Пътя в гората

Беше един рядък, но наистина рядък ден, в който Алекс бе в прекрасно настроение. Тези, които го познаваха наистина, биха решили, че това е сървсем различен човек. Имайки предвид, че убиваше хора без дори да трепне, днес той се разхождаше като най-обикновен човек, с усмивка на лицето си. Може би днес нямаше да отнеме ничий живот.

Тъкмо се бе запътил към Черната Лагуна, понеже "слогите" му така и не успяха да вземат нещо, което му принадлежеше. Затова реши,че ще си го вземе сам. Винаги бе вярвал в това, че ако иска нещо да бъде свършено добре, то тогава по-добре да го свърши той. Бе оставил колата си, достатъчно далече, че да не я види никой и бе тръгнал да катери пътя пре гората. Не очакваше да види абсолютно никой по това време на деня, но дори и да случеше на някоя заблудена душа, просто щеше да се прави на поредния торист, дошъл да бе полюбува на природата.

Точно бе потънал в мислите си, вървеше и се оглеждаше като един истински турист, наслаждавеше се на спокойствието си и в този момент чу шумолене в близост от него. Едва ли би било животно, тук минаваха коли и всички животни бягаха. Затова реши да се приближи тихо и да провери какво имаше там.
Не можеше да се каже, че това което видя бе нещо не очаквано, но определно го изненада женската фигура в сенките.

-Изгуби ли се?- Провикна се той с дълбокия си глас, който може би днес бе единсвеното мрачно нещо останало в него.