▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Go down

It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 12:52 pm

Трудно е, когато едно от малкото неща, които ти дават упора, изведнъж и то започне да поддава. Усещаш как започваш да губиш земя под краката си, истината се размива, а реалността започва да се изплъзва измежду пръстите ти, сякаш бе ситен пясък. Опитваш се да се хванеш за последната клонка на повърхността, но и тя те предава, пречупвайки се пред очите ти. 
Гейбриъл обикаляше в кабинета си, хвърляйки по някой и друг поглед през прозореца. Мрачното време действаше още по-пагубно на съзнанието му, създавайки илюзията, че никой не може да му помогне в този момент. Разтриваше слепоочията си механично, опитвайки се да измисли някакво логично обяснение за дъщеря му. Тъкмо го бе връхлетяла с новината, че вижда някакви фигури, а той я бе обвинил, че не е добре. Нямаше начин да повярва на това, как беше възможно? Обвиняваше себе си, че това се дължеше на факта, че не й обръща достатъчно внимание, че бе поставил първо длъжностите си на пиедестал. 
Чакаше Матю да се появи, поне на него имаше цялото доверие, което можеше да съществува. Знаеше, че той щеше да даде някакъв отговор, който можеше да направи връзка с реалността. Бяха брат и сестра, предполагаше се, че си доверяват някакви тайни нали? Или поне бе останал с подобно впечатление. Често бяха говорели на тази тема и тримата, в редките щастливи случаи, когато оставаха сами. Което впрочем не се бе случвало от повече от година насам. Всеки път, когато искаше да ги повика да вечерят заедно, нещо се случваше и трябваше да го отмени. Единствено с Матю имаше възможност да се засича по-често, той сякаш бе непукист към случващото се около него. Винаги говореше безпристрастно, което пък от друга страна напомняше на Гейбриъл болезнено за Наталия. Синът им й бе абсолютно копие, не само по характер. Докато Анабел .. Картър се подсмихна, поклащайки глава и приседна на масивния кожен диван, потропвайки с пръсти върху бедрото си. Ако трябваше, щеше да намеси и специално лечение за това. И колкото и да се дърпаше, щеше да накара дъщеря си да посети психиатър. Нямаше да й позволи да пропадне, не и докато беше жив. 

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Matthew. on Съб Ное 30, 2013 1:20 pm

Беше се разделил с Вивиан само преди няколко часа, а като че ли беше минала цяла вечност. Но трябваше да посети баща си нали така? Всички в тяхната групичка знаеха какво се случваше, а Анабел го изнервяше все повече с нейните глупости, въпреки че всички останали й вярваха, а той просто бе принуден да й повярва, а първо основната причина, беше че трябваше да е повече брат и да гледа на нещата от гледната точка, че просто трябва да подкрепи сестра си. Вървеше бавно по коридорите, чудейки се какво отново бе станало и защо баща му го бе повикал. Да успяваше да го заблуди, успяваше да скрие всичко от него и защо? Просто защото знаеше как да се прави, че не обръща внимание на нищо от това, което се случваше около тях, в интерната.. Матю врътна леко с очи докато се поглъщаше от собствените си мисли вървейки по коридорите. Чудеше на моменти действително кога всичко това щеше да свърши? Дали щеше да има край, дали този край щеше да е добър за всички им... страхуваше се за Вивиан, за сестра си... но какво можеше той да направи? Какъв беше просто поредния бунтар в списъка на Оттокс, поредния който бе разбрал за всички убийства, инфекции? Благодареше се единствено, че все още не бяха пуснали следващия етап на вируса, защото то тогава само чрез въздуха всичко щеше да отиде по дяволите и то тогава нямаше да се броят на пръсти заразените, а щеше да пламне целия интернат.
А най – малкото, което искаше Матю бе всичките му близки да са заразени. На моменти се замисляше и за майка си, та той дори си мислеше, че е започнал да я забравя, какво помнеше за нея? Малко прекалено малко, баща му го сравняваше с нея по характер, но беше ли наистина като майка си? Можеше ли да бъде като нея, защото вече самия той се чудеше, какво още по – лошо можеше да се случи.
Стигайки до кабинета на баща си, дори не си направи труда да почука на вратата, просто натиска желязната дръжка, а масивната дървена врата се отвори и видя развълнувания си баща обикалящ като полудял в кабинета си.
-Какво се случва, че бе толкова важно да ме изкараш от часовете?

_________________

Can you go,
Birds flying high you know how I feel
Sun in the sky you know how I feel
Breeze driftin' on by you know how I feel
avatar
Matthew.
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 39
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 1:51 pm

Гейбриъл тъкмо разглеждаше картона на Анабел, когато в кабинета влетя Матю. Вдигна поглед само за миг, кимна към стола пред бюрото и отново насочи вниманието си към досието на дъщеря си. Хилядите й провинения не бяха чак толкова страшни, колкото това, което се случваше в момента с нея. Смръщи се, прочитайки и последния ред, затвори папката и я метна настрани. Потърка челото си с ръка и въздъхна, поклащайки глава.
-Кажи ми, че знаеш за всичко това, Матю. - обърна папка към него и се взря в лицето му - Кажи ми, че има някакво логично обяснение за всичко, което тя се случва със сестра ти. 
Сдържа се да не удари ядно с умрук по гладката махагонова повърхност и се извъртя към прозореца. Сключи ръце зад гърба си, присивайки очи към двора на интерната. Имаше няколко групички ученици, които се смееха весело, други бяха потънали в собствени размисли. Трети пък четяха притеснено за следващите изпити. На някои лица сякаш бе издълбано странно притеснение, което доста тормозеше Картър. Когато искаше да говори с някой от тях, те мислеха, че са виновни за нещо и не проговаряха. Сякаш липсваше онази нужда комуникация, както бе още докато бе учител. Директора преди него бе твърде стриктен и все още не можеше да премахне това чувство в учениците. 
-Преди час говорих с нея. - промълви отново, обръщайки се да го погледне - Не ти ли е казвала нещо? И изобщо .. как, по дяволите, очаква да повярвам на всичко?
Не се сдържа и повиши тон, гледайки нервно към сина си. Не че той бе виновен за нещо, но нямаше начин Анабел да бе премълчала това от брат си. Едва сега осъзнаваше колко много всъщност му липсва присъствието на Наталия, която умееше да поема кризисни ситуации като тази в ръцете си. Макар и да се бяха разделили много преди нещастния инцидент с колата й, бе повтарял колко е доволен, че тя притежава точно това качество. Спокойствието бе като аура около нея, успяваше да успокои и трима им.
-Искам ми се майка ти да беше тук. - думите му звучаха почти отчаяно и поклати глава- Тя щеше да знае какво стои зад поведението на Ана. 

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Matthew. on Съб Ное 30, 2013 2:05 pm

Матю гледаше баща си, но в мига, в който разбра какво се очакваше от него, просто на лицето му изгря онази характерна за него лицемерна усмивка и поклати глава.
-Да, знам и действително мисля, че е полудяла, но съм склонен на моменти да й вярвам. – заяви му той, като много добре знаеше че сестра му не веднъж беше доказала на тези, които знаеха, че всичко това е съвсем истинско, да добре сега със сигурност баща му щеше да си помисли, че и той е полудял, но пък не му пукаше. В действителност на Матю за много малко неща му пукаше, може би дори се брояха само на прътите на едната му ръка, но това май беше абсолютно без значение в момента.
-С всички ни се случват прекалено много неща, за да обръщам внимание, на това което се случва около сестра ми. И да ми е казала нещо, мисля да запазя тайните след като ме е помолила. – заяви му той, добре може би не беше прав да измъчва баща си, но какво трябваше да направи, да застане и да му каже всичко което знаеше? Колко хора още трябваше да пострадат, за да са спокойни всички? Вивиан бе казала на Джоана за случващото се и сега какво? Сега и тя бе на техния хал, не беше правилно да заложи и живота на баща си на карта. За това просто си лепна онази непроницаема маска, която казваше, че не му пука и не е негова работа да си вре носа в работите на сестра му. Знаеше и че ще си изпати, ако Ана разбереше, че се е раздрънкал, а и някой ден може би баща им щеше да разбере всички им, защо са крили от него. Леко прочисти гърлото си, когато спомена за майка му и присви очи срещу баща си.
-Виждаш ли, само за наше било то щастие или нещастие майка ни я няма. За това си мисля, че трябва да се справиш сам с всичко това татко. Или просто помоли Джоана да говори с нея. Въпреки, че едва ли ще й каже нещо повече от това, което е казала на всички нас. – усмихна се леко и повдигна едната си вежда срещу баща си затваряйки досието на сестра си. Е може би се държеше като луда, но той много добре знаеше, че сестра му не бе такава. Просто всичко й бе дошло в повече, както на него, така и на нея.

_________________

Can you go,
Birds flying high you know how I feel
Sun in the sky you know how I feel
Breeze driftin' on by you know how I feel
avatar
Matthew.
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 39
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 2:24 pm

Гейбриъл наблюдаваше внимателно реакциите му, прекално добре го познаваше, за да разбере, че крие нещо. Но и също така, че и няма да му каже нищо. Беше инат до мозъка на костите си и дори да го измъчваше, отново щеше да замълчи. Черта, която ненавиждаше дори в майка му. Усещаше, че и той се измъчва, но сякаш държеше твърде много на гордостта си, за да потвърди. Криеше се в онази така добре построена крепост и трудно пропускаше някой там. 
-Матю. - подпря се на бюрото, накланяйки се към него - Наистина трябва да знам. Каквото и да чувстваш в момента, съм длъжен да разбера. Знам за лоялността, която изпитваш към всеки, спечелил доверието ти, но това, което се случва е наистина важно. 
Мразеше да му говори по този начин, по дяволите, вече не бе малко дете. Но и се сдържаше да не се развика, не би имало никаква полза от крясъци. Само щеше да накара момчето да излезе и да не обели нито думичка повече. 
Впи погледа си в неговия, в търсене на същността на проблема. Гнева, който се прокрадваше в сърцето му, наистина го обезпокоеше. Някой щеше сериозно да си изпати, а този някой щеше да бъде всеки, който се опитваше да скрие каквото и да е. Понякога си мислеше, че е сбъркал с професията си на учител. Май по-скоро е трябвало да следва стъпките на собствения си баща и да се превърне в полицай. Като че ли му се отдаваше да надушва гнилото във всеки един момент. 
-Не искам да намесвам и Джоана. - махна с ръка раздразнено и се смръщи - Ако няма да ми кажеш нищо, по-добре се връщай в час. Нямам намерение да те лишавам от така любимото ти занимание. 
Иронично подхвърли, палейки си цигара. Арогантността, която проявяваше Матю бе способна да изнерви дори и монахиня. Заобиколи бюрото, присядайки отгоре му и наклони глава към сина си, виждайки как леко започваше да се колебае. Бинго! Като негов баща много добре знаеше къде са пукнатините в стената, която бе издигнал сам самичък.

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Matthew. on Съб Ное 30, 2013 2:52 pm

Матю изпръхтя срещу баща си, много добре знаеше какво се опитваше да направи. Беше сигурен в това, все пак не веднъж или два пъти му бе прилагал този номер, само и само да изкопчи нещо от него. Момчето извъртя очи, а след това се вгледа в тези на баща си.
-Добре, татко.. искаш да знаеш какво става, нали така? – попита го Матю сякаш наистина се бе пречупил пред баща си и щеше да му каже, само дето нямаше да му каже нищо и всички можехте да бъдете наясно с това и не само защото искаше да предпази тайната на сестра си, която все повече се превръщаше в обществена тайна, но и защото не трябваше да казва на баща си за това. Момчето не откъсваше поглед от този на баща си наклони леко главата си на една страна, а след това стисна устните сякаш беше готов да каже всичко на татенцето каквото и да му костваше това. Но той по – добре от всички би трябвало да го познава и да знае, че сина му нямаше да се поддаде толкова лесно колкото преди. Именно защото не беше вече онова малко дете, което имаше нужда да му каже всичко или да намери правилното решение заедно с баща си.
Матю поклати глава като подпря лактите си на фотьойла и се надигна леко помествайки за секунда погледа си от този на баща си преди да го върне отново. И да се усмихне с онази лицемерна усмивка отново
-Нищо не става, това е всичко. Просто сестра ми вижда фигури, които другите не. Това е всичко и не мисля, че има какво толкова да се палиш. – заяви му той, като отново се облегна на фотьойла наблюдавайки сменящите се от яд изражения на баща си, баща му знаеше как да го пречупи, но и Матю знаеше, какво вбесяваше баща му най – много. Преди можеше да го пречупи с всичко това, но като чели Мат си бе изградил един вид имунитет към влиянието на баща му върху него.
- Тогава не намесвай никой и спри да си наумяваш, че се случва нещо. Просто Ана е тинейджър нормално е да се побърква от време на време.

_________________

Can you go,
Birds flying high you know how I feel
Sun in the sky you know how I feel
Breeze driftin' on by you know how I feel
avatar
Matthew.
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 39
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 3:13 pm

Гейбриъл присви гневно устни и се отблъсна от бюрото. Чувстваше се до болка изтощен от всичко, а сякаш никой не можеше да разбере. Какво щеше да стане ако някой изплючеше камъчето? Нямаше да ги обеси, по дяволите, но май точно това целяха. 
Упоритостта на Матю, граничеща с тази на магаре, беше буквално влудяваща. Идеше му да го хвана за раменете и здраво да го раздруса, да му налее малко здрав разум в дебелата му глава. Но единственото, което щеше да постигне, щеше да бъде демонстративното поведение на сина му, който щеше да продължи да се прави на напълно непосветен в ролята на доброто братче. Ако не друго, то Гейб бе наясно с актьорските умения на сина си. 
-Понякога наистина си мисля, че все още не си пораснал достатъчно, особено щом не осъзнаваш какво искам от теб.- поклати глава разочаровано и изгаси цигарата в пепелника. 
Май трябваше да бие отбой, или поне за момента. Щеше да се разчовърка отново, когато страстите се уталожеха малко и вече всички бяха спокойни да говорят. Но през това време, какво трябваше да прави? Освен да се човърка в архивите на интерната, друго решение просто не откриваше. Да, точно това щеше да направи. Забранената секция в библиотеката щеше да му предостави тази информация. Нямаше начин да не е останала поне една следа. 
-Обещай ми, че каквото и да знаеш, ще се грижиш за Анабел. - завъртя се на пети и го погледна, давайки си сериозно изражение - Наистина трябва да ме послушаш, Матю. Знам, че нещо става и колкото да ми се правиш на непосветен, усещам, че и ти знаеш. Мислех, че отдавна си осъзнал колко добре те познавам. 
Ами останалите учители? М да, особено с тях трябваше да проведе доста сериозен разговор. Още тази вечер щеше да обяви събрание и да прецени до колко всеки знае, за каквото и да се случва. Може би вече параноята го гонеше, но щеше да следва инстинкта си. Той поне никога не го предаваше, нямаше да го остави и сега. 

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Съб Ное 30, 2013 4:39 pm


Днес се събуди, отвори очи и осъзна нещо, което я изуми напълно. Това бе първата нощ от седмици наред,в която бе спала съвсем спокойно.Явно този, който я тормозеше ,веднага щом тя затвореше очи, си бе отишъл...или бе решил да си вземе 1ден почивка.Анабела силно се надяваше на първото.Тази нощ бе спала напълно спокойно.Не се бе давила с цигарен дим,нито нещо я душеше,нито онзи странен глас викаше името ѝ.И сега ,когато го нямаше и нищо не я тормозеше ,тя изпитваше силното желание да разбере кой бе той и какво искаше от нея.
Нямаше защо да се заблуждава, той не си бе отишъл ,просто я бе оставил за кратко.Може би бе осъзнал, че ако продължава така скоро ще срине психиката ѝ и тя няма да може да му помогне.Да, така беше. Онзи непознат и напълно несъществуващ за останалите хора човек ,щеше да се завърне и тогава отново всичко щеше да започне отначало, а тя отново щеше да бъде изплашена до смърт и всяка нощ щеше да тича към стаята на Дейвид, за да излее сълзите си, за да бъде поне малко утешена.
Фактически утеха нямаше за нея.Тя ли бе единствената или просто така ѝ се струваше?Може би не бе точно единствената,но определено само тя живееше с този свят, който виждаха учите ѝ,а той не бе никак красив.Беше свят изпълнен със страх, тъмнина ,студ ,тъга...А тя не можеше да избяга от него, защото я преследваше ,бе навсякъде ,не я оставяше сама дори в собствените ѝ сънища ,в собствените ѝ мисли. Понякога ѝ се искаше да сложи край на всичко това ,но не ѝ достигаше смелост ,а и плюс това не можеше да го причини на Дейвид ,не можеше да го остави ... Все пак му бе обещал.
Тя бе толкова крехка ,лесно ранима ,психиката ѝ с всеки ден ставаше все по-лабилна и всичко по вина на мъртвите ,които не си оставаха в гробовете (или където трябваше да са). Защо искаха помощ точно от нея? Може би един от многото въпроси ,чиито отговори търсеше.Отговори, които никога нямаше да намери или получи от някой друг. И как щеше да се случи това , след като никой не ѝ вярваше ,никой не ѝ се доверяваше. Дори собствения и брат понякога се съмняваше в нея ,а тя бе доказвала всичко пред очите му.Нима и той я мислеше за луда?
До къде се бяха стигнали нещата.Преди време имаше дни ,в които тя бе наистина силна. Бе независимо ,гордо момиче. Рядко някой се осмеляваше да я погледне в очите и можеше да се признае ,че и тя от своя страна рядко бе мила и рядко позволяваше на някой да достигне до нея.Да ,тя бе недостижима ,но всичко се бе обърнало в главата надолу в деня ,в който започнаха да се появяват непознати и плашещи лица ,искащи помощ от нея. От тогава тя не бе недостижимото момиче ,което всички познаваха ,а напротив - сега повече от всякога копнееше някой да достигне мислите и чувствата и може би Дейвид беше този човек ,но той не можеше да ѝ даде това ,от което Ана се нуждаеше най-много в момента - личното ѝ семейство да не я мисли за луда ,да може да им каже всичко ,да я разберат ,да ѝ повярват и тя да репи всичките си проблеми. Бе ѝ писнало да живее в страх ,заобиколена от тайни.
Сега тя вървеше по празния коридор ,избягала от поредния час или както тя си го обясняваше - просто бе решила ,че е напълно излишно да влиза вътре. Бе вдигнала гордо глава ,опитвайки се да натяква на всеки ,че с нея не се случва нищо...Опитваща се да скрие всичките си чувства и емоции и беше наистина добра в това ,но единствено когато не ставаше дума за любимите ѝ хора.
Анабела застана пред кабинета на баща си и плъзна длан по студената брава на вратата. Усети да почувства метала ,милваше го със страх ,чудеща се дали да влезе или ще е по-добре да продължи към стаята си.
Тя положи лека сила и тогава се чу лек ,приглушен пукот.Вратата се открехна и от устните ѝ се прониза една от любимите ѝ думи ,но с тази разлика ,че бе придружена от плахо гласче:
-Татко... - и замълча.Това беше всичко ,което можеше да отрони на този етап. Не ,всъщност можеше да му каже много неща ,но в погледа му четеше ,че трябва да мълчи ,тя той няма нужда да чува всичките ѝ ''глупости''.
Една унила усмивка се плъзна по лицето ѝ ,което днес изглеждаше окайващо бледо.
-Добро утро ,татко. - ето че проговори отново ,но така и не направи път на онази жаркост и сила в гласа си.Звучеше неуверена и гледаше онези негови очи изпълнени с любов.Любов ,която този път едва ли не бе засенчена от притеснение ,а това притеснения от своя страна бе на прага да го побърка.
Как можеше да му обясни какво се случва щом той не искаше да я чуе? А как щеше да я разбере изобщо след като се бе изолирал от думите ѝ.
Тя не търсеше вниманието му ,въпреки че винаги ѝ бе липсвал. Липсваше ѝ дори когато е на крачки от нея. Бяха в една и съща сграда ,ходеха всеки ден по едни и също коридори ,но тя почти никога не засичаше погледа му.Чувстваше се сама ,заобиколена от хора ,чиито лица дразнеха само и единствено с прозрачното си изражение.
Искаше той отново да бъде нейния БАЩА ,но се съмняваше ,че щом я мисли за луда ,ще получи това.
Гейбриъл бе човекът който винаги щеше да обича най-много от всичко на света.Да,обичаше и майка си и тя и липсваше ,но винаги бе обичала повече него.Винаги носеше в сърцето си спомените от детството. Как се сгушваше в него и в ръцете му се чувстваше защитена ,на сигурно място. В прегръдките на баща си вече не бе дребосъчето ,което се изправяше срещу  жестокия живот ,чувстваше се силна ,защото бе защитена от най-великия човек..Защото тогава той бе точно това за нея -нейния герой.
Не искаше внимание.. Само и единствено не искаше да се чувства сама..

_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Matthew. on Съб Ное 30, 2013 5:32 pm

Матю седеше и наблюдаваше баща си, какво трябваше да му каже? Истината? Не. Не можеше и той го знаеше прекалено добре. Не бил пораснал? А какво се очакваше от него да иде и да каже на всички какво се случва? Да каже всичко което знаеше? Но каква цена щеше да плати тогава? Прекалено висока. Предпочиташе баща му да го мисли, за недорасъл, за бунтар и какво ли още не, преди да наранят близките му хора още повече. Напоследък всичко се въртеше около Ана всички искаха да разберат какво й е, но какво можеше да каже той? Та той самия на моменти не знаеше какво се случваше със сестра му, какво оставаше да започне да казва всичко , което и той и тя знаеха.
-Мисля, че се грижа за сестра си достатъчно добре. – каза му той, като стисна леко устните си в права линия. Мразеше когато баща му действително се опитваше да го пречупва, да го кара на моменти да се чувства виновен... въпреки, че той не беше виновен за нищо от това, което се случваше. Нима някой от тях беше виновен, за това, което знаеше. Не Матю не мислеше така. Нямаше виновни.. имаше но не бяха сред тях. Поклати глава и изпухтя когато чу следващите думи на баща си.
-Престани да ми прилагаш психологичните си трикове и за момент бъди баща и спри да се опитваш да разбереш нещо, което и двамата знаем, че няма ! Нищо не се случва по дяволите, просто сестра ми има проблеми, които и двамата знаем. Въпроса е, че ти не искаш да ги разбереш! – озъби се на баща си, не можеше повече или трябваше да се скара с него или действително защитната му стена щеше да рухне и баща му щеше да изкопчи макар и малко все пак нещо от него.И точно когато си мислеше, че всичко щеше да рухне, а той да каже нещо без да иска, вратата на кабинета се отвори, а там се появи сестра му като спасителен пояс, за който Матю можеше да се вкопчи точно в този момент.
А наистина двамата на тясно с баща им можеха да се справят много по – добре от колкото по – отделно. Не знаеше, дали и нея бе повикал или просто се бе появила по свое желание, но точно в този момент Матю се радваше изключително много на присъствието на сестра си. Момчето се подсмихна когато чу думите й и извъртя очи, да тя винаги бе обичала баща им страшно много, но какво можеха да направят и двамата когато той действително последно време не бе мъжа нито бащата, който бе преди. Вреше си носа, в неща в който не трябваше, искаше да знае неща, който не трябваше да бъдат разбирани. А колкото повече продължаваше това, колкото повече хора разбираха толкова повече биваха заразявани и нищо от това, нямаше да завърши добре. А Матю го знаеше, ужасно добре. Знаеше, че ако не направят нещо скоро всичко щеше да завърши зле.
-Бих ти казал добре дошла, на прекрасната семейна сбирка, само че след всичко чуто до сега не съм сигурен колко е прекрасна.
Усмихна се на сестра си, а след това отново свъси вежди срещу баща му.
-Ана.. татко е решил, че нещо се случва и само разпитва. Моля те обясни му и ти може би теб най – накрая ще послуша. Защото иначе всички крием нещо от него.. – Матю извъртя очи и се подсмихна горчиво, продължавайки да се прави на незнаещ. Да нали това бе целта, да се прави, че не знае абсолютно нищо, само и само да може да си тръгне от тук, а баща им да не продължава да рови в неща, в който със сигурност не искаше да се замесва. А Матю, нямаше да позволи още някой от семейството му да се замеси по начин, по който нямаше да се хареса на никого.

_________________

Can you go,
Birds flying high you know how I feel
Sun in the sky you know how I feel
Breeze driftin' on by you know how I feel
avatar
Matthew.
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 39
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 7:28 pm

Още в мига, в който му се прииска подобаващо да отговори на сина си, вратата се открехна внимателно и Гейбриъл автоматично насочи погледа си натам. Беше готов да изгони натрапилия се, но в момента в който онези две шоколадови очи се вгледаха в неговите, се отпусна и малка усмивка пробяга по лицето му. Анабел пристъпи в офиса, сякаш леко плахо, но можеше да разчете онзи неин поглед. Познаваше я прекалено добре, но стеклите се събития сякаш ги отдалечаваше още повече един от друг. В съзнанието му веднага пробягаха спомените и сякаш пред себе си, за миг видя онова малко момиченце, с вързани опашки и кокетна рокличка. Помнеше как често идваше в офиса му, още когато живееха в онази уютна къща, носеше му кафе и се гушваше в него, докато той самият работеше. Дори помнеше как през нощта, ако е сънувала кошмар, се промъкваше тихо в спалнята и заспиваше между него и Наталия.
-Добро утро, Ани. - поздрави я с носталгична усмивка и бутна папката й под останалите.
Не биваше да си позволява така да се връща назад във времето, не и когато настоящето бе крайно нестабилно. Всъщност, дори почувства някакво мимолетно щастие, наричайки я 'Ани'. Май точно това бе позабравил. Още когато се съгласи да работи в интерната, записа и двете си деца да учат там. Все още имаха онази връзка родител - дете, докато не дойде мига, в който Гейбриъл бе повишен и получи титлата 'директор'. Ако изобщо можеше да се нарече титла. Лека по лека бе започнал да се отдалечава от тях, но за Матю не бе толкова важно, не както при Анабел.
-Матю. - повдигна вежди срещу него, предупреждавайки го да замълчи, сле което отново се обърна към дъщеря си- Какво има, миличка?
Надяваше се, че не бе изгонена от някой учител и пратена право при него. Много ясно бе заявил още на първия си свикан съвет, че не желае каквото и да било специално отношение към децата му. Ако нарушат някое правило, то би трябвало да бъдат изпращани при психоложката, както всички останали. Само тя можеше да прецени дали провинилия се ученик има нужда от среща с директора. Което впрочем не се случвало от доста време насам, като се замислеше.
Но от друга страна, това бе последното, за което мислеше. Имаше хиляди пъти по-сериозни проблеми на главата си, за да се разправя с невъзпитанието на някой буен тинейджър. Както бе в случая - 'призрачния' проблем, който все още не можеше да приеме. Матю съвсем ясно бе показал, че няма да каже каквото и да е, дори да знаеше. Не искаше да намесва и Джоана, тъй като според Гейбриъл това беше абсолютен семеен проблем. Колкото и да бяха позабравили какво означава понятието 'семейство'.
Знаеше колко много бе изостанал в бащините си задължения, в онази жизненоважна подкрепа, но за последните няколко години бе поставил други цели като приоритет. И чак сега осъзнаваше какво е направил, едва когато Анабел му бе заявила за своите така странни видения.

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Съб Ное 30, 2013 7:55 pm


За секунди бе позволила на съзнанието си ,да алармира ,че в момента прави грешка. Какво лошо имаше в това да посети баща си рано сутрин и да му каже едно семпло ''добро утро''? А ,да - факта ,че в момента той не виждаше дъщеря си ,а едно момиченце ,което върви по пътя на собствената си лудост.
Може би наистина бе луда ,в последно време и тя самата не знаеше какво вижда и кое от всичко това фактически е истина. Понякога чуваше неща докато е в час ,а всъщност в стаята е пълна тишина. Не и харесваше това ,но по принцип колкото и да се стараеше не можеше да го избегне или игнорира. Ако се правеше ,че не ги забелязва ,че не ги чува те започваха да я тормозят и едва ли не да се опитват да я убият.
-Здравей ,Мати. - поздрави тихо брат си, едва ли не шепнейки и се усмихна криво. Не подозираше ,че ще засече брат си там.Какво ли бе направил?
Е ,в повечето (напоследък) той бе по-безупречен от нея...Все пак не той бе лудия в семейството.
Господи ,тази дума ''луда'' се бе вкопчила в съзнанието ѝ ,бе забила силно нокти в него и не се пускаше и при всеки спомен за нея се усещаше болка. Тя не искаше да бъде луда , искаше да е едно обикновено момиче ,което не вижда мъртъвци ,по дяволите.
Като се замислеше ,брат ѝ беше следващия човек ,който обича повече от всичко ,но той почти не ѝ обръщаше внимание.Странеше от нея сякаш се срамува и всъщност е напълно разбираемо защо.Все пак сестра му се ''хвалеше'' ,че вижда призраци. Но и не може да се каже ,че е само заради това ,защо и като малки той не се навърташе много около нея. Никога не си е падал по семейните работи ,а да не речем ,че би тръгнал да се грижи  за малката си сестра.Всъщност би предпочел да я заключи в банята отколкото да ѝ помогне да си направи закуска...
Също така сега като е замислеше ,от доста време насам не се бяха събирали и тримата на едно място. Жалко ,че майка ѝ не можеше да ги види ,щеше да се скара на Матю за острия му език и да каже на баща им да седне и да изслуша децата си. Ах .. колко много ѝ липсваха тези моменти само.
За кратко Ан се бе отнесла. Съзнанието ѝ съвсем се бе изплъзнало от случващото се. Тя премигна няколко пъти с очи , след това се огледа наоколо и осъзна ,че бе забравила как изглежда кабинета на баща ѝ.
-Тате аз ... Нищо няма просто минавах... - заговори Анабел разсеяно , като шоколадовия ѝ поглед продължаваше да шари из помещението.
И тя не знаеше защо е дошла.Най-малко имаше намерения да говори на баща си за призраците.Всъщност ,едва ли щеше да повтори тази грешка отново... Но сега ,като гледаше наоколо можеше да разбере ,че Матю е леко раздразнен.
Тя бе умно момиче и имаше навика да попива всяка една реакция на хора ,като с времето натрупваше информация и след това добре можеше да разпознае държанието им.
-За какво говори Мат ,татко? - попита и точно когато последната думичка любопитно се изплъзна от устата ѝ , Ан осъзна нещо и тялото ѝ потръпна. Гейбриъл я бе нарекъл ''Ани''. Не бе чувала това от години. Поглед изпълнен с надежда и прикрито щастие се отправи към баща ѝ ,но чувството на вина измести трогателния момент и тя заби поглед в земята като подпря гръб на вратата.

_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Matthew. on Съб Ное 30, 2013 8:26 pm

Едвам се стърпя да не отговори подобаващо на баща си при погледа му, но сякаш когато сестра му се появеше в стаята и цялото напрежение малко по – малко намаляваше. Може би просто всички от това бяха имали нужда, може би просто от един нормален разговор. Матю принципно мразеше това, не говореше често със сестра си, на моменти не й обръщаше никакво внимание и може би от части съжаляваше за това. Защото никога не бе бил братът, който може би се очакваше да бъде. Не беше до нея, когато имаше нужда. И малко или много макар и да не го показваше Мати съжаляваше за това.
Притвори очите си, само и само да не вижда погледите на баща си, може би ако му кажеха всичко щеше да миряса и да спре, но знаеше, че дори и да попита Ани тя просто, нямаше да бъде съгласна с това.. Колкото и пъти да бяха говорили за това, толкова пъти бяха стигали до момента, че той не трябва да знае нищо от това което се случваше. Матю се изправи поглеждайки баща си, след като бе чул думите на Ана. Поклати глава и пъхна ръцете си в джобовете на дънките си.
-За какво говоря? Ами от къде да започна, защото съм сигурен, че татко няма да има желанието да ти каже.. – изпухтя леко и поклати с глава като се приближи към сестра си, всичко това му идваше в повече, целия този разговор, не можеха ли да го избегнат, не не можеха, но Матю знаеше едно, че след като сестра му бе тук думите и на двама им, може би щяха да прикрият всичко, онова което баща им искаше да разбере. Може би ако най – накрая решеше да обръща повече внимание на сестра си, започне да й вярва напълно и спре да се прави на идиота, който не зачита нищо.
Матю преглътна леко и се вгледа за секунда в баща си, а след това и в малката си сестричка, като се опита да й се усмихне искрено.
-Виждаш ли Ани.. татко си мисли, че в училището се случва нещо, за което аз знам.. по – скоро знаем и крием от него. Въпроса е там, че не знам как да му обясня, че нищо не се случва в интерната, за да спре да го твърди. – поклати глава, като погледна за секунда сестра си в очите, беше сигурен, че тя ще знае какво да каже, как да го каже , може би наистина ако го чуеше от двама им щеше да остави тази тема и да не се рови повече. Но Мати познаваше баща си достатъчно добре за да знае, че може би нямаше да се откаже. Дори и да му кажеха, че нямаше нищо такова.. той щеше да си го върти като развален грамофон.

_________________

Can you go,
Birds flying high you know how I feel
Sun in the sky you know how I feel
Breeze driftin' on by you know how I feel
avatar
Matthew.
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 39
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Carter. on Съб Ное 30, 2013 9:19 pm

Гейбриъл отново погледна към Матю, готов да му изръмжи и да го изгони отново в час. Бунтарското му поведение бе нещо абсолютно в негов стил, но в моменти като този, наистина прекрачваше границата. Отношенията между него и дъщеря му бяха достатъчно обтегнати и без хапливия език на Мат.
Размърда се върху бюрото и даде ясен знак на сина си да се върне там, от където бе станал. Колкото и да не го показваше, знаеше, че липсата на майка му и непостоянството на баща му, бяха рефлектирали и върху самия него. Сякаш колкото повече се опитваше да го скрие, толкова по-бързо излизаше наяве.
- Прости ми за учудването, но от доста време не бе идвала само за да кажеш 'добро утро' . - усмихна се типично по бащински, отново обърнал се към Анабел. - Присъедини се към нас.
Махна към дивана, на който седеше Матю и се изправи, приближавайки се до кафемашината, където кафето което си бе направил, вече бе студено. През съзнанието му преминаха няколко плана, с които целеше да изкопчи истината. Но как да го направи, когато лукса да бъдат само тримата беше нещо, което вече изключително рядко си позволяваха. Точно като семейство.Семейство, в което не се завихряха подобни тайни. Не можеше да поправи липсата си само с петнайсет минути задушевен разговор в офиса си, но и това бе начало нали? Най- малкото бе да се опита да спечели доверието им отново, независимо, че бе минало толкова време. Трябваше да си ги върне обратно, на негова страна. Обърна се отново към тях и приседна на по-малкия диван срещу тях, облягайки се назад.
- Това, което брат ти има предвид .. - стрелна го за миг с поглед, забранявайки му да го прекъсва - .. Е, че много добре знам, че все пак има нещо. И това 'нещо' се случва зад стените на този интернат. А очевидната арогантност, която проявава брат ти идва от факта, че каквото и да кажете няма да ви повярвам. Поради факта, че съм убеден, че и ти ще отречеш. Не съм ли прав? Защото ако е така, значи няма да имате нищо против да ви върна в държавен колеж ?
Отпи от студеното кафе и повдигна вежди срещу двама им, очаквайки отговор. Вътрешно знаеше, че Анабел ще потвърди думите на Матю, но можеха да заблудят само кафявата порцеланова чаша, която сега бе в ръцете на баща им. Колкото и време да бе минало, в крайна сметка именно неговата кръв течеше във вените им. А ако те продължаваха да се дърпат, то целия интернат щеше да бъде подложен да щателен разпит.


_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Нед Дек 01, 2013 2:43 pm


Ура! Семейно събрание! Това бе нещо грандиозно събитие ,което заслужаваше да бъде записано ,понеже Анабела бе наясно ,че то щеше да продължи няколко минути и баща им отново щеше да се върне към интерната ,който съвсем нагло бе окупирал целия му живот. Нима тя ревнуваше от скапаното училище? Не... но напоследък не можеше и да отрече ,че баща ѝ понякога започваше да прекалява. Да, бе директор ,имаше куп отговорности ,бе зает и това е разбираемо ,все пак отговаряше за над 500 деца ,но сякаш единствено не отговаряше за своите. Сякаш дори ги нямаше сред онези ,които фактически бяха чужди.
-Да не би да е Коледа?! - по-скоро възкликна Ана ,отправяйки шоколадовия си поглед към Матю. Знаеше ,че той лесно ще долови иронията ѝ ,все пак напоследък я познаваше повече от самият им баща. Имайки в предвид ,че и Матю не се завърташе много около сестра си.
Всичката ирония бе там ,че дори на Коледа не бяха заедно.За пръв път от години се намираха в една стая ,но разговорът едва ли щеше да е много задушевен ,защото днес Анабел бе станала с усмивка ,а по принцип това не вещае нищо добре. След доста дълъг престой в кошмарите си ,днес тя имаше сили повече от всякога ,а настроението ѝ бе повече от разкошно..А това щеше да рече ,че днес острият език на Матю може би щеше да бъде засенчен.
Тя не бе момиче ,което обича да бъде мачкано ,командвано от никого (освен мъртъвците в главата ѝ ,но те не се броят ,защото тях ги вижда само тя). Бе принцесата на тате ,но сега можеше да си позволи и да му се възпротиви ,както той отказваше да я слуша.
Думите на баща ѝ я учудиха... Може би изненадата в нея идваше от страна на това ,че като е замислеше реално наскоро не бе казвала ''добро утро'' и не само на баща си ,а като цяло.
-Всъщност утрото е прекрасно.Събудих се по-превъртяла от всякога. - отвърна му тя и се тупна на дивана до Мат. Думите ѝ бяха излязли малко остри от устата ѝ. В пълен контраст с тона ѝ до преди малко.
Какво ставаше наоколо всъщност бе изцяло нейна работа ,както и какво се случва с нея самата. Какво става около Матю също бе напълно негова работа. Тя не обичаше когато някой се меси прекалено навътре в живота си.Да ,искаше баща ѝ да се интересува ,искаше той да присъства в живота ѝ ,но мислеше че няма нужда да се престарава чак толкова и то точно по тази тема.
-Мисля ,че Мати има свободата да казва каквото иска ,татко. - заговори тя с равен и плътен тон.Чувстваше ,че може да говори още много относно всичко това ,но реши ,че прекалено много ще убегне темата ,която така упорито човъркаше Гейбриъл. Той се опитваше да навлезе в личното им пространство и словосъчетанието ''нищо не се случва'' не го задоволяваше.
-Мога ли да попитам как така изведнъж се породи такъв интерес у теб? - отново заговори и беше войнствено настроена. Знаеше ,че брат ѝ щеше да усети какво ще следва ако баща ѝ си позволи да се отнесе с нея както направи преди малко с Матю. На нея не можеше да ѝ се каже да млъкне ,защото никога нямаше да го направи.Щеше да говори колкото тя иска и този път баща ѝ щеше да слуша иска или не иска. Тя погледна към брат си ,а след това уверено отмести очи към баща си. В главата ѝ се въртяха няколко идеи ,но мислейки и чакайки ураганът от ярост да я удари , тя стигна до извода ,че има само две възможности. Те не бяха никак разумни ,но щеше да измъкне брат си от разпитите и щеше да заложи собствената си глава.Е, поне това щеше да се случи ако прибегне към първия вариант.Тежестта на втория може би щеше да падне с пълна сила върху баща им ,но тогава , като се замислеше ,поне нямаше да го лъже. (до известна степен.)
Колебаеше... Не знаеше кое ще е по-добро в случая.
Тя стана от дивана и направи няколко крачки. След това се спря и погледна с уверена усмивка към баща си.
-Опитах се да ти кажа какво се случва ,но ти не слушаш. - започна да говори ,обхождайки кабинета му ,играейки си с една от химикалките му.
-Това ,което става е ,че лудата ти дъщеря вижда мъртъвци ,които обхождат скъпия ти интернат. И лудата ти дъщеря се опитва да им помогне ,защото те иначе няма да са дружелюбни.Ето това става - лудата ти дъщеря се разхожда из коридорите с въображаемите си мъртви приятели. - млъкна най-сетна и се усмихна. Знаеше ,че най-вероятно ще съжалява за това и че най-вероятно Матю щеше да я разпердушини след това ,но щеше да използва и двата си варианта ,казвайки истините и премълчавайки една голяма част от реалността. Нямаше да каже на баща си за Отокс ,нито щеше да каже за подземията ,нито за опитите или болестта. О,най-малко щеше да му каже ,че е болна. Гейбриъл замесеше ли се в тази история в най-добрия случай щеше да е заразен ,а в най-лошия щеше да е един от призраците ,които вижда Ана. Нека не забравяме ,че той бе прекалено скъп за нея и тя нямаше да позволи това да се случи с него. Вече брат ѝ се бе замесил ,не можеше да го спре или предпази ,бе прекалено късно ,но не можеше да въвлече към дъното и двамата...

_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Matthew. on Нед Дек 01, 2013 4:14 pm

Думите на баща му го попариха.. Държавен колеж? Ама той сериозно ли? Матю знаеше какви щяха да са последиците ако той и сестра му бяха преместени от тук и не можеше да го позволи.. Тъкмо се канеше да се озъби отново на баща си, когато държанието на сестра му се промени коренно, а Матю зяпна на среща й. Ана беше упорита и опредено бе много по твърдоглава от него, понякога си мислеше, че може да го засенчи дори в ината му. Идваше му да отвори уста и да зяпне срещу нея изумен от това, което правеше, но отново беше покосен от думите й, искаше му се да стане и да сложи ръка на устата й, да я запуши за да спре да приказва. Не трябваше да казва всичко това. Може би малко от него, но всичко което избълва направо го накара да замръзне и да му се прииска да хване и да я разкости. Мат стисна челюст като прониза с поглед сестра си, а след това се обърна към баща си.
-Знаеш ли какво татко, децата ти имат толкова проблеми, че не ги забелязваш. Сестра ми напълно превърта, явно за всички, Вивиан забременя, а аз и позволих да махне бебето... но съжаляваме, че търсим вниманието ти по този начин.. Няма нищо освен нашите проблеми. – заяде му се той, опитвайки се да отклони вниманието му от сестра му, защото Ани тотално бе откачила, щом бе решила да му изкаже всичко това. И въпреки, че бе нарекъл сестра си полудяла той не го мислеше и се надяваше тя да го разбере. Прехвърли погледа си на този на сестра си, а след това присви очи към баща си, като поклати с глава.
-Не за теб са важни 500 деца в интерната... и псевдо фантазиите ти, за това, че тук аджеба се случвало нещо. Случва само това, че ние имаме проблеми, а ти си напълно сляп за тях. Спри да търсиш под вола теле и осъзнай, че ние не търсим постоянното ти внимание, а една малка доза от него! – озъби му се отново, като изскърца със зъби, а след това само се отдръпна от него и му обърна гръб гледайки сестра му, знаеше че Ани нямаше да си отвори устата, знаеше че няма да млъкне и отново щеше да говори, но малко или много се опитваше да я накара да не говори за нищо от това.
-Не виждаш ли в какво сме се превърнали? Както каза Ани, „ Коледа ли е” А, да забравих дори на Коледа не оставаме вече сами... ако въобще сме заедно на Коледа, а ти не си намериш някаква спешна работа. – е добре може би бе арогантен, инатлив мразеше да седи около семейството си, но всичко си имаше граници, а баща му вече бе забравил какво значи изобщо думата „семейство

_________________

Can you go,
Birds flying high you know how I feel
Sun in the sky you know how I feel
Breeze driftin' on by you know how I feel
avatar
Matthew.
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 39
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Carter. on Пон Дек 02, 2013 1:53 pm

Картър не показа никаква емоция, напълно типично за него. Изслуша каквото имаха да казват и двамата, без дори да прави опит да прекъсне някой от тях. Усещаше гнева в думите им и не ги упрекваше за нищо, но да правят всичко това, само и само да привлекат вниманието му? Това вече бе нещо ново. Нещо, което не можеше да допусне да се изплъзне измежду пръстите му, оставяйки ги на произвола на съдбата. Или щеше да вземе сериозни мерки или по-добре изобщо да не се нарича техен баща. 
И въпреки острите нападки на Матю, бързо успя да разпознае несигурността зад думите му, които сякаш крещяха истината и светеха в неонов цвят. А той бе прекалено сляп за да ги види преди това, чак сега се разбулваше тази завеса пред очите му. 
Показалеца му премина плавно през долната му устна, докато замисления му поглед обхождаше лицата и на двама им. Поведението им изобщо не му се нравеше, но за момента осъзнаваше до каква степен бе виновен самият той. Как да ги обвини в типично тинейджърско неуважение към 'стареца', когато не се бе погрижил те да получат нужното от баща си? Изправи се бавно, приближи се към бюрото и се подпря на махагоновата повърхност, привел леко глава. Въздъхна печално, клатейки глава и се опита да подреди мислите си, преди да избълва поредната лава от парещи думи, с което наистина щеше да сложи край на отношенията им. Какво се казваше в онези псевдо психологически книжки, когато детето се уповаваше до край на родител? А, да - внимание. Само дето те бяха получили точно обратното и това даваше жестокия червен картон на Гейбриъл. 
-Не мисля да се повтарям отново. - с равен тон отсече и надигна поглед към двама им - Както вие имате нужда от своята лична свобода, така и аз имам правото да ви я отнема доста бързо. 
Отблъсна се от бюрото и скръсти ръце, подбирайки внимателно следващите си думи. Действително бе виновен за обсебеното си поведение спрямо интерната, за липсата на пълна концентрация над израстването на децата, но това не ги оправдаваше в действията им. Обикновеното подрастващо хлапе би избягало от вкъщи за една нощ, ако искаше да привлече интереса върху себе си, но покъртителните истории, които неговите деца правеха бяха напълно шокиращи. 
Матю и бебе?! Това пък от къде, по дяволите, му бе изскочило в очевидно недоразвитата възрастна психика. Стисна ядно челюст, колкото да запази тона си все така равен и се прокашля, но гнева съвсем нагло с провря и през зъбите му. 
-С теб ще говоря по-късно на тази тема, Мат. - поклати разочаровано глава, а след това се обърна към Анабел - А ти, малка госпожичке, може би ще бъдеш така добра да престанеш с тази ирония, с която си позволяваш да говориш. Още един път ще ти кажа, че няма начин да повярвам на твоите призрачни истории. Ако това е начин да ми привлечеш вниманието, по-добре спри, защото започваш наистина да ме изнервяш. 
Сдържа се да не удари по гладката повърхност на масичката, намираща се в непосредствена близост до него и си пое въздух, обръщайки им гръб. Бебета, призраци .. какво оставаше още да му излеят в тази така 'задушевна' семейна сбирка. 
-Мисля, че ще е най-добре да ви отпратя от тук. - заяви далеч по-тихо, вгледал се печално през прозореца - Ще ви изпратя в друг интернат, където ще се погрижат добре за вас и вашите .. склонности.

_________________
 
Blessed with a curse


 

avatar
Carter.
Директор на интерната
Директор на интерната

Брой мнения : 81
Join date : 25.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Сря Дек 04, 2013 7:36 pm



''Търпение и само търпение!'' бяха в мислите на Ана след речта ,която изнесе Гайбриъл на свой ред. Честно казано ,до сега не го беше виждала в подобна светлина и сякаш човекът ,който стоеше пред нея не бе баща ѝ. Този човек бе някой съвсем различен. Тя виждаше човек ,който бе готов да отпрати децата си ,само защото не можеше да им отдели нужното внимание. Този човек ,който се бе изправил пред нея и Матю ,само приличаше на баща им и е признаваше за такъв.
-Извинявай ,ще повикаш ли баща ни ,защото ни се иска да си поговорим с него. - заяви Анабела и се усмихна вежливо. Тази ирония един ден щеше да ѝ изиграе лоша шега ,но държанието на баща ѝ не бе пристойно за родител. Кой нормален човек щеше да отпрати децата си ,кой нормален родите щеше да се отрече от тях и да се откаже от любовта им ? О, никой ! Ето защо Либерте все повече и повече започваше да се убеждава ,че може би заедно с майка си бе изгубила и баща си ,а света бе прекалено жесток ,за да ѝ даде просто опаковката ,която бе остана от човека ,който поне малко трябваше да се държи като родител.
Не ,напоследък той бе родител ,само защото така бе записано в родните актове.
-Сякаш ще е по различно щом ни отпратиш. Няма да усетим разлика и на двете места баща ни ЛИПСВА. - отсече брюнетката и хапливо ,като съвсем без да иска си бе позволи да повиши леко тон.
Толкова ли трудно му бе да разбере ,че децата му се нуждаеха от него.Е , Ана не бе сигурна колко Мат се нуждаеше от баща си ,но тя имаше огромна нужда ,осъзнавайки че бе направила грешка да му казва за способността си.
Болеше я ,да знае че най-любимия ѝ човек на света живее заедно в една сграда с нея ,а сякаш го няма. Всички го виждаха ,всички разговаряха с него ,а на нея ѝ се налагаше да наруши някое правило ,за да зърне очите му и да чуе строгия му глас.
-Мисля ,че и на Вас ще ви олекне ,Директоре.Няколко бели и притеснения по-малко.Тъкмо ще избегнете ранното побеляване на косите и тук-там някоя бръчка. - отново заговори Анабела ,но този път бе обърнала гръб на ''семейството си'' готова да даде отбой. Нямаше намерение да търпи повече нападки ,а ѝ бе прекалено ясно ,че баща ѝ нямаше да ги изсели в някой друг интернат. Всички бяха наясно ,че ако тя и Мат отидат някъде другаде ,то този интернат едва ли не щеше да бъде срутен из основи. Беха специалисти в това да създават проблеми ,а явно и напредваха и в това да бъдат нежелани.
Ана плъзна длан по врата и натисна леко дръжката ,готова да я открехне също толкова леко както ѝ бе влязла.
Искаше баща си и съвсем малко от неговото внимание ,но точно в момента ѝ се искаше да е невидима и определено щеше да го постигне с поредната си глупост. От много време ѝ се искаше да сложи край на всичките тези сцени ,просто само трябваше да реши как. НО , първо щеше да се отбие при Дейвид , ако успееше да се изплъзне от семейното задушевно събиране ,разбира се.

_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Matthew. on Сря Дек 04, 2013 8:05 pm

Матю много добре разбираше сестра си, разбираше я идеално от какво имаше нужда въпреки, че можеше да бъде възможно най – мрънкащото същество, а да не говорим за това, колко зла можеше да стане на моменти. Само, че думите на баща му от преди малко, които бяха минали отново през съзнанието му го накараха да се замсее иронично и да присвие очи, докато сестра му говореше. Щеше да я остави да се доизкаже, преди самия той да погне баща им, не можеше да повярва от къде дойде това за „личното пространство” не му ли го даваха, все пак те почти не говореха с него, не се виждаха и не се събираха толкова често.
А Мат беше на път да покаже една от своите страни, които беше пуснал на свобода след раздялата с Вивиан. Не можеше да повярва действително, че всичко това се случваше. Не можеше да повярва, че баща им бе способен на всичко това. Мат тръгна след сестра си и я хвана за лакътя карайки я да остане в така прекрасната им задушевна семейна сбирка.
-Виждаш ли на какво си способен? Лично пространство? Сякаш го нямаш. – озъби му се Мат отново, можеше да говори на него както искаше, но нямаше да говори на Ани по този начин, тя не го заслужаваше и с нищо не го бе заслужила, нима това, че му казваше истината означаваше да й говори по този начин?
-Това с бебето изобщо не те засяга,сори лично пространство забрави ли. – започна Матю иронично, но все още не беше свършил, щеше много да се потруди преди отново лично Мат да го допусне в живота си и да го приеме отново като баща, а не просто като човека, който бе забравил за децата си. – И знаеш ли какво още? Не ми пука за теб, не ми пука за това, което ще кажеш или направиш, вече ще те приемам просто като едно безчувствено тяло, което се нарича наш баща, единствения човек, за когото ще продължи да ми пука от тук насетне Гейбриъл, то това е сестра ми. – за пръв път в живота си Матю наричаше баща си по име, за пръв път си позволяваше чак такова своеволие и колкото и да не го показваше, той сам се почувства зле от факта, че го бе казал.
-Има един ред причини поради, които не ми пука нито за теб, нито за Вивиан, нито за това скапано място и ако Ани не беше тук, за да ме задържа, ако не беше тук, за да ме спре отдавна щях да съм се разкарал и да не си чул повече за мен. Но аз разкарам ли се, нямаше да оставя Ани. – продължаваше да говори той, без грам свян, без да му пука дали ще нарани баща си или не. Точно в този момент на Матю му бе паднало пердето и този който щеше да съжалява щеше да е баща му. Бащата на който до преди година се възхищаваше и го имаше за идеал, но сега.. сега както сестра му бе казала баща им липсваше във всичко това. Вече не се държеше като такъв.
-А и още вече си започнал да убиваш децата си „татко”, а накрая както си тръгнал наистина ще го сториш. Браво!– заяви още по – дръпнато Матю въпреки, че това си беше чистата истина, махнеше ли ги от интерната нито той нито Ани щяха да оцелеят.

_________________

Can you go,
Birds flying high you know how I feel
Sun in the sky you know how I feel
Breeze driftin' on by you know how I feel
avatar
Matthew.
Отмъстител
Отмъстител

Брой мнения : 39
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: It`s difficult to embrace what`s going on. [Gabriel & Matthew]

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите