▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

I hate myself for being so weak. [Eric Price]

Go down

I hate myself for being so weak. [Eric Price]

Писане by Eric Price. on Вто Дек 03, 2013 8:40 pm

Ерик Винсънт Прайс; 35; Учител по изкуство в Интерната; Разведен; Chris Pine


Как можеше да чувства нещо толкова грешно, като най-правилното нещо на света? За Бога, извършваше престъпление. Чисто и просто престъпление. Не, определено не просто и със сигурност не чисто, но толкова, толкова приятно! Тя винаги се появяваше като слънчев лъч, готов да озари денят му. Дори тогава, когато бе в творческа дупка и гневно замеряше картините си с всеки предмет, който му попадне тя пак беше там, готова да го изтърпи във всяка една негова форма. Просто го прегръщаше, целуваше го по бузата и досущ като ангел, отнемаше всяка частица гняв от тялото му и изведнъж вдъхновението му се връщаше. Да, тя бе неговата муза! Неговата малка, красива и толкова чуплива муза.
Ако това, което вършеха бе грешно, то, за Бога, те бяха най-грешните хора на света! По-грешни и от убийците, по-грешни и от крадците. И нищо, че го сочеха с пръст и наричаха с какви ли не имена. Нека, отново би го преживял, защото когато погледнеше в очите й, знаеше че някой го обича. Чувстваше се като най-обичания човек на света и прекарваше всяка съзнателна секунда от ежедневието си, за да й покаже, че тя е най-важното същество за него. Имаше нещо, което правеше любовта му към нея чиста, макар в очите на останалите да бе дори гнусна. Тя бе най-чистото и неподправено нещо, което Бог някога бе създал. И тя бе изцяло негова, без значение колко грешно бе това в очите на околните.
Да, винаги бе тя. Тя. Тя.
Седемнадесет годишната Тя и тридесет и една годишния Той.
Тя. Тя. Но тя умря. Бе загинала в онази катастрофа с автобус.
Неговата, неговата Валери, я нямаше.
 
 
- Млъкни, млъкни! Не искам да те слушам повече, просто млъквай! – Джудит крещеше с целият капацитет на дробовете си. Човек да се чуди как след толкова крякане всеки ден, все още имаше достатъчно сила да го прави отново и отново. Да не споменаваме и факта, че със сигурност имаха нужда от нов сервиз чинии, тъй като онзи който бе купил само преди 2 дни, пак беше унищожен.
- Скъпа, стига си крещяла, успокой се. Всичко ще се оправи. – Ерик говореше с равен тон, спокоен, с нормалната за него нежност. Все пак това бе съпругата му, нямаше намерение да й повишава тон по каквато и да е била причина, какво от това че само преди минута го бе замерила с една от порцелановите чаши, от сервиза който майка му им бе подарила за сватбата.
- Кое ще се оправи, Ерик? – запита гневно съпругата му. – Кое? Това, че отново те уволниха? Или че продължаваш да се залъгваш, че с изкуство можеш да си изкарваш прехраната? – Джудит клатеше глава и размахваше ръце, докато Ерик продължаваш да я гледа със същата нежност, с която я гледаше в деня, в който си казаха “Да”. Повечето хора определяха денят на сватбата си, като този в който са били най-щастливи, но дори Прайс със своето чисто сърце, не можеше да изкриви душата си и да го каже.
Не, че не беше влюбен в нея. Сигурно все изпитваше някакво чувства, щом бе решил да й предложи брак, но колкото и да не си признаваше, Джудит се бе променила. Със сигурност не бе онова мило момиче, което беше срещнал преди година в арт галерията. Онова момиче обичаше изкуството, вдъхновяваше го и го насърчаваше да прави това, което обича. Сега от онова момиче не беше останало нищо и към това момиче сега изпитваше уважение, и може би обич, но не и такава обич, която те изгаря. Нямаше дори страст. Нищо.
- Съжалявам, скъпа, просто не се виждам да прекарам остатъка от живота си зад бюро в офис, който напомня на кибритена кутийка! – продължи Прайс скръствайки ръце пред гърдите си. Един глас в главата му, отново го попита коя е жената срещу него и изобщо познавал ли я е някога.
- А, не се виждаш така ли? – изсмя се съпругата му. – Е познай, в този живот никой не прави това, което обича! Да не мислиш, че аз искам да съм омъжена за тридесет и три годишен безработен мъж, който още живее с идеята, че мечтите се сбъдват и живота е розов? Представи си, не така виждах бъдещето си! – гласът на тъмнокосата жена отново се изви в нечувани до сега висоти, а съпругът й я гледаше все така нежно, без капчица гняв или обида.
Прайс пристъпи няколко крачки към съпругата си и уви ръце около крехкото й тяло. Въпреки опитите й да се отскубне от прегръдката му, той успя да я задържи и не след дълго тя се усмири и отпусна в ръцете му. А на него това – да я държи, да я прегръща - му се струваше толкова грешно, колкото най-чистата любов в живота му.
 
Разводът не закъсня. Джудит сама го бе поискала, а той от желание да удостои исканията й просто се бе съгласил. Безмълвно и безчувствено бе подписал документите, оставяйки й всичките си притежания. Всички картини, всички вещи. Всичко. Така той започна на чисто. Замина и никога не погледна назад към живота, който му се искаше никога да не е водил.
avatar
Eric Price.
Учител
Учител

Брой мнения : 22
Join date : 03.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I hate myself for being so weak. [Eric Price]

Писане by .Joanna James on Вто Дек 03, 2013 8:51 pm

добре дошъл

_________________
When he talks I hear his ghosts
I just pray the wires aren't coming.
avatar
.Joanna James
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters
I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters

Брой мнения : 1195
Join date : 11.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите