▶Добре дошли!
в Черната Лагуна
Интернат ,,Черната Лагуна'' е основан малко след Втората Световна война от Вулф Шнайдер.В подземията му се провежда експеримент с хора наречен ''Проект близнаци''. В този експеримент се правят експерименти с хора (ученици на интерната) и никой там не подозира за това ,освен 10 ученика ,които разкриват тази тайна.Те са единствените ,които знаят за подземията ,проекта и болестта.След време болестта се разпространява и заразените ученици ,за да оцеляват на 12 часа трябва да пият лекарство ,което ги поддържа живи. От всички тези експерименти , в околността на Черната Лагуна има радиация ,която с продължение на времето променя генетиката на жителите в гората. BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
Вто Май 13, 2014 4:18 pm by virginia.

» ГИФ рп
Вто Май 13, 2014 4:17 pm by virginia.

» ВРЪЩАНЕ НА ГЕРОИ;;;
Вто Май 13, 2014 4:06 pm by .Joanna James

» Hotel ''Ukraina''
Пон Май 12, 2014 12:40 pm by carter donovan;

» Всичко останало
Пет Май 09, 2014 1:03 pm by carter donovan;

» call my name and save me from the dark;
Чет Май 08, 2014 3:58 pm by Erin Maxwell.

» I love you, краво <3
Сря Май 07, 2014 7:04 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» Искам да запазя лик
Сря Май 07, 2014 6:59 pm by -Mina D. Liberté. ♥

» My mother told me I had a chameleon soul;
Вто Май 06, 2014 11:56 am by .Joanna James

Liberté. ♥
ADMINISTRATOR; ANNABELLA D. LIBERTE. ♥ - 17 - FC: NINA DOBREV - THE AVENGERS -----
Joanna James
ADMINISTRATOR; JOANNA JAMES - 30 - FC: HOLLAND RODEN - REBELS -----





Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 21, на Съб Ное 30, 2013 5:43 pm
Статистика
Имаме 61 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Erin Maxwell.

Нашите потребители са написали 3540 мнения in 326 subjects

Подземията

Go down

Подземията

Писане by -Mina D. Liberté. ♥ on Съб Ное 23, 2013 9:58 pm


_________________

* I can burn up in your flame all night
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE ..
WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥️






avatar
-Mina D. Liberté. ♥
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.
She’s a human traffic accident, and everyone’s slowing down to look at the wreckage.

Брой мнения : 780
Join date : 11.11.2013
Местожителство : Valencia

Вижте профила на потребителя http://elinternado-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Drevox. on Пет Ное 29, 2013 10:50 am

Нещата опираха не до това, какво тя желаеше.. никога не бяха опирали до това от кога? От както бе разбрала какво се случваше интерната.. може би това й бе най – голямата грешка..Може би този театър с интерната развали и отношенията с Майкъл.. нещата между тях ставаха все по – зле и по – зле.. но защо? Защото Нора се бе отчуждила напълно от него.. искаше да е далеч и всичко бе станало, след като Отокс не бяха пропуснали и нея.. Колко ли още хора.. деца щяха да заразят, за собствената си изгода? Спомняше си онзи ден сякаш беше вчера, помнеше как си стоеше, а единственото което се случи бе да й потече кръ от носа.. е точно тогава разбра, че не само учениците бяха заразени, сега заразяваха всеки дори тези, които им помагаха..може би точно сега Нора съжаляваше, че някога им бе помагала, но имаше ли значение? Какво значение имаше това? Никакво и сега ще попитате, защо? Ами, защото нямаше избор и да искаше да спре да им помага не можеше, бе просто прекалено късно за това.Телефона й иззвъня, бяха минали онези дванадесет часа, през който действаше лекарството, а това значеше, че трябва да слезне в подземията и да намери Майкъл.. всеки ден се чудеше, дали просто да не остави нещата така, да остави болестта да се разпространи по тялото й и да свърши всичко един път за винаги.
Но уви бе прекалено късно, точно сега не можеше да го направи трябваше просто да остави нещата така.. или може би не? Може би трябваше най – накрая да каже на Майкъл? Не, всеки ден се отказваше и отлагаше.
Деврокс стана от леглото и влезна в банята, искаше да отмие всички мисли от съзнанието си, да не продължава, искаше просто да се събуди и да разбере, че нищо от това не се е случвало.. Да, ама нямаше как. Остави се на топлата вода, но не за прекалено дълго, защото иначе времето щеше да си тече, а действието на лекарството да отслабва все повече и повече.. Нора въздъхна излизайки от банята и обличайки дрехите си, а няколко минути по – късно се измъкваше от стаята, тръгвайки към входа за подземията. Библиотеката, колко умно. А колкото по – рано отидеше, толкова по – вероятно беше да няма никой там.
И се случи точно това, което предполагаше, нямаше никой, застана до камината и натисна орнамента, който отваряше входа. И тъкмо навлизаше навътре, когато се сблъска с Майкъл.. Въздъхна леко и поклати глава.
-Тъкмо те търсех, за да ми дадеш лекарството. – каза му тя леко студено, а и как нямаше да е студена към него? През изминалите месеци не го гледаше така както се очакваше от нея.. гледаше го различно, с едно леко презрение..

_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Michael Drevox. on Пет Ное 29, 2013 1:42 pm

 
-Ще си я върна.. ще си я върна каквото й да ми коства това. – говореше сам на себе си стиснал силно очи, и поемайки глътка въздух продължавайки да мисли. И точно  в този момент, долови нечий стъпки, който го изкараха от мислите му. Обръщайки се видя Вулф и леко се сепна като поклати с нежелание глава.
-Намери съпругата си и разбери какво са намислили онези малките. – Древокс кимна покорно с глава и излезна от залата в която бе седял до преди секунди, запътвайки се към изхода на подземието. Трябваше да спре да мисли но не можеше. Чувстваше се виновен за това което се бе случило с нея. Мразеше се че чак сега, след като вече беше късно, бе осъзнал колко много я обича. Но това че й призна чувствата му не му помогна. Тя го ненавиждаше. Презираше го, а това го нараняваше допълнително. Точно за това не искаше да се влюбва. Твърде много болеше да обичаш някого. Но когато се влюбиш, просто не ти остава нищо друго освен да се бориш за любовта на човека който обичаш. И това възнамеряваше да направи сега Майкъл. Преди нещата между тях двамата бяха много по хубави, и той искаше да си върне чувствата й към него. Просто не можеше да понесе мисълта че тя вече изпитва към него само омраза и презрение.

Отваряйки вратата на подземието той се сблъска с Нора. студения й глас за пореден път му напомни колко голяма бе грешката му като я допусна до всичко това. в очите й за пореден път се четеше онова презрение, което просто го съсипваше. Нора му напомни че е време да й даде лекарството. Майкъл не си позволяваше да забрави това че на всеки дванадесет часа трябва да й дава лекарство, но ето че днес го бе направил. И вместо да я търси за да й помогне с това лекарство по някакъв начин, той я търсеше защото му бе наредено да получи още информация от нея. Но колкото и да не искаше повече да я занимава с това, Майкъл просто нямаше друг избор.
-Добре, влез.-промълви без да поглежда дори в очите й, просто не искаше да срещне там онзи обвиняващ поглед, който беше напълно заслужен. Затвори входа, като след това извади лекарството подавайки й го.
-Нора, трябва да поговорим.-каза със сериозен и леко напрегнат глас. Не беше сигурен дали тя ще се съгласи да му даде нужната информация,  и това го притесняваше. Ако не го направеше можеше да пострада, а това не беше нещо което Майкъл искаше.
-Трябва да ни дадеш информация.-каза просто той като този път я погледна право в очите.
avatar
Michael Drevox.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 22
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Drevox. on Пет Ное 29, 2013 2:02 pm

Нора влезна след него, и поклати глава чувайки всяка следваща дума, е добре винаги ли? Питаше се тя, но каква полза от това? Никаква може би единственото, което можеше да направи е да каже това, което знаеше. Но знаеше ли нещо? Това беше въпроса, който със сигурност можеше да ви измъчи. А истината бе, че последните дни Нора не си беше вряла носа в работите на учениците, не ги бе следила, не бе подслушвала..А какво бе правила, тогава? Ем..занимаваше се със своите собствени, проблеми, който я съпътстваха от известно време на сам. Нора погледна Майкъл със същата студенина, в очите с която го гледаше последните месеци. Вече се чудеше, наистина ли бе изпитвала обич към този мъж ?Преглътна леко, и се подсмихна тъжно.
-Винаги, нали? Винаги информацията ще е най – важна от всичко останало. Нищо друго не те интересува, освен това какво ще се случи, дали не са надушили нещо повече, дали няма да ви издадат? И всички тези въпроси се въртят в съзнанието ти, без да поглеждаш нищо друго. – заяви му тя, и се подпря на плота в залата отмествайки погледа си от неговия и вглеждайки се във всички епруветки намиращи се по рафтовете, а след това очите и се наведоха към шишенцето, което й бе подал. Понякога се чудеше колко още можеше да я поддържа това лекарство? Дали изобщо щеше да продължи да действа след като организма й привикнеше към него. Въздъхна леко и отвори шишенцето изпивайки неприятното на вкус съдържание и върна погледа си на неговия.
-Нямам информация, Майкъл... да не мислиш, че всичко което правя е постоянно да ги следя? И да им се ровя в нещата, за да ви помогна. – подсмихна се леко, като въздъхна, може би трябваше да му каже или беше много по – добре да си замълчи, да не казва нищо и просто да махне детето без да се колебае. Знаеше, че ако се роди ще е заразено, знаеше и последствията от това, бе виждала какво става със заразено дете. Знаеше как Лиса държеше сина си в изолирана зала, с пречистен въздух, защото другия ще го убие.. това ли искаше и тя за детето си? Та кой би го искал..
-А и мисля, че имам по – важни неща, за който да се грижа и да намирам правилни решения и информации.. Но не Майкъл Древокс търси само информацията, която му е нужна. – Нора леко изпуфтя, като поклати главата си, какво можеше да каже? Как трябваше да му каже в момента даже се чудеше,как продължава да поддържа разговора с него. Да говори, и да се опитва да го накара да мисли за нещо различно от това, което постоянно му беше в главата. В действителност , Нора знаеше какво я очакваше, ако спре да им дава исканата информация.. знаеше, че щяха да й спрат лекарството, а това значеше края й. Но въпроса беше дали Нора се боеше от този край или просто искаше сама да настъпи?

_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Michael Drevox. on Пет Ное 29, 2013 3:06 pm

Нора не го разбираше. Не разбираше това че единственото нещо което го интересуваше беше само и единствено тя. Не разбираше това че не той решаваше кога се нуждаят от информация. Друг беше въпроса че той я искаше. А  и така беше по добре за нея, защото ако дадеше този отговор на някой друг едва ли щеше да е добре за нея. Отговора „нямам информация“ не се приемаше от тези които бяха над него. всъщност определено Майкъл не се интересуваше дали има или няма информация. За него бе само и единствено важно да си я върне. А те само му пречеха карайки го да прави неща които не иска. Имаше нужда да остане за малко насаме с нея за да си поговорят. Но това нямаше как да стане защото тя не желаеше да разговаря с него. сигурно ако той не й бе нужен за да й дава лекарство  тя дори нямаше да се сеща за него. или пък ако се сещаше то щеше да е с голяма ненавист за това което й бе причинил.  Но Майкъл я обичаше. Макар и късно да го бе разбрал поне го бе направил. Искаше да си я върне. Искаше тя отново да го гледа с онзи топъл поглед, а не да го пронизва със леденя си поглед изпълнен с ненавист и омраза.
-От къде знаеш ти аз за какво си мисля като дори не искаш да разговаряш с мен?-попита я впил поглед в нейния. Тя не можеше да го съди, не и преди да го е изслушала. Нямаше това право. Не, всъщност го имаше защото той я бе забъркал във всичко това и не бе успял да я предпази позволявайки и тя да бъде заразена. Но Майкъл знаеше че ако се самообвинява това няма да поправи нищо. Затова просто нямаше място за самосъжаления. Трябваше да действа бързо преди да я бе загубил напълно.
-Ако зависеше от мен нямаше да те тормозя задавайки ти такива въпроси, но не разбираш ли че не аз решавам. Над мен има много по силни и влиятелни хора на които трябва да се подчинявам, независимо дали искам или не. И на тези хора определено няма да се хареса отговора който ми даваш. Не мога да им кажа това. Ако ти пука малко поне за себе си трябва да ми кажеш нещо повече. В противен случай..-не искаше дори и да си помисля какво можеха да направят онези. Можеха да й спрат лекарството а това щеше да я убива малко по малко. Тя не би могла да се справи със заразата без да взема това лекарство и Майкъл не можеше да позволи да я загуби. Затова толкова много му бе нужна тази информация и затова я искаше от нея. Защото ако се противеше на онези той щеше да я загуби завинаги.
-А сега спри да се инатиш и ми каже нещо което ще ми послужи.-посъветва я той. Това беше за нейно добро.
avatar
Michael Drevox.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 22
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Drevox. on Пет Ное 29, 2013 3:39 pm

Нора го изгледа косо като поклати глава, като се подсмихна леко и устните й се събраха в права линия..снишавайки погледа си от него.
-А какво очакваше да се случи Майкъл? Аз ли съм виновна за това, че не желая да говоря с теб? Аз ли ти го докарах до главата или сам си го докара? – зададе му въпроса тя.. проблема беше, че действително Нора не знаеше нищо, което се случва с учениците последната седмица, просто главата й накрая щеше да й гръмне от мисли, които нямаха нищо общо с това, което се случваше в училището, което се случваше в Оттокс.. не нямаше го това, нямаше тази информация.. Деврокс поклати глава за пореден път, сякаш просто нямаше желание да разговаря с никой, най – малко с него, но се налагаше, а той сякаш я подтикваше да каже всичко, което трябваше да бъде казано, всички неща, които последно време оставаха недоизказани помежду им и това щеше да промени може би всичко и тя го знаеше.
-Не разбираш ли? Нямам информация, която да ви дам.. нямам я и не знам нищо ново случващо се между онази групичка ученици, не мога да ти кажа нищо, което да ти помогне... защото имам наистина по – важни грижи и решения за взимане в момента – заяви му тя, като някак гордо дигна глава, а в очите й можеше да се разчетат терзанията, които разкъсваха душата й в момента. Момичето въздъхна, като прехапа устната си преди да заговори отново.
Знаеш ли, може би е по- добре да ми спрат лекарството, не мислиш ли? Може би е по – добре всичко това да свърши веднъж за винаги. – тъжната нотка в гласа й можеше да се разчете, а тя просто искаше всичко да е както преди, да е лесно и да може да прави каквото пожелае. Имаше чувството, че Майкъл си мислеше, че за нея всичко е толкова лесно, че всичко което се е случило между тях през последния месец, не я измъчваше, не я натъжаваше, но не беше така, колкото и студена да бе към него, не можеше да бъде безчувствена, все още ги имаше онези чувства, които бяха там преди това, но сега сякаш бяха скрити някъде дълбоко в нея и се бяха замразили, както всичко в нея.Напротив тя искаше да говори с него, но просто не можеше, не знаеше какво да му каже, как да му го каже.. не знаеше как да му обясни какво изпитва и как се чувства след всичко случило се. А сега.. когато най – накрая знаеше, че той я обича й бе още по – трудно, може би за това искаше да го избягва, да седи далеч от него, защото тя знаеше, че няма лек.. а рано или късно всичко щеше да свърши.

_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Michael Drevox. on Пет Ное 29, 2013 4:04 pm

Нора отново му каза че не знае нищо и че нищо не може да му каже. Може би наистина не е имала контакт с учениците и затова не му казва, а не защото иска да ги предпази. Майкъл реши да не й задава повече този въпрос и да я кара да му казва нещо което тя не може да му каже. Сега повече от всичко искаше да може поне веднъж от месеци да разговаря с нея. Искаше отново между тях да има разговори, които не включват само това че е време за лекарството й. Просто имаше нужда да поговори със съпругата си. Той никога не бе добър съпруг, а сега когато искаше да бъде тя просто не му даваше шанс. А той си искаше този шанс. Искаше да си я върне повече от всичко на света. Искаше да може да я държи в обятията си и да я целува, без да се страхува че тя ще го отблъсне.  А сега дори не смееше да се доближи до нея, защото най малко искаше да я отблъсне още повече от себе си. Въпреки че знаеше че не може да иска от нея да се държи така сякаш нищо не е станало, той не можеше и да се откаже от нея. Обичаше я прекалено много за да й позволи да се откъсне от него завинаги. Знаеше че тя имаше нужда  от време, но Майкъл не можеше да стои повече безучастен и да гледа как със всеки изминал ден тя все повече и повече се откъсва от него. неговия най голям страх беше да не я загуби. Нямаше да може да го преживее. Щеше да направи всичко по силите си да е добре, въпреки че знаеше че само мисълта че се нуждае от лекарство за да живее я убива.
-Не разбираш ли Нора, единственото което искам аз е ти да си добре. Искам да си те върна отново. Обичам те. И да, знам че за теб сигурно е прекалено късно за да искаш да чуеш от мен това, но аз просто.. не мога да се откажа от теб и никога няма да го направя.-гледаше я право в очите а в неговите ясно беше изписана болката която чувстваше сега.
-И не ми казвай че за теб ще е по добре ако ти спрат лекарството. Няма да позволя да се случи такова нещо. Ще се боря за теб, разбра ли ме? Нуждая се от теб. Нуждая се от топлия ти поглед с който ме гледаше преди. Сега когато знам че ме презираш просто искам да не съм жив. Просто искам да сме отново семейство както преди. Бяхме щастливи нали? Можем да сме щастливи и сега. Просто ми позволи отново да съм до теб.- толкова много го болеше, но знаеше че не може да направи нищо друго освен да не спира да й казва че я обича. Всичко друго зависеше само и единствено от нея.
avatar
Michael Drevox.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 22
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Drevox. on Пет Ное 29, 2013 4:42 pm

Нора въздъхна, думи, думи навсякъде винаги бяха тези думи, които той сега изричаше преди постоянно се въртяха в главата й,постоянно се връщаше в онзи ден, в които ги бе изрекъл и всичко сякаш се връщаше постоянно там, особено след като бе разбрала, не само за заразата, ами и за бебето.. как трябваше да му го каже.
-Добре искаш да бъдем семейство, да бъдеш до мен, така ли Майкъл? – започна Нора, като все още се чудеше дали наистина бе сигурна, че иска да му каже истината, но трябваше да иска и неговото мнение.Въпреки, че в този случай дори и да имаха мнение, за това.. различно мнение всичко щеше да свърши само с едно единствено решение.
Деврокс преглътна поглеждайки отново към него и се приближи към него, впивайки очите си в неговите, като този път остави всички чувства да я залеят, да се покажат на повърхността..
-Мислиш си, че те мразя.. че те презирам.. но не е така има една огромна разлика Майкъл, просто съм разочарована от теб, но да изпитвам омраза не.. объркана да, не знаеща какво трябва да направи, какво трябва да се случи, да, но презираща и то съпруга си Не. – заяви му тя, като не сваляше погледа си от неговия, сега просто трябваше да се върне на основния въпрос, на основния проблем, чието решение не можеше да намери толокова много време, а ако се забавише още малко, е то тогава щеше да е късно, за всякакви решения. Вижте, Нора не искаше да махне детето си, не , тя искаше да го остави в живота си, но какъв живот щеше да има това дете? От раждането си щеше да е заразено, с нещо.. с нещо за което нямаше лек? Та това живот ли щеш да бъде, да е затворено, изолирано и да не види света? Не, това не бе живот, който искаше за детето си.
-Та, да се върнем на въпроса ми, искаш да си до мен, е то тогава бъди и ми кажи какво да направя с детето ни, Майкъл? Какво трябва да направя, след като не само аз съм заразена ами и то? Имаш ли решение за това? Знаеш ли какво да направиш? – въпроси, въпроси, които се разхождаха постоянно в съзнанието й, но самата тя не намираше отговор, на тях.. Не можеше да намира а искаше ли? Да искаше, а сама не можеше да ги намери.

_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Michael Drevox. on Пет Ное 29, 2013 7:42 pm

На Майкъл му харесваше да я чувства по близо до себе си отколкото през последните месеци. Месеци изпълнени с много болка и за двама им. Стана му толкова по спокойно когато му каза че не го мрази или презира. От това се страхуваше страшно много. Знаеше колко е объркана, а това че не можеше да й помогне го убиваше. Искаше тя да е щастлива. Да, малко късно се сещаше за нея нали? Но просто се случи. Жалкото беше че бе осъзнал чувствата си към нея в деня в който бе разбрал че и тя е заразена. Това ли трябваше да се случи за да може те да са щастливи? И дали въобе бяха щастливи? А можеха ли да са щастливи? Въпроси на които беше много трудно да се намери отговор. съдбата си играеше с тях. Не им даваше и минута спокойствие. Винаги ги подлагаше на поредното изпитание. А по голямо наказани от това което те преживяваха в момента просто нямаше.
Когато чу думите й че е бременна той просто не знаеше как да реагира. Погледа му бе.. всъщност погледа му не излъчваше нищо. Сякаш беше попаднал в черна дупка и не можеше нито да мисли нито да направи каквото и да било за да се измъкне от там. Не знаеше дали да се радва или не. Всъщност изобщо не знаеше как да се чувства. Ако преди няколко месеца тя му бе казала това може би щеше да я накара да направи аборт. Но тогава той нямаше да знае чувствата си към нея. Сега беше различно, защото сега той искаше да са едно истинско семейство. А това бебе щеше да е прекрасно допълнение към тяхното семейство. Но то нямаше да може да води нормален живот. Сега чувайки това той се почувства още по виновен. Искаше да се самоубие. Ако можеше Майкъл и Нора да си разменят ролите той с радост щеше да се съгласи той да е заразения, а тя да може да води нормалния си живот. Не знаеше какво да й каже, просто плъзна погледа си към коремчето й където се предполагаше че е малкото същество което бе негово дете.
-Ти…ти си бременна?-попита с треперещ глас, въпреки че тя ясно му бе казала това. просто искаше да се увери дали просто не му се е причуло. А може би точно това му се искаше. Майкъл искаше да имат дете, но знаеше и колко много щеше да се мъчи то. Просто не знаеше какво да прави или да каже. Но и не искаше да се отказва от това дете. Той го искаше. Да, може би това беше лудост, но то бе връзка между тях двамата. А и как трябваше да реагира човек в такава ситуация.
-Аз не знам как да се чувствам в момента. Толкова съм объркан. Не знам дали да се радвам или не. Аз.. аз просто… не знам.-каза на пресекулки. Чувстваше се толкова объркан. Не знаеше какво да прави или да мисли и само можеше да си представя как се чувстваше любимата му сега. Това да си изправен пред дилемата да убиеш детето си или не беше нещо ужасно.
avatar
Michael Drevox.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 22
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Drevox. on Пет Ное 29, 2013 8:53 pm

Нора поклати глава в знак на съгласие, но чувайки следващите му думи, сякаш нещо я покоси. Нямаше място за чувства, към това дете.. Не можеше и да има, колкото й да им се искаше. Нор преглътна леко, като прехапа устните си и притвори за миг очи, преди да поеме глътка въздух, която бе нужна на дробовете й, за да продължи да живее.
Вгледа се в очите му, а нейните.. нейните дори не излъчваха спокойствие вече, чувстваше се ужасно, всичко това малко по – малко я съсипваше, убиваше я дори и да биваше спасена всеки път от това лекарство. Но Деврокс знаеше, че рано или късно всичко ще приключи, защо трябваше да я е страх от смъртта в този случай?нищо от тези неща нямаше място в живота им вече..
-Знаеш, че няма място за чувства, Майкъл... нямаме право да чувстваме каквото и да е било, след като знаем какви ще са последиците. И двамата знаем какви варианти имаме.- Преглътна леко и поклати глава, не не искаше да го маха... знаеше, че това дете можеше да промени всичко между им, но на каква цена? Можеше ли да я плати, беше ли способна да плати такава цена? Не.. и тя го знаеше перфектно. Преглътна отново като погледна към Майкъл и въздъхвайки някак си й се прииска да го прегърне, да се почувства сигурна поне за момент въпреки, че знаеше, че никога вече нямаше да е сигурна в нищо, нямаше нищо сигурно в този институт и това можеше ясно да се разбере, по всичко, което се случваше. Опита се да му се усмихне, но някак си отдавна сякаш не го бе правила и бе доста трудно да се получи точно това, което й се искаше..
- Просто съжалявам, че се случи сега.. че не се бе случило преди всичко това, да се намести в живота ни и да развали абсолютно всичко, което имахме. – констатира тя, като прехапа лесно устната си, а спомените, който имаше с него, сякаш се прокрадваха в съзнанието й. Да тогава, не знаеше, че той я обича.. не й го бе казвал, но въпреки всичко точно тогава, тя се чувстваше щастлива с него, чувстваше се добре, нямаше проблеми освен драматичните им скандали, който Нора му спретваше от време на време, когато и станеше скучно, но винаги всичко се оправяше, а сега сякаш в техния тунел не виждаше онази светлина, която да ги изведе на правилното място и да им покаже правилния път отново, един към друг.

_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Michael Drevox. on Пет Ное 29, 2013 9:28 pm

Нямате си и на представа как се чувстваше Майкъл точно в този момент. Нямате си и на представа какво бе чувството да разбереш че ще ставаш баща, но да не можеш да се зарадваш защото просто трябва да се махне бебето. Това чувство те погубваше. Изпадаш в лудост. Не знаеш какво да мислиш. Единственото което искаш е всичко да е нормално. Но не можеше да е нормално. Всичко беше толкова объркано че едва ли някога щеше да е нормално. Просто те никога нямаше да имат своите спокойни моменти. Никога повече нямаше да са щастливи както се чувстваха преди. Защото той беше наистина щастлив с нея. Но в един момент сякаш всичко се срина. В един момент всичко се промени, включително и Майкъл. За него вече не беше важно собственото удоволствие. Единственото важно нещо за него се превърна Нора. тя беше неговото слънце. Но ще можеше ли това слънце да изгрее отново. Почти беше забравил усмивката й. Тя вече не се показваше по прекрасното й лице. На него беше изписано само и единствено тъга. И единствения виновен за това беше той. Нейния любящ съпруг. Не беше ли негова отговорността да я пази и закриля. Не беше ли това най важното нещо което трябваше да прави един добър съпруг. Е да, може би точно това беше. Но знаете ли какво? Майкъл никога не е бил добър съпруг, а това че беше допуснал живота им да се преобърне го доказваше. А сега дори му се налагаше да се примири с това че те никога няма да могат да имат дете. Това просто го убиваше. Искаше да крещи.. да блъска.. да убие копелето което му бе причинило всичко това. Но не можеше. Той самия беше един от тях и беше причинил същото страдание на много други хора. Но сега когато знаеше колко е голяма болката той просто губеше сякакво желание да го прави. Просто искаше малко спокойствие за тях двамата. Искаше да разбере кога най накрая всичко щеше да е наред между тях.
-Но аз искам това дете. То.. то може да е началото на нещо добро не мислиш ли?-опитваше се да открие всевъзможни причини за да задържат детето. Не искаше да го маха. Знаеше какви ще са последствията ако го задържат но как се очакваше от него хладнокръвно да се примири с мисълта да няма дете и да се съгласи да убият това. просто не беше толкова лесно. Притискаше я в прегръдките си сякаш се опитваше да потуши болката в гърдите си но това бе невъзможно. Не можеше да се примири със всичко това. все трябваше да има някакво друго решение. Не можеше аборта да е единственото решение.
-Трябва да има и друго решение. Не може просто така да се примирим. Не искам да се примирявам с такова нещо.
avatar
Michael Drevox.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 22
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Drevox. on Пет Ное 29, 2013 10:16 pm

Нора просто не искаше нищо от това.. но вече беше късно нали? Нямаше вълшебна пръчка която да размаха и всичко да започне наново, нямаше вълшебна пръчка, която да върне нещата както бяха преди.. не нямаше я.. не правеше магии, а и не вярваше в тях.. Нор просто се отпусна с прегръдките му, усети аромата му, аромата, за който преди копнееше толкова много, аромата, който преди сякаш значеше всичко за нея..но сега. Сега бе различно, сега някак си колкото й да й се иска да не го обвинява.. тя обвиняваше всички, които са свързани с Оттокс..но той не бе виновен, нали? Не той я бе заразил, не него трябваше да обвинява.
-Виж.. аз също не искам да го махна, аз също мисля, че това бебе може да промени всичко, но не мога.. нямам сили да гледам как детето ще се мъчи.. как ще седи затворено, защото нормалния климат ще го убие.. няма да мога да издържа на това, Майкъл. Аз не издържам себе си в момента, не знам дали изобщо има смисъл да продължавам с това лекарство, след като знам, че рано или късно всичко ще свърши... – каза му тя вглеждайки се в прекрасно сините му очи, а сякаш нейните се намериха там в неговите, сякаш виждаше собственото си отражение, собствената си болка от всичко, което се случваше. Намираше я в него и не можеше да пусне нещата така, но трябваше. Беше й адски трудно.. не искаше да го прави. Не повярвайте ми, би дала всичко, за да са просто едно нормално семейство, живеейки един нормален семеен живот, да можеха да остареят нормално. Но просто в един прекрасен ден всичко бе рухнало, всичко се бе променило и нищо нямаше вече това значение, което имаше преди. Въпреки, че.. Нора никога не бе спирала да изпитва чувства към Майкъл.. все пак, така й не бе казала „Да” просто защото трябваше, беше го казала, защото го искаше.
Деврокс вдигна леко ръката си и мина леко по скулата с пръстите си, като прехапа устната си вглеждайки се в очите му, чувстваше се така, сякаш действително не го бе докосвала истински цяла вечност.
-Просто трябва, да го пуснем да си иде любов. Това няма да е живот, това ще е мъчение, както за нас, така и за него. Някой неща, просто не можеш да ги задържиш – каза му тя дръпвайки ръката си. Да Нора имаше предостатъчно време, да се примири с мисълта, че трябва да го махне и колкото й да й бе трудно, тя се бе примирила, че ще се случи.. Бе се примирила, че това е правилното нещо, което трябваше да се случи.

_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Michael Drevox. on Съб Ное 30, 2013 8:18 am

Нещастието между тях беше повече от огромно. Сега когато преживяват втора драма, те отново се сближават. Така ли трябваше да се случи за да покажат отново чувствата си? Трябваше ли винаги да страдат ако искаха да са заедно? Щяха ли някога да намерят правилния път? Пътя който щеше да ги отведе към щастието. Имаше ли въобще щастие за тях двамата?  Тези и още куп въпроси не спираха да се въртят в главата на Майкъл. Просто не искаше да повярва че това им се случваше. Искаше поне за ден да бъдат истински щастливи заедно, но не можеше. Все някой им пречеше. Сякаш всички бяха против тях двамата и връзката им. Не би ли трябвало да се зарадва когато му бе съобщено че ще става баща? Да трябваше и той повече от всичко искаше да се зарадва на това, но просто не можеше. Знаеше какво трябва да се направи. знаеше че ако това бебе се родеше то нямаше да има нормален живот и щеше само и единствено да се измъчва. Но въпреки всичко той не искаше да се съгласи с това. вярваше че все ще има някакъв друг вариант. Все трябваше да има някакво лекарство. Не можеше всичко да свърши така. Болеше го когато Нора му казваше че просто няма смисъл да продължава да взима лекарството. Напротив. Имаше и то голям смисъл. Нищо нямаше да свърши. Майкъл никога нямаше да позволи да я загуби. Тя беше смисъла на живота му и просто нямаше да понесе загубата й.
-Нищо няма да свърши Нор. Спри да си мислиш че няма смисъл да взимаш това лекарство. Няма да позволя да те загубя. Толкова много те обичам, че просто няма да го понеса. И ти не трябва да се отказваш. Защото откажеш ли се ти се отказваш и от нашата любов. Но трябва да знаеш че дори ти да го направиш, аз няма.-обви ръце около лицето й вглеждайки се в прекрасните й очи. Очи изпълнени с болка. Липсваше му да я вижда щастлива, но дори и той самия не можеше да бъде че да я накара да се усмихне.  Всичко между тях беше прекалено много объркано и колкото и да се опитваха да оправят нещата те сякаш се влошаваха още повече.
-Не мога просто да се примиря с мисълта че трябва да махнеш това дете. Все трябва да има и някакъв друг вариант. Мможе да има някакво лекарство което да ви излекува и двамата.-говореше с треперещ глас, но просто щом се сетеше за това се разтреперваше целия. Никога досега не се бе чувствал толкова слаб и безпомощен. Беше просто съсипан.
avatar
Michael Drevox.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 22
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Drevox. on Нед Дек 01, 2013 11:43 am

