Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

by **Andrey Markovic** Съб Сеп 26, 2020 7:32 am

Най-сетне ви живота на Андрей имаше радост,най-сетне той можеше да се нарече истински щастлив въпреки мястото на което се намираше.Въпреки всичко което се случваше тук той бе щастлив и причината за това бе не в кой да е а в любимата мя Наталия.Жената която той обичаше до полуда и без която не можеше да живее,но му се бе наложило за да спаси живота й той бе сторил нещо немислимо и може би за много хора непростимо.Само че той го бе сторил за да спаси живота й рискувайки тя никога да не го обикне отново,ала любов като тяхната не умираше лесно и той го знаеше.През цялото време в което не бяха заедно той не преставаше да мисли за нея,надявайки се един ден съдбата да ги събере отново и както й стана срещайки се след подобна разтърсваща отношението им случка те обаче успяха да намерят пътя един към друг.Или по скоро тя разкри тайната му,който той не смяташе да й казва не искаше да я ранява с това че се е отказал от тях за да може тя да живее.Защото в крайна сметка си беше именно така,познаващ я до болка тя можеше да се обвинява за раздялата им,а не биваше да е така и двамата много добре го знаеха.

Само че това бе част от миналото им,което бе болезнено и за двама им но бяха преценили да оставят там продължавайки живота си заедно.Нещо което Андрей искаше повече от всичко на този свят,не криещ любовта която изпитваше към нея.Никога не го бе правил дори в мига в който отново се срещнаха след цяла година раздяла той пак й показваше любовта си колкото и грешно да бе той не можеше да я гледа по друг начин освен с любов и нежност,която тя напълно си заслужаваше радвайки се на всеки миг прекаран с нея.Опитвайки се обаче да я дължи настрана от случващото се в интерената,пазейки я но не й казвайки какво се случваше тук не искаше да я стресира и предизвиква паника в нея,защото добре знаеше че това няма да доведе до нищо добро.Само още повече щеше да я нарани,а той не искаше това.Не искаше да я ранява а най-сетне след толкова болка и страдание най-сетне да е щастлива до него,обичана и забравила лошият кошмар в който бе живяла без него.Закриляйки я от всичко лошо както бе правил винаги,мислейки първо за нея а след това за себе си поставяйки нейното здраве,безопасност и желания над своите знаейки че каквото и да се случи той щеше да е там и да я спаси от всяко страдание.

Нещо което правеше и тук държейки я настрана от онова което знаеше за лекарите и случващото се с пациентите им.Опитвайки се да задържи истината максимално докато тя е готова да я узнае,ала съдбата си имаше други планове за тях и днес Андрей щеше да узнае това.Не подозирайки как на пръв поглед невинната им среща с Наталия щеше да се превърне в нещо повече спасявайки нежната й кожа от лапите на онези злосторници.Само че това щеше да се случи малко по-късно сега той още бе в стаята си и се подготвяше за срещата си с нея.Стараещ се да изглежда максимално добре,въпреки че те се бяха виждали в какви ли не светлини той искаше да е добре изглеждаш за нея както винаги,нищо че след няколко минути заедно дрехите му щяха отново да са изпомачкани и захвърлени на пода,но до тогава поне можеше да я изкушава с вида си.Поглеждайки часовника той осъзна че бе време да тръгва към тайното им местенце,което той бе открил за тях.Място на което никой никога не би се сетил да ги потърси,бе толкова тайно че може би само архитекта на сградата знаеше за него,а той отдавна не бе сред живите така че те бяха напълно защитени там,оставяйки се свободно да изразят любовта си и да прекарат малко време заедно усамотени.

Нещо което не можеха да имат извън това място,забранено им да имат каквито и да е отношения разделяни от правилата на интерната който Андрей смяташе един ден да напуснат с Наталия и да заживеят нормален живот заедно.Въздъхвайки леко като всеки път докато не я видеше се притесняваше дали нямаше да я хванат отиваща към мястото им,което по една или друга причина се намираше в подземията където те не би трябвало да имат работа там,правещо отиването до там трудоемко но не и невъзможно като знаеше как и откъде да мине.Той не веднъж и бе казал тайните места и тунели ала все пак всеки път стоеше на тръни чакайки да я види и да се успокои че тя е добре и е при него.До тогава не спираше да се тревожи.Дори и в момента вървящ към уреченото място той не спираше да мисли за нея и това да не бъде хваната.Внимателно преминавайки през всички опасности които можеше да има по пътя си стигайки заветното място,ала то бе празно.Наталия я нямаше и това изобщо не му се хареса,та тя винаги идваше по-рано а сега я нямаше.Все пак реши да я изчака и да не се паникьосва веднага давайки й време да дойде ако някой я е задържал по пътя което и това знаеше че й се е случвало.

Само че този път тя много се бавеше,нямаше я половин час почти и това започна да буди съмнения в него чудейки се къде бе тази жена и къде се бавеше толкова.Поглеждайки отново часовника си той нервно започна да тропа с крак и да обикаля помещението.Ами ако нещо й се бе случило?Ако я бяха хванали за експеримент?Не,не подобно нещо с неговото момиче не можеха да сторят бе твърде налудничево,ала твърде възможно и той добре го знаеше това.Излизайки от скривалището им отивайки към коридора който водеше към тайните им тунели и местата на които експериментираха с хората,чувайки нечий писък,глас който молеше някакви хора да я пуснат но те като че ли не я чуваха и я водеха нанякъде.Идеално разпознавайки този красив женски глас,това бе неговата Наталия бяха я хванали и водейки към подземията да експериментират с нея,само че Андрей нямаше никакво намерение да ги остави да правят с жена му каквото си поискат.Хуквайки по посока на писъците й които като че ли тя така му даваше индикация къде е знаейки че той е някъде там и ще я чуе и ще я спаси.Нещо което той възнамеряваше да стори,проследявайки къде я водеха криейки се в сенките дебнейки подходящият момент да прекърши вратовете не всички и да я измъкне от там.

by **Наталья.** Съб Сеп 26, 2020 3:45 pm

Не знаеше кога и какво се бе случило, само знаеше, че не можеше да седи далеч от него, не и когато вече знаеше, че той не бе го направил просто ей така. Особено когато знаеше, че я обичаше също толкова силно колкото тя него. Никога така и не успя да го изтръгне от сърцето си независимо какво правеше и как го правеше. Той просто си оставаше нейния любим и никой не можеше да заеме мястото в сърцето й Искаше само и единствено него, ала ето че толкова време се бе дърпала, правила всичко по – сили, защото я бе страх да не я нарани отново. Но ето, че това бе грешка. Беше ужасна грешка, която сега искаше да изкупи. Не трябваше да го наранява по онзи начин, а го бе сторила. Ала сега всичко щеше да е различно, знаеше че можеше да му има доверие, знаеше че можеше да му вярва и само от това имаше нужда. Имаше нужда само и единствено от него и от нищо по – различно. Обичаше го и би дала всичко, за да са заедно. За това и нямаше как да промени каквото и да е било в отношенията им.

Колкото и да им беше трудно те все пак се срещаха напълно неспособни да седят далече един от друг. Не искайки да седи далеч от него. Пределно наясно с правилата на института, пределно наясно, че всичко това, което имаха, което правеха бе напълно забранено и ако ги хванеха нямаше да се разминат с нищо леко, но какво можеше да стори, не можеше да седи далече от него, бе просто немислимо и нямаше как да се случи. Искайки постоянно да е около него. Опитвайки се дори и когато не се криеха на тяхното местенце да прекарва по – голямата част от времето си с него и с това, което правеха с това, което имаха и което не можеха да седят далеч един от друг. Обичайки го напълно и безвъзвратно, неспособна да седи далеч от него и любовта му, неспособна да не бъде с него във всяка една секунда. Обичайки го точно така както заслужаваше. Показвайки му именно тази любов, защото той заслужаваше точно това да получи от нея. Не искайки да седи далеч от него. Искайки да му върне всичко онова, което му бе отнето. Искайки да го обгрижва с любовта си.

Не способна да седи далеч от него, не способна да седи далеч от изкушаващото му тяло, решила в този момент да се отдаде именно на него и на онова изкушение, което представляваше той самия. Доволна от това, че имаха онова местенце, на което можеха да се скрият. И сега искаше да иде точно там, да бъдат заедно отново и да се остави на всичко онова, на любовта, която ги обвързваше. Неспособна да седи далеч от него и от всичко онова, което двамата имаха, от всичко онова, което можеха да имат само те двамата. Защото нищо друго нямаше значение. Винаги можеха да имат всичко това, винаги можеха да намерят време да се осъмотят, за да имат другия да слеят думите си отново и да бъдат заедно. Точно както трябваше да бъдат, но забраните бяха по – силни от всякого. А така й се искаше да ги няма. Да не им е забранено да бъдат заедно. Да се обичат, а не да страдат, както се случваше. Да се крият като някакви престъпници, за да са заедно, което на моменти направо я задушаваше. Не й позволяваше да диша и нещата трябваше да се променят, но тя бе пределно наясно с факта, че това нямаше как да се случи, че нямаше как да стане. Бяха зависими от интерната, бяха зависими от онова, лекарство, което им бе необходимо за да живеят.

И май точно тези мисли и всичко това, което я разсейваше в този момент, й докараха нещо до главата, което не бе очаквала. Не бе очаквала, че можеше някой да я хване. Не бе очаквала, че можеше да е толкова не мърлива в този ден. А дали пък не можеше. Винаги бе такава, когато се размислеше. Винаги бе такава, когато се замислеше за него и за всичко това, което имаха. Искайки да са заедно колкото се можеше по – бързо. Но замислила се изобщо не усети, че някой вървеше подир нея, не усети, че някой я следваше с всяка следваща крачка, която тя стореше напред по тъпя към онази тайна стаичка. И да бъде с него, само че нямаше да се случи. Уви тя се усети прекалено късно. Прекалено късно осъзна, че имаше някой зад нея. Изкарвайки й акъла, в мига, в който я сграбчиха и предизвикаха писъка от нея. Не знаейки какво щеше да се случи сега. Дали Алексей щеше да успее да я чуе и дали изобщо бе там или все още не бе отишъл. Толкова малко й бе останало да стигне до него. А сега я подкараха по някакъв съвсем различен тунел. Не знаейки къде я водеха и какво точно щеше да се случи с нея. Всякаш ставаше все по – тъмно. Опитваше се да се измъкне от тях, но имаше ли смисъл да се бори с тези двамата.

Тялото й бе толкова крехко, толкова слабичко, че колкото и да се дърпаше и да викаше.. опитвайки се да ги изрита и разкара от себе си, те просто я бяха стиснали влачейки я нанякъде където изобщо не предполагаше какво има в края, на онази лека светлина, която се виждаше в края на тунела. Не способна да се откъсне от тях. Дали Алек щеше да я открие?! Едва ли, едва ли я бе чул, един страх полепна по кожата й не знаеща какво и как щеше да се случи сега с нея. Онези двамата не отговаряха на нито един нейн въпрос, не казваха и думичка, когато тя ги попиташе къде точно я водеха в този момент. Какво щеше да й се случи. Не.. никой не я удостояваше с отговор на този въпрос. Карайки я да съжалява, че бе толкова невнимателна, само веднъж се бе случило, а то какво щеше да й коства и самата тя не знаеше. Сърцето й заби все по – силно от притеснението, което се покачваше в тялото й. Крещейки с колкото глас имаше, опитваща се да ги накара да я пуснат, но уви нищо не се случваше.

by **Andrey Markovic** Съб Сеп 26, 2020 6:02 pm

Сърцето му бе изпълнено със страх който можеше да парализира тялото му и да му се отдаде изпадайки в ужаса на това че може би Наталия бе водена към онези стаи в които лекарите правеха експериментите си в тях.Шестото му чувство подсказваше именно това,а и щом не я пускаха и продължаваха да я влачат надолу по тунела той все повече и повече се убеждаваше,че той смяташе че я водят именно там.познавайки института като пръстите на ръката си,знаейки къде точно лекарите правеха експериментите си.Опитвайки се да не се поддава на страха си който се опитваше да го превземе и да го накара да остане на мястото си и да не продължи да я следва.Не можеше и нямаше да го стори,ако искаше нищо да не й се случеше той трябваше да я измъкне от кашата в която той не знаеше как тя бе успяла да се забърка.Важното бе че бе в лапите им и сега те решаваха съдбата й,имаща късмет че той я бе чул и щеше да я измъкне оттам на всяка цена.Нямаше да позволи на тези откачалки да я докоснат и с пръст,влагайки всяка сила и емоция в това да не спира да ги следи на къде я водеха мислейки плана си през това време.Не можеше да нахлее туко така и да я измъкне.

Колкото и да му се искаше лекарите на бяха никак глупави и добре знаеха как де се пазят така че да не позволят на пациента им да напусне помещението без тяхното разрешение.А той добре знаеше че такива рядко напускаха пределите на тунелите,знаейки добре че успешните и напусналите и тези места бяха прекалено малко,броейки се на пръстите му.Добре знаещ тези злодеи които тровеха трелата им с лекарствата си и глупавите им експерименти,които един ден лично той щеше да сложи край.Само че сега имаше много по-важна задача от това да спасява всички и всеки,за него нямаше по-важен човек от Натлия. Смятайки да я спаси,скрие на някое безопасно място знаейки точно къде щеше да е сега най-важното бе да я спаси и да не ги хванат а тук в тъмното нямаше много голям избор какво да стори и да я спаси по-рано,но щеше да се наложи да ги остави да я отведат в стаята и там да стори това което се изискваше от него.Слушайки сърцето си което го подтикваше да не се отказва и да стори всичко по силите си.Оставайки в сенките си докато наблюдаваше как милата му любима се бореше и се молеше да я пуснат,а те като някакви диваци я държаха здраво и я влачеха към стаята намираща се в края на този тунел по който бяха завили.

Късайки сърцето му всеки неин писък,всяка нейна молба усещайки дори и от разстояние страданието,болката и страха й от това което те можеха да й сторят,не знаеща че той бе там в сенките преследвайки ги смятайки да й помогне.Нямайки никакво намерение да я остави сама особено в подобен момент,това бе изключено и той нямаше да допусне и косъм от прелестната и главица да падне,готов да убие всеки който се опита да й посегне.Нещо което за сега не се случи,вкарвайки я в стаята настанявайки я на едни стол приличаш от тези в заболекърските кабинети,като завързаха ръцете й с колани за стола така че тя да не може да се измъкне.Виждайки как сълзите бяха се стекли по лицето й,как се нервираше и опитваше да избяга от тези хора но опитите й бяха напълно безуспешни и безсмислени тя нямаше да успее да се измъкне от там,не и без чужда помощ която за неин късмет имаше наблюдавайки случващото се вътре през прозореца на вратата.Преценявайки добре ситуацията изчаквайки подходящият момент в който той да се намеси и да я избави от мъките й.Обаче той нямаше време да мисли план,трябваше да действа бързо и светкавично,виждайки как единият луд посегна към някаква спринцовка в ръката.Знаещ добре къде щяха да я забият и къде щеше да се разнесе течността в него.Смятайки да действа моментално.

Връхлитайки в стаята насочвайки се директно към онзи със спринцовката сборичвайки се с него,изтръгвайки спринцовката от ръцете му забивайки я във врата му.Докопвайки се до някакви метални инструменти наподобяващи ножове и преди да се усети заби металното острие в мъжа срещу него право в сърцето му.Пробождайки го безмилостно виждайки как светлината в очите му я напусна и той се свлече на пода мъртъв.Андрей извади металното парче от гърдите му изцапвайки се с кръвта му попила ръката му без изобщо да му пука че бе окървавен той се насочи към следващият който се насочи към него опитващ се да го удуши с някакъв си плат само че Андрей нямаше да се предаде.Нямаше да остави жена си в лапите им и заби ножа в бедрото му,което накара мъжа да пусне плата и Андрей да се измъкне от захвата му като след това той заби металният нож в сърцето му и уби и този идиот.Оставайки острието забито в него не смятайки да се прави че тук случилото се не е случайно.Нямаше и време за това трябваше да побързат преди останалите да дойдат и да ги хванат тук.С подобна кръв по ръцете му смъртната му присъда бе подписана и той добре знаеше това.

Оставяйки мъртъвците да лежат на пода той бързо се насочи към Натлия срещайки уплашеният й поглед й колко объркана и стресирана бе тя.Сълзите й го трогваха страшно много но той трябваше да побърза,опитвайки се по най-бързият начин да развърже ръцете й.-Успокой се,любов.Ще те измъкна оттук.Довери ми се.-каза й го като нежно целуна за секунда устните й,развързвайки ръцете й.Помагайки й да стане от стола на който я бяха настанили,хващайки я за ръката й и повеждайки я към изхода на помещението.Повеждайки я внимателно към тяхното им място на което никога нямаше да я открият смятайки да я скрие там докато измисли друг план или как да я измъкне от цялата каша в която се бяха забъркали тя с бягството си,а той с убийството на двамата лекари.Усещайки как ръката й трепереше,знаейки добре че тя бе уплашена до краен предел.Стискайки силно ръката й показвайки й че той бе тук до нея и щеше да я измъкне от случилото се.

Отвеждайки я в скритата им стая в която я вкара вътре врътвайки ключа след тях така че никой да не може да влезе при тях.Отивайки към мивката която имаше тук все пак стаята явно бе подготвена за тайна лаборатория или нещо подобно имайки не малка мивка на която той успя да измие кръвта от ръцете си,махайки тениската си по тялото имаше следи от кръвта захвърляйки я някъде на пода не занимаващо му се с нея.Бе измил ръцете си за да не я изцапа,като бързо се върна към нея виждайки сълзите разрухата й които лъхаха отвсякъде.Прегръщайки я силно в обятията си.-Успокой се,любима на сигурно място,тук няма да те открият.Няма да им позволя да те пипнат и с пръст.-опитваше се да я успокои.Не знаещ какво да й каже но нямаше да допусне никой да я докосне,камо ли да й стори нещо лошо.

by **Наталья.** Съб Сеп 26, 2020 6:57 pm

Наталия наистина се чувстваше ужасно. Имаше чувството, че онзи така добре познат страх от преди години се бе завърнал в нея. Последния път, в който се бе чувствала по този начин, бе в онзи ден… на онзи рожден ден… не .. не искаше да мисли за него. Не искаше да мисли за това, само се молеше да я пуснат. Защото с това не знаение, просто не знаеше до къде щяха да стигнат тези хора, какво щяха да й сторят и къде я водеха. Какво толкова се бе случило, може би .. Ясно й бе какво точно се е случило, пределно ясно й бе, че тя не трябваше да е там, но ето че беше. Беше и сега със сигурност щеше да си плати пре скъпо, че бе слезнала в подземията и я бяха хванали. Колко глупава точно бе, че бе позволила на всичко това да се случи. Наистина не го очакваше. Но какво можеше да направи вече?! Нищичко. Абсолютно нищо, нито бе достатъчно силна да се бори с тях, нито пък някой щеше да я чуе на това забравено от Бога място. Кой щеше да й помогне сега? Какво точно щеше да се случи с нея. Какви точно бяха тези хора..

Изобщо какво по дяволите се случваше тук? Не й го побираше ума, можеше ли да й го побере изобщо когато не знаеше какво щеше да й се случи. Имаше чувството, че щеше да се разпадне в ръцете на тези мъже, откачайки от страха, който толкова силно се покачваше в нея. Не способна да го спре. Молейки се да я пуснат, но нито един от двама им не се трогваше нито от сълзите й, нито от молбите й. Нищо сякаш тези мъже бяха от лед и нямаше да я пуснат изобщо. Осъзнаваше го, знаеше го и определено бе наясно, че нямаше какво да стори. Тук нямаше кой да й помогне и това й бе пределно ясно. Вече нямаше надежда в нея. Само се надяваше това да е поредното наказание и нищо повече, само че никой от тези мъже не я водеше на там на където го мислеше. Не бе към онази стая в която бе прекарала онова наказание заедно с Андрей. Не определено не бе това и определено този коридор не приличаше по никакъв начин на онзи. Не можеше.. не можеше да си го представи, че това място на което я водеха бе съвсем различно от онова. Не можеше и щеше да се побърка от страха който точно в този момент бе стиснал в хватката си сърцето й.

Тогава все повече се приближаваха към онази светлина в края на тунела, ала бе толкова различно. Прекараха я през някаква метална врата с малко стъкалце, от което явно се виждаше светлината. В първия момент бе толкова трудно да види къде се намираше, като светлината я заслепи, бе прекалено силна за разлика от онази в подземните тунели. Преглътна мъчително когато най – накрая зрението й привикна с нея и в следващия момент видя стаята, в която я бяха въвели заедно с двама непознати, който седяха там. Карайки я да изтръпне виждайки стола пред себе си. Започвайки да се бори все повече с двамата мъже, ала нищо. Просто нищо не се получаваше. Наталия усети как сълзите й започнаха да се стичат още по – силно, а молбите й ставаха все по – ужесточени, ала това не й помагаше. В крайна сметка я замъкнаха до стола, слагайки я насила на него, макар и все още опитите й да се измъкне от тях. Макар и да нямаше смисъл да го прави, видяла вече, че голям избор нямаше. Виждайки коланите, с които пристегната нежните й китки. Умолявайки ги да я пуснат. Обяснявайки им, че не бе сторила нищо и изобщо нямаше представа защо й причиняваха това.

Крайкия да стене и да плаче с глас. Усещайки как страха й заплашваше да я превземе напълно в мига, в който единя от докторите се приближи към нея, държейки в ръката си една спринцовка. Не знаейки какво бе това, какво щеше да се случи в този момент с нея. И какво по дяволите се случваше на това място. Какво бе това място. Молейки човека с престилката да не го прави, че не е сторила нищо, уви молбите й за пореден път оставаха сякаш нечути, сякаш никой нямаше да им обърне внимание независимо какво кажеше в този момент., Те имаха някаква цел и щяха да я изпълнят, а Нат просто бе опитното им зайче, не знаеща какво точно се случваше в интерната. Не знаеща че това бе постоянна практика за това място и че тя не бе първата. Нямаща и бегла представа какво се случваше на това място и какво точно правеха с учениците. Не, тя това не го знаеше в момента и се чувстваше все по – объркана и по – объркана от всичко, което се случваше в този момент, карайки я да страда все повече и повече. Очаквайки точно след секунди тази спринцовка и течността в нея да се озоват в кожата й. Карайки я да извина умолително за пореден път.

Пореден път, в който сякаш това щеше да е края. Края ако точно в този момент, този човек не спреше или не се случеше нещо коренно различно, както и се случи. Малко преди иглата, да докосне кожата й. Андрей връхлетя в стаята и не само в нея, ами и върху мъжа държащ спринцовката, а сълзите на Нат сякаш в този момент станаха все по – силни, ала по – скоро от облекчение или може би от страх, че нещо можеше да се случи с него. Уви това не ставаше, потръпнала от действията му. Карайки я да притвори очи, само и само да не наблюдава тази гледка. Гледка, която в този момент искаше да замени с която и да е била друга. Но нямаше избор. Усещайки как всеки момент щеше да се разпадне. Чувайки звуците около себе си, боейки се от това, което можеше да се случи, ала то не се случи, но със затворени очи тя нямаше как да знае това. За това и просто не ги отвори, не искаше да вижда всичко това. До мига, в който усети как коланите около китките й започнаха да се мърдат, отваряйки очите си и срещайки неговите. Гледайки го с умоление да я махне от това място. Чувайки думите му, ала сякаш те нямаше да й помогнат в този момент. Усещайки лекото докосване на устните му, карайки я да почувства една топлина да се разнася в тялото й, ала нищо повече.

След секунди просто се остави на ръцете му, трепереща опитваща се да върви след него, но сякаш нямаше сила да е силна, усещаше се сама как трепереше докато той едва ли не я мъкнеше след себе си по коридорите. Изобщо не се интересуваше къде я водеше искаше само и единствено да се махне от това място, да я махне от там и така стана. Завличайки я до онази стая, в която трябваше да се намира преди да я хванат. Ала ето, че сега бе но не и в състоянието, в което трябваше да е. Имаше чувството, че психически щеше да рухне отново, точно като в онзи ден.. и сега отново го усещаше, страха в себе си, болката от това, което й се бе случило. Страхувайки се, че нямаше да успее да се измъкне от всичко това, защото бе толкова по – различно от онова, което се бе случило по между нея и Андрей… толкова по – различно, че единственото, което можеше да стори бе да остави сълзите си да се спускат по лицето й. Карайки я да забрави всичко останало.

Опитвайки се да се съсредоточи, върху това което правеше Андрей, ала не й се получваше, а в мига, в който той се доближи до нея, усещайки ръцете му около себе си, просто се разпадна. Не способна да стори нищо по- различно от това. Чувайки думите му, ала как можеше да се успокой точно в този момент, как можеше да забрави какво се бе случило току – що, ами ако той не я бе открил? Ами ако не се бе появил там на онова място, а и какво изобщо бе това място. – Какво беше това място, Андрей?! – питаше го притискайки се в него, опитвайки се да говори нормално, ала не можеше. Не можеше просто усещаше как говореше през хлиповете си и как гласът и трепереше разтреперила се в ръцете му. Не способна да се успокой в този момент, не способна да мисли или да се опита да осъзнае, че в ръцете му бе на сигурно място. – Какво искаха те от мен, какво искаха да ми сторят? – въпросите бяха толкова много, ала толкова трудно излизаха от нея, опитвайки се да говори ала дали бе изобщо говорене?

by **Andrey Markovic** Съб Сеп 26, 2020 8:40 pm

Срещата им не биваше да протича по този начин,не бе планирано да се случи по този начин.Двамата трябваше да се видят тук в тази стая в която се намираха в момента да отделят време един на друг,наслаждавайки се на времето което можеха да си откраднат.Тъй като тук бе трудно да имат това което можеха да имат ако бяха в нормалният свят,навън далеч от цялата тази лудост,която пи никакъв начин не биваше да виляе на връзката им или да я достигне нея опитвайки се всячески да я предпази от онова което лекарите тук можеха да й причинят.Смятайки че като криеше истината от нея бе по-безопасният начин смятай че така тя бе в безопасност и едва ли щяха да изберат точно нея за следващата си доза експерименти.Правейки всичко по силите си тя да не изглежда апетитна в очите им така че те никога да не проявят интерес към нея,като до този момент му се получаваше перфектно само че днес прикритието му и целият му труд бе отишъл по дяволите.Успявайки не само да я харесат за експериментите си но и чак да я завличат към местата на които ги извръшваха.Добре че имаха уговорена среща и той бе в подземията,че чул писъците и крясъците й иначе никога нямаше да успее да я спаси преди да й сторят нещо от което после тя щеше да страда най-много.

Озлобявайки се все повече и повече към тези хора,желаещ все по-силно смъртта им особено след случилото се преди малко,убил собственоръчно двамата мъже които не чуваха молбите на Натлия и не желаеха да проявата съчувствие и да я пуснат,не те бяха твърдо решени да сторят поредният си експеримент с нея,само че бяха сгрешили ужасно много,защото той бе там и нямаше да позволят да наранят жена му.Нито сега,нито когато и да е било те можеха да я докоснат по какъвто и да е начин и това че бе видял да я влачат и изтезават по коридорите подпалваше още повече омразата в него неспиращ да желае смъртта им,искрено наслаждавайки се като двамата мъже лежаха мъртви на пода получили си заслуженото за това че бяха дръзнали да докоснат жена му.Следващите смелчаги които искаха да сторят същото щяха да последват примера им и щяха също да лежат заклани на пода оставяйки кръвта им да се разлива носейки аромата на отмъщението му.Готов да умре ако се наложи в боя,но да знае че я е спасил от лапите им.По-добре да вземат него и да сторят каквото пожелаят,но нея да не я докосват и с погледа си.Искрено отдъхнал си че имаше късмета да я чуе,да е тук по това време и да я спаси от всичко онова което те щяха да й сторят.

А тя можеше и да не знае,но Андрей добре знаеше какво се случваше на хората заели мястото й и че нищо добро не я очакваше.Искрено радващ се че я бе измъкнал и че по пътя никой не ги видя да се скриват тук,оставайки на безопасно място където никой и никога нямаше да ги открие.Добре знаейки че в целият интернат нямаше по-безопасно място от това тук.Не случайно й я заведе тук,не случайно и бе тайното им ложе,никой не би се сетил за скритата стая и това носеше само дивиденти за Андрей и Наталия.Които днес трябваше да имат страхотен следобед а вместо това преминаваха през Ада,като той бе опитал да й спести толкова много време,ала явно не достатъчно.Знаейки че битката не свършваше до тук,сега следваше втората част от нея да я измъкне невредима от цялата тази каша заличавайки името й от списъците с желани хора за експерименти по които учените знаеха кой да вземат и кой не.Нещо което нямаше да е никак лесно и изискващо време,нещо което нямаха в момента за да я върне след няколко часа в стаята й като се успокои.Добре знаейки че Наталия щеше да се наложи да остане за известно време тук в скривалището им.

Където щеше да е по-добре за нея,поне докато оправи кашата в която се бяха забъркали.Опивайки се най-напред да я успокои и да я накрая поне малко от малко да се успокои,знаейки че тя бе преживяла огромен шок от случилото се и че ако не бе той не се знаеше какво можеше да й се случи.Усещайки как тя се разпадна в ръцете му в мига в който те обгърнаха тялото й и как цялата болка го заля като върна скала насред морето.Опитвайки се да не покаже страданието си съчувствайки й и мразейки тези хора за онова което си опитаха да й сторят.Държейки я в обятията си не смятащ да й позволява да ги напуска за нищо на смета,смятайки тази вечер да останат тук,добре че имаха скрита храна и нямаше да се налага да я остави сама нито за секунда,не и преди да се убеди че тя е добре и може да я остави,нещо което ще се случи едва утре.Днес щеше да е с нея и следобяда и вечерта.-Място на което ходят хора на които искат да им сторят нещо лошо.-чудеше се как да й го каже как да поднесе информацията така че тя да не се срине изцяло и да не я нарани още повече с разкритията си за които очевидно бе време.-Не зная какво са искали от теб,но знам какво смятаха да ти сторят.Да експериментират с теб и тялото ти,правейки ужасни неща с теб.Но слава богу бях там и те спасих,няма защо да се тревожиш тук си в безопасност.-дали?!докато бе тук да но покажеше ли си носа на вън щяха да я погнат а това не биваше да се случва,не биваше да я лъже защо се налагаше да остане тук не само за нощта но и за малко по-дълго.Тя има правото да знае и той смяташе да й го простави.

-За най-сигурно е да останеш няколко дни тук,не бива да те виждат из интерната или поне докато не залича името ти от списъците им.Само ако не фигурираш в тях може да си свободна и да не те заподозрат за случилото се преди малко или поне тази част която е свързана с мен,тъй като те ще търсят убиеца на колегите си,но и за това ще се погрижа.От теб ще искам да стоиш тук,да кротуваш и да ме чакаш.Ще се опитам да ти нося храна,вода и лекарството,като самият аз ще оставам вечерно време при теб и след часовете няма да те оставя и за секунда сама.Но първо се успокой,не бива да рухваш заради тези хора,ти си силна и ще пребориш страха и ужаса който изживя.-притисна я силно към тялото си галейки косите й.-Обичам те и няма да позволя нищо лошо да ти се случи.Кълна се.-целувайки нежно главата й той я положи да седнат на леглото което имаха опитвайки се да я успокои но самият той не знаеше какво повече да й каже.

by **Наталья.** Пон Окт 05, 2020 10:37 pm

Наталия не разбираше все още защо всичко това се бе случло с нея, защо всичко това се получаваше по този начин и какво точно искаха тези хора от нея. Не го разбираше но щеше да го разбере, поне се надяваше той да й даде някаква светлинка в така или иначе вече до болка объркано съзнание на Наталия. Която все още не можеше да се успокои не можеше да разбере какво точно се бе случило и какво щеше да се случи от тук насетне. Просто не можеше или в този момент не можеше да мисли правилно заради всичко онова, което й се бе случило. Връщайки я някъде където си мислеше, че повече нямаше да се върне. Връщайки я обратно където се бе случило всичко онова, на рождения й ден, онзи страх в нея сякаш отново се зараждаше. Карайки я да се привие в ръцете му, карайки сълзите й да станат сякаш повече и повече, защото не можеше да й го побере акъла, нищо от това което се бе случило. Просто усещаше страха в себе си отново, който сякаш в този момент се опитваше да превземе съзнанието й, не можейки да разбере как можеше да предизвика тези мъже. С какво искаха да й навредят и какво действително искаха от нея.

Карайки я да забравя сякаш отново здравия си разум. Не можеща да се успокои, страхувайки се от това отново да бъде наранена, отново да бъде в опасност. А тя бе изпаднала именно в такава. Не искаща и не можеща в този момент да усмисли всичко това, което се случваше в момента, защото именно онзи страх я възпираше. Макар и в ръцете на Андрей, макар и с него в този момент, сякаш той не можеше да спре това, което напираше в тялото и в душата й. Настанявайки се там отново в сърцето й където не й бе мястото отново. Нямаше, не трябваше да е там, не искаше да е там. Искаше само хубавите си емоции, но ето, че отново страха обграждаше сърцето й. Не разбираща все още защо всичко това се случваше на нея. Защо се бе случило и как изобщо това … и тя не знаеше какво беше, защо точно тя не бе сторила абсолютно нищо, което да ги накара да правят това с нея, каквото и да беше. Но явно щеше да разбере каквото и да бе или поне се надяваше, Андрей да знаеше нещо, да й кажеше нещо, защото просто не можеше да го разбере.

Искаше и искаше да разбере нещо. И отговора не закъсня. Карайки я да го погледне за секунда. Да се откъсне от топлата и уютната му прегръдка и вглеждайки се в очите му. Опитвайки се да асимилира думите му, осъзнавайки наистина какво й казваше в момента и, че ако не се бе появил нищо хубаво нямаше да се случи с нея. Нищо хубаво нямаше да я сполети, преглъщайки едвам – едвам буцата, която бе заседнала в гърлото й. – Нищо хубаво?! Но как.. защо ?? – попита отново, като бе все повече и повече объркана в ситуацията изобщо не разбирайки наистина какво се случваше в този интернат и какво действително правеха с тях.. знаеше, че нещо бяха направили с тях, за да им дават тези лекарства, значи.. значи все пак им бяха причинили нещо, ала сега.. все още не го разбираше или поне не го разбираше до сега. Чувайки последвалите му думи, последвалите му думи я накараха да зяпне срещи него невярващо. Експерименти ли? Какво по дяволите наистина се случваше на това място, какво по дяволите искаха от тях и защо. С какво го бяха заслужили, с какво бяха предизвикали всичко това. Не разбираше наистина. Беше толкова объркана и сякаш се объркваше все повече и повече. - Да правят какво с мен и тялото ми?! Какво по дяволите се случва на това място .. защо на нас?? – попита отново но все така объркана.

Все така неразбираща какво наистина целяха и какво щяха да правят с тях. Всичко това й идваше в повече и дори и той да се опитваше да я накара да се почувства по – добре в момента, сякаш не се получаваше сякаш седеше на едно и също положение, само дето в този момент изпитваше все по – силен и все по – голям шок от всичко случило се до този момент и всичко чуто до сега. Усещайки как сълзите й не спираха да се спискат от очите й. Просто не можеше да ги спре. – Безпасност? Къде тук? Има ли изобщо някой, който да е в безопастност на това това място?! –попита го все още хлипайки. Не знаеше какво щяха да правят. Усещайки все още ръцете му около себе си, отново свила се в тях като някакво малко дете, което просто имаше нужда от силната привързаност в този момент, защото в противен случай щеше да се разпадне, че вече не се бе разпаднала именно в тези ръце. Изпитвайки именно онзи ужас от преди няколко години.

Не искайки отново този страх в себе си, ала ето че той беше там. Но чувайки какво трябваше да стори, какво искаше той от нея. ЧУвайки го какво трябваше да направи, карайки я да преглътне мъчително. Опитвайки се отново да сдържи сълзите си, но те просто не спираха. – Искаш от мен да не мърдам от тук? Да седя затворена без да знам кога ще излезна от тази стая? Андрей.. това е сякаш да съм в затвор… а и няколко дни, вярваш ли че ще успееш да оправиш всичко за дни ? Аз не знам.. – но знаеше, че е прав. Че тук щеше да е на сигурно място, щяха да са заедно когато можеше да дойде при нея или поне надявайки се наистина да е до нея постоянно след часовете, надявайки се нищо лошо да не им се случеше. Просто не бе сигурна какво щеше да се случи, но някак притискането до тялото му, топлината му, прекрасните му думи след това я успокой поне за момент. Макар, че все още не можеше да се утеши, а очите й още пускаха сълзите си. – Надявам се любов, обичам те ужасно много, не искам и нищо лошо да се случи с теб. – отвърна на думите му, като просто самата тя сякаш се притисна още повече към него.

by **Andrey Markovic** Вто Окт 06, 2020 8:20 am

Сърцето му е късаше да я гледа в това й състояние,страдаща и безпомощна изгубена в страха който онези зверове й бяха причинили.Добре усещайки как той лъхаше от нея неспособен да го изгони туко така колкото и да ме се искаше този страх стоеше в не,оставайки известно време докато той не я успокоеше,докато не стореше нещо с което да й покаже или по-скоро да й докаже че никой нямаше да я напари отново.Не и когато бе под закрилата му,до сега му се получаваше перфектно до днес,смятайки че този малък пробив в защита му нямаше да позволи нищо по-страшно да й се случи успял да я измъкне преди онези отвратителни хора да бяха и поиграли с нея вършейки ужасните си неща,променяйки я по начина по който те искаха превръщайки я в тяхна марионетка.Нещо което Андрей нямаше да позволи да се случи,не и с неговото момиче смятайки да я брани с живота си ако се наложеше,но тя нямаше да стане поредната им жертва.Смятайки да я отърве от онова което й бяха причинили,твърдо решен да открие списъците заличавайки името й.Добре знаещ че това тук,днес не бе случайно и едва ли просто я бяха видели решени да й дадат урок.Не,това не бе в техен стил и той добре знаеше това смятайки да разнищи цялата им идея и защо искаха именно нея,какво ги бе привлякло освен очевидната й красота,която можеше да погуби дори и него,но той се съмняваше тези хора да имаха сърца или да можеха да бъдат впечатлени по какъвто и да е начин.

Личейки се че те бяха студени като скали не трепващи пред ужаса,който причиняваха на хората с действията си,интересуващи се само и единствено от тъпите си експерименти на които Андрей смяташе един ден да сложи край,смятайки да измъкне жена си оттук намирайки начин да живеят без лекарството или поне да си го набавят от друго място.Смятайки че все някъде можеше да бъде открито или произведено.Ако знаеше как го правят,какви ляха съставките му можеше да бъде направено дори и от тях,само че за съжаление той нямаше тази информация.Която той щеше да получи скоро,твърдо решил след днес не само да оправи тази каша,но и да задейства плана си идейте които имаше в съзнанието си за да се измъкнат с нея от този затвор отивайки в нормалният свят,отивайки наистина на безопасно място където никой никога повече нямаше да нарани любимата му жена.Смятайки да я отведе далеч от този град дори от тази страна смятайки,че някъде в чужбина ще е по-добре и за двама им,знаейки че там следите им щяха да са непроследими и тези откачалки нямаше да ги открият позволявайки им да живеят нормален и спокоен живот,двамата далеч от всичко и всички.Само те и никой друг.

Само че докато това се случеше имаше да извървят още много път и той самият знаеше това,знаеше че нямаше да им е никак леко подготвен психически да се бори,ала дали тя бе?!Съмнително виждайки я съсипана в този момент,объркана от всичко което той й казваше осъзнаваше че тя все още не бе готова за тази война,все още трябваше да изчакат или по-скоро да й каже всичко подготвяйки я за отново което той смяташе да стори,разкривайки й всичко,плана си,мечтите и вижданията за живота им оттук насетне.Само че първо смяташе да я успокои разказвайки й какво точно знаеше за тези хора,какво правеха с учениците тук изяснявайки й цялата картинка давайки й право да види всичко което до сега бе скрито от погледа й.Позволявайки й да прогледне виждайки какво в същност се случваше тук и как протичаше реално животът им,давайки й шанс да осъзнае в каква опасност бяха всеки ден в който се намираха в този прословут интернат от който той възнамеряваше да ги измъкне,но за това смяташе да й кажи утре или по-натам.Прекалено бе стресирана от всичко случило й се до този момент за да я наплашва още повече,въпреки че с думите си той щеше да стори именно това,разкривайки й за експериментите и онова което се случваше в подземията,мястото на което я бяха завлекли Бог знае с каква причина,не му пукаше в момента за него най-важното бе че бе успял да я измъкне и в момента се намираше в обятията му.

Притискайки я силно към себе си не желаещ да я пусне нито за секунда,опитвайки всячески чрез тялото си и ритъма на сърцето си което тя чуваше да я успокои и да я накара да се почувства по-добре.-Да,любов нищо хубаво нямаше да ти се случи там...там се случват страшни неща с хората не знам дали си готова да ги чуеш,прекалено си уплашена в момента и не искам допълнително да те стресирам.-опитваше се като че ли да й подскаже че не бе добра идея да й казва какво знаеше,какво се случваше там смятайки че само още повече щеше да я напраши,засилвайки и без това страха настанил се в нея усещащ го с всяка клетка на тялото си,виждайки го дори в очите й изписан на лицето й което му късаше сърцето виждайки я уплашена и страдаща до такава степен карайки омразата и жаждата за отмъщение да нараснат до краен предел готов още сега да ги избие всичките до крак,но знаеше че това бе лудост и само щеше да загине,а тя да остане сама и незащитена за това трябваше да мисли трезво и да не се поддава на гнева.Опитвайки се да подбере правилно думите си така че да й каже нещата които знаеше без допълнително да я стресира,не че можеше познавайки я тя още по-силно щеше да се затвори в себе си позволявайки на страха да я обземе но той трябваше да бъде честен с нея и веднъж за винаги да й кажеше какво се случваше на това място.

-Експерименти,ужасни експерименти подлагайки те на какви ли не тестове,правейки каквото решат с теб изпробвайки лекарствата си и още Бог знае какво върху теб,виждайки кое как ще ти се отрази за да знаят какво да ни дадът след това на останалите.Все пак да не смяташ,че лекарството което ни дават всеки ден са витамини?!Не са нещо много по-сериозно и страшно е,нещо без което можем да загинем и което някои хора са платили с живота си за да може сега ние да го приемаме.Наталия тук се случват страшни неща и трябва да си много внимателна и бдителна,не веднъж съм ти го казвал,казвам го пак за да можеш да се пазиш не че след днес ще те оставя сама и са секунда.Ще си с мен нон стоп ако се наложи и до тоалетната ще те водя,но няма да се отделяш и за секунда от мен,но все пак искам да си бдителна и да се пазиш.И ако все пак усетиш или видиш нещо просто ми кажи за да мога да те предпазя,любов.-опитваше се да не я изплашва още повече с думите си но не бе сигурен как тя щеше да реагира на тях въпреки деликатният начин по който той й бе поднесъл информацията,макар и по общо казано той знаеше че тя щеше да го разбере,бе прекалено умна за да й обяснява подробно за да схване за какво идеше реч,макар и уплашена и съсипана тя бе по-умна отколкото онези смятаха и той добре знаеше това.

Разкривайки й какво всъщност се случваше тук,какво ставаше с хората от интерната и защо някои мистериозно изчезваха никой ни чул ни разбрал къде са и какво им се бе случило.Надявайки се никога да не изпита ужаса от това да не знае къде е жена му,точно както се бе случило днес и добре че съдбата бе на тяхна страна и бе успял да я измъкне преди да се е случило нещо по-страшно.-Не ти трябва да знаеш,по-добре знай това че тук е опасно и трябва да си много бдителна и внимателна,принципа на който избират хората си за експериментите им изглежда уж случаен но знам че има връзка между жертвите им и твоето име не случайно е там,но ще разбера какво се случва и ще те измъкна,Кълна се.-не биваше повече да я стресира и да й казва какво се случваше тук бе достатъчно,смятайки да не я плаши повече с думите си.-Интерната не е най-безопасното място на света,но това тук е никой няма да ни заподозре тази стая е понята само на архитекта чийто чертежи са у мен така че лекарите без тях няма как и да искат да знаят за това място или да го открият,тук си в пълна безопасност.-убеден че тук никой нямаше да я открие,знаеше го все пак не веднъж го бе тествал,правейки си самият той експерименти с учените виждайки ясно че те идея си нямаха за тази скрита стая,радвай се че бе така и сега можеше да я скрие тук където никой нямаше да я открие,пазейки я от лапите на онези зверове.

-Съжалявам,любов но се налага да го сопя,поне докато успея да залича името ти от лисите им с експериментите,докато си в безопасност да се върнеш в стаята си ще се наложи да си тук.Но аз няма да те оставя сама,както ти казах всяка секунда ще съм тук с теб само за часовете ще излизам за да не събудим подозрения,носейки ти и на теб нужното лекарство.Всичко ще е наред само се успокой и ми се довери.-опитващ се за хиляден път да я накара са се успокои,да се остави на ръцете му и на това което той щеше да стори за да я спаси и върне обратно към що годе нормалният им живот тук.-Не се притеснявай за мен мога да се грижа за себе си,смятам че ти го доказах като убих онези двамата.Аз ще се погрижа за себе си само ти остани тук,кротувай и ме очаквай нищо повече не мога да те помоля освен да ми вярваш,ще те измъкна от тази каша.-нежно целуна отново косите й опитващ се да се държи и да не позволява на нищо да ги раздели смятащ да я защитава с живота си ако се наложи но тези нямаше да я докоснат с пръст отново.-Искаш ли да си полегнем малко,да се успокоиш или просто да поспиш.-самият той не знаеше по какъв друг начин да я успоки,да я накара да не мисли за случилото се и на премахне страха от нея,надявайки се любовта му да бе достатъчна да го стори.

by **Наталья.** Вто Окт 06, 2020 12:11 pm

Експерименти? С учениците, с телата им, с организма им, какво по дяволите значеше всичко това. Все повече и повече я объркваше. Караше я да се чувства и да се пита какво точно се случваше, какво ставаше на това побъркано място, смятайки го просто за място пълно с непослуши тинейджери, чиито родители не можеха да се справят с тях, а в действителност оказало се нещо коренно различно, нещо което не предполагаше, че изобщо можеше да се случи. Карайки я да се шокира още повече. Но реално, ако се замислеше, което определено не се случваше в този момент с нея, на кого изобщо щяха да му липсват именно те. Изпратени от родителите си тук, всеки с някакво провинение. Всеки по някакъв начин, накарал родителите си да се откажат от тях и да не ги искат в живота си, виждайки ги за по няколко седмици годишно. Чудейки се наистина как изобщо бе възможно. Знаейки, че не всеки от тях взимаше лекарството, знаейки че не всеки от тях беше на тяхното явно положение. И какво означаваше това, че тези които взимаха лекарството никога нямаше да напуснат това място ли? Като се замислеше, ужаса се изписваше на лицето й. Карайки я да се почувства все по – ужасно и по – ужасно, с всяка дума излезнала от устата на любимия й.

- Всичко това нали осъзнаваш как звучи? Звучи сякаш се намираме в някой филм на ужасите. Карайки ме да се замисля, дали родителите ни изобщо се интересуват от нас, пращайки ни тук. Дали те самите не знаят какво правят с децата им и доброволно да си ни изпратили на това откачено място.. Както видяхме, колкото и да съм внимателна, колкото и да съм бдителна, все някак успяха да се докопат до мен, нали? Мислиш ли, че ако решат да го сторят отново, ще има нещо, което да ми помогне? Сега бе ти, утре може да те няма или да имаме различни часове и какво се случва тогава? – като се замислеше реално, Андрей нямаше как да е наистина нон стоп до нея. Имаха разминавания в някой часове и ако наистина нещо се случеше тя можеше да не извади късмета отново да е на близо, за да я отърве както се бе случило днес. Може би в този момент можеше просто да благодари на това, че имаха среща. Че трябваше да се срещнат тук в тази стаичка. Която просто в този момент бе нейното спасение. Опитвайки се да се върне на себе си, ала все още не можеше.

Прекалено изплашена от всичко случило се, прекалено изплашена от това, което можеше да се случи и от това, което Андрей в този момент споделяше с нея. Карайки я да се замисля постоянно дали някога, щяха изобщо да се махнат от това място. След като лекарството бе жизнено важно, какво можеха да сторят? Нищо.. точно на това й звучеше. Опитвайки се да се заслужа в сърцето му, а не в думите му, за да се успокои, ала сякаш думите на любимия й достигаха повече от колкото мелодията на сърцето му до съзнанието й. Не позволявайки й в този момент да запази спокойствие, да се успокои, чувствайки се все по – зле от случилото се. – Надявам се да е така.. но наистина какво общо мога да имам аз с всички тях. Какво имам повече от останалите, които не са в този списък? Наистина се надявам да успееш, любов. Защото всичко това.. това ме плаши по начин, по който нищо напоследък не бе. – нямаше никакъв смисъл да го лъже, да се прави на силна, когато той я познаваше прекалено добре и знаеше идеално какво можеше да я стресне, а дори и да го скриеше, той винаги можеше да разчете всичко в очите й, сякаш като ги погледнеше и просто намираше душата й.

Но думите му, за това местенце, което последите седмици бяха превърнали в своето местенце, я накараха някак си да се почувства малко по – сигурна, защото в момента май нищо не бе способно да я накара да се почувства така. Радвайки се, че те нямаше как да го открият или в този момент, просто Наталия и Андрей си мислеха, че нямаше, надявайки се той наистина да е прав. Вярвайки му на всичко онова, което й казваше. Не смяташе, че след всичко онова, което бяха приживяли, след всичко онова, което им се бе случило преди година той щеше да е способен да я излъже отново, нито да я нарани. И двамата знаейки колко трудно бяха оправили всичко това и се върнали един към друг. Макар, че Нат знаеше, че със сигурност каквото и да им се случеше те винаги щяха да намерят пътят си един към друг, без изобщо да се замисля над това. – Вярвам ти, любов. А още повече сега когато си тук с мен. Не знам какво бих правила без теб наистина. – отвърна му, знаейки че точно така се чувстваше. Не знаеше наистина какво би правила без него и без това, което той й даваше. Макар, че в този момент й бе ужасно трудно да се успокои и да мисли за каквото и да е било.

– Добре.. щом се налага, ще го направим. Колкото и да не искам да съм далеч от теб .. просто ще седя тук, докато всичко отихне. Докато всичко е наред, макар че едва ли някога ще бъде на това място. – въздъхна, като се сви още повече в него. Опитвайки се да се ограничи и да се абстрахира от всичко останало, оставяйки сърцето му да я успокой, точно както бе правило винаги, точно както можеше да стори винаги за нея. Опитвайки се да приема всичко това. – Това, че можеш да се грижиш за себе си, не прави мен по – спокойна. – каза му като си бе точно така. Това, че той знаеше явно какво правеха тези болни мозъци, че знаеше всичко което се случваше тук, че можеше да се защити, не означаваше, че Наталия можеше да не се притеснява за него. Обичаше го прекалено много, за да не се притеснява. Седейки в ръцете му, усещайки усните му по косата си отново, сгушвайки се още повече, легна на гърдите му, искайки именно да чува все по – силно сърцето му, което винаги преди успяваше да я успокой. – Струва ми се като добра идея, ако изобщо мога да заспя след всичко, което се случи. – отвърна на думите му, ала все пак докато седеше в ръцете му по този начин, мелодията на сърцето му сякаш с всяко изминало сърцебиене я успокояваше малко по – малко, карайки я да притвори очите си. Успокоявайки се, току – виж наистина успееше да заспи след всичко, което се бе случило до този момент.

by **Andrey Markovic** Вто Окт 06, 2020 2:35 pm

Можеше ли по друг начин да й поднесе всичко,можеше ли да е по-внимателен в подбора на думите си изразявайки се така че да не я уплаши и стресира още повече?Можеше ли?!Не,не можеше и той добре знаеше това.Нямаше думи с които по деликатен начин да й каже онова което той самият знаеше,онова което правеха тези хора с учениците и онова което той и малката му група "приятели" знаеха опитвайки се да изкарат тази гадост на повърхността смятайки че така щяха да се отърват от тези луди доктори,от този интернат в който освен болни мозъци нищо друго не съществуваше.Смятайки лекарите за пълни психиатри и хора с големи психически отклонения,ала колкото и да искаше да помени нещата,колкото и бързо да искаше да се случи е не ставаше така.Всяко нещо изискваше време,търпение и специален подход така че де на заподозрат учените че нещо все пак се случваше,че все пак някой знаеше за извращенията,които правеха с децата смятайки ги за научни експерименти явно чрез които по-лесно да ги контролират или да вземат онази специална част от всеки от тях която го правеше уникална.Мислейки си все повече и повече над тази си теория,смятайки че точно за това само определени типажи биваха взимани за експериментите им,все хора с някакви дарби които определено за тях представляваха голям интерес.Все още не разбиращ напълно за какво им бяха тези "таланти" на хората но както всичко друго и на това щеше да дойде ред и да бъде разкрито.

Само че в момента не биваше да се отплесва със странични мисли,нали?!Трябваше да се съсредоточи върху Наталия и онова което тези хора й бяха причинили,опитвайки се да я утеши разказвайки й какво реално се случваше тук и че тя не биваше да вярва на никой само на него.Знаейки че така трябваше да е от самото начало в което бе разбрал че тя е тук,но в предвид отношенията им по това време бе доста трудно да я пази,но сам доказа на себе си че макар и от разстояние той можеше да опази момичето си.Искрено радващ се че днес също го бе сторил успявайки да я измъкне,скривайки я тук на безопасното място където смяташе да я скрие за известно време докато разбере как и по някакъв начин тя представляваше интерес за тях,все пак тя не бе с нищо по-специална или той не знаеше за нещо подобно.Тя не бе споменавала да притежава нещо чрез което да проявят интерес към нея или нямаше подобни прояви или все още не ги бе проявила.Самият той се чудеше и маеше,защото ако тя бе от специалните,от онези които учените искаха да притежават трудно щеше да я отърве но не и невъзможно.Все пак Андрей знаеше някои и други номера с които можеше да предотврати експериментите с нея.

Смятайки да използва всичко само и само да спаси жена си от гибелта на която тези луди хора искаха да я подложат.Нямайки ни най-малкото намерение да им позволи да си играят с нея,не по-скоро би убил всичките отколкото да им позволи да я докоснат и с пръст.Опитвайки се да въздържи гнева си изслушвайки внимателно думите й които ясно му подсказваха че тя бе объркана,търсеща отговори и не разбираща как дори родителите им не знаеха за какво става на въпрос,самият той смяташе че никой извън интерната не знаеше какво точно се случва тук от страна на родителите става дума,защото определено имаше външни лица запознати със случаят държейки всичко да е скрито от очите на хората,тайно вършейки неща за които никой не подозира замаскирвайки мястото като място на което невъзпитаните деца да се поправят,само че тук бе нещо много повече от изправителен дом и Андрей бе наясно с това опитващ се да го предаде и на нея възможно по най-деликатният начин само че такъв нямаше и тя трябваше да приема горчивата истина,виждайки грозната гледка в която бяха насилвани да живеят без право на глас.Оставяйки ги за сега да си мислят че никой не знаеше за действията им,но един ден всички щяха да узнаят и това място щеше да отиде в историята,а те щяха да са свободни.

-Знам как звучи и знам че може да е много страшно за теб,но тава е истината и е по-добре да я знаеш отколкото да си в неведение.Смятах че ако не знаеш ще е по-добре за теб,успявайки да те скрия от погледа им представяйки те за нищожна и неинтересна личност,но явно това не помага явно нещо е станало и са решили че си доста апетитна хапка,която искат да опитат,но аз лично няма да им позволят и с пръст да те докоснат.Сигурен съм че нито един родител не знае какво се случва тук,всичко е перфектно замаскирано и никой не предполага какво се случва на учениците в това място,само някои от нас знаем истината сега и ти си част от тях,надявайки се това да не те изложи на риск,любима.Надявам се да успее да видиш злото което блуждае след нас и да ми позволиш да те закрилям и предпазвам.Искам да следваш заповедите ми,искам да се вслушваш в съветите които ще ти дам само и само да загубят напълно интереса си към те.Все пак едно е да премахна името ти,друго е ти да си напълно безинтересна,колкото и гадно да звучи в техните очи ти трябва да си смотлата и ненужната за да не те поискат.Можеш ли да играеш тази роля?-не биваше да я моли за нещо подобно,добре знаеше че тя е специална,за него тя винаги щеше да е специалното момиче в живота му но тук се налагаше да не е,да е обикновена и с нищо по-специална от останалите.

Познавайки добре тази роля,самият той я играеше правейки се на такъв какъвто не е само и само да не привлича интереса им,имайки имиджа на разглезено богаташче което те му пука за нищо и никой,лигавейки се и правейки се на мега тъп само и само да не го заподозрат и да не разберат за дарбата му,която според него установят ли че я имаше той бе пътник и добре знаеше това.Укривайки се много добре за сега смятащ и в бъдеще да продължи този му план само че сега не биваше само той да се преструва,сега и тя трябваше да играе роля ако искаше да оцелее.Неразбиращ с какво тя бе апетитна за тях,поредната загадка която той щеше да разгадае,само че утре сега тя имаше нужда от него,опитвайки се заедно да преминат през шока й тъй както трябваше да се случва всичко при тях.Заедно като едно цяло което бяха,радвайки се че лошото бе в миналото им и те отново се обичаха отдавайки се на любовта им която само тя можеше да ги спаси.-Не знам с какво си по-апетитна от останалите,но ще разбера само че ми трябва време за да узная всичко,като най-напред ще залича името ти а след това ще разбера за интереса им към теб,но ти трябва да се превърнеш в мега безинтересна личност за да може да си в пълна безопасност поне докато разберем с какво предизвикваш интерес у тях.-колкото и да не искаше и да я кара да лъже и да се преструва това бе единственият й шанс за оцеляване,особено в моментите в които просто щяха да са разделени един от друг и колкото и да искаше да са постоянно заедно нямаше да могат но все пак той щеше да измисли начини по които да е максимално близо до нея.

-Не искам да мислиш за подобни неща,тук съм до теб съм и заедно ще преминем през всичко,успокой се.-какво й да им поднесеше съдбата той нямаше да я остави,нямаше да допусне нищо и никой да ги раздели,вече бе живял година без нея бе видял ада сътворен от липсата й и за нищо на света нямаше да допусне отново да изпита тази болка.Каквото и да им готвеше съдбата щяха да го посрещнат заедно.-За съжаление не се знае кога тук нещата ще са наред,но поне докато те измъкна от кашата ще се наложи да се укриваш.Радвам се че ще го сториш че се вслушваш в думите ми и ще приемеш предложението ми да се укриеш за малко тук.-радваше се че тя го слушаше и че щеше да се вслуша в думите му свързани с укритието й тук,смятайки че само тук скрита той можеше да я предпази от нова доза експерименти според които той бе убеден че тя нямаше друг начин да се измъкне.-Опитай се,ще се почувстваш по-добре а аз ще бдя над съня ти.-отвърна на думите й като й помогна да се намусят удобно на леглото полагайки главата й на гърдите си знаейки че та обожаваше да слуша сърцето му,знаейки че това я успокояваше особено в момента увивайки ръцете си около таялото й опитвайки се да я успокои и приспи,леко галейки косите й в примес със сърцебиенето му той усещаше че тя се успокояваше и скоро щеше да заспи,май вече го бе сторила а той просто продължаваше да я милва наблюдавайки я пазещ я като майка орлица малките си неспособен самият той да се отпусне,не искащ да го стори колкото и да можеше да си го позволи знаейки че тук никой нямаше да ги открие но всичко случило се до сега не му даваше да се успокои и самият той да позволи на напрежението да напусне тялото му.Може би по-късно,сега тя бе на първо място както винаги бе и както щеше да остане завинаги.

by **Наталья.** Вто Окт 06, 2020 6:58 pm

Деня предизвика полкова много емоции, толкова много странни и необясними неща, неща които едва ли Наталия толкова лесно щеше да възприеме. Едва ли можеше да разбере напълно някога или щеше, когато обмислеше наново цялата информация, която Андрей в момента й даваше, Карайки я да се чувства объркана и изгубена във всичко това, което й се казваше или което трябваше да стори. Напълно разбира и стресирана, може би когато най – сетне се успокоеше и решеше да помисли над всичко казано щеше да разбере напълно проблема. Напълно заплахата пред която бяха изправени и всичко онова, което заплашваше и нея и него. Всичко онова, което можеше да им навреди, да навреди не само на тях, а на всеки които беше в този списък, защото явно не бе само тя.. Но чувайки думите му се замисляше, с какво наистина бе такъв интерес за тях. С какво наистина ги бе накарала да я искат и да й сторят всичко това, което щяха. Онова, което не изглеждаше най – приятното изживяване съдейки по думите на Андрей. А и определено не бе забавно, всичко онова, което се бе случило преди малко. Отвратена от всичко това, от тези хора, ако изобщо можеха да се нарекат хора с всичко, което им причиняваха и което правеха.

Какво още можеха да сторят, какво още можеха да им направят. А какво щяха да сторят на Андрей, ако разберяха, че той бе убил онези двамата? Тогава какво щеше да се случи с нея и макар той да не му отдаваше голямо значение, Наталия нямаше как в този момент да не се притеснява за него. Макар и да знаеше, че той можеше да се пази и сам, можеше да го направи, но това не правеше притеснението й още по – малко или да липсваше. Защото го обичаше прекалено много и каквото и да й кажеше, определено нямаше да й помогне в този момент. Нито щеше да спре притеснението й, нито щеше да намали страха й защото сякаш с всяка изминала минута той сякаш ставаше все по – силен и по – силен слушайки всичко онова, което бе напуснало мислите му, споделяйки с нея какво точно се случваше в това явно напълно забравено от Бога място. Карайки я да се чувства зле от всичко което й се случаваше или можеше да се случи от тук насетне, ако не бе внимателна, опитвайки се да не се плаши да не му се отдава и да не отдава никакво значение на това. Не трябваше. Знаеше, че трябваше да се успокои и той искаше точно това от нея. Ала нима можеше след като онзи страх отново се бе настанил в сърцето й.

Слушайки го осъзнаваше наистина колко бе прав. Определено звучеше наистина страшно в този момент в главата й. А и все пак в този момент тя все още бе ефектирана от всичко случило се преди колко? Дали бе минал и час от както Наталия бе преживяла всичко онова, което едва ли някога бе смятала, че можеше да преживее. Уж тук трябваше да е на безопасно място, далеч от всякакви неща, които според родителите й можеха да я наранят, ала ето че не бе така. Не беше така и я бяха изпратили на място, което бе по – опасно от колкото по улиците където се спотайваше с разни дружки последната година. Но, ако не я бяха пратили тук едва ли отново щеше да види Андрей, да разбере какво се бе случило на рождения й ден, какво точно бе причината за всичко онова, което бе сторил. Позволявайки си отново да пусне любовта си на свобода и да не я заключва повече никога. Както се случваше в момента, макар и с всичко това. Можеше да бъде само и единствено благодарна на това, че той бе там да отърве нежната й кожица от всичко това, което се случваше в онези подземия… или каквото и да бяха. Не знаеше, а дори и не искаше да разбира повече за това.

– И защо винаги решаваш, че нещо което не знам ще ме предпази?! Не играхме ли вече веднъж абсолютно същата игра с всичко случило се на рождения ми ден, Андрей? Именно тайните ти, именно това което отново не бе споделил с мен не ме предпази от нищо, нито от страха, нито от болката. И ти много добре знаеш това. Но отново взимаш подобни решения, които очевидно не ме предпазиха от нищо. Понякога е нужно да не пазим подобни тайни, когато искаме да предпазим някого, а ти отново го правиш с мен. .. – наистина не искаше да казва това, но точно така изглеждаше от страни. За пореден път той вземаше сам решения, които касаеха и нея, смятайки че щяха да я предпазят, а какво се получаваше, всичко друго, но не и предпазването й. – Добре, щом се налага ще сторя всичко, което сметнеш за добре. Но никакви тайни повече. Защото тайните ни вредят най – много от всичко, ако не си забелязал. – заяви му, като се опитваше да звучи достатъчно сериозно в думите си, макар че сама се усещаше, че все още не можеше да приеме всичко което се случваше, всичко което й се бе случило и всичко това с всички тези ненормални учени, за които той се опитваше да й обясни.

Само можеше да се надява от тук насетне, той да успееше да направи всичко, което й казваше. Да успееше да я разкара от този списък, в който явно бяха всички, които тези учени, ако бяха изобщо учени, използваха за всичко, което бе събудило или представляваше интерес за тях. Опитвайки отново и отново да вникне в думите му, да се вслушва във всичко, което той в този момент й казваше и да се опита да премисля всичко, макар че бе ужасно трудно в този момент особено, когато съзнанието й все още не бе бистро и изчистено от страха й, а тя перфектно знаеше какво причиняваше страха на мислите й и колко точно объркана можеше да стане. За това и не искаше да си го причинява отново, опитвайки се всячески да се успокой да мисли положително за всичко това, макар и да не виждаше нищо положително в нищо тук или където и да е било. Освен това, че бе в неговите ръце където отново можеше да се чувства на сигурно място, защитена и обичана. – В момента събуждаш дори и моя интерес. Защото самата аз не знам с какво и защо бих била толкова интересна.. Но добре, ще се държа както се налага, само за да си спокоен както и аз самата. – отвърна му, знаейки че в момента нямаше никакъв избор и макар винаги да бе таква, сега трябваше да се научи да се държи по коренно различен начин, надявайки се това да не затруднеше самата нея.

– Надявам се да си прав. Ще се опитам . – отвърна отново на думите му, опитвайки се да не пуска треперенето в гласът й да е налице и да забрави всичко онова, което толкова силно я тревожеше в този момент. Знаейки, че колкото и да й казваше, каквото и да й кажеше, тя никога нямаше да успее да спре да се тревожи за него. Винаги щеше да се тревожи за него, каквото и да й казваше, колкото и той да пазеше нея и себе си. Тя щеше да си се тревожи за него и това нямаше да се промени с нищо. Знаейки, или по – скоро напълно разбрала вече, че Андрей винаги щеше да поставя нея пред себе си и винаги тя щеше да е по – важно от всичко за него. Но знаеше, че й тя бе по – абсолютно същия начин спрямо него, за това просто в този момент трябваше да се успокои и да се отпусне. – Нямам особено голям избор какво да сторя нито опции и ще ми се наложи да го сторя. – това си бе истината и нямаше какво да я овъртат, Наталия нямаше особено големи опции къде да се укрива, а щом се налагаше явно трябваше да го стори и да се примири с това положение, ако не искаше отново да се озове на онова място и да й стореха всичко онова, което Андрей й казваше. Но усещайки нежното милване с което я даряваше, сякаш никога нямаше да се промени и той винаги щеше да знае как точно да я успокои, да й помогне да се отпусне.

И точно така стана, преди да е чула каквото и да е било друго или самата тя да се е усетила.. просто всичките емоции взеха превес над нея, карайки я да притвори очите си и да разбере колко точно изморена бе от всичко това, което се бе случило и колко точно й бе повлияло. Не осъзнавайки точно кога се бе отпуснала до толкова и бе успяла да заспи. Сгушила се в него, ала определено не бе никак спокойна дори и в съня си, осъзнавайки сякаш че всичко случило се случваше отново и отново пред очите й. Цялата сцена.. всичко онова, осъзнавайки колко безпомощна без него.. без това той да е до нея. Виждайки отново онази игла, която искаха да забият в нея, вкарвайки й кой знаеше каква течност. Не издържайки тя просто скочи в леглото изобщо не осъзнавайки, че бе извикала. Седейки в тъмното и опитвайки се да регулира дишането си.. Осъзна, че всичко това бе просто сън. – Андрей.. спиш ли? – попита тихичко, осъзнавайки че няколко сълзички се бяха стекли отново от очите й. Поемайки си за пореден път въздух, ала връщайки се обратно, вглеждайки се в него в тъмнината, чудейки се дали спеше или и той самия не можеше..

by **Andrey Markovic** Пет Окт 16, 2020 11:41 am

-Наталия...може би и преди играехме същата игра,но сега е различно тук прекалено малко хора знаят за онова което се случва в подземията.За онова което докторите правеха,а и в началото с теб не се разбирахме много,а щом се сдобрихме не знаех как да ти го кажа,как да поднеса подобна новина без да те стресирам,без да се издадеш че знаеш нещо.Беше ме страх да не ти сторят нещо,това е.Не съм искал да имаме тайни едно от друг,исках само да те предпазя.-искрен както винаги той не искаше да я лъже,не й спестяваше нищо в този момент казвайки й онова което наистина мислеше и защо в същност той не ю бе казал по-рано.Толкова неща им се бяха случили че той не искаше да разваля всичко,не искаше да я стресира с нещата които се случваха тук надявайки се незнанието й да успее да я предпази от лапите на онези мъже,но явно не бе достатъчно и в момента го осъзнаваше.Разбирайки че не биваше да пази тайни от нея,че ако искаше да я предпази от нещо щеше да е най-добре да й каже истината,да й обясни ситуацията за да може да избегнат подобен развой на събитията,макар и късно той осъзнаваше че бе редно по-рано да й сподели за нещата които знаеше,но страха да я изгуби винаги бе по-силен от него.

Знаейки че тя бе неговата слабост,мястото чрез което можеха да го наранят най-лесно.Знаейки че за нея той би сторил всичко,опитвайки се по някакъв начин да я опази жива,да не събужда интереса в учените и да не я искат.Само че сега го бе събудила,нещо в нея бе привлякло вниманието им и той не знаеше какво бе това,карайки го да не може да спре да мисли върху това чудейки се какво ли можеше да е.Чудейки се дали и тя не бе като него,но пък защо до сега не бе проявила силите си ако имаше такива.Наистина не знаеше какво да си мисли и как да си обясни всичко случило се днес,но смяташе да разбере,да се разрови и да открие защо те искаха именно нея.Едва ли всичко днес бе напълно случайно,познавайки ги те никога не избираха жертвите си на случаен принцип,винаги имаха план сега също само че Андрей не знаеше какъв бе той но и това нямаше да остане скрито за дълго от него добре знаещ че решеше ли да узнае нещо той винаги намираше начина да го стори и сега нямаше да да е по-различно.Особено след като тя влизаше в сметките им,които щяха да се окажат доста грешни,защото Андрей нямаше да им позволи никога отново да я докоснат,ако ще да убие всички до едни щеше да те направи.

Опитвайки се да не мисли за онези които бе убил по-рано,за онова чувство в себе си което се бе настанило в него знаейки че е отнел човешки живот и макар да е при самозащита спасявайки любимата си съвестта му се обаждаше,само че той нямаше време за нея.Трябваше да е силен и да опази любимата си с цената на всичко,дори това да означаваше че трябва да изцапа ръцете си с кръвта на някого щеше да го стори.Не трепвайки пред това да отнеме още сто живота ако се наложи само и само тя да е добре.Правейки всичко по силите си да я опази докато разбера как да се разкарат оттук и как можеха да живеят или набавят лекарството си по друг начин.Искащ един ден те да напуснат това проклето място и да заживеят нормален и безопасен живот.-Не знам с какво си интересна и примамлива за тях,но ще разбера,ще те опазя жива на всяка цена.Ще сторим всичко каквото е необходимо но няма да им позволя да те докоснат никога отново.-отвърна на думите й като се опитваше да я успокои милвайки нежно косите й успокоявайки я карайки съзнанието и тялото й да се отпуснат и да заспи.Надявайки се че така тя щеше да се почувства по-добре,угасил всяка светлина оставяйки ги скрити в мрака бдейки над съня й.Той дори и да искаше не болеше да заспи бе прекалено напрегнат за да го стори опитвайки се всячески да държи очите си отворени,ала не успя и в един миг те просто се затвориха и той потъна в съня си.

Имайки чувството че бе спал не повече от няколко минутки когато усети как тялото й напусна прегръдките му,как преди това я бе чул да пищи карайки го да се събуди и в мига в който тя се бе отделила от него самият той да подскочи след нея,чудещ се какво й се случваше.Кошмар ли бе сънувала или спомените се бяха върнали в ума й?Не бе сигурен но щеше да разбере надявайки се тя да му каже.Чувайки думите й виждайки в сумрака как тя се озърташе за него той побърза да запали нощната лампа давайки им нужната светлина за да се видят.Виждайки сълзите в очите й,ужаса изписан на лицето й карайки сърцето му да се свие от болка.Страдащ да я вижда в това й състояние не знаещ що да стори за да я успокои.-Не,любима не спя.-отвърна като в миг я прегърна.-Какво става?Кошмар ли сънува?-попита я както бе логично какво е но знаеше че ако тя сподели ще й олекне и ще се почувства по-добре.-Успокой се в сигурни ръце си.-говореше й тихичко докато нежно галеше косите й опитвайки се да я успокои и да накара сърцето й да намали ударите си,усещайки как то щеше да изхвръкне от нея,опитващ се да я върне към нормалното й състояние доколкото това в момента бе възможно.

by **Наталья.** Нед Окт 25, 2020 11:16 pm

Никога не можеш да си сигурен, че миналото ти е напълно забравено. Винаги идва един момент, в който спомените ти те заливат като с ледена вода, готови да попарят и най – силната част от теб със себе си, достатъчно само едно единствено нещо, да ти ги върне и да те запрати отново там където си бил преди достатъчно дълго време, за да ги забравиш. Но ето, че нещо толкова малко, което се бе случило на Наталия бе достатъчно, за да й върне всички онези кошмари, които преди това не й даваха мира. Нещо, което само алкохола и някоя и друга субстанция бе способна да извлече от съзнанието й. Но точно и това я бе довело до това забравено от Бога място и бе довело до тази ситуация, но и именно това я бе върнало обратно в ръцете на Андрей. Бе прекалено зле, но в същност й даваше и нещо прекрасно отново, което винаги бе искала. Винаги го бе обичала колкото и да се залъгваше преди това. Но сега.. сега предпочиташе да не мисли за това. Защото съзнанието й бе до толкова объркано, че докато уж се опитваше да си почине, нещата сякаш ставаха все по – зле. Връщайки я към онези кошмари, които имаше преди това, а след това..

След това й добавяше към момента онова, което й се бе случило днес. А нещата не изглеждаха никак ама никак добре, сякаш ставаха все по – зле и тя бе все по – неспокойна. Не й даваха мира, тормозеха я, усещаше покачващия се страх в нея, което бе все по – зле и по – зле. Продължавайки да тормози съзнанието й, да усеща болката в себе си. А страха да я обгърща и всичко наоколо ставаше все по – тъмно и черно. Болката в нея бе всичко онова, което не искаше да се връща в нея, но точно в този момент всичко се връщаше и от това болеше. Караше я да не може да помръдне, усещаше как тялото й започваше сякаш да върви на пред на зад. Всичко в нея щеше да я убие или по – скоро да убие съзнанието й. Но мозъка й в този момент сякаш не искаше да реагира и да разбере, че в този момент тя просто сънуваше. Сънуваше и нищо от това, което се случваше в съзнанието не бе истина. Всичко това преминаваше просто през него отново и отново, само за да й напомни за случилото се днес и преди година. Но нищо от това не се случваше.

И все пак Наталия не реагираше, до момента, в който сякаш в съзнанието й се върна там където не се бе връщало от преди прекалено много време. Но сега се върна сякаш онзи така злочест рожден ден, който трябваше да е най – хубавото нещо в живота й се случваше отново в този момент и тя просто нямаше да какво да направи, за да го спре. Онази сцена отново се повтаряше в съзнанието й сякаш бе там, всичко това бе пред очите й и тя не можеше да го спре. Не можеше да го стори дори и да искаше в този момент и имаше чувството, че започваше да се задушава. Не искаше да вижда всичко това отново, но случилото се по –рано днес, така й бе повлияло, че я бе върнало към всичко това, карайки я да се свие и да не знае какво да стори, за да спре всичко това. Опитвайки се да се спаси, но не можеше виждаше края му, виждаше и него отново там, точно по – същия начин, и точно преди всичко това да я е сполетяло отново и да я е побъркало за пореден път, точно в онази ужасен момент, в който той щеше да я нарани..

Всичко свърши, карайки я да не издържи на напрежението и да се събуди викайки в тъмного, опитвайки се да намери Андрей, но сякаш очите й не можеха да видят. Чувайки думите му, но сякаш в първия момент не можеше да реагира точно както трябваше, все още в шок от всичко онова, което се разиграваше в съзнанието й. Опитвайки се сякаш да спре ужаса, които се изписваше на лицето й, дишайки тежко искайки да се успокои. Но сякаш не можеше в този момент. В този момент, просто бе шокирана и сякаш нищо нямаше да й помогне и да я избави от всичко това, което й се случваше в този миг. Но усещайки ръцете му около себе си, топлината, която излъчваше тялото й. Сякаш в този момент, започна да осъзнава къде и как се намираше. Прехапвайки устните си и спирайки стона си, но не и въздишката на облекчение, разбирайки, че всичко това бе просто един кошмар. – Да.. аз съжалявам, че те събудих. Не ми се бе случвало скоро. – отвърна на думите му все още задъхана, усещайки сякаш как сърцето й малко п – малко започваше да връща нормалния си ритъм, опитвайки се все повече и повече да се успокои или по – скоро усещайки как точно това се случваше с нея докато той я държеше в ръцете си. – Знам.. аз просто.. всичко случило се ме връща там от където си мислех, че съм се измъкнала. .. – не бе сигурна, че трябваше да му казва, но знаеше, че наистина в този момент бе в сигурни ръце.

by **Andrey Markovic** Пон Окт 26, 2020 8:31 am

Как бе успял за миг да затвори очите си?!Да бе могъл да напусне поста си и да заспи,вместо да бди над съня й да я предпазва от всичко онова,което можеше да я сполети.Милата днес бе преживяла доста и двамата бяха самият той бе преживял нещо което не смяташе,че някой ден щеше да му се случи,но ето че го бе сторил,ето че бе убил човек.Нещо което не смяташе че бе способен да стори,спомняйки си неволно в моментите след като съзнанието му се бе що годе успокоило колко зле се чувстваше от факта,че някога бе наранявал нея,усещайки как все още можеше да усети пронизващият плътта й нож,ранявайки я дълбоко и зле,но не достатъчно за да я убие предотвратявайки онзи сън..онова видение което имаше за нея и смъртта й,носейки бремето на стореното до края на дните си знаейки че цял живот да й се извиняваше нямаше дори самият той да си прости,въпреки че така бе спасил живота й,но добре знаеше какво бе изгубил.Нищо че сега пак бяха заедно,щастлив че се бяха събрали забравяйки миналото и продължавайки на пред,спирайки да си спомня онези ужаси свързани с нея,но това днес надигна спомените му.

Връщайки го та за да изпита чувството на ново,само че и колкото и жестоко да бе днешното убийство не болеше тъй както когато бе ранил нея.В онзи момент го болеше много повече,усещаше съвестта си по-силно горяща в него неспособен да повярва че го бе сторил.Нещо в което не вярваше,че и днешните му действия ще са подобни,че дори и по-лоши отнемайки човешки живот,чувствайки как ръцете му бяха изцапани с кръвта на тези ужасни хора,но при това хора и той нямаше право да ги убива,нали?!Но те искаха да наранят любимата му,искаха да й сторят зло и той нямаше какво друго да стори,успокоявайки се с тези думи,знаейки че нищо лошо не бе сторил спасявайки я и знаейки че само така можеше да го стори.Онези двамата не се бяха отказали лесно от нея или това да се бият с него търсейки и те начин да го погубят,само че той бе успял преди тях да го стори погубвайки тях.Самият не знаеше че можеше да се бие така добре,но явно в прилива си на адреналин и виждайки Наталия на онзи стол знаейки какво я чакаше му бе дало сили помагайки им да избягат.Добре че бе станало така не искаше и да си мисли какво ли можеше да я сполети,ако той не бе там да я спаси,тогава със сигурност щеше да полудее и да убие всички,правейки кървава баня.

Само че не биваше да мисли за това трябваше да си почине,да спре да се терзае за убийството им и да приеме случилото се.Но съвестта му тайничко нашепваше че не може туко така да забрави стореното,а и страха да не й сторят нещо го държеше в полу будно състояние готов да реагира и на най-малкият шум готов да стоки и да й помогне.Нещо което му помогна да я усети,да я чуе поемайки я в обятията си.Наистина чудещ се какво да стори,как да я успокои и да разкара ужаса от лицето и сърцето й.Знаейки че нещо я тормозеше,нещо не й даваше покой и той искаше да разбере какво е да й помогне и да я излекува,искаше да е до нея и нямаше да я остави ако ще утре и да не отидеше на лекции.Ако тя бе в това си състояние никога нямаше да я остави,нищо не бе по-важно от нея,нищо.-Няма за какво да съжаляваш,любов знаеш че съм тук до теб и винаги можеш да ме събудиш ако се чувстваш зле.Не се страхувай да го сториш.-опита се да я успокои и да й каже онова което тя трябваше да знае и без страх да го буди при нужда,а щом изясни това довърши мисълта си.-Какво сънува?!Какво е това което от доста дълго време не си?!Нещо с нас ли..с нова нещо ли...-нямаше как да не се досети познаваше я по-добре от всеки и макар в онези страшни за нея моменти той да не бе до нея в началото гледайки я отстрани преди да го изпратят тук той знаеше че й бе нанесъл травма за цял живот,а ето че сега тя се връщаше,но той бе тук и нямаше да я остави,може би бе време да поговорят за това и да излекуват съзнанието й,страха й че онова може да се повтори,да й помогне да продължи напред и да оставят всичко в миналото където му е мястото.

-Ако е така спокойно може да ми сподели,кажи ми какво те мъчи,искам да преминем през това заедно тогава не можах да съм до теб ,но сега съм и няма да те оставя.Няма да те оставя да страдаш никога повече,кажи ми какво ти е нека ти олекне,позволи ми да излекувам душата ти която аз нараних,любов.-говореше й бвно и нежно притискайки я по-силно към себе си усещайки как сърцето му се късаше от мъка знаейки че за всяко нейно страдание той бе виновен,мразейки се до болка че я раняваше отново и отново.Искащ това някой ден да спре,но може би докато не изговорят всичко,докато не си кажат всичко и онова през което тя бе преминала за да стигне до тук и ужаса й изживян без него връзката им нямаше да може да продължи нормално и той го знаеше.Правейки каквото можеше за да я утеши,да я накара да поговорят нещо което до колкото си спомняше не бяха правили никога,явно смятайки че притъпявайки нещата щяха да се получат но много грешаха и сега бе точният момент да изговорят всичко.-Разбирам те...искаш ли да поговорим,да ми кажеш всичко което чувстваш,което те връща там и те кара болката никога да не стихва.Да ми разкажеш за дните си без мен и всичко което ти тежи.-попита я като се надяваше така тя да се успокои въпреки че усещаше как сърцето й малко по-малко нормализираше ритъма си,но това бе защото той я държеше в обятията си,знаеше,че тя напуснели ги щеше да се разпадне.А нещо подобно той нямаше да позволи да й се случи.-Искам да знаеш,че независимо какво ни е е случило и какво тепърва ще ни се случва аз винаги ще съм до теб и ще те обичам.Преминавайки през всичко заедно,любов,заедно както трябва да сме не позволявайки на нищо да помрачава щастието ни.Обичам те!-имаше нужда да й каже това,да я увери че каквото и да се случеше те щяха да са заедно.

by **Наталья.** Съб Ное 07, 2020 10:04 am

Усещаше ръцете му около себе си, но като че ли те просто не й помагаха точно така както й се искаше. Не успяваше да спре онова натрапчиво чувство, което се настаняваше в нея и все пак усещаше любовта му, знаейки че бе толкова силна колкото и нейната. Способна да излекува всичко онова, което зееше като дупка все още в нея, макар и заедно, случилото се преди година, онова което я бе довело до тук, все още я преследваше . Мислейки си, че бе забравила за всичко това, а се оказваше, че не бе и всичко случило й се до този момент този ден и всичко, което се бе случило с него. В цялата суматоха около нея и състоянието, в което бе изпаднала съвсем бе забравила за това, как ли той самия се чувстваше в този момент от това, което бе сторил, как ли се чувстваше след като бе убил онези мъже.. вглъбена в болката си за миг не се бе замислила какво ли му бе на него в този момент. Опитвайки се да мисли за него поне за момент, за момент в който не искаше да мисли върху собствения си проблем или как можеха да се спасят от всичко това, което можеше да им се случи тук, а тя не желаеше.

Ала думите му не закъсняха, още преди да си е отворила устата и поне за момент да насочи вниманието им върху него, а не върху нея, защото напоследък сякаш цялото им вниманието бе изцяло и обвързано с това как тя се чувстваше, как тя се справяше и до момента не се питаха дори как се чувстваше той и какво можеше да се случва вътрешно с него, колко ли дълго той самия можеше да издържи на това, което бе в него? Не знаеше, ала смяташе да намеси и неговите чувства и терзания в цялата работа само да отговореше на това, което той искаше да знае, само и само да не си помисли, че избягваше темата, което правеше достатъчно дълго време мислейки си , че по този начин можеше да забрави всичко случило се, но явно не можеше при всеки един удобен момент сякаш спомените напомняха за онова, което се бе случило и за пореден път й доказваха, че душата й никак ама никак не бе излекувана от всичко онова, което се бе случило преди година и то все още живееше в нея. Дори и с любовта му, докато не изговореха и не поговориха за всичко онова, което се бе случило с нея, нищо нямаше да промени онова, което тя изпитваше вътрешно.

Лека въздишка се откъсна от устните й, опитвайки се да не издава онова, което се случваше в нея в този момент, но Наталия добре знаеше, че той я познаваше идеално и нямаше как да скрие каквото и да е било от него, колкото и да й се искаше да го стори, тя нямаше да успее да го стори, знаейки че момента за този разговор бе настъпил и бе крайно време, Андрей да чуе всичко онова, което се случваше в нея и което се бе случило с нея след раздялата им, опитите й да го забрави, да го намрази и все пак ето, че нищичко не бе помогнало това да се случи. Потърка лицето си в гърдите му, като леко се надигна и откъсна от ръцете му само за да срещне погледа му. Сякаш искаше да се подсигури, сякаш искаше да се убеди, че това не бе просто поредния сън, а всичко се случваше реално и това, което щеше да се случи в този момент можеше да излекува душата й, което си бе самата истина, защото колкото повече време задържаше всичко това в себе си, толкова по – зле ставаше положението и всеки път, когато бяха заедно кошмарите просто не я оставяха да спи спокойно.

– Зная, че мога да ти споделя всичко, просто си мислех, че ако не се връщаме там, всичко ще си отиде само, само че всичко в този ден доказва, че когато се случи нещо, което може да ме разтърси ще ме връща отново и отново към случилото се в онзи ден. А аз не желая да е така. – с всяка следваща дума, Наталия сама се връщаше в онзи ден и в дните, седмиците и месеците след това, до момента в който не се озова на това място. Знаеше, че той щеше да е там до нея, знаеше че щеше да я разбере каквото и да му кажеше в този момент. Явно просто трябваше да го стори, за да спре всичко това, което я мъчеше и двамата да можеха да продължат напред точно така както трябваше забравили именно за онова минало, което винаги щеше да е спомен, но нямаше да е болезнен такъв и единствения изход бе да говори за това, колкото и да го бе отбягвала. – Не знам.. просто когато нещо ме заплашва ме връща отново към онзи ден, макар и след всички онези разговори с психолога… аз си мислех, че съм го забравила, че съзнанието ми е спокойно, но днес всичко ми доказа, че не е. – започна леко несигурна в себе си и в това, което трябваше да каже, което трябваше да сподели с него в този момент, неща които не бе споделяла с никого освен с по – горе споменатия психолог.

– Знам, че мина много време от тогава и трябва да го забравя, но това ме преследва като някоя черна догма, от която не мога да избягам. В онзи ден наистина смятах, че не ме обичаш след като бе способен да ми причиниш всичко онова, надявайки се и страхувайки се да не се върнеш и да не ме довършиш… само, че това не се случи, а след това… След това наистина се опитах да те мразя, да мразя всеки ден прекаран с теб, давайки болката и мъката си в различни купони, забавления, на моменти опитвайки се да те заменя с друг, но това не помагаше. Опиянявайки съзнанието си с всякакви видове опиати, консумирайки алкохол, приемайки забранени вещества.. Превръщайки живота си в нещо, което не бе.. Но само когато съзнанието ми бе замъглено от всичко това, спирах да мисля за теб.. успявах да си мисля, че те мразя…. До деня, в който всичко това не взе превес над мен.. не ме нарани и изпрати в болница. В онзи ден, нашите решиха, че е време да се разделя с този живот, пращайки ме тук… – опитваше да намери думи, с който да му разкаже всичко и в същото време да знае, че бе успяла да му каже всичко, а сякаш след като го стори нещо в нея олекна, почувства се по – добре, почувства се сякаш облекчена, сякаш бе паднал камък от плещите й.. – Но в този момент не съм важна само аз.. Ти как се чувстваш.. след знаеш.. случилото се с онези двамата? – не можеше да мисли само за себе си, знаеше го и нямаше да го стори. Искайки да разбере как той самия се чувстваше.

by **Andrey Markovic** Нед Ное 08, 2020 12:43 pm

Мислите му не можеха да мислят за нищо друго освен за нея,чудейки се какво ли се случваше с нея,какво бе сънувала и какво бе предизвикало този й кошмар.Ала познавайки я добре той се досещаше че това от днес не бе причината по скоро следствие от нещо което й се бе случило.Мислейки си за онзи ден,за онзи миг в който той бе наранил не само тялото но и сърцето й.Дали пък точно този момент не я глождеше в момента,дали тя не се връщаше отново и отново там страдайки за стореното от него.Карайки го самият той да се връща там,самият той да страда и да се обвинява за случилото се,въпреки че бе спасил живота й в онзи миг нищо не го оправдаваше.Нищо не променяше действията му спрямо него,нищо не можеше да промени онова което самият той чувстваше,самият той страдаше безумно много за всичко което й бе причинил,само можейки да си мечтае какво ли й се бе случило,през какво бе преминала тя и колко дълбоки бяха раните й.Искаше да разбере какво тя чувстваше,кои бяха демоните й и как можеше да излекува душата и сърцето й.Искайки да й помогне да продължи и да се откъсне от всичко,което я дърпаше надолу.Което я връщаше там и раздираше душата й,знаейки че точно това се случваше с нея в момента.

Знаейки как се чувстваше тя,познаваше я прекрасно знаейки че тя страдше раздираше се отвътре за неговите грехове.За онова което той й бе причинил и което щеше цял живот да тежи на съвестта му никога не продължавайки напред,никога ако те двамата не изговореха всичко,ако не си кажеха какво ги мъчеше и защо не можеха да продължат напред колкото и да се залъгваше че всичко им бе нормално и нищо не ги тормозеше.Само че истината бе друга и терзанията в душите им можеше да ги убие,самият той страдаше много изпитваше угризения чувствайки как собствените му демони го дърпаха към мрака от който ако не се изпъкнеше щеше да е развалина,а тя имаше нужна от упора и рамо на което да се опре.За това и той нямаше да се фокусира върху себе си,а върху нея.За пореден път пренебрегвайки себе си и онова което той чувстваше,мислейки първо за нея,знаейки че всичко това което се трупаше в него бе като бомба с загаснител и че един ден можеше да избухне неприятно,ала в момента нямаше време за подобни мисли.Нямаше време да мисли за себе си,тя имаше нужда от него и той щеше да е там.Той можеше да почака.

Искайки да излекува нейните демони,освобождавайки я от всичко лошо в този свят,искайки тя поне да няма онази чернилка в себе си който покриваше него,карайки го да се мрази тайно от нея,не искайки да я ранява със собствените си проблеми.Той не бе важен и никога нямаше да е,тя винаги ще е на първо място,ако ще той никога да не сподели как се чувстваше.Дори в момента той спря да мисли за себе си,изключвайки всичко което го разсейваше насочвайки вниманието си към нея.Изслушвайки я внимателно изпитвайки още по голям ужас от чутото,разбирайки колко много я бе уплашил с действията си как тя е смятала дори за част от секундата че той може да я убие разбирайки колко много я бе ранил,какъв страх се бе настанил в нея да се чувства по този начин.Мразейки се че я бе ранил по този начин,мразейки се че тя имаше подобни проблем белег за цял живот,ала дори пак да трябваше да го стори за да спаси живота й би го направил,защото тя щеше да е жива па макар и ранена тя можеше да диша и да е до него,знаейки че можеше да излекуват раната й.Заедно можеха да я отърват от всичко онова което раздираше думата й,искайки да й даде покой,затваряйки веднъж завинаги тази страница от живота им оставяйки я в миналото и продължавайки напред без демоните от миналото им.

Само че самият той не знаеше как щеше да излекува собствената си душа,не бе наясно с този факт ала и не желаеше,не искаше мислите му да връщат към него всичко трябваше да е насочено изцяло към нея,той не бе важният а тя.Винаги щеше да е тя.-Наталия..аз..-не знаеше как да започне чувствайки как една буца заседна в гърлото му,съзнанието му връщайки се в онзи миг в който отново и отново я раняваше убивайки всичко в нея,белязвайки я до края на дните си да носи ужаса от деянията му.-..не че не те обичах,обичах те безумно много правейки действието ми още по-трудно,защото не исках да те изгубя знаейки че ако не го сторя аз,ако не те раня някъде където ще оцелееш па макар и да ме мразещ след това,ще го стори онзи от видението ми и ще те отнеме от мен завинаги.Не можех да позволя да заспиш сън от който никога да не се събуди,не и ако можех да го спестя дори и за сметка на любовта ни,на всичко което имахме за мен бе важно да си жива и здрава,за мен ти винаги си била и ще бъдеш на първо място.Поставяйки те пред себе си и всичко онова което изпитах в мига в който трябваше да пробода тялото ти с онзи нож,да го разкъсам,разкъсвайки сърцето си в онзи миг виждайки погледа ти който ме преследва до ден днешен.Само че аз не съм важен а ти,за теб бих сторил всичко,бих те спасил от смъртта хиляди пъти,бих жертвал живота си или убил всеки ако ще това да ме завлече към ада,не ме интересува стига ти да си жива и здрава.-макар и само леко загатнато той можеше да й даде представа как самият той се бе почувствал в онзи миг но бързо извъртя нещата пак за нея не искайки да й сподели онова което терзаеше душата му,не желаеше повече да я ранява.

-Съжалявам ужасно много за всичко което съм ти причинил,не съм искал да изпаднеш в подобно състояние да пиеш,да се друсаш или да спиш с разни мъже от което не мога да скрия че не ми е никак приятно знаейки че си позволила на други да докосват тялото ти.Мразейки ги само при мисълта че някой друг или други са дарявали тялото ти с онова което аз му давам.Защо аз па макар и всичко случило се никога не те замених с друга,никога друга не се появи в леглото ми и няма да го сторя,но това е тема която не желая да коментирам.Не искам да знам с колко си ме заменила,колко са онази с които се била залъгвайки се че ме мрази.Наистина не искам да знам,защото боли само при мисълта че си била на друг.-защо му бе трудно да спре да й казва тези неща,не биваше трябваше да си замълчи,чо това че тя бе лягала с други мъже го караше да изтръпва усещайки как тялото му протреперваше неприятно само при мисълта че друг я бе имал.-Въпреки всичко което си преживяла,любов съдбата ни събра не случайно според мен и двамата сме тук,съдбата е искала да ни даден втори шанс,да ни даде право да излекуваме душите си заедно.Да се обичаме лишавайки се от демоните на миналото.Наталия трябва да се освободиш от тях и да продължиш напред,защото това е минало няма да се върне никога,никога няма да те нараня отново,кълна ти се в най-святото за мен.Искам да се успокоиш и да спреш да мислиш за това,пусни го да си и де и да сме щастливи заедно,ти и аз.-целуна нежно устните й за кратичко след което се отдели от нея поглеждайки я като той се опитваше да скрие собственото си страдание от нея.

-Аз не съм важен..остави ме мен искам ти да си добре.-не желаеше да я натоварва със себе си,да засилва още повече болката в сърцето й ранявайки я с чувствата и думите си,не не искаше това за нея и нямаше да го стори.

by Sponsored content

Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||

Re: Bid my blood to run, before I come undone.Save me from the nothing I’ve become ||Natalia&Andrey||