Embraced my soul You loved my mind You're the only angel in my life. ♥

Ако я попитата на този етап от живота й, какво точно се бе случило или защо се бе случило,  червенокоската просто щеше да се обърне и да ви заяви, че нямаше никаква представа, защо живота й бе поел в тази посока. Не в същност много добре знаеше, защо бе стигнала до тук. Само и само да последва брат си на това забравено от Бога място, Джо бе ударила дъното само и само да принуди родителите си да я изпратят там където се намираше Виктор, Джоана от малка никога не бе можела да седи далеч от брат си, а последните може би две годите изобщо даже.

Може би и съжаляваше, че се намират там, идването им тук бе довело на много неща, прекрачиха много граници, но в същото време бяха и в едно много неприятно положение. Намираха в момент, в който не знаеха, кой щеше да бъде завлечен в онези катакомби, нито пък, кой щеше да бъде заплашен  и оставен без онази горчива течност, от която зависеше живота им и я получаваха на всеки дванадесет часа. Можеха да оцелеят поне тя смяташе така, но само ако работеха заедно, в противен случай всички бяха обречени, не само те.

Джоана продължаваше да размишлява, докато бавно пристъпваше към стаята на брат си, имаше нужда да го види - не че не го виждаше доста честичко и прекарваше достатъчно време с него, но уви това не се бе случвало последните дни и тя вече имаше нужда от малко време с него, защото в противен случай щеше да го лиши от всяка друга желана или пък по - скоро нежелана компания - не от него разбира се, а от нея. Тя ги искаше далеч от брат си, но не знаеше как можеше да постигне ефекта без да породи съмнения в някой от тях.

Вървейки по коридора стигна до стаята не особено бързо. Ръката й се повдигна и се срещна с дървената повърхност на вратата и два пъти леко почука преди директно да натисне дръжката, за да влезне. Нямаше намерение изобщо да го чака да отвори, просто предупреждаваше, че влиза вътре.

- Вик, къде си? - подаде Джоана прекрачвайки прага и оглеждайки малкото псевдо холче в стаята му. Хъм сигурно се бе наврял в банята. Момичето затвори вратата след себе си, а след това намери мястото си на дивана, настанявайки се удобно и изчаквайки скъпото й братче да се появи с цялата си прелест и да оправи поне малко скучното и съществуване днес.