Amorette Sigfried

- Ало, ало, тате - малкото момиченце подскачаше от радост.

Очичките на 7-годишната Аморет се насълзиха от щастие. Беше нещастна. Последните месеци не го виждаше, а не знаеше защо. Майка й не й даваше да говори с него от месеци, но сега тя беше в банята и Аморет можеше да си позволи да го чуе.

- Как си, съкровище? - чу гласът му, което я накара да се усмихне.

- Добре съм, тате. Ти как си? Кога ще се прибереш? Тате, липсваш ми? - забързано каза момиченцето.

Вълнуваше се. Искаше да се върне обратно ... искаше го вкъщи ... искаше всичко да си бъде, каквото винаги е било, а не само да ги чува как се караха по телефона всеки път. Все питаше Велисия, майка й, кога щеше да се върне татко, а тя все се караше и казваше, че няма баща.

- Аз ...

Прекъсна ...

- Тате! - рече объркано момиченцето.

- Изчакай - върна се отговор от слушалката, а след това се чу непознат женски глас.

- Виктор, скъпи, хайде! Вечерята е готова с Ерадия те чакаме.

- Тате ...

- Ще затварям, миличка, друг път ще се чуем.

...

Нямаше друг път. Той никога повече не я потърси, а тя май разбра какво се беше случило, тъй като майка й вече бе излязла от банята и вероятно тате прокънтя в главата й.

- Той няма да се върне при нас, защото има друго семейство, Аморет - каза, като все още беше по хавлията си.

Този път не изглеждаше ядосана. Вероятно днес просто не можеше да избегне темата. Може би беше чула всичко. Разказа й всичко. Беше само на 7, но думите на майка й бяха ясни и категорични. Не беше глупава, можеше да разбере какво значи край, можеше да разбере какво значи той да си има друго семейство, можеше да разбере какво значи да не ги иска повече в живота си.

Знаеше само че не искаше да го чува повече. Беше оставил мама, а мама беше тъжна, а Аморет не искаше да вижда мама тъжна. Затова спря да пита, спря да говори, сякаш беше забравила за това, но не беше така. Помнеше този ден много добре, за да й напомня за действителността, за това колко бяха жалки хората и колко бяха жалки мъжете. Когато порасна добре осъзна това.

Майка й беше богата и влиятелна жена. Предимно заради баща си, но и по - късно заради уменията си. Аморет израстна не особено обичана, тъй като с годините започнаха да прекарват все по - малко време с майка си, тя бе почнала да пътува по - често и обикновено Аморет оставаше с бавачката си, с която също не говореше много. А когато порасна достатъчно и от бавачка нямаше нужда, та слугите бяха достатъчни. Имаше всичко, което пожелае и беше доволна. Не достатъчно, но можеше да е много по - зле.

Отива в интерната благодарение на влиянието на майка си. Всъщност заради майка си отива там, самата тя не иска това. Ала не иска да време ... тъй като разбира кой още ще бъде там и това все пак захранва желанието й, ала в това желание няма нищо добро.