▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Нед Дек 08, 2013 12:27 pm

Понякога в Алекс се събуждаше онзи човек...По-големият брат.Той не беше често на лице,по-скоро бе стаен някъде в кътчетата на съзнанието на Норб.Затворен дълбоко,но в момента Алек не бе любовника на Жасмин,нито ревнивото влюбено момче,а нейният батко,който се чувстваше ами някак си...Ядосан.Недоволен от това,което бе направила Жо,той присви очи и се изправи.Търсейки си кърпичка.

-Знаеш ли сестричке...Мисля си,че Джейни няма да прави нови опити.Знам ли....Особено в момента с този ми вид.-засмя се напълно забравил че поведението им бе предизвикало вниманието на всички в залата.

-Защо така си мислиш сладурче?-пискливият глас на Джейни достигна до него,а очите му се приковаха в лицето на Жасмин.Не искаше да се обърне.Не искаше...Мислеше си,че ако игнорира проблема наречен Джейн,може и този проблем да се изпари.Все пак....

Но проблемът не искаше да се махне.Момичетомина пред Алек и уви ръце около врата му.Тя погледна най-нагло към Жасмин и се изправи на пръсти,а Алек се дръпна назад от нея.Не знаеше защо,но тя някак си го отвращаваше....Той се пресегна и взе няколко сълфетки от съседната маса и погледна към натрапницата.

-Джей....Не мисля,че е поведението ти е...Прилично.-тя повдигна вежди и се усмихна.Приближи се отново до него и изправяйки се на пръсти и застана лице в лице с него.

-Мисля,че поведението ми ще ти хареса адски много под завивките.-тя му смигна и приближавайки се още повече до него,прокара език по устните му,които все още бяха оцапани с шоколад.Алек се дръпна рязко назад,почти залитна.Момчето започна да бърше лицето си със салфетките и сбръчи нос.

-Жасмин,мисля?-Джейни се обърна към сестра му и се усмихна.-Миличка,недей да ревнуваш толкова много батко си,а също така  да ме заплашваш...Обещавам ти да се грижа добре за него.-тя смигна на Жасмин и се обърна и излезе от залата,оставяйки Алек потресен,ужасен и на всичко отгоре..Погнусен.

-Оуу-чу Джон и се изправи,гледаки след Джейни-Братле....Тя е огън момиче.-той поклати глава  и се засмя.-Отивам да си взема лекарството и после в час,ти се измий и ела,ще те покрия.-смигна му и погледа към Жасмин за миг.Нещо в Алек се преобърна,като видя как приятелят му гледа към сестра му...Може би Джон....Не,надали харесваше Жасмин.Нямаше как.Алек избърса устните си,опитвйаки се да махне ужасното чувство от тях и погледна към сестра си.

-Предполагам,че ще си тръгнеш бясна или ще дойдеш с мен....-той се приближи плахо до нея и прошепна.-Знам,че си ядосана,но нямам против да си го изкараш на мен.-ако се чудите какво се върти в главата на Алек ще ви подсетя...Никога не е твърде рано за секс...Как ви звучи това?Шегувам се,той наистина мислеше за това,но не искаше да остави сестра си така и тук,а също и не искаше тя да си навлече неприятности,а можеше да направи само и единствено това,ако се водеше от инстинктите си.Не,че той не би направил същото ако видеше гаджето й да направи нещо такова...Но той имаше някак си по-добра основателна причина.Все пак бе по-големият брат приел на сериозно заръката на родителите си,да се грижи за малката си сестра...А Жасмин....Жасмин нямаше достатъчно добро оправдание.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Нед Дек 08, 2013 12:47 pm

Жасмин едвам се сдържаше, просто седеше и гледаше разиграващата се сцена пред очите й. Гледаше и се опитваше да не избухне още тук пред всички.Просто искаше Джейн да изчезне от лицето на земята, не искаше да съществува, един проблем по – малко.

-Аз не ревнувам брат си, но пък с усоволствие бих ти казала, че ти нямаш място в неговия живот – отвърна на Джейни, като се вгледа в нея преди момичето да се врътне и да си тръгне, въпреки че й се прийскало адски много да тръгне след нея.
И тогава думите на Джон за лекарството, я изкараха от мислите й. Лекарството, точно така. Може би щеше да успее да се измъкне от Алек и да иде и да намери онази малка напаст и да й покаже, че тя нямаше място.Момичето се опита да се успокой за пореден път, притвори за миг очите си, а когато ги отвори погледна към Лиан, който не беше единствения наблюдаващ случващото се . А след това върна погледа на брат си, но погледна и към Джон усмихна му се в отговор, преди да тръгне нанякъде, а да това нанякъде беше към часовете си. Жасмин въздъхна чувайки думите на брат си.
Даже не бе сигурна, че дори те щяха да я успокоят, момичето въздъхна и се изправи. Щеше да тръгне с него, но нима имаше и избор, той нямаше да я остави да аси навлече проблеми.

-Да не съжаляваш след това, Алек. – прошепна в отговор и се вгледа в лицето му, просто искаше наистина да му каже много неща, да му каже, че това което правеше Джейни не й се нравеше, че действията й и наглостта й щяха да си навлекат много повече от простия гняв на Жо, но имаше ли смисъл да го казва, като може би брат й го виждаше сам, можеше да я разбира достатъчно добре и без да му е казала каквото и да е било от това.

-Може би дори омазан, не можа да седи далеч от теб и да не прави опити, не мислиш ли? – попита го като бяха тръгнали да излизат от залата, но точно в този момент някой я дръпна рязко за ръката и я накара да спре и да се обърне, а тогава срещна очите на Лиан, а лицето му се намираше опасно близко до нея.

-Какво става, Жо? – попита я той, като се опита да погали лицето й, явно наистина случилото се снощи не го бе отдалечило от нея, но тя не искаше това. Искаше да иде и да говори с брат си, да изпие лекарството си, а след това.. след това просто да се опита да забрави за съществуването на Джейн. Жасмин повдигна вежда и погледна към брат си.

-Нищо просто се налага да придружа Алек, а и трябва да поговорим за нещо. – лъжеше го нали? Да точно така, всичко около нея и брат й бе изпълнено с лъжи, а истината бе просто, че искаше наистина да си го изкара на него и да прекара малко време близко, а може би дори опасно близко до него. Лиан я погледна и повдигна една вежда.
-Защо ме избягваш, любов? – попита я отново, а Жо можеше да види само нетърпението в брат си, същото което имаше тя преди малко когато Джейни беше близо около него.
-Не те избягвам, просто не съм виждала брат си цели две години, мисля че имам нужда да съм малко повече около него! – изрепчи му се Жо, като дръпна ръката си от него и отстъпи крачка назад и поклати с глава по посока на Лиан. Обърна му гръб и подбутна брат си преди да е решил самия той да прави нещо откачено...Но отново усети как Лиан се бе опитал да я спре.

Изведнъж усети как бе придърпана от него и тялото й се удари в неговото, а ръката му се озова на тила й, впивайки устните си в нейните, а Жо просто замръзна не бе предполагала, че ще направи точно това. Не искаше да го бе направил. Жо просто се отдръпна и го бутна леко.

-Казах ти, че трябва да говоря с брат си Лиан!


_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Нед Дек 08, 2013 1:23 pm

Помните ли как започнах миналият си пост?Казах,че в него се е събудило онова братско усещане..Е...Току що сякаш всяка братска мисъл или емоция,чувство.Всичко това бе изпепелено от кълбото на ярост и ревност.Той гледаше тази жалка сценка пред себе си и се опитваше с всички сили..Опитваше се да не направи някоя глупост.Просто отмести поглед от тях и сви устни.Не можеше...Колкото и да искаше да се намеси не можеше.Виждаше,че сестра му се опитва да сложи край на това,но...Нали знаете,че докато гневът разкъсва гърдите ви няма значение какво и кой се опитва да направи.Гневът ви простое  по-важен от всичко останало,а примесен с ревност....Боже опази.Затваряйки очи Алек не искаше да става свидетел на нещо подобно.Той не можеше да се замисли  как се бе чувствала Жасмин,виждайки Джейни вчера...Не искаше да се замисля за това.Все пак имаше разлика-случилото се вчера не бе станало умишлено пред очите на Жасмин...Може би и Тя не искаше той да я вижда в тази ситуация,но уви...Доказан и завършен факт.Норб потърка лице и поклати глава.Не...Нямаше да остане и преди дори да изчака сестра си да приключи с лигавщините с „гаджето” си....Той просто тръгна към стаята си.Искаше да се изкъпе,да сложи край на тази лудост.Дори се змаисляше дали иска да изпие проклетото лекарство.Краката му се движеха ритмично,сякаш бе робот.Стигна до стаята си и дори не затвори вратата,докато сваляше бързо дрехите си и ги хвърляше по пода.Оставайки само по боксерки той се приближи до огледалото виждайки собственото си отражение.Кожата му покрита с различни татуси,ръцете в белези от рани и какво ли още не.Очите му-ледено сини.Той стисна зъби и скулите му се очертаха ясно на и без това слабото му лице.Какво виждаше в огледалото?Виждаше ли нещо?Слабо момче,болно,само...Без бъдеще,само минало.Това бе неговият портрет на измъченото минало,настояще и едвам приближаващото бъдеще.Портрет нарисуван от художник наркоман.В гнева си породен от безпомощна и любовта той вдигна ръка и свивайки пръсти в юмрук,я удари в огледалото.Парченцата стъкла се разлетяха навсякъде.Паднаха в краката му като снежинки,наранявайки кожата му.Кръв бликна от дланта му,а острата болка проряза мускулите му,когато осъзна,че в дланта му са се впили няколко парчета от огледалото.Алек се загледа в кръвта и се запита има ли причина да реагира така?А дали беше само една?Все пак...Какво ставаше в живота му?Какво се случваше с него??!Къде бе отишъл,а къде отиваше.?!Свивайки отново кървавата си длан той грабна хавлията си и тръгна към банята,затръшвайки вратата след себе си.Не искаше нищо повече.Нямаше сили за нещо повече.Все още воден от агресия той ходеше полугол в коридора,а студеният въздух,караше кожата му да настръхва.Той влезе в банята и оставяйки вратата отворена дори не си направи труда да свали боксерките си.Хвърли хавлията си на земята и се пъхна под душа,пускайки студената вода,той потпря ръце на стената,а кръвта от едната му длан остави следи по белите плочки.Ледената струя се удряше в гърба му,кожата и косата му се мокреха бързо и мъчително.Капките падаха от него,а той просто стоеше.Картини пробягваха пред затворените му очи.Болка стягаше гърдите му,а мислите му....Толкова разпръснати,го объркваха и тревожеха.

-Просто приключи с това.Край,точка... Пунто!-говореше си сам,но и сам знаеше,че това е невъзможно...Не можеше да я остави,а любовта  му към нея щеше да го унищожи.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Нед Дек 08, 2013 1:41 pm

Преди да се осъзнае, преди да осъзнае какво бе станало и след като Лиан я бе пуснал, Жо се огледа и забеляза липсата на брат си. Не искаше да знае как се бе почувствал, но дори и да не искаше тя знаеше.. Знаеше какво бе изпитал точно при тази гледка, гняв, яд, ревност, безпомощност. Точно както тя се бе почувствала вечерта. Погледна отново към Лиан и поклати глава.

-Просто.. просто ме остави. – каза му сигурно тя, като стисна устните си, не можеше не искаше да продължава с всичко това или щяха да сложат края на всички останали и щяха да си остант двамата или щяха да сложат своя край.. който дори трябваше ли да бъде наречен край? Но Жо знаеше, той бе опитал предната вечер.. знаеше й, че нямаше да могат да седят под един покрив и да седят разделени, далеч един от друг.

Жасмин дори не си помисли да иде до стаята си и да намери лекарството си, просто не се замисли и за миг, а тръгна към стаята на брат си, но видя, че вратата беше оставена отворена Жасмин не се замисли, а просто влезна навътре и това което видя.. никак не й се хареса. Видя счупеното огледало, видя и капките кръв намиращи се попили вече по килима, но все още влажни и пресни, сякаш за да свият сърцето й още повече.
Видя разхвърляните му дрехи и стисна зъбите си, защото го правеше? Трябваше ли да бъде толкова спонтанен, трябваше ли да снощи при онази гледка и тя самата да реагира точно както той бе реагирал сега?

Ядосана още повече на детинското му държание, Жо не се замисли и мина по коридора, дори не й пукаше, че беше на път да влезне в мъжката баня, но освен Алек не би трябвало да намери никой друг там, все пак часовете бяха започнали. Жасмин влезна през отворената врата и я блъсна зад себе си. Като изобщо не й пукаше какво или кой можеше да чуе или да дойде точно в този момент, не я интересуваше абсолютно нещо.

-Какво по дяволите правиш Алек? – започна тя, но този път изобщо не се сдържаше, знаеше че нямаше кой да я уче точно в този момент, дори не обърна внимание на полу – голото тяло на брат си, просто бе застанала в началото на кабинката, а пръските от студената вода докосваха и нея самата.

-Защо трябва да реагираш така? Аз да не би да си тръгнах след сладката сцена в залата с онова подобие на момиче? Да не би да изпотроших огледалата в стаята? – подаде отново тя, но дори не си правеше труда да му даде да отговори.

-Или един път за винаги това свършва, всичко странични „ заблуждения” изчезват. Или това което сме ние приключва, защото аз не мога повече, а явно и ти самия не можеш... – прошепна по – тихо тя, като впи очите си в неговите.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Нед Дек 08, 2013 1:58 pm

Думите на хората понякога са способни да те подлудят.Способни са да те изтръгнат от всички мисли и действия.Да сложат началото и края.Замисляли ли сте се,че хората често казват,че не думите а действията са от значение и ето...Ето момента в който някой ви казва нещо и то преобръща всички негови действия на опаки?Знаете,че е така.Алек и Жасмин също го знаеха.Алек знаеше още предната вечер,че нещата ще се наредят именно така.Тя го питаше защо реагира по този начин?А по какъв друг начин можеше да реагира този...Мъж?Тя бе негова,той я обичаше даваше мило и драго за нея,за нейното добро.Искаше да й поднесе света....Знаеше,че я е наранявал и то не веднъж,не два пъти...Знаеше че не може да изисква нещо без да даде нещо от себе си.А вчерашните и днешните случки..Те доказваха много.Алек се обърна към сестра си и прикова сините си очи в нейните.
-Питаш ме защо си тръгнах?-той излезе от кабинката приближавайки се към нея.Ръката му продължаваше да кърви,а парчетата от огледалото го дразнеха,но той не им обърна внимание.Капките вода падаха от него,стичаха се по кожата му,а устните му бяха посинели от леденостудената вода.
-Защото скъпа сестричке,ти може да пребиеш Джейни,да те накажат за това и да отмине...Ти можеш да я ругаеш и да се мразите вечно,но аз нямам намерение да съм толкова милостив в твоят Лиан....А ако искаш това-добре!Аз ще го убия без да мигне окото ми.Ще го убия и ще ти подаря сърцето му като валентинка!За това си тръгнах,защото съм способен да го направя за теб!-той преглътна отново и сведе глава надолу към нея,а студените му устни докоснаха съвсем леко нейните.
-Край на другите?Аз не съм слагал началото им Жо!Аз не съм обвързан с друга,защото винаги съм принадлежал само на теб...Джейни,желанието й да ме има е очевидно,но никога не е било взаимно и е ясно като ден сестричке... Опитах се да ти дам свобода,да си с...Този...-той млъкна при опита си да опише гаджето й и отново поклати глава.
-Опитах се,но не мога.Не и ако не го убия.Съжалявам...Съжалявам,че те обичам така,че ти причинявам всичко това...Но така стоят нещата или аз и ти...Или ние и те.

Той отново млъкна и докосна лицето на сестра си,оставяйки по бузата й следа от кръв и вода.Как можеше да бъде такъв?Да причинява това на себе си и на нея?Не можеше ли просто да намери някакъв друг начин?Да....Имаше начин и той го бе обмислял...Често бе мислил за него,ала възможно ли бе?Очите му се спряха на устните й и поклaти глава.Не можеше да й причини това.Не и това.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Нед Дек 08, 2013 2:53 pm

Жасмин седеше и слушаше брат си, а след всяка дума, която излизаше от устата му сякаш всичко в нея замръзваше, а страха се настаняваше в сърцето й. Беше ли способен наистина на това, беше ли способен да убие човек от любов? Думите му сякаш зазвучаха още по ужасяващо особено като чу онова за валентинката.

-Аз му казах да ме остави.. – започна Жо, плахо сякаш не го бе казала, за да тръгне след брат си, за да успее да бъде с брат си спокойно, а го бе казала за да го спаси от него, от това което можеше да доведе ревността на Алек. Но в действителност тя наистина го бе оставила, за да накара брат си да се почувства по – спокоен, да не предизвиква яростта и ревността му. Жо прехапа устната си, когато накрая забеляза, стъклата които все още се подвизаваха в ръката му. Въздъхна леко и поклати глава.

-Аз лично бих заложила на „аз и ти” – заяви някак сигурно, а след това плахо докосна устните си до неговите в една лека и ефирна целувка. Прехапа своите устни и въздъхна като притвори за миг очи.
-Трябва да се погрижим за раната Алек. Ти се изкъпи, а аз ще ида и ще те изчакам в стаята ти – заяви му сигурно момичето, като една бегла усмивка мина през лицето й, и поклати глава.
Наистина не можеше да повярва, че бяха стигнали до тук, до това положение, където имаше още някой между тях, сякаш съдбата просто искаше да ги измъчва все повече и повече, да не им дава да дишат и да забравят дори за секунда, че във вените им течеше една и съща кръв. Жасмин преглътна като видя леката следа от кръв, която брат й бе оставил по лицето й след като я бе докоснал. Сви устни и поклати с глава.

-Аз обичам теб, Алек. Мисля, че това е достатъчно, за да разбереш, че между мен и Лиан няма нищо. – погледна към него за последно като излезна в банята, оставяйки го да се изкъпе и мина малкото разстояние от банята до коридора влизайки в стаята му. Извади аптечката от шкафа, а след това взимайки кофата за боклук, започна внимателно да сабира стъклата от изпочупеното огледало. Прехапа устната си, докато по тях намираше капките кръв на брат си и поклати глава. Тази ревност щеше да ги погуби имаше чувството, че не само тя, ами те сами щяха да се погубят един друг.

Момичето взе бяла кърпа от шкафа, който предполагаше, че е на брат й, и оставяйки кошчето за боклук на мястото му, влезна в банята мокрейки я и връщайки се започна да чисти капките кръв от килима. Когато свърши хвърли кърпата в коша за пране, а след това извади малките пинсети , бинт и кислородна вода придружена с памук от аптечката и ги остави на нощното шкафче, като седна на леглото му замисляйки се какво щеше да стане от тук нататък.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Нед Дек 08, 2013 3:45 pm

Загледа се след Жасмин,когато тя излезе от банята и се зачуди дали трябва да се усмихне или не...Чувстваше ли се като победител?Това ли беше?Беше ли номер едно?Алек получи това,което искаше.Жасмин избра него,не някой друг.Значи трябваше вече да е доволен.Алек се намръщи и свали мокрите си боксерки.Пъхна се отново под душа и на бързо се изкъпа.

Излизайки от банята той уви хавлията около кръста си и на вратата срещна един от преподавателите си.

-Господин Норб...Бунтар до мозъка на костите си,защо не сте в час?-мъжът го гледаше с любопитство,а Алек се зачуди какво е оправданието му?Той се огледа и вдигна ранената си ръка.

-Паднах и все още не съм извадил стъклата,а и е дясната ръка и няма да мога дори да си водя записки...

-Да,да,да....Отивай си в стаята момко и изпий лекарството си.-мъжът м ина покрай него,а Алек си отдъхна.Страхотно,лекарството.Той тръгна към стаята си и спря на половината път.Сестра му също не го бе изпила...Той се смръщи и се огледа.Е какво толкова?Бързо тръгна към стаята за която знаеше,че е нейна.Отвори вратата и се огледа,за пет минути усппя да намери лека и да излезе.Отдъхна си,когато видя колко празен е коридора.Норб тръгна към стаята си и влизайки вътре я видя седнала на леглото.Чакаше го.Той се усмихна и отиде до нея,сядайки й подаде лекарството и докосна устни до бузата й.

-Изпий го.-момчето се излегна на леглото си,а тялото му все така полуголу бе започнало да изсъхва.Той прокара ръка през косата си и се загледа в тавана.Какво щяха да правят?Какво можеха да правят?Да стоят тук,докато часовете вършат и дойде време за вечерята?Да излязат навън в студа и да се разхождат?Какво?Алек се надигна леко и взе лекарството си от нощнотно шкафче и го изпи на един дъх,остави малото шишенце обратно на мястото му и се просна пак по гръб на леглото.

-Какво ще правим?-попита и погледна към сестра си,той вдигна едната си ръка и хвана крайчеца на косата й,започна да си играе с него въртеейки го между пръстите си.Усмихна се и се изправи до седнало положение,а пръстите му още галеха косата й.Той се загледа в очите й и се усмихна на криво,а по кожата му пробягаха странни тръпки.Бяха сами,нямаше да дойде никой.Имаха време за себе си,нямаше кой да ги прекъсне.Това успя да развълнува Алек и да го накара да се отпусне,да се успокой.Алек пусна косата на сестра си и прокара ръката си зад врата й,придърпа я към себе си и я целуна.Устните му се докоснаха страстно до нейните,разтвориха ги и той прокара език по тях,потърси нейният.Сякаш забравяше всичко останало,защото бяха само той и тя.Точно както искаше.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Нед Дек 08, 2013 4:04 pm

Жо взе лекарството съвсем бе забравила за него, да разбира се как брат й щеше да го забрави, поклати леко глава и отвори шишенцето изпивайки неприятната на вкус течност, която можеше да я накара дори да се погнуси. Искаше й се никога повече да не взима това лекарство. Момичето въздъхна и изтръпна, когато усети ръката на брат й да си играе с косата й.

А тръпките заляха тялото й още повече вмига, в който устните му докоснаха нейните и се разиграха в една от онези страстни и ненаситни целувки. Усещаше, чувстваше изгаряше...под всяко негово докосване както винаги, усещаше, как тялото й бе напълно подвластно на него, устните й отговаряха на неговите. Сякаш единственото, което имаше значение, беше той и неговото докосване. Което толкова сладко искаше да усети по себе си, ръката й погали кожата му, описваше всяка изрисувана част от него, докато нежните й докосвания не се спуснаха по ръката му и не усети лекото боцкане от стъклата намиращи се все още в ръката му. Сякаш за периода от докосването му, до целувката им, Жо бе забравила за това. Момичето поклати леко глава и се отдръпна от него усмихвайки се.

-Хайде първо да се погрижим за ръката ти, а след това ще видим какво ще измислим. – усмихна се на брат си и вглеждайки се в очите му, спускайки ги към устните му прехапа леко своите. Затвори за миг очи и въздъхна. Взе една салфетка, а след това и пинсетите. Започна внимателно да вади стъклата от ръката му, като ги оставяше в слафетката.
Като приключи с това, Жо взе памука и отвори кислородната вода, изсипвайки леко от количеството върху него. Започна нежно и внимателно да докосва наранените места почивствайки ги напълно от кръвта, която беше тръгнала отново след като бе извадила стъклата.

Момичето, погледна в очите на брат си и намери там точно онова, което можеше да се намери и в нейните самозадоволството от случилото се. Може би ще кажете, да но това не е най – правилното решение, но за тях това беше най – безболезното и правилно решение, което можеха да направят. Жо остави памука до салфетката и взе бинта, като преди това постави върху раните му памук с малко риванол и започна бавно да увива ръката му с бинта.

Не го поглеждаше, просто се грижеше за брат си, да така изглеждаше във вашите очи нали? Но в нейните тя не се грижеше просто за брат си, който обича. Тя се грижеше, за момчето, в което бе влюбена, за момчето, за което би направила всичко.Само и само да е щастлив и да не намира болката му в очите му.Когато приключи Жо прибра всичко в аптечката и взе салфетката и напоения с кръв памук изхвърляйки ги в кошчето, остави аптечката на мястото й се върна при брат й, приклякайки пред него.