Думите му звучаха толкова правдоподобно, толкова искрени и толкова чисти, сякаш не бе очаквала никога да чуе тези думи от него, сякаш само едно нещо можеше да преобърне целият ти свят, не сякаш можеше а го правеше. Нора въздъхна действително не беше сигурна вече как да постъпи. Колко пъти трябваше да го говорят, колко пъти трябваше да го признават пред себе си, за толкова години в скапания Оттокс, Майкъл не разбра ли, че няма лек? Продължи да се вглежда в очите му като въздъхна.
-Може и да не се откажа от себе си, но не можем да го задържим... Знаеш, че няма лек.. знаеш и, че няма да има. Стига Майкъл, хайде да си говорим истината такава каквато е. – беше й толкова тежко, да се откаже от собственото си дете, в началото просто искаше да блъска, да вика, да крещи, плачеше криеше се от всички искайки да остане сама, но накрая бе свикнала с мисълта, че трябва да убие детето си... им.. прехапа устната си като една издайническа сълза се спусна бузата й, а тя сякаш отново искаше да обеди себе си, че няма смисъл, че нямаше да страда.. не можеше да има нещо, което нямаше да има бъдеще. Мразеше всички, който им го бяха причинили, мразеше всеки един от тях искаше да си платят. Колко още трябваше да страдат? Колко още хора трябваше да бъдат наранени, за да приключи всичко това.... всички на които държеше бяха заразени.. защо? Заради един глупав проект, заради едни глупав учен, който решил да прави зараза, но заразил дъщеря си.... Не беше нормално, не можеше и да бъде.
- Просто искам всичко това да приключи веднъж за винаги, вече не издържам на всички тези въпроси, всички тези разпити, болести, предателства идва ми в повече, не мога да продължавам така, наистина.. – поклати глава, но погледа й сякаш не помръдваше от неговия. Какво трябваше да направят за да спре всичко това? Какво трябваше да стане, за да ги оставят на мира, да се махнат, но и дори да се махнеха.. дори да го направеха нямаше да поправят нанесените вреди, нямаха да върнат на никой това, което бяха отнели. Нито щяха да накарат някой да се почувства по – добре.

П.п. Извинявай, за скапания пост, ама пиша от телефона, защото лаптопа нещо ми се бъгна

_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Michael Drevox. on Нед Дек 01, 2013 1:39 pm

Болката. Това беше нещото което те убиваше със всеки изминал ден. Толкова неусетно че накрая ти дори не си разбрал как си се предал пред нея. Просто те завладява и кара живота ти да стане още по отвратителен. Бавно се разпространява в тялото ти, като зараза, която ти трудно можеш да излекуваш. Да не кажа, че дори е невъзможно. Просто не ти позволяваше да забравиш и да продължиш. Но когато имаш човек до себе си който да те подкрепя и да те държи в правилния път сякаш всичко можеше да стане една степен по лесно. Въпреки че Майкъл дори не се бе докоснал до малкото същество растящо в корема на Нора, той знаеше че го обича по някакъв свой си начин. А това че трябваше да се примири с мисълта че никога няма да може да го докосне просто го убиваше. Беше равностойно на болката когато загубиш човек с който си прекарал живота си. Просто когато това се случеше ти се отказваше от всичко отказвайки да продължиш напред. Нямаше сили за да го направиш. Просто болката беше много по силна от всякаква воля и желание. Но Майк не можеше да се откаже. Той беше длъжен да се държи и да не се поддава на болката, колкото и силна да бе тя. Знаеше че трябва да е силен заради Нора. тя сигурно се чувстваше още по зле, защото освен че трябваше да се примири с мисълта че може би никога няма да има дете, трябваше да приеме че никога няма и да води нормален начин на живот. И за всичко беше виновен Майкъл. Той беше едно ходещо бедствие и който се докоснеше до него просто рухваше. Живота му ставаше от ужасен по ужасен. А Нора освен че се не докоснала до него, тя бе заживяла неговия живот и бе решила да бъде част от него. бе го обикнала а това може би беше най голямата грешка в живота й защото сега страдаше толкова много че дори не можеше да се наслади на любовта си.
Майкъл беше на 30. Това беше една нормална възраст на която да приеме да има дете. Точно за това го болеше толкова много при мисълта че те двамата никога няма да имат, че това за тях е нещо забранено и невъзможно. Може би ако това се бе случило преди години на него нямаше да му е чак такъв голям проблем и щеше много лесно да се примири с това че трябва да махнат детето, но сега не можеше. А трябваше да го направи. ако продължаваше да повтаря това че не може да убият детето им той щеше да продължава и да я наранява. На нея също и беше толкова трудно но се бе примирила и той също трябваше да го направи.
-Мразя се! Мразя се за това че позволих да проваля живота ти. Не трябваше да те допускам в моя живот. Но просто мислех че ако си с мен никой няма да ти навреди. Явно много съм грешал и се случи точно обратното.-той отмести погледа си от нейния, просто защото вината в неговия поглед беше много голяма и не можеше да я погледне. Просто я прегърна по силно и спи погледа си някъде из стаята. Искаше да убие всички които им бяха причинили това страдание, но това означаваше че трябваше и той да се самоубие защото той беше един от тях. Макар че сега много съжаляваше за всичко което бе правил. Просто в момента искаше само един нормален живот. Толкова ли много искаше?
-Мисълта че никога няма да можем да имаме деца ме убива. Просто исках едно нормално семейство,а  нищо не се получава така както искам.-въздъхна той поглеждайки я отново.
avatar
Michael Drevox.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 22
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Drevox. on Пон Дек 02, 2013 12:02 pm

Колко болка можеше да понесе сърцето на един човек? Може би огромна, може би съвсем малко..но съдейки по това колко болка бе преживяло сърцето й, можехме да кажем, че можеше да преживее повече болка от колкото можехме да си представим. Последните години от живота й. Какво бяха те за нея? Най-голямото щастие, онова, което никога нямаше да се върне. Но винаги щеше да й напомня, че някога ангелите са бдели над тях, че са им позволили да се извисят толкова високо, че за момент са се докоснали до самия Рай. И може би точно там беше проблемът. Бяха се самозабравили, бяха прекалено безгрижни. Имаха всичко, което искаха. И сега падаха. А щом стигнеха до земята, сблъсъкът с нея щеше да е толкова силен и болезнен, че щеше да разруши всичко.
-Стига, Майкъл. Спри до тук.
Каза тя, поклащайки невярващо глава. Никога не бе вярвала, че прави грешка, пускайки го в живота си. Всеки миг, който беше с него, бе незаменим, неповторим. Нищо друго не й трябваше освен него самия. Обичаше го прекалено лесно, прекалено много, прекалено над допустимото. Бе му позволила да се превърне в нейното всичко, в смисъла на живота й. Бе забравила себе си някъде по пътя, поставяйки го едва ли не на пиадестал, въпреки чувствата, които сякаш той нямаше тогава. Възхищаваше се на въпреки скритото- доброто му сърце, на смелостта, която проявяваше, когато всички други се страхуваха
. Нора усети как една гореща сълза пада по лицето й, как я предава въпреки упоритите й опити да бъде силна. Виждаше как една любов си отива и не знаеше какво да направи. Дали това беше краят? Дали всичко щеше да свърши до тук? Едва ли. Може би никога не му го бе казвала, но беше така. Всичко, което се бе случило през всички тези години, в който бяха заедно..
-Какво можеш да направиш? Всичко, което се случи.. всичко, което стана.. знаеш, че няма връщане на зад, нито ще можем да направим нещо някога.. – преглътна леко, като усети как всичко в нея изтръпваше, а дори за минута се бе почувствала отново добре, сякаш беше наистина в къщи. Дори и да знаеше, че нейното „в къщи” беше той и винаги щеше да бъде. Надигна леко глава и се вгледа в очите му като прехапа устната си, надигна се леко на пръсти и докосна неговите съвсем леко и ефирно, сякаш не го бе правила толкова много време... Отдръпна се и се вгледа в очите му, като обви ръцете си около кръста му.
-Може би някога всичко ще се нареди, може би всичко ще отмине, но никога няма да разберем, дали всичко ще се оправи.

_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Michael Drevox. on Пон Дек 02, 2013 12:42 pm

Нора беше най хубавото нещо в живота на Майкъл. Но най гадното е че той го осъзна толкова късно. Всъщност той винаги бе изпитвал нещо към нея, просто не й го бе казвал. Ако не бе имал чувства към нея той едва ли щеше да бъде с нея. А и все пак тезе чувства не могат да се появят изведнъж. Майк съжаляваше че бе пропуснал толкова много време. Време през което можеше да я направи истински щастлива. Знаеше че и тя го обича. Обичаше го още от самото начало. Но той бе глупак и не осъзнаваше това. Но сега искаше да навакса пропуснатото. Да й повтаря колко много я обича не че това щеше да промени случилото се. Това което ги бе сполетяло щеше винаги да ги тормози и те винаги щяха да си спомнят с голяма болка за това. Но Майкъл вярваше че и това ще преживеят. Макар и трудно щяха да го направят. Той нямаша да позволи да я загуби. Сега повече от всичко искаше да е с нея. Тя беше тази която осмисляше дните му..живота му.Без нея той се чувстваше празен. Вярваше че някога наистина всичко ще се оправи.Те отново щяха да могат да живеят живота си спокойно и щастливо. Защото щастието в момента беше чувство от което те много се нуждаеха. Имаха нужда да виждат усмивката на другия по искрена от всякога. Но точно в този момент това сякаш не можеше да се случи.
Това да я държи в ръцете си и да усеща устните й върху своите беше нещо любимо на Майкъл. Можеше да прекара живота си така и никога нямаше да му омръзне.
-Това е нещото което най много искам..всичко да се оправи и да можем да живеем живота си нормално. Само ние двамата.-каза последното си изречение не защото го искаше а просто защото знаеше че няма как в живота им да има трети човек-тяхното дете. А тази мисъл го убиваше отвътре, защото това да има дете от нея сякаш беше нещото което най много искаше. Защото ако можеха да имат дете това означаваше че вече всичко ще е наред. А можеше ли да бъде? Това никой не го знаеше. Само и единствено съдбата решаваше дали те да са щастливи.
avatar
Michael Drevox.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 22
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Drevox. on Пон Дек 02, 2013 11:09 pm

Понякога съдбата беше гадна, проклета... Нора помнеше, как дядо й бе казал, че е по – добре да направиш зло на някого от колкото още по –голямо зло... Само, че Нора беше на път да направи най – голямото зло. Чудеше как щеше да се почувства след като убиеше собственото си дете, не веднъж го бе мислела, не веднъж го бе обмисляла, само че знаеше какво щеше да стане... знаеше, че щеше да живее цял живот с тази мисъл в съзнанието си , знаеше че цял живот щеше да се чувства виновна, че е убила собственото си дете.. Та кой нямаше да се чувства виновен.
-Утре ще се обадя на лекаря и ще ида, за да го махнат. – каза твърдо решена Нора и се вгледа в очите му, знаеше колко е прав, щяха да само тя и той.. никога нямаше да има трети между тях, нямаше когато сънува кошмар ида се пъха помежду им, за да могат да го утешат, не нямаше... нямаше и нямаше да има.. Но едно знаеше, че някой жени го правят, не защото им се налага, а защото действително го искат. Нямаха никого до себе си, страдаха сами, нямаше кой да им помогне да се съвземат след такава болка и за цял живот психиката им се повреждаше, забравяха себе си и се само съжаляваха, точно както би направил всеки, но нашата брюнетка, знаеше че има Майкъл, знаеше че той ще е до нея каквото и да стане. Знаеше, че ще я подкрепи въпреки всичко и щеше да й помогне да премахне болката, която щеше да й причини това „ премахване”. Какво повече можеше да иска вече, освен подкрепата и любовта на съпруга си? Нямаше право да мечтае за нищо друго, нямаше право да мечтае дори за нормален живот, защото нормален живот за тях бе непосилно понятие. Майкъл се бе забъркал с грешните хора, бе започнал грешната работа, а Нора.. Нора просто бе решила да подкрепи съпруга си и му бе помогнала, а тази помощ.. тази помощ съсипа нея.. Облегна глава на гърдите му и се опита да се усмихне, но беше просто един бегъл поглед за усмивка, колко беше сполучлив тя не знаеше, но в този момент, в този момент тя просто не можеше да продължава да избягва Майкъл... имаше нужда от него.. точно сега. Реално погледнато Нора винаги бе имала нужда от него,просто ината и егото й бяха много повече от истината, за това й го бе отбягвала толкова дълго време, може би ако не бе този задушевен разговор помежду им днес, нямаше и да спре да го избягва, а отношенията им сигурно щяха да стават все по обтегнати и обтегнати, но Нор се радваше, че не се бе случило..
-Просто е толкова трудно, да го направя. Дали някога наистина ще спра да мисля, за това решение, за това което съм направила?

_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Michael Drevox. on Вто Дек 03, 2013 12:22 pm

Майкъл искаше да крещи. Но не можеше. Искаше да й каже че не й позволява да направи такова нещо, но само при мисълта какъв живот щеше да живее детето им просто не можеше да го направи. знаеше че на Нора сега й беше още по трудно, но просто трябваше и двамата да се примирят с това. нямаха друг избор. Просто се налагаше. Майк знаеше че това ще остане трайно в съзнанията им и те никога няма да могат да го забравят. Сякаш е написано с перманентен маркер в главите им и никога няма да се изтрие. Но пък той и не искаше да го прави. Знаеше че това ще е единствения спомен за детето му, и колкото и болезнен да бе Майкъл искаше да го запази. Щеше да го пази дълбоко в себе си знаейки че все пак е имал своите няколко месеца бащинство, макар и да не се бе докосвал до бебето.
Майкъл щеше да придружи Нора до болницата. Нямаше да се отделя и за секунда от нея. От тук нататък щеше да бъде неотлъчно до нея. Щеше да се опитва да я накара да забрави, или поне да смекчи малко болката си. Макар че той самия нямаше да може да направи това за себе си. Но в момента не бе важен той, а тя. Жената която винаги ще обича и подкрепя.
Въпросът й.. Майкъл знаеше отговора, но не можеше да й го каже. Не можеше да й каже че тя винаги ще мисли за това дете. Дете на което не можеха да дадат дори час истински живот. Дете на което съдбата бе обречена още преди да се роди и те не можеха да допуснат да живее този мъченически живот. Но как се очакваше от Майкъл да й каже всичко това. той просто не можеше. Остана безмълвен и колкото и да се опитваше да каже нещо все не успяваше. Сякаш някаква голяма буца бе заседнала в гърлото му и дори не му позволяваше да диша.
-Всичко ще се оправи!-прошепна той.-Все някога всичко ще се нареди.-допълни. Това беше нещото което можеше да каже, въпреки че не беше никакъв отговор на въпроса й. Просто не можеше да изрече нещо на което дори той самия не вярваше и да очаква тя да повярва. Знаеше че дори да й каже „Времето лекува и ти ще забравиш“ тя нямаше да му повярва, защото просто нямаше как да забрави такова нещо. И всеки пък когато и се приискаше да има дете, всеки път когато видеше някой малчуган по улиците, всеки път щеше да си спомня за този болезнен момент. Независимо колко време ще мине, той щеше да остане в съзнанието и на двама им завинаги и те ще си го спомнят толкова ясно сякаш се бе случило предния ден.
-Утре ще отидем заедно при лекаря. Няма да те оставя сама никога повече. Ще бъда винаги до теб.-прошепна отново със свито сърце като нежно я целуна по челото. Дори тя да искаше да се отдалечи отново от него , той нямаше да й го позволи. Дори да го гонеше, той нямаше да си тръгне.
avatar
Michael Drevox.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 22
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Drevox. on Нед Дек 08, 2013 8:15 pm

Имаха нужда от почивка и тя го знаеше, имаха нужда да останат сами и това знаеше, просто имаха нужда един от друг, но как можеха да го постигнат, когато все имаше нещо, което да препречва пътя им. Сякаш нищо нямаше да позволи на слънцето да изгрее на тяхната улица. Нора се вгледа в Майкъл, сякаш само той можеше да направи нещо по въпроса, но знаеше, че не може. Знаеше, че винаги нещо ще ги спира, да бъдат това което искат.
Нещо щеше да пречи на всичко прекрасно, което можеха да имат и точно това.. точно това караше Нора да се замисля много внимателно върху всяка една дума, която излезнеше през устните на Майкъл. Прехапа своите и въздъхна.
-Иска ми се да се приберем в къщи. – каза му тя, като поклати глава, можеше ли да добави, че действително искаше и да поговорят, за това дали трябваше да продължават да се борят със съдбата или просто тя ясно им казваше, че не могат да продължат да следват този път.. не и заедно. Може би разделени щяха да успеят да измислят как да се справят с всичко това. Въпреки, че Нора не можеше да си представи и един ден без него, знаейки че са разделени. Да му се сърди бе коренно различно, да го избягва също, тогава просто знаеше, че той е там, въпреки, че не разговаряха не отделяха време един на друг, но разделени.. не не можеше да си го представи, защото то тогава щяха да са наистина сами, него нямаше да го има, дори нямаше да чува недоволното му мрънкане от нещо.. За това може би бе много добра идея, да не го споменава, но както всички знаехме.. или по – скоро аз знаех Нора не можеше много, много да държи сладкото си езиче зад зъбите. Понякога прекаляваше с това да сподели с Майкъл мислите си въпреки, че може би точно тези трябваше да пази за себе си.
Древокс погледна към мъжа, към съпруга си.. и си спомни онзи ден, беше толкова хубаво и макар дори тогава, да не й бе признал, че я обича.. дори и тогава да знаеше, че може да не е така, тя бе приела да бъде негова завинаги, а сега си мислеше какви ли не глупости, защото може би скапаната съдба така искала..
-Само ако знаеше, какви мисли ми минават през главата със сигурност нямаше да мислиш така. – прошепна тя като поклати глава, да може би щеше да му спести наистина какво мислеше, защото знаеше, че не трябваше да има такива черни мисли, но просто всичко напоследък я побъркваше до болка.

_________________
We crave a different kind of buzz
But every song's like gold teeth, grey goose, trippin' in the bathroom; blood stains, ball gowns, trashin' the hotel room; everybody's like Cristal, Maybach, diamonds on your time piece; jet planes, islands, tigers on a gold leash; we don't care
avatar
Drevox.
Учител
Учител

Брой мнения : 30
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Michael Drevox. on Пон Дек 09, 2013 8:41 am

Какво беше най важното за Майкъл ли? Той не искаше нищо друго освен всичко можду тях да се оправи. Толкова много ли искаше? Явно да. Но най много го болеше защото той бе пропуснал щастливите им моменти. Бе пропъснал времето когато бяха щастливи. Още тогава трябваше да й каже че я обича, защото беше така. Обичаше я още много преди да го е осъзнал и да й го бе признал. Ако още тогава го бе направил сега щеше всичко да е много по различно. Нямаше да се налага да убиват детето си. Дори вече можеше да имат дете. Но не.. Майкъл не го направи. Държеше се като пълен идиот а тя бе все така всеотдайна към него. И в един момент Майк осъзнава всичките си чувства и че не може да живее без нея вече е твърде късно, защото живота им се преобърна, да не кажа че се срина. Сега те трябваше да започнат да го градят на ново и Майкъл беше мотивиран да направи връзката им още по силна. Щеше да преодолеят всичко заедно а той просто нямаше да я остави и за минута. Не можеше да си представи живота без нея. Не можеше да си представи да се събужда сутрин с мисълта че нея вече я няма и че вече е сам. Майкъл се страхуваше от самотата. Страхуваше се от това че тя няма да е до него. Нора беше живота му. И това вече не можеше да се промени.
-Не искам да знам какво си мислиш. Единственото което искаш да знам е че си до мен. Нищо друго не е от значение.-преплете пръстите си с нейните след което докосна устните си в челото й.-Обичам те Нора. Всичко ще се оправи любима.-гледаше я право в очите след което се наведе притваряйки очи и впи устните си в нейните по най нежния начин. А целувката беше изпълнена с много чувство.
-Хайде скъпа. Да се прибираме вкъщи.-сега единственото нещо от което се нуждаеха беше да получат малко време заедно. Само двамата. Просто имат малко нужда от спокойствие. Майкъл отнове я целуна нежно. Просто искаше да забравят за всичко лошо. Искаше да започнат новия си живот. Живот в който да са наистина щастливи. Но беше ли възможно това? Можеше ли няког да са наистина щастливи без никой да им пречи?
avatar
Michael Drevox.
Член на Отокс
Член на Отокс

Брой мнения : 22
Join date : 26.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Подземията

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите