▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Конюшните

Go down

Конюшните

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Съб Ное 23, 2013 9:37 pm


_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Christopher von le Evans on Вто Дек 03, 2013 9:20 pm


craziness will find us no matter where

Cause when we are good, we're grand, but when we're bad we are very bad. -----------------------------------------------------------------------------------------------

Конюшните бяха любимото място на Кристофър и Алисън след идването им в интерната. Язденето на коне се бе превърнала в тяхна страст, която бяха наследили от Майкъл. Единственият им хубав спомен от престоя им с техният баща, беше неделното яздене на коне в огромната ферма семейна ферма. Като всички останали деца, между Крис и Алис също имаше съперничество, което се изразяваше със непрекъснати гонки с конете из огромните без край поляни, на които нямаше нищо друго освен засято до коленете на конете им сено. Белият кон на момичето, обрисуван с черна грива и също толкова тъмна опашка,подчертаващи тъмните му като мрак очи, винаги беше по - бързият.. Типичният представител на Ин и Ян беше може и да бе по - възрастен, но знаеше как да накара собственичката му да се гордее . Конят на тинейджърът пък беше пълна противоположност на този на сестра си. - кафеникав с бели петна по цялото тяло, снежно бяла грива и тъмно кафява опашка, не се справяше особено добре със състезанията, нито пък беше от най - силните коне в конюшните, но Кристофър преоткри някаква емоционална близост с него. Прекарваше огромна част от неделите си, занимавайки се с малката Лейла. Едно от любимите занимания и на двамата бе да се галват един на друг. Лейла постоянно завираше муцунка в тялото на момчето, побутвайки го игриво. В замяна, момичето получаваше редовно сресване на гривата и чесане на коремчето. Всичко вървеше идеално, докато най - добрият 'приятел' на Крис загина поради инфекция на копитото. Той спря да отива във фермата заедно с баща си и Алисън, дори загърби страстта си към конете, докато не дойде тук, където преоткри онова прекрасно чувство, което изпитваше, яздейки прекрасните същества, докато вятърът прониква през дрехите му, дращейки иначе бялата му кожа.
- Бъди по - тих, Кристо - специфичният глас на Алис се прокънтя навсякъде и събуди по - голямата част от конете. Двамата "Еванс" се промъкнаха тайно, без никой да ги забележи, в конюшните само, за да погледат, а може би и да пояздят новите си коне.



_________________
Bless me father for I have sinned.

avatar
Christopher von le Evans
Dead owner
Dead owner

Брой мнения : 7
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Alyson McCenie on Вто Дек 03, 2013 9:48 pm

Осветената пътека, която съзрях през прозореца на стаята си, докато въздишах отегчено, сякаш прикова погледа ми още по-силно. Знаех на къде води, а още по-добре ми беше известно,че е забранено да се идва тук нощем. Преминах с пръсти през черната си коса и подпрях брадичка на дланта. Започнах нервно да барабаня по лицето си, защото вътрешното желание искаше да пробие гръдния ми кош, като затворена птичка. Знаех,че ако се провиня, ще ме изхвърлят от тук, а баща ми сигурно щеше да "дари" огромна сума само и само да ме вземат обратно, но заедно с мен щях да повлека и Крис. Той беше по-тихият и кротък от нас, което доста ме изненада. Понякога дори поемаше вината вместо мен, защото  ми се струпваха много провинения. Отначало бях доста скептична по отношение на това брато-сестринско изживяване, но той се оказа чисто превъплъщение на добротата. Стиснах зъби, докато правех последната крачка към стаята на брат си. Открехнах леко и както си и мислех, заварих го да чете книга.  Вмъкнах се едва забележимо и не можех да не забележа ококрените му от страх очи
- Какво правиш тук?! 
- Идвам да те измъкна. Хайде, да вървим. - направих знак с ръка и тихомълком се изнизахме през входната врата, към двора, по осветената от лунната светлина пътека, която водеше до конюшните. Обичах ги. Тоест, обичахме ги. Стъпките на Крис отекваха с километри и определено щяха да събудят всичко живо, затова го смъмрих, но явно моят съскащ глас го направи вместо него.  Един от конете изцвили нервно и двамата с брат ми притворихме инстинктивно очи, сякаш да се предпазим от някакъв удар. Баща ни не ни подлагаше на физически тормоз, но само като чуехме дебелият и плътен глас, кожите ни настръхваха, а скелетите (ако можеха) щяха да се отделят от месото. Кимнах на Крис и двамата тръгнахме към едната част на конюшните. От там бе дошло цвиленето. Беше прекрасна кобила, доста млада според преценката ми. Сивкавата й окраска се простираше по лицето и продължаваше към корема като безкрайна вълна. Белите грива и опашка се вееха неспокойно, а от ноздрите й излизаше пара. 
- Господи, сигурно е премръзнала. - прошепнах на Кристофър и конвулсивно го хванах за ръката, която бе като нагорещена печка в сравнение с моята. - Уплашена е. - заключих и надникнах вътре, повдигайки се на пръсти. До краката на сиво-бялото изящество се бе свило малко добиче с цвят на разтопен карамел. Леко потрепваше, а очичките му следяха майката. Брат ми подаде внимателно дясната си ръка и раздвижи наръча сено, който бе дограбил от купа до нас. Така винаги печелеше уважението на конете, затова не виждахме защо да не се получи и сега. Кобилата подуши колебливо сухата трева, изпръхтя резервирано, но взе пак посегна и налапа сеното.  Исках да вляза при малкото...не, трябваше да вляза. Посегнах към вратичката, но бе залостена здраво, а не виждах друг начин. Исках да пояздя, а Крис също, виждах го в погледа му. Определено новата майка щеше да даде всичко от себе си, но този път исках да я отсъпя на брат си. Той я спечели, не беше честно да му я вземам.

_________________
avatar
Alyson McCenie
Dead owner
Dead owner

Брой мнения : 13
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Christopher von le Evans on Вто Дек 03, 2013 11:05 pm

Горещата пара, излизаща от ноздрите на животното нежно гъделичкаха дланта на Крис, галеща я .
- Твоя е. - усмивката на Алисън дойде като изневиделица. По принцип, тя беше тази, която взимаше големите коне и оставяше по - малките на братчето си, с което бяха всъщност на една възраст, но родени в различни месеци. Алис концентрира цялото си внимание върху малкото добиче сгушило се в краката на майка си. Дребосъчето изглеждаше толкова невинно и нежно. МакКийни опита няколко пъти да отвори вратата и на последният успя, като влезе вътре при кобилата и малкото й. Момичето знаеше как да предразположи както хората, така и животните, а да не говорим и за мъртвите сред нас, да се чувстват добре. Малкото жребче спря да трепери, след като почувства иначе студената ръка на Алисън и се сгуши в нея. От друга страна, Кристофър все още бе пленен от красотата на майката. Имаше силни и здрави крака. Гривата й беше снежно бяла, точно като тази на предният му кон. Очите - големи и кръгли, бяха пропити с радост. Онова така познато чувство на радост и адреналин навлязоха във вените на Крис, който му трябваше съвсем малко, за да разтвори вратите на конюшнята и да излезе през тях, яздейки през нощта. Винаги си е мечтал как ще избяга от интерната. Не че тук не му харесваше, просто не се чувстваше като на място.
И все пак, колкото и да надделяваше чувството, което караше краката на лю Еванс да се подкосят и единственият начин да го спре е да възседна младата кобила, имаше и такова, което го караше да изтръпне до кости. Чувстваше, че нещо не беше на място. Онова чувство на смърт и хлад обитаваха оборите, освен миризмата на конски изпражнения ..
- Усещаш ли това? - напрежението обзе гласа на момчето. Вместо с плътен и силен глас, той заговори плахо, обръщайки се към сестра си, която винаги е била смелата. Винаги се е застъпвала за него и никога не го е наранявала. Ето защо Крис винаги е държал на нея освен като сестра, ами и като най - добър приятел, с когото може да сподели всичко, без да се съмнява в нейната съпричастност.



_________________
Bless me father for I have sinned.

avatar
Christopher von le Evans
Dead owner
Dead owner

Брой мнения : 7
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Alyson McCenie on Сря Дек 04, 2013 2:43 pm

Нощта постепенно започваше да става от все по-малко скучна, до изпълнена с въодушевление и радост. Докато муцунката на малкото конче се търкаше в дланта ми, успях да забележа светещите очи на Крис. Не го бях виждала такъм от както баща ни ни разреши да се качим за пръв път на конете, които той избра за нас. Всъщност това бе единственото нещо, с което ни зарадва. И все пак той го намери като изход от грижите за нас. Така можеше да се откъсне от досадните си, натресени деца, докато пушеше пура или пък оглеждаше поредната ни "майка", с която щеше да прекара две нощи най-много. Толкова се страхувах от такива като него, а без да искам започвах да му подражавам. Отвратих се и тръснах глава, милвайки добичето. Някой ден щеше да бъде мое. Обещах си, но сега бе прекалено малко и крехко, затова се наложи да си търся друг кон. Майката вече бе готова за оседлаване, а брат ми старателно четкаше гривата й. Очевидно малкото не искаше да остава само, защото веднага след като станах от земята, то повтори действията ми.
- Не, стой тук. - потупах го по гръбчето, което беше доста студено. Трябваше да напиша писмо до дирекцията. Свалих връхната си дреха и макар да знаех,че жребчето, на което започнах да мисля име, ще я смъкне от себе си веднага щом изляза, я положих отгоре му. Нямаше да го сгрее, но..само с това разполагах.  Брат ми вече слагаше седлото върху кобилката и стягаше ремъците, докато аз обикалях, надничайки за някой буден кон. Три врати след малкия сладур ми се стори,че видях някаква сянка. Не беше на животно, затова сърцето ми спадна в петите,че може би  някой ни е спипал. Не ми пречеше, всъщност, защото едно от наказанията се провеждаше точно тук, но не исках да замесвам и Крис. Определено беше човек.... но мъртъв. Беше може би малко по-голям от нас, около двадесет годишен, седнал на един сандък и чоплеше ръцете си. Видя ме, но не си направи труда да  задържи очите си върху мен за повече от две секунди...странно. Всички духове искаха нещо или бяха самотни, но този, той дори не проговори. Преглътнах и погледнах към Кристофър, който вече беше на няколко метра от мен. Явно усети "гостът", защото ме попита същото, което се бе изписало на лицето му.
 - Да, виж. - когато най-после отворих уста, духът се извърна толкова рязко към нас,че ако беше жив, сигурно вратът му щеше да прещрака.
- Виждате ли ме?! - изненадано, той стана и тръгна право към най с необяснимо висока скорост.
Погледнах към брат ми и облизах пресъхналите си устни.
-  Ами, не говоря на сеното отсреща. - кимнах зад духа и положих старание да се усмихна.- Кой си ти? - усетих как брат ми сръчка с лакът в ребрата. Бяхме свикнали да не показваме силата си до толкова, че дори сега, когато нямаше никого, пак ни беше страх. 
- Да си вървим. - Крис ме хвана за лакътя и двамата се отправихме към изхода, но точно преди да направим повече от десет крачки духа се залепи толкова близо до брат ми, че можех да се закълна, че видях как дъха му обгръща лицето на Крис. 
- Хей! - извиках и изпепеляващия ми поглед се вряза в духа. - Остави го на мира!

_________________
avatar
Alyson McCenie
Dead owner
Dead owner

Брой мнения : 13
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Christopher von le Evans on Съб Дек 07, 2013 3:20 pm

Страхът нахлу в цялото същество на Кристофър щом почувства ледената ръка, докосвайки горещата повърхност на кожата му.
- Остави го на мира! - гръмкият глас на Аисън огласи всичко наоколо. Викът й бе придружен и доста звучна гръмотевица, която най - вероятно се разби на няколко метра от конюшните. Очертаваше се буря, както бяха споменали по новините.
Сърцето на Еванс започна да препуска лудо, изтласквайки всичката кръв в ушите му. Тинейджърът не можеше да чуе нищо друго освен бесните удари на червената помпа.
Крис знаеше, че цялото това идване е ужасна идея, но нямаше как да откаже на сестра си и на желанието отново да бъде сред коне. Това бяха единствените създания, които му носеха мир и покой. Можеше да ги гледа вечно.. как се хранят, как тичат свободни из полетата, демонстрирайки цялата си изящност.
- Хайде, да се връщаме обратно в интерната! - притесненият тъмнокос младеж понечи да се откъсне от ледената хватка на духа и да му обърне гръб, но не успя. В замяна на това, призракът развърза захвата си и замахна с ръка, запращайки момчето в купата сено отсреща.
- Ах, ти.. !! - Алис получи ужасяваща болка вътре в себе си, от видяното. Редовно бе ставала свидетел на боя над брат си от Майкъл. Не обичаше да гледа как малкото й братче страда, особено, когато поемаше вината за нещо случило се обратно в къщата на Еванс, а в същност виновник бе тя.
- Алисън, недей!! - Слабото момче се изправи едва-едва и изкрещя с пълно гърло, знаейки какво щеше да се случи..

_________________
Bless me father for I have sinned.

avatar
Christopher von le Evans
Dead owner
Dead owner

Брой мнения : 7
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Alyson McCenie on Съб Дек 07, 2013 3:42 pm

Създанието, което зовеше себе си дух, бе обхванало лицето на брат ми и усещах как няма да го пусне скоро, макар че с всяка дума усилвах децибелите на гласа си. Първоначално адреналина забушува из вените ми, готов да излезе на показ, но когато онзи захвърли Крис като плюшена играчка, всичко ми се преобърна и единствените думи, които успях да проговоря бяха смесени с ръмжене. Знаех,че няма да мога да го нараня, все пак бе  призрак, което значеше,че е мъртъв. Просто невероятно! Как се стигна до тук? Възнамерявах само да погледаме конете и с малко късмет да ги пояздим, не да станем боксови круши на побеснял дух. Чух гласа на Кристофър зад себе си, но той беше като леко жужене в сравнение с разбеснялото сърце, което биеше в гърдите ми. Веднага си спомних баща ни. Той редовно налагаше брат ми за щяло и нещяло, защото не бе събрал трохите след себе си, защото бе получил петица в училище или пък защото котката беше оставила няколко косъма по скъпоценния диван в хола. Най-ужасното ставаше, когато бивах свидетел на всичко това. Мен не биеше, отнасях само ругатни, но всъщност бих предпочела да отнеса хиляда удара с камшик, пред това да гледам как наранява Крис. Сега същия този прилив на ярост се прояви и механично замахнах към духа, без да обмислям,че не мога да го нараня. Ръката ми премина през материята пред мен и момчето доволно се усмихна. Бяхме безсилни, сега най-доброто което можеше да стане бе или той да се откаже след като прокървим дори от ушите, или някой учител да ни намери и накаже до края на живота. Усетих как краката ми се отделят от твърдата почва, а гърлото ме стегна болезнено, не позволявайки на въздуха да стигне до дробовете.
- Свали...ме..долу! - опитах да изкрещя, но гласа ми изчезна и видях как Крис едва се изправя, целия в сено и мръсотия. Заритах нервно във въздуха и хванах невидимите ръце на духа. Напипах нещо плътно, ни си би случвало до сега, никога не бях докосвала дух,а този си имаше плътност и всичко. Стиснах го силно и забих нокти в китката му, не че имаше смисъл.
- Какво иска от нас? - той охлаби хватката и успях да поема дъх точно преди Кристофър да се приближи към нас и отново да полети към купата сено.

_________________
avatar
Alyson McCenie
Dead owner
Dead owner

Брой мнения : 13
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Christopher von le Evans on Съб Дек 07, 2013 10:05 pm

Болезнената гледка, на която ставаше свидетел Кристофър го измъчваше отвътре, засуквайки всяка част от душата му в една огромна топка. Алисън висеше безпомощна във въздуха, хваната за гърлото от нищожното същество. Тази гледка съсипваше момчето. Може и да бяха полу- брат и сестра, той я чувстваше много по - близка. Можеше дори да усети болката, която изпитваше. Емоционалната връзка, която бяха изградили през годините наистина беше огромна.
- Пусни я, грознико! - наддаде вой и Крис. Нещо в него се пречупи. Спря да бъде беззащитното и изплашено хлапе, което не може да се защити и се крие зад гърба на сестра си. Събра в юмруци ръце и се изправи борбено. Силната му и пълна с кураж походка можеше да се забележи от далече.
- Казах, пусни я-а-а-а- - колкото и храбър да беше, духът бе наистина силен. Все пак, те бяха едни от най - впечатляващите създания, способни на какво ли не. Тинейджърът полетя отново назад, удряйки гърба си в твърдите дъски зад себе си, пробивайки огромна дупка в нея.
Докато се съвземе и върне обратно в конюшнята, Алисън се бореше всячески да победи призрака, държащ я в пространството. Момичето риташе и крещеше. Изведнъж успя да захване китките му и да се освободи от захвата  на не мъртвото същество.
Единственото, което вон лю Еванс успя да види, преди отново да се просне по лице на земята бе как Алисън завъртя за ръцете гадната твар и я запрати към стената, през която бе прелетял и брат й.
- Крис, добре ли си ? - Кристофър се изправи плавно на краката си, хващайки се за главата.
- Да,ъм .. всичко е перфектно ! - лека усмивка се появи на лицето му, когато изцяло възвърна контрола над клатушкащото му се тяло. Тъмнокосото започна да крачи леко и вече без страх в походката си към интерната, обръщайки се:
- Зарежи тея коне, ще завали дъжд! Да се връщаме!


_________________
Bless me father for I have sinned.

avatar
Christopher von le Evans
Dead owner
Dead owner

Брой мнения : 7
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Alyson McCenie on Съб Дек 07, 2013 10:52 pm

Изведнъж някаква сила се прокрадна във вeните ми, може би се дължеше на факта, че брат ми бе многократно захвърлян, че дори проби стената, а може и защото духа не беше обикновен. Усещах го на допир, което принципно бе невъзможно, но сега имах къде къде по-важни въпроси. Като например, как да се измъкнем от тук? Когато успях да се отърва от призрака, моментално погледнах към Крис, който се бе изправил и леко мърдаше врата си, сякаш бе схванат, но от "приятеля" ни нямаше и следа. Не знаех дали се бе уплашил, или му бе писнало, но каквото и да беше, радвах се. Приближих се максимално до Кристофър и го прегърнах с въпроса как е? Изглеждаше ми малко странен, но поне нямаше наранявания, само една синина на  ръката, поне до колкото видях. Със сигурност гърба му бе пострадал повече. Очаквах да поседне или поне да почине, защото пребледнялото му лице издаваше неспокойство, но той тръгна към интерната. Нещо му имаше? Искаше да се върне?! Разбирам,че нямаше желание да продължи да виси тук, чакайки онзи да се върне, но чак да "зареже" конете?! Не звучеше като него. Настигнах го със свъсени вежди и сложих ръка на рамото му докато вървяхме, от което той потрепна, сякаш не го очакваше. Брат ми знаеше как постъпвам, когато бях загрижена за него, винаги го докосвах с цел да го успокоя, а сега сякаш не помнеше нищо
- Да не си си ударил главата сериозно? Ни виждам кръв, но нещо определено не ти е наред? - погледнах го право в очите с цвят на разтопен карамел и прехапах загрижено устна - Искаш ли да отидем до медицинския кабинет?
- Добре съм, остави ме на мира! - изсъска той и аз замръзнах на място. 
Никога не ми се бе отяждал, толкова ли го бях вбесила. Знам,че отново го вкарах в беля, но това не беше брат ми. Кръвта ми замръзна, почувствах се сякаш откъсва част от тялото ми, а той си вървеше с най-уверената походка, която дори филмова звезда не можеше да направи. 
- К-крис. Извинявай, че те накарах да дойдеш. - отново го настигнах, но вече крайниците ми вървяха като по навик, не защото ги контролирах. - Какво мога да направя за теб? Кажи нещо! - мълчанието му ме убиваше бавно и мъчително.

_________________
avatar
Alyson McCenie
Dead owner
Dead owner

Брой мнения : 13
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Christopher von le Evans on Нед Дек 15, 2013 3:03 pm

Духът вселил се в тялото на Кристофър трябваше да накара глупавата му сестра да спре да го следи и да се грижи за здравето му, за да не разкрие, че това всъщност не е братчето, за което винаги се е грижело, а призрака, с който до преди секунди се биеше.
- Виж, извинявай! Просто всичките тези срещи с призраци изобщо не ми харесват. Никога не са ми харесвали! - Може и да бе обладал тялото на Крис, призракът не бе достигнал до съзнанието му, което го накара да излъже. Лю Еванс всъщност харесваше срещите с прозрачните създания. Винаги успяваше да намери обща тема с тях и да им помогне да преминат отвъд, намирайки светлината.
- Да се прибираме, че замръзнах! - Първата капка дъжд удари повърхността на земята. Тинейджърът отмести рамото си, оставяйки поставената върху него ръка на Алис да падне. Почувства гадното чувство на съжаление и ненавист към себе си, която всъщност бе провокирана от истинския Кристофър, борещ се да излезе на повърхността.
МакКийни избърса очите си, с извинението, че поредната капка дъжд се е приземила на лицето й и тръгна подир тъмнокосото момче. 
Дейвид, както всъщност се казваше призрака трябваше на всяка цена да извърши задачата, заради която все още обитаваше интерната. Той бе готов да убива дори, само и само да се откъсне от това прокълнато място. А възможността, която му се бе току-що отдала не бе за изпускане.

Кристофър и Алисън се върнаха обратно в интерната без никой да забележи и се запътиха към стаите си. Преди вон лю Еванс да отвори врата на своята, той се обърна към все така унилата Али и проговори:
- Извинявай за държанието ми днес! Обещавам, че ще ти се реванширам ! - Голяма и фалшива усмивка се появи на лицето на момчето и той влезе през вратата. Въпреки това, чувството, че нещо не е наред с братчето й, не напусна МакКийни.

_________________
Bless me father for I have sinned.

avatar
Christopher von le Evans
Dead owner
Dead owner

Брой мнения : 7
Join date : 01.12.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Конюшните

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите