бюрото, а едната му ръка се настани върху кръста й, притискайки я в силното му тяло. Пръстите на другата му ръка се озоваха на тила й, вплитайки се в корените на златните й коси. Ароматът й – отвеждаше го в един напълно чужд свят, за чието съществуване бе знаел, но забравил. Бе запомнил единствено усещането, което го караше да се чувства като на три метра над небето.
- Искам да те чукам. Точно тук, точно сега.
Изшептя дрезгаво измежду целувките, които запалваха още повече пожара в тялото му и го обгръщаха, сякаш бяха нещо много по-висше, нещо, което не може да контролира. И в действителност знаеше, че е изгубил контрол над ситуацията, усещаше как му се изплъзва измежду пръстите, но не можеше да спре дяволското си желание, което го превръщаше в роб, неспособен да се съпротивлява на собствените си копнежи и нужди. Защото в момента единственото, от което се нуждаеше беше нейната близост и топлина. Имаше нужда отново да бъде негова, да му припомни, че в действителност не бе звярът, за който мислеше, че се е превърнал.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Наталья. on Чет Дек 05, 2013 4:53 pm

Всичко около тях сякаш се зареди с толкова силен сексуален магнетизъм, стаята се завъртя около нея, а сблъска й с тялото му я накара да издаде един единствен сладък тон на удоволствие. Дишането й стана забързано и накъсано, точно в унисон със сърцето й, не можеше да повярва, че това се случваше, не можеше да повярва, че той отново я докосваше по този начин, не. Сякаш бе заспала и бе изпаднала отново в един от онези свои сънища. Всичко в нея се взриви и вече нямаше никакви задръжки, когато беше с него никога нямаше такива. Просто нищо друго не съществуваше.Сякаш самата тя бе копняла толкова дълго за това свое освобождаване
-Желая те, желая те толкова силно, че няма значени кога и къде. - прокара ръцете си по добре оформеното му тяло, опитвайки се да си припомни колко добре изглеждаше гол. Захапа леко долната му устна прокарвайки езика си по нея и дърпайки я леко надолу, а тялото й се потърка в неговото
- Имам нужда отново да те почувства, да знам, че винаги си ми принадлежал, да знам че съм била твоя. Имам нужда о теб, Андрей и това не се промени нито с времето нито с фактите . – притисна се още по силно в него, а очите й се впиваха в неговите, точно това бе забравила, бе забравила как я подпалваше като фитил всеки път, бе забравила как я караше да се чувства, колко много я обсебваше и колко подвластна му беше действителност, искаше й се да му достави удоволствие, да му покаже какво й бе липсвало, да разбере, дали можеше да достигне отново до истинския Андрей, до нейния Андрей. Пръстите й се плъзнаха надолу по тялото му, докато тя отново с отъркваше в слабините му. Докато не достигна копчетата на панталона му, които задържаха ципа му, това бе единствената причина Нати да отдръпне таза си от близостта с неговия. И ето той отново я караше без дори да е направил каквото й да е усилие, да го желае до полуда, бе я разголил отново, бе разголил душата й за себе си, а Нат нямаше делата да я скрие отново от него, просто бе толкова невъзможно, колкото й това да си тръгне отново от тук. Толкова чувства изведнъж се събраха в тялото й, че можеше да се закълне, че ще се разплаче от удоволствието, което изпитваше в момента, от радост, от това, че тя все още му принадлежеше, че той все още я желаеше. Не можеше да не си представя именно това. Тялото и се търкаше и отново се притискаше в неговото, сякаш действителност беше живото спасяващ за нея.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by ▲.Andrey on Чет Дек 05, 2013 5:56 pm



Here we go, again.

Харесваше му да чува това. Искаше да го чуе. Сякаш това бе всичко, от което се бе нуждаел през цялото това време, за да си спомни поне част от момчето, което някога е бил и което служеше за пример в повечето случаи. А сега какъв беше? Нищо повече от редовния посетител на директорския кабинет, в който му бе изнсяна на една лекция. Започваше да си мисли, че дори на директора му става банално да го вижда тук и да му се налага да му припомня правилника за външния ред, който сякаш не значеше нищо за нашето момче.
Андрей простена след поредната й целувка, а пръстите му все по-настойчиво се впиваха в плътта й. Бе забравил колко всъщност бе мека кожата й, сякаш докосваше перце. Създаваше у него странното чувство за предпазливост, но и дяволското желание, което го побъркваше и караше тялото му да гори, обсебено от мисълта за нея. Сякаш бе неговият личен наркотик, който не можеше да бъде използван от никой друг.
- Липсваше ми тялото ти, Нат. Липсваше ми и ти.
Каза тихо, шепнейки дрезгаво докато си открадваше поредната целувка от нея. Той спря за миг, отдръпна глава на сантиметър разстояние и прокара палеца си по долната й устна. Загледа се в кристалните й сини ириси и отново я целуна бясно, с цялата страст и желание, които превръщаха тялото му във факла.
Андрей спусна дръзко ръцете си надолу по тялото й, повдигна роклята й нагоре и настани дланите си от външната страна на бедрата й. Стисна ги здраво, а после я повдигна във въздуха като през цялото време не откъсваше устните си от нейните.
- Подлудяваш ме... губя контрол, когато си около мен.
Каза искрено, с пресипнал от толкова силно желание, че чак усещаше болка в тялото си. Пренесе я до дивана в дъното на стаята и я положи да легне, настанявайки се върху нея. Сви единия си крак и се облегна на него, използвайки го за упора, а другия му служеше, за да има достиг до цялото й тяло. Надвеси се над нея и продължи да я целува, спускайки горещите си устни по врата й, захапвайки и засмуквайки леко кожата й на места.
Маркович дочу някой да се прокашля недоволно зад него и се изправи рязко. Извърна бързо глава и с голяма доза изненада осъзна, че директорът се бе върнал и ги бе сварил в подобно положение на собствения му диван, в собствения му кабинет. Въпреки че идеята да изчука бившата си любима именно там, където бе най-забранено, му изглеждаше още по-възбуждащо.
Той облиза сприхаво устните си, по които все още усещаше нейния вкус и прокара ръка през гарвановочерната си коса, чиито кичури стърчаха навсякъде след като Наталья се бе погрижила да го разроши.
- Господин Картър, мисля, че следващия път не бива да оставяте учениците си сами за толкова дълго.
Направи се на луд Андрей и се засмя иронично, а дори след това усмивката остана върху лицето му. Дали изпитваше вина? Единствено, че ги бяха хванали и то в най-неподходящия момент.
Маркович взе телефона на Наталья от бюрото и й го подаде, извръщайки се с лице към нея и поклащайки невярващо глава. Тъкмо, когато бе решил, че нещата можеха да бъдат отново нормални, директорът бе провалил всичко. Той отново се обърна, седна на предишното си място пред дървеното бюро и скръсти ръце пред гърдите си, впил сините си ириси в ядосаното изражение на директора.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Наталья. on Чет Дек 05, 2013 6:58 pm

Цялото й тяло бе притиснато напълно от него. Отвръщаше на целувките му така сякаш искаше да го изяде, да го погълне целия, не можеше да спре, сякаш бе отново опиянена в неговото присъствие както винаги.Усещаше как кожата й ставаше все по влажна и по чувствителна, след всяко негово докосване. Съвсем смътно усещаше , че след като я е вдигнал я бе понесъл, но когато стигнаха до дивана и се бе озовала по гръб, а той бе притиснал тялото й отново, осъзна че адски много бе копняла за това. Погледа й се замазваше от възбуда, сякаш го наблюдаваше но в същност не го виждаше правилно, можеше да я побърка за секунди, само с няколко докосвания и тя вече се топеше. Разтвори краката си, за да го допусне по близо до себе си, да го допусне да навлезе между нея.Сякаш сама се напрягаше да е още по – близо до него, да скъси всякакви разстояния помежду им. Тя беше напълно готова, отново докосваше устните си в неговите, а в следващия миг той се отдръпна рязко от нея, нямаше го .
Но беше толкова залята от възбудата, че се бе отпуснала дори не осъзнаваше какво се случва, а когато осъзна какво се случваше, и че зад гърба на Андрей имаше някого, а Нати осъзна кой е този някого, цялото й тяло изтръпна. Ужасена се изправи рязко и припряно свали роклята си надолу, цялото й тяло изтръпна, а бузите й целите се обляха в червена руменина, идваше й да потъне в земята от срам. В действителност не можеше да погледне към директора. Гърдите й тежко се вдигаха и спускаха, не можеше да се успокой напълно беше като факла, която бяха подпалили, не можеше просто дори да нормализира дишането си. Момичето срещна погледа на Андрей, и го погледна объркано, все пак не знаеше какво щеше да се случи, взе телефона си от ръката му след като й го бе подал, а секунда по късно поемайки си глътка въздух и притваряйки очите си ги последва и седна на съседния фотьойл свивайки се все повече от срам.
Продължаваше да гледа надолу, докато Директора не се прокашля отново, а тя не видя документите пред себе си, а това предизвика и погледа й върху неговия, които определено беше един от най – спокойните.
-Госпожице Бельович, мисля че сгафихте, ако мога така да нарека още първия си ден. Какво си мислехте? – попита я той, а тя поклати глава, не знаеше, просто взе химикалката и набързо попълни всички данни, които бяха изискани а имаше чувството, от време на време, че погледа на Андрей я изгаряше. Вдигна глава и погледна директора.
-В действителност не знам какво си мислех, нищо не мислех. Просто всякаква мисъл в главата ами спря.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by ▲.Andrey on Чет Дек 05, 2013 7:31 pm



Here we go, again.

Докато стоеше на кожения стол пред бюрото, Андрей не издаваше и част от това, което всъщност се случваше в душата му. Чувствата му бяха смесени, объркани и го подлудяваха. Единствено биещото му до лудост сърце му напомняше, че онова, което се случи преди минута наистина бе реално, а не поредния сън, от който съвсем скоро щеше да се събуди. Маската на безразличието и спокойствието се бе настанила върху красивото му лице, а в сините му ириси се отразяваше един особен блясък, който не се бе появявал от година насам. И знаеше добре, че причината бе именно Наталья и нейната ненадейна поява в този Интернат, където най-малко очакваше да я види отново.
Андрей въздъхна тежко докато слушаше директора и неговите въпроси, но не каза абсолютно нищо. Продължаваше да изпива с поглед блондинката до себе си, сякаш случилото се преди малко не бе прекратено, а просто забавено. Общоприетите закони не важаха за него и винаги щеше да си остане така. Единственото, което околните трябваше да направят, бе да се примирят с неговия инат и да се подчинят на желанията му.
- Не беше нейна вината. Аз я предизвиках. Аз й казах, че искам да я чукам още тук и сега.
Призна си най-безсрамно Андрей и повдигна глава, хващайки погледа на директора в своя. Лицето му не издаваше и капка от чувство на вина, а това вероятно се дължеше на факта, че не изпитваше такава. Макар и да не помнеше съня си, да бе в неведение какво щеше да се случи, той действаше инстинктивно. Рядко импровизираше, но за сметка на това винаги му се получаваше. Маркович постави китките си на бюрото, подпирайки се и погледна към блондинката. Не виждаше друг вариант освен да я защити в тази ситуация. А и не правеше нищо грешно, просто казваше истината.
- Наталья и аз... ние имаме история. Тя е бившата ми приятелка. Просто се развълнувах повече, отколкото трябваше щом я видях. Не виждам нищо лошо в това. А вие, директоре?
Позволи си с цялото си нахалство да му зададе този въпрос и въздъхна отегчено, облягайки се по-удобно на стола си. Прокара пръсти през копринената си коса, опитвайки се отново да й придаде някаква форма, но безполезно. Андрей извади незабележимо телефона от джоба си и отвори менюто за съобщенията.
„По-късно ще мина през стаята ти. Чакай ме там. И не казвай нищо сега, аз ще се справя и сам.”
Леко докосна бедрото й, едно малко, неволно и невинно движение, с което да привлече вниманието й. Спусна погледа си към телефона си, за да й покаже малката бележка, която написа и щом разбра, че я е прочела, прибра телефона в джоба си.
- Е, господин Картър, ще ме накажете ли или за пореден път ще бъда принуден да слушам безполезните ви лекции, които ще забравя секунда, след като напусна кабинета ви? Както казах, Наталья няма никаква вина, може да си върви. Вероятно има доста багаж, който да разопакова.
Изрече той и облиза пресъхналите си устни, кръстосвайки отново ръце пред гърдите си.





and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Наталья. on Чет Дек 05, 2013 8:09 pm

Той да не би да я защитаваше? Наистина ли го правеше, не беше ли тя тази, която го целуна първа? Гледаше едва ли не смразено срещу него и поклати невидимо глава. След някакво малко време Наталья почувства ръката му, която доведе до едни наистина приятни тръпки по тялото й, а след това прочете бележката му. И облиза устните си. Погледна към директора, който на свой ред гледаше Андрей.
-Добре щом ти поемаш цялата вина. Наталья свободна си. – заяви той, а тя даже нямаше сили да погледне към него. Но очите й срещнаха за последно тези на Андрей, а в тях видя нещо, което не беше забелязала по –рано , сега в тях имаше една светлина, светлина която я бе пленявала винаги.
-Извинявай – каза тя само с устни и поглеждайки го за последно излезна от кабинета на директора отдъхвайки си, не знаеше какво да направи. Дали наистина щеше да може да се откъсне от Андрей отново? Искаше ли въобще да се откъсва от него, беше й толкова трудно в момента, но тя знаеше.. знаеше, че в мига в който я докоснеше, тя щеше да му е подвластна отново, щеше да е само негова, щеше ад се опитва да му го докаже и нищо не можеше да я спре. Прехапа устна си и се отблъсна от стената колкото й да й се искаше да остане там вътре и да каже, че не е вярно, че тя първо го бе целунала, знаеше, че той няма да й го позволи. Познаваше го... тръгна по коридора, докато си търсеше стаята. Не й оставаше нищо друго, освен да изпълни това, което й бе казал той, а знаеше много добре, колко раздразнителен ставаше, когато разбереше, че я няма там където е казал да бъде или е казала, че ще е . Помнеше колко от споровете им бяха предизвиквани от това, че той се опитваше да я следи изкъсо, случайно Нат да не потърси нечии други ръце, само че Наталья не искаше никого другиго да я докосва. Не можеше самата тя да го пожелае. Поклащайки глава, за да премахне спомените си русокоската отвори вратата на стаята си виждайки багаджа си там и въздъхвайки се приближи към него, за да започне да го разопакова.
Момичето не можеше да спре да мисли, дали щеше да успее да отблъсне Андрей или той щеше да отблъсне нея, какво можеше да му каже? Изобщо можеше ли да намери думи с които да му обясни как се чувстваше действително, можеше ли да му каже, колко много иска да е отново с него, да са пак той и тя, и да се справят заедно с проблемите, щом вече веднъж не бяха успели да се справят с най – големия.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by ▲.Andrey on Вто Дек 10, 2013 6:39 pm



Here we go, again.

Беше му толкова приятно да я държи в ръцете си, че не искаше никога да не я пуска. Сладкия аромат на кожата й бе попил в неговата, чувстваше се напъло опиянен от нея. По измъченото му лице почти се бе появила усмивка, когато вратата изскърца, оповестявайки появата на поредния досадник, а Андрей тъкмо се извръщаше, за да го прогони, когато срещна лицето на Флеминг. За негово учудване там намери топла усмивка и две кафяви очи, изпълнени с разбиране и дори малка нотка на благородна завист при вида на двамата руснаци в подобно положение.
Андрей усети как Наталья се отдалечава леко от него и смръщи устни, показвайки недоволството си. Ръката му машинално захвана здраво нейната, настанявайки се малко над лакътя й и я придърпа обратно към себе си. Плъзна нежно ръката си надолу, галейки копринената й кожа и вплете пръстите си в нейните, сякаш показваше, че тя бе само и единствено негова, макар да нямаше никаква причина да го прави точно пред Флеминг. Но руснакът винаги се държеше така с нея, искаше всички да знаят, че му принадлежи, че нямат право да я докосват без неговото разрешение.
- Мина времето, когато си падах по семейните сбирки.
Отсъди чернокосото момче, а погледът му стана леден и безизразен. Сините му ириси излъчваха неговия страх, но и решителността му. Въпреки всичко продължаваше да бъде войн, макар и с кървяща рана в гърдите си.
Дейвид продължаваше да се усмихва топло срещу тях, но не остана заблуден от фасадата, която разиграваше чернокосото момче. Забеляза как погледът му се промени; как стисна ръката на блондинката, сякаш й даваше да разбере, че за нищо на света няма да я остави; как очите му засияваха, виждайки нейното лице; любовта им си личеше от километри и каквото и да тормозеше душата на Маркович, това момиче беше единствения лек срещу неговата болка.
- Сега ще се молим да не изпусна гнева си отново.
Прошепна тихо той, доближил се до ухото й, а гласът му се усещаше притеснението, че ако наистина успееше да го предизвика и да го изкара извън нерви, то със сигурност щеше да я загуби. Руснакът притисна плътните си устни до бузата й, прегърна я през рамо и тръгнаха заедно към кабинета на директора. Докато излизаше, той срещна погледа си с този на Дейвид и нещо в него го накара да запази спокойствие, да повярва, че битката още не е започнала, още по-малко приключила.
Андрей дори не бе взел якето си от стаята, а телефонът му остана върху нощното шкафче. Бе с тениска и дънки, но не му беше студено. Започваше да се поти от жега само като си помислеше за майка й и за всички проблеми, които ще им създаде. Докато вървяха, той знаеше, че докторът ги следваше плътно и че щеше да попречи на всеки опит за бягство ако посмееха да опитат. Щом стигнаха до вратата, Андрей спря за миг и извърна назад глава към Дейвид. Видя как той му кимва и върна сините си ириси върху разтревоженото лице на Наталья.
- Обичам те. Никой няма да промени това. Запомни го.
Обеща й тихичко той, а после преглътна буцата, която без време се бе образувала в гърлото му. Той отвори вратата, влезе първи, но не пусна ръката й. Застана с високо вдигната глава, оставил блондинката зад гърба си, сякаш беше щит, готов да поеме всяка атака срещу нея. Флеминг от своя страна застана от другата страна на момчето, макар видимо да се въплъщаваше в образа на третото лице, оставащо напълно безразлично към случая. И в интерес на истината самия той не знаеше защо бе повикан заедно с тях. В стаята се усещаше трепкавото напрежение, което сякаш превръщаше обстановката в още по-обтегната и неприятна.



and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Наталья. on Сря Дек 11, 2013 11:41 am



Our love was made to rule the world you came and
broke the perfect girl


Наталья просто вървеше по коридора, плътно до Андрей. Не можеше да позволи на майка й отново да ги раздели, не можеше дори да направи нещо това да не се случи. Знаеше, че майка й ще опита всичко, само и само да ги накаже, да ги нарани, за това, че отново бяха заедно. Познаваше я по – добре от всеки друг. Не, не си мислете, че Нат не обичаше семейството си, напротив тя ги обожаваше, но майка й можеше да бъде най – голямата кучка, която познавате особено когато ставаше въпрос за Андрей. На няколко пъти блондинката се бе опитвала да говори с нея, на тази тема, но бе напълно безуспешно и може би точно това не говорене, бе довело блондинката до днешните събития, бе я вкарало тук. Но ако майка й не я бе запратила точно тук, нямаше да види любовта на живота си отново, а сега.. сега щеше да се опита да ги раздели.
Може би съжаляваше, че той бе вдигнал телефона, но както винаги господин контрол се обаждаше в него и не можа да пропусне точно това повикване.Не, че го обвиняваше просто се дразнеше понякога какви можеше да ги забърка именно тази мания за контрол, която притежаваше руснака. Преглътна леко преди да влезнат в кабинета на директора, а когато това се случи Нат стисна ръката на Андрей, сякаш живота й зависеше от това, а Маркович.. той просто сякаш искаше да я предпази от изпепеляващия погледа на майка й. Нат преглътна сухо като се вгледа за секунда в нея и поклати глава.
-Наталья, Андрей, защо не седнете – започна директора, но сякаш никой не го чуваше или по – скоро никой от двамата не мислеше, да се задържи достатъчно дълго в една стая с майка й за да седнат.
-Какво правиш Наталья? Той е психически не стабилен, защо отново си до него ? – попита майка й с пискливия си глас, вдигнала брадичката си високо и изправила се от стола си. Беше сигурна в това, което правеше и Наталья можеше да го види само в очите й, познаваше тази физиономия, знаеше че не вещаеше нищо хубаво, а какво хубаво можеше да очакват от нея, особено когато Андрей бе замесен.
-Правя това, което трябваше да направя преди много време. Изслушах го и му вярвам. Не е ли време и ти да пуснеш злобата ти да си отиде? – попита Нат, като пусна ръката на Андрей и се отдръпна леко от него, приближавайки се от майка й, не я бе страх нямаше от какво нали, все пак не лъжеше, а говореше чистата истина.
Но майка й сякаш не искаше да слуша нея, искаше да го нарани и блондинката го четеше в очите й, Ана беше твърдо решена да сложи край на всичко това.
-А ти? Как си позволяваш да искаш отново нещо от дъщеря ми? Не ти ли стига онази нощ, че искаш отново да я нараниш? Какво ще е този път? Другия й крак? Или може би този път ще изтръгнеш сърцето й? – започна да говори срещу Андрей, а при всяка нейна дума Нат изтръпваше, сякаш се опитваше да я върне в онази нощ, а това не нараняваше само него, но и нея.
-Казвам ви, Андрей Маркович е психически нестабилен, трябва да го държите далеч от дъщеря ми, за да го изпратят тук родителите му са го забелязали, нали? Все пак ако децата ни бяха читави и не вършеха глупости нямаше да са тук. – говореше обърнала се към директора, сякаш бе готова да извади всички кирливи ризи на руснака, само и само да го държи далеч от Нат, а блондинката беше сигурна, че майка й едва сега започваше.Чудеше се какво още може да каже, за да го отдалечи от нея.



_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by ▲.Andrey on Сря Дек 11, 2013 12:50 pm



Here we go, again.

Директорът бе успял да привлече вниманието на Андрей едва за няколко секунди, в които разбра, че това момче щеше да му създаде още проблеми. Сините ириси на руснака рязко се спряха върху Ана, излъчвайки толкова студенина и прикрит гняв, че ако можеше, би я убил с поглед. Тя никога нямаше да спре, нали? Винаги щеше да прави всичко, за да ги раздели, никога нямаше да ги остави да бъдат щастливи. И чувайки как го нарича „психически нестабилен”, Маркович стисна силно зъби, а шръстите на ръцете му се размърдаха, готови да се стиснат в силен юмрук, изпълнен с ярост. Бинтът, който все още бе увит около тях му напомни за онзи миг, в който изгуби контрол над себе си пред очите на Наталья. А тя не беше  избягала от него дори тогава, напротив.
- Престани да говориш глупости, Ана. Никога не съм искал да наранявам дъщеря ти.
Поде той и повдигна гордо брадичката си, запазвайки самообладание. Не трябваше да изпуска нервите си, този път не му бяха позволени грешки, защото цената бе прекалено висока.
- Психически нестабилен? – повтори той, а по красивото му лице се изписа щирока усмивка, можеше да се каже, че едва сдържа смеха си. Андрей бе всичко друго, но не и такъв. Да, понякога бе прекалено емоционален и действаше инстинктивно без да се замисля, но това далеч не означаваше, че е луд.
- Винаги си си падала да драматизираш, Ана. Не мисля, че беше нужно да намесваш г-н Картър или г-н Флеминг в „драмата на твоя живот”.
Продължи Андрей и поклати раздразнено глава. Подпря тялото си на една от стените, за да усети студенината й, нуждаеше се от това, за да успокои горящото си от емоции тяло. Скръсти ръце пред гърдите си и просто впи очи в тези на Наталья. Искаше да намери в тях любовта, с която го даряваше. Само тя бе в състояние да му даде сили да се бори с всичко това и да вярва, че има надежда.
- Не драматизирам, а излагам фактите. От два дни си сирак, Андрей. Не мисля, че можеш да владееш емоциите и действията си. Заплаха си за Наталья и няма никакво съмнение в това. Стой далеч от нея!
Продължи да го напада тя и добре знаеше, че е оцелила слабото му място. Лицето му веднага помръкна, сините му ириси потъмняха до неознаваемост, а зениците му се разшириха, създавайки за пореден път илюзията, че са две огромни пропасти, в които без съмнение ще се погубиш.
- Млъкни! Да не си посмяла да споменаваш родителите ми!
Андрей се бе поддал на гнева си и си позволи да повиши тон, но усети погледа на Флеминг върху себе си. Беше странно. Там намери толкова много неща, но наред с всичко друго, откри и подкрепа.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Наталья. on Сря Дек 11, 2013 1:08 pm



Our love was made to rule the world you came and
broke the perfect girl


Нат седеше и гледаше развиващото се пред очите й, понякога наистина се чудеше какво ставаше, винаги ли щяха да се заяждат по този начин, сякаш майка й се бе вкопчила в тази идея да ги раздели и не искаше да се спре, нищо нямаше да я спре и блондинката бе наясно, но имаше нещо повече от проблема със случилото се на рождения й ден, Нат прехапа устна когато видя как Андрей бе на път да изпусне всичко, след като майка й нагло говореше за родителите му.
-Защо? Какво има Андрей да не би да не ти е ясно, че след като няма кой да плаща за обучението ти тук, ще бъдеш изключен? Наясно ли си с това или са забравили да ти споменат? – попита майка й, а Наталья едва не зяпна срещу нея, не можеше да повярва, че всичко това се случваше, не можеше да си представи и как щяха да седят нещата, ако наистина махнеха Андрей от училището, тя нямаше да преживее още една раздяла, беше непосилно. Затвори очи за миг и си пое въздух, приближавайки се до него, и слагайки ръка на неговата, пръстите й се разходи по откритата кожа и леко я погали.
-Не можете да направите това нали? – попита директора, опитвайки се да игнорира майка си, но тя сякаш не можеше да издържи да бъде игнорирана.
-Може Наталья, няма настойник, който да плаща обучението му и престоя в интерната, а това означава по правилата, че като сирак, нестабилен и без пари не може да остане.- отговори майка й, а Нат я стрелна с поглед.
-Не питах теб! Нямаш право да го правиш, какво толкова си се вкопчила в това майко? Защо е толкова важно за теб да ни разделиш? Все едно искаш него за себе си, а не да съм щастлива!! – изсъска Нат срещу нея, сега тя започваше да губи цялото спокойствие, което искаше да запази, не беше честно, не трябваше да е така, трябваше всичко да е на ред и никой да не им се меси вече.
-Искам го далеч от дъщеря си, искам да го изключите или съпруга ми ще спре да прави дарения на интерната. – заяви тя нагло на г-н Картър, а Нат преглътна леко, ами ако наистина беше така? Ако наистина щяха да го махнат заради това? Тогава какво? Какво щеше да прави тя, майка й никога нямаше да ги остави намира, а Нат.. Нат просто имаше нужда от малкото щастие, не знаеше какво да каже вече, не знаеше какво да направи, за да спре всичко това, за да спре цялата тази лудост, която беше на път да побърка самата нея. Наталья се загледа в очите на руснака, но осъзнаваше колко беше на път да загуби целия си самоконтрол, а малката рускиня се опитваше да му навее спокойствие само с очите си, да му покаже, че самата тя нямаше да го позволи.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by ▲.Andrey on Сря Дек 11, 2013 1:39 pm



Here we go, again.

Андрей никога не бе мислел, че някой ще използва собствената му болка срещу него. Бе прекалено погло, нещо, което дори самия той не би направил и за най-омразния си враг. Сърцето му се сви, макар да продължаваше да бие с все сила в гърдите му. Усещаше как гнева му става все по-голям и кара кожата му да гори. Не спираше да си повтаря, че трябва да запази спокойствие, но дали бе възможно? Не беше сигурен. Искаше му се да й даде урок, да я накара да съжалява за думите си, но не знаеше как. Мислите му започваха да стават все по-объркани, а главата му сякаш щеше да се пръсне. Просто стоеше там и слушаше, сякаш бе страничен наблюдател на сценката, която се разиграваше пред него, макар да бе в ролята на един от главните герои.
Ана си бе позволила твърде много волности, държеше се като полудяла, осмеляваше се да го заплашва и да използва най-голямата му болка за свой съюзник. Наглостта й бе неизмерима, а това го вбесяваше още повече.
Секунда преди Андрей да вземе думата от нея и да избълва хиляди обидни думи, с които да я накара да замълчи веднъж завинаги, Дейвид бе направил крачка напред и застана пред него, а на лицето му бе изписана решителността и отвращението от болезнените нападки на Ана. Той бе прекалено добър, за да остави нещата така, бе мъж на честта, а тази ситуация бе повече от абсурдна и несправедлива в неговите очи.
- Грешите, госпожо Бельович. – възрази гордо той и прокара език по пресъхналите си устни. – Андрей е един от най-добрите ученици, които някога съм имал. Винаги е показвал поразителен самоконтрол, а раните по ръцете му... тях получи в един от моите часове, докато упражнявахме нова техника по самозащита. – продължи той, а по лицето му не преминаваше никакъв знак на съмнение в нещата, които казваше. Андрей и Наталья много добре знаеха, че в момента той лъжеше, но не виждаше какво друго може да стори, за да защити руснака и несправедливостта, която тази жена искаше да допуснат спрямо него.
- Простете нахалството ми, не се представих. Дейвид Флеминг, настойникът на Андрей.
В очите му проблясна искра на задоволство, а ръката му се плъзна по тази на Ана и нежно целуна опакото на дланта й, а после я пусна. На красивото му лице се бе изписала доволна усмивка, вярваше, че след като се бе намесил може би неговите ученици имаха шанс да победят. Той извърна поглед към Андрей и леко му кимна, сякаш му даваше знак, че още нищо не е свършило и че още има надежда.
- Съжалявам госпожо, но в такъв случай Андрей продължава да бъде наш ученик и няма нищо, което да направите, за да промените това.
Дори директорът бе потвърдил думите на стария си приятел, макар и той да не разбираше защо точно го прави. Макар Маркович да им бе създал най-много проблеми напоследък, той просто търсеше начин да избяга от вътрешната си болка.
- Кой се държи нестабилно сега, Ана? – рязко се обади Андрей и впи ледените си ириси в нейните, които сякаш я караха да се предаде и да се откаже. – Примири се. Върви си у дома и забрави за мен, забрави и за Наталья, както направи по-рано, изпращайки я тук. Загуби.
Изсъска тихо последните си думи, а пръстите му нежно се приплетоха в тези на блондинката, готов да излезе от кабинета и да я вземе със себе си, дори ако това означаваше Адът да се разтвори под краката му.



and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Наталья. on Сря Дек 11, 2013 2:20 pm



Our love was made to rule the world you came and
broke the perfect girl


Нат седеше и гледаше объркано г- н Флеминг, който седеше и лъже майка й без дори да му мигне окото, явно всичко това щеше да завърши добре или поне за сега, въпреки, че Наталья не издържаше и знаеше, че майка й нямаше да се откаже дори сега. Въздъхна леко чувайки и думите на Андрей, а майка й сякаш започваше да сменя цвета на лицето си като дъга от нерви. Готова бе да се пръсне и блондинката виждаше това не можеше да го скрие не и от нея. И точно в мига, в който си бе помислила, че всичко е свършило майка й скъси разстоянието между нея и Андрей и му се усмихна нагло.
-Не скъпи, единствения който ще забрави за Наталья си ти! – каза го достатъчно ясно, с наглия си тон, а една лека усмивка се показа на лицето й. Нямаше да позволи на Андрей, да бъде с Наталья и тя вече не знаеше дали го правеше заради себе си или заради доброто на дъщеря си, но просто нямаше да остави нещата така. Не можеше да накара директора да изключи младия руснак, но можеше да прибере дъщеря си у дома, а така.. така всичко между нея и Маркович, щеше да приключи защото тя нямаше да позволи да се видят никога повече. Веднъж само да я прибереше у дома. Приближи се до дъщеря си и присви очи, като хвана ръката за китката й и я дръпна към себе си.
-Той няма да си тръгне, но дъщеря ми се прибира у дома. – впи очите си във Флеминг, а след това погледна и към Андрей, а една самодоволна усмивка се покачи на лицето й.
-Тук вече, не можете да ме спрете по никакъв начин, с баща й я пратихме тук, а сега ще си я приберем у дома, след като господин Маркович, отново се намира близо до нея, а никой от нас ми няма доверие след действията му преди година. – започна тя, като присви очите си срещу него, но се обърна към Флеминг като леко наклони глава на една страна.
-Стабилен значи? А това от стабилност ли е ? – дръпна Наталья към себе си като леко вдигна плисираната й пола на горе и показа белега седящ на бедрото й. – Как можете да го защитавате, та той веднъж й причини болка, освен че разби сърцето й, се опита да я нарани и физически, не само се опита, но и го направи. За това, моята дъщеря се прибира у дома, където ще е далеч от него. – заяви тя, а Наталья вече не издържаше, просто не можеше да повярва, майка й стискаше силно ръката й за китката, а момичето не можеше да я отдръпне от нея.
усни ме, моля те. Не искам да идвам с теб. – каза тя, но сякаш на майка й не й правеше впечатление. Беше сигурна, че ще направи нещо такова как можеше да продължава?
-А сега, ако ни извините има багаж за събиране.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by ▲.Andrey on Сря Дек 11, 2013 3:56 pm



Here we go, again.

Андрей все още беше в шок от думите на Дейвид и се опитваше да ги осъзнае, когато Ана продължи да го атакува. Показа грозния белег на крака й, от който до броени дни самият той се срамуваше, доказателството за неговата неоравновесеност, според нея. Но след като той бе признал истината пред Наталья, вече не изпитваше вината, която го изгаряше отвътре. През съзнанието му се превъртяха набързо моментите, които имаха след първата си среща – лудото напрежение, появило се между тях още в момента, в който се видяха за пръв път тук; дивата любов, която правиха в стаята й; нейната безгранична смелост да бъде до него, когато бе пуснал чудовището в себе си на свобода; никога нямаше да успее да живее без това и го осъзнаваше ясно. В мига, в който Маркович се върна в реалността, видя как Ана дърпа Наталья, за да си тръгнат. Андрей изскърца гневно със зъби и се приближи, хващайки блондинката през корема. Откъсна я от ръцете на майка й и я избута зад себе си, опълчвайки се без страх.
- Наталья няма да мръдне от тук преди сама да го е пожелала! Не можеш да я накараш да направи нещо, което не иска. Дори като нейна майка, тя не е кукла, която да управляваш насам-натам!
Изкрещя гневно в лицето й и поклати невярващо глава. Нямаше да допусне някой да ги раздели, не и сега, когато имаше толкова голяма нужда от нея до себе си. Сърцето му биеше като полудяло в гърдите му, не беше абсолютно сигурен, но мислеше, че долавя и нейното сърцебиене в такт със своето.
Между руснакът и Ана имаше грозна тайна, която той се надяваше никога да не излезе на яве. По някакъв начин тя успяваше да го контролира чрез нея, защото Андрей се страхуваше, че когато Наталья разбере, ще бъде наранена. Но не можеше повече да бъде подвластен, особено когато цената бе тяхното щастие.
- Защо не признаеш пред дъщеря си истинската причина да я държиш далеч от мен? Защо не й споделиш защо ме мразиш толкова много и не искаш да бъда щастлив с нея?
Попита напълно сигурен в думите си и повдигна ръце, сякаш даваше знак, че се отказва. Но всъщност той се отказваше от оковите на тайната, която криеше. Впи ледените си сини ириси в нея и повдигна изненадано вежди, осъзнавайки, че Ана не правеше нищо друго, освен да мълчи и да го гледа с цялата ненавист на света.
- Точно това си помислих и аз. Никога не би й признала, защото се срамуваш от самата себе си. И би трябвало. А сега ни извини, мислим да се насладим на остатъка от живота си без теб.
Завърши с по-тих глас той, а тонът му бе равен. Обви ръка през кръста на Наталья и я остави да мине пред него, излизайки от директорския кабинет. Спря за миг пред лицето на Ана, погледна я и поклати глава.
- Отвращаваш ме.
Прошепна едва чуто и я подмина, блъскайки леко рамото си в нейното. На излизане погледна с многозначен тон към Флеминг, с който му даваше да разбере, че двамата имаха да си говорят и то доста. Затвори вратата след себе си и продължи заедно с Наталья надолу по коридора, милвайки нежно кокалчетата й с палеца си.




and everything has changed.


_________________
i'm not a perfect person.
There's many things I wish I didn't do but I continue learning. I never meant to do those things to you and so I have to say before I go that I just want you to know: I've found out a reason for me to change who I used to be. A reason to start over new and the reason is you.

I've found out a reason for me To change who I used to be. A reason to start over new and the reason is You.
avatar
▲.Andrey
Ловец на сънища
Ловец на сънища

Брой мнения : 81
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Наталья. on Сря Дек 11, 2013 4:18 pm



Our love was made to rule the world you came and
broke the perfect girl


Нат слушаше случващото се, а когато усети ръцете на Андрей около себе си, сякаш се почувства наистина защитена. Сякаш никой не можеше да я нарани, когато той бе около нея, сякаш само той можеше да я предпази дори от самата себе си.Облиза леко устните си, а страха от следващите думи на Наталья сякаш я накара да се сепне. „Какво по дяволите ставаше?За какво говореше той” започна да се пита момичето, а майка й сякаш замръзна на мястото си, Бельович я подканваше с поглед, сякаш чакаше с нетърпение да разбере истината, за въпросната тайна, но нищо, Тя просто мълчеше, а по лицето й се появи една бръчка на притеснение, наистина искаше да разбере какво се случваше, какво ставаше тук ... но майка й даде ясно да разбере, че нямаше да го разбере от нея. Усети отново ръцете на Андрей около себе си, а след това тръгна пред него поклащайки глава минавайки покрай майка си, какво щеше да стане сега. С една дума се бе отказала от майка си.
Бе се отказала, от семейството си, но какво семейство, което имаше толкова неприятни тайни, че не искаха да говорят за това. Пратиха я тук, но след това се опитваха отново да я махнат, защото той беше тук?!.. Какво се случваше, през цялото време в което вървяха обратно към стаята й, мълчеше, усещаше пръстите му, които принципно й действаха наистина успокояващо, но какво можеше да направи сега.?
Точно в този момент, искаше най – много да разбере, за какво говореше Ана. А й искаше да разбере от кога Флеминг беше станал настойник на руснака до нея. Или това просто беше онази защитническа лъжа, с която успя да спре Картър да го махне от училището. Толкова много въпроси се бяха набили в главата й, че имаше чувството, че ушите й започваха да бучат, а главата й щеше да се пръсне от напрежение.
Всичко това вече й идваше наистина в повече, но какво можеше да направи тя? Нищо докато най – накрая не разбереше цялата истина.
Когато стигната стаята, за миг погледна руснака в очите и присви очи. Сякаш му казваше, че действително имаха много да си поговорят. Но отваряйки вратата видя лицето на Амелия, да се опитва да се усмихва от нейната половина на стаята.
-Амелия, знам че отново ще прозвучи грубо, знам че постоянно се случва. Но наистина трябва да поговоря с него и ще те помоля най – учтиво да излезеш. – каза съвсем нормално Наталья но усмивката не красеше лицето й, опитваше се да не звучи грубо, защото нямаше смисъл, а й бе сигурна, че Амелия достатъчно ги мразеше вече заради последните случки. Момичето я погледна и кимна както винаги сковано, преди да излезе от стаята и да ги остави сами. Знаеше, че е супер грубо и нахално от нейна страна да окупира по този начин стаята, но какво можеше да направи, все пак си бе мислела, че действително няма да има съквартирантка, а щеше да е сама в стаята, но уви не беше. За това и трябваше да се случват нещата по този начин. Две минути по – късно Нат свали якето си, събу обувките си, и се обърна рязко към Андрей, като повдигна едната си вежда въпросително.
-Може ли един път за винаги да престанем с тайните? Какво още криеш от мен? И за каква тайна говореше с майка ми? – започна тя, като сви устните си и се отдалечи крачка назад. Ако някой можеше да я прогони от него, може би това бяха точно тайните.

_________________
Let me get close to you
gonna make you mine
avatar
Наталья.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 46
Join date : 02.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинета на директора

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите