Try to stay alive Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда опити с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората.
Нула
Най-много потребители онлайн: 38, на Чет Мар 19, 2020 11:14 am
Най-новият потребител е richard naroza.
Нашите потребители са написали 3300 мнения in 234 subjects
|Andrey Markovic.||18||Dreamcatchers.|| The Averange - Infected|| FC non flexible: Dominic Sherwood.||Taken
El Internado :: За героите :: Герои :: Важни Герои
|Andrey Markovic.||18||Dreamcatchers.|| The Averange - Infected|| FC non flexible: Dominic Sherwood.||Taken
|Andrey Markovic.||18||Dreamcatchers.|| The Averange - Infected|| FC: Dominic Sherwood. Деня, не бе с нищо по различен от вчерашния, не бе нищо по приказно от утрешния и не бе и по – трагичен от миналото му. Минало? За какво минало говорехме, а да за онова минало. Андрей, беше нещо различно, имаше едно прекрасно детство, беше доброто дете на мама и татко, не правеше грешки. Не никога, обичаше родителите си и всичко, което се случваше тогава в живота му.. до онзи ден, онзи ден който преобърна целия му живот, само за секунди. На колко беше 14? Да именно на четеринадесет годишна възраст, сънуваше я.. всяка нощ я сънуваше, появяваше се като най – красивото привидение в сънищата му, караше го да се усмихва, а всяка сутрин като се събудеше, отваряше очите си и всичко се променяше, отиваше на училище, но не намираше именно това момиче, искаше да знае коя е, измъчваше се, но върнеше ли се у дома, затвореше ли очи отново сънуваше същия сън. А тя.. тя отново беше в главната роля. Всичко започваше именно в кланата им стая където момичето седеше пред него, и той помнеше.. помнеше и нямаше как да забрави сините й очи, който го поглеждах от време на време обръщайки се назад. Гледаха го с едно доверие, а усмивката й нямаше равна. Но беше само сън, това не се случваше наистина, нея я нямаше в онова училище. До онзи ден. Тъкмо бяха седнали в класната стая а всички шумяха, той се смееше весело, когато изведнъж всички спряха и се загледаха в слабото телце, което беше прекрачило в стаята. А Андрей си проправи път, за да види какво гледат съучениците му и тогава я видя, видя онези очи и онази срамежлива усмивка. Точно момичето от сънищата му, но колкото и да се радваше, че я виждаше... толкова и се притесняваше, как можеше да я сънува, като дори до този момент не я бе виждал... за пръв път в живота си я виждаше. Просто седеше там и я гледаше, гледаше я и не можеше да повярва, наистина тя седеше там пред него и бе впила очите си по същия начин по който и той в нейните.. Да това бе само началото.. началото на неговия край. Как да ви кажем, всичко се развиваше както бе в сънищата му, всичко бе точно както го виждаше нощем, а тя просто бе негова.. макар и още малки, те си обещаваха всичко, даваха живота си... а времето минаваше, година, две, от две невинни 14 годишни деца те се превръщаха в красиви и все така влюбени тинейджъри, но последната година той започна да сънува сън... сън, който не му харесваше. Не искаше да го помни на сутринта, дори не искаше да си признае пред нея какво бе сънувал.А той сънуваше най – лошото не искаше да нарани Наталья, не можеше. Но съня му съня му бе истински. [/font] Денят; 01.12.2012г. Първия Декемврииски ден, това щеше да е края за него, за тях, за всичко. Наталья навършваше 17. Беше нейния ден. На неговата единствена, поклащайки глава Андрей седеше пред огледалото и се обличаше, не искаше да ходи там, но нямаше как да я разочарова. Въпреки, че знаеше какво щеше да се случи. Знаеше какво бе предвещал съня му. Беше говорил с много хора за това, а те бяха казали, че неговите сънища няма как да бъдат променени.. Някой го мислеха за луд, а други му се присмиваха, но трети.. трети му бяха съпричастни, с теглото което имаше на плещите си. Андрей преглътна и прехапа тъжно устни, поглеждайки часовника, на ръката си осъзна, че закъснява, точно както бе в съня му. Двадесет минути по – късно влизаше в имението, в което живееше Нат, усмихна се когато момичето се хвърли на вратът му прегръщайки го. Знаеше, че това ще е последния ден, в който я виждаше. След това, щяха да ги разделят.. Момчето преглътна и бръкна в джоба си вадейки малкото кадифено калъфче, в което беше подаръка й. И отново се замисли, всичко бе точно както в съня му. Докато се отдръпваше от нея и я гледаше в очите отваряйки малкото калъфче, очите му обхождаха помещението видя онзи мъж, чието място щеше да заеме, точно както в съня си. Само и само да я нарани някой, който я обичаше.. да бъде само наранена, а не мъртва. -Честит Рожден Ден, любима – прошепна невинно той, като извади красивата гривна с нежната плетка, на която висеше, сърчице, сърчице, на което специално бе пожелал да гравират инициалите им. -Благодаря ти прекрасна е. – каза му тя, подавайки му обратно гривната, за да й я закопчае, а Маркович продължаваше да гледа онзи мъж. Но по едно време просто беше решил да се примири със съдбата си или по – скоро със съня си , не искаше да се притеснява, искаше да е спокоен и да не кара Наталья да го гледа с притеснения си поглед и да провали рождения й ден. Не, не искаше. Момчето погледна отново часовника си, да онзи час наближаваше. Дръпна Наталья в прегръдките си и докосна устните си до челото й. -Нат.. каквото й да стане днес.. искам да знаеш, че те обичам – призна й той, толкова време.. толкова време така и не й го бе казал, а сега бе решол, че трябваше да го направи. Момчето я погледна в кристално сините ириси, а след това отстъпи крачка на зад, когато видя мъжа, който се приближаваше към тях. -Какво има ? Какво става? – попита го объкано тя в отговор, на неговия поглед, а момчето просто прониза приятелката си в крака, с джобното ножче, което извади от джоба на дънките си. Не можеше да повярва, че го е направил. Писъка на Нати огласи стаята, а същевременно разкъса сърцето му. Никога нямаше да си прости, че го е направил, но още повече нямаше да си прости ако онзи мъж я бе убил. Не знаше защо искаше да го направи, но не искаше и да разбира. Самата омраза в очите на Наталья го караше да не мърда от мястото си. -Съжалявам, скъпа трябваше да го направя. – прошепна той, с треперещ от болка глас, а тя покалти глава, като притискаше раната на крака си. -Не искам да те виждам повече Андрей! – изкрещя му тя, а пред очите му се размаха ръката с гривната, която й бе подарил. Момчето стана и просто излезна от стаята, родители й не повдигнаха обвинения, но неговите, го намразиха. Година по късно; Точно преди година, точно преди един ден, на първи декември, неговото момиче бе имало рожден ден.. чудеше се какво правеше тя, дали го мразеше, дали беше добре? Но не можеше да знае родителите му го бяха изпратили в този интернат.. на това забравено от бога място, дори не му даваше да асе прибере, а той толкова копнееше, да види усмивката й.. да й обясни всичко, да й разкаже, но щеше ли да има някога тази възможност? Не знаеше само колко близо бе до това нито пък колко изненадан щеше да бъде когато я срещнеше тук, Relatinships #Наталья - би направил всичко, за да има още един шанс с нея. Но дали щеше да е достатъчно добър за да си я върне? . |
Последната промяна е направена от .Joanna James на Пет Мар 20, 2020 9:51 am; мнението е било променяно общо 1 път
.Joanna James- I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
- Брой мнения : 1165
Join date : 11.11.2013
Re: |Andrey Markovic.||18||Dreamcatchers.|| The Averange - Infected|| FC non flexible: Dominic Sherwood.||Taken
Andrey Markovic- Брой мнения : 504
Join date : 20.03.2020
Re: |Andrey Markovic.||18||Dreamcatchers.|| The Averange - Infected|| FC non flexible: Dominic Sherwood.||Taken
Добре дошли сте сред нас, желаем Ви приятна игра във форума.
.Joanna James- I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
- Брой мнения : 1165
Join date : 11.11.2013
» Eva Notles ||17y.o|| The Avengers.|| Infected|| FC flexible: josefine frida pettersen|| TAKEN
» Amayah Matt|| FC Flexible : Eiza Gonzalez || 18y.o.|| The Avengers.|| Infected||TAKEN||
» Julia Lomos ||18y.o|| Deadowners.|| Infected|| FC flexible:India eisley|| TAKEN
» Leonora Lagenta ||24y.o||Right Heand of Rables|| Non Infected|| FC flexible:Natalie Portman||TAKEN
El Internado :: За героите :: Герои :: Важни Герои
|
|
Нед Ное 08, 2020 12:43 pm by Andrey Markovic
» I wanna see you my love
Сря Окт 28, 2020 9:57 pm by Andrey Markovic
» Every path bring me back to you, again and again..
Съб Авг 29, 2020 1:50 pm by Наталья.
» Sometimes we need just friend.
Пет Авг 21, 2020 9:06 am by Andrey Markovic
» Call me when you miss me. Say that you need me with every breath you take. Спам
Сря Апр 08, 2020 11:38 am by amayah matt.
» The course of real love never did run smooth
Нед Апр 05, 2020 12:08 pm by eva notles.
» do you need something
Пет Апр 03, 2020 5:22 pm by richard naroza.
» Искам да сменя лика на героя си
Пет Апр 03, 2020 11:47 am by Liberté. ♥
» Търсене другарче Гиф- рп
Чет Апр 02, 2020 5:44 pm by Eradia.