Алек Норб {Зает}

Спомените бяха повече от всичко. Те те караха отново да мечтаеш, да ти припомнят как си оцелял, какво си чувствал. А когато бяха свързани с друг, те бяха още по-силни. Като минно поле, където трябва да внимаваш къде ще стъпиш. Една погрешна крачка и всичко изчезваше.
Погледите ни бяха твърде странни, изпълнение с желание, със страст и малка доза умиление. Виждаше как очите й блестяха, дали защото в резултат на глътките уиски, или просто защото при всяка тяхна среща, миналото се обаждаше отново и отново. А и двамата полагаха усилия да го загърбят. Но как се забравяха годините назад? Ежедневието им не бе от най-красивите, често бяха далеч един от друг, но беше истинско.
Сега той бе с Жасмин, обичаше я повече от всичко, някак трудно си представяше сега да продължа без нея, но когато се появеше Амира, инстинктът му за самосъхранение се свиваше. Някак трудно бе да преглъща буците, които засядаха на гърлото му. Трудно всичко бе трудно в този град, говорещ собствения роден език, който не се променяше или забравяше дори с времето, което често прекарваше във Финикс. Мръсните сделки там нямаха край, а той внимаваше да не навлече Жасмин в някоя от тях. Но сега тук в България нямаше никаква опасност Амира да пострада. Спомените се завърнаха в съзнанието на Алек, но нищо не бе същото. Съзнанието му се връщаше там във Валенсия търсещ Жасмин. Съвсе скоро щеше да се завърне и нищо от това нямаше да има значение тогава. Всичко това щеше да е било един миг, който бързо щеше да бъде забравен и избутан някъде в съзнанието му.Но естествено във всяка история има жена, жена която преобръща целия Ви свят. Разваля идилията на монотонния живот, който сте създали. А всичко се бе случило толкова случайно. Трафика на хора винаги е бил в кръвта на Ричард, но тази жена Серия красива, нежна успя да го накара да я пожелае по начин, по който не бе желал друга жена. Искаше я за себе си и я запази. Тя бе едва седемнадесет годишно момиче, без родители живеещо на улицата и проституращо за някой лев. Хората му я бяха подмамили, каза ли й че ще й уредят работа в Сиатъл, а когато Ричард я получи, тя събуди в него онова момче, което бе забравено и изпратено в забвение.Тя се бе превърнала в неговата слабост, неговата спътница, макар и десет години по – възрастен от нея, той я упсипваше с всичко, което можеше да й даде. А тя копнееше за всеки един свободен миг с него. Но точно когато Ричард си мислеше, че живота му се е върнал към нормалното, че най – накрая ще успее да създаде нещо, всичко рухна.
А след като я бе загубил, нищо друго нямаше значение за него. Тя бе далеч, а той бе заточен като, че ли в този интернат завинаги? но защо? Защото родителите му го бяха хванали, бяха разбрали за всички глупости, който бе правил.. А това.. това не се харесваше на никого.

• Можете да вземете героя, само ако ще сте редовни
• Имайте в предвид, че Жасмин в момента не знае какво точно иска
• Бъдете редовни и пишете креативни постове, за да се разбираме

Кандидатствам

твой е ,3