▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

just like a pill, instead of making me better, you're making me ill.

Go down

just like a pill, instead of making me better, you're making me ill.

Писане by lyleearh. on Сря Ное 27, 2013 6:39 am

lyleearh lestidge | ottox | 27 | fc. joel kinnaman
Ти си смърт в епруветка.
Беше заченат, в едно юлско утро, инвитро. Както всеки друг отровен експеримент.
Животът му протичаше стерилно, сред димящи колбички и аромат на химикали и детски погребения. Винаги усещаше някакъв необикновен студ по кожата си, когато пръстите му се докоснеха до бляскавото, синкаво стъкло.
Имаше нещо толкова пленително в бълбукащите смеси, в сладкия привкус на подигравките с Бог. 
Две очи, скрити зад замъглени, дебели стъкла, обгърнати от рогови рамки, строго го следяха докато растеше. Никога нямаше да забрави бялата й, лекарска престилка, нито сивите, сухи устни, разтегнати злокобно в студена пародия на усмивка.
Растеше, а тази болнична реалност го поразяваше бързо и ефикасно, като подкожна инжекция. 
Всеки ден бе едно и също дежа-ву на предишния. И така се роди безвремието - парещо и задушливо, изгарящо дробовете.
Детската му  усмивка, с годините, стана някак формална. Животът също бе някаква досадна подробност, която се случваше наоколо, протичаше между епруветките и колбите съвсем незабелязано.
До денят, в който държеше в ръка дипломата си.
До нощта, в която срещна Матиас.
Преди 5 години

Желанието за цигара го изяждаше отвътре. Ала беше студено. Дългите пръсти на нощния хлад гъделичкаха кожата на гърба му под синята тога. Беше захвърлил глуповатата шапка някъде - не помнеше, а реалността се размиваше като преминаващ образ в огледало. И всичко това заради някакви сини хапчета, които някой бе пуснал на шега в шампанското му.
Въздухът беше гъст и миришеше на катран.
Чу шумоленето на замръзналата трева под нечии тежки обувки. Сянката му го връхлетя неочаквано.
- Изпий това. - чу някак далечно и глухо, сякаш пустинно ехо, а в ръката му се озова някаква пластмасова чашка, която съскаше...всъщност, шуптеше.
Без дори да се опита да мисли трезво, Лилееар изсипа розовото й съдържание в гърлото си, имаше вкус на гробищна пръст, и погледна към сянката, която вече придобиваше човешки очертания. В тъмнината можеше да различи само пурпурния шал и две сини очи, които го гледаха някак с любопитство.
- Какво ми даде? - попита той, подгонен от лека параноя.
- Време беше да опиташ малко от собственото си лекарство. - гласът беше ефирен, но строг, а при тези думи гръкляна му пресъхна.
- Какво беше това?
- Успокой се, друже, ако исках да те убия - щях просто да ти прережа гръкляна с камата ми. - сините очи блестяха закачливо. - Самата идея, че ти дадох нещо, което ти си създал те уплаши, нали? Опитай се да го кажеш на децата, които всеки ден гълтат някое от вашите нови хапчета. 
- Те им помагат...
- Наистина ли го вярваш? Дори не си бил в Интерната. И ти, не си нищо повече от ненужен химичен продукт, поредният остатък от някаква реакция. 
avatar
lyleearh.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 53
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: just like a pill, instead of making me better, you're making me ill.

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Сря Ное 27, 2013 7:40 am

добре дошъл Smile

_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите