Eradia Sigfried

Eradia Sigfried|17|Student|Madison Iseman

Още от малка Ерадия чувстваше, че баща й лъже. И все пак го обичаше. Поне докато не го чу да пита Как си, съкровище?. Възможно ли бе да има тайнствен живот и в действителност тя и майка ѝ да бяха никои в живота му?

С течение на годините от ума на Ерадия изчезна тази мисъл. Защото бе затрупана от любов и постоянни подаръци. Материалните подаръци запълваха празнината, която се усещаше в това семейство. Напрежението започваше да се усилва всеки ден, докато накрая в един хубав момент русокосото момиче не чу майка си и баща си да се карат. Той си тръгна. Тя плака. Той се върна, носейки още подаръци. Тя му прости. И живота продължи.

Всеки казваше, че Ерадия е малко разглезено момиченце, което не би успяло в живота. За всички тя бе малко конте, което обича да се пременя всеки ден с нови, скъпи дрехи. Но никой не прозираше зад префърцунеността. Никой не виждаше как малкото момиче става и ляга с книги и учебници. Никой не виждаше как то помагаше в домакинството и наред с това се бореше да спечели стипендия.

***

- Ще ти пиша всеки ден. - казаха си и двете. Джоана бе горда с дъщеря си. Нея не я интересуваше какво говорят останалите. Дъщеря й бе всичко за нея. И щеше да я подкрепя въпреки всичко.