-Повече никога не прави такива глупости Алек.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Нед Дек 08, 2013 5:53 pm

Грижите й за него винаги се били толкова мили и нежни.Толкова ценни за него и за живота му.Той я наблюдаваше и усещаше само лекото й докосване,очите й които наблюдаваха внимателно раната му.Пръстите й толкова внимателно го обгрижваха,че той дори се запита дали сестра му не е практикувала медицина,докато не са били заедно.Когато Жасмин приключи и се изправи Алек погледна към ръката си.Усмихна се и после проследи действията й с очи.Възхищаваше й се.Норб я гледаше и се усмихваше,а когато момичетоз астана пред него въздъхна.Не искаше да се облича,а трябваше.Но все пак...как се предполагаше,че ще направи това пред очите на сестра си?Алек се наведе леко към нея и пъхна ръце под мишниците й.Норб вдигна сестра си с лекота,а раната му отново започна да кърви.Той изохка леко и остави Жасмин на леглото.Преглъщайки болката се наведе над нея и прокара длани отстрани по тялото й.Очите му проследиха дланите му и той се усмихна.Алек сведе глава към врата й,започна да я целува нежно спирайки на ръба на блузата й.Той въздъхна,а дъхът му се разля по нежната кожа на Жасмин.

Норб се изправи отново и започна да си търси дрехи в гардероба.Когато извади черни дънки,тениска и боксерки,Алек обу боксерките си чувствайки се като пълен идиот обувайки ги под хавлията,но когато я махна...Е не беше чак толкова зле.Той погледна отново към сестра си и после спря поглед на дрехите си.Поколеба се...Наистина се поколеба,но...Приближи се бавно към леглото и застана пред сестра си.Алек се наведе отново към нея и докосна устни в нейните,ръцете му се насочих акъм талията й спирайки там,тялото му се приближи към нейното.Бутайки я да легне назад в леглото,Алек се настани отгоре й осъзнавайки,че за първи път в действителност са точно в такава ситуация.Алек докосваше устни до нейните отново и отново.

-Мисля да правя такива глупости скъпа.-той се подсмихна и прокара пръсти под полата на униформата й.Той знаеше,че по принцип не трябва да избързв атолкова,но не можеше.Не искаше да чака повече,толкова време бе чакал.Алек разходи устни по врата й и се спусна надолу по нея.Устните му започнаха да целуват вътрешната страна на бедрото й,докато пръстите му се провираха нагоре по тялото й.
Не трябваше да го прави,знаеше че не трябва.Че ще прекрачат всички граници защото целувките можеха да бъдат забравени и простени,но това което искаше да направи Алек...Не..Нямаше да го забрави,нямаше кой да им го прости.Те самите нямаше да си го простят.Алек вдигна глава преди да стигне до мястото към което се бе насочил.Очите му горяха от желанието стаило се в него,а и не само те.


-Жо....-не продължи,в гласът му се долавяше голямата въпросителна.Той беше готов на всичко в момента.Не знаеше как може да е толкова готов,но можеше дори да ходи на ръце от тук до Мароко.За нея щеше да го направи.Той прокара език по устните си и издиша,а въздухът излязъл от дробовете му излезе сякаш треперейки.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Нед Дек 08, 2013 6:15 pm

Жо просто се остави, остави се без да може да каже каквото и да е било, не искаше да каже нищо, просто искаше точно това, него по себе си, в себе си, да я има, да я прави отново и отново своя. Дъха й замря от огромното удоволствие, което се разля по тялото й. Възбудата от допира до тялото , сякаш накара слабините й да се свият в очакване на момента, в който щеше да го почувства отново в нея.

Ноктите й оставяха следи по кожата му, от ръменете надолу чак до бедрата му, и отново се връщаха нагоре забивайки ноктите си от страната на сърцето му спускайки на долу . Не можеше да се обуздае от огромните чувства който напираха в тялото й, щеше да избухне, а той просто я докосваше.
Това, не можеше да бъде реално нали? Колкото й да й харесваше, той направо я караше да се побърква.

А Жасмин.. Жасмин знаеше колко грешно е това, че щяха да прекрачат всякакви морални и не морални граници, щяха да прекрачат всичко което размираха и смятаха дори за малко правилно.

-Просто, просто или го направи.. или никога не го прави . – каза дрезгаво, а думите й звучаха по грубо от колкото принципно. Трябваше да даде преднина на любовта, копнежа, страха от непознатото и гнева, който изпитваше към него. И Болката. Господи болката, която я разкъсваше от това, да го има, болката от това да се докова до нея, както винаги бе искала. Искаше й се да го накаже и в същия момент да му достави удоволствието, което само тя можеше да му донесе.

Да го накара да изпита поне малко от това, когато я бе отблъснал, когато я бе наранил, да му покаже какво действително бе изпитала самата тя в онзи момент. Тялото й се свиваше под всяко негово докосване от неустоимата жажда, която изпитваше към това да я направи своя. Ръцете й се настаниха на косата му, впивайки пръстите си в корените й.

Червенокоската се бе пазила толкова време, бе се пазила от това друг да не я докосва, а всеки път когато Алек го правеше, Жо изпитваше именно тези умопомръчаващи чувства в тялото си, а болката за това да го има, страха от първия път, сякаш се заменяше със задоволство, че щеше да се случи именно с брат й. Защото Жасмин знаеше, че той щеше да я пази, щеше да се погрижи за нея. А ние много добрр знаем, как ви звучи всичко това и дейстивята им, че бяха на границата, да направят най – големия грях, да бъдат заедно, наистна заедно.

-Ако не го искаш, значи никога няма да го направим Алек и това, ще означава, че сигурно е било най – добре така. – прошепна отново момичето сложила ръцете си от двете страни на лицето му карайки го да се вгледа в нея, да се вгледа в очите му и да види желанието в нейните

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Нед Дек 08, 2013 7:43 pm

Той погледна за миг към нея й хвана ръцете й,които стискаха косата му.

-Спокойно любима,успокой се.Искам те.Теб и никоя друга,тук и сега.Само се успокой.-той докосна устни до нежните й длани и отново прокара ръце по нея.Пръстите му умело намериха края на полата й и я дръпна надолу,дрехата падна на пода,последвана от бикините и половера на Жасмин.Оставяйки я само по сутиен Алек се надигна докато напрягаше слуха си.Не искаше излишни тревоги и за това стана и заключи вратата.Поглеждайки отново към сестра си той остана поразен отново от невероятната й красота.Самото съвършенство лежащо в леглото му.Алек се приближи до леглото и заставайки отново над нея се замисли за всички момичета които се бяха наслаждавали на компанията му.Всички наподобяващи сестра му с нейната идеална червена коса,дребни и от части досадни.Всички приличаха на нея,но само тя бе единственият оригинал.Неповторим.Алек докосна устни до нейните и отново се спусна по тялото й,което за първи път бе така разкрито за него.И преди я бе докосвал,но онези докосвания бяха плахи,несигурни...Дрехите винаги ги спираха и им пречеха,а тези сега.Това бе различно,бе...Само и единствено за тях.Устните му спокойно покоряваха всеки кът на тялото й,всяка извивка,дланите му освободиха тялото й от задушаващата прегръдка на сутиена и пред очите му се разкри чистата красота на собствената му плът и кръв.Той сведе глава към гърдите й,покривайки ги с ефирна пътечка от целувки.Устните му продължиха надолу,докато ръцете му умело започнаха да масажират гърдите й.

Всичко в него крещеше какъв грях извършва,че тази връзка се превръща в нещо повече от забранено,но колко бащи спяха с дъщерите си?Колко майки със синовете си и какви ли не други плътски забрани се бяха озвършвали насам,натам?!Нима някой ще съди него?Алек слизаше все по надолу по голото й тяло.Горещите му устни отново и отново се докосваха  до нея.Той отново стигна до там от където бе започнал.Сладкото начало,най-големият му грях.Устните мус е докоснаха до сърцевината й.Сладкият вкус експлодира между устните му,докато езикът му поемаше от него повече и повече.Стон на задоволство се откъсна от гърдите на Алек,докато дланите му продължаваха да милват гърдите й,тялото й.В момента Алек сякаш бе загубил себе си,нея и нишката на живота им отдаден напълно на чувствата и желанията си.Той сякаш отпиваше от нея,от любовта й,доказваше й,че е само тя и че няма друга.Така и се чувстваше.Надигайки се нагоре по нея,отново с целувки той докосна устни до нейните.

-Обичам те Жо....Дяволски много те обичам.-как тази любов бе оцеляла толкова дълго?Как тази любов го бе докарала до тук?Нямаше смислен и точен отговор...Само бе ясно,че тя го караше да трепери..Не само тя,но мисълта,че бе така близко до този грях,до това забранено удоволствие.Тази мисъл....Тръсна глава и прокарвайки устни по врата й прошепна.

-Ще те заболи.-ръцете му бързо свалиха боксерките,а в съзнанието му дори не се появи мисъл за предпазване,той бе адски уверен в себе си...Нямаше как да поддаде.Нито с нея,нито с някоя друга.

Подпирайки се на една ръка Алек,спусна другата между телата им,милвайки нежно клитора й.УСети влагата й по пръстите си и се подсмихна...Възбудата му,а също и тази на сестра му сякаш се увеличаваше все повече.Стискайки зъби Алек докосна устни до челото й и дяволски бавно навлезе в нея.Не искаше да я нарани.Не искаше да направи нищо,което самата тя не желае.Ала това му действие,бавното навлизане..Усещането как химената се скъсваше под натиска му...Това слагаше края на всички нормални отношения съществуващи между тях.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Нед Дек 08, 2013 8:03 pm

. Не можеше да диша от удоволствието, което минаваше в тялото й. Сякаш тялото й се разтрепери в агонията, на влажността си, на готовността си. Беше прекалено отпусната, прекалено чувствителна, усещаше всичко, което й причиняваше. Ръцете й се спуснаха по гърба му бавно, а ноктите й отново се забиваха сякаш живото спасяващо в него. Слушаше думите му, усещаше действията му, дразнеше я, подлудяваше я, откачаше, а тя се погубваше отново в лудостта си. Погубваше се и се чувстваше напълно разголена пред него .Но тя знаеше, знаеше какво щеше да се случи, знаеше че всичко между тях щеше да доведе именно до това, а то рано или късно щеше да се случи, е ето случваше се. Жасмин въздъхна леко, като прехапа устните си от удоволствието, а след това преглътна при думите на брат си.

-Знам. – отвърна му все по – задъхано тя, простена тя, докато усещаше бавното проникване на тялото му в нейното, усещаше как тялото й сякаш се опитваше да се съпротивлява, но беше напълно безуспешно. Той вече я бе направил още по своя. Жо не можеше да принадлежи на никого другиго, стон на задоволство се откъсна от устните й, а тя напълно забрави, това което трябваше да помни, че всичко което правеха бе достатъчно грешно,а това бе най – голямата им грешка и отидоха твърде дале, само защото се забравиха напълно.

Жасмин имаше чувството, че ще полудее от това, чувство, ново непознато, което се зараждаше в тялото й, чувството, за плътноста, която й даваше. Усещаше, как я изпълваше, колко тясна бе самата тя, а той се докосваше по всички стени на слабините й, усещаше го толкова плътно, че имаше чувството, че само това усещане, може да й донесе най – голямото удоволствие.

-Обичам те.. – отвърна му тя, като тежка въздишка се откъсна от устните й, Жасмин пренебрегваше болката, в слабините си, не искаше да мисли за нея, съзнанието й се насочваше напълно и единствено към действията на Алек, сега знаеше, че повече никога нямаше да успее да сдържа емоциите си, ако го видеше с друга, бе сигурна в това... Наложи си да не мисли за това, просто се наслаждаваше на случващото се между тях..

-Колкото е грешно, толова и ми харесва... – констатира допълнително тя, като езичето й мина през устните й, сърцето й забиваше все по- бързо, докато усещаше ритмичните движения на брат си, ръцете й се спускаха отново по тялото му, оставящи следите си там, искайки сякаш да покаже на всички, че той вече имаше своята не заменима половинка в живота си и че никоя нямаше да може да се сравни с нея. Дишането й ставаше все по очестено, накъсано, тялото й се извиваше леко от удоволствието, което й доставяше всичко случващо се.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Пон Дек 09, 2013 5:14 pm

Усещаше я толкова добре по себе си,толкова идеално се напасваше телцето й с неговото.Гърдите й се отъркваха в голата му кожа,докато го поемаше в себе си сякаш все по-дълбоко.Алек не можеше да си обясни какво изпитва в момента.Сякаш бе на вълната на екстаза.Удоволствието сваляше кожата от гърба му по-умело отколкото пръстите на сестра му.Норб зарови лице във врата й и издиша въздуха насъбрал се в дробовете му.Ерекцията му все едно трепереше от напрежение,от удоволствие.Алек затвори очи и се отдръпна леко от нея,потъвайки за пореден път.Жасмин бе толкова тясна,че дори го изумяваше с това.Сестра му в действителност бе пазила девствеността си толкова дълго.Бе му се отдала на него,не на някой друг.....А Алек...Алек подписваше своята смъртна присъда.Защо правеше това?Какво разумно обяснение имаше за тези негови действия?Нали беше по-голям?По-разумен!Не трябваше да се  подава на това...Но защо изобщо мислеше за такива неща?!Нима те имаха значение?Нали получаваше това,което бе искал най-много от всичко.Алек прокара устните си по врата й отново.Тазът му се отдръпваше и притискаше към нея с леки,сигурни движения.Алек спря да мисли,спря да се чуди.Трябваше да се наслади,да се възползва максимално от отдалият им се момент.Тя бе неговата принцеса,единствена...А нали знаете,че когато един мъж,а Алек определено приемаше себе си така...Когато той кажеше,че някоя е единствена,че е само тя...То той го говореше и мислеше наистина.

Алек се надигна отново,а раменете му се напрегнаха от тежестта му.Очите му се впиха в лицето й наблюдавайки очарователните й гримаси.Жасмин бе толкова красива в този момент.Толкова нежна и... Истинска.Докосвайки косата й с едната си ръка Норб сведе устни до нейните за момент преди отново да се отдръпне от нея.Алек прокара ръце по слабото й,стройно тяло и секунда по-късно обърна позицийте им.Заставайки под нея Норб можеше спокойно да се наслади на гледката на тялото й.Ръцете му жадно започнаха да я докосват.Изучаваше извивките й,докато повдигаше тазът си,под нея.Проникваше отново,дори по-дълбоко от колкото преди малко.

Алек вдигна едната си длан и помилва лицето й,преди да я дръпне към себе си,за поредната страстна целувка.

-Толкова си красива.-прошепна,а вътрешно сърцето му изтръпна когато той изрече тези думи.Тялото му бе в пълна хармония с нейното,може би заради кръвната връзка помежду им?Може би защото просто идеално си пасваха...Кой знае защо,но Алек не искаше да я пуска.Не можеше да си представи,че това може да се случи особено след днес.След тази случка...Той нямаше да си позволи да живее без нея,без значение какво и как щеше да се случи.Можеше да измисли много неща...Щеше да измисли много неща!Трябваше да ги спаси от случващото се в момента,от заразите,от ограниченията...От клюките.Представете си Алек мислеше за това точно в този момент..Но кога можеше да мисли за това?!Та те нямаха време,днес бе ден един на милион...А,ако утрешният ден беше техният край!?Не...Нямаше време за губене.Норб се изправи до седнало положение,увивайки ръце около тялото й.Устните му докосваха кожата й,оставяйки следите си,а мислите му отново препускаха ли препускаха.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Пон Дек 09, 2013 6:09 pm

Жо усети тежката миризма на похот във въздуха уникалната смесица от феромонните, които бяха излъчвани от телата им, а това сякаш я караше да се възбуди още повече, да изпитва още по голямо желание.Кожата й гореше, всичко я болеше, искаше точно сега да го усети още повече застоял се в нея.Жо не измести очите си от неговите.
Точно това бе искала, да го притежава, а тя го притежаваше, знаеше че е неин и това нямаше как да се промени.Усещаше как я изпълва цялата, въздъхна тежко, захапа силно устните си.

Колкото повече го усещаше, толкова повече погледа й се премрежваше. Стоновете й на задоволство, сякаш преминаваха в нещо по – различно от обожание. Жасмин се напрегна и се извъртяха, като брат й остана под нея. А тялото й бавно започна да поема члена му отново в себе си. А в мига, в който го бе поела целия до край в себе си, извика едвам чуто, сякаш беше много по навътре в тялото й от колкото преди няколко минути, когато навлизаше в нея.Усещаше го все по – дълбоко в себе си, а тялото й сякаш само започваше да се движи , кръста й се извиваше, докато ръцете й галеха гърдите му, бавно внимателно. Усещаше, как телата им имаха един странен различен синхрон, синхрон който сякаш никой освен двамата не можеха да постигнат.

Очите й се бяха впили в неговите, а косата й се бе спуснала докосвайки се на моменти до лицето му при всяко нейно движение.Но тялото й сякаш не асимилираше болката от всяко проникване и продължаваше да се движи върху неговото,притискаше се, а  Жасмин просто седеше на ръба на онова удоволстиве, което брат й щеше да й достави, което бе предизвикал..

-Мога да изпитам болка, само докато те гледам, защото твоята красота наранява.... – ръцете й се докосваха отново и отново до него, галеха тялото му, докато неиното просто се извиваше сякаш съвсем само, просто не можеше да не се наслаждава, да не се отдава. Въпреки, че нямаше никаква представа какво правеше, но сякаш движенията на Алек, бяха достатъчни, че да я насочват, да й показват, какво  и как трябва да се случва, а тя само се оставявше на това, което й нашепваше сърцето..

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Mr.Rage on Вто Дек 10, 2013 6:57 pm

Усещането.Чувството....Сливането на телата им...Изпитваше такъв екстаз,такава неземна еуфория.Алек бе затворил очите си,а тялото му се бе отдало на усещането,ръцете му продължаваха да се разхождат по кожата на гърба й,устните му търсеха нейните,а думите й.Думите  можеха да предизвикат смеха му в друга ситуация,но в тази?Можеше само да си поеме дълбоко въздух и да спре да мисли.Да спре да спре да мисли за всичко.Но не можеше.Всъщност Алек не мислеше,просто усещаше.Наслаждаваше се,а тази наслада го водеше така стремглаво към кулминацията му,че дори го плашеше.

-О,скъпа...-прошепна,когато отново промени позицията на телата им.Той не искаше да й причинява болка,не искаше да я кара да се чувства неудобно,а искаше само да й донесе истинска наслада.Да направи първият й път повече от истински,магически.Да я задоволи.Не,че Алек се хвалеше с това,никога не бе казал и дума,като истински мъж пазеше в тайна жените с който бе делял леглото си.Поправка момичетата,но все пак...Тези негови изживявания,го бяха научили...Всъщност дори повече от това,защото Алек определено знаеше какво и как да направи..Друг бе въпросът колко от нежните създания посетили постелята му бяха изживяли това.Може би Алек се държеше добре със сестра си.Ценеше я,обичаше я и искаше да й даде всичко,но  другите...Другите обожаваха и мразеха Алек.Той бе чудовище с хората,арогантен,егойст,не си пополюваше кога и какво казва.Пазеше тайни,таеше много неща в себе си,но когато решеше...Унищожаваше всички.Може би бе станал такъв,за да предпази сестра си и себе си от останалите..Може би искаше да не допусне никой до себе си,за да не го наранят отново...Може би и а това държеше сестра си така близко до себе си,бе навлязъл в такива отношения с нея.Просто,за да не я загуби,за да не го остави и тя така както бяха постъпили родителите им.Страхът му от самотата бе дълбок,бе като гнойна рана и той бе тайната за грешната му любов към сестра му.Тайна таяща се толкова дълбоко в съзнанието му,че той дори не я осъзнаваше.Не съзнаваше какво е,а мислеше че е полудял.Е от части наистина бе луд...Но само от части.Всичко останало...Всичко можеше да се излекува,но дали лечението на психическият проблем на Алек бе от полза за него и сестра му?Поведението му вече бе предизвикало любовта й,а контакта им,бе събудил неговата собствена любов-дори и водена от проблема му.Ако сега някой от тях откриеше това...Те щяха да се наранят жестоко и да се загубят,да загубят последното останало семейство.Точно за това Алек не се ровеше,защото страхът да остане сам,да загуби нещото което има,нещото което бе сигурно в него...Този страх не му позволяваше,не му позволяваше да има друга,да обича друга и да иска друга.Беше само Жасмин и само тя щеше да остане,защото на него му харесваше така.Устройваше го.Може би имаше проблеми и щеше да има още проблеми за това си желание,но това нямаше да промени нищо.

Алек проникна в нея рязко.Екстазът му не бе помрачен от нищо,а стенанията на сестра му само подклаждаха огъня на възбудата му.Мускулите му се напрягаха,коремът му бе стегнат,а всяка линия от тялото му се очертаваше от напрежението,докато бедрата му отново и отново се отдръпваха и притискаха към нея.Норб затвори очите си отново и зарови лице в косите й.

-Господи, Жо...-Тръпките на възбудата му пробягаха по гръбнака му,по кожата му и той изви глава назад.Искаше и усещаше как ще свърши,но продължаваше да контролира тялото си.Не можеше да си позволи тази кулминация,не и без нейната.Прокарвайки една ръка между телата им,той нежно докосна клитора й.Пръстите му започнаха умело да масажират най-слабата й точка.Очите му-премрежени от усещането се отвориха,а устните му намериха нейните.Докосна се до тях нежно,дъхът му често ги обливаше,а напрежението от действията им.Напрежението от желанието му...То го погубваше.

_________________
You’re all that matters to me.You make me complete
You’re the only girl I see
avatar
Mr.Rage
Ученик
Ученик

Брой мнения : 21
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Жасмин. on Сря Дек 11, 2013 10:53 pm

Ето го и онзи момент, момента в който й се искаше да изкрещи от удоволствие, усещаше своето собствено освобождаване, тялото й се стягаше , мускулите й се свиваха и отпускаха а няколко секунди по – късно усети проникването му в нея, а това сякаш засили още повече чувството, чувството,че той я притежаваше, че правеше всичко което искаше, дори да не го признаваше.

Сърцето й биеше бурно, сякаш не можеше да спре, не можеше да разбере какво трябваше да каже, но тя вече го бе казала, бе го показала, че нямаше нищо по – различно от преди и че чувствата й не бяха охладняли за нито секунда. Жасмин се повдигна леко и въздъхна прокарвайки ръце нежно по скулите му надигнала се леко. Усети как краката й бяха разтреперени, бе сигурна, че ще й е трудно да ходи, ако точно сега се изправеше.

-Никой няма да ме докосне никога повече, любов. – каза убедена в себе си Жо, вече се чувстваше наистина виновна, от това, че бе дала други мъже да я докосват въпреки че не бе позволила нищо по -стастно, тя беше само негова, а това явно не се бе променило нито с времето, нито със случилото се, колкото й да си повтаряше, че няма да може да бъде негова повече никога. Но ето отново бяха заедно, сега седеше с него в едно легло, телата им все още тръпнещи едно за друго, капките пот избили от напрежението, което имаше до преди минути. Просто не знаеше какво да му каже повече, това сякаш беше достатъчно само погледа, с който го гледаше, любовта от него бе достатъчна, за да опише всичко, което се намираше в нея..В този момент.. в този момент червенокоската даже не се интересуваше, че мислеше така за собствения си брат

-Не мога да повярвам, наистина не мога да повярвам. – дишането й сякаш все още бе учестено, а тялото й още биваше потръпвано от тръпките. Момичето издърпа чаршафа и се отпусна до него, чувстваше се на мястото си, у дома, въпреки че беше толкова далеч от уж дома си. Не нейното място винаги е било при него, винаги щеше да остане до него.

-И сега какво, Алек? Какво следва? – прошепна тя, действително не знаеше какво щеше да се случи, какво щеше да става от този ден натам, но знаеше че ако ги хванат, че ако приемните й родителите отново разберат, ще се погрижат Жо да е далеч от него, а тя нямаше да успее да издържи повече от ден, далеч от брат си и всичко, което можеше да я докара до пълна лудост, непоносимата болка, която й причиняваше в слабините онези бушуващи чувства. Не Жо никога нямаше да е готова отново да изгуби това.

_________________
JUST CLOSE YOUR EYES THE SUN IS GOING DOWN, YOU'LL BE ALRIGHT NO ONE CAN HURT YOU NOW. COME MORNING LIGHT, YOU AND I'LL BE
safe and sound

avatar
Жасмин.
Ученик
Ученик

Брой мнения : 24
Join date : 29.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Now after & every day of our life <333 [Jasmine & Aleck]

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите