Zoe Abbardo.

Беше момиче със смях, който се запечтваше в ума ти и оставаше завинаги с теб. Тя бе уверена, харазматична и се беше научила перфекно да прикрива всичко с бляскав поглед и лъчезарна усмивка. Беше се научила да се справя сама и никога да не приема помощ.

Зоуи не познаваше семейството си, бе сменила повече приемни семейства от колкото години бе живяла. И макар да беше едва на 18, тя знаеше как да бъде родител сама за себе си. За толкова малко Адвокатът на родителите, който отговаряше за нея, я прати в интернат "Черната Лагуна" само и само за не му се налага да носи повече отговорност към нея.

Тук не бе по-различно за нея, приемаше го сякаш отново е в поредното приемно семейство, с единствената разлика, че тук можеше да намери истински приятели. Тук се чувстваше повече свободна. Въпреки това нямаше намерение да се сближава с абсолютно никого, знаеше, че всеки отново ще си тръгне. Затова и нямаше намерение да разказва нищо на никогоза себе си. Щеше да е онова странно момиче, с пленителна усмивка, стоящо на най-задния чин в кабинета